Author Topic: Канасубиги Крум Страшни (803-814)  (Read 31139 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Преспанец

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 807
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #30 on: 01 Jul 2011, 09:43:47 »
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Преди Покръстването имаш българи, славяни  и траки. След покръстването имаш единен народ - българи. Тоест след покръстването се създава истински народ.
 

Offline Младиястарец

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 185
  • Gender: Male
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #31 on: 01 Jul 2011, 10:27:09 »
Тогава като сме техни хора и те са наши, защо:

1. Сме в отделна държава.
2. Се бие с тях след покръстването непрестанно
3. Те ни горят книгите на български език, за да си забравим корена пред Възраждането
4. Се борим за църковно освобождение от тях
5. Не говорим на гръцки

Българите не са от централна азия, всички данни за тюркския произход са оборени вече, крайно време е да го приемете.
Траките са изчезнали напълно.
Единствена връзка имаме с българите, славяните и в Сероизточна България с куманите.

С гърците нямаме нищо общо, затова и само сме се клали с тях.

Точно комунизма е насабил, че имаме ощо с траките (да оправдае съкровищата като наши) и славяните (да ни привърже към Големия брат).

С ромеите гадни, нямаме нищо общо освен взаимната омраза.
 

Offline Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,349
  • Gender: Male
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #32 on: 01 Jul 2011, 10:57:24 »


Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?


Тъй верно.

Преди покръстването не можем да говорим за българи. Българите съществуваме от покръстването насам. Преди това нашите са ромеите. Кво ме интересуват разни племена от централна Азия? Българите са народ излюпил се от ромейската империя, и наследник на същата. От където и да погледнем си е така.  Разните там авари алани скити кумани и какви ли не дето са се домъквали от централна Азия не можем да ги имаме за наша идентичност. Най малкото е тъпо и глупаво. Славяни хайде някакси поне такъв език говорим това не можем да отречем. Обаче какво общо имаме със дивата паплач дето са налитали на империята ни? Нищо.

След покръстването вече е друго двайсе.
Много си зле, бе момче! sadsmile
 

Offline Сосипатор

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 824
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #33 on: 01 Jul 2011, 10:58:55 »
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Преди Покръстването имаш българи, славяни  и траки. След покръстването имаш единен народ - българи. Тоест след покръстването се създава истински народ.

Значи българи като народ няма преди покръстването. Това което историците наричат "българи" или "пра-българи" първо не е  народ, второ нема нищо общо с нас. Самата концепция на народ в днешния смисъл тогава не е съществувала. Става дума за разнородни племена както е било модерно по времето на преселването на народите диваците да се съюзяват и да налитат на цивилизацията. Ромеите не са си давали много зор да разграничават алани, скити авари, кумани, и какво ли не и са ги наричали с едно име "вулгарос" което си е варварин. Как ги измислихте тия българи бе хора, има българи, ама не се знае от какъв произход са, не се знае каква религия, не се знае какъв им бил езика, с триста зора ги съчиниха историците, само и само да вкарат някаква анти-православна идентичност. Истината обаче е много по-проста. От кол и въже готи разни, авари, хуни, скити, и каква ли не паплач са идвали да изнудват империята за злато проверена техника от преди. Налиташ правиш глупости и за да им е мирна главата ромеите подхвърлят злато. Какъв народ какви пет лева.
Славяните те са били друга бира. Те са били най-кръвожадното племе съществувало някога. Изверги тотални. Нема битки защото те са налитали хаотично. Партизански, по двама трима, по горите, без военна тактика, и точно заради това са навлезли толкова дълбоко. Ако имаш войска ще се биеш против нея. Ако имаш обаче некви дето налитат хаотично и като излезеш срещу тех те отишли двеста километра зад гърба ти и прават зулуми не става.
Никой обаче от диваците който е дошъл при империята не е останал такъв. Славяните макар и да са били такива, са приели Истината. Всички варвари дошли тук са приели не само цивилизацията, а и вярата в Христа. Така и варварите по северните граници на империята. Те и преди това са се правили на византийци, всичко което имаме от тях като артефакти си е византийско и християнско. Хан Тервел се е правил на Патриций даже, Телериг, те всичките са били такива. Всичко което имаме от тех е  на гръцки език, и т.н.
Идентичността започва със покръстването пичове. Знам че години наред са ви натъпквани разни идеологии в главата, ама фактите са си факти.
Ние сме наследници на Ромейската империя, родили сме се от нея, Тя ни е създала като народ, дала ни е Истината, на нея дължим всичко.
Разните диваци дето са ни клали, НЕ СА И НЕ  МОГАТ ДА БЪДАТ НАША ИДЕНТИЧНОСТ.

Ние сме наследници на източната римска империя не на не на бай-хуй анонимъс селинджър от централна Азия дето не съществува.
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #34 on: 02 Jul 2011, 12:31:09 »


Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Къде ги четеш тия работи не ми е ясно.

Даже да приемем че диваците на Крум страшни са наказание, и да не е бил иконоборец Никифор може да е бил нещо друго ние не сме му светили да та знаем.

Чети и тогава спори - бил е иконоборец и гхонител на православните и Крум се е явил за него Божие наказание - чети , чети, чети !!!!
 

Offline Rodolubec

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 361
  • Gender: Male
  • За България винаги готови.
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #35 on: 02 Jul 2011, 12:45:16 »


Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Къде ги четеш тия работи не ми е ясно.

Даже да приемем че диваците на Крум страшни са наказание, и да не е бил иконоборец Никифор може да е бил нещо друго ние не сме му светили да та знаем.

Чети и тогава спори - бил е иконоборец и гхонител на православните и Крум се е явил за него Божие наказание - чети , чети, чети !!!!
Хан Крум,както и Хан Аспарух са били християни,бонако тъп. Ти май въобще не си в час,българите са били християни много преди Борис-Михаил да ги покръсти окончателно. "Глупости от рода на Хановете изповядвали езически култове и божества" и пр. не приемам за верни. Има си достатъчно доказателства че българите са едни от най-първите християни в Европа.
Няма живот без болка.
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #36 on: 02 Jul 2011, 13:23:24 »
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
 

Offline Rodolubec

  • Forum Member
  • **
  • Posts: 361
  • Gender: Male
  • За България винаги готови.
  • Зодия: Gemini Gemini
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #37 on: 02 Jul 2011, 13:36:48 »
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
Повече няма да защитавам нито теб,нито мненията ти. И хан Аспарух и хан Крум са били християни. И да те светна само че пред имената на владетелите задължително се пише и титлата но откъде толкова акъл в един посредствен патриотар.
Няма живот без болка.
 

Offline Сосипатор

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Posts: 824
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #38 on: 02 Jul 2011, 17:35:30 »
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
Повече няма да защитавам нито теб,нито мненията ти. И хан Аспарух и хан Крум са били християни. И да те светна само че пред имената на владетелите задължително се пише и титлата но откъде толкова акъл в един посредствен патриотар.

За хан Аспарух не е сигурно. Може да е приел християнството формално, няма сведения а само предположения. За хан Тервел е сто процента сигурно че е бил християнин. Хан Омуртаг също е бил християнин. Телериг е бил, за тия има сведения че са били християни.
За хан Крум се знае със сигурност че е бил езичник обаче. Така пише в източниците. Няма смисъл да се ровим и да изправяме историята щото в тия дебри е пълно с фалш интерпретации.  Някой прочел неква дума, и си съчинил история.
 

Offline eдин Бългaрин

  • Banned
  • Senior Member
  • *
  • Posts: 632
  • Копам османската сгур
  • Religion: None None
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #39 on: 02 Jul 2011, 21:51:13 »
Сосипаторчето кефи магарето с кръчмарските си интерпретации, които нарича "факти".  :-D :-D
Маса е ******** и самонадеяно момчето, ама иначе е забавен понякога..
« Last Edit: 03 Jul 2011, 18:34:09 by lonely_rider »
Истината има качеството да бъде винаги сурова. Може и да не е най-доброто, което ти се иска да чуеш. Но тя си е истина.
------------------------------
комунист = интернационалист = глобалист = евроатлантик = боклук
 

Offline Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,488
  • Gender: Male
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #40 on: 03 Jul 2011, 09:59:55 »
Сосипаторчето кефи магарето с кръчмарските си интерпретации, които нарича "факти".  :-D :-D
Маса е тъпо и самонадеяно момчето, ама иначе е забавен понякога..
Според мене май Сосипатор е станал член на някаква зловредна секта - вероятно евангелист.
Инак щеше да знае че Никифор е бил иконоборец - тоест по-лош от езичник.
Един светец преди да тръгне срещу българите е отишъл при него и му е казал да се покае и откаже от иконоборството, ама този не та не. После Крум му е предложил мир понеже Никифор е разгромил войската на българите. Ама бесният иконоборец е отказал и тогава Крум му казва : щом не щеш мира ето ти секира. Разбил го е с опълчение съставено от деца, старци, жени, инвалиди и остатъците от армията си.
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #41 on: 28 Jul 2011, 17:18:36 »
1200 г. от битката между кан Крум и Никифор

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас


Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий
(миниатюра от Манасиевата летопис)

На 26 юли се навършват 1200 години от едно решаващо за съдбата на България сражение. Все още се спори за мястото му – в Ришкия, Върбишкия или в друг старопланински проход. Победата на българите в тази битка спира окончателно опитите на Византия самостоятелно, без чужда помощ, да унищожи българската държава през следващите почти два века.

Твърде много е писано за това събитие. Затова в следващите редове ще обърнем внимание на по-неизвестните, но не по-малко интересни за широкия кръг читатели събития и факти около войната между кан Крум и император Никифор.

Византийският император Никифор І бил добър държавник. Преди да бъде провъзгласен за василевс, той изпълнявал длъжността „логотет на геника” – т. е., финансов министър на империята. Оттук произлиза и прозвището му „Геник”. Благодарение на дворцов преврат той взима властта на 31 октомври 802 г.

Заверата била провокирана от бъдещия брак на императрица Ирина и императора на Запада Карл І Велики. Този брачен съюз увреждал твърде много интересите на висшата византийска аристокрация и именно затова бил организиран заговор.

Никифор заточил  императрицата и се заел първо да заздрави финансовото положение на Византия. За целта въвел нови облагания на населението – семеен данък, данък върху наследството, дори данък върху намерено съкровище.

Същевременно императорът приложил и някои мерки, облекчаващи положението на войниците – стратиоти, които били гръбнакът на императорската армия. Той преселил много славяни от Пелопонес в Мала Азия, а в Европа докарал заселници от азиатските провинции.

Това усилило военната мощ на империята, най-вече на Балканите. Реформите подействали благотворно на византийската империя и усилили нейните военни и икономически възможности.  Затова император Никифор започнал да провежда доста агресивна външна политика.

На първо място той не признал императорската титла на Карл І Велики (768-814), с което влошил отношенията си със Запада и дори през 806 г. по повод владеенето на Венеция избухнал военен конфликт между двете империи. Същевременно през същата година халиф Харун ал-Рашид, начело на голяма войска, навлязъл в азиатските провинции на Византия.

Така че армията на империята до 809 г. била ангажирана с арабската опасност. Не по-малко проблеми създавала и българската държава,  чийто владетел – великият кан Крум, провеждал твърде успешна външна политика.

Император Никифор е наречен в един прабългарски надпис от времето на кан Крум „старият плешив император”. Действително, през 811 г. той вече бил доста възрастен, но според някои хронисти  все още запазил интереса си към „женоподобните служители от неговите мъже, с които дори спял”.

Има две хипотези относно началото на управлението на кан Крум. Според едната, той заел владетелския престол през 796 г., а според втората – през 802 г., когато и Никифор бил провъзгласен за император. В самото начало на своето управление този български владетел унищожил източната част на Аварския хаганат.

Благодарение на това владенията на България достигнали до Средния Дунав. Именно от управлението на кан Крум средновековната българска държава имала обща граница с Франкската империя на Карл І Велики. Победите над аварите донесли на страната ни и контрола над богатите находища на сребро и каменна сол в Трансилвания, което допълнително усилило икономическата мощ на държавата.

Отглас за завоеванията на кан Крум срещаме в една унгарска хроника, известна като „Аноним за деянията на унгарците”. В нея се описва ранната история на маджарите в процеса на заселването им в Панония и Трансилвания в края на ІХ – нач. на Х в., когато под управлението на династията на Арпадите се създава унгарската държава.

В това произведение се говори за битките на маджарите с българските аристократи, управляващи нашите земи на север от Дунав. Но в тази хроника пише и нещо още по-интересно: „Впрочем земята, която лежи между Тиса и Дунав, завзел Кеан Велики (Keanus Magnus), господарят на България, дядото на вожда Салан, чак до пределите на рутените и поляците, и там населил славяни и българи”.

В същата хроника вождът Салан е посочен като чичо на българския цар Симеон. Тоест, Салан е брат на княз Борис, внук на кан Омуртаг и правнук на кан Крум! Възможно е Keanus Magnus, което изглежда означава „Великият кан”, да е титла или на Омуртаг, или на Крум. По-вероятно е това все пак да е кан Крум предвид големите му победи не само над аварите, но и над Византия, заради които с пълно основание е наречен „Велик кан”.

Големият сблъсък между Византия и България бил провокиран от политиката на кан Крум към славянското население на Балканския полуостров, и то най-вече в Македония. И двете държави водели политика на приобщаване на славянските племена, което довело до реален конфликт. През 807 г. император Никифор организирал поход към България, но той останал незавършен поради разкриването на заговор срещу императора.

По този начин войната била де факто обявена. Кан Крум провел две военни акции против империята. При първата от тях, през 809 г., български отряд нападнал византийската армия в Струмската област, при което отнели заплатите на войниците на стойност 1100 либри злато (ок. 350 кг). Втората акция била твърде болезнена за Византия – през същата 809 г. кан Крум превзел Сердика. Тази ескалация на конфликта довела до големия поход на император Никифор през 811 г.

Начело на огромна армия от европейските и азиатски провинции на империята той се установил при карнобатската крепост Маркели и през Ришкия проход достигнал до българската столица Плиска. Византийците победили две български армии в две сражения – веднъж 12 хил., и втори път отряд от 50 хил. войници (последната цифра очевидно е завишена от хрониста).

Така император Никифор влязъл в Плиска, където извършил потресаващи дори за онова време жестокости спрямо мирното население. Според един от хронистите „Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст”.

Според друга хроника „войската… разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им – а животните мучели със силен глас и издъхвали, изколвала овцете и свинете и извършвала непозволеното”. Самият император „ходел по улиците и резиденцията, разхождал се по чардаците на къщите, радвал се и казвал: Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя град на мое име, да стана именит във всички бъдни поколения”.

Още докато императорската армия била в Маркели, кан Крум изпратил при василевса пратеници за мирни преговори. Те обаче били отхвърлени. Когато Никифор превзел Плиска, българският владетел отново му предложил мир: „Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е удобно, и си иди в мир”. Това отново не било прието.

 Тогава „Крум, разгневен, се укрепил, изпратил хора и укрепил входовете и изходите на страната, като ги преградил с дървени укрепления”. Според друга хроника „Българите направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена… Наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените си…”

Така призори на 26 юли 811 г. се състояло генералното сражение между българи и византийци.  Битката била изключително жестока, като българите били допълнително мотивирани заради зверствата, извършени от византийците в Плиска. Почти всички войници от императорската армия  били избити, включително и самия василевс, а синът му-тежко ранен.

Впоследствие тялото на император Никифор било открито и обезглавено: „А Крум, като отсякъл главата на Никифор, набил я на кол за много дни на показ на идващите при него племена и за наш позор”. Впоследствие кан Крум обковал черепа на Никифор със сребро и с него вдигал наздравици при пиршества със славянските князе – сведение, което напоследък не се приема от някои историци.

Победата през 811 г. поставила началото на българското настъпление в Тракия. Военните действия завършили с мирен договор едва през 814 г., след смъртта на кан Крум.

Освен във византийските източници, смъртта на император Никифор е отбелязана и в почти всички западноевропейски хроники от онова време. Важно е да се знае, че от 378 г., когато император Валент (364-378) е убит от готите в битката при Адрианопол, римски император не е намирал смъртта си на бойно поле. Това допълнително усилило не само личния престиж на кан Крум, но и този на средновековната българската държава.

http://www.desant.net/show-news/22600/
« Last Edit: 29 Aug 2018, 22:19:45 by Hatshepsut »
 

Offline Лудия Макс

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Posts: 368
  • Gender: Male
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #42 on: 28 Jul 2011, 19:57:08 »
Аз се обърквам. Някъде казват,че не е направил чаша от черепа на Никифор,други казват,че е направил. Кое е вярното?
"Едно е да искаш,второ е да можеш,трето и четвърто е да го направиш"-Николай Хайтов

Христо Ботев: "Патриот е,душа дава.Но не свойта душа братя, а душата на народа".
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #43 on: 03 Oct 2011, 20:49:55 »
Кан Крум извоювал солната независимост на България

Във времена, в които солта се е ценяла като злато,
той завладява Поморие



Oсвен всичко останало, с което великият български кан Крум е останал в историята, той е владетелят, пряко създал солната независимост на България. Във времена, в които солта се е ценяла като злато, той завладява Поморие и според сведението на Георги Амартол му дава името Тутхон. Когато завладява града, Крум променя централизацията на управлението и подготвя българското усвояване на регионите... Най-големите солници на Черно Море попадат в български ръце, но ако това е акт, осигуряващ сол за целия саракт, то Крум не се задоволява с него, а предприема единствената стъпка, която би го направила безспорен хегемон в тази търговия, би убила конкуренцията на Поморийската сол и би дала безмерни богатства за българската държава. След разгрома на Аварския хаганат Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение и в 803-805 границата с франките е установена на Дунав при българския град Пеща. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците осигурява на българите важно международно търговско положение.
 Солта на Трансилвания през следващите години се превръща в основна суровина за цяла Централна и Западна Европа. Мините край Солноград осигуряват огромен и постоянен приход, а

 находището е
 практически
 неизчерпаемо

 Особено зависими стават жителите на Панония, Бохемия и Унгарското плато, които нямат алтернативен източник в достатъчни количества. Всичко това обяснява защо няколко века по-късно фулденските монаси написват следното в летописа си:
 "След това през месец септември Арнулф (887-899) изпратил свои пратеници с дарове при българите и техния княз Владимир (889-893) за възобновяване на някогашния мир и поискал да не се позволява на моравците да закупуват оттам сол. Пратениците като не могли да пътуват по суша поради засадите на княз Светополк (871-894), били пренесени на кораб от княжеството на Браслав: до България по реката Одра до Кулпа и после по Сава. Там те били приети от царя с почести и след това по същия път, по който били дошли се върнали обратно с подаръци през месец май."
 От горното сведение се вижда

 голямата
 геополитическа
 тежест на България

 от която не се очаква помощ с войска, а чисто и просто спиране на доставките на сол до враговете на германския крал. След смъртта на Владимир властта в България заема неговият брат Симеон (893-927), а според анонимната хроника Gesta Hungarorum точно по това време
 "Земите между река Муреш и замъка Орсова започнаха да се владеят от велможата Глад, който дойде от замъка във Видин. Неговият наследник е Ахтум, който по-късно по времето на Крал Стефан (първи) бе убит от Чанад, син на Бобука. Унгарците пратили армия срещу Велможата Глад и присъединили населението между реките Муреш и Темеш. Когато поискали да преминат Темеш, Глад дошъл с тях с голяма армия включваща Кумани, Българи и Власи."
 Хрониката не указва религията на Глад, но за сметка на това в житието на свети Герхард Чанадски ясно е изразена езическата принадлежност на Ахтум, който освен всичко е имал цели седем жени и се покръства показно във Видин едва през 1002 г., без да промени навиците си. По-съществено е обаче, че след като цяла източна България е под Византийска власт, в столицата на Ахтум - Чанад се установява огромна християнска бежанска вълна от Преслав. Показателно е, че в крепостта Чанад е била издигната църква - почти точно копие на тази от Виница до Велики Преслав. Днес църквата не съществува, тъй като е била разрушена до основи от турците през XIV век, но основите й са скицирани през XVII век от австрийски пътешественик и са запазени в регионалния музей на Тимишоара.
 От житието на свети Герхард Чанадски се разбира, че т.нар. "могъщ владетел в града Морисена" Ахтум е владетелят, контролиращ солниците, което става трън в очите на унгарския крал Стефан. Владенията на Ахтум се простират от Солноград през Чанад и на юг чак до Видин, обхващайки и важни крепости като Тител. На запад неговите земи граничели с българския управител на Срем, наречен от византийските източници Сермон, а на изток с владетеля Гелу. Същият източник казва, че Ахтум "не почитал крал Стефан, тъй като се осланял на множеството войници и благородници, над които упражнявал своята власт", и по-съществено "бил

 заграбил властта над
 кралските солници
 при Моросиум

 като настанил между устията на тази река и Тиса свои поданици, и чрез стражи обградил и направил всички свои данъкоплатци".
 Последните дни от живота на княз Ахтум са описани като че ли най-пълно и подробно пак в житието на Св. епископ Герхард, според което неговият "много уважаван воин на име Чанадин, който надминавал другите по доблест и сам бил поставян от тях начело, бил обвинен пред своя господар с тежко обвинение, за което той решил да го накаже със смърт", но Чанадин "тайно избягал при краля". Кралят го поставил начело на войската си, "преминали Тиса и започнали битка с Ахтум и неговата войска", а битката сама по себе си била ожесточена, "войската на Чанадин побягнала", той се укрил на планината Орозлан, "Ахтум се установил на лагер в полето Нагеуз", съгледвачите бдели и обикаляли навсякъде, Чанадин заспал, явил му се лъв, който го приканил да започва битката, той се събудил силен за двама, вдигнал войската си, потеглили на бой.
 "През тази нощ те нападнали от различни страни войската на Ахтум", тя се втурнала да бяга, Ахтум "бил убит на бойното поле", главата му "изпратили на краля, а отнесли със себе си огромна плячка", кралят наредил да окачат главата на Ахтум на кулата при портите на града. Накрая Чанадин "бил назначен за управител на дома на краля и на дома на Ахтум", също и на цялата провинция, която кралят нарекъл на негово име, а една от жените на Ахтум, която навремето била покръстена от самия светец, т. е. епископ Герхард, му става жена.
 Историята на Ахтум е показателна за трагедията, през която преминава България. Никога повече тя няма да сложи ръка на извоюваните преди векове солници в Седмиградско, а отвъддунавска България постепенно се превърнала в толкова далечен спомен, че днес знайни и незнайни нагли безочници дори питат дали въобще е съществувала. Отговорът стопроцентово е очевиден!

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214205&cat=11
« Last Edit: 04 Oct 2011, 05:36:09 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,066
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Канасубиги Крум Страшни (803-814)
« Reply #44 on: 28 Oct 2011, 20:14:33 »
Битката при Версиникия - още една победа на българския боен дух

Кан Крум детронира двама византийски императори


Битката при Версиникия, представена в миниатюра от Манасиевата летопис

Поражението на император Никифор (802-811) във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от надвисналата над нея опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.
 Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император (след Валент (364-378), 400 години по-рано) в цялата хилядолетна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI (1449-1453) също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на Константинопол през 1453, когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
 Гордостта на Крум (803-814) от великата победа най-ясно се вижда в разказа за пируването му с Никифоровата глава. "Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал князе да пият."
 Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното

 положение на България
 като първа сила в
 европейския югоизток

 След смъртта на Никифор I - в битката при Върбишкия проход, Михаил Рангаве, син на дребен благородник, убеждава своя зет Ставракий, който е смъртоносно ранен в сражението, да абдикира и на свой ред заема престола, коронован за император на 2 октомври 811 година.
 Въпреки неизгодното положение на Византия, Михаил I Рангаве (811-813) продължава войните с България. Кан Крум му предлага мирно споразумение, но по съвет на Теодор Студит императорът го отхвърля. В отговор на това в края на 812 година Крум предприема поход към Тракия, превземайки крепостта Месемврия и още много крепости. Научавайки за това, византийският император събира всичките възможни сили на империята, използвайки изцяло нейния войскови капацитет, и тръгва към българския стан. "Михаил направил съвещание и събрал войските от всички земи, като записал и много други на мястото на загиналите от войната. Той свикал ония, които охранявали клисурите на Сирия, и още ликаони, килики, исаври, кападокийци и галати - и заедно с тях тръгнал на поход."
 Византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, без да направи опит да отвоюва Месемврия, и първоначално има известни успехи. Но на 22 юни 813 г. понася тежко поражение в битката при Версиникия - малка крепост близо до днешното село Маломирово, Елховско.

 Битката при Версиникия е едно от многобройните  доказателства за бранните умения на българите. За нея се разказва в една достигнала до нас анонимна византийска хроника на име Scriptor incertus. Разбираемо е защо авторът е пожелал да остане анонимен - никой грък не би искал да е вечно намразен от народа си заради документирането на второто поредно поражение на византийците от българите в рамките само на няколко години. Авторът на хрониката е силно критичен към своя народ, който хуква да се спасява за живота си,

 макар войската на
 елините да е 10 пъти
 по-многобройна

 както се казва в текста.


 Тази битка е прекрасна демонстрация на българска тактика на изчакване на противниковата атака на укрепени позиции и последваща българска контраатака. Поражението практически детронира византийския император Михаил Рангаве...
 На нас не ни е известно колко точно са българите, но по нататък в хрониката се споменава че византийците са десет пъти по-многобройни. От хрониката се вижда как една империя е мобилизирала цялото си мъжко население, включително всички погранични етноси, а и още хора като граничари и пазачи. Тази огромна армия потегля към Тракия, където, след като биват благословени от гръцкия патриарх, заминават да се бият срещу езичниците българи.
 И българите се изправили срещу тях, но като видели голямото множество войска, не се осмелили да нападнат, а застанали обединени в строй. Също и войската на императора стояла подредена в продължение на 15 дена, като нито едните, нито другите не се решавали да нападнат. Така се мъчели и хората, и животните, изложени денонощно на лятната жега.
 Най-сетне дясното византийско крило тръгва напред... Тогава Аплакий, който се намирал на една част от височината заедно с македонците и тракезийците, се обърнал към императора, и попитал: "Докога ще гинем? Аз пръв настъпвам, а вие смело ме последвайте и победата ще бъде наша, защото сме десеторно повече от тях."
 Тук се вижда какъв е бил авторитетът на византийския император, който изобщо не участвал във вземането на решение. Това до голяма степен предрешило по-нататък битката, защото малодушният император не посмял да прати подкрепление на Аплакий.
 След като българите избиват нападателите до крак

 цялата византийска
 армия хуква да бяга
 и логично бива изклана от елитните български конни отряди. Те отпуснали своите юзди и препускащи с едната-едничка цел да унищожат врага, който така малодушно се скрил, макар да е несравнимо по-многоброен.
 Византийците побягнали още преди да са почнали да се бият. Мястото където се водело сражението било неравно и ромейските войски стояли на по-високите места. И когато те побягнали, българите помислили, че не бягат, а настъпват изотзад и ще се спуснат върху тях. След малко, като се огледали, видели че неприятелите бягат с всички сили, отпуснали юздите на конете и започнали да ги преследват. А те като бягали, тъпчели се едни други.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214911&cat=11
« Last Edit: 29 Aug 2018, 22:23:22 by Hatshepsut »