Автор Тема: Цивилизацията на Древен Египет  (Прочетена 78783 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #48 -: Септември 17, 2012, 21:35:38 »
Космологията и езотеричната традиция на Древен Египет

"Свещената традиция в древен Египет", Роузмари Кларк

Свещената наука започва от онази мистериозна, но с доказано съществуване реалност, която разкрива един енергетичен (духовен) свят, предшестващ материалния, количествен свят.
Р.А. Швалер Де Любич, "Свещената наука"


Херметическа философия

Мъдростта на древен Египет е жива традиция. В наши дни съществува неизброимо количество преводи на египетски сакрални текстове, най-многобройни от които са версиите на "Книгата на мъртвите", наричана от египтяните "Книга на Излизащите (денем)". Друг ценен извор на египетската мъдрост е Corpus Hermeticum, събрал в себе си писмени документи от прочутите Александрийски школи, които функционирали по време на Гръцко-римския период. По това време херметическата литература, акумулирана в Александрийските библиотеки, единодушно била приписвана на Хермес - гръцката интерпретация на египетското божество Джехути, покровител на науката, езика и образованието. Твърдяло се, че Хермес неколкократно се е въплъщавал като учител на отбран кръг мъдреци, а последното му проявлене било в образа на Хермес Трисмегист, "трижди великият", наречен така, защото владеел трите свещени дисциплини - медицината, архитектурата и астрономията.
Египтяните почитали Джехути като пърив учител по въпросите на свещеното, като божествен книжник и му приписвали авторството на тайните книги  и владеенето на магическите слова, използвани в храмовите ритуали. Гърците, живеещи в Египет, го наричали Тот-Хермес. Тази фигура от своя страна била асоциирана с легендарния Имхотеп, мъдрец от Старото царство, обявен за нещо като светец-покровител на мистичните учения. Така се появило преданието за Тот/Хермес Трисмегист с всичките придружаващи го херметически асоциации и исторически познания, извлечени от гръцко-римската култура.
Въпреки че Corpus Hermeticum се приписва на Хермес, изследователите са единодушни, че материалът несъмнено е сбор от произведенията на няколко човека, една школа от философи-мъдреци, вероятон посветили се на божествения книжник, който според тях говорел чрез писанията им. Корпусът обхваща поредица от диалози между учители и ученици, изпълнени с описания на космическия живот, на ролята на човечеството във Вселената и на възхождането на душата от земното й съществуване към небесните измерения. Паралелно с тези философски дискурси в корпуса са включени трактати по астрология, магия, алхимия и няколко религиозни творби. Всички те представят Хермес като велик извор на духовно откровение:
Хермес виждал всички неща, и разбирал видяното, и бил способен да обясни на другите разбраното... откритията си той описвал върху плочки, и скривал дълбоко написаното, оставяйки голяма част неизречена, за да я търсят всички бъдни поколения.
Фрагмент ХХІІІ (Kore Kosmu) : 5

Херметическата философия е може би единственият витален остатък от древния свят, устоял на драматичните смени на политическата и религиозна власт в Близкия изток и Европа, състояли се през вековете след неговата компилация. До арабското нашествие през 640 г. Египет бил смятан за върховен пазител на духовните традиции.
"Херметическият корпус" останал в обращение през Средновековието, когато учени от всички вероизповедания издирвали и възпроизвеждали древните текстове за собствена употреба или за колекциите на своите покровители. Съществуват християнски, юдейски и ислямски преводи, чието съдържание е сходно, макар и обагрено от субективността на различните преводачи. Те били комбинирани с еклектични фрагменти от нисшата магия, гръко-римската религия и античния фолклор, устояли на изпитанията на времето успоредно с автентичния корпус. Така се получило смесване на езотеричната мъдрост с остатъците на една отиваща си култура, отдавна лишена от някогашното си духовно и морално върховенство.
В по-голямата си част "Херметическият корпус" е под формата на диалог между Хермес Трисмегист и учениците му Тат и Асклепий, касаещ произхода на естествения и божествения живот. И макар Херметическите текстове да отразяват фундаменталния светоглед на древните египтяни, те могат да доведат случайния читател до погрешно разбиране на духовните учения. На първо място, откровението в херметизма е процес, в който не учителят съзнателно влива познания в главата на кандидата, а кандидатът сам стига до мъдростта, изучавайки подредбата на Вселената и съзерцавайки я: една схема, съдържаща се в диалозите.
В гръцките мистерии първият етап е допускането на неофита до дадена религиозна традиция, нещо като предварителна проверка на годността му за духовен живот. Следва етапът на интензивно обучение на адепта в програмите на мистичната школа. В завършващата фаза посветеният бива издигнат до позицията на свободно практикуващ мистериозните учения учител, но само след изживяване на символична херметическа "смърт", чиято цел е излизане от Майя.
Философски погледнато, в херметическите текстове могат да бъдат открити няколко мисловни спектъра от други, съществуващи паралелно на гръко-римския свят, култури. Тези различни системи на мислене налагат собствените си идеи и създават противоречия. В някои от частите на корпуса се говори за триединството на живота от физическите до космическите нива и това съответства на египетската космология. Други текстове обаче насочват вниманието към седем свята и десет сфери на проявление във Вселената, а това отразява гръцки и кабалистични концепции.
Няма съмнение, че някои елементи от Corpus Hermeticum са извлечени от египетската езотерична традиция. Едновременно с това обаче съществени негови компоненти произхождат от гръко-римската мисловност - например духовното цел на херметизма, осъществявана предимно чрез актове на посвещаване, в които външни сили - учители, текстове и изпитания - тласкат процеса на духовна трансформация напред. В противовес египетските мистерии призовават към вътрешно преживяване на инициацията, към пробуждане на духовните сили чрез прогресивно общуване с естествения живот, постигано не толкова по външни начини, колкото посредством упражняване на вътрешните сетива и способности. Обръща се внимание и ан самоинициацията в съответствие с природните цикли, определяни от свещената астрономия. Това е идеята зад древното название на Джехути - "Самосъздаденият" - изричано в многобройни химни и заклинания от религиозната литература. Дори за божествените същества се е вярвало, че навлизат в света на явленията след няколко етапа на самопознание.
Най-значителното несъответствие е, че в традицията на гръко-римските мистерии мъдростта се постига с помощта на "майстор" или йерархия от майстори, които удостояват кандидата с достъп до космическите измерения, докато за египтяните духовното пробуждане надарява търсещия с постигане на индивидуално майсторство, със силата да бъде "господар на тайните", както се казва в животоописанията на жреците, жриците и царските особи, откривани в храмовете и гробниците. В египетската система, овладявайки себе си, посветеният не поставя началото, а вече е изпълнил едно от свещените предписания. Този процес е изключително личен, защото в истински херметическата Вселена духовните сили лежат вътре в самите нас.
Така е и в астрологията - едни считат, че за да постигнат "озарение" им е нужен учител/гуру, който да ги въведе в тайните на познанието, други успяват сами, извървявайки бавно и постепенно пътя на индивидуално самопознание, пътя към себе си, а оттам - и пътя към тайните на Вселената, на микро- и макрокосмоса.

Египетският начин на мислене


Египетското мислене изтъква три качества, способстващи събуждането на вродената интелигентност. Те могат да бъдат използвани и от нас, за да ес върнем към необятния извор на мъдрост, който ни предлага Свещената наука.

Едновременност (ритъм, синхроничност)
Египтяните възприемали хода на природата като естествения курс на човешкия живот. Всички физически явления били разглеждани в контекста на природните цикли, например покарването, разцветът и зимуването на растенията и разливите и спадовете на Нил. Цикличността не била линеен процес с начало и край. Тя била възприемана като поредица от естествени трансформации, в които събитията възниквали едновременно на няколко нива на проявлението.
В съвременната епоха идеята за едновременността е изразена в понятието за синхронност - не-причинна свързваща сила, предложена от психолога Карл Юнг. Според тази концепция едновременните събития със смислова връзка помежду си не възникват случайно, а произхождат от един обосноваващ ги принцип.
Метафората за едновременността е изразена чрез великия мит за Озирис. Традицията възприема Асар (Озирис) като пръв владетел на Египет и го почита като прародител на египетската раса. Според мита той е убит от ръката на покварения си брат Сет, а след това тялото му е върнато към живот и въздигнато като суверен на свръхестествените светове чрез серия от магически действия, пресъздадени в египетските мистерии.
Тази история изобилства от символически елементи, които описват природните процеси като непрекъснат поток от живот и смърт. Асар е нетерът (нетер е египетската дума за бог), представящ активния и пасивен принцип на зачеването във всички земеделски дейности - цикличния растеж, както и непроявената, латентна фаза на органичните форми. В този смисъл, Озирис-съзнанието е продължително участие в цялостния природен цикъл, преминаващ през живота, смъртта и всяко трансформативно преживяване.

Двойнственост (полярност, дуализъм)
Древните египтяни възприемали всеки принцип заедно с неговия обратен или допълващ аспект. Понятието за "сдвояване" се прилага към всички идеи и по начина, по който в изкуството се търси баланс и симетрия. Това не означава, че идеите били конфронтирани със своите противоположности - модел, изследван от философски религии като Дзен-будизма. По-скоро всяка концепция била разбирана заедно с нейната противоположност. Този възглед е изразен в свещени образи, като например, двамата пазители на царската корона - лешоядът Нехебет и кобрата Уаджет. Той присътства и в географията, в категориите за червените (пустинни) и черните (култивирани) земи, в хералдическите растения лотос и папирус и в регионите на Нил (Долината и Делтата).
Метафората за двойнствеността е изразена най-добре във великия мит за Херу-Сет. Двата нетера - Херу (Хор) и Сет - на пръв поглед предстовят определени противоположности във физическата вселена: възход и падение, или движение към небето и движение към земята. В мита двете божества са в постоянен конфликт и антагонизъм.
Но според египетската подредба на света в противоположните сили е заложено и разрешението. Това намира израз при много божества, които смесват или комбинират природата си с други. Едно от тях, познато като Нубти, въплъщава Херу и Сет като двуглав образ с едно тяло. Тази представа е метафора за хорическо съзнание - обединяването на противоборстващите сили и импулси в съюз.

Асоциация (съответствие)
Египетската мислене не възприема нищо като отделно или извън контекста на всичко останало. Винаги съществува съответствие между всяко нещо и останалите, във всички възможни сфери на проявлението в природата.
Според традиционната херметическа философия "Каквото е горе, такова е и долу". Тази максима се обуславя от асоциативното мислене на египтяните и представлява фундамента на магическата технология, позволяваща трансформацията както на енергията, така и на материята. Според нея висшите принципи са въплътени и в най-нисшите си еквиваленти, без значение каква е специфичната каузална сила. В подобно мислене не могат да съществуват абсолютно добри и абсолютно зло, защото всички неща в нашия свят са огледални отражения на по-фините светове. Могат да съществуват само градации на божествените сили, които се проявяват в небесата, на земята, в растителния, животинския и човешкия живот.
Метафората за асоциацията е изразена в действията на Джехути (Тот), египетския нетер, който свързва физическия и нефизическия свят. Той е преводачът par excellence, приносителят на силата на първичния звук. Неговата функция е да осигури предаването на божествения модел на земята, където с него си служат езикът, архитектурата и свещеният ритуал. Той прави възможна асоциацията с божествените принципи. Джехути подбужда култивирането на херметическо съзнание, разбиращо света на явленията в контекста на неговия божествен произход и на многобройните сфери на съществуване.

Трите пътя на трансформацията
Изключителността на египетското мислене и възприемане на живота, както свидетелстват много от древните хроники, без съмнение произлиза от схемите на двойнствеността, едновременността и асоциацията. Ако опишем тази извисена мисловност накратко, нейната главна характеристика е подчертаването на взаимосвързаността на всички физически и нефизически неща във Вселената.
Трите образа на Асар, Херу-Сет и Джехути, въплъщаващи трите модуса на египетската мисловност, представят също така и една уникална духовна парадигма. Тя различава три пътя за трансформацията на душата, дефинирани ясно от египтяните. Трите пътя са споменавани периодично в египетската история, с появата на определени религиозин образи, храмови и погребални ритуали, царска иконография, които били различни от тези в другите периоди, макар да не били нови.
Най-ранинте езотерични идеи в Египет почти изключително използват звезден символизъм. Според него нетерите въплъщавали небесни явления, за покойниците се вярвало, че се връщат в небесата, а магическите концепции приемали формата на небесни сили, обитаващи звездите и появяващи се и изчезващи периодично. След това възниква слънчевият символизъм: нетерите участвали в пътешествията на Слънцето през деня и нощта, а човешките същества били подвластни на проявленията на светлината и тъминната както в настоящия, така и в следващия живот. В късния период от египетската история се заражда лунният символизъм, като път на трансформация, в който фазите на растеж и хибернация се превръщат в метафори на духовния опит.
Звездният път е въплътен от нетера Джехути, източник на асоциативното мислене и пробуждането чрез познанието му за космическия резонанс. Слънчевият път е представен от Херу (и тъмния му противник Сет), нетера на преродената светлина. Той изтъква принципа на двойнствеността и обединява небесния и земния (светлия и тъмния) принципи, събуждайки вътрешното съзнание. Лунният път е преставен от Асар, който въплъщава принципа на едновременността в природата и пробуждането чрез циклите на органичния опит.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 06:51:40 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #49 -: Септември 30, 2012, 12:56:07 »
Представям на вашето внимание две статии, които преведох от руски език.
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.


Музика и танци в Древен Египет


Египтяните, без съмнение, много харесвали музиката, за което говори голямото количество намерени музикални инструменти и техните изображения при погребенията. Наистина, няма никакви нотни записи и даже знаци, които биха могли да изобразяват ноти, ето защо за звученето и мелодията на египетската музика можем само да гадаем.

Б. Уолис: «Всеки египтянин е бил певец по природа. Децата заучавали уроците си пеейки, селяните пеели, докато работели на полето, пеели моряците и рибарите, а царят и неговите приближени имали цели музикални състави, състоящи се както от мъже, така и от жени. Храмовете имали собствени хорове, които възхвалявали боговете с химни... египтяните не умеели да използват римата, но щателно следили за ритъма, който отмервали, пляскайки с ръце или удряйки по барабани».

Длъжността «началник на пеенето» в дворците на фараоните често се съвместявала с длъжността «завеждащ харема» и «началник на всички прекрасни удоволствия на царя». Тези хора заемали много високо положение при двора и се считали за родственици на царя, дори ако не били такива на практика. Причината за това отношение била, понеже смятали, че способностите на много надарените хора били дадени от боговете. В същото време най-голям талант традиционно притежавал фараона, съответно само неговите родственици могли да имат аналогични способности. Това също показва, че имайки доказани способности, е било възможно да станеш родственик на самия монарх.

Женитe пеели без музикален съпровод, докато мъжете били подпомагани от арфи и флейти. Считало се, че женския глас е по-приятен и не се нуждае от музикално омекотяване, докато при мъжкия за пълно благозвучие бил необходим музикален антураж. Арфите били изработвани с различни размери и с различен брой струни, а в зависимост от размера на арфата се налагало музиканта да свири седнал или стоейки прав. Популярни били също лютнята и флейтата.

Египтяните много танцували. При това танците се делили на обредни, посветени на боговете, и на развлекателни, представяни на пиршествата. В първия случай в качеството на танцьори се представяли жреците и даже фараоните, които танцували пред статуите на боговете, демонстрирайки своята радост от общуването си с небесните покровители. Във втория случай в танците вземали участие професионални танцьори, живеещи в богатите домове или в двореца на фараона, или пък акробати и фокусници, пътешестващи по страната с трупите си. Египтяните много харесвали тези скитащи артисти – те не само ги развличали със своите представления, но и разпространявали последните новини, тъй като самите египтяни не обичали да пътуват, а средства за масова информация почти нямало, с изключени на пратениците на фараона.

Танцьорките били облечени или в къси поли и накити на главата, или в дълги, но абсолютно прозрачни туники. Мъжете танцували с къси поли. Между другото, дълго време всички слуги по време на пировете прислужвали на гостите чисто голи. В древността движенията на танцьорите били премерени и бавни: отначало те крачели един към друг, почти не откъсвайки крака от земята, и повдигали ръце над главите си с дланите нагоре. Музикалният съпровод се обезпечавал от пеене на хор. Понякога танцувалните фигури олицетворявали реални събития или явления, особено когато танците били посветени на фараона: танцьорите изобразявали, например, как фараона поваля своите врагове и им отсича главите.


Друга фигура изобразявала вятър: една от танцьорките силно се извивала назад, докосвайки с ръце земята зад гърба си – правейки фактически «мост», над нея назад се извивала втората танцьорка, а третата простирала ръцете си над първите две. Тази фигура показвала, как се огъва тръстиката под северния вятър. Често изпълнявали танци с мечове и боздугани, при това танцьорите го правели изкусно: във въздуха излитали едновременно няколко предмета, с които умело жонглирали. В по-късните епохи се появили танци с дайрета и предизвикателни движения, много сходни на съвременните арабски танци.

http://www.ancient-luxor.com/egyptian-life/thebes-life-of-ancient-egyptians-3.php
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 06:53:27 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #50 -: Септември 30, 2012, 13:08:32 »
Музиката в Древен Египет


За голямото обществено значение на музиката в Египет говорят многочислените барелефи и стенописи с изображения на певци и инструменталисти, още от Древното царство, III хилядолетие до н.е. Музиката съпровождала трудовите процеси, масовите празненства, религиозните обреди, а също така и действията, свързани с култа на боговете Озирис, Изида и Тот; тя е звучала на тържествените шествия и по време на дворцовите развлечения. От дълбока древност в Египет е съществувало изкуството на хейрономията, съчетаващо дирижирането на хòра и "въздушно" нотно писмо (по древноегипетски - "пет", буквално - да правиш музика с ръка).

Справка - хейрономия:

Цитат
Хейрономия (гр. "управление с движение на ръцете") - способ за дирижиране на хор, който се е прилагал в древността и в началото на средните векове и се е състоял не само в регулиране на темпото и такта, както съвременното дирижиране, но преди всичко в нагледно указание за движенията на тоновете. Оскар Флейшер ("Neumenstudien" 1895—97) предполага, че в хейрономията е намерил решението на загадката за произхода на невмите.

http://slovari.yandex.ru/~книги/Музыкальный%20словарь/Хейрономия/


Сред изображенията често се срещат арфически ансамбли. В периода на Новото царство (XVI-XI в. до н.e.) при дворa нa фараона наред с местната капела е въведена и сирийската капела. Развива се и военната музика.

     По думите на Диодор, египтяните не са били особени ценители на музиката. Но този вид изкуство им е бил известен в древността и се е развивал под ръководството на жреците — за религиозни цели. Изображенията на паметниците свидетелстват, че още в края на Древното царство са съществували както ударни, така и духови и струнни инструменти. Ударните инструменти са били известни много по-рано.

     Най-древните ударни инструменти са били дървени хлопки, с които са отмервали такта. Първоначално тези хлопки представлявали просто и грубо изрязани парчета дърво, а впоследствие те са придобили красива форма и са били украсени с дърворезба (рис. 1, а).


Рис. 1

    По-късно се разпространили барабани с различна големина и форма: някои — приличащи на днешните тарамбуки (рис. 1, г), по които са удряли с ръка или с криви палки; други — кръгли и продълговати, на които от двете страни обтягали кожа с помощта на върви, обвиващи барабана като мрежа (рис. 1, в).

    Такъв барабан, металически чинели, и най-вече кръгъл или четириъгълен тамбурин са били обичайните инструменти, с които египетските танцьорки съпровождали своя танц.

    Особен инструмент, употребяван преимуществено при богослужението, е бил систрума (рис. 1, б). Той обикновено се е изработвал от бронз и е бил украсен с изображения на бог Тифон (по-скоро става дума за бог Бес) или на богинята Хатхор. В окончателния си вариант с богати украшения той се е появил не по-рано от епохата на Новото царство.

    От духовите инструменти египтяните познавали само флейтата с различни размери, прости и двойни, и тръбата (рис. 1, д—ж). Първите, съдейки по няколкото добре запазени екземпляри, са били дървени, а последните - металически.

    За сметка на това, струнните инструменти на египтяните били значително по-разнообразни. Арфата, лирата и китарата съставяли заедно с флейтата египетския оркестър, в който такта отмервали жените, пляскайки с ръце или чукайки по дървени хлопки.

    Най-древният струнен инструмент на египтяните е била арфата. В гробниците на Мемфис тя е представена в първоначалната си форма, т.е. във вид на лък, на който са натегнати няколко струни (рис. 2, а).


Рис. 2

    Тази форма е доказателство за произхода на арфата от бойния лък с жужаща тетива. По-късното усъвършенстване на този инструмент се заключавало в прибавяне на подставка към лъка (рис. 2, б), увеличен бил броят на струните, а впоследствие под инструмента приставяли празна кутия за резонанс. Нерядко арфите на царския оркестър били украсени с позлата, релефни изображения и живопис.

    В такъв усъвършенстван вид е представена арфата в гробниците в Бени-Хасан (рис. 2, д). Въпреки тези усъвершенствания и красивата изработка, арфата е била тромав и тежък инструмент и си е останала такъв до началото на Новото царство.

    От това време големите старинни арфи отчасти отстъпват място на инструменти с по-малки размери (рис. 2, г), а отчасти са били усъвершенствани чрез добавяне на резонаторна кутия (рис. 2, в).

    В същото това време се появява нов род арфи, създадени чрез съединение на литаври (тимпани) с арфа, чиито струни са направени от конски косми (рис. 2, е).

    Формата и устройството на обикновените арфи също става разнообразно: освен лъкообразните започват да правят и триъгълни арфи с различни размери (рис. 2, ж). Броят на струните също бил увеличен от 6 на 22.

    Периодът след Новото царсво се отличава с голямо разнообразие на струнни инструменти. За това свидетелстват картините в гробниците в Дендера: в тях редом с големите лирообразни арфи са представени по-малките нови арфи от огънато дърво с подставка, на която свирели прави (рис. 3, а).


Рис. 3

    Арфите се изработвали най-вече от дърво и понякога се тапицирали с кожа. Украсата им е била различна. С особено разкошна украса се отличавали арфите, предназначени за храмовете и дворцовите оркестри на фараоните. Такива арфи били украсявани с позлата, живопис и релефни изображения на символични фигури (рис. 3). Но звученето на тези арфи, по всяка вероятност, не съответствало на външното им великолепие, защото те не са имали в предната част опорен стълб, необходим за плътността на звука.

    Лирата е влязла в употреба по време на XII династия. На картините в гробниците в Бени-Хасан са изобразени музиканти, свирещи на лира, очевидно азиатци. По-нататъшното й  усъвършенстване се отнася към епохата на Новото царство (рис. 4).


Рис. 4

    До наше време са се запазили няколко дървени лири, напълно съответстващи на изображенията на паметниците. Един екземпляр, в прекрасно състояние, се съхранява в Берлинския музей.

    Освен лирата, египтяните имали струнни инструменти, приличащи на китара и лютня (рис. 4). Няколко от тях са намерени в гробниците. На всички тези инструменти са свирили с костена пръчица или перце.

http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt.htm
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 06:55:26 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #51 -: Ноември 08, 2012, 07:16:05 »
Съответствие на египетските и гръцките богове и богини

Когато говорим за съответствие на египетските и гръцките богове и богини, трябва да се има предвид, че това съответствие е само условно и приблизително, т.е. не може да се говори за пълно тъждество между тях.
Това съответствие е по отношение на персонификация, а не на генеалогия и семейни/брачни връзки. Примерно в египетската религия Озирис и Изида са съпруг и съпруга, докато техните гръцки съответствия Дионис и Деметра не са съпрузи.

Египетски богове     Гръцки богове
Амон    ≈≈ Зевс
Ра    ≈≈ Хелиос
Птах    ≈≈ Хефест
Геб    ≈≈ Кронос
Озирис    ≈≈ Дионис
Хор / Монту    ≈≈ Аполон
Сет / Апофис    ≈≈ Тифон
Тот    ≈≈ Хермес
Мин    ≈≈ Пан
Онурис    ≈≈ Арес
Нефертум    ≈≈ Прометей
Хонсу    ≈≈ Херакъл
Шаи    ≈≈ Агатодемон
Акен    ≈≈ Харон
Имхотеп    ≈≈ Асклепий


Египетски богини     Гръцки богини
Мут / Сaтет    ≈≈ Хера
Нут    ≈≈ Рея
Изида    ≈≈ Деметра
Бастет    ≈≈ Артемида
Нейт    ≈≈ Атина
Хатхор    ≈≈ Афродита
Уаджет    ≈≈ Лето (Латона)


Източници:

- http://www.artic.edu/~llivin/research/greeks_egyptian_gods/index.html
- Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история"
- Теодор Леков "Религията на Древен Египет"
« Последна редакция: Декември 13, 2013, 07:10:23 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #52 -: Ноември 08, 2012, 09:12:02 »
Семитски богове и богини в Египетския пантеон

Семитските богове и богини навлизат в египетския пантеон по време на хиксоския период (XV-XVI династия). Първоначално са възприети богините Анат и Астарта, които са почитани като съпруги на бог Сет, смятан за главен бог по това време. Хиксосите отъждествявали този бог с техния главен бог Ваал.

Анат

Анат (букв."източник", "извор") — е богиня в западносемитската митология, свързана с плътската любов и войната. Тя заема мястото на Дъщерята в типичния за семитите 4-членен пантеон «Отец-Майка-Дъщеря-Син».

Съгласно намерената в Угарит "Песен на Ваал", Анат е била сестра и любовница на Ваал. След религиозната революция на пророк Илия, тя се описва като съпруга на аналога на Ваал - бог Яхве. След отвличането на Ваал от бога на Долния Свят Мот, Анат и нейната приятелка - богинята на Слънцето Шапаш се спускат в преизподнята, където Анат със сила побеждава Мот и освобождава брат си. 

Прозвището на Анат е «Девицата». Счита се (ср. Артемида), че Анат е съхранила девствеността си, въпреки водения от нея активен полов живот, в това число и със собствения си брат.

Богинята се е почитала и в Египет, където култът към нея най-вероятно е въведен от хиксосите. Фараонът от XIX династия Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.), водил битка с хетите при Кадеш, се е наричал «Мери-Анат» («Любимец на Анат»). Рамзес II дори нарекъл своята най-голяма дъщеря Бинт-Анат ("Дъщеря на Анат").
Анат достига върха на своята популярност през Рамесидския период на ХХ династия (1166-1085 г.пр.Хр.).

На Анат, като съпруга на Яхве, са се покланяли евреите в Елефантина, съгласно елефантинските папируси.

По времето на Селевкидите Анат е отъждествявана с Атина Палада.

Астарта

Астарта (на гръцки: Αστάρτη, Astártē) е финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов. В гръцката форма нейното име произлиза от семитското Ищар. В класическата епоха Астарта се е считала за богиня на луната (може би в резултат на смесване с други семитски богини). По свидетелства на гръцки и римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Артемида, и по-често – с Афродита. В египетски иконографии е изобразена като войнствена богиня, която иска да унищожи човечеството. На металните плочи, датиращи от 1700-1100 г.пр.Хр, тя се появява гола, за разлика от другите египетски богини, обикновено целомъдрено увити с покривала.

Решеф

Решеф е бил семитски бог на епидемиите и войната. Имал издълбан образ на глава на газела на своето чело и бил важно божество от пантеона на Угарит, въпреки че не бил споменат в Угаритските митологически текстове.


Отляво надясно - бог Мин, богинята Кетеш и бог Решеф

Решеф става популярен в Египет при фараона от XVIII династия Аменхотеп II (1450-1425 г.пр.Хр.), когато е почитан като бог на конете и колесниците. Първоначално възприет като царски култ, Решеф става популярно божество през Рамесидския период на ХХ династия (1166-1085 г.пр.Хр.), като по същото време изчезва от царските надписи. През този късен период, той е изобразяван с глава на овен, въоръжен с щит, копие и секира, често заедно с боговете Кетеш и Мин.

Семитските богове са премахнати от египетския пантеон по време на XXVI династия (664-525 г.пр.Хр), период на едно своеобразно "египетско възраждане".

Източници:

- https://ru.wikipedia.org/wiki/Анат
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Aстарта
- https://en.wikipedia.org/wiki/Resheph
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 06:57:49 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #53 -: Ноември 10, 2012, 19:46:56 »
Окото на Хор


Едно от най-известните изображения, свързани с древната египетска цивилизация безспорно е Окото на Хор. То било един от най-често срещаните амулети в древен Египет. Въпреки че обикновено се изобразява като човешко око, първоначално Окото е представлявало стилизирано изображение на соколово око и се свързвало с прераждане, здраве и просперитет.
Богът с глава на сокол Хор бил син на Изида и Озирис и древните египтяни го наричали "Хор, който управлява с две очи". Дясното му око било бяло, представляващо Слънцето, а лявото - черно и олицетворявало Луната. Според легендата Хор загубил лявото си око в битка със злия си чичо Сет, с която искал да отмъсти за убития си от него баща. Хор излязъл победител, а окото му било възстановено от магията на лунния бог на мъдростта Тот.

Като амулет, Окото на Хор има три варианта - ляво око, дясно око и две очи. Той е съставен от 64 отделни елемента, като един от тях се пропуска, тъй като това е частта добавена от магията на Тот. Обикновено се изобразява като човешко око, при това гримирано според египетските обичаи. В древността амулетът се е използвал при погребални церемонии за защита от зло и за да се осигури прераждането на душата в подземния свят. С него са били декорирани мумиите, ковчезите и гробниците. Според Книгата на Мъртвите, Окото на Хор трябвало да се изработва от камъка лапис лазули. Някои от тези амулети пък били позлатявани.
Когато се носел като украшение амулетът бил изработван от злато, сребро, лапис лазули, порцелан или минерала халцедон и осигурявал на собственика си здраве, мъдрост и просперитет. В тази си роля той бил наричан "Всевиждащото око".


Окото на Хор служело като мерна единица

Един от най-популярните египетски символи представлява ранна система за измерване.

Всеки елемент от иконичното око представлява част от един хекат (мярката за обем на зърно в Древен Египет). Вътрешният ъгъл – половин, ирисът – една четвърт, веждата – една осма, външният ъгъл – 1/16, а линиите под окото – съответно 1/32 и 1/64. Те са били комбинирани, за да се мери обема зърно.



В древноегипетската аритметика съставните части на Уаджета се използвали за изписване на дробите от 1/2 до 1/64, а също така за  измерване на обеми.

Значение         Величина
вътрешен ъгъл1/2 (или 32/64)
зеница1/4 (или 16/64)
вежда1/8 (или 8/64)
външен ъгъл1/16 (или 4/64)
извита линия под окото      1/32 (или 2/64)
права линия под окото1/64
Уаджет63/64

Сумата от шестте знака на Уаджет, приведени към общ знаменател е: 32/64 + 16/64 + 8/64 + 4/64 + 2/64 + 1/64 = 63/64

От дизайнерска гледна точка, Окото на Хор (или Хорус) е не само красиво изображение, но притежава и доста символика. И онзи, който го е създал и имал точно това намерение. Египтяните го смятат за един от най-дълбоките символи, а значението, което се свързва с него има за цел да пресъздаде значението на отделния фрагмент в мащаба. Всяка линия всъщност е неразделна част от цялото. 

Освен своеобразна бройна система, символът е и пиктограма, подобно на тази, в която четирите резки са единици, а диагоналната черта, минаваща през тях, означава група от пет.

Използвайки различни елементи, за да направят цялото Око на Хор, египтяните, които са се занимавали с измерване на количествата, са можели с един поглед да разберат броя единици за съхранение и каква част от обема им е запълнена, поглеждайки колко завършени очи са нарисувани и дали незавършените са започнати от вътрешната или от външната си страна.

Окото на Хор, наричано понякога и "окото на Ра" и персонифицирано от богинята Уаджет, е и защитен символ, който трябвало да закриля царя-бог в загробния живот. Носено е и като амулет за здраве и благополучие.


Източници:

- http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=3386&edition_id=46&format=html
- http://ru.wikipedia.org/wiki/Уаджет#.D0.90.D1.80.D0.B8.D1.84.D0.BC.D0.B5.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0
- http://www.vipzona.bg/it-zona/nauka/7855-okoto-na-hor-sluzhelo-kato-merna-edinica
- https://www.mystics.eu/interesni-fakti/263-krasivoto-oko-hor-e-broina-sistema.html
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 07:13:44 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #54 -: Ноември 14, 2012, 06:39:10 »
Митът за Озирис

(откъс от „The Golden Bough“, на J.G. Frazer)

В древен Египет божеството, чиято смърт и възкресение са били ежегодно празнувани с редуващи се скръб и радост, е било Озирис - едно от най-популярните древноегипетски божества. Налице са предпоставки да го сравняваме в един от неговите аспекти с Адонис и Аттис като олицетворение на великата годишна периодичност на реколтата, специално на житото. Но огромната популярност, с която божеството се ползва в продължение на много векове, включва и приписване на нови качества и сили от други богове от отдадените му поклонници, поради което невинаги е лесно да откъснем тези добавени „пера“ и да ги върнем на истинските им собственици.

Историята на Озирис е разказана цялостно и свързано единствено от Плутарх, чийто разказ е потвърден и до някаква степен допълнен в днешни времена от сведенията по древноегипетските паметници.

Озирис е бил потомък на интрига между земния бог Себ (Кеб или Геб, както името е понякога транслитерирано) и небесната богиня Нут. Гърците идентифицират неговите родители със своите собствени божества – Кронус и Реа. Когато слънчевото божество Ре открива, че неговата жена Нут му е била невярна, той я проклина така, че да не може да роди детето си в нито един ден от годината. Но богинята помолила за помощ божеството на мъдростта, Тот или Хермес, както гърците го наричат. Тот играл на хазартна игра с Луната, като успял да вземе от нея 1/72 от светлината й през всеки един ден на годината, като по този начин успял да събере достатъчно време, за да добави 5 нови дни към египетската година от триста и шестдесет дни. Това е митичният произход на петте допълнителни дни, които египтяните добавяли в края на всяка година, за да създадат хармония между лунното и слънчевото време. През тези пет дни, считани за извънгодишно време, проклятието на Ре не действало, съответно през първия от тези пет дни се родил Озирис. На мястото му на раждане се чул глас, който обявил, че Господарят на всички е дошъл на този свят. Някои казват, че някой си Памилес чул глас от града в Тива, повеляващ му да съобщи с вик, че великият цар, благотворящият Озирис, е роден. Така или иначе, Озирис не е бил единственото родено дете от своята майка. На втория от добавените дни Нут ражда Хор; на третия - богът Сет, който гърците наричат Тифон; на четвъртия -  богинята Изида, и на петия - богинята Нефтида. Впоследствие Сет се жени за своята сестра Нефтида, а Озирис - за Изида.


Изида и Озирис, възстановка на древноегипетска статуетка

Управлявайки като цар на земята, Озирис спасява египтяните от варварството, дава им закони и ги научава да почитат боговете. Преди неговото време египтяните са били канибали, но Изида, сестра и съпруга на Озирис, открива диворастящи жито и ечемик, а Озирис научава своите хора как да отглеждат тези култури. Хората незабавно изоставили канибализма и започнали да се хранят с жито и ечемик. Освен това, за Озирис се казва, че е бил първият, който събира плодове от дърветата, отглежда лозя по нивите и стъпква гроздето. Нетърпелив да сподели тези добродетелни открития с цялото човечество, Озирис оставя управлението на Египет на жена си Изида и тръгва да обикаля света, за да разпространи знанието за цивилизацията и земеделието. Той научил обитателите на страни със суров климат или неплодородни земи, неспособни да отгледат лози, да се утешават за липсата на вино като варят бира от ечемик. Натоварен с несметни богатства от благодарни нации, той се завръща в Египет и заради ползите, които предоставя на човечеството, бива единодушно приветстван и почитан като бог.

Но брат му Сет, (който гърците наричат Тифон), завидял и заедно със седемдесет и двама други започнал да заговорничи срещу него. Той взел тайно размерите на тялото на своя добър брат и поръчал красиво изографисан ковчег със същите размери. Един ден заговорниците поканили Озирис да пируват и да се веселят. Сет показал ковчега и шеговито обещал да го подари на този, който успее да се побере с точност в него. Един след друг всички опитали, но ковчегът не прилягал на нито един. Последен от всички Озирис стъпал в него и легнал. В този момент конспираторите се втурнали и затворили похлупака отгоре, бързо го заковали и запечатали с разтопено олово, след което изхвърлили ковчега в Нил. Това станало на седемнадесетия ден от месеца Атир (Athyr), когато слънцето е в съзвездието Скорпион и в осемстотин и двадесета година от царуването или живота на Озирис. Когато Изида разбрала за станалото, си отрязала кичур от косата и пременена в траурни дрехи, тръгнала отчаяна да търси тялото на съпруга си.

По препоръка на Бога на мъдростта тя се укрила в папирусовите блата на Делтата. Седем скорпиона я придружавали в нейното бягство. Една вечер, когато тя била изтощена, стигнала до къща на жена, която в своя страх от скорпионите затворила вратата пред неочакваната гостенка. Тогава един от тях се промъкнал под вратата и убил с отровното си жило детето на негостоприемната жена. Но тъжните вопли на жената докоснали сърцето на Изида, тя положила ръцете си върху него и изрекла силни заклинания, с чиято помощ изкарала отровата и  върнала детето към живота. Скоро след това самата Изида родила дете в блатата. Тя го заченала докато махала с криле във формата на сокол над мъртвото тяло на съпруга си. Рожбата е по-младият Хор, който в детството си е носил името Харпократ (Harpocrates), това е детето Хор. Буто, богинята на Севера, скрива детето от гнева на нечистивия му чичо Сет. Но тя не могла да го предпази от всички злополуки. Един ден Изида дошла до скривалището на сина си и го открила лежащ безжизнен и скован на земята: малкият Хор бил ухапан от скорпион. В мъката си Изида помолила Ре за помощ, думите й достигнали до ушите на бога, той спрял своя кораб в небето и изпратил Тот, за да я научи на магия, с която да възвърне живота на детето си. Изида изрекла силните думи и отровата излязла от тялото на Хор, дъхът бил пропуснат пак в него и той оживял. Тогава Тот се възнесъл отново на небето и заел мястото си в кораба на слънцето и ярката пищност продължила, ликувайки напред.

През това време ковчегът с тялото на Озирис плавал по течението на реката и се спуснал в морето, докато не бил изхвърлен при Библос, на брега на Сирия. На това място израснало красиво дърво, което затворило ковчега в стъблото си. Царят на страната се удивил на бързия растеж и красотата на дървото, отрязал го и направил от него стълб за своя дворец. Но царят не знаел, че ковчегът с тялото на Озирис се намира скрит в дървото. Когато Изида разбрала за това, тя отпътувала за Библос. Там тя се пременила в скромни дрехи и с мокро от сълзи лице седнала до един кладенец. Изида не проговорила на никого, докато не дошли царските прислужнички, тях тя поздравила мило, сплела техните коси и им дала прекрасен парфюм от собственото си божествено тяло. Когато царицата видяла красивите плитки в косите на прислужничките си и когато до носа й стигнала прекрасната миризма на телата им, тя изпратила да повикат непознатата жена в дома й и я направила бавачка на своето дете. Но Изида дала на детето да суче от пръста, вместо от гърдите си, и през нощите подлагала на огън всичко смъртно в бебето, докато тя самата обикаляла стълба с тялото на мъжа си в образ на лястовичка и скърбейки, издавала тъжни звуци. Една вечер царицата решила да види какво прави бавачката през нощта. Ужасена, тя изкрещяла, когато видяла детето си в пламъци, като по този начин го възпрепятствала да стане безсмъртен. Тогава богинята се разкрила пред нея и започнала да я умолява да й даде колоната на покрива и царицата нямала друг изход, освен да й го даде, а Изида извадила ковчега на мъжа си, паднала върху него, прегърнала го и заплакала толкова силно, че най-малкото дете умряло на място от страх. Дънерът на дървото Изида обвила в ленено платно, поляла го с масло и го дала на царя и царицата. Това дърво все още стои в храма на Изида и е почитано от хората в Библос и до ден-днешен.

Богинята сложила ковчега в лодка и отплавала, като взела първородното дете на царя със себе си. Веднага след като останала насаме с ковчега, тя го отворила, положила лицето си до това на брат си, целунала го и отново заридала. Детето, което взела със себе си, се промъкнало тихо зад нея и видяло какво прави, а Изида се обърнала и го погледнала с такъв гняв, че детето не могло да понесе погледа и умряло. Но някои казват, че детето паднало от кораба и се удавило. За него египтяните пеят на празненствата си и го наричат Манерос.

Когато пристигнали в Египет Изида скрила ковчега и отишла да види своя син Хор в града Буто. Но една вечер при пълнолуние Тифон (Сет) открил ковчега докато ловувал глигани. Сет разпознал тялото и в яростта си го разчленил на четиринадесет парчета, като ги разхвълял навсякъде. Неуморната Изида плавала нагоре и надолу в блатата с лодка, направена от папирус, в търсене на частите от Озирисовото тяло. И сега, когато хората плават в такива лодки, крокодилите не ги нападат от страх или уважение към богинята. Това е и причината, поради която има толкова много гробове на Озирис в Египет, защото Изида погребвала всяко парче където го намери. Но други казват, че тя погребала негов образ във всеки град, казвайки, че това е неговото тяло, за да може Озирис да е почитан на много места и за  да не може Тифон (Сет) да открие истинския гроб. Така или иначе, членът на Озирис е бил изяден от риба и Изида никога не могла да го открие, затова тя направила негово изображение, което е използвано от египтяните на техните празници и до ден-днешен. Изида, - пише древният историк Диодор Сицилийски, - събрала всички части от тялото, освен фалоса; и поради това, че е желаела гробът на съпруга й да бъде таен, но и почитан от всички, които живеят в Египет, тя възстановила липсващия елемент от тялото на своя мъж. Богинята направила скулптура на Озирис от восък и някои други съставки като моделирала всяка една част от неговото тяло. След което тя повикала свещениците, според техните семейства, и ги накарала да се закълнат, че няма да споделят с никой човек това, което смята да им довери. На всеки един от свещениците Изида лично казала, че му поверява погребението на тялото и напомняйки им за облагите, които са получили, ги заклела да погребат тялото на Озирис в тяхната земя и да го почитат като бог. Изида също настояла пред тях да посветят животно от тяхната земя, което те си изберат, и приживе да го почитат, както са почитали преди това Озирис, а след смъртта на животното да му осигурят погребални обреди, отново както на Озирис. И за да убеди жреците, че е в техен собствен интерес да отдадат исканата чест, тя им дала една третина от земята, за да бъде използвана от тях за почитане на божествата. Съответно е казано, че жреците, грижейки се в полза на Озирис, в желанието си да задоволят царицата и мотивирани от перспективата за печалба, изпълнили всички предписания на Изида. Поради което до този ден всеки от жреците смята, че Озирис е погребан в неговата страна и те почитат избраното в началото животно и когато то умре, жреците скърбят за него, както са го правили за Озирис. Но свещените бикове, тези, които са наричани Апис и другите Мневис, са били посветени на Озирис и е било заповядано те да бъдат боготворени като богове от всички египтяни поради това, че тези животни повече от всички други помагат при добива на жито, при засяването на семената и осигуряването на универсални ползи за селското стопанство.

Такъв е митът или легендата за Озирис, както е разказана от древногръцки писатели, и повече или по-малко фрагментарно отбелязана или намекната в египетската литература. Дълъг надпис в храма на Дендера е запазил списък на божествените гробове, а в друг текст е  споменато, че части от тялото на бога са били пазени като свещени реликви във всяко от светилищата. Така неговото сърце било в Атрибис, гръбнакът - в Бусирис, вратът - в Летополис, а главата - в Мемфис.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 07:14:27 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #55 -: Ноември 22, 2012, 10:58:39 »
Изида

(откъс от „The Golden Bough“, на J.G. Frazer)


Първоначалната същност на богинята Изида е дори по-трудна за определяне от същността на нейния брат и съпруг Озирис. Нейните атрибути и епитети били толкова многобройни, че в йероглифите я наричат „многоименната“, „хилядоименната“, а в гръцките надписи — „с десетте хиляди имена“. И може би все пак ще сме в състояние да доловим първоначалното ядро, около което са се добавили другите елементи, благодарение на един бавен процес на натрупване. Защото ако нейният брат и съпруг Озирис бил в един от своите аспекти житен бог, както намерихме основание да смятаме, тя положително е била богиня на житото. Защото, ако можем да вярваме на Диодор Сикул, чийто източник, доколкото може да се разбере, е египетският историк Манефон, откриването на пшеницата и ечемика били приписвани на Изида и на нейния празник имало шествие със стебла на тези растения — така отбелязвали благото, с което тя дарила хората. Августин добавя друг детайл, Той казва, че Изида открила ечемика в момента, когато принасяла жертва на нейни и на съпруга й общи прадеди, а всички те били царе, и че показала новооткритите класове на Озирис и на неговия съветник Тот или Меркурий, както го наричали римските автори. Затова, добавя Августин, те отъждествяват Изида с Церера. Освен това когато египетските жътвари жънели първите стебла, те ги полагали на земята и се блъскали по гърдите, ридаейки и призовавайки Изида. Обичаят вече намери своето обяснение като скръб по посечения от сърпа житен дух. Сред епитетите, с които определят Изида в надписите, са „Създателка на зеленина“, „Зелена богиня, чийто зелен цвят е като зеленото на земята“, „Господарка на хляба“, „господарка на бирата“, „господарка на изобилието“. Според Бруг тя е „не само създателка на свежата зеленина на растителността, която покрива земята, а е и самата зелена нива, която олицетворява“. Това се потвърждава от нейния епитет sochir или sochet, означаващ „житна нива“, дума, която е запазила смисъла си на коптски. Гърците схващали Изида като богиня на зърното, защото я отъждествявали с Деметра. В една гръцка епиграма я наричат „онази, която роди плодовете на земята“ и „майката на житния клас“, а в композиран в нейна чест химн тя говори за себе си като за „царица на житната нива“ и е определена като „натоварена с грижата за богатата на жито бразда“. Съответно на това, гръцките и римските художници често я представят с класове в косата или в ръката.

 Можем да предположим, че такава е била Изида в прастари времена — селска майка на зърното, обожавана от египетските момци с нескопосани ритуали. Но грубите черти на недодяланата богиня трудно проличават в изтънчената като на светица форма, одухотворена от вековете на религиозна еволюция. На обожателите си в по-късни времена тя се представя като вярна съпруга, нежна майка, благодетелна царица на природата, заобиколена от нимба на морална чистота, с вековечна и тайнствена святост. Така, възвисена и преобразена, Изида печели много сърца извън границите на своята родна страна. Сред бъркотията от религии, която придружавала упадъка на националния живот в древността, нейният култ бил един от най-популярните в Рим и навсякъде из империята. Дори някои римски императори открито се пристрастили към него. И независимо че култът към Изида може както много други да е бил прикритие за мъжете и жените с леко поведение, както, изглежда, нейните ритуали, общо взето са се отличавали с достойнство и сдържаност, тържественост и благоприличие; те били пригодени да успокоят разтревожените умове и да облекчат притеснените сърца. Затова привличали нежните души и най-вече жените, които се шокирали и отблъсквали от кървавите и безпътни ритуали на другите ориенталски богини. Какво чудно, че в един период на упадък, когато устоите на традиционните религии били разклатени, когато се сблъсквали системи, когато човешките умове били обезпокоени, когато в самата тъкан на империята, смятана някога за вечна, започнали да се появяват злокобни пукнатини, ведрият образ на Изида, с нейното душевно спокойствие и щедрото обещание за безсмъртие, е изглеждал за много хора като звезда на смръщено небе и е предизвиквал у тях религиозен екстаз, подобен на онзи, който хората през Средните векове са изпитвали по отношение на Дева Мария.


И наистина, ритуалът на Изида — жреци с обръснати тела и тонзури, утринни и вечерни служби, звънлива музика, кръщенията и ръсенето със свята вода, тържествените шествия, украсените със скъпоценни камъни образи на Божията майка — имали много сходни черти с великолепието и церемониите на католическата църква. И това подобие не е случайно. Древният Египет сигурно е дал своя принос за пищния символизъм на католическата църква, както и за безплътните абстракции на нейната теология. И наистина в изкуството фигурата на Изида, която кърми невръстния Хор, дотолкова прилича на Мадоната с младенеца, че понякога е бивала обожавана от невежи християни. А Дева Мария вероятно дължи на Изида придобития по-късно аспект на покровителка на мореплавателите и красивия епитет Stela Maris, Морска звезда, на която се молели мятаните от бурята моряци. В същност атрибутите на морско божество може би са приписани на Изида от гръцките мореплаватели от Александрия. Защото те са съвсем чужди на първоначалната й същност и на навиците на египтяните, които не обичали морето. Съгласно тази хипотеза Сириус, ярката звезда на Изида, която в летните утрини се появява от огледалните води на Източно Средиземно море, светлият предвестник на тихо време за мореплавателите, е била истинската Стела Марис, Морската звезда.

http://chitanka.info/text/5438/93#textstart
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 07:17:21 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #56 -: Януари 22, 2013, 06:15:13 »
Изобразяването на богинята Изида с крила е едно от нейните канонични изображения в египетската иконография. Не само Изида, но и някои други богини, като нейната сестра Нефтида и богинята на правосъдието Маат, са изобразявани понякога с крила. Крилата символизират функциите на богинята като закрилница и покровителка.

Моето мнение (а и не само мое) е, че тези изображения са прототипа на образите на архангелите и херувимите в християнската иконография, защото със сигурност са по-древни от християнските  :halo:

Някои изображения като илюстрация:


Канонично изображение на Изида с крила


Богините Изида (отдясно) и нейната сестра Нефтида (отляво)


Богинята Изида, закриляща с крилата си Озирис, неин съпруг и брат


Изида (отдясно) и Нефтида (отляво), закрилящи Озирис


Богинята Маат, коленичила пред Изида
 
Прототипът на еврейския "кивот" от Стария Завет на Библията също може да се открие в Древен Египет, по-конкретно двата херувима на капака имат пряк египетски аналог.

Възстановка от XIX век на старозаветния кивот (т.нар. Ковчег на Завета):



https://ru.wikipedia.org/wiki/Ковчег_завета

... и неговият египетски прототип:

« Последна редакция: Юли 26, 2018, 07:20:56 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #57 -: Януари 22, 2013, 10:55:47 »
Цитат
Печален разрив на боговете и хората!

А Библията признава, че има само Един Бог, а не много.

Древните египтяни също са смятали, че има един Бог (на египетски Нетер или Нетжер).
Множеството богове и богини, въпреки своята индивидуалност, са били само проявление на тази божествена същност. Да, египетската религия не е монотеизъм, но не е и политеизъм; най-правилната дефиниция за нея е монолатрия:

Moнолатрията е вярата, че Бог може да се прояви в други аспекти и изяви (като множество) с техни собствени индидуалности и взаимодействия между тях, без да се забравя факта, че всички те произтичат от Бога. Ако опишем монолатрията с няколко думи: "Едно божество, много богове и богини." Най-добрият пример е да си представим река Нил и нейните разклонения в региона на Делтата - много потоци, всеки със свое собствено име и местоположение, но реката е само една. Монолатрията е форма на политеизъм (много богове), но тя също допуска единствено божество. Понякога монолатрията се обяснява като "енотеизъм", но енотеизмът не допуска единствено божество зад многото богове, така че това не е напълно акуратна дефиниция.

Ето как е изложена тази концепция в книгата на Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история", с.227-228 (цитирам със съкращения):

«По време на Новото царство (XVIII-XX династия, около 1567-1085 г.пр.Хр.) се е вярвало, че Амон е иманентен, т.е. вътрешноприсъщ на цикъла на живота (цикъл, управляван от начина на съществуване, създаден от Бога в началото и впоследствие поддържан от него в непрекъснато действие), а също и че е трансцендентен спрямо този цикъл, т.е. стоящ над него. Името на Бога - Амон, се превежда като "самоскриващ се" или "да бъде скрит", което говори за трансцендентната му същност и внушава, че не може да бъде видян от хората. В качеството си на космически владетел Амон-Ра е свързван със Слънцето като съзидателен принцип.
Трите главни аспекта на Амон-Ра са:
- на най-пръв бог, съществувал още преди Сътворението
- на съзидателен принцип, изразен чрез Слънцето
- на владетел на съществуването

За всички богове от пантеона се е вярвало, че са изражения на образа на Амон като създател и дори процесът на Сътворението е бил смятан за проява на самия Бог.
Амон е съществувал преди и отделно от сътворения свят и следователно е трансцендентен, но освен това е и иманентен, защото присъства и би могъл да бъде разбран чрез онова, което е създал. Но той не се свежда до създадената от него Вселена, а като истински трансцендентен Бог се намира отвъд границите на човешкия опит. Следователно истинската природа на Бога не може да се схване или опознае. Хората могат да получат представа за съществуването му единствено чрез иманентните му елементи, присъстващи в битието.
Тази концепция е изразена в Големия химн на Амон:

Ти си Единственият, който кара всичко да съществува... Който създаде пасища за добитъка и овощни дървета за хората. Който създаде храната за рибите в реката и за птиците в небето. Който вдъхва живот на живото същество в яйцето и поддържа сина на червея... Слава на теб, който създаде всичко това! Единствен и Неповторим многорък, който прекарва нощта буден, когато всички хора спят, и търси най-доброто за добитъка си. Амон, който живее във всичко!

Амон представлява Първопричината или Първия принцип на Сътворението, като в качеството си на трансцендентен създател е съществувал преди Сътворението и е независим от него. Все пак въпросът за първичната причинно-следствена връзка - откъде е дошъл интелектуалния принцип, остава без отговор [а дали съвременното богословие има отговор на този въпрос?]. Смятало се е, че този пръв принцип, Амон, е разположен извън Сътворението, така че остава скрит за човешкия опит и знания.

Макар Амон да е върховен Бог - вярвало се е, че от него са произлезли всички други богове, той не е бил единствен бог. Доколкото извличат съществуването си от Амон, останалите богове представляват част от него, но също така запазват индивидуалността си и не са заличени от всемогъществото му. Като единствена първопричина Амон е уникален и върховен, но сътворението се проявява чрез формите на много богове. Точно това означава израза "боговете са много, но божеството е едно".»
« Последна редакция: Януари 24, 2013, 07:30:10 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #58 -: Януари 27, 2013, 08:24:58 »
Триадите в египетската религия


В този постинг ще стане дума за триадите (групи от трима богове) в египетската религия. Тези триади (троици) са неотменна част от пантеона в Древен Египет. Триадите биват две групи - семейни и тип "ипостаси". Една семейна триада обичайно включва три божества - баща, майка и син или в другия вариант - баща, майка и дъщеря. Някои от семейните триади са били с локално значение, докато други (Изида, Озирис и Хор) са били с общоегипетско значение, а впоследствие по времето на елинизма и римската епоха са почитани по цялата територия на Стария Свят (Европа, Северна Африка и Близкия Изток).

Ще представя семейните триади накратко като таблица и като изображения на божествата.

РегионБащаМайкаСинДъщеря
ТиваАмонМут (Амонет)   Хонсу****
МемфисПтахСехметНефертум   ****
Озирис   ИзидаХор****
ХорХатхор****Аментет
ХермонтМонтуИунитХор-па-Ра****
Елефантина   ХнумСатет****Анукет
ХермополТотМаат****Сешат


Според вярванията на древните египтяни, някои от боговете и богините са с животински глави. Това е т.нр. аглутинация - съчетаване на човешки и животински елементи в едно тяло. Безспорно, животинските глави са архаичен остатък от тотемизма, който свързва божеството с някакво свещено животно. Тези остатъци от тотемизма така и не са преодоляни чак до залеза на древноегипетската цивилизация. Бих причислил аглутинацията като един от съществените недостатъци на египетската религия.
Но въпреки изобразяването на някои божества с животински глави, всичките египетски богове като характер са изцяло антропоморфни - те мислят, говорят и изпитват чувства като хора, а не като животни.

Другата група триади са триадите тип "ипостаси".

Първата представя трите ипостаси (лица) на бога на Слънцето Ра:

- Ра-Хепри (изгряващото Слънце)
- Ра-Хорахте (дневното Слънче)
- Ра-Атум (залязващото Слънце)

Другата триада включва тримата главни египетски богове - Амон, Ра и Птах като ипостаси на Бога:

- Амон е името на Бога
- Ра е лицето на Бога
- Птах е тялото на Бога


Литература:

Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история"
Теодор Леков "Религията на Древен Египет"
Клайв Барет "Египетските богове и богини"
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 07:29:14 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #59 -: Февруари 17, 2013, 21:26:50 »
Абу Симбел


Историческата местност Абу Симбел се намира в Южен Египет, на около 280 км. южно от Асуан и на по-малко от 50 км. от границата със Судан. Абу Симбел (Абу Симбал, Ебсамбул, Исамбул; на арабски أبو سنبل или أب سمبل) е историческа местност в Нубия на западния бряг на река Нил, където са изсечени в скалите два древноегипетски храма, едни от най-известните паметници на изкуството на Древен Египет. Следвайки примера на предците си, стремили се да задържат властта над Нубия чрез издигането на крепости и храмове, Рамзес II ги построява след победата си в битката при Кадеш (Kadesh, Qadesh). Цялата композиция внушава могъществото на фараона и подчертава божествения му статут.


Панорамна снимка на Абу Симбел

Открити са през 1813 г. от Йохан Лудвиг Буркхарт по време на пътуванията му по Нил. Той открива в пясъците горен фриз на единия от храмовете и споделя находката си с италианския изследовател Джовани Батиста Белцони, който успява през 1817 г. да разкрие входа и да влезе във вътрешността.

Големият храм е строен в продължение на 20 години и е посветен на бога-слънце Ра и на боговете Хор и Птах. Той се смята за най-големия и най-красивия храм от времето на Рамзес II и за един от най-красивите египетски храмове. Фасадата му е украсена с четири колоса с чертите на Рамзес, носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуите са издялани в самата скала, използвайки естествения й наклон, достигат 20 метра височина и се виждат отдалеч. Статуята в ляво от входа е била повредена по време на земетресение, което оставило само долната й част на мястото си, а горната лежи в пясъка пред храма. Освен четирите големи статуи има и няколко по-малки. Над статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някои от многото им деца. Размерът им не надвишава коленете на основните статуи на Рамзес II.

Образът на Рамзес господства из целия храм: над входа е изсечено името му, в първото помещение на светилището има пиластри със стоящи гигантски статуи на фараона, стените на залите са покрити със сцени от победите му, а в култовото помещение за молитви (светилището) са разположени статуи на боговете Амон-Ра, Птах и Хор, както и на самия Рамзес. Стените са покрити с барелефи, също прославящи Рамзес. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 22 октомври и на 22 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят, остава винаги на тъмно:


Четирите статуи в култовото помещение на храма. От дясно на ляво: Хор, Рамзес, Амон-Ра, Птах

Малкият храм е посветен на египетската богиня Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари, жената на Рамзес II. Той е построен на стотина метра на североизток от Големия храм. Това е вторият храм, посветен на кралица в историята на античен Египет, след храма, построен от Ехнатон и посветен на Нефертити, считана за една от най-красивите жени в световната история.


Храмът на Нефертари

На фасадата на храма величествено се издигат статуите на Нефертари и Рамзес II. Две статуи изобразяват царицата, а четири – царя. Нефертари е увенчана с корона с две високи пера и рога, между които е разположен слънчевия диск. Тя се явява въплъщение на Хатхор, богинята на небето и покровителка на Нубия. Редом с Рамзес са разположени по-малки статуи на синовете на фараона, а редом с Нефертари – статуи на дъщерите на фараона.

 Друго изключение, което се наблюдава при този храм, е че статуите на царица Нефертари са със същата големина като тези на Рамзес до нея. Обикновено, жените и децата са с размери не по-големи от колената на фараона, спрямо статуята, до която стоят. Отвътре храмът е копие на Големия Храм на Рамзес II, но с много по-човешки размери.

 Тези исторически храмове претърпяват най-голямата спасителна операция в историята на архитектурата по проект на Юнеско. Заради строителството на язовир Насър е имало опасност храмовете да бъдат погълнати от водите на язовира. Така се налага те да бъдат разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от първоначалното им местоположение.

 
Абу Симбел: Храмът на Рамзес II

През 1257 г. фараон Рамзес II (1279-1213 пр.н.е) издига два храма, издълбани в твърдите скали на местност по източния браг на река Нил, южно от Асуан на територията на Нубия, известна днес като Абу Симбел. Много преди Рамзес II тези земи били свещени територии на Хатор от Абсек. Храмът, който бил издигнат от Рамзес II, бил посветен на боговете на слънцето - Амон-Ра и Ра-Хорахти. Заради отдалеченото си место положение, близо до границата със Судан в южната част на Египет, храмовете остават в неизвестност до 1813 г. За пръв път са проучвани от египтолога Джовани Батисата Белцони. Свещената местност, която е оградена  на север и юг от тухлени стени, заема пространството между пясъчниковите скали и реката. Храмът на Рамзес II, който продължава във вътрешността на скалата, е предшестван от полегата скална повърхност. По нея  до храма се стига чрез поредица от стъпала с наклонена плоскост по средата, които са оградени  от двете страни от балюстрада със статуи на Рамзес II  и каменни фигури на ястреби.


Издълбаната в скалата фасада на храма на Рамзес представлява лицевата страна на пoдпора, пред която има четири колосални статуи на Рамзес. На върха на подпората, над корниза  има редица от фигури на павиани, които също като Богомолците на слънцето са с вдигнати нагоре ръце в знак на почит към изгряващото слънце. Египтяните вярвали, че павианите помагали на бог Амон-Ра да победи тъмнината, поради което били смятани за свещени животни на победата на изгряващото слънце.


Интериорът на храма на Рамзeс II се намира във вътрешността на скалата и прилича на изкуствена пещера, издълбана навътре в скалата. Състои се от серия от зали и помещения, които покриват площ от 56 м., считано от входа. Дългата първа зала е широка 16 метра и дълбока 17,5 метра, а в нея има две редици от статуи на Рамзес II, всяка от които висока 9 метра.


Тези от статуите, които са разположени в северната част носят Бялата корона на Горен Египет, а тези в южната част- Двойната корона на Горен и Долен Египет.




В западния край на главната зала има три врати, страничните от които водят до странично разположени зали, а централната се отваря в пространство с четири квадратни колони. От тази зала започва вход към вестибюла, който отвежда до най-голямото светилище в храма  със седящите статуи на боговете Птах, Амон-Ра, обожественият Рамзес II и Ра-Хорахти.

Най-голямата забележителност на храма се състои в това, че той е прецизно разположен, така че всяка година на 22 февруари и 22 октомври първите лъчи на изгряващото слънце проникват по цялата дължина във вътрешността на храма, за да осветят задната стена на най-голямото светилище и на статуите на четирите седящи божества.


Храмовете не само са едни от най-забележителните монументи в света, но събарянето и реконструкцията им са исторически събития. Когато храмовете щели да бъдат залети от езеро Насер заради строежа на стена, египетското правителство призовава целия свят за помощ. По време на спасителната операция, която започва през 1964 г. и продължава до 1968 г., двата храма били разрушени и издигнати наново 60 метра по-нависоко в скалата. Ориентирани са по абсолютно същия начин помежду си и спрямо слънцето и са покрити с изкуствено създадена планина. Повечето от свръзките между каменните блокове са били запълнени от експертите, но във вътрешността на храмовете все още може да видите къде са били свръзките. Можете да посетите и залата, в която са изложени снимки с различните етапи от масивната операция по спасяването на монумента.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Абу_Симбел
- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/811
- http://www.globalen.bg/Egypt/Abu_Simbel/
- http://planettours.wordpress.com/2011/08/22/абу-симбел-–-храма-на-рамзес/
- http://airfit-france.com/
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:23:10 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #60 -: Юни 02, 2013, 18:26:04 »
Къщи в Древен Египет


През неолита и по време на додинастическата епоха египтяните живеят в колиби, които към края на тези периоди са заменени от кирпичени постройки. През различните исторически епохи египетските къщи се променят значително.

Къщата на бедните никога не се променят — глинена колиба с една, две или три стаи, в които трябва да се събере цялото семейство. Глинените къщи на сегашните „фелахи“ дават съвсем точна представа за жилищата на селяните и бедните, такива, каквито са били открай време.

Твърде малко са познати къщите от Старото царство. В Саккара е открита една единствена подобна къща. Тя е изградена от сурови тухли и има антре, което е свързано с три стаи; смята се, че тя е принадлежала на някой ръководител на строежа на пирамидата на Джосер. Фасадите на по-богатите жилища са познати от две гробници-къщи от Гиза, където се вижда, че в главната част на жилището се влиза през двор, в дъното на който се откривал портик.

Къщите от края на Старото и тези от Средното царство са по-добре познати от домовете за душите, скулптурните изображения и разкопките. По домове за души се открива, че много често пред къщите е имало портик, а по време на X династия се появява и етажът, който изглежда първоначално е служел за дюкян. През Средното царство спалнята е била разположена или на партера, или на първия етаж. На етажа е имало много прозорци, а понякога и врата, водеща към портик, разположен над колонадата на входа и където живеещите навярно са излизали през летните нощи да търсят прохлада.

Фигуралното изображение на Мекетра, датиращо от XI династия, представя портик, пред него двор с насадени дървета; като същинско имение, към жилището е имало и различни пристройки — хлебарница, хан, кланица, дърводелска работилница, ателиета за тъкане и везане, хамбари с провизии и конюшни. Вътрешността на къщите от тази епоха е позната от разкопките в Кахун. Там са открити два основни типа жилища: тези на работниците и простолюдието, които обикновено са били с три стаи, но можели да имат и до десет, с обикновени фасади и дължина между 7 и 11 метра; тези на сановниците и благородническото съсловие съдържали до 70 зали и галерии и се простирали на площ от 45 х 60 метра. Благодарение на добре запазения план на едно такова жилище, разбираме колко изкусно са били подредени тези къщи — покоите на господаря, харемът за жените и децата, общите помещения, като кухните и стаите за прислугата били отделени и разпределени около вътрешните дворове, до които се стигало през плетеница от коридори, подобна на лабиринт. Това обстоятелство обяснява наличието на стаи за портиер, разположени на входа, и оттам пазачът е трябвало да насочва гостите.

Къщите от Новото царство са по-добре познати благодарение на разкопките и фигуралните изображения. Богатите къщи в Тел ел-Амарна и Кахун разкриват много просторни жилища с обща площ до 70 х 75 метра. Къщи, като тази на „водача на стадото биволи от храма на Атон“, напомнят за вилите на римляните, в които покоите на господарите са били отделени от общите помещения, където са се намирали оборите, конюшните, хамбарите, работилниците за подготвяне на всичко необходимо за живота на общността. Къщата на везира Нахт представлявала същински дворец, със залите си с колонади, верандите и галериите, наброяващи общо 30 стаи.






Къщата на везира Нахт, снимки: http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/photos.htm

Къщите на занаятчиите и работниците са познати от разкопките в Тел ел-Амарна и Деир ел-Медина. Те са относително обширни, а вътрешното им разпределение варира само в детайлите. Жилищата на простолюдието, както и големите къщи в Тел ел-Амарна не разполагали с харем, което доказва, че съпрузите споделяли обща стая и живеели заедно с децата си.

Трябва да се отбележи, че всички домове на заможни хора през Средното царство, а вероятно и от по-рано, са били оборудвани със собствена баня.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Къщи_в_Древен_Египет
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:24:28 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #61 -: Юни 05, 2013, 20:12:10 »
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Архитектурата на Древен Египет

Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/Архитектура_Древнего_Египта

По времето, когато другите народи са се намирали още на стадия на доисторическото развитие, египтяните имали вече високо развито изкуство. Историята на архитектурата започва в Египет. Невъзможно е да бъдат установени точните археологически дати, при сегашното състояние на нашите знания се налага паметниците да бъдат класифицирани според съвременните им династии.

По такъв начин, архитектурата на Древен Египет може да бъде разделена на 5 периода:

- архитектура на Ранното царство
- архитектура на Старото царство
- архитектура на Средното царство
- архитектура на Новото царство
- архитектура на Късното царство

Характеристики на архитектурата на Древен Египет

Древен Египет, положил началото на архитектурата, е бил страна, лишена от дървесина за строителен материал. Дърветата са били толкова малко, колкото и в другите оазиси на африканската пустиня. Основната растителност е била палмата, даваща дървесина с лошо качество, и тръстиката. Всичко това е било определящо за това, че основните строителни материали са били неизпечения кирпич и камъка, главно варовик, добиван в Нилската долина, а също така пясъчник и гранит. Камъкът е бил използван основно за гробници и погребални съоръжения, докато кирпича бил използван за изграждане на дворци, крепости, здания около храмовете и в градовете, а също и за спомогателни съоръжения при храмовете.

Древноегипетските домове били строени от глина, добивана от Нил. Глината оставяли на слънце, за да изсъхне и стане годна за строителство.

Много египетски градове не са се съхранили до наши дни, тъй като били разположени в зоната на разливите на Нил, чието ниво се повдигало с всяко хилядолетие, в резултат на което много градове били наводнени, или глината, използвана за строителство, била използвана като тор в земеделските земи. Новите градове били строени на местата на старите, затова древните поселения не са се съхранили. Въпреки това, сухият климат на Древен Египет е запазил някои съоръжения от кирпич — селото Дейр ел-Медина, Кахун - град, достигнал разцвет по време на Средното царство (съвременния Ел-Лахун), крепостните съоръжения в Бухен и Миргис. Но самият факт, че много храмове и съоръжения са се запазили до наши дни е следствие на това, че те са се намирали на недостъпна за нилските разливи височина и са били построени от камък.

Основните познания за древноегипетската архитектура се базират на изучаването на религиозните паметници, които са най-добре запазените съоръжения. Съдейки по някои запазени колони на храма в Карнак, египтяните преди полагането на камъка кантовали изцяло само долните и вертикалните му страни; лицевата повърхност на камъните била одялвана след построяването на зданието. От тези прийоми впоследствие се възползвали гърците. Камъните били поставяни без свързващ разтвор и без всякакви изкуствени свръзки. В тиванската епоха металическите сглобки очевидно изобщо не са били употребявани, а само в редки случаи използвали дървени скоби с форма на лястовича опашка за свързване на камъните (Мединет-Абу, Абидос), или пък за заздравяване на получени пукнатини в монолитите (Луксорския обелиск).

Външните и вътрешните стени, а също така колоните и портиците, били покрити с йероглифни и илюстрировани фрески и дърворезби, украсени с различни цветове. Мотивите на украсата на египетските здания били символични, като например скарабей (свещеният бръмбар), или слънчевият диск, символизиращ бога на Слънцето Ра. Също така често се срещат палмови листа, папирусови храсти и лотосови цветове. Йероглифите били използвани не само за декоративни цели, но и да увековечат исторически събития, войните, които са били водени, боговете, на които са се покланяли, бита на древните египтяни, живота и смъртта на фараоните, управлявали древната държава.

Архитектура на Ранното царство

Паметниците на монументалното строителство практически не са запазени, тъй като основният строителен материал в тези времена е бил лесно разрушаващия се кирпич. Използвали са също и глина, тръстика и дърво, при това съчетаването на кирпичена облицовка, дървени греди и украса се явява важен признак, позволяващ произведението да бъде причислено към сферата на изкуството на Ранното царство. Камъкът се е използвал само като обработен материал. Към тази епоха се отнася типа на дворцовите фасади — «серех», изображения на които се срещат на стелите на фараоните от I династия (около 3100-2890 г.пр.Хр.). Чертите на тези съоръжения нерядко се повтарят и във формата на царските саркофази. Култовите и мемориални постройки са се съхранили по-добре, отколкото дворците: това са преди всичко светилища, параклиси и мастаби. Украсата на светилищата все още запазва връзката си с епохата на дървеното строителство, в което се е използвал орнаменталния мотив на преплетена тръстика.

През периода на Ранното Царство били разработени такива техники, като вдлъбнати корнизи, орнаментални фризове (живописни или скулптурни) и оформлението на отворите на вратите с дълбок перваз.

Много от традициите на храмовото строителство са се отразили и в стила на мемориалните съоръжения, които били много важни за древноегипетската култура във връзка с решаващата роля в нея на погребалния култ. Погребенията от I—II династии са съсредоточени в района на Мемфис и Абидос, оформили се като центрове на заупокойния култ. С тях е свързано, от една страна, широкото развитие на типа гробници-мастаби, най-характерните постройки в строителството на Древен Египет. От друга страна, именно във връзка с разработката на мастабите произлиза обогатяването и уточняването на съдържанието на култа.

Архитектура на Старото царство

Приблизително в XXX век пр.н.е. при фараона от I династия Нармер, или Менес (около 3100-3050 г.пр.Хр.), Северен и Южен Египет били обединени в единна държава със столица Мемфис.

Създаването на силна централизирана държава под властта на фараона, който се считал за син на бог Ра, продиктувало и основния тип архитектурно съоръжение — гробницата, външен израз на идеята за неговата божественост. Най-високия си подем Египет достига при фараоните от III и IV династии. Били създадени най-големите по размери царски гробници-пирамиди, при изграждането на които десетки години се трудили не само роби, но и селяни. Този исторически период нерядко бива наричан "времето на пирамидите" и неговите легендарни паметници не биха могли да бъдат създадени без блестящото развитие на точните науки и занаятите в Египет.

Един от най-ранните паметници на монументалната каменна архитектура се явява погребалният ансамбъл на фараона от III династия Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.). Той бил издигнат под ръководството на египетския архитект Имхотеп и отразявал замисъла на самия фараон (впрочем, този замисъл няколко пъти претърпявал съществени изменения). Отказвайки се от традиционната форма на мастабата, Имхотеп се спрял на стъпаловидна пирамида с правоъгълна основа и шест стъпала. Входът се намирал на северната страна; под основата били изсечени подземни коридори и шахта, на дъното на която била разположена погребалната камера. В заупокойният комплекс на  Джосер влизали също така и южната гробница-кенотаф с прилежащия към нея параклис и двор за обреда хеб-сед (ритуалното възраждане на жизнената сила на фараона чрез негов пробег на определено разстояние).

Стъпаловидни пирамиди издигали и други фараони от III династия (пирамидите в Медум и Дахшур); една от тях има ромбовидни контури.

Най-съвършен израз идеята на гробницата-пирамида намерила в гробниците, построени в Гиза за фараоните от IV династия - Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), които още в древността били считани за  едно от чудесата на света. Най-голямата от тях била създадена от архитекта Хемиун за фараона Хеопс. При всяка пирамида се изграждал храм, входът към който се намирал на брега на Нил и се  съединявал с храма чрез дълъг покрит коридор. Около пирамидата на редове се разполагали мастабите. Пирамидата на Микерин останала незавършена и била достроявана от сина на фараона не от каменни блокове, а от кирпич.


Пирамидите в Гиза

В погребалните ансамбли от V-VI династии основната роля се поема от храмовете, които били украсени с голям разкош.

Към края на периода на Старото царство се появява нов тип здание — слънчевия храм. Него строили на възвишения и обграждали със стена. В центъра на просторния двор с параклиси поставяли колосален каменен обелиск с позлатен меден връх и огромен жертвеник в подножието. Обелискът символизирал свещеният камък Бен-Бен, на който според преданието изгряло слънцето, след като се родило от бездната. Както и пирамидата, слънчевият храм се съединявал с покрити коридори с входове в долината. Сред най-известните слънчеви храмове принадлежи храма на Ниусерра (2453-2422 г.пр.Хр.) в Абидос.

Архитектура на Средното царство

Около 2050 г.пр.Хр. Ментухотеп I отново обединил Египет и възстановил единната власт на фараоните под егидата на Тива. Столетията, отделящи епохата на Средното царство от времето на залеза на Старото царство, били много значими за духовния живот на египтяните. Разпадът на страната, войните, упадъка на центъра и божествената власт на фараона — всичко това създало почва за развитие на индивидуализма.

Индивидуализмът на египтяните се проявил преди всичко в това, че всеки започнал да се грижи за собственото си безсмъртие. Сега вече не само фараона и велможите, но и простосмъртните започнали да претендират за привилегии в задгробния живот. Така възникнала идеята за равенство след смъртта, което се отразило непосредствено на техническата страна на култа към умрелите. Той бил много опростен. Станали излишни разкошните гробници от типа мастаба. За обезпечение на вечния живот вече била достатъчна само една стела — каменна плоча, на която били изписани магически текстове и всичко онова, което било необходимо на умрелия в загробния свят.

Въпреки това, фараоните продължавали да строят гробници във вид на пирамиди, желаейки да подчертаят законността на притежанието на царската власт. Наистина, това вече не били онези пирамиди, които издигали в епохата на Старото царство: размерите им били значително намалени, а като  материал за строителство служили не двутонни каменни блокове, а кирпич; изменил се и способа на самия градеж. Основата съставлявали осем солидни каменни стени, разпростиращи се от центъра на пирамидата към нейните ъгли и към средата на всяка от страните. От тези стени под ъгъл от 45 градуса отхождали други осем стени, а пространството между тях било запълвано с каменни отломки, пясък и кирпич. Върхът на пирамидата бил облицован с варовикови плочи, съединявани една с друга чрез дървени сглобки. Също както и по времето на Старото царство, на източната страна на пирамидата бил долепен главния заупокоен храм, от който започвал покрит коридор към храма в долината. В днешно време тези пирамиди представляват купчина развалини.

Наред с пирамидите, които по същество копирали пирамидите на Старото царство, се появил нов тип погребални съоръжения, съчетаващ в себе си традиционната форма на пирамидата и скалната гробница. Най-значимият подобен паметник била гробницата на цар Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. От долината към нея водел ограден с камени стени път с дължина 1200 метра, широк 32 метра. Главната част на гробницата бил заупокойния храм, оформен с портик; в централната част рампа водела на втората тераса, където втория портик обкръжавал от три страни колонна зала, в центъра на която се извисявала изградена от каменни блокове пирамида. За нейна основа служела естествена скала. На западната страна се намирал открит двор, оформен с портици, с изходи в залата с колонадата и светилището, издълбано в скалата. Гробницата на фараона била разположена под колонната зала.


Заупокойният храм на Ментухотеп II в Дейр-ел-Бахри

Значително съоръжение от епохата на Средното царство се явява и заупокойния комплекс на фараона Аменемхет III (1842-1797 г.пр.Хр.) в Хавара. Пирамидата била изградена от кирпич и облицована с варовик, а погребалната камера била изсечена от монолитен блок полиран жълт кварцит. Особена известност получил заупокойния храм при пирамидата. Този храм влязъл в историята на културата под названието "лабиринт". Храмът заемал площ от 72000 квадратни метра и бил разделен от два реда колони на три нефа, от които централният бил по-висок от страничните и се осветявал чрез прозоречните отвори в горната част на стените.

Лабиринтът се счита за най-яркият от множеството многоколонни храмове, построени в периода на Средното царство. Колоните му били стилизирани растителни форми, което съответствало на символиката на храма като дом на божеството—слънце, което, според една от египетските легенди, се родило от цвета на лотоса. Най-често колоните, имитиращи свързани стъбла папирус, били също така с растителен капител, изобразяващ цвят на папирус или лотос. Всички колони били богато украсени с цветни орнаменти и позлата. Между капитела и тежкия покрив египтяните поставяли като абак значително по-малки по размер плочи, незабележими отдолу, в резултат на което изглеждало, че тавана, на който били нарисувани звездното небе със златни звезди, се рее във въздуха.

Редом с традиционните за египетската архитектура колони, се появила нова форма колони със ствол с канелюри и трапецовиден капител. Някои изследователи ги считат за първообраз на дорийския ордер, но тези доволно неопределени съвпадения могат да се окажат случайни.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:25:46 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #62 -: Юни 05, 2013, 20:13:10 »

Архитектура на Новото царство

Водеща роля в архитектурата и изкуството на Новото царство започва да играе град Тива. За кратък срок в нея били построени пищни дворци и домове, великолепни храмове, които преобразили вида на Тива. Славата на града се помнела в течение на много векове.

Строителството на храмове се водело в три основни направления: издигани били наземни, скални и полускални храмови комплекси.

Наземните храмове представлявали изтеглен правоъгълник, обкръжен от висока масивна стена. Към вратите на храма водел широк път от Нил, украсен от двете страни със статуи на сфинксове. Входът на храма оформяли пилони, от вътрешната страна на които две стълбища водели към платформата на върха. На външната страна на пилона прикрепяли високи дървени мачты със знамена, а пред тях издигали гигантски статуи на фараона и позлатени обелиски. Входът водел в открит, заграден с колонада двор, завършващ с портик, построен малко по-високо от нивото на двора. В центъра на двора се намирал жертвения камък. Зад портика бил разположен хипостил, а зад него, в дъното на храма — параклис, състоящ се от няколко помещения: в централното на жертвения камък се намирала свещената ладия със статуята на главния бог, а в останалите две — статуите на богинята-съпруга и статуята на бога-син. Около параклиса по периметъра бил разположен обходен коридор, в който имало врати към допълнителните зали, храмовата библиотека, хранилищата за статуи и стаите за специални ритуали.

Към подобен тип храмове се отнасят двата храма на Амон в Тива — в Карнак и Луксор.


Входът на храма в Луксор

Скалните храмови комплекси представляват обърната буква «Т». Фасадата на храма издълбавали във външната част на скалата, а всички останали помещения били в дълбочината на скалата. Като пример за храм от такъв тип може да бъде посочен храмът на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Абу-Симбел. Ансамбълът се състои от две съоръжения: Голям храм и Малък храм. Големият бил посветен на фараона и трима богове: Амон, Ра и Птах. Малкият бил издигнат в чест на богинята Хатхор, образът на която съвпадал с образа на съпругата на Рамзес II Нефертари.


Фасада на храма на Рамзес II в Абу Симбел

Съществено нововъведение в архитектурата на Новото царство се явява отделянето на гробницата от заупокойния храм. Първият фараон, нарушил традицията, станал Тутмос I (1525-1512 г.пр.Хр.), решил да погребе своето тяло не в пищна гробница със заупокоен храм, а в изсечена в отдалеченото дефиле гробница в така наречената «Долина на Царете».

Като пример на полускален заупокоен храм може да служи храма на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. Тя построила своя храм редом с храма на фараона Ментухотеп II. Нейният храм превъзхождал храма на Ментухотеп както по размери, така и по богатството на декора. Той представлявал съчетание на три поставени един върху друг кубове. Оформлението на фасадата било постигнато чрез редуване на хоризонтали (тераси) и вертикали (колонади). В най-долния етаж имало портик, заемащ цялата дължина на източната стена и разделен по средата от рампа. Към втората тераса водело стълбище, визуално явяващо се като продължение на рампата.


Храмът на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри

След идването на власт на Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр.) били строени храмове, посветени на бог Атон. Храмовете, както и по-рано, били ориентирани от запад на изток, а тяхната територия била заградена със стени. Входът оформяли невисоки пилони с мачти. Обаче, доколкото новия култ се извършвал под открито небе, храмовете на Атон нямали характерните колонни зали. Пилоните се редували с огромни открити дворове, запълнени с безчислени жертвеници. Те били изградени от кирпич, затова не са се запазили до наши дни.

Архитектура на Късното Царство

В Древен Египет по това време забележително се усилива властта на тиванското жречество при значително отслабване ролята на царското самодържавие. Юздите на държавното управления в 1085 г.пр.Хр. преминали в ръцете на Смендес, произхождащ от съсловието на жреците; след това трона бил овладян от представители на либийската знат. Основател на династията е Шешонк I (945-924 г.пр.Хр.), отново обединил за кратко Египет, в който по-късно се сменят династиите на Куш, Етиопия и Асирия. Новото обединение на страната в така наречения Саиски период бил сменен с персийското владичество. Персийските владетели, основали XXVII династия (525-404 г.пр.Хр.), управлявали чак до завладяването на Египет от Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.).

Подражавайки на великите царе, много от владетелите от Късния период продължили строителството в Карнак. Например съвременния вход на храма на Амон е издигнат при фараона Шешонк I; запазена е и колонадата на фараона Тахарка (690-664 г.пр.Хр.). В периода на владичеството на Куш били строени кирпичени гробници с форма на пирамида. Постройките като цяло запазват ориентацията на класическите традиции.

От епохата на XXVI династия (664-525 г.пр.Хр.) Тива загубила своето политическо и художествено значение и новата столица на Египет станал град Саис. Архитектурните паметници от Саиския период почти не са се запазили. В малкото известни комплекси присъстват наземни и скални съоръжения, а също се използват и някои елементи на храмовата архитектура — хипостили и пилони.

В архитектурата на епохата на персийското владичество има постепенно изоставяне на типа на  монументалните ансамбли; храмовете, по-преди посветени на древните богове, сега станали много по-малки по размер. Съхранена била класическата колонада от времето на Новото царство, но при това забележително се увеличила пищността и детайлната разработка на декора.


Храмът на бог Хор в Едфу


Храмът на Богинята Изида на о.Филе

След завладяването на Египет от гърците се получил необратим, но много продуктивен за изкуството синтез между местната художествена култура с традициите на античността. Своеобразието на новия синтезиращ стил се демонстрира от храма на Птолемей III Евергет (246-222 г.пр.Хр.) в Карнак, храма на Хор в Едфу и комплекса на Изида на о. Филе, наречен от Херодот «перлата на Египет».
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:26:45 от Hatshepsut »

Неактивен HatshepsutTopic starter

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7,090
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #63 -: Юни 21, 2013, 11:33:44 »
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език (със съкращения).
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.


Астрономическите представи на древните египтяни

Източници:

- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt098.htm
- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt09801.htm


Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера

"...Ето, тези далечни области на небето са в пълен мрак... Неговите южни, северни, източни и западни граници са неведоми... Душата на Слънцето не се възнася там, защото тези места са неизвестни на боговете. Там няма зло... Това е задгробният свят - Дуат..." - с тези думи започва един от най-известните древноегипетски астрономически паметници - Книгата Бенен, "Книга на описанията на движенията на звездите", йероглифния текст и релефните илюстрации към която покриват тавана на Озириона - подземно помещение, посветено на култа към бог Озирис и обожествения цар Сети I (1318-1304 г.пр.Хр.) в храмовия комплекс в Абидос.

За колосалните астрономически познания на древните египтяни днес, хиляди години по-късно, можем да съдим по разпръснатите йероглифни текстове, изписани от ръката на писаря върху папирус или върху варовикови остракони. На "астрономическите тавани" в заупокойния храм на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр ел-Бахри и Рамесеума - мемориалният комплекс на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Тива са застинали, издълбани в камъка, образите на небесните божества и духове, съзвездията и планетите, почитани от човешките души.

Знаменитите зодиаци, станали символи на сливането на египетската, гръцката и вавилонската астрономическа мисъл, прославят перлите на египетската архитектура от епохата на Птолемеите - храмът на Хатхор в Дендера, на Хор в Едфу, на Хнум в Есна, на Мин и Изида в Коптос.

Огромните карти на нощното небе са били изписани по таваните на погребалните камери в гробниците на фараоните от епохата на Новото царство в Долината на царете в Тива. Изписани били и възнесението на бога на въздуха Шу, наведеното над земята (Геб) лазурно тяло на богинята на небето Нут (майката на всички планети и съзвездия), покрито с нейните хиляди златни безсмъртни деца, плуващи на своите ладии по безграничните води на Вселената.

Небето - това е и богинята Нут, и предвечният океан Нун, из чиито води се е появило слънчевото божество-творец, и накрая - великата небесна крава, носеща на рогата си слънчевия диск от космическата тъма. Ежедневно по тялото на небесната богиня бога на Слъцето Ра пътува в златната ладия Манеджет; от изток на запад небесните води неумолимо го носят към устата на Нут, през която той попада в Дуат - задгробния свят.

 "Именно през устата на Нут величието на този бог влиза в Дуат. След това той се придвижва напред, минавайки през небето. С него влизат и се придвижват напред звездите, устремени към своите места... Именно в първия час на вечерта величието на този бог [Ра] влиза [в Дуат]. Той става великолепен и тържествуващ в ръцете на своя баща Озирис. Чист е той там. Величието на този бог възсиява в живота на Дуат през втория час от началото на нощта.

 Величието на този бог заповядва на западните (т.е. обитаващите в Дуат, на египетски език за "запад" и "отвъден свят" се използва една и съща дума - "аменти", бел.моя), и той изпълнява замисленото от самия него в Дуат. Величието на този бог се придвижва към земята и отново и отново се появява в Горен Египет. Силата му е велика, както в първия момент от неговото появяване. Той се появява като велик бог в [град] Бехдет. На границите на небесните води, по ръцете на Нут преминава величието на този бог.
 
Той влиза в нея през нощта, в полунощ, и той се придвижва напред в тъмнината; заедно с всичките звезди", гласи текста на папируса Карлсберг I - справочник и сборник с коментари към изобразените по таваните на гробниците и храмовете небесни карти. В 13-те раздела на този най-древен обобщаващ труд по астрономия, обясняващ основните закономерности на Вселената, се разказва за Нут, за изгрева и движението на Слънцето, за настъпването на нощта и изгрева на звездите, за границите на безкрайното пространство.

На нощната ладия Месектет, Душата на Слънцето извършва своето извечно плаване по водите на задгробния свят, освещавайки Дуат и неизменно побеждавайки змея Апоп (Апофис) - олицетворение на вселенското зло.

В шестия част е апогея на нощните събития, когато Ра - Слънчевата душа ("утрешния ден") и Озирис - Великото тяло ("вчерашния ден"), подобно на това, което е било в началния момент на сътворението на Вселената, се сливат в едно предвечно божество в присъствието на милиони духове и човешки "Ба" (души във вид на птици с човешки глави).

Появяващият се в шестия час на нощта скарабей Хепри символизира обновеното Слънце, плаващо победоносно в отдалечените области на Дуат и стремящо се към източния хоризонт на Земята, за да даде светлина на живите, подчинявайки се на установения вечен вселенски кръговрат "нехех", изобразяван символично като безкрайния пръстен "шен".

На мястото на бог Ра през нощта на земния хоризонт се появява луната, деканите - звезди или съзвездия, които при изгрева си указват настъпването на новия час, един от 12-те отрязъци на нощта, както и други небесни тела-същества.

"Възходът на тези звезди в небето е в първия месец на сезона на разлива на Нил, когато изгрява Сепедет (Сириус)", - се казва в книгата Шен Идену.

А в книгата Бенен се казва: "Сириус, 18 звезди са след нея, 18 звезди са пред нея... Ето 29 от тези създания, които съществуват и творят в небесата - това са 29 звезди в тази част на небето. Една от тях умира, а друга живее всеки 10 дни... така че в Дуат остават другите седем".
От най-древни времена Сириус, небесното въплъщение на Изида, господарката на звездите, е бил почитан в Древен Египет като предвечна звезда, повеляваща на останалите звезди - декани, всяка от които, подобно на Сириус става невидима в продължение на 70 дни.

В южната част на Египет, в района на първия праг на Нил, Сириус също бил считан за въплъщение на богинята Сехмет-Хатхор, завръщаща се след дълго странстване в Египет и носеща със себе си благодатния разлив на Нил, който води до разцвет и защитава Та Кемет (плодородния чернозем в долината на реката) от настъплението на Та Дешрет (червеникавите пясъци на пустинята, подвластна на бог Сет).

21 дни преди появата на Сириус изгрява съзвездието Сах (Орион), "царят на звездите" - небесното въплъщение на Озирис. "Ето, твоето име е Този-който-е-в-Орион, Озирис", се казва в Текстовете на пирамидите - най-древните религиозни текстове, изсечени по стените на погребалните помещения в пирамидите на царете от V и VI династии на Старото царство.

По таваните на царските гробници Орион-Озирис се изобразява като антропоморфен бог в ладия и със скиптър в ръката. Той е обърнат назад, към ладията на Сириус-Изида и към следващата зад нея ладия със звездата Сепед - въплъщение на бог Хор, синът на Озирис и Изида.

Най-подробно астрономическите явления са описани в един пасаж на папируса Карлсберг I, който говори за "живота на звездите" и техния произход от богинята Нут: "Ето, на границите на небето тези звезди се движат извън нея (Нут) през нощта, когато те сияят и са видими. А пез деня те се движат вътре в нея и тогава те не сияят и са невидими. Те идват с бог Ра и с него се придвижват напред.

С особена почит в Египет се ползвали петте основни планети, три от които били считани за небесни въплъщения на бог Хор. Петте планети били известни на египтяните още от дълбока древност. Така например, първите споменавания и изображения на Себа Реси Ен Пет (Юпитер) се срещат на капака на саркофага на велможата Хени (XXI в.пр.Хр.).

Така наречените "звездни таблици" трябвало да съобщават на покойника времето през нощта, за да знае в кое място на подземния свят се намира в един или друг момент. Изображения на планетите в контекста на "звездни таблици" има по таваните на много гробници на царе и велможи, както и по таваните на заупокойните храмове. Зодиаците от птолемеевите храмове - на Хатхор в Дендера, на Хнум в Есна и на Мин в Коптос, а също така и някои други са запазили интересни планетарни текстове и изображения.

♦ Себа Реси Ен Пет - "Южната звезда на небето" (Юпитер) бил почитан като "Хор, освещаващ двете земи" ("двете земи", на египетски "тауи", са Горен и Долен Египет, бел.моя) и бил изобразяван като човек с глава на сокол, увенчан със звезда и стоящ в златна ладия.

♦ Себа Иабти Джа Пет - "Източната звезда, пресичаща небето" (Сатурн), била наричана още "Хор, небесния бик" и бил изобразяван също като Себа Реси Ен Пет или като човек с глава на бик, държащ скиптъра уаас, символ на върховната власт.

♦ Хор Джесер - "Червения Хор" (Марс) имал епитет "Плуващ с гърба напред" и бил изобразяван като сокол с разперени криле, змийска шия и три змийски глави, а понякога и като сокол с хеджет - бялата корона на Горен Египет.

♦ Себег, или Сетос Ем Уха Нечер Ем Дуаит - "Сет във вечерния здрач, бог в утринния здрач" (Меркурий) бил считан за небесен образ на бог Сет и бил изобразяван като сокол със змийска шия и главата на Сет, или, за да бъде избягнато изобразяването на Сет по таваните на гробниците - като седящ антропоморфен бог.

♦ Себа Джа - "Преминаващата звезда" (Венера) била представяна в образа на Бену - безсмъртния феникс, "велик бог, създал сам себе си... донасящ разлива на Нил, божествената душа (Ба) на Озирис". Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера назовава тази планета Па Нечер Дуауи - "Утринна звезда". Себа Джа била изобразявана като двуглаво антропоморфно божество или като самия феникс - белоснежна чапла с короната на Озирис атеф.

Изключителен интерес представляват изображенията на тавана на гробницата на велможата Сененмут - архитект на храма на царица Хатшепсут в Дейр ел-Бахри (XVI в.пр.Хр.), а също така на тавана на погребалната камера на гробницата на фараона Сети I в Долината на царете (XIII в.пр.Хр.).


Тук, освен таблиците на звездите, определящи нощното време, били показани: северната и южната страна на небосвода, северните околополюсни съзвездия, кулминацията на звездите η и ζ от съзвездието Голяма мечка, кулминацията на звездата β от съзвездието Малка мечка. Всичко това позволявало да се прокара линията на небесния меридиан на географската ширина на град Тива. По такъв начин, звездите от "пояса на деканите" оставали на юг.

От всички тях - Кенемет, Хенетет и другите, само Сах и Сепедет са идентифицирани като Орион и Сириус. Останалите идентификации са много съмнителни. Групата на северните съзвездия била считана за най-важна на небосвода и винаги присъствала на изображенията. Месхетиу - "Бичият крак" (Голяма мечка) принадлежащ на Сет, бил изобразяван редом с държащата го Хесамут, въплъщение на Изида - Великият хипопотам, появяващ се на небето, съпроводен от един или два крокодила.

"Що се отнася до този преден крак на Сет, то той е в северната част на небосвода, привързан със златна верига към каменен стълб. На Изида било поверено,- се казва в Книгата на дните и нощите и митологическия папирус Жумиляк,- след като Хор отсякъл предния крак на Сет и го хвърлил в средата на небето и бил оставен там да бъде пазен от боговете. Великият хипопотам го държи така, че той да не може да се движи сред боговете".

Ан, богът с глава на сокол, често изобразяван със слънчевия диск на главата и държащ въже в ръка, е възможно да представлява съзвездието Лебед. Селкет, богинята-пазителка на мъртвите, често се изобразява редом с Месехтиу. По-надолу се намират съзвездията "звездите на бог Ра" Нечер-Ру - "Божественият Лъв", крокодила Хетеп Редуи, символизиращ Властелина на водата - бог Собек, а също и антропоморфно божество, повалящо крокодила, а също и съзвездията Сокол и Стълб. По-голямата част от северните съзвездия не са идентифицирани.

В шествието на боговете в северната част на небето, оглавено от Изида, обезателно изобразявали духовете-синове на Хор, пазители на мъртвия, поредица специални небесни божества: Маанитеф - "Виждащ своя баща", Иренджетеф - "Творец на своето тяло", Ирренефджесеф - "Сам създал своето име" и още някои други; на края на процесията бил изобразяван управляващия или покойния цар.

В края на епохата на Новото царство в гробниците на фараоните Рамзес VI (1156-1148 г.пр.Хр.), Рамзес VII (1148-1147 г.пр.Хр.) и Рамзес IX (1140-1121 г.пр.Хр.) били изобразени уникални "Звездни часовници", състоящи се от 24 таблици за 24-те полумесечни интервали на годината. Всяка таблица била съпроводена от изображение на седящ жрец и система от девет вертикални линии, пресечени от 13 хоризонтални линии.

Хоризонталните линии преставляват началото на нощта и края на нейните 12 часа. Съпровождащият текст обяснява в какво положение звездата трябва да се намира в дадения час по отношение на фигурата на седящия жрец. По такъв начин, през нощта двама жреци стояли на върха на пилона на храма с лице един към друг точно в направление на небесния меридиан, тоест в направление север-юг.

Единият от жреците гледал към лицето на другия през малко отверстие на специален инструмент. В същия момент първия жрец-наблюдател с помощта на инструмента мерхет (въжен отвес с тежест) отбелязвал положението на зваздите на небето спрямо фигурата на седящия срещу него втори жрец.

Ако звездата се намирала точно над главата на последния, това означавало, че е достигнала своята най-висока точка на небето на линията на небесния меридиан, раха иб "срещу сърцето". Ако звездата била по-ниско или встрани от меридиана, то това положение се определяло като херирет унеми (херирет иаби) - "в дясното око" ("в лявото око"), херрах унеми (херрах иаби) - "на дясното рамо" ("на лявото рамо") и т.н.

Времето през деня установявали със слънчеви часовници - гномони, съставени от две свързани дървени пръчки. Върху едната пръчка, разположена на плоскостта в направление от изток на запад, имало деления; другата била поставена със широката си страна перпендикулярно на първата по направление от север на юг.

Сянката на втората пръчка попадала върху някое от деленията на първата и по такъв начин фиксирала времето през деня. Времето на деня (от изгрев до залез слънце) било разделено на 12 часа, също както и времето през нощта.

С по-голяма популярност в храмовете се ползвали водните часовници, наречени от гърците "клепсидра". Те били използвани за определяне на времето през нощта. известен изобретател на усъвършенстваните водни часовници бил Аменмес, който носил титлата "пазител на печата" при фараона Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.).

В Египетския музей в Кайро се пази клепсидра от храма на Амон в Карнак от времето на Аменхотеп III (1417-1379 г.пр.Хр.). Това е алабастров, инкрустиран с лазурит кръгъл съд с малък отвор на дъното, разположен в близост до фигурка на павиан - свещеното животно на Тот, богът на мъдростта и знанието. Клепсидрата била пълнена при настъпването на нощта и на сутринта водата изтичала напълно.

От вътрешната страна на часовника били изрязани 12 колонки текст и отметки за 12-те часове на нощта. При нанасянето на отметките се отчитало сезонното изменение на продължителността на нощта. Външната страна на часовника била разделена на три регистъра. Аменхотеп III бил изобразен покланящ се на Ра, Тот, Птах и боговете на 12-те месеца на годината.

Определена категория жреци, носеща името унуит (производно от "унут" - час), била длъжна да следи часовника. Жреците били длъжни да се сменят на всеки час и по такъв начин непрекъснато да изпълняват своята божествена служба.

Египетският календар бил слънчев и включвал 365 дни. Той се състоял от три големи периода, всеки от по 4 месеца: Ахет - "време на наводненията" (месеци: Тот, Паофи, Атир, Хойак), Перет - "време на сеитбата" (месеци: Тиби, Мехир, Фаменот, Фармути), Шему - "време на реколтата" (месеци: Пахонс, Паини, Епифи, Мезоре).

Всеки месец се състоял от 30 дни. В края на годината се добавяли пет допълнителни "епагоменални" дни, посветени на боговете на Хелиополската Енеада - Озирис, Изида, Хор (Хароерис), Сет и Нефтида. Доказано е, че употребяваният в наши дни грегориански календар произлиза от древноегипетския.

Във връзка с това, че египетската календарна година "избързвала" спрямо слънчевата година и нямала високосен ден, началото на годината било фиксирано на 19 юли - денят на разлива на Нил в околностите на Мемфис и първата поява на Сириус на утринното небе. Египетската традиция от епохата на Птолемеите приписва създаването на календара, ориентиран спрямо звездата на Изида (Сириус), на Имхотеп - знаменитият мъдрец и създател на грандиозния пирамидален комплекс на фараона Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.) в Сакара.

За конкретни египетски астрономи ние знаем твърде малко. Надпис от епохата на Птолемеите съдържа името на "Хенту, наблюдател на звездите от храма на Собек"; в съвременните нему текстове от храма на Изида на о-в Филе се споменава за "пророка на Сириус и движението на Луната, жрец на петте живи звезди (т.е. планетите), знаещ времето на слънчевите и лунните затъмнения".

Въпреки това, най-интересното откритие, свързано с име на египетски астроном, е било направено през 1906 г. в селището Тел Фараин. Там била открита статуя на някой си Хархеби (III в.пр.Хр.), надписа на която гласи, че той е бил "наследствен принц и княз, единствен спътник на царя, посветен в тайните писания, наблюдаващ всичко в небесата и на земята, наблюдаващ с чист взор звездите... който обявява времето на игрева и залеза заедно с боговете, които предсказват бъдещето... наблюдаващ кулминацията на всички звезди на небето... и предсказващ изгрева на Сириус в началото на годината.

Той наблюдава нея (Сириус) в деня на нейното първо празненство, той е сведущ в нейния път и в нейните ежедневни дела; всичко, което тя предвещава, е негова грижа; знаейки "севера" и "юга" на слънцето, провъзгласява всичките му чудеса и определя техните срокове, той обявява кога ще се случат те; той разделя часовете на две времена (ден и нощ) и не допуска грешки през нощта... той не пропуска нищо от това, което го касае и е внимателен към всичко онова, което е видял".

В мирогледа на египтяните астрологията е имала много по-малко значение от астрономията. Египетските хороскопи, най-старият от които е датиран към 38 г.пр.Хр. се правели върху остракони и били своеобразен синтез на гръко-египетската и вавилонската религиозно-астрономическа мисъл.

Според древноегипетската традиция бъдещето на човека се узнавало преди всичко не от астрологически изчисления, а от предсказанията на боговете, идващи при новороденото и предричащи съдбата му (като орисниците в българския фолклор, бел.моя), както и от оракулите на боговете и богините - на Амон-Ра в Карнак, на Изида в Коптос и на о-в Филе, на обожествения цар Аменхотеп I и царица Яхмес-Нефертари в Дейр ел-Медина.

Освен това, съществували специални календари на щастливите и неблагоприятни дни, свързани с определени събития от живота на боговете, които са се случили през тези дни. Така например, за щастливи се считали първия ден на месец Мехир (16 декември по грегорианския календар), когато Ра със собствените си ръце издигнал небесния свод, и 12-ия ден на месец Паменот (26 януари по грегорианския календар), когато Тот заел мястото на Атум във владението на храмовото "езеро на двете истини".

На третия ден от месец Мехир (18 декември по грегорианския календар) Сет, заедно със своите сподвижници възпрепятствал плаването на бог Шу. Това бил опасен ден, подобен на 13-ия ден от същия месец (28 декември по грегорианския календар), свързан с яростта и гнева на богинята Сехмет. Що се отнася до 26-ия ден на месец Тот (13 август по грегорианския календар), то този ден бил неблагоприятен, тъй като на тази дата е била битката между Хор и Сет.

Рожденият ден на Сет, който се падал на третия от петте епагоменални дни (16 юли по грегорианския календар), се считал за особено неблагоприятен. На този ден фараонът не вършел нищо. Това били дни, когато не се разрешавало да се пали огън вкъщи, забранени били веселбите, дори и произнасянето на името на Сет. Всички тези забрани имали дълбок религиозно-философски смисъл, който изследователите често не вземат предвид.
« Последна редакция: Февруари 28, 2016, 08:27:31 от Hatshepsut »

 

Цивилизацията на Древна Гърция

Започната от Борисъ

Отговора: 22
Прегледи: 13432
Последна публикация Август 16, 2014, 22:12:46
от Hatshepsut
Египетската религия в Древна Тракия

Започната от Hatshepsut

Отговора: 4
Прегледи: 4027
Последна публикация Август 05, 2013, 11:06:43
от Hatshepsut