Цивилизацията на Древен Египет

[Hatshepsut]

Небето преди хилядолетия

Източник: http://www.momenti.info/?p=45

При разглеждане на материали, свързани с археоастрономия възниква въпросът с какви процеси е свързана промяната във видимото положение на небесните тела, която би могла да се наблюдава при древните археологически паметници.
 След като се порових насам-натам , стигнах до три съществени явления за такива дългопериодични промени:

- прецесия на земната ос
- дългопериодична нутация
- собствено движение на зведите.

Прецесия

 Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр.Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по образуващата на кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от 26 хиляди години. Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита.
 Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.
 Друго следствие от прецесията е преместването на положението полюсите. Северният небесен полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Преди 13 000 години северният полюс се е намирал в близост до Вега (α от съзвездието Лира), от територията на източно-европейската равнина е било възможно да се наблюдават съзвездията Кентавър и Южен Кръст. След това Полярна звезда последователно са били звезди от съзвездието Херкулес , звездата Тубан от Дракон. Римляните не са имали Полярна звезда, Кохаб и Киносуру от Малката Мечка са били наричани Стражите. Алфа от Малката Мечка е станала Полярна звезда около 1100 година и ще бъде най-близко до полюса в 2100 година.

Дългопериодична нутация

 Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години.

(бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Свързана е с циклите на Миланкович за земния климат. Най-същественото влияние върху небесните светила е при Слънцето – променя се височината на издигането му над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.
 С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс внимателно проучили ориентацията на Карнакския комплекс:



 И двамата направили извод за промяна на ориентацията на комплекса с времето. Оста на стария храм е ориентирана по зимното слънцестоене през 2100 г пр.Хр., когато наклонът на земната ос бил 23,9°, новата ос е ориентирана към точката на слънцестоене в 1200 г. пр.Хр. И съответства на по-малък наклон на земната ос – 23,8°.

Собствено движение на звездите

 Промените в положението на звездите върху небесната сфера се дължат преди всичко на
 прецесията, нутацията, аберацията и в по-малка степен на годишния паралакс. Ако се изключи влиянието на тези причини, изменението намалява, но не изчезва напълно. Това изменение се дължи на различните относителни скорости на звездите спрямо Слънцето и се нарича собствено движение m, то се измерва в секунди от дъгата за година.
 Собствените движения на звездите се различават по големина и посока. Само няколко десетки звезди имат собствено движение повече от 1″ на година. Най-голямо собствено движение m=10″,27 има звездата на Барнард. Болшинството измерени собствени движения на звездите са стотни и хилядни от секундата на дъгата за година.
 Най-често за илюстрация на собственото движение се дава пример с промените в Голямата мечка за 100 000 години:



Човешката история обаче е доста по-кратка. Има ли съществени промени в положението на ярките звезди и съзвездията, които би трябвало да се отчитат от археоастрономията?
 За щастие има програми, с които може де се види промяната в положението на звездите върху небето при различни периоди, една от тях е Moovastar.

Това са снимки на показаното от Moovastar преместване на звездите за 10 000 години назад във времето, със стъпка 1000 години, като цветът им се мени от жълт към червен:





Вижда се, че формата на съзвездията се запазва почти непроменена. Собственото движение може да има значение за някои звезди като Сириус, по хелиакалния изгрев на която египтяните са се ориентирали за разливането на реката Нил.

В древните източни царства не е имало обща ера. След смъртта на владетеля започвали да броят годините отначало. Освен това, древноегипетската година имала 365 дни, докато истинската година е с четвърт денонощие по-голяма.
 Хелиакалният изгрев на Сириус, поради съвпадането му с разлива на Нил бил много важен за египтяните и те записвали кога е станало това събитие. И то поради горните причини е било на различни дати. Датите съвпадат отново след 1461 години (4х365,25=1461). Този период от 1461 години често е наричан Цикъл на Сотис.
 В книгата „По следите на миналите столетия“ на А. Каждан попаднах на много интересна история за ролята на Сириус в изясняването на египетската хронология:

Ако в някоя година при Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.) Сириус е изгрял на 9-ти, а в някоя година от царуването на Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.) – на 28-ми от същия месец, то между едната и другата година са изминали (28-9)х4=76 години.

[Hatshepsut]

Земният Орион

Източник: http://nao-rozhen.hit.bg/Egipet.htm

Статията е публикувана във вестник Телескоп, с продължения в броеве 49, 50, 51 и 52 от декември 2004 г., и в броеве 1 и 2 от януари 2005 г.

Въпросът за астрономическите познания на хората от древността буди в нас особени вълнения - това е обширна тема, пряко свързана с историята, културата и религията на отдавна изчезнали цивилизации, знанията ни за които остават забулени в мъглата на отминалите времена. От тези епохи са ни известни някои съзвездия и увековечените чрез тях герои. Някога тогава са били издигани внушителни мегалитни съоръжения - храмове, некрополи и обсерватории, съставени са били първите календари.

      Днес историята може би нямаше да знае почти нищо за древноегипетската цивилизация, ако през територията на Египет не течеше Нил - своеобразна артерия на живота, носеща живителна влага и плодородни наноси сред жарката пустиня. Благодарение на това е процъфтяла една от най-великите цивилизации, съществували някога, отличила се със своята писменост, култура и религия и оставила ни в наследство последното оцеляло от седемте архитектурни чудеса на древността - египетските пирамиди.
       Вече загубили някогашният си блясък, а някои от тях - почти напълно разрушени, все още можем да съдим за архитектурата им. Но дали знаем всичко за тяхното предназначение?

"Всички се боят от времето, а времето
 се бои от пирамидите" (Арабска сентенция)

Неотдавна в книжарниците у нас се появи книгата "Загадката Орион" от Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт, на издателство Бард.


Големите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин в Гиза, съоръженията около
 тях и релефа на местността - поглед отгоре
       Виждат се множество малки постройки около Хеопсовата - гробници-мастаби на велможи. От всяка пирамида тръгва път върху насип в посока към Нил. Южно от Микериновата пирамида и източно от Хеопсовата са разположени по 3 малки пирамиди, наричани сателитни.

Накратко, в книгата се изказва тезата, че трите пирамиди на платото Гиза са част от плана на огромен некрополен комплекс, включващ и други по-малки, вече разрушени или разграбени за строителен материал пирамиди в близките околности, както и двете големи пирамиди на Снофру (бащата на Хеопс) в Дашур, югозападно от Мемфис. Този комплекс е наречен Мемфиският некропол, а генералният му строителен план според автора пресъздава област от звездното небе и по-специално - района на съзвездието Орион. Така трите пирамиди в Гиза на фараоните от Четвъртата династия Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Голямата пирамида на Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), по разположение съответсват на трите звезди от Пояса на Орион в съответния ред: Минтака (δ-Орион), Алнилам (ε-Орион) и Алнитак (ζ-Орион). Всъщност, тази теза не е съвсем нова. Относно нея са изказани немалко скептични мнения, но и много египтолози й отделят вече достойно внимание!
       Както ще видим по-нататък, фигурата на съзвездието Орион е играла важна роля в древната звездна религия на египтяните. Тя е олицетворявала бог Озирис - антропоморфно божество (богочовек), син на бога-слънце Ра и на небесната богиня Нут, пръв божествен владетел на страната. По-нататък ще стане дума и за другите по-важни божества: братът на Озирис - Сет, който по-късно извършва братоубийство, синът на Озирис - Хор, който води епична битка със Сет - убиеца на баща му, и сестрата на Озирис (също и съпруга) - Изида, олицетворявана със звездата Сот (или Сотис - Сириус).
       Според тогавашните вярвания, бог Озирис е своеобразен мост за душата на мъртвия фараон при преселението й в "Дуат" - отвъдният свят, по-късно доуточнен като небесното звездно царство на боговете. Чрез Озирис е ставало самото прераждане на фараона. Така след смъртта си, той се е превръщал в звезда от района на съзвездието Орион, т.е. частица от бог Озирис. Орион е бил наричан "Саху" или "богът, прокосяващ небето", като думата "Саху" е означавала също и процес на мумифициране.
       Първи д-р Ото Нойгебауер и д-р Ричард Паркър - признати авторитети по древноегипетска астрономия от университета Браун в Роуд Айланд, са открили отъждествяването от египтяните на образа на Саху с фигурата на Орион: "Имената на деканите (звездните групи) на Орион - "вдигната ръка", "спусната ръка" и т.н. потвърждават, че Саху е човешка фигура, изобразявана графически върху напречните ивици на капака на саркофага или по таваните на погребалните камери..."
       Идваме до първия важен въпрос: дали всичко това би могло да бъде сериозен религиозен мотив, залегнал в основата на генерален архитектурен план за огромният некропол?
       Всъщност, тезата че Египет е строен "по небесен план" или "както на небето - така и на земята" е също отдавна известна и коментирана дори в уроците по история в училищата, но точният й смисъл винаги е оставал загадка!


Съзвездието Орион и въпросната област около Поясът му


Приликата на Пояса на Орион с разположението на трите пирамиди в Гиза
       Забелязва се отместването на пирамидата на Микерин от диагоналното разположение на другите две големи - Хеопсовата и Хефреновата, аналогично с отклонението на звездата Минтака от линията, определена от по-бляскавите Алнитак и Алнилам. Ориентацията на картите е различна поради описаната в текста причина.

На пръв поглед наистина се вижда поразителна прилика! Вижда се дори, че както най-слабата северозападна звезда от Пояса на Орион - Минтака, е отместена леко от линията, определяна от по-бляскавите звезди Алнитак и Алнилам, така е отместена и последната най-малка пирамида на Микерин, спрямо линията, определена от върховете на другите две по-големи - Хеопсовата и Хефреновата. Върху този факт в книгата също е обърнато внимание.
       Привидната прилика с Орион обаче не свършва до тук! Лесно се вижда още, че звездата Саиф (κ - кракът на Орион) е загатната от вече почти напълно разрушената пирамида в Абу-Роах (6 км северозападно от Гиза), строена от сина на Хеопс - Джедефра, а звездата Белатрикс (γ - едното рамо на Орион) съответства на незавършената или разграбена за материал пирамида на Небка (брат или син на Хеопс), намираща се в Завиат ал-Ариан (5 км югоизточно от Гиза). Всъщност, Небка е последният фараон от Четвъртата династия, по времето на която са издигнати най-големите пирамиди.
       Според автора, приликата продължава с няколкото малки пирамиди в Абузир (9 км югоизточно от Гиза), строени през Петата династия и съответстващи на няколкото звездички от "главата" на Орион, но така разчертана, фигурата на съзвездието се оказва нереално издължена! Освен това на най-ярките звезди от Орион - Бетелгейзе и Ригел, няма съответстващи пирамиди! Дали мащабният проект (ако е имало такъв) на фараоните от Четвъртата династия е останал недовършен?
       Скептиците смятат, че разположението на пирамидите в направление североизток-югозапад е продиктувано от разположението на кариерите, от които са добивани каменните блокове, изграждащи вътрешността на Хеопсовата пирамида. Така строилият по-късно Хефрен е бил принуден да се задоволи с единственото останало удобно място - югозападно от Хеопсовата. Според тях, по аналогични причини е избрано мястото и на третата пирамида на Микерин. Разбира се, в най-простия случай е възможно да е така, но ако некрополът е строен по генерален план, логично е да се предположи, че мястото на кариерите предварително е съобразено с бъдещото разположение на пирамидите!
       Според друга теза, височината на пирамидите в Гиза е съобразена с блясъка на съответстващите им звезди от Пояса, но бих предпочел да не коментирам това, тъй като едвали е ясен начинът, по който древните са оценявали звездният блясък. Вместо това представям данни за височината и масата на трите пирамиди в Гиза и блясъкът на техните "звездни двойници" от Пояса на Орион.

Пирамидите в Гиза:
       1. Хеопсова: височина 147 м, маса 6.18 млн. тона;
       2. Хефренова: височина 140 м (но строена на по-висок терен!), маса 5.28 млн. тона;
       3. Микеринова: височина 65.5 м, маса 570 000 тона.

Звездите от Пояса в аналогичен ред:
       1. Алнитак-ζ - от 1.89^m;
       2. Алнилам-ε - от 1.70^m;
       3. Минтака-δ - от 2.41^m.

 Според автора, заслужава внимание и разположението на р. Нил спрямо Гиза и изобщо - спрямо фигурата на "земният Орион", очертана от пирамидите. Коритото на Нил минава източно от Гиза, подобно на Млечния път, който също "минава" източно от Орион - през съзвездията Близнаци, Малко куче и Еднорог и "слиза" към югоизточната част на Голямо куче и Кормило. Тук прилика на пръв поглед наистина има, а в древноегипетските религиозни текстове неведнъж е спомената "небесната река" - вероятно Млечният път, като небесен двойник на Нил...
       Разглеждайки картите, отначало ме озадачи различната им ориентация! Както знаем, върху звездните карти Орион е обърнат с "глава на север", докато фигурата му, очертана от пирамидите в пустинята е обърната обратно - с "глава на юг". Лесно е обаче да се прозре причината: ако изчакате кулминацията на Орион над южния хоризонт и го изрисувате върху лист хартия, лежащ на маса пред вас, рисунката ви също ще се окаже с "глава на юг". За да я ориентирате правилно, ще трябва да вдигнете листа над главата си, като го държите срещу Орион! Като че ли пресъздавайки фигурата на Орион-Озирис на земята, египтяните са го "разчертали" също по този начин! По тази причина и за удобство, показаните тук схеми са ориентирани с юг нагоре.

Древноегипетската звездна религия

      Въпреки тези прилики, логично е да се поискат още доказателства за съществуването на такъв мащабен генерален план и за връзката му със звездното небе. Естествено, най-логично би било да се потърси информация в древните писмени документи, достигнали до нас. От времето на Шамполеон, открил през 1822 г. ключът към разгадаването на египетското йероглифно писмо, до днес са преведени много древноегипетски религиозни текстове, като тези от "Книга на мъртвите" и по-малко известните "Текстове от пирамидите" (ТП). Последните са открити през 1881 г. в пирамидите на Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) и Пепи I (2332-2283 г.пр.Хр.) от Петата и Шестата династия. Втората важна крачка е тълкуването на текстовете и точно тук са възниквали големи спорове!

      Проповедниците на всяка една религия разполагат с широко поле за интерпретация на идеалите и ценностите в нея, възхвалявайки делата на своите богове. Сьвсем нормално и често срещано е при това да се използва огромно количество символика, в която дори специалист трудно се ориентира! Още по-трудно е да се изследват такива текстове с цел установяване на фактология, свързана с някакви древни исторически събития, тъй като поради особения стил на изразяване, невинаги е ясно кога се говори за нещо конкретно - в пряк смисъл, и кога алегорично... Такъв анализ се опитва да направи и авторът върху ТП, търсейки в тях религиозни основания за съставянето на генералния план на некропола. При такива целенасочени опити е лесно да се изпадне в тенденциозност, подозирайки се скрит смисъл между редовете. Мисля, че авторът на места определено се поувлича, като смело свързва някои алегории с конкретни обекти, без непредубеденият читател да намира особена причина за това. Но и неможе да се отрече, че в много от цитираните откъси от текстовете, действително се срещат стихове, ясно и еднозначно говорещи за звездния култ у древните египтяни. Както вероятно читателят сам ще се убеди, тези стихове изместват на по-заден план общоприетата теза за първенството на култа на египтяните към Слънцето - бог Ра!
       Но защо точно ТП представляват такъв интерес и се явяват като главен източник на информация за звездната религия?
       Първо, заради мястото където са открити - по стените на коридорите в споменатата пирамида, което значи, че сами по себе си те са много стари - на около 4100-4300 г. Второ, заради допускането, че те най-вероятно са препис от още по-древни текстове! Конкретната причина за издълбаването им по стените в пирамидата на Унас е била погребението на фараона, но със сигурност текстовете ги е имало дълго преди това.
       Тук ще предложа на читателя няколко от цитираните в книгата откъси от ТП, преведени от британския филолог Реймънд Фокнър и издадени през 1986 г., но преди това ще цитирам една мисъл на Уолис Бъдж (също цитирана в книгата), в която той обяснява представите на древните египтяни за Небесното царство - "Небесният Дуат":
       "Египтяните от най-дълбока древност си измислят материално Небесно царство, в което островите на блажените се мият от водите на Нил... други си представят, че се преселват на бреговете на един небесен Нил, където строят градове.. Изглежда, те въобще не са могли да си представят Небесното царство без Нил..."
       И като че ли следващите стихове от ТП потвърждават това:
       "Нека ме вдигнеш (мъртвия фараон) и ме поставиш между боговете - безсмъртните звезди..." [ТП 1759].
       "Стигнах до водните си пътища, които са по брега на Потока на голямото разливане, до мястото на удовлетворението... което е на хоризонта" [ТП 508].
       "Лъкатушещият воден път се разлива, тръстиковите полета са пълни с вода и аз (мъртвият фараон) съм пренесен оттатък, на източната страна на небето, към мястото, където боговете ме оформят, където се раждам нов и млад... Гледай, аз заставам като звезда на небосвода, сестра ми е Сот (Сириус), потомка ми е Утринната звезда..." [ТП 343-57]
       След няколкото превода, все още се долавя доста лирика в тези стихове, които в автентичното си звучене вероятно се били шедьоври в онази епоха! В последният стих се описва самото прераждане на фараона, като звезда в източната част на небето, в областта на изгряващите Орион и Сириус, но не в случаен момент, а по време на разлива на Нил, т.е. при настъпването на новата година за египтяните! И още един подобен стих, който има твърде интересно тълкуване:
       "Тръстиковите лодки в небето са на мястото си, за да мога да стигна с тях до Ра. Пресякох, така че да застана от източната страна на небето, когато Ра е в северната му част между незалязващите звезди, които са се подпрели на жезлите си и гледат на изток... Ще застана между тях, защото Луната ми е сестра, а Утринната звезда ми е потомка..." [ТП 1000-1].
       Знаем, че при лятното слънцестоене, Слънцето (Ра) е най-високо на север от небесния екватор (макар и не точно между незалязващите звезди). Ако се симулира небето с програма-планетариум за време 2750 г. пр.н.е. (малко преди началото на Третата династия) се вижда, че поради прецесионния ефект, хелиакалният изгрев на Сириус е настъпвал също около момента на лятното слънцестоене. Опитах с програмата SkyGlobe 3.6 и получих точен хелиакален изгрев на Сириус на 6 юли 2750 г. пр.н.е., в 04:47 LMT за географското положение на Кайро, с лятно слънцестоене на 18 юли същата година. В това време Орион вече е изгрял, т.е. "застанал от източната страна на небето". Визуално, хелиакалният изгрев на Сириус е могъл да бъде забелязан поне десеттина дни след датата на точния - около 16-18 юли, когато тя е изгрявала вече малко по-рано от Слънцето.
       За сравнение, симулирах точен хелиакален изгрев за 0001 г. с резултат 8 юли, при лятно слъцестоене на 25 юни и накрая за наше време - 2004 г., с точен хелиакален изгрев на 24 юли (вече по нов стил), при лятно слънцестоене на 21 юни. В първите случаи програмата промени вида на околополярната област, с "полярната" тогава звезда Тубан, α-Дракон. Много от най-разпространените програми-планетариуми обаче не могат да симулират небето за време преди Христа! За достатъчно точно симулиране до преди няколко хилядолетия, авторът препоръчва още две програми: "EZ Cosmos" и "StarMap 2.10 High Precision". При симулация на посочените епохи, ефекта от собственото преместване на звездите може да се пренебрегне, с изключение на този при Сириус, поради нейната близост - на около 8.6 св. г.
       По стиховете посочени до тук, повече или по-малко се налагаше да се гадае, дали наистина става дума за прераждането на владетеля в областта на Орион! Но има и стихове, в които това се казва съвсем директно:

       ".. виж как той (фараонът) се е превърнал в Орион, виж Озирис е станал Орион..." [ТП 820].
       "Бъди жив и млад до твоя баща (Озирис), около Орион в небето..." [ТП 2180].
       И един стих, като отговор на вече преродилият се фараон:
       "Небето е бременно с вино (зората), Нут ражда дъщеря си призори (изгрева на Сириус-Изида), аз наистина се издигам (звездата-фараон), трета след мен е Сот..." [ТП 1082-3].

      Оказало се, че не само религиозните стихове говорят в полза на тезата за съществуването на древната звездна религия! На тавана в гробницата на Сенмут (Ново царство), в колоната с рисунки посветена на Саху, той е изобразен като крачещ мъж, над който сияят три вертикално разположени звезди, напомнящи изгряващият Пояс на Орион. Пред него са изрисувани Хиядите и Алдебаран, които също имат роля в звездната религия на египтяните, а след него е изобразена следваща го жена - Изида, олицетворявана със Сириус-Сот.

      До тук разгледахме няколко интересни примера от древноегипетските текстове, но това все още не е пряко доказателство, че религиозните мотиви са били в замисъла на плана на Мемфиския некропол. Скептикът може да каже: "Какво пък толкова, боготворили са фигурата на Орион, но трите големи пирамиди в Гиза може случайно да наподобяват поясът му, а минаващият наблизо Нил също да е случайно съвпадение". Нека разгледаме някои особености в разположението и ориентацията на самите пирамиди, при което може да се наложи да решим и няколко несложни геометрични задачи:


Несъвпадението на диагоналите на Хеопсовата и Хефреновата пирамида
      Продълженията от диагоналите на основите на двете големи пирамиди в посока североизток-югозапад са успоредни и близки, но не съвпадат в една права.

Всички пирамиди са с квадратни основи, доста точно ориентирани спрямо посоките на света. Особено точна е Хеопсовата, при която грешката в ориентацията е само 3'! Тази смайваща точност обаче според мен може да бъде и довод против тезата за звездното съответствие. При бегъл поглед върху картата на Гиза изглежда, че върхът на средната пирамида (на Хефрен) лежи на продължението от диагонала североизток-югозапад на основата на Хеопсовата и първото впечатление е, че тези две пирамиди са точно диагонално разположени, но не е така! Ако диагоналите им съвпадаха, спокойно межеше да се каже, че линията, определена от техните върхове е под 45° спрямо меридиана, минаващ (например) през върха на Хеопсовата. Но върху картата може лесно да се измери, че линията на върховете в действителност сключва ъгъл от около 43.5° с меридиана и следователно продълженията на въпросните диагонали са успоредни, много близки, но не и съвпадащи! Като се има предвид точността в ориентацията на пирамидите спрямо посоките на света, грешка ли е това несъвпадение или изобщо не са се стремили да ги разполагат диагонално? И изобщо - към какво направление са се придържали, ако действително са строили според генерален план? Хрумна ми да съпоставя ъгълът от 43.5° с ъгъла между линията на Пояса, определена от по-ярките му звезди Алнитак и Алнилам, и небесния меридиан, минаващ например през Алнитак - аналогично на земния меридиан, минаващ през Хеопсовата. Идеята ми беше да проверя дали разположението на трите пирамиди в Гиза пресъздава ориентацията на Пояса на Орион над южния хоризонт при кулминацията му. Отначало сметнах ъгъла за нашата епоха - при полюс близо до Полярната звезда. Взех ректасцензиите и деклинациите на двете звезди от Астрономиески алманах за 2004 г. и ги използвах за пресмятане на правоъгълния триъгълник, образуван от меридиана през Алнитак, паралела през Алнилам и отсечката, свързваща тези две звезди, като хипотенуза.
       Получих наклон между последната и меридиана през Алнитак от почти 57° - нещо твърде различно от ориентацията на пирамидите! След това взех корекция за тогавашната епоха при изместен небесен полюс близо до Тубан, α-Дракон, при което се налага към този ъгъл да се добавят още близо 10° и така ъгълът между Пояса и меридиана на Алнитак, за време 2500 г. пр.н.е. се оказва около 67°! Излиза, че пирамидите в Гиза или изобщо не пресъздават Пояса на Орион, или че строителите им не са се съобразили с ориентацията на Пояса в момента на кулминацията на съзвездието! Най-логично е да се допусне, че те са разположили пирамидите спрямо Нил аналогично с разположението на Орион спрямо Млечният път! Но това не предполага съответствие на ориентацията на Млечния път около Орион спрямо небесните меридиани, с коритото на Нил край Гиза спрямо земните меридиани. Просто за тях реката е била даденост. На практика обаче е трудно да се съпоставят такива направления. Млечният път около Орион е широк и слаб и би било трудно да се вземе точно "посоката му". От друга страна, променящите се брегове на разливащия се Нил също са неточен ориентир. Едно такова решение като че ли може да бъде взето по-скоро чрез художествен усет, отколкото с точна геометрична преценка! Освен това, едвали сходството с небето е било единственото решаващо условие. Изборът на подходящ терен за тежащите милиони тонове постройки и още много други неща би следвало да бъдат взети под внимание при съставянето на такъв грандиозен план.
       Изобщо, тази теза предлага широко поле за интерпретация, както за привържениците й, така и за скептиците, но тя не се изчерпва само с разположението на пирамидите.

[Hatshepsut]

Пътища към звездите

      Във вътрешността на Голямата пирамида на Хеопс се крият твърде интересни загадки - тя е уникална с архитектурата си. Пирамидата има общо три камери, едната от които е под нивото на основите - в земята, и по всичко личи, че е била изоставена. Втората камера е тази на царицата и се намира по-високо в градежа на пирамидата, а още по-високо над нея е камерата на фараона, с огромният гранитен саркофаг, открит празен, без капак и дори без следи от някогашно погребение... За нас обаче е по-интересна системата от галерии и канали, свързващи камерите помежду им и с външните стени на сградата: От нивото на камерата на царицата, до камерата на фараона се достига по твърде странна галерия, наречена Голямата галерия. Тя се изкачва във вътрешността на пирамидата в посока от север на юг, т.е. меридианно ориентирана. Висока е 8.5 м и е под наклон 26° и 30'. Стените й са извити и се събират във върха под остър ъгъл, т.е. галерията няма плосък таван. Освен това, тя напълно се различава от тесните, високи едва около 1.20 м галерии от външния вход до камерата на царицата и надолу - до подземната камера, по които се върви трудно.

      Друга загадка са тесните шахти с почти квадратни сечения - около 22х23 см, тръгващи от камерите на царицата и фараона към външните стени на пирамидата. От камерата на фараона тръгват две такива - една на юг, под наклон 45° и една на север, под наклон 32° и 28'. Външните отвори на тези шахти са открити от полковник Вайз и помощникът му Перинг през 1837 г., които тогава премахнали затварящите ги каменни плочи. Вайз и Перинг предположили, че това са вентилационни шахти и тази тяхна идея се възприема, но по-късно търпи интересно развитие.
       От камерата на царицата също тръгват двойка шахти - една на юг, под наклон 39° и 30' и една на север, под наклон 39°, но за разлика от шахтите от камерата на фараона, те не достигат външните стени, поради което са ги помислили за недовършени още при строителството. По-късно шахтите стават обект и на астрономически проучвания, поради идеята, че те може би са насочени към определени звезди, наблюдаващи се в съответните посоки в някакви моменти.
       Всъщност, идеята че Голямата пирамида на Хеопс има и астрономическо предназначение е доста стара: Още Прокл (IV в. сл. Хр.) е бил впечатлен от странния вид на Голямата галерия, която оставя дори в съвременните й посетители чувството, че е като "част от някаква машина с неясно предназначение". Прокл твърди, че Хеопсовата пирамида е използвана и като обсерватория преди завършването й. Тази идея е поддържана и от писателя Ричард Проктър, който през 1883 г. публикува книгата си "Голямата пирамида - обсерватория, гробница и храм". Първите точни измервания на наклона на шахтите са направени от Флиндърс Питри през 1880 г. Загадката на шахтите започва да занимава все повече учени и през 1924 г. египтологът Капар допуска, че те може би имат символично значение, свързано с религията на древните: "Най-вероятно те имат някаква роля в погребалната церемония, може би да осигурят изход за душата на мъртвия фараон". Известно било, че с тази цел в зидарията на някои древни гробници са били оставяни улеи! Такива предположения изказват още и египтолозите Щайндорф през 1929 г., Едуардс през 1947 г. и Вандие през 1954 г. Най-подробно идеята е доразвита от д-р Алекзандър Бейдо, който твърди, че шахтите са канали към звездите: "Северният проход... за излизане на душата към околополярните звезди (те са били на особена почит от египтяните), южните - към Орион". Бейдо изтъква следния недостатък на хипотезата, че шахтите са вентилационни: според него далеч по-лесно би било за строителите, ако бяха прекарали хоризонтални канали от камерата на фараона до външните стени, минаващи само през един ред зидария, отколкото да са под цитираните ъгли, минаващи косо през много редове каменни блокове в плътния градеж на пирамидата. При това е било нужно близките до шахтите камъни да се оформят специално със скосени страни и внимателно да се напасват, спазвайки се наклона и формата на шахтата! През 1964 г. Бейдо се обръща за помощ към астрономката д-р Вирджиния Тримбъл и по-късно през същата година те публикуват статия с резултатите си в немско египтоложко списание. Ето някои от тях: Имайки предвид, че географската ширина на Хеопсовата пирамида е 29° и 59' и че от тази ширина небесният екватор минава на височина 60° и 01' над южния хоризонт, те разбират, че южната шахта, тръгваща от камерата на фараона под наклон 44° и 30' (измерен от тях с малка грешка) се "цели" в мястото, където поради прецесията, преди около 4500 години е кулминирал Поясът на Орион (в оная епоха, звездата Алнитак например е била с d = -15° и 01', сега - за епоха 2004 г. тя е с d = -1° и 56').


Вид на звездното небе през 2450 г. пр. н.е. и шахтите в Хеопсовата пирамида
       Схема на шахтите в Хеопсовата, започващи от камерите на фараона и царицата, с направления към звездите-символи в древноегипетската религия: Двете северни шахти са насочени към Тубан и Кохаб, а двете южни - към Алнитак и Сириус. Това вероятно обяснява защо Хеопсовата пирамида е наречена в папируса Весткар "Хоризонт на Хуфу".
       Тази рисунка обаче е схематична. В действителност, шахтите сочат точките, в които споменатите звезди пресичат меридиана, т.е. когато кулминират.

През 1993 г. инженерът специалист по роботика Рудолф Гантенбринк, поканен като консултант от Немския археологически институт, предприема уникално изследване на шахтите с помощта на малки роботи, конструирани от него и символично наименувани "Упуаут" - "Откриватели на пътища". Тези роботи се катерят в шахтите, фотографирайки вътрешността им и измерват прецизно техните наклони. При изследването на южната шахта на камерата на царицата, роботът "Упуаут 2", управляван дистанционно от Гантенбринк, се изкачва по нея 65 м и спира пред плоча, неплътно преграждаща шахтата, но преди да изглежда, че е достигната външната стена! Тези резултати са оценени от медиите като най-значимото археологическо откритие на десетилетието, но те поставят и нова загатка: дали след плочата следва неизвестна до сега камера?
       След анализа на окончателно измерените наклони на четирите шахти, става ясно, че преди около 4450 г. (предполагаемото според тази теория време на строителството на Голямата пирамида), те се оказват ориентирани точно към следните точки от небето:

       1. Южна шахта на камерата на фараона - към точката, в която тогава е кулминирала Алнитак, ζ-Орион, най-ниската звезда от Пояса;
       2. Северна шахта на камерата на фараона - към небесния полюс и по-точно към кулминиращата малко над него "полярна" звезда тогава - Тубан от Дракон;
       3. Южна шахта на камерата на царицата (макар и неизлизаща до външната стена) - към точката, в която е кулминирала Сириус (при взета корекция от 1° и 33' собствено преместване на звездата, за времето от тогава до сега, освен прецесията);
       4. Северна шахта на камерата на царицата (също неизлизаща до външната стена) - към Кохаб, β-Малка мечка.


Галериите и шахтите в Хеопсовата пирамида

Забележително е двойното съответствие, което изглежда че се явява в случая - Голямата пирамида като "земен аналог" на Алнитак от Пояса и южната шахта на камерата на фараона, насочена към същата звезда! Забележително е и съответствието с религиозните представи, че Изида - съпругата на Озирис, е била олицетворявана със Сириус, което обяснява защо южната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Сириус. Но защо северните шахти са ориентирани към околополярните звезди?

      Египтяните са наричали незалязващите околополюсни звезди "неразрушимите" или "вечните", като не са пропуснали да придадат съответния религиозен смисъл на това, отъждествявайки ги с вечно живите си богове. В зодиакът от Дендера, в околополярната област, недалеч от изправения на задните си крака Дракон, е изобразен бог Хор, водещ чакал. Чакалът е олицетворявал бог Упуаут - проправящия пътя на душата към небесния Озирис (Орион). Малката мечка е представена като брадвичка - инструмент, за който се предполага, че е използван в някои религиозни ритуали.


Зодиакът от Дендера.
       Този барелеф е открит в храма Хатор в Дендера (Горен Египет). Възрастта му се оценява по различни мнения от 1 в. пр.н.е. до 568 г от н.е. В него се виждат следните фигури:
       1 - Бика, 2 - Орион (Саху), 3 - Малката мечка като обредна брадвичка, 4 - Дракона, 5 - Сот (Сириус), следваща Орион върху главата на крава, 6 - Хор, държащ чакала Упуаут.

Логично е да се запитаме, с какви инструменти и методи са си служили древните и биха ли могли с тях да гарантират необходимата за подобен проект точност? Днес се знае, че те са използвали примитивни визиращи инструменти - масхети, представляващи дървена рейка с прорез в единия край, помагащ при насочването към наблюдаваната звезда. Използвали са също и най-древният точен инструмент - отвесът, за отчитане на вертикалата. Счита се, че с тия примитивни инструменти са могли да измерват височината на дадена звезда над хоризонта с точност до 20', т.е. до около 2/3 от видимия с просто око диаметър на Луната. Но тогава е трябвало да се измерят височините на определени звезди не в произволен момент, а точно в момента на тяхната кулминация, т.е. когато са пресичали меридиана.
       Спомних си описанието на странния вид на Голямата галерия в Хеопсовата и твърденията на Прокл относно астрономическото й предназначение. Тогава ми дойде следната идея: ако при строителството на галерията, редът каменни блокове, съединяващ извитите й стени най-горе, все още не е бил положен, за наблюдател застанал в галерията, точно над главата му би се открил дълъг тесен процеп, ориентиран меридианно (север-юг). Нощем този процеп би бил доста съвършен "прибор" за отчитане на кулминацията на звезди: При кулминирането на дадена звезда, тя би била видима за недълго в процепа и вероятно точно тогава са измервали височината й над хоризонта или по-лесното - ъгълът й спрямо вертикалната нишка на отвес. Може би са ползвали елементарен ъгломерен прибор, монтиран върху наклонения под на галерията - някакъв предшественик на астролаба! Поради северният наклон на галерията, наблюдател застанал в нея би могъл да отчете и долната кулминация на по-бляскавите околополярни звезди. Това обаче са мои предположения, с които не отразявам мнения на специалисти и не ангажирам такива.
       Предполага се, че по същото време е било започнато изграждането на въпросните шахти към звездите - те тръгват почти от нивото на Голямата галерия и продължават над нея. Дали Голямата галерия е служила като прибор за последно доуточняване на наклона на шахтите?
       До нас е достигнал интересен писмен документ, който ни говори за подготовката на Хуфу (Хеопс) за строителството на своята пирамида. Това е папирусът "Весткар" съхраняван в Берлинския арх. музей, в който е описано следното: "Негово величество владетелят Хуфу през цялото време се опитваше да открие броя на тайните камери в светилището на Тот, за да направи толкова и в своя хоризонт". По нататък се разказва как Хеопс извикал един мъдрец за да го попита за броя на тези камери (стаи). Тот е бил бога на мъдростта и знанието, пазителят на календара, отъждествяван с Луната, а неговото светилище е или алегория, или сграда с неуточнено до момента местонахождение. По-интересното в случая е, че пирамидата на Хеопс е наречена "хоризонт на Хуфу" (според проф. А. Ерман и д-р И. Едуардс), което оставя впечатлението, че за нея се говори като за някакво средство за наблюдение на хоризонта и/или небосвода!

Прецесията

      Дотук описахме по-съществените факти и събития, имащи отношение към тезата за звездното съответствие, при това не само изложените в книгата на Бовал и Гилбърт. В internet също могат да се намерят немалко материали по въпроса, но за съжаление, често техните автори в желанието си да добавят известна мистериозност, заявяват, че древните са знаели за прецесията и макар че не са могли да я обяснят, са разположили огромният Мемфиски некропол така, че да говори за времето, когато е строен. Според тях, това е едно от неговите предназначения - да бъде своеобразен "часовник на епохите".

      Днес като откривател на прецесията се сочи Хипарх (160 г. пр.Хр.) и няма сигурни сведения, че тя е била известна преди него. Поради прецесията, равноденствените точки се преместват ежегодно с около 50.3" в посока, противоположна на движението на Слънцето по еклиптика - т. нар. "предварение на равноденствията". Така за време около един човешки живот, равноденствените точки се преместват с около два лунни диаметъра, но дали би могъл древният наблюдател да забележи това с примитивните си средства?
       Изглежда, че съвсем не е било необходимо египтяните да са знаели за прецесията, за да построят некропола в днешният му вид. Те просто са планирали разположението на пирамидите и най-вече - наклона на шахтите в Хеопсовата, според тогавашното разположение на звездите!
       Въпросът обаче има и друга страна - дали съвременните археолози обръщат достатъчно внимание на изменението на вида на звездното небе поради прецесията и възможните връзки с това, анализирайки например ориентацията на древните архитектурни паметници. Интересно мнение по въпроса изказва американската египтоложка Джейн Селър, която независимо проучва ролята на Орион и Хиядите в древноегипетската религия:
       "... археолозите не разбират прецесията и това влиае върху изводите им по отношение на древните митове, боговете и ориентацията на древните храмове. Филолозите също пренебрегват забележката, че по някои въпроси няма да се постигне напредък до тогава, докато си въобразяват, че познанията по граматика могат да заместят научните астрономически познания. За астрономите прецесията е безспорен факт и всички, които се занимават с изучаване на древните цивилизации, са длъжни да я разбират".

Началото на древния проект

      Умишлено или не, твърде вероятно е днес Мемфиският некропол наистина да е като "часовник на епохите", говорейки за времето, когато е строен. Какво обаче би могло да накара векове наред владетелите на Древен Египет да се съобразяват така ревностно със звездната религия? Дали самата религия ги е задължавала? Дали вярата в задгробния живот наистина е била така силна?
       Смята се, че проекта е започнат по време или малко преди да се възкачи на власт Снофру, бащата на Хеопс, който решава да промени традиционният до тогава стил в строителството. До края на Третата династия са се строили само неголеми стъпаловидни пирамиди, По времето на Снофру започва строителството на правилни пирамиди с гладки стени, като първите две такива са в Дашур, на около 20 км югозападно от Гиза. Те са известни като Скосената и Червената пирамида. Първата - заради промененият ъгъл на стените й, като че ли строителите са бързали да я завършат, а втората - заради особения червеникавокафяв цвят на облицовъчните си каменни блокове.
       Сигурно е обаче, че през тази нова ера в строителството са били внедрени непознати до тогава технологии за повдигане на няколкотонни каменни блокове до височина около 100 м и с нови методи за шлифоване, полиране и напасване на повърхности, дори на твърди и тежки гранитни блокове! Създадена е била нечувана организация на труда и нужната инфраструктура за транспортирането, складирането и полагането на милионите тонове каменна зидария!
       Някъде по времето на Снофру (2613-2589 г.пр.Хр.) е живял легендарният Имхотеп, който вероятно е бил върховен жрец в свещения град Ону (наричан Хелиопол от гърците и Он в Библията). Инхотеп е смятан за архитект и откривател на медицината. Известен е бил с титлата "началник на наблюдателите" - може би астроном! Би могло да се предположи, че именно той е автор на цялостния архитектурен план на Мемфиския некропол.
       Трите гигантски пирамиди в Гиза бележат разцвета на строителството през Четвъртата династия, по времето на Хеопс, Хефрен и Микерин. Очевидно специфичното разположение на тези техни пирамиди става причина за появата на теорията за звездното съответствие, но проектът изглежда е започнат преди това от бащата на Хеопс. Тогава какъв религиозен мотив може да се търси в разположението на неговите две по-ранни пирамиди в Дашур? Според автора и египтоложката Джейн Селър, такъв мотив съществува:
       Едва ли има любител, които да не е разглеждал препечатаните от старите звездни атласи кртини с фигурата на ловеца Орион, поразяващ Бика с боздугана си. Орион е горой от гръцката митология, но може да се предполага, че сцената идва от Египет. В началото на статията споменахме за Сет, който убива своя брат Озирис и който по-късно води битка с Хор - синът на Озирис. Сет е бил олицетворяван със съзвездието Бик и по-специално - с Алдебаран и Хиядите, които са изрисувани на тавана в гробницата на Сенмут. Според автора, двете пирамиди в Дашур съответстват на звездите Алдебаран (α-Бик) и 74 Tau - ε-Бик, т.е. двете очи на Бика, като едва ли има нужда да се уточнава, че на Алдебаран съответства Червената пирамида...
       Наистина, това новообявено съответствие създава у читателя усещането, че се прекалява с доверието му, но все пак разгърнах звездната карта и сравних разположението на Хиядите спрямо Орион, с това на пирамидите в Дашур спрямо тези в Гиза. Визуална прилика наистина има, но не бих се наел да коментирам правдоподобието й, тъй като авторът обосновава тази част от теорията си с описаните в папируса "Честър Бийти"-1 сложни религиозни събития: решението на съвета на боговете да дадът цялата власт над Египет само на Хор, прокуждайки Сет... Според мен, в такива случаи прекалено сложните обосновки са по-малко вероятни и крият риск от грешки!

     Досега изтъквахме предимно религиозни мотиви, но от по-късната история знаем, че религията е било едно от средствата в ръцете на властта, с което тя е държала в страх и подчинение народа, докато в същото време държавната власт се е ръководила от далеч по-прагматични интереси. Тогава се явява втори въпрос: може ли Мемфиският некропол да има и друго, нерелигиозно предназначение? Днешният вид на некропола не отхвърля категорично тезата за съществуването на генерален архитектурен план. По-скоро обратното - разположението и точното ориентиране на огроромните паметници изглежда като резултат от такъв план, осъществяван последователно от поне петтима владетели и то в строга дисциплина! Днес можем да предполагаме, че собственото желание на всеки фараон е било да построи най-величествената пирамида за себе си, но независимо от това изглежда, че Микерин се е съобразил с някакъв план, според който е трябвало да построи най-малката от трите пирамиди в Гиза, съответстваща на най-слабата звезда от Пояса - Минтака.
       Ако действително е имало генерален план, пресъздаващ земният образ на "Небесния Дуат", той не би влизал в противоречие с класическата теза, че пирамидите са били гробници. Напротив! Налице е пряка религиозна връзка в тези възможни техни функции - идеята, че след смъртта си фараонът се преражда като звезда от Орион. Защо обаче владетелите са строили такива импозантни некрополни съоръжения? Защо в такъв вид и от камък? Необходимо ли е било религиозната символика да се обвързва с мащаба на гробницата? Ако разгледате аероснимка на Гиза ще видите, че в района на пирамидите, особено около Хеопсовата, се виждат множество ниски правоъгълни постройки, т. нар. "мастаби" - малки кирпичени гробници. Очевидно в миналото районът е бил предпочитан като некропол и от не толкова велики хора, които обаче не са си сътворили "вечни домове" като тези на фараоните. Това отново ни насочва към идеята за някакво друго възможно предназначение на пирамидите. Знаем, че най-устойчивата геометрична форма в природата е триъгълната, очевидно - знаели са го и древните. Знаем, че камъкът е дълготраен и граденото с него устоява на капризите на времето - това също е било известно на древните. Очевидно строителите са искали огромният некропол да надживее хилядолетията. Днес виждаме, че са се справили блестящо, въпреки природните влияния и набезите на хората (облицовъчните плочи на пирамидите са били свалени от арабите след нахлуването им в Египет през VII в. и използвани за построяването на джамии). Наистина остава само въпросът защо е било необходимо всичко това?

[Hatshepsut]

Хелиакалният изгрев

      Вече казахме, че разливането на Нил е било събитие от решаващо значение за Древен Египет, а хелиакалният изгрев на Сириус го е съпътствало - те са го очаквали и следяли. Но читателят ще се съгласи, че е доста трудно да се наблюдава кога точно една звезда, било то и най-бляскавата на звездното небе, изгрява в лъчите на Слънцето! Визуалното регистриране на точен хелиакален изгрев пък е абсолютно невъзможно! А дали няма по-лесен начин за отчитането на този момент? Споменахме за програмите-планетариуми, с които днес дори любителите симулират небето, но с тогавашните примитивни средства едно такова наблюдение би било проблемно! Има обаче гениално прост начин да се съди за момента на хелиакалния изгрев на Сириус и изобщо - за проследяване на годишните сезони, като се наблюдават положенията на околополюсните (а и не само) съзвездия. Всеки астроном-любител знае, че трябва да търси Голямата мечка ниско на северозапад привечер в края на лятото и високо на североизток привечер през пролетта. Още по-удобна е Малката мечка - тя винаги е видима на север и нейното въртене около небесния полюс наподобява движението на стрелката на целогодишен звезден часовник. Необходимо е само да я наблюдаваме в определен момент през нощта и редовно да отбелязваме нейното положение. Днес, преди започване на наблюдения, астрономите пресмятат звездното време за мястото на обсерваторията по часовият ъгъл на позната звезда. Сигурно е, че тогава също са наблюдавали бавно изменящата се картина на звездното небе през годината, вероятно отчитайки подраняващия изгрев на съзвездията спрямо Слънцето. Предполага се, че по времето на фараона Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) (Пета династия) вече е бил използван календар, съставен възоснова на деканите - 36 звездни групи, части от различни съзвездия, изгряващи през равни интервали време. Според други мнения обаче, египтяните са въвели календар още преди епохата на пирамидите - около 2780 г. пр.н.е. Но когато и да са съставили календара, той несъмнено е бил резултат от продължителни астрономически наблюдения, извършвани от поколения древни астрономи. За решението на задачата със Сириус обаче съвсем не е било нужно да се извършват особено прецизни наблюдения. Достатъчно е било да запомнят определено положение на някое околополюсно или друго съзвездие, в интересуващ ги момент - например при изгрева на Сириус и то не хелиакално, а в сезон, когато това се наблюдава съвсем удобно през нощта. Ако отново се върнем в онази епоха чрез програмата SkyGlobe, ще видим, че при изгрева на Сириус, на около 25° над "полярната" тогава звезда Тубан, скоро е отминала кулминацията на a-Малка мечка - днешната Полярна. В книгата си авторът твърди, че едновременно с изгрева на Сириус кулминира Кохаб β-Малка мечка, но това не е точно! Ако трябва да сме коректни (доверявайки се на SkyGlobe 3.6), преди 4450 г., когато се смята че е строена Хеопсовата пирамида, Кохаб кулминира в момента на изгрева на Алнилам - средната звезда от Пояса, което е почти два часа преди изгрева на Сириус.


Вид на околополярната област по време на Четвъртата династия.
      Преди около 4450 г. най-близката до небесния полюс бляскава звезда е била Тубан (α-Дракон). Представен е момента, в който кулминира Кохаб (β-Малка мечка), като в същото време на изток е изгрявал Поясът на Орион. Тубан обаче е отстояла на около 4 лунни диаметъра от полюса, поради което вероятно е трябвало да се търсят други ориентири за намирането на последния. За такива биха могли да послужат мислените прави, свързващи Кохаб (β-UMi) с Мицар (ζ-UMa) или Феркад (γ-UMi) с Алиот (ε-UMa), които тогава са минавали близо до полюса (представени са с пунктири).

Може обаче да се каже, че в сезона, когато Кохаб е кулминирала сутрин преди развиделяване, около два часа по късно - при изгрева на Слънцето, е изгрявала и Сириус в недостъпното от зората небе! Така с добро приближение кулминацията на Кохаб (и почти едновременната с нея кулминация на Алферац, α-And), наистина би могла да бъде ориентир за времето на хелиакалния изгрев, като се взема предвид и продължителността на полумрака! От практическа гледна точка това би било добро решение, след като дори не е било необходимо да се наблюдава самата Сириус при настъпването на новата година! Споменахме, че визуално изгревът на Сириус би могъл да се регистрира поне десеттина дни след точният й хелиакален изгрев.

      Според мен е много вероятно цялата древноегипетска астрономия да се е крепяла на такива прости, но хитри методи за наблюдения и може би подобни изводи са накарали учените Паркър и Нойгебауер да заключат, че древноегипетската математика е била "на нивото на основни изчисления", а астрономията им - "като просто наблюдение на звездите". Забележете, че това го казват същите учени, които първи откриват отъждествяването на Озирис с фигурата на Орион! Със сигурност обаче древните са имали нужното въобръжение за да вплетат тези знания в своята религия и да сътворят импозантния некропол по начин, който ни кара и в ден днешен да говорим със страхопочитание за него!
       Да се върнем обаче на въпроса за неговото възможно нерелигиозно предназначение. Разбрахме, че северните шахти от камерата на фараона и царицата са насочени съответно към Тубан и кулминиращата на няколко градуса над полюса Кохаб. По това време обаче Орион и Сириус не са в кулминация, което значи, че южните шахти в този момент не сочат към "целите си". Става ясно, че ориентацията на "каналите към звездите" не отразява едновременна небесна картина, т.е. обектите, към които те сочат, не кулминират пред тях по едно и също време! Тези обезсърчителни изводи намаляват правдоподобността на иначе вълнуващата хипотеза, че в пирамидите е закодиран метод за отмерване на времето - като че ли са инструмент, отчитащ настъпването на новата година или на някакъв друг момент. Така остава по-вероятна хипотезата за религиозното им предназначение.

Слабите страни

      Слабите места в горните хипотези също не са малко! В началото споменахме за предполагаемото съответствие на две по-малки пирамиди в околностите на Гиза, със звездите Белатрикс и Саиф от Орион. Ако обаче съпоставите различни ъгли от фигурата на "земният Орион" със съответстващите им ъгли във фигурата на съзвездието, се вижда, че те често значително се различават! Освен това видяхме, че на Бетелгейзе и Ригел няма съответстващи пирамиди, а те са най-бляскавите звезди в Орион! Няма съответстваща пирамида и на Сириус... всъщност, разглеждайки картата ще видим, че аналогично на Сириус е разположен свещеният град Хелиопол, в който някога св е намирал храма на Феникса със стълба на Атум - върховният невидим бог (по-късно изместен от Ра), еквивалентен на Бога-Отец за християните. Днес Хелиопол е погълнат от Кайро.

      Неведнъж стана дума за предполагаемото време на строителството на пирамидите в Гиза. Датировката на тази епоха обаче е била под въпрос неведнъж! Началото на Четвъртата династия, започваща с възкачването на Снофру, е било оценявано между 2686 и 2584 г. пр.н.е. Доскоро е било считано, че Хеопс е царувал около 2600 - 2550 г. пр.н.е., но ако се приеме за вярна хипотезата за "каналите към звездите", ще трябва да се внесе корекция с около 100-150 години по-късно! Така на практика чрез една хипотеза се доуточнява друга, което макар и обичайно, може да бъде силен аргумент в полза на скептика.
       Споменахме, че северната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Кохаб, но при симулация на небето за онази епоха се вижда, че около час и половина преди да кулминира Кохаб, пред отвора на същата шахта кулминира и Феркад - γ от Малка мечка. Тогава деклинациите на двете звезди са се различавали само с няколко минути! Как е преценено, че целта на шахтата е тъкмо Кохаб? Единственият правдоподобен отговор е, че Кохаб е по-бляскава от Феркад с около 1^m и че кулминирането на Феркад не е съпроводено с изгрева на Пояса на Орион, но пък тогава, на няколко градуса над източния хоризонт, вече са били изгрели Алдебаран и Хиядите, които също имат роля в звездната религия!
       Има и една практическа трудност по точното определяне на момента на кулминацията на близки околополярни звезди, като Кохаб и Феркад. Най-лесно изглежда да се отчете момента, когато те преминават над полюса, т.е. пресичат меридиана. Но преди около 4450 години "полярната" тогава Тубан вече е отстояла на около 2° от полюса и би съществувал проблем с точното определяне на самият полюс! Ако просто са отчитали преминаването на Кохаб над Тубан, то е ставало в момент, когато Поясът на Орион вече е бил на няколко градуса над източния хоризонт! За определянето на хелиакалния изгрев на Сириус тази точност вероятно е била достатъчна, но как са определяли посоките на света, например за да ориентират така прецизно Хеопсовата пирамида? Днес дори с малък екваториално монтиран телескоп се постига добра точност при юстирането на часовата му ос, но тогава са нямали съвършени инструменти!
       На симулираната за него време карта на околополярната област се вижда, че мислените линии, съединяващи звездите Кохаб с Мицар (ζ-Голяма мечка) и Феркад с Алиот (ε-Голяма мечка), минават доста близо до небесния полюс. Ако се изчака момента, когато някоя от тези двойки звезди се вижда по вертикала (сравнено по прав стълб или по нишка на отвес), то вертикалата ще указва и посоката север на хоризонта! Лесно могат да се открият и други диаметрални на полюса звезди в онази епоха, например днешната Полярна (α-Малка мечка) и Муфрид (η-Воловар). Колкото до определянето на самия полюс, 6 часа след като две диаметрални звезди са се наблюдавали по вертикала, те ще се наблюдават по хоризонтала, а техните изравнени височини над хоризонта ще съответсват на височината на самия полюс! Гледайки компютърната карта изглежда, че това са също прости и хитри методи, но в онази епоха, за намирането на диаметрални на полюса звезди вероятно са били нужни дълги наблюдения!
       Има като че ли по-лесни начини за определяне посоките на света - по изгряващите или залязващи екваториални звезди. По тях строителите биха могли да определят посоките изток и запад. Около 2500 г. пр.н.е., много близо до небесния екватор са били звездите Хамал, α-Овен, ε-Бик (на която се предполага че съответства Скосената пирамида в Дашур), а с добро приближение - Графиас, β-Скорпион и Сабик, η-Змиеносец. Последните две звезди пресичат самия екватор около 2350 г. пр.н.е., което е било забелязано от астрофизичката Карин Гадре. При моите симулации на небето за нея епоха се оказа, че освен изброените звезди, в непосредствена близост до екватора са още α-Хидра (Алфард) и ε-Пегас (Ениф).
       Съществува обаче още по-прост метод за определяне посоката север-юг - чрез наблюдение на точките на хоризонта, от които изгрява и залязва дадена звезда. Ако наблюдател определи посоките към тези точки за коя да е неекваториална звезда (стига да е изгряваща за неговата географска ширина), то ъглополовящата на ъгъла, заключен между тях, ще сочи север-юг. Принципът е съвсем прост и за реализирането му са нужни елементарни инструменти - отвесни стълбове забити в земята и опънати корди между тях.

      Доста разпространени са мненията, че египтяните не са били особено добри астрономи и че техните интереси към звездите са се ограничавали главно с регистрирането на хелиакалния изгрев на Сириус. Читателят вероятно ще си спомни, че още от училище знае за култа към Ра, но за съществуването на звездната религия не бе споменавано много нито в учебниците, нито в популярната литература! Ето едно цитирано от автора мнение на специалист относно математическите знания на древните египтяни, като името му деликатно не се съобщава: "Нямаме ни най-малко доказателства, че те са имали теоретични и ситемни познания по математика. Те наистина са измислили хитър метод за аритметични изчисления (!)... Смятам, че е губене на време да търсим каквато и да е загадка в пирамидите."
       Има обаче древни сведения за начетеността на египтяните, които обръщат представите ни за тях и които заслужават уважение, най-малкото заради авторите си и заради времето, когато са изказани. Така например Страбон (живял по времето на Христа) пише: "Египетските жреци са ненадминати в науката за небето... те разкриха тайната за пълната година на гърците, които ги пренебрегваха, както и много, много други неща..."
       Херодот пък (485-425 г. пр. Хр.) пише в своята "История": "В Хелиопол живеят най-учените египтяни... при изучаването на астрономията, те са открили слънчевата година и първи са я разделили на 12 равни части, а според мен, техният метод за изчисление е по-добър от гръцкия... Имената на почти всички гръцки богове идват от Египет"
       Още по-красноречиво е написаното от Дион Христомен (30 г. сл.Хр.): "Египетските жреци се подиграваха на гърците, защото те (гърците) не познаваха истината за много неща...".

Ако се доверим на изказаните тук тези, то пирамидите са нещо повече от упокойно място на мъртвите фараони. Те са своеобразно средство, инструмент, помагащ на душата да се издигне към "Небесният Дуат", но за да се проектира и изгради това са били нужни творчески умения, каквито едва ли са липсвали на древните!

[Hatshepsut]

Египетският папирус


Папирус

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Папирус
- https://ru.wikipedia.org/wiki/Папирус
- http://btvnews.bg/25921-Egiptyanite_izpolvat_papirusa_ot_4_000_g_pr_ne.html
- http://turafisha.ua/ru/country/428&articles=1&id=233

Папирус е вид хартия изработена от едноименното растение (Cyperus papyrus), на която са писали древните египтяни. Заповедите от фараоните са били писани на най-качествените папируси.

Египетският папирус е многогодишно растение от семейства острицови. В превод от египетски език «папирус» означава «подаръкът на реката». Благодатната заблатена тинеста почва на бреговете на Нил позволявала добиването на достатъчни количества папирус.

В древността диворастящият папирус е бил разпространен в долината на Нил; в днешно време вече почти не се среща.

При приготвянето на листовете за писане, стъблата на папируса се изчистват от кората и се разрязват на тънки ленти надлъжно. Получените лентички се разстилат на равна повърхност. Върху тях слагат други лентички под прав ъгъл и се затискат с преса. След изсушаването получения лист се окършва с чук. Няколко листа се залепят в свитък. Дължината на така получения свитък можела да достигне 40 метра. Първият лист от свитъка се нарича протоколон (гр. προτόκολλον). В по-късно време листовете били съединявани под формата на книга (лат. codex). Страната, на която лентичките вървят хоризонтално, е била лицевата (recto).
 
Когато основният текст ставал вече ненужен, на обратната страна често са писали литературни произведения. В Древен Египет папирусите се появяват още в додинастическата епоха, вероятно едновременно с изобретяването на писането.

Върху папируса писали с бързопис, първоначално с йератическо, а от I хил.пр.Хр. - с демотическо писмо. За записи на сакрални текстове използвали курсивна форма на йероглифното писмо. Освен това, върху папирусите могли да бъдат нанасяни и изображения (примерно Туринският еротически папирус и винетките в Книгата на мъртвите).

Фрагмент от Книгата на мъртвите, написана върху папирус

За писане използвани четчици, изработени от тръстиково стебло, а по-късно - пера с раздвоен накрайник (калем).

Твърде дълго време най-качественият материал за писане бил именно египетския папирус. Древния папирус бил произвеждан изключително в царските работилници в условията на строг държавен монопол. Египетският папирус бил изнасян активно и носел баснословни приходи.

Палмата на първенството и популярността си египетския папирус държал чак до VIII век. Относителната недълготрайност на папируса и високата му цена принудили европейците да въведат в употреба пергамента от животинска кожа и да изоставят папируса. Древният материал не издържал конкуренцията на по-модерните технологии.

Обаче в Египет папируса бил използван чак до IX век. Към XII в. производството на папирус практически било преустановено и папирусът останал само като декоративно растение.

Днес египетския папирус се използва за изработването на сувенирни изделия, които се разпространяват по цял свят. В Кайро и Луксор са открити музеи на папируса. В тях има не само древни папируси, но и такива, изработени от съвременни художници.

Древните папируси са обект на засилено изучаване от египтолозите - в тях се съдържат удивителни сведения за живота в Древен Египет. Съществува специална дисциплина, изучаваща папирусите - папирология.

Египтяните изполват папируса от 4000 г. пр.н.е.

Папирусовата хартия се прави от растението кипарисов папирус, което достига до 2-3 метра височина и се отглежда по бреговете на река Нил и в Горен Египет.

Древните египтяни се молели на кипарисовия папирус за здраве и дълголетие, защото короната на растението наподобявала слънце, а триъгълното стъбло - пирамида.

Първо стъблото на папируса се обелва, като кората се потапя в олио, за да послужи по-късно за направата на кошници. Сърцевината се реже на тънки резени и се начупва, за да се извлече водното съдържание. Папирусовото растение се начуква за да се вземе и желатина от него и за да придобие плоска форма. Поставя се във вода, за да се оцвети. Натопен за 24 часа, папирусът придобива светложълт цвят. Ако преседи три дена ще стане тъмнокъфяв, точно като старинните ръкописи. След това парчетата се нареждат решетообразно и се притискат на преса. След 1 ден на слънце хартиените отрязъци са готови за рисуване.

Местните художници пресъздават върху папирусите най-често религиозни сцени. Някои папируси са за подарък при женитба - така на една от рисунките Тутанкамон получава от жена си осем лотуса. Ако вземе само два лотуса, означава че не е сигурен дали иска жената, но ако вземе всички заявява съгласието си за брак. Друга интересна рисунка е египетският календар, където четири жени изобразяват четирите сезона, а осем мъже символизират посоките на света. Неминуемо за египетските традиции, на папируси е увековечен и пътят към вечния живот, където 14 богове решават дали умрелият отива в рая или в ада.

[Донем]

Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)

[Hatshepsut]

Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)

За кой фараон по-точно става дума, в смисъл от коя династия е той и какво е египетското му име?
На мен не ми е известен фараон с името Тир, има обаче финикийски град с такова име.

[Hatshepsut]

„Книга на мъртвите” – хилядолетната традиция на Древен Египет


Корицата на "Книга на мъртвите" показва древния символ Анх, който означава живот
Снимка: ИК „Изток-Запад”

Древни египетски формули дават шанс за живот в отвъдното

Българският египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков реализира едно амбициозно начинание – изцяло нов превод по основните йероглифни издания на заветната „Книга на мъртвите“.

„Книга на мъртвите” е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите”, записани в средата на III хил. пр. Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите”. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение – въпреки широката употреба на името.

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник „Книга на мъртвите”, обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една прежна и отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация. Създавана и редактирана в течение на векове, „Книга на мъртвите” поставя човека на едно особено място – според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти. Самото наименование на енигматичната „Книга на мъртвите” пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус – един от пионерите на съвременната археология – използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието „Книга на мъртвите” (на немски: „Das Todtenbuch”) се разпространява и запазва до наши дни. Древноегипетското название в действителност е „Заклинания за излизане през деня (в светлина)” и е свързано с точно обратната представа – тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-та династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.

Откъс от "Книга на мъртвите"

„Книга на мъртвите” е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация. Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. Твърде често базисни теории и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, се оказват погрешни и подвеждащи. От първото издание на „Книга на мъртвите” през XIX век до днес са минали близо два века, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. За българските читатели е събитие това, че настоящият превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на „Книга на мъртвите”, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в „Текстове на саркофазите”. Комбинацията от транслитарация с преводен текст превръща тази току-що появила се „Книга на мъртвите” в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.

http://www.dnes.bg/knigi/2013/05/31/kniga-na-myrtvite-hiliadoletnata-tradiciia-na-dreven-egipet.189519


Нов превод на египетската „Книга на мъртвите” излезе преди седмици на българския пазар. Изданието предлага на любителите на древните култури и мистериите на античната цивилизация един нов поглед към начина на живот и вярванията на египтяните. Автор на превода е известният български египтолог д-р Теодор Леков, който вече втори археологически сезон проучва на място останките от цивилизацията край Нил. Той участва в експедицията на Нов български университет в Египет, която изследва гробница на жрец от времето на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.).

„Подземните помещения крият опасности от срутване, много от находките се нуждаят от внимателно проучване и консервация”, сподели пред „Новинар” египтологът, който в момента търси спонсори, за да могат проучванията да продължат. Българската експедиция край Нил е първата по рода си в историята на родната археология. Затова и още преди година тя предизвика голям интерес у нас. Появиха се дори слухове, че египтолозите са преследвани от древна прокоба. Според Теодор Леков обаче единственото проклятие, което тегне над учените, е проклятието на невежеството и на липсата на разбиране в обществото за важността на тези науки. Египтологът обяснява, че известният от филмите образ на древната цивилизация край Нил е доста далеч от реалността – „В съвременния свят се търси популярност, затова нещата се поднасят така, че да бъдат достъпни за все по-масова публика”. Според него именно по този начин се възпитава невежество.

Новият превод на „Книга на мъртвите” обаче дава възможност читателите да се запознаят с истинския образ на Древен Египет, който не е по-малко интересен от този от филми като „Мумията”. Древният труд съдържа магически формули, които „трансформират безсмъртната човешка същност в нови форми на съществуване, след като тялото се превърне в безжизнен труп”. Теодор Леков разказва как заклинанията предпазват човека от демони и зли сили, които в момента на смъртта се превръщат в реална заплаха за продължаване на съществуването в отвъдното. Веднъж озовал се в мрака на задгробния свят, човек трябва да преодолее тези разрушителни сили и да придобие способността да се движи в пространството, да има контрол над възприятията и действията си. Според древните египтяни човешкият живот не свършва със смъртта, а може да продължи и след това в други измерения и светове. За хората край Нил идеалната продължителност на земния път на човека била 110 години. Животът след смъртта обаче според тях може да продължи милиони години в различни форми и на различни места. „Затова те смятали земния живот за подготовка към това безсмъртно битие и полагали много усилия – както в строителството на гробница, ритуали, изпълнявани върху тялото и т.н. – така и по отношение на духовната работа, която човек е длъжен да изпълни, преди да поеме по този дълъг и изпълнен с опасности път”, обяснява Леков пред „Новинар”.

Всъщност наименованието „Книга на мъртвите” е точно обратното на онова, в което древните вярвали. Името на сборника е дадено от Рихард Лепсиус през 1842 г. Оригиналното название обаче може да се разбира като книга (сборник със заклинания) за повторно раждане (възраждане) на човека в космическия кръговрат, книга за вечния живот.

 Затова и на корицата на настоящия превод Теодор Леков поставил знака Анх – със значение на вечен живот.

Представите на египтяните за същността на човека доста са се различавали от днешните. Те смятали, че във всяка личност има различни духовни същности като сърце (Иб), име (Рен), Ба – понятие, което се превежда като душа, двойникът на човека в отвъдното, наричан Ка, Ах (дух), сянката, както и други. Съвременната представа за душа и тяло се оформя по-късно в древна Гърция и християнския свят, като повечето антични народи са имали далеч по-сложни разбирания за това какво същество е човекът. Те гледали и на цялата Вселена по един по-особен начин. Древните египтяни смятали, че постоянните цикли в природата и космическия кръговрат са механизъм, който позволява светът да бъде разбран и с него да се опише съществуването. Според тях човек може да впише себе си във вечния кръговрат на Вселената и именно това е първата стъпка към безсмъртието.

В началото бе словото

 Въпреки доста по-различните представи за душата и света египтяните имат и доста общи неща с нашата цивилизация. За античния свят Египет е бил това, което днес представлява Западът – източник на познание, еталон, модел за подражание и възхищение. Съществуват доста паралели между „Книга на мъртвите” и религиозни текстове като Библията. Въпреки че често наричат древния сборник „египетската Библия”, всъщност той е нещо много по-различно, защото не разказва истории, а предлага магически формули, помагащи на човек да открие своя път в отвъдното.

Все пак в „Книга на мъртвите” изследователите откриват и доста паралели със свещената книга на християните. „Основни формулировки в Библията като това, че светът е създаден чрез словото, че човек е сътворен по образ и подобие на Бога, че доброто дело на бедния е по-ценно от жертвения бик на богатия пред лицето на Бога и много други, са известни в египетските текстове хилядолетия по-рано. В "Книга на мъртвите" например има формули, отричащи възможните прегрешения на човек в земния му живот, които могат да бъдат сравнени с Десетте Божи заповеди. Само човек, който не е пристъпял тези забрани, може да продължи съществуването си в задгробния свят. В египетския вариант обаче те са четиридесет и две”, обяснява Теодор Леков. Той разкрива и че египтяните са имали и представа за това какъв ще бъде краят на света. Това обаче не са пророчества и не може да се каже кога според тях щял да настъпи Апокалипсисът.

http://bloginar.net/news/kniga-na-martvite-opisva-patia-kam-bezsmartieto_NDMzMzsxMw==.html#

[Hatshepsut]

Представям на вашето внимане две статии, които преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Храмовете на Древен Египет

Храмовете на Древен Египет са култови съоръжения на древните египтяни, специално построени за почитане на боговете и фараоните. Храмовите постройки са разположени по цялата територия на Древен Египет и в онези области, които били зависими от Египетското царство.

Описание

Обикновено храмовете се смятат за домове на боговете или царете, на които били посветени. В тях египтяните извършвали всевъзможни религиозни ритуали, приношения на боговете, възпроизвеждали сцени от митологията чрез различни празници, както и изпълнявали действия за отблъскване силите на хаоса. Всички тези ритуали се считали за необходими за боговете и за подкрепа на Маат — божествения порядък във Вселената. Обезпечението на жилището и грижите за боговете били задължение на фараона, който събирал големи ресурси за строителството и поддръжката на храмовете. В случай на необходимост, фараонът предавал по-голямата част от своите ритуални задължения на жреците. Обикновените египтяни не могли да вземат участие в ритуалните церемонии и на тях им било забранено да влизат в най-свещените места на храма. Въпреки това, храмът бил важно религиозно място за всички египетски класи, които идвали тук да се помолят, извършвали приношения и се опитвали да получат пророчески указания от бога, обитаващ храма.


Храмовият комплекс в Карнак

Едно от най-важните места на храма било светилището, в което обичайно се намирали култовите изображения и статуи на боговете. Помещенията, разположени извън храма с течение на времето се разраствали и все повече се усложнявали и затова храмът се превърнал от малко по размери светилище в края на Додинастическия период в гигантски храмов комплекс по време на Новото царство (около 1550—1070 г.пр.Хр.). Тези съоръжения се явяват пример за най-крупните и най-трайните съоръжения на древноегипетската архитектура. Всички елементи и детайли на храма били изпълнени в съответствие с религиозната египетска символика. Конструкцията на храма включвала в себе си ред покрити зали и открити площадки. При входа се помещавали масивни пилони, които били подравнени според нивото на пътя, по който се провеждали празничните процесии. Зад стените на храма се разполагали заграждения и ред допълнителни здания.

На големите храмове принадлежали крупни земеделски участъци, на които работели обикновените хора, обезпечаващи материалните нужди на храма. Храмовете се явявали главни религиозни и икономически центрове. Жреците, управляващи тези мощни структури имали голямо влияние и въпреки тяхното формално подчинение на фараона, понякога създавали големи проблеми за неговата власт.

Строителството на  храмове в Египет не било прекъснато, въпреки намалението на населението и окончателната загуба на националната независимост след завладяването на страната от Римската империя. С идването на християнството, египетската религия била подложена на нарастващи нападки от страна на християните и започнало затваряне на храмовете, последният от които бил затворен за посещение в 550 год. от нашата ера. С течение на времето старите здания опустели и започнали да се рушат. Но в началото на XIX век в Европа избухнала нова вълна на интереса към Египет, което довело до зараждане на науката Египтология и все повече посетители искали да видят руините на древната цивилизация. Десетки храмове са се запазили до наши дни, а някои станали световно известни туристически забележителности. Туризмът започнал да носи значителни доходи в хазната на съвременната египетска икономика. Египтолозите продължават и в наши дни да изучават руините и запазените храмове на древната цивилизация, тъй като те се явяват безценни източници на информация за древноегипетското общество.

Функции

Древноегипетските храмове били предназначени за жилище на боговете на земята. Думата «храм» (ḥwt-nṯr) буквално означава «дом на бога» и египтяните най-често използвали тази дума за обозначение на сградата на храма. Присъствието на бога в храма обединявало човешкия свят с божествения и позволявало на човека да общува с бога посредством ритуалните действия. Съгласно вярванията на египтяните, тези ритуали поддържали живота на бога и му позволявали да продължи да играе своята роля в природата. В крайна сметка, всичко се свеждало до поддържането на ключовата фигура на Маат — съвършеното устройство на природата и човешкото общество. Целта на египетската религия се заключавала в поддържането на Маат, същата била и целта на храмовете.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Храмы_Древнего_Египта


Египетският храм е свещено пространство, което представлява само по себе си идеална картина на света, където цари строго определен порядък, космос. Този порядък бил отделен от околното «несвещено» пространство за защита и съхранение на свещеното място и се проявявал както в самата структура на храма, така и в етапите на неговото строителство.

Строителството на храма започвало от светилището, символизиращо първоначално създадения хълм, който се издига от водите на праматерията. Тези изначални води често обозначавали фундамента на храма.

Таванът на светилището и другите закрити части на храма се явяват символи на небето, представено от звезди, зодиакални релефи и изображения на свещените птици.

Колоните на храма олицетворяват живота, развитието и трансформацията, отразена чрез цветове с отворени и затворени чашки-капители.

Стените на храма, отделящи вътрешното пространство от външния свят, били увенчани  с корниз във вид на огънати стъбла тръстика и папирус. Това е още един аспект на защита, напомнящ за храсталаците, където богинята Изида укривала от опасности младенеца Хор.

Пилоните и вратата на храма, според мнението на изследователя Р.Уилкинсон, изобразяват двете планини на хоризонта, между които се издига слънцето, представено на релефите с крила.

Ян Асман се позовава на текстове от Новото царства, в които се потвърждава, че храмът е «образ на небесния хоризонт», място, където земята се допира с небето.

Древноегипетският храм представлява по себе си модел на пътя, където всяка част отразява определен етап от подготовката на човека за среща с божественото. За това активно способствали средствата на изобразителното изкуство и архитектурата, които били не само израз на естетически идеи, но имали и дълбок философско-мистичен смисъл.

В Тива, както и по цял Египет, долупосочените седем принципи били представени и в основните характеристики на храмовете. И доколкото храмовете били едновременно пристани на боговете, а също така и на хората, които искали отново да станат богове, плановете на тези съоръжения били сходни. Външните части на храмовете служили за други цели: те били местото, където се събирали вярващите, вземащи участие в обредите; степента на тяхното участие зависела от съотвения празник.

Ние не можем по примера на който и да е единичен храм да обясним символиката на неговите части, понеже многочислените преустройства и ремонти, извършвани в продължение на хилядолетия в тези грандиозни съоръжения, могат да внесат объркване. Затова в качеството на пример ще вземем тиванския тип храм в неговия опростен вариант, който съответства по своята същност и характер на първоначалния проект.

Явявайки се образ на Вселената и човека, египетският храм имал седем основни части:

1. Път, водещ към храма, — алея, от двете страни на която понякога имало сфинксове, а понякога статуи на свещените овни или просто каменни блокове. Те олицетворявали физическото начало, показвайки със своето постоянство и съсредоточеност, какъв трябва да бъде пътя, водещ към храма.



2. Един или няколко пилони. Те представлявали портали, които едновременно съединяват и разделят човешкия свят и света на божественото; това са били подстъпите към сакралното.



3. Открит двор, обкръжен с голям брой колони, на които били изсечени и изписани сцени от живота, с всичките му преживявания, с победите и пораженията.



4. Хипостилна зала, обикновено неголяма по размер и уединена. Тук играта на светлината и сянката отразявала двойнствеността на човешкото съзнание и прехода от външното към вътрешното. Залата завършвала със стена, на която имало малка вратичка. Отвъд нея започвал светът на тайнствата.



5. Зала на Ладията, където се съхранявала ритуалната ладия. Тя водела към друго измерение, и затова в тази зала го няма великолепието на проявения живот. Често ладията била закрита с полупрозрачно покривало, а около нея кадили тамян и благовонни смоли, създавайки усещане за развълнувани води.



6. Светилище, инициатическа крипта. Тук била разположена статуята на божеството. Това било свещено място, където висшите храмови жреци извършвали тайните обреди и където били давани обети за  служене на Бога.



7. Отвори в тавана, обикновено под формата на фуния и разположени в особен порядък, позволявали на слънчевите лъчи в различните часове на деня да осветяват изображенията на различни богове или определени участъци на пода, осветявайки скритите знаци, изобразени по пода.



Тази основна схема се допълвала с различни параклиси и малки храмове. Също така съществували  подземни лабиринти и други малки храмове, разположени на терасите на основния храм. Картината допълвали священите езера, градини и обелиски, върховете на които били покрити с електрон (сплав на злато и сребро).

Заслужава да се упоменат и библиотеките, намиращи се в храмовете и прилежащите им съоръжения. Там не само били записвани историческите факти, но и щателно се фиксирали всички природни феномени. По стените и таваните на храмовете има огромно количество астрономически, магически, теологически и други сведения.

https://www.newacropol.ru/Alexandria/civilization/egypt/architecture/hram/

[nat]

Много се радвам, че въпреки напрегнатия ни живот има хора, които измислят толкова интересни теми и се сещат за Египет. Една страна доста далечна и коренно различна от нашата. Иска ми се да поздравя Hatshepsut (предполагам това е жена) за огромната и интересна информация, която публикува. Не знам от къде са нейните извори и дали всичко е 100 % истина, но когато ми стане тъпо сядам и започвам да чета. Не само този, но и други сайтове и форуми. И като мине малкото време което имам, се чувствам някак си заредена положително. Аз имам доста книги за Египет, списания, статии. Препрочитам ги постоянно. Но някои неща в този форум наистина чета за първи път и са много интересни. Продължавайте да побликувате още и още. :)

[Hatshepsut]

Администрация в Древен Египет

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Администрация_в_Древен_Египет
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Фараон
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Везир_(Древен_Египет)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Древноегипетско_право
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Фиск_в_Древен_Египет
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангария_в_Древен_Египет


От самата си поява Египет разполага с изключително добре развит административен апарат, обединен около фараона. През тинитската епоха (I-II династии, около 3100-2686 г.пр.Хр., този период се нарича още и "Ранно царство") разделението на двете държави все още се усеща, а представители на висшето чиновническо съсловие има във всяка от двете столици: на север в Буто и на юг в Хиераконполис. Администрацията от Делтата е слабо позната, но в Горен Египет съществува колегия, наречена Десетте велики на Горен Египет, чийто членове имат различни функции, твърде често само представителни. През тази епоха се осъществява поделянето на територията на 42 области — номи. Мемфиските династии прокарват принципа на централизма, който предоставя на фараона практически цялата власт и го превръща в собственик на земята. Везирът е първия сред висшите служители и по принцип се избира от средите на царското семейство измежду потомците на върховния владетел; от семейството на фараона се избират и представителите на висшата администрация, съдиите, жреците, военачалниците, номарсите. Тези функции започват да се предават по наследство, а царските роднини в обширния и процъфтяващ Египет от времето на V династия оформят лика на една администрация с все по-ясно изявяващ се през следващите етапи феодален характер — до такава степен, че през Първия преходен период самата тя взривява устоите на централизираната власт и на основата на старите номи се създават безброй малки феодални държавици (според мен в случая терминът "феодален" е крайно неуместен, тъй като е явен анахронизъм).

Владетелите от Средното тиванско царство възстановяват могъществото на централната власт след като намаляват числеността на феодалната аристокрация. Ключовете към административните постове са в ръцете на фараона, а управителите на номите са само царски чиновници, въпреки че наследствеността в предаването на функциите се запазва. Както изглежда, в началото на Средното царство Египет е разделен на три главни области: Делта (Уарет-мехет), Среден Египет (Уарет шемау) и Горен Египет (Уарет теп шемау). Четиримата най-висши чиновници в държавата са везирът, военачалникът, управляващият земеделието и писарят на царските архиви, чиито функции могат да бъдат сравнени с длъжността министър на вътрешнодържавните дела. Най-значимата личност след везира обаче е Пазителят на Печата, който е и управител на Хазната.

Финансовата администрация продължава да играе водеща роля и в Новото царство, но тогава, на мястото на единствения администратор от Старото царство, се появяват няколко писари, които управляват Хазната. Административното управление по онова време се усложнява толкова много, че в Двора, след фараона, има още трима, които упражняват власт: везирът, наместникът на фараона в Нубия и първият оракул на Амон. Влиянието на последния нараства до такава степен, че решенията на фараона започват да минават през съвета на боговете, а покровителството на Амон обуславя цялата тяхна изпълнителна сила. Борбите на монархическата власт и жречеството на Амон отчасти предопределят историята на вътрешната политика по време на Новото царство, битка в която духовенството печели окончателната победа с управлението на XXI династия на жреците-фараони. Завоевателната политика на Новото царство води до появата на нова провинциална администрация в Нубия, но в същото време налага необходимостта от децентрализиран административен апарат в азиатските провинции. Васалните княжества запазват автономията си, но остават подвластни на системата от тежки налози и на задължението във военно време да издържат разположените на тяхна територия египетски части, а синовете на азиатските князе се изпращат в Египет, не само за да получат египетско образование, но и за да служат като заложници. Египетската администрация се основава на един солиден като структура и компетентност чиновнически апарат и е източник на икономическо преуспяване и могъществото на нацията. Тя се сблъсква с безвластието, глада и нашествията всеки път, когато централната власт е допускала отслабване на управлението.

Фараон

Фараон е титла на владетеля в Древен Египет. Терминът в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“ (на египетски "пер-оа", пер=дом, оа=голям, велик); първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят, но по-късно възприема днешното си значение. Фараонът носи украсената с кобра двойна корона Пшент, символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и Долен Египет (червена). Скиптърът и камшикът са символи на всемогъщество.

Фараонът е собственик и абсолютен господар на цялата земя. От четиригодишна възраст престолонаследниците са обучавани в четене, писане, смятане, лов, плуване и бойни и военни изкуства. Женели са се на 8-10 години за своя родна или природена сестра, която става велика царска съпруга. Имали са право на повече от една жена. Рамзес II е имал 162 деца.

Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с бог Озирис. Той е привилегирован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване в храмовете на ежедневните ритуали, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете, могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят лично да присъства по време на ритуалитеи във всеки един храм, той назначава свои заместници - жреци.

Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: например злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, необходими за провеждането на ежедневните ритуали.

На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на празника той пробягва определено разстояние и демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.

На фараона помага обучен персонал: везир (министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.

Везир (тжати)

Везир (тжати) е дворцова титла в Древен Египет.

Въведена е при Снофру (Четвърта династия) (2613-2589 г.пр.Хр.), а за първи път с нея е титулуван Нефермаат. Административната длъжност води началото си от по-ранна епоха от историята на Древен Египет и е изпълнявана при Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.) от Имхотеп, наричан в по-късните текстове тжати.

Везирът е началник на държавните длъжности в Древен Египет, както и на централната администрация. Той опосредства волята на фараона и е "негови очи и уши". В този смисъл правомощията му са били огромни.

Като своеобразен министър на вътрешните дела той приема докладите на номарсите (с термина "номарх" египтолозите наричат областните управители в Древен Египет, от "ном"=област), контролира разпределението на земите, администрацията на занаятчийските гилдии, ръководи силите по обществения ред (виж отряди на реда), свиква войската. Пратениците му (упут) разнасят заповедите му, правят разследвания от негово име, пътуват в дълбоката провинция, за да контролират пряко древноегипетската администрация.

Като своеобразен министър на правосъдието той председателства древноегипетския Върховния съд и различни чиновнически съвети.

Като пряко осигуряващ фиска везирът приема всеки ден отчета на пазителя на държавния печат за управлението на хазната, като везирът е натоварен и със събирането на налозите и е отговорен за това пред фараона.

Везирските отговорности са били големи, протоколът му е обширен и разнообразен, а за поста му се изисквал такъв писар, който да бъде "най-учен между учените".

При Старото царство везирът е избиран между синовете или внуците на фараона, а през тиванската епоха това е някой чиновник, блестящо изкачил се по йерархичната стълбица и отличил се между другите с високите си качества.

При Новото царство често е имало по двама везири - един за Делтата (Долен Египет) и един за Горен Египет.

От многобройните гробници на везирите от Новото царство е видно, че везирите в Древен Египет са били влиятелни и богати личности. Денят на везира, описан в надписите на гробницата на Рехмара, везир на Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.), започвал с посещение при фараона, по време на което везирът се осведомявал за здравето на владетеля, след което му докладвал за състоянието на вътрешните работи в царството.

Бремето на древноегипетския везир, символизирано от изображението на Маат, било носено върху дълга дреха, характерна за общественото му положение и заемания държавен пост - труден за изпълнение, обсебващ със задължения и същевременно достоен за волевата личност.

Древноегипетско право

Правото в Древен Египет или древноегипетското право не е систематично. В този смисъл, не е съпоставимо с най-древното Вавилонско право.

Съдът в Древен Египет не е отделен административно от чиновническия апарат. Всички длъжностни лица в държавата са едновременно и съдии. Съдебното производство се осъществява колегиално, еднолични съдилища няма, а има централен областен съд – Кенбет, състоящ се от 30 съдии, избирани от знатните личности на града. Подобни колективни съдилища има в отделните древноегипетски градове. Има и храмови съдилища. Фараонът е висша съдебна инстанция. Той може да отмени решенията на всеки един древноегипетски съд и лично да реши всяко едно дело. Всички свободни египтяни могат да се обръщат към него с жалби и с молби за помилване.

Най-висшият чиновник в Древен Египет е везирът, със сложни и многочислени функции. Той ръководи финансовото ведомство на страната и всички публични дейности, като е и пазител на държавния печат. Везирът е градоначалник и на царската столица, а в рамките на царският дворец е началник на полицейската стража. Има правомощия и в сферата на правосъдието. Функциите му с течение на времето се променят и видоизменят. В някои случаи получава власт и над войската, а в други финансовото ведомство е извадено от неговата разпоредителна дейност.

Друга важна държавна фигура в Древен Египет с административно-съдебни функции е началника на държавното ведомство, който е представител на най-висшата аристокрация и е член на управляващото фараонско семейство. Участва в строителството на военни кораби, в осигуряването на продоволствени запаси за армията и т.н.

Фиск в Древен Египет

Постъпленията в хазната на Египет са различни през различните периоди. Приходите идват главно от облагането с данък на селяните и занаятчиите, както и на именията на благородниците и тези към храмовете, ако те са тяхна независима собственост. Приходите от данъците върху царските имения и занаятчийските работилници се увеличават значително през епохите на възход, благодарение на външните постъпления. Първоначално те идват от търговията с чуждите страни, която била предимно държавна. Далечните експедиции до Пунт, по-близките в кариерите и мините на околните пустини доставят екзотичните суровини и най-вече камъка и металите, от които Египет се нуждаел за скъпото си строителство и занаятите. Нубия, която е присъединена към Египет още по време на Старото царство, и разположеният още по-южно Куш, представляват голям източник на богатства за държавата.

Пред Новото царство експанзията на Египет в Азия му осигурява огромен източник на приходи чрез събирания от подчинените народи налог, нарастващ от значителните дарове от съседните народи, които искали да си осигурят благосклонността на фараона или съюз с него, или търсели в Египет пазари, както сторили критяните и финикийците. Най-съществената част от тези постъпления се разпределя за издръжка на многобройните държавни служители и придворни, за дарове на храмовете, за плащане на работниците и занаятчиите от царските ателиета, за култови постройки на фараони и божества, за издръжка на войската, която през Новото царство получила земи и пари, а това сериозно натоварило бюджета. В добавка, през същата епоха дипломатите на фараона го убедили да изплаща субсидии на някои азиатски държави, като Митани, за да съумеят да противостоят на натиска от могъщи държавни съперници. Освен всички тези разходи и личната хазна на фараона поглъщала голяма част от приходите на Египет.

Ангария в Древен Египет

Ангарията е данък, заплащан под формата на трудова повинност.

По правило всеки египтянин е подложен на този данък, но от тинитската епоха насам фараонът разпоредил да се извърши преброяване и да се определи основата на данъка ангария, услуги в труд, отменящи частично данъка. В действителност на ангарията били подлагани селяните — нещо напълно разбираемо. От една страна селяните били свикнали с физическия труд, защото освен грижата за полските култури им се налагало да строят диги и канали, за да осигурят доброто напояване, докато държавните служители живеели сред дворцовото обкръжение и успявали да се освободят от задължението за полагане на този тежък физически труд. Дългите периоди на разливите на река Нил оставяли селяните без работа през определена част от годината и фараоните доста рано са се сетили да използват незаетата работна ръка.

Все пак селянинът не е бил на разположение и готов за ангария във всеки един момент — още от Старото царство съществуват статути, където се изброяват, а оттук и се ограничава броят на повинностите, които могат да бъдат налагани на селяните. Безспорно от тази възможност широко са се възползвали при строителството на големите пирамиди и на погребалните храмове от Старото царство. Но малко по малко броят на подлежащите на облагане с ангария намалява благодарение на хартите за неприкосновеност, забраняващи облагането с ангария по земите, принадлежащи на духовенството и в градовете, радващи се на неприкосновеност, както и събирането на налози под формата на хранителни припаси и блага (транспортни средства, кораби и др.). През I междинен период (около 2181-2133 г.пр.Хр.) към новите градове, защитени с имунитет от номарсите, заприиждало население, съставено от занаятчии и номарси, бягащи от ангарията. През по-новата епоха робството и затворниците свели до ограничен брой повинности задълженията на селяните, още повече, че строителството при фараоните от Новото царство изисквало не толкова обикновени изпълнители, колкото наличието на специализирани работници.

За тежкия физически труд, като пренасянето на каменните блокове, били използвани и войниците; така по време на експедициите в уади (долина — арабски) Хамамат, попадаме на няколко специализирани работника, „заобиколени“, в дадени случаи, от няколко хиляди войника, които отговаряли не толкова за защита на работниците от няколкото безвредни бедуина, колкото за пренасянето на скалните късове. Сигурно е, че ангарията е представлявала непосилно бреме единствено по време на Старото царство и че е продължила да съществува и през следващите епохи, когато същинската ангария означавала за селянина добиване на най-доброто от египетската земя.

[Hatshepsut]

Египетският език и писменост

Източници:

- http://sanovnik.bg/n3-3456-Египетските_йероглифи_и_тяхното_разшифроване
- https://www.omniglot.com/writing/coptic.htm

Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на древен Египет.

Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е вече мъртъв език. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче в продължение на повече от 3000 години и е имал известен брой писмени форми.

Древно-египетският език афро-азиатски, свързан с Берберската, Семитската и група африкански езици говорими в днешен Судан и Етиопия, известна с името Беджа.

 Трябва да се има предвид, че писменият език отразява в ограничена степен говоримия.
Монументалните надписи върху камък са по-консервативни, отколкото деловите и по- неофициални надписи върху папируси, които са най-малко запазени.
Древно-египетският език, писмен е оцелял до V в. след Хр. под формата на Демотика а говоримо - до XVI в. като Коптски език.
Да се надяваме, че все още съществува някой, забравен от Бога манастир, където част от богослуженията се извършват на този език.

 
 Периодизация

- Стар египетски, I - VIII династия (3180 - 2240 преди Хр. )
 
- Среден египетски, IX - XI династия (2240 - 1990 преди Хр.)
 
- Късен египетски, XVIII - XXIV династия (1573 - 715 преди Хр.) Представен в делови документи, но също така в литературни произведения. През този период се използа по-широко съкратен вариант на йероглифното писмо, наречен йератика. Езикът е представен и в официални документи от XIX династия.
 
- Демотика XXVдинастия до късната Римска епоха (715 преди Хр. - 470 след Хр.) Той се характеризира с т.н. Демотично писмо, произлязло   от йератичното. Старите, класически идиами избледняват изместени невъзвратимо от по-народните.
 
- Коптски 300 г след Хр. до XVI в. Най-късният стадий на развитието на древно-египетския език. Характеризирал се е с това, че в основата на писмените знаци стоят гръцките букви. Добавени са и няколко нови знака. Писмената система е фонетична. Името си дължи на египетски християни - потомци на древните египтяни. След арабското завоюване на Египет през 640 г. коптският език постепенно се е измествал от арабския, но е оставал разговорен до XVI в. Той е изключително важен, защото при него единствено се изобразяват гласните звуци.

А как е звучал коптският език преди XIX век може да разберете от този клип:


لحن أي ناهدي ⲁⲓⲛⲁϩϯ

 Йероглифната писменост води началото си от изобразителното изкуство, но нейните недостатъци за запазване на информация са ясни.
Чрез изображението не могат да се изразят имената на участващите герои и датировката на събитието.
За начало на писмеността може да се счита откриването на принципа на ребуса.
Той се състои в това, че изобразяваните предмети не служат като понятия за самите тях, а за такива, чийто звуков състав е подобен на изобразяваните.
Казаното може да се илюстрира така:

Изобразен предмет -> Звуково произнасяне -> Предмет който се има предвид

Това е както шерадата - ребус, при който няколко букви са заменени с предмет, в думата за който тези букви се срещат и по изоброженията трябва да се възстанови мисълта.

 Йероглифите са картини, служащи за записване на древноегипетския език. В началото те са служели просто за описание на имуществото на фараоните. Записите са били съвсем обикновени - изобразяване на предмета и след това число, отразяващо броя на притежаваните такива предмети. Но с усложняване на езика са били необходими повече знаци.

 Както във всеки език, думата се състои от звуци - съгласни и гласни. Но при нейния запис чрез древно- египетското писмо, обикновено, гласните звуци се пропускат. Такова е положението и в съвременното арабско писмо. Двата знака за съгласни звуци - "рт" могат да бъдат произнасяни като рат, рот, ерот или аорта. Понеже произношението не е запазено, освен отчасти при коптския език, за египтолозите не може да има единомислие за произношението. Поради, което на 19 септември 1874 г. по време на провеждането на втория конгрес на ориенталистите, се приема  стандарт за транслитериране на йероглифите.

 Произношението на думата е по-важно от нейния запис, защото тя може да съдържа еднакви съгласни звуци в същата последователност. Такива думи ще се записват по еднакъв начин чрез йероглифското писмо.

 Йероглифното писмо не е само ръкопис. То е повече картина и като такова е естетически - композиционно и колоритно издържано. Символите могат да се записват отляво надясно или обратно, както и отгоре-надолу. Това е в зависимост от посоката на лицата на фигурите изобразени в текста. Те винаги са насочени, към началото на реда.

Йероглифното писмо на древно-египетския език, притежава няколко вида йероглифи:

- Едно-съгласни знаци
- Дву-съгласни знаци
- Три-съгласни знаци

(знаците от горните три категории, могат да бъдат наречени с общото име идеограми, тъй като носят фонетична стойност)

- Пиктограми, такива знаци нямат фонетична стойност или изразяват това което изобразяват, често в такива случай се изписват с вертикална чертичка под тях. Към пиктограмите спадат и детерминативите (от англ. determinative - определящ, решаващ), последните се използват да определят значението на различните думи, особено полезни когато става въпрос за думи с еднаква фонетична стойност.

- Математически знаци

Системата на писане, използвана в древен Египет, е позната като йероглифи. Терминът йероглиф първо се споменава от гърците през 500 пр. Хр. Той произлиза от “hieros”, което означава посветен и от “glypho”, означаващо издълбан. Гърците използвали тази дума, тъй като употребявали подобен начин на изписване в свещените си книги.

Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки били създадени, за да символизират древноегипетските букви.

Казано по друг начин, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е представяла звука на буквата. Освен това са се използвали и по-малки картини, които да представят цели събития, идеи или думи.

Единствените хора, на които било позволено да четат или да пишат, са били т.нар. писари, за които се е смятало, че са професионалисти и са били много уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е подарена от бога Тот, който те боготворяли като бог на йероглифите.

Въпреки че древноегипетската писменост е сложна, тя е и доста ясна. Наборът от знаци се е разделял на три основни групи: логограми - знаците, изобразяващи морфемите; фонограми - изобразяващи един или повече звука и определители - изобразяващи не звук или морфема, а служещи като помощно средство за разбиране на предходните знаци.

Както и другите писмености от този период, древноегипетската писменост се е състояла само от съгласни. Не е ясно какво гласни точно е имало между съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било трудно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са съставили протокол относно четенето и по изкуствен начин са интерпретирали думите. Тази система се е възприела от всички и днес много хора си мислят, че древните египтяни наистина са имали гласни. Така например царят от XIX династия, известен днес като Рамзес или Размус (става дума за Рамзес II, 1304-1237 г.пр.Хр.), всъщност би трябвало да се произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, разменени между Египет и Месопотамия.

Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Йероглифите основно са се използвали както за религиозни, така и за тържествени цели. Те продължават да бъдат използвани в Египет до около 400 сл. Хр., след което са заменени от коптския, друга форма на писмен език. 24-те букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, но са добавени и още 6 други, представляващи конкретни египетски звуци. По-късно древната наука за писане и четене на символи се забравя и в момента в Египет се говори и пише на арабски.

Коптската азбука

Учени и изследователи са се опитвали да интерпретират древноегипетските йероглифи, но напредък се усеща едва след намирането на Розетския камък през 1799. Там се виждат три езика, като основната част е с прекъснат текст и с египетски йероглифи, централната е с демотически скрипт, а най-долната част е на коински гръцки, форма на съществувал гръцки език.

Демотическия надпис на Розетския камък

И демотическият египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на египтолозите от XIX в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като текстът на народния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и значението на египетските йероглифи.

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Той е успял да ги възпроизведе правилно при посещението си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки че през 1832 той умира, остават запазени неговите рисунки, преводи и бележки.

[Hatshepsut]

Египет и морските народи

Автор: Любомир Грозданов

Източник: https://istorianasveta.eu/

ХIII в. пр. Хр. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благоденствието и просперитета на народите от Предна Азия е осигурено от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гаранатира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна  търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.

Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....

Битка с морските народи – илюстрация по релефа от Мединет-Абу

През 1231 г. пр. Хр. фараонът Меренптах отблъсква едно нашествие на варварски племена, наричени в египетските летописи "жители на морските страни", "народи от морето", "хора от Севера" и поради това останали в историята под обобщаващото  име "морски народи".

Последните не са съвсем непознати на хората от Източното Средиземноморие. Още в началото на ХIV в. пр. Хр. голяма част от страховитите "хора от Севера" се установяват в тези райони, предлагайки услугите си като наемни войници в армиите на Египет и Хетското царство.

Кораб с воини от племето пелесет –
илюстрация по релефа от Мединет- Абу

Кои са тези "морски народи"? От къде идват? Кои земи населяват? На тези въпроси науката не дава точен отговор. Темата все още е обект на научни спорове. Със сигурност обаче, познаваме някои от тях - ликийци, турша (вероятно етруските?), шардани или сардани (смята се,     че идват от Сардиния), корсиканци, филистимци. Някои специалисти причисляват към тях и народи, населяващи Балканския полуостров - ахейци, йонийци и траки.

Към 1200 г. пр. Хр. цялата тази маса от сурови и безпощадни завоеватели приижда от Запад по суша и море и атакува Изтока. Първа изпитва яростния им устрем Хетската империя. Флотилията на нашествениците унищожава хетските кораби по южното крайбрежие на Мала Азия, командвани лично от царя Шупилулиума II. Едновременно с атаката по море, ордите на "хората от Севера" настъпват по суша към столицата Хатуша. Един след друг падат хетските градове. Завоевателите рушат всичко по пътя си, грабят, палят, избиват населението до крак. Империята не е способна да се защити от тези безпощадни атаки и скоро рухва. Падането й отеква като гръм в Близкия изток. Тревога и страх обхваща народите на Изтока. Изпълнен с отчаяние царят на сирийския град - държава Угарит пише на царя на Кипър: "Корабите на врага вече са тук...Пристигнаха седем негови кораба и нанесоха огромни щети". От Кипър пристига послание, в което се указва, че войниците на Угарит трябва на всяка цена да дадат отпор на врага. Царят на Угарит отговаря, че армията и флотата му са изпратени в помощ на хетите и той няма сили да спре агресора. Това е последното послание на нещастния владетел. Скоро след това Угарит вече го няма.

Рисунка на бойци от племето шардана

Морските народи продължават шествието си в Близкия изток като ураган. Падат град след град. След себе си оставят кръв,  руини и пожарища. Цялата политическа и стопанска структура на Източното Средиземноморие се срива. Варварите унищожават поселенията на островите Кипър и Крит.

Установили се трайно в Сирия и Палестина, морските народи насочват погледа си върху Египет. Безкрайните им пълчища се насочват на юг по суша и вода. В съюз с тях действат и либийските племена, настъпващи от запад. Пред лицето на тази страшна опасност фараонът напряга всички сили на страната и събира грамадна армия. Египет ще се спаси благодарение на три изключително грандиозни сражения. Първата кампания е насочена срещу либийците. Египетската армия устремно ги атакува и ги разгромява напълно. Надписът на Рамзес III на стената в храма Мединет Абу свидетелства: "Земите на чемеху се обединиха и нападнаха вкупом. Сепед, Либу и мешуеш един до друг, всички заедно. Воините им знаеха какъв е планът и го подкрепяха. Напредваха самоуверено, вярваха, че ще имат късмет, напълно бяха убедени в успеха си. Бяха предвидили всякакви злини и пакости, но плановете им се осуетиха и провалиха, защото такава бе волята божия."

Сериозното изпитание обаче тепърва предстои. Морските народи блокират Египет по суша и море. Ордите им се струпват на границата в Палестина, а флотилията им се съсредоточава при делтата на Нил. Но фараонът е подготвен. Основните сили, начело със самия Рамзес III потеглят незабавно към Палестина, а останалата част от армията е изпратена към бреговете на Делтата, със заповед да не допуснат десант на врага в ръкавите на Нил. Флотата на империята също е в бойна готовност.

Част от релефа и надписа на Рамзес III в Мединет-Абу

В 1177 г. пр. Хр., край градчето Бет-Шеан, египетската армия се сблъсква с нашествениците. Рамзес III лично командва боя от колесницата си. Ордите на морските народи не издържат яростното нападение на египетската армия и се огъват. Придвижващи се с тежки каруци, теглени от волове, те не могат да се мерят с хвърковатите колесници на фараона. На всичкото отгоре варварите водят със себе си и цялото си домочадие, което още повече ги забавя. Мъчноподвижни, мудни и лошо организирани, те са напълно разгромени от далеч по-добре въоръжената и екипирана египетска армия. До края на деня бойното поле е осеяно с мъртвите бойци на агресора. Египтяните вземат и огромен брой пленници. Веднага след този триумф Рамзес III се отправя към другия фронт за да срази нашествениците и по море. Флотата атакува вражеските кораби и им нанася огромни щети. Сухопътната армия отбива десанта на нашествениците и ги обръща в бяг. Ето и разказът на самия Рамзес III за този грандиозен сблъсък:

"Първо, подсилих сирийската граница срещу тях...След това укрепих и устията на реката, като издигнах непревзимаема стена от военните кораби, галерите и лодките. Всеки от морските съдове бе настръхнал като таралеж, от носа, чак до кърмата гъмжаха от тежко въоръжени бойци, елитни войски, най-доброто, с което Египет разполагаше. Бяха като разярени лъвове на планинска пътека.

Нападателите, които стигнат до моите граници по суша, ще останат без потомство, защото техните сърца и души завинаги ще бъдат унищожени. Всички нашественици, които се появяваха откъм морето, посрещахме с огън при устията на реката, а на брега ги обкръжаваше гора от копия. Подмамваха ги навътре в сушата, подгонваха ги към предварително определения кръг, изблъскваха ги на брега и ги избиваха. Образуваха се камари от телата им, корабите им заедно с целите им товари се отправяха към дъното, под водата..."

Триумфът на великия пълководец Рамзес III спасява Египет. Морските народи обаче не са напълно унищожени. Те се заселват по източното средиземноморие - племето пелесет дава името на днешна Палестина, а филистимците ще основат свои градовe-държави.

На Египет му предстои още едно тежко изпитание - три години по късно либийците отново нападат. Те се опитват да завземат Делтата, но фараонът ги сразява - последва още една голяма победа.

Египет постига невероятен триумф, но с цената на огромно напрежение на силите. Страната няма вече ресурс да играе ролята на велика сила и да възстанови порядъка в Близкия Изток. Скоро тези земи ще преминат под контрола на Асирия.

[Hatshepsut]

Дейр ел Бахри

За учените и любителите на Древен Египет съвременният град Луксор е истинска съкровищница. В древността тук се издига Тива, столица на египетската държава по времето на Новото Царство (XVIII-XX династии, около 1567-1085 г.пр.Хр.). Останките от храмове, дворци и гробници върху двата бряга на Нил свидетелстват за отминалите епохи на величие. Един от най-интересните и добре запазени в наши дни храмове на древна Тива със сигурност е този на царица Хатшепсут.
Мааткаре Хатшепсут, жената-фараон от осемнадесета династия, управлява страната приблизително в периода 1473-1458 г. пр. н. е., първоначално като регент на все още невръстния си син Тутмос III, а от един момент насетне и като самостоятелен владетел с пълна царска титулатура. Заупокойният й храм в Дейр ел Бахри е един от най-добрите примери за съвършенството на египетската инженерна мисъл.

Храмовете на Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.), Хатшепсут и Тутмос III в Дейр ел-Бахри

Изсечен в скалата на възвишението в местността Дейр ел Бахри, на западния бряг на Тива, храмът има функцията да поддържа погребалния култ на царицата. Съществуват предположения, че в оригиналния си замисъл гробница KV20 в Долината на царете, която по всяка вероятност принадлежи на царицата, е трябвало да бъде свързана с храма чрез тунел, който минава под хълма и излиза в местността Дейр ел Бахри.
 Първите систематични археологически проучвания на храма са дело на доайените на френската египтоложка школа Гастон Масперо и Огуст Мариет в средата на XIX-ти век. Работата им е продължена от швейцарския египтолог Едуард Навил, който прави и първото подробно научно издание на резултатите от своята работа, публикувано в шест тома в края на деветнадесети и началото на двадесети век. Американецът Хърбърт Уинуок работи в Дейр ел Бахри между 1911 и 1933 година, а в наши дни разкопките и реставрацията на храма са поверени на Чешкия египтологически институт.
Подобно на всички древноегипетски храмове, и заупокойният храм на царица Хатшепсут има свое име. На египетски то е Ḏsr-ḏsr.w (произнася се "Джесер Джесеру"), или "Светая светих". Строежът на самия храм започва през седмата година на управление. Негов архитект е известният велможа Сенмут, който освен множеството административни функции, които изпълнява, е и личен настойник на дъщерята на Хатшепсут Нефруре. Храмът следва очертанията на по-старо светилище, издигнато от Джесеркаре Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.), вторият владетел на династията, но е много по-сложен като конструкция. Състои се от три изсечени в скалата тераси, снабдени с портикули. От ниво до ниво се стига по дълги рампи, а в двора на храма в малки басейни са расли папируси. По всяка вероятно е имало и засадени дървета, донесени от страната Пунт. По протежение на алеята към реката са били издигнати сфинксове. Стените на храма били украсени с цветни релефи и надписи, най-важните от които са свързани с божественото зачатие на царицата, експедицията до Пунт през 9-та година на управление и транспортирането на двата обелиска за юбилея в Карнак. Архитектурата на храма следва класическия за Новото царство модел – пилон, открит двор, хипостилна зала, „двор на слънцето”, параклис и светилище. В древността до храма се стигало по алея, обградена със сфинксове, започваща от малък пристан при реката и стигаща до основната конструкция на храма.

Египетски войници, участващи в експедицията до страната Пунт, стенопис от храма на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри

Най-значими и интересни в храма в Дейр ел Бахри са безспорно релефите, изобразяващи търговската експедиция, изпратена от царицата до далечната страна Пунт, с която Египет поддържа търговски отношения в продължение на близо хилядолетие и половина. Това е единствената царска експедиция до тази мистериозна страна, чието точно местоположение все още убягва на съвременните изследователи, за която разполагаме с толкова подробни данни. Информацията идва именно от въпросните релефи. Пътуването е проведено пред 9-та година на управлението на Хатшепсут. Водач на експедицията е велможа на име Нехси. Текстовете и релефите в погребалния храм на царицата в Дейр ел Бахри са ценен източник на информация за начина, по който египетските пратеници достигат Пунт, за характеристиките на населението и стоките, заради които се осъществява пътуването.
Въпросните текстове и изображения са част от серия релефи върху части от южната и северната, както и цялата западна стена на централната колонада в храма в Деир ел Бахри. В допълнение към сцени на пътуването, пребиваването на пратениците в Пунт и обратния път, същата серия включва и ритуални сцени, премерване и описване на стоките, вече донесени в Египет, обявяване на сполучливия завършек на експедицията пред царския двор и оракула на Амун, чиято функция е да обясни причината за провеждането на пътуването и да му даде легитимност като „поръчано от бога”. Оригналната подредба на сцените е интересна. Сцените, в които действието се развива в Пунт, са в най-южните части от ансанбъла, а египетските кораби на път за там също са насочени на юг. При завръщането, флотата се вдижи на север, т.е. към Египет.

Стенопис от храма на Хатшепсут

Именно серията релефи и текстове, които откриваме в храма, е най-силното доказателство в подкрепа на теорията, че страната Пунт се намира на африканския континент, по всяка вероятност в някъде в днешните Сомалия и Еритрея.
Комбинацията от прекрасна архитектура, красотата на заобикалящата местност и ценната информация, която храмът дава за един сравнително бурен и изключително интересерн период в историята на Древен Египет, го превръщат в едно от задължителните места за посещение по време на всяко пътуване в Египет.

[Hatshepsut]

Медицината в Древен Египет

Медицинското знание се включва в най-устойчивите и консервативни пластове на една цивилизация. Медицински практики, терминология и теория, заедно със сексуалните практики, са най-древните отгласи от паметта на човечеството. Династиите, езиците, етносите се редуват, но уменията на лекарите остават. В същото време традиционните медицински системи не си приличат. В поредица от няколко статии д-р Славян Стоилов ще ви представи традиционните медицински системи на някои от древните цивилизации и култури. Започваме с медицината на Древен Египет - толкова завладяваща, далечна и непозната, че д-р Стоилов посвещава цяло десетилетие на изучаването й. Проучванията му са събрани в двутомното издание „Медицината на Древен Египет".

Материалът е публикуван в брой 8/2011 на Списание 8.

Лечебни практики в Древен Египет

Какво знаехме доскоро в Източна Европа за древноегипетската медицина? На нея беше посветен „цял абзац" в учебниците по история на медицината. Парадоксално въпреки огромното количество доказателствен материал първата монография по темата се появява едва през 1952 г. с трудовете на Гюстав Льофебр. Би било наивно да смятаме, че една държава, просъществувала повече от 3 хиляди години, не е разполагала с добре разработена и организирана медицинска и здравоохранителна система. Диодор е категоричен: „Начинът на живот на египтяните е уреден не от някакъв законодател, а от най-добрия лекар" (Диодор, І, 70, 8).

Уникалното за тази култура – огромният брой мумифицирани тела, ни дава възможност със съвременните неинвазивни методи на медицината и ДНК анализи да проследим цели патологични вериги и дори палеосъдебномедицински възстановки с давност няколко хиляди години, без да разрушаваме самите тела. Ако включим и

едни от най-древните свидетелства на писмената история
на човечеството с предложените
над 1200 рецепти,

диагностични, хирургични и гинекологични описания, картината става изключително ярка. Най-старият папирус е от Илахун (Лахун). Поради грешка в изписването е наречен Кахун и носи дата от 29-а година от царуването на Аменемхе ІІІ (ок. 1825 г. пр.Хр., ХІІ династия). Запазени са и преписи на по-стари документи. На някои от тях съвестно е отбелязано „кем сен" – „намерено повредено".

Имената на болестите са записани с червено мастило, за първи път в писмената история на човечеството се въвеждат и звездички, за да се вкарат пояснения в текста. Още от онази дълбока древност са описанията на сърдечния ритъм „деб деб",  на мигрената – „гес теп" или „половин глава", която още от времето на Хипократовата медицина си носи все същото име („семикрания"). От Египет идват прекрасните описания на клиничната картина при тетанус, техниката на палпация (опипване), перкусия (почукване с пръсти) и аускултация (преслушване). Още от тогава се въвеждат фармацевтичните препоръки „стрий", „свари" или „прецеди", описани са последствията от ухапванията на всички видове змии в района. Какво да кажем за лекарствените съставки, сред които пчелният мед е на второ място по употреба след водата, последван веднага от бирата!

Дори самите йероглифи ни дават огромно количество информация – таблицата на Гардинер съдържа 63 различни части на човешкото тяло, които изобразяват външни анатомични структури.

Окото на Хор. Съставките в древноегипетските медикаменти се измервали в части от цялото (дроби) в отношение до 1 към 64.

Знаците, които
представляват вътрешните
органи на човека,

са структури от бозайници. Матката, или „мут ремеч", буквално означава „майка на човечеството", а новороденото е „сухет", т.е. „яйце".

В папируса „Еберс", се докосваме до най-дълбоките пластове на древноегипетското медицинско знание. В частта „Начало на тайната книга на лекаря, познание за движението на сърцето и за самото сърце" се казва: „Съществуват мету, които отиват от него (сърцето) до всеки крайник. Що се отнася до тях (мету), всеки лекар, всеки жрец на Сехмет или всеки магьосник ще ги усети, когато постави пръста си върху главата, върху тила, върху китките, върху мястото на сърцето, върху ръцете и краката. Той усеща сърцето навсякъде, защото неговите (на сърцето) мету достигат до всички крайници и то (сърцето) говори от мету на всеки крайник... Колкото до човека, в него има 22 мету, които достигат до неговото сърце. Те са тези, които се разпростират до всичките му крайници." Мету е множествено число на „мет", дума, която няма точен еквивалент в съвременните езици.

„Метут" означава едновременно „сперма" и „отрова". В текстовете се твърди, че това са кухи структури, които притежават отвори – „устни", които се отварят, за да приемат болест и медикаменти или за да изхвърлят зловредната субстанция. Тяхното значение се подчертавало дори в ежедневното общуване между хората с общоприетото древноегипетско пожелание „дано неговите мету  да бъдат спокойни" и в поздрави като „нека твоите мету бъдат непокътнати". (След дълги дискусии с доц. Сергей Игнатов решихме да не прилагаме дословен превод на тези структури. Всеки термин би ни въвел директно в други традиции, които са отражение на различни принципи и възприятия за света.)

Системата на мету е жизненонеобходима както за нормалното функциониране на тялото, така е и вход и мрежа за разпространение на болестта, и съответно за нейното напускане или прогонване чрез екскретите – изпражнения, урина, повръщане, сълзи, носни секрети. Най-важната причина за нарушаване функцията на мету е субстанцията уехеду. Обикновено уехеду се развивал в изпражненията, но можел да се появи и в отворена рана. И двата първоизточника можело да бъдат активирани от магия, болест или травма. Какъвто и да бил начинът на възникване и разпространение, след навлизането му в кръвта с посредничеството на мету уехеду се трансформирал в гной и след настаняването му в прицелния орган (напр. зъбите) в последния започвало загниването. Накрая гнойта съсирвала кръвта. Древните египтяни

използвали термина „кръвояд", 

за да опишат способностите на уехеду. Процесите на загниване, причинени от патологичния принцип уехеду, египетските лекари („суну" или „за тези, които страдат") лекували основно чрез принципа на очистване и незадържане. Именно този принцип е крайъгълният камък не само на египетската медицина, но е характерен и за цялата индоевропейска медицинска система. Както пише Херодот:
„Всеки месец в три последователни дни те се очистват в името на своето здраве с вещества, които предизвикват повръщане, и с клизми с убеждението, че болестите идват от храната, която яде човек." Древноегипетската дума за лекарство „пехерет" включва

йероглифите за хапче и за черва

Цял раздел от папируса „Еберс" започва по следния начин: „Лекарство за прочистване на тялото и за прогонване на изпражненията от тялото на човек" или „друго лекарство за прогонване на болните изпражнения от тялото на човек". Една от стотиците, достигнали до нас древноегипетски рецепти, предлага:
„Лук ½ смеси в пяна от бира. Това е възхитително лекарство срещу смъртта." В Северна България тази смес все още се използва срещу простуда, а в някои барове на Западна Европа се предлага като „животоспасяващо средство".
Сериозното проникване в такива древни пластове на човешкото знание може да даде отговор на много въпроси. Например и до ден днешен съществуват

спорове относно расовата принадлежност на древните египтяни,

но древноегипетската медицинска система по своите принципи, методи и четириелементното космическо проектиране на света е индоевропейска, т.е. арийска, и се доближава до по-древните пластове на Близкия изток. За това говори характерното за индоевропейската медицинска система превръщане на поетите медикаменти във вътрешни амулети и очистването като принцип на лечение. И тъй като древноегипетската магия не е имала нищо общо с нашето разбиране за това понятие, а е била начин на разбиране на човека в неговия свят около Реката, то древноегипетската медицина не е била окултна в съвременния смисъл на думата, а напълно практична, изчистена от мистика и приложима за света на долината, с перфектно разработени лекарствени и хирургични техники. Точно в този смисъл древноегипетският лекар е бил и магьосник, и жрец, а болестта при правилен подход е била проектирана ни повече, ни по-малко в първичната битка между боговете Хор и Сет, където нейното поражение е било неминуемо.

Давали слабителни при диария,  наричали зениците „бялото на очите"

Как да разберем медицинската система на хора, чиито седмици били по 10 дни, измервали вековете не в столетия, а на 144 години, ориентирали календара си не по Слънцето, а по звездата Сопде, т.е. Сириус, и  наричали черното бяло? И то в буквалния смисъл на думата, защото египтяните наричали зеницата „бялото на очите". За да ги разберем, трябва да се опитаме да видим тяхната гледна точка. За тях думата „цвят" означавала и „същество". Цветът бил израз на присъщо на определения обект качество. Например бялото символизирало неземната сила, свещените неща. Зелените сенки за очи от малахит не служели само за предпазване на зениците от слънцето. Зеленият малахит означавал също „радост". Древноегипетското пожелание „да вършиш зелени неща" означава в превод „да правиш добрини". Пирамидите, които свързваме с мисълта за смъртта, всъщност са били израз на неистовия стремеж на древните към живота. А скарабеят, който сега мнозина носят като амулет за щастие, всъщност е бил символ на смъртта. Убеждаваме се колко повърхностно и превратно могат да се приемат нещата! Типичен пример за още едно неразбирателство е тълкуването от страна на елините на образа на бог Тот. Те достигнали до заключението, че тъй като бил изобразяван с главата на ибис, то вероятно именно тази птица ще да е научила египтяните да правят клизми. Защото птицата по всяка вероятност използвала здравия си закривен клюн за промиване на задните си части. Едва след като избегнем такива „дребни" недоразумения, ще разберем някои необясними до този момент лекарствени принципи и предписания, като находките от одрани мишки в стомасите на деца (нещо, което се използва в европейската медицина до средата на XVIII век) или използването на слабителни при диария. „Египтяните са различни от другите народи... Те се облекчават вътре в домовете си, а се хранят на улицата" (Херодот, ІІ, 35-7).

https://spisanie8.bg/

[Hatshepsut]

Египетска митология

Египетската митология започнала да се формира още през VI-IV хил. пр. Хр. Всяка област (нома) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни, дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди.

Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според коио небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.

Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н.

Озирис, заедно с други богове, осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала психостазия т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо.

Характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни, въплъщения на божества, са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра, била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис.

С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение.

С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис.

Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н.

Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето.

Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска девятка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове.

В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (XVI-XIV в. пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове".

Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.

Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис.

Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис.

http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=18&guide=3381