
Най-сетне излезе дългоочакваният филм Воевода. Много хора го очакваха с нетърпение. Повечето хора вярваха, че филмът ще е много добър, ала други се съмняваха.
Филмът проследи живота на Румена от самото й раждане до самата й смърт. Всичко започна със самото раждане на Румена и това как нейния баща Георги, който е самият байрактар на прочутия дядо Ильо войвода чака раждането на детето си. Георги, обаче беше бесен, задето му се беше родила дъщеря, а не син и беше готов да убие своето току-що родено дете, само защото е женско.
Малко по-късно вече наблюдаваме Румена като малко момиче, което се бори наравно с момчетата и то доста добре. Тя е заставена да се бори със Стоян, който е най-добрият й побратим, ала отказва. Тогаз баща й полудява, удря й шамар и казва:"мойто детье не се предава!" Наградата за победителя е една кокошка, ала Стоян я дава на своята приятелка.
След това виждаме Румена като млада девойка. Тук, обаче виждаме и най-бруталната сцена във филма. Амит ага, прекрасно изигран от Горан Гънчев е решил да унижи Румена. Той я е увесил надолу с главата, краката и задните й части са открити на показ и всички българи са принудени да отидат и да се изплюят точно там. А всичко това става пред погледа на нейния баща, който, обаче е пребит и завързан, и няма как да я спаси. Доста брутална сцена, ала това наистина се е случило, както с Румена така и с много други български девойки. След това младата мома е изнасилена от един турчин, който е влязъл в дома й посред бял ден. Само че тя не се предава, смело забива ножа си в него, овързва тялото му, качва го в една каруца и с огромни мъки успява да я замъкне до един връх и да хвърли трупа от високото. И то пред погледа на много хора!
Малко по-късно Румена хваща гората и става хайдутка. В едно единоборство надвива един разбойник и тогаз всички я обявяват за своя воеводка. Първоначално се преоблича като мъж, ала след като виждат, че е жена, разпуска косите си. Следват много битки с турците, виждаме и най-различни хора, които идват за помощ при воеводката и всичко това направи филма невероятен. Нека не забравяме и старите думи, които наистина бяха много, както и трябва да бъде разбира се. Имаше и една сцена, в която планинската царица, както са я наричали Румена, стреля по детенцето си пред погледа на своя смъртен враг Амит ага, за да му покаже, че няма страх от нищо.
Самият филм завършва със смъртта на воеводката и на нейния верен байрактар Стоен. Те двамата, които са били заедно винаги решават да избягат надалеко, ала другите хайдути мигом полудяват. Не могат те да понесат, че за воевода имат жена, а след това омразата им пораства, защото тя е влюбена в Стоян, дори и забременява от него. Самата тя решава най-смело да събере жената на Стоян и своя мъж заедно със своите и стояновите деца.
Наистина един невероятен филм. Кадрите са направени доста въздействащи. Режисьорката Зорница София е показала по невероятен начин духа на епохата, живота на воеводката/и разбира се я изигра невероятно/, любовта на Румена със Стоян, битките също бяха показани много зрелищно, особено последната, в която имаше и барут, който се взриви и с това изненада Амит ага и главорезите му. А хайдутите пък бяха от глава до пети в трева и това правеше намирането им невъзможно. Това дори беше най-добрата сцена във филма и може би, ако сцената беше малко по-дълга щеше да е още по-добре. Въобще невероятен актьорски състав и невероятни персонажи като Румена, Стоян байрактаря, дядо Ильо войвода, свещеникът, който беше и малко хайдутин, Амит ага, героят на Валентин Танев, както и всички останали. Също така имаше и много забавни реплики като "мамо ти верно ли си таласъм" и "Ще ни хванат за мъдете". Доста забавни като се има предвид, че втората беше изречена от самата Румена.
Някои сцени, обаче бяха представени набързо като например отвличането на малката Румена и синджирите с роби. Героят на Валентин Танев почти не влезе в кадър, а пък ми се щеше враждата на Румена с Амит ага да се развие още повече и да свърши със смъртта на черкезина. Също така някои от носиите не изглеждаха много автентични. Едва ли е имало такива дълбоки деколтета някога, а пък и изобщо деколтета. А в една сцена видяхме мома с носия до коленете. Операторската работа беше много добра, но близките кадри не ми харесаха.
Като цяло, обаче това е един невероятен филм с много хубав сюжет, невероятни персонажи, битки, стари думи, тежките моменти на българина по време на робството и всичко останало, което трябва да има в един исторически филм. Зорница София показа завидно познаване на епохата и дано в бъдеще се насладим на още по-хубави филми за нашата история.
(коментар от фейсбук)