Автор Тема: Археологически находки във Варненска област  (Прочетена 13401 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9004
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 64.0.3282.119 Chrome 64.0.3282.119
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Варненска област
« Отговор #30 -: Януари 30, 2018, 20:13:41 »
Откриха кула от крепостната стена на Одесос в мазе на варненска къща


Спешни спасителни разкопки проведоха в избените помещения на стара къща в центъра преди дни варненски археолози, научи Moreto.net. Сградата се намира на ул. Воден № 13 и е част от резервата „Одесос". По време на разкопките се оказало, че къщата попада в трасето на една от известните вече крепостни стени на античния град. Разчистени са донякъде западната половина от предната част на U-образна кула.

Останалата част от нея остава извън границите на проучваемата площ, т.е. извън очертанията на съвременната сграда и под площада до Дупката. Външното ѝ лице е оформено от големи и много прецизно обработени квадри, положени в хоризонтални редове. На челото са разкрити почти четири реда, а на западната страна три реда. Квадрите по външното лице са със средни и големи размери, с гладка или леко рустицирана външна повърхност. Някои (с паралелепипедна форма) са наредени в системата „биндер-лойфер", а други (плочести) като облицовъчни. По горната им повърхност има изсечени гнезда във формата тип лястовича опашка, за скрепителен елемент – желязна скоба. Вътрешното лице е изградено от доста по-малки и по-грубо издялани камъни. Пространството между двете лица е запълнено с имплектон.

През VI в.,около и над останките на кулата се е натрупал културен пласт. През османската епоха теренът също е бил обитаван. От това време са разкрити останки от зид и битова керамика. Зидът се ситуира непосредствено северозападно от кулата. Посоката му е с леко отклонение на северозапад– югоизток.

Сред археологическите материали от проучването доминира керамиката. Тя може да се раздели на две групи – късноантична и късносредновековна (от османския период). Въпреки ограничения периметър на проучванията и скромния обем на керамичните находки, пълната липса сред тях на кухненска керамика, както и съвсем скромното количество на трапезните съдове от периода на късната античност заслужава внимание. Това е индиректно указание, че периметърът вероятно не е бил интензивно използван за жилищни нужди, става ясно от изследването на екипа, ръководен от Христо Кузов. От друга страна, значителното количество на амфорите и особено тези с източно средиземноморски произход е напълно в синхрон с историческите данни за Quaestura exercitus и ролята на Одесос, като столица на административната структура и основен разпределителен център за доставките пристигащи по море, основно от района на източното Средиземноморие. На същата причина може да се отдаде и липсата на африкански амфори от този период.

Най-късните керамични материали отнасящи се до периода са от първите десетилетия VIIв. и са в унисон с данните за изоставянето на града по това време.

След тази дата липсват структури, керамика и други находки, до времето на късното средновековие. С него се свързва следващата фаза на интензивно обитание, към която се отнася и втората голяма група керамика открита при проучванията. Тя е много по-хомогенна и представя основно кухненски и трапезни съдове – част от керамичния комплекс на жилищна сграда от XVIIв.

Преди четири десетилетия, западно по трасето на проучваната крепостна стена е била разкрита друга кулас четвъртита форма и големи размери (phrourion), изградена с абсолютно идентична строителна техника.Във вътрешността ѝ са иззидани два масивни, четириъгълни пилона. Нейното чело сочи почти на северозапад, което подсказва, че по куртината между двете кули има чупка. Най-вероятно на чупката е била изградена подковообразна кула. От пода на височина 2.75 м, си личат запазени отстъпи, върху който са били положени греди от конструкцията на дървения под, на горния етаж. Ако съдим по височината на помещението, етажите на кулата са били най-малко четири, а ако се издавала над куртината – пет.

Архитектурната концепция на разкритите две кули, по коментираната северна крепостна стена на Одесос, разкрива пълна идентичност със сектори от укрепителната система на късноримски укрепени селищни, военни, административни и градски центрове по долнодунавския лимес и във вътрешността на провинциите Скития и Втора Мизия.

Изцяло издадените пред крепостната стена U-образни кули (в комбинация с подково-и/или ветрилообразни по ъглите и чупките) и четвъртити с големи размери (phrourion) са част от много специфична, късноримска укрепителна система. Последните проучвания на този вид укрепителна система предлагат по-точна датировка на фортификацията – след 324 г./след началото на втората четвърт на IV в.

http://www.moreto.net/novini.php?n=368148&c=01

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9004
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 64.0.3282.167 Chrome 64.0.3282.167
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Варненска област
« Отговор #31 -: Февруари 15, 2018, 16:55:39 »
Изключително откритие във Варна! Откриха трети халколитен некропол!

http://bulgarian.bg/wp-content/uploads/2018/02/1.jpg
Археологически находки във Варненска област

Пресконференция на Археологически музей – Варна.

Говори д-р Владимир Славчев:

Обектът, който сега ще ви представя, е много интересен и ни се появи извънпланово. През 2015г. част от южния сектор на Варна, квартал „Погребите“, беше обявен за защитена територия. Според всички данни, които са постъпвали в нашия музей в течение на годините, бе установено, че там се намира къснохалколитен некропол, който датира около средата на петото хилядолетие преди Христа. През 2017г. за пръв път в рамките на тази защитена местност бяха проведени разкопки на един парцел между улиците „Антон Страшимиров“ и „Константин Доганов“.

В резултат от проучванията на този парцел, бяха открити 16 гроба. Единият от тях от късноелинистична епоха, останалите 15 се отнасят към късния халколит. Те са съвсем малко по-късни от така известния Варненски халколитен некропол. Гробовете са изключително интересни. Положените скелети са изпънати, а също така и в поза „хокер“ според типичния за това време обичай да се погребват мъртвите на дясната си страна. Но тук имаме и нови елементи.

http://bulgarian.bg/wp-content/uploads/2018/02/2.jpg
Археологически находки във Варненска област


Няколко от погребенията са положени с глава на юг. Нещо, което не е известно като практика поне до момента от всички некрополи, проучвани в България. Находките, на които попаднахме, са също много любопитни. Почти всички погребани имат огърлици от спондилосови мъниста и доста керамика. В два от кенотафите (символични гробове) бяха открити златна халка и златно мънисто.

В три от гробовете погребаните имаха и медни халки. Изключително интересен е самият некропол – много добре са запазени
костите. В момента те се допроучват в София. Вече имаме данни за техните пол, възраст и височина.

В бъдеще разкопките в този Трети Варненски некропол ще продължат, защото вече има инвестиционни намерения и се надяваме малко по малко да се изясни и цялата картина на некропола и най-вече: как точно се вързва с останалите некрополи във Варна.

Това е, което мога да ви кажа накратко за момента. Само да добавя, че началото на април ще открием една изложба с най-представителните находки, които са влезли във фонда на музея през изминалата година.

http://bulgarian.bg/wp-content/uploads/2018/02/5-1.jpg
Археологически находки във Варненска област


http://bulgarian.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9004
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 67.0.3396.79 Chrome 67.0.3396.79
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Археолог: Хората, живели край Варненското езеро през халколита, са били с европеидни черти


Хората, живели край Варненското езеро през халколита, са били с европеидни черти и с различни обичаи от тези във вътрешността на Балканите, разказа в интервю за БТА д-р Владимир Славчев от Регионалния исторически музей във Варна. През миналата година археолозите от РИМ-Варна започнаха разкопки на трети некропол, открит в рамките на самия град. За тях вече е ясно, че хората от т.нар. култура Варна /последната четвърт на 6-то хилядолетие до средата на 5-то пр.Хр. /, са живели различно и са имали обичаи, различни в сравнение с тези от вътрешността на Балканите. Древните, населявали селищата около сладководните Варненски езера, са били с европеидни черти, докато другите по-навътре в полуострова са били средиземноморски тип. Според археолозите живелите тогава по днешните български земи мъже са доживявали до над 60-годишна възраст, но често са страдали от проблеми на опорно-двигателния апарат. Всъщност, откриването на третия некропол стана случайно, уточни Славчев. По думите му в началото на 80-те години на миналия век в музея се появява човек, който предлага за продажба златен амулет, за да направи златен пръстен на внучката си. Археолозите обаче разбират, че амулетът е същият като откритите вече във Варненския некропол древни скъпоценности. Приносителят на малкото съкровище разказал, че попаднал на него години преди това, докато бригадата трудоваци /войници от Трудови войски/, на която бил началник копала канализация в района на старите турски погреби на дълбочина от 2,5 м. Там попаднали на гроб, в който имало и златни предмети. Всеки от работещите си взел по нещо за спомен, без да съзнават, че са открили поредния праисторически гробищен свят.

Археолозите обаче така и не започнали разкопки в този район, поради неговата застроеност. И така до миналата година, когато имало разчистване на сгради, за да се открие място за ново строителство. "За наш късмет се оказа, че основите на сградите са били много плитки и не са нанесени големи щети", каза Славчев. Той уточни, че след пълното разчистване на терена е открит некропол от 16 комплекса, 15 от които се отнасят към късния халколит. "От самото начало на проучването се натъкнахме на погребение с типичната изпъната позиция на скелета и ориентация на полагането север-юг, поставени спондилосови герданчета от мъниста около врата и положена керамика", разказа археологът. Вторият гроб, който проучват, се оказва уникален. Специалистите го определят като късноеленестически и в него намират изящна бронзова дръжка от малък тоалетен съд. Следва обаче изненада - при разчистването, под него се разкрива второ погребение, което се оказва къснохалколитно. "За първи път сме свидетели на подобно застъпване на некрополи, които нямат връзка по-между си", каза Славчев. Той допълни, че са попаднали и на два гроба с ориентация на полагане, обратна на традиционната юг-север. Останалите повтарят възприетия от другите некрополи ритуал на погребване - с герданче, с гривни на лявата ръка, в дясната си ръка положено малко съдче с диаметър 6-8 см, а около главите - наредени подобни на купички или чинийки неизпечени съдове, които са били специално изработвани за погребението. "Намерихме четири символични погребения с керамично съдче с охра, с пет гривни, герданчета, кремък и златна халка и ни стана ясно, че имаме още един, трети, халколитен некропол край Варна", каза Славчев. По думите му най-вероятно той е принадлежал на праисторическо селище, което е било на брега на езерото в района, където днес са жп линии. Всъщност началото на проучванията за "култура Варна" е поставено през 1968-69 година, когато археологът Хенриета Попова копае некропол край Девня, припомня Славчев. Тогава тя забелязва, че погребенията се извършват по различни ритуали - мъжете са изпънати, а жените свити. Попова формулира идеята си за "култура Варна", разказвайки за живота на древните около сладководните варненски езера и потъналите селища, както и за намерената керамика в тях, която е много специфична и различаваща се от другите. По-късно, през 1972 г., археологът Иван Иванов открива първия варненски некропол. Става видно, че той повтаря девненския, което потвърждава тезата на Попова. За да могат да бъдат проследени различните периоди на културното развитие през праисторията, е било необходимо да се намери селищна могила, която да е място, което е било обитавало дълъг период от време, отбелязва Славчев. И Тодорова започва да търси такава селищна могила по Черноморието, която да има напластявания от различни периоди. През 1974 г. край Дуранкулак открива халколитна могила. Започналите разкопки показват и написват цялата история. Там е много ясно видима последователността, с която са се случвали нещата. Как постепенно се е развивал погребалният обред, както и че той съвпада с този край Варна. Разликата е била в дългия период на обитаване на мястото - от началото на късния халколит до финала на "култура Варна". Според археолозите в случая става дума за едно и също население, с едни и същи антропологични черти. Разкопките на открития трети некропол допринасят за обогатяване на натрупаната информация, посочи Славчев. По думите му от намерените 10 халколитни скелета, два са на хора над 60-годишна възраст, което показва, че тогава животът е предоставял възможности за оцеляване. Що се отнася за антропологични черти, височината на единия мъж достига до 1,76 метра, а на другия - 1,45. При жените тя варира от 1,50 до 1,60 метра. Смята се, че за времето си те са били средни на ръст хора, допълни Славчев. Той уточни, че проучванията са показали, че при възрастните е установен висок процент наличие на шипове, а при по-младите - липси на зъби. Любопитното е, че не открихме кариеси, но в един от случаите установихме медна халка, обхващаща един от зъбите, разказа археологът. По думите му подобна технология е намерена като находка и в дуранкулашкия некропол. Две са хипотезите за наличието на такава халка, обясни Славчев. Едната е, че са слагани по чисто естетически причини, а втората - като възможно протезиране или лечение.

При изследванията на третия некропол учените са се натъкнали на страдащ от анемия. Установено е още, че при древните е имало висока честота на заболявания на опорно-двигателния апарат, което е учудващо с оглед иначе рационалния начин на живот тогава, отбеляза Славчев. Последните изследвания на палеоботаниката показват, че около езерата край днешна Варна е имало осем селища, които са съществували през халколита. Гъстотата на застрояване е била висока, те са отстояли едно от друго на не повече от 2-2,5 километра, обясни археологът. По думите му в Южна България мрежата от могили е на малко по-голямо разстояние. Край Варненското езеро древните са живеели върху площ от 800 на 400 метра, каза Славчев.Според него върху тази сравнително малка територия са живеели много хора, които са поддържали и металообработващ център. Последното се потвърждава от изследванията на медните изделия и златни предмети, открити досега. Освен това по брега на Варненското езеро е събирана и медна шлака, която е изкарвана заедно с праисторическа керамика, допълни археологът. Той уточни, че за шлаката няма категоричност, тъй като през ранната бронзова епоха на същите места пак е имало селища. Така или иначе обаче от находките се знае, че само тук са открити един тип брадви с особена форма, което говори за организирането на металургично производство със собствен дизайн, задоволяващо нуждите на местните. Интересна е мрежата, изградена за доставка на суровините, посочи Славчев. По думите му част от тях са доставяни от Росенското медно поле, друга - от Айбунар, Старозагорско. Селища е имало и от другата, южната страна на Варненското езеро, която обаче не е изследвана, каза още археологът. Според него изключение прави много малък участък до днешния завод "Арсенал", където жилищата са били наколни. От намереното досега може да се каже, че и там моделът селище-некропол функционира, каза Славчев, като допълни, че намерените селища и техните некрополи са в основата на "култура Варна". Откритото в първия некропол край Варна е връх, който е недостижим, отбеляза археологът. По думите му има идея, че той е бил необикновен, тъй като е бил място, където е погребван елитът на тази общност - най-важните, най-властимащите тогава хора. Според самия него обаче нещата не са били точно така. Аргументът му е, че всички некрополи - от Девня, Дуранкулак, първия и втория варненски, са били в непосредствена връзка. Възможно е намереният трети некропол да принадлежи към друго селище, каза археологът. Той поясни, че след като бъдат направени изследвания на още няколко парцела и бъде натрупана информация, ще има неоспорими доказателства не само за точните граници на некропола, но и към кое селище е принадлежал. Необходимо е търпение и шанс, защото това доказателство може да стане само с разкопки, а поради обективните обстоятелства те нямат да се правят от нас, така следващото поколение може да довърши знанието за "култура Варна", обобщава археологът.

Копирано от https://www.24chasa.bg/region/article/6902424 © www.24chasa.bg

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9004
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 68.0.3440.106 Chrome 68.0.3440.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Варненска област
« Отговор #33 -: Август 14, 2018, 22:01:55 »
В Провадия-Солницата археолозите намериха костен връх за копие от късния халколит


Находката още веднъж подсказва, че за находищата от сол тук в древността са се водили битки

Прецизно изработен костен връх за копие е една от първите находки през стартиралия в началото на август археологически сезон за разкопки на Провадия-Солницата, съобщи Moreto.net.

Той е открит при проучването на северозападния сектор край едно от каменните укрепителни съоръжения.


Според археолозите находката, която се  отнася се към последния етап от обитаването на Провадия-Солницата - късен халколит (края на V хил. пр. Хр.), за пореден път подсказва за нестихващите опити на нападателите да се домогнат до богатствата на производителите на сол.

По традиция, след напредване на теренната работа, ще бъде организиран Ден на отворените врати. Тази година събитието е планирано за 6 септември. Така всички, които желаят, ще могат да се запознаят на място с уникалния археологически комплекс и с най-новите открития.

Според екипа археолози, начело с проф. Васил Николов, който вече 14 поредни години проучва обекта, градът е на около 7000 години (датиран е около 4700-4200 г. пр.Хр.). Именно край Солниците на Провадия се намират най-ранните крепостни стени в света, които са от около 4700 години пр Хр.

Солните извори са там от милиарди години, но първите, които са ги използвали са представители на неолитната цивилизация.

http://www.desant.net/show-news/46398

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9004
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 68.0.3440.106 Chrome 68.0.3440.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Уникален триумфиращ конник откриха на Кастрици


Доволни сме от резултатите от археологическото проучване на крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна, каза ръководителят на обекта Игор Лазаренко, който е и директор на Регионалния исторически музей във Варна. Учените са намерили триъгълна оловна плоча с триумфиращ конник, който няма аналог досега в българските земи.  Доволни са от добре запазената патрица – релефно изображение на Свети Йоан Кръстител.

С Игор Лазаренко разговаря Габриела Гаврилова:

Това е обект, на който се работи нормално – без бързане, защото няма работа по инфраструктурен проект. Така може да проучваме малки площи в дълбочина – до 4 метра се проверява стратиграфията. Така открихме, че нос „Свети Яни“, който вече не съществува, е бил обитаван още от времето на късния халколит до началото на 15 век. Досега не знаехме кои са най-ранните пластове, а се оказа, че те са много преди ранна Византия и дори Рим.

Каква е датировката?

Пето хилядолетие преди Христа. Открихме керамика от късния халколит. Не сме открили селище от тази епоха, но е възможно и това да се случи, защото наличието на керамика предполага да има такова.

Има данни за живот в района на крепостта „Кастрици“ от времето, когато е Варненския халколитен некропол?

Да. Може да не е точно тогава, но е в рамките на същото хилядолетие. За първи път сега на това място се открива керамика. Имахме информация от времето на Карел Шкорпил, която съобщава за каменни брадви, намерени в района.

Това не са уникални керамични фрагменти. Те са характерни за епохата, но са интересни за самото географско място.

http://static.bnr.bg/gallery/a27c6d999391e29287a7550cdd1b97fb.jpg
Археологически находки във Варненска област


Какво още открихте при проучванията?

Една бронзова патрица. Това е метален модел за изчукване с релефно изображение на Свети Йоан Кръстител. Много хубав паметник. С колегите се шегувахме, че хората са го направили и са го оставили в земята, за да се патинира и да си го намерим ние. Той е емблематичен паметник за средновековната торевтика, най-вероятно.

На същото място попаднахме на триъгълна оловна плочка с триумфиращ конник. Според колегите той няма аналог в българските земи. Търсим паралели, ще видим какво ще се окаже. Има различни мнения, но към момента се придържаме към версията, че това е триумфиращ конник от Средновековието, вероятно от 14 век.

От какъв метал са изработени?

Патрицата е бронзова, а конникът е от олово. Той е колкото цигарена кутия, а патрицата е приблизително като монета от 2 лева.

Дали са местно производство?

На самия обект Кастрици сме намерили много патрици и матрици. Като казвам много – имам предвид 4-5 паметника. Но за едно селище това не е малко. Най-вероятно някой е произвеждал накити в района. Това е пристанищно градче, предполага се, че е имало и някои, който го е правел.

Патрицата насочва към хубавите византийски образци на металополастиката. Но не е хубаво да подценяваме българите. Вероятно и те са могли да направят нещо красиво за изработка на релефно изображение от благороден метал.

Как го датирате?

14 век. Намерен е в пласт от този период, и типа иконография е оттогава, както и гръцките надписи.

Намерихме около стотина монети от различни епохи. Те са от цялото Черноморие, има и от Средиземноморието. За първи път открихме монета от Сицилия от края на 14 век. Това не е изненадващо, защото преди откривахме монети на Венеция, на Пиза, но е хубаво за разнообразието от монети в региона.

Има ли повече пари за археологически проучвания тази година?

С около 30 процента повече са средствата от държавния бюджет. Около 84 000 лева са парите за проучвания. С такова финансиране са разкопките на Кастрици, Джанавара, княжевския манастир „Св. Богородица“, Марцианопол в Девня, крепостта Петрич кале, халколитните селища в местността „Курията“ в община Суворово и в местността Бабата в община Аврен. Отделен договор е сключен за проучванията на крепостта на нос „Св.  Атанас“ в Бяла. Тази година държавата е отпуснала значителни средства за разкопките във Варна и на други места в страната.

http://bnr.bg/varna/post/101007422


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf