Малко късно разбрах за тази публикация във в. 24 часа за генетични тестове и резултати сред българите:
Световна фамилияДесетки роднини от много страни на 3 континента си откри репортер на "24 часа" с помощта на ДНК изследване за проследяване на произхода по бащина и по майчина линия възможно най-назад във времето.
Журналистът не е срещал тези хора и най-вероятно никога няма да се запознае лично с тях, но вече си общува чрез имейли с мнозина от "семейството" в социалната мрежа DNA Reunion. Тя възниква около The DNA Ancestry Project - проект за генетична генеалогия, с помощта на който човек може да си продължи родословното дърво много повече поколения назад, отколкото позволяват документите и спомените за прабаби и прапрадядовци.
Проектът набира данните си от ДНК пробите на участниците и ги сравнява. До момента в него са се включили 6 704 255 души от цял свят.
За мнозина "роднини" може да звучи пресилено, като се има предвид, че става дума за кръвна връзка, възникнала преди неколкостотин години. Според генетиците обаче няма никакво съмнение, че с тези хора, макар и доста отдавна, сме били едно семейство.
С изследването на ДНК може да се определи точно КОГА е било това. Тестът обаче не може да отговори на въпроса КЪДЕ е живял общият ни прародител.
За да се установи това място, хората, които са узнали, че преди векове са имали общ родоначалник, трябва да познават изключително добре фамилната си история и да имат подробни и фактически верни родословни дървета, в които да е отразено и местоживеенето или миграцията на прабабите и прадядовците много поколения назад. После тези родословни дървета трябва да бъдат сравнени клон по клон, за да се види къде в пространството ще се пресекат или припокрият. Ако такова място въобще може да бъде установено, там евентуално би трябвало да се е родил общият предшественик. След което неговите деца и внуци да са се разселили по света, за да се окажат днес принадлежащи към различни етноси и живеещи в различни държави.
Ясно е, че до такава информация, и то надеждна, малцина могат да се доберат. Родословни дървета, които да обхващат 10-12 и даже повече поколения, имат кралските фамилии и тежките аристократи. Поради историческата съдба на българския народ никой нашенец не може да се похвали със семейна биография, ясна повече от 200 г. назад. Няма запазени документи, а и най-свежата родова памет не може да осигури достоверни сведения за времето отпреди турското робство, да речем.
Информация не могат да дадат и специалистите по миграция на населението, защото те не проследяват индивидуални съдби, а движението на групи. Така че и те не биха могли да отговорят къде точно са се родили общата ни прабаба с португалката Енеида да Роха Биская Пауло или общият ни прадядо с американеца Уейн Берардучи. Генетиците обаче отговарят на въпроса как се оказахме роднини с тях и кога сме имали общи прабаща или прамайка.
Заключенията им се основават на обективен факт - прилики в ДНК, които се "хващат" със специфично изследване. То установява към коя хаплогрупа принадлежи някой.
Хаплогрупите са, грубо казано, разклонения в родословното дърво на човечеството. Те възникват по различно време (измервано в хиляди години) и на различно място в пространството по пътя, който човечеството е извървяло при колонизирането на планетата, след като е напуснало Африка и е започнало да се разселва по света. За да тръгне разклонение, трябва у някой индивид да е настъпила мутация, която след това се е предавала в поколенията. Генетиците знаят как да я открият, проверявайки определени участъци в ДНК, наречени маркери. Те не дават информация за това дали човекът е грък или швед, защото принадлежността към даден етнос е въпрос на самоопределение, а не на биология. Но е факт, че някои маркери са по-разпространени сред дадени етноси, а при други липсват. Това се дължи на миграциите, промяната на климатичните условия и на факта, че големи човешки групи отсядат на едно място и остават изолирани задълго.
С изследването на набор от маркери може да се проследи произходът на човека по майчина или по бащина линия, но това се прави с отделни тестове. За женската линия се следят маркери в ДНК, която се намира в митохондриите на клетките. За мъжката линия се тества ДНК от една от хромозомите в ядрото - т.нар. У-хромозома. Жената предава информацията за майчината линия и на дъщерите, и на синовете си. Мъжете обаче предават информацията за своята линия само на момчетата. Затова, ако жена иска да проследи произхода си по мъжка линия, трябва да се изследва или баща й, или брат й.
През 2007 г. доброволка на "24 часа" си направи генетичен тест за проследяване и на майчината, и на бащината линия. За да бъде "хваната" нейната бащина линия, беше тестван брат й.
Изследването установи, че по майчина линия човекът на вестника принадлежи към хаплогрупа Н (хаш), подгрупа 6, подподгрупа "а" (Н6а). По бащина линия пък спада към хаплогрупа Е, подгрупа 3 подподгрупа 1 кластър "алфа" (Е31а).
През двете години, откакто е направен тестът, данните от него се "въртят" в информационната банка, където се изсипват резултатите на всички участници в проекти като DNA Ancestry Project. Система за автоматично сравняване на данните ги проверява спрямо тези на всеки новоизследван. Ако открие съвпадение, генерира съобщения и до двамата. Дава им възможност и да се свържат с имейли и, ако искат, да си обущуват - да се видят на снимка, да се запознаят лично и даже да си сверяват родословните дървета, за да обсъдят къде може да е живял общият им прародител.
В съобщението за съвпадения системата "подсказва" и преди колко поколения е роден той.
Специалистите по популационна генетика приемат, че в 1 столетие има 4 поколения, т.е. на всяко се падат по 25 години. Така че може да се сметне преди колко време е роден родоначалникът.
Когато двама души са си изследвали едни и същи маркери и разултатите им съвпадат, значи някъде назад във времето те имат общ прародител.
Но ако съвпадението е на фона на малък брой изследвани маркери, двамата имат общ корен, но той е много, много назад във времето, измервано в хиляди години.
Ако съвпадението е при голям брой маркери, значи родството е сравнително скорошно и може да е от няколко века.
И по двете линии - майчината и бащината - доброволецът на "24 часа" си направи тестове със средна резолюция. Бяха изследвани 20 маркера в хромозомната ДНК (за бащината линия) и 22 маркера в митохондриалната ДНК за майчината. Пълното съвпадение при такъв брой маркери дава над 95% вероятност установеното родство да е относително скорошно - т.е. да се измерва във векове, а не в хилядолетия.
За обикновения човек да си прави генетични тестове за проследяване на произхода е забавление. Но какъв е мотивът на учените да насърчават хората да си вкарвата резултатите в базите данни на проекти за генетична генеалогия?
Проф. Иво Кременски - шеф на Националната генетична лаборатория в "Майчин дом"в София, обяснява, че тази информация е ценна, понеже освен секторите в ДНК, които говорят за миграцията, се изследват и откриват и гени, свързани с типични за популацията заболявания. Така има и практическа медицинска полза.
"Печели и популационната генетика. Колкото по-голяма е извадката за дадена популация, толкова по-представителни са резултатите от анализите. По-точно ще можем да съдим за събития в миналото на нашата популация и за нейната структура - какъв процент е местното население, какъв е делът на пришълците, какви миграции и от кои посоки са настъпвали", уточнява Боряна Захарова - експерт по популационна генетика в генетичната лаборатория на "Майчин дом".
...
Българката няма азиатски гениTече третата година от проекта на Националната генетична лаборатория за изследване на митохондриалната ДНК на българите. Проектът е спонсориран от Министерството на образованието и науката. Изследвани са над 500 души (и мъже, и жени, защото и мъжете наследяват от майките си митохондриална ДНК). Представени са и трите основни етнически групи у нас - българи, български турци и роми. Вече има резултати, но те са предварителни и може да се променят при цялостната обработка на данните, предупреждават специалистите.
Проф. Кременски обяснява: "Засега изводите са, че при българите преобладава типично европейската хаплогрупа Н. И у нас се откриват основните групи, които са характерни за Европа, но в различен процент. В сравнение с другите популации и в Западна, и в Източна Европа, нямаме значими статистически разлики.
С турците обаче имаме различия. При тях се срещат някои подчертано азиатски групи в около 10% от населението, които при нас ги няма. Примерно азиатската хаплогрупа М в Турция е на 2-3-то място по разпространение, а у нас въобще не я откриваме.
Още е твърде рано да се правят изводи за произхода и пътищата на миграция на българските жени. След обобщаването на всички резултати от изследването и тяхната статистическа обработка ще можем по-категорично да коментираме различни хипотези."
Станислава Димитрова, която прави проучването за митохондриалното разнообразие сред българите, уточнява, че към типично европейската за майчинаталиния хаплогрупа Н спадат 55,32% от нашенците.
Втората по честота е хаплогрупа U. Тя сеоткрива у 15,96% от съвременните българи.
Третата по разпространение група е J - при7,45%.
Сравнение показва, че най-близките ни съседи са като нас - и при тях преобладава европейската група Н.При македонците на второ място по разпространение е Т, апри гърците - J. Данните за разпределението на хаплогрупите са сравнени и с други европейски популации - швейцарци, германци, испанци и т.н. И при тях хаплогрупа Н е най-често срещаната. Следващи по разпространение са групите U, J и Т, но при различните популации те се сменят на второто и третото място.
Макар и по-малобройни от Н, женските линии J и U обхващат значителна част от българите. Хаплогрупа J е възникнала в Близкия изток и датира отпреди 10-12 хил. г. Смята се, че е пренесена в Европа от първите неолитни земеделци, населили континента точно от тази посока. Хаплогрупа U пък се свързва с местното европейско население, живяло тук още през палеолита. Като цяло в Европа U е по-разпространена от J.
"Логично е да се предположи, че след като днес U са по-многобройни от J, значи женската линия при повече днешни европейци тръгва от местното преднеолитно население. Българките със сигурност са европейки и по-голямата част - близо 80%, са един вид коренячки, понеже са също с палеолитен произход", казва Станислава Димитрова.
Хаплогрупа Т включва по-малко от10% от съвременните европейци предимно в Южна и Западна Европа. Смята се, че се е зародила в Плодородния полумесец преди около 10-12 хил. г. и се е разпространила освен в Европа и в Азия до Пакистан и Индия. И нейната поява в Европа се свързва с идването на първите земеделци.
И сред бащините линии преобладават европейскиВсе повече данни се събират в т.нар. Български генетичен проект, чийто инициатор е инж. Евгени Делев.
Той живее във Франция, но се е заел да организира нашите сънародници, които са си правили генетични тестове, да предоставят данните си в обща информационна банка.
До момента в нея фигурират резултатите на малко хора, затова не може да има претенции, че картината, която дава, е представителна за цялото мъжко население на съвременна България.
Измежду изследвалите се мъже най-многобройни са представителите на хаплогрупа I. На второ място е местната балканска хаплогрупа Е, на трето - J, а четвърта е R.
Хаплогрупа I е типично европейска, едно от разклоненията й, много разпространено сред българските мъже, е характерно за Балканите и според някои изследователи е възникнало тук. Според някои източници разпространението й сред българските мъже е над 20%.
J - третата по честота мъжка хаплогрупа сред тези, които са си предоставили данните на българския генетичен проект, се смята за пренесена от Близкия изток от първите неолитни земеделци.
R е разпространена в Централна и Източна Европа и в Кавказ. Възниква в Централна Азия преди около 27 хил. г. и се разпространява главно в западна и югоизточна посока.
В някои популярни четива две от разклоненията й биват назовавани съответно "келтския" и "персийския" ген.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=279924
Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.