Процесът „Неутрален офицер“

[Петкан]

На 12 юни през 1947 г. започва съдебен процес срещу народния представител Петър Коев - обвинен за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“, която искала да свали от власт установяващият се в страната комунистически режим.

Петър Коев е роден през 1900 г. Завършва право, работи като адвокат. През 1920 г. става член на БЗНС. Превратът от 9 юни 1923 г. го сварва окръжен управител на Пловдив. Убеден демократ, противник на монархията и на обвързването на България с Третия райх. Участва в изграждането на Отечествения фронт, но много бързо разбира истинския замисъл на комунистите за създаване на сталински тип държава.

След 9 септември 1944 г. Коев е секретар на Министерство на финансите. През август 1945 г. преминава в открита опозиция и става секретар по стопанските въпроси на БЗНС "Никола Петков". Избран е за член на Постоянното присъствие на БЗНС и за депутат в VI ВНС. Разследван е и съден по разкритата от комунистическата власт мнима конспиративна организация "Неутрален офицер".

Според следствените органи през пролетта на 1945 г. Петър Коев се запознава с полковник Стефан Аврамов, който го информира за създаването на опозиционна военна група, чиято цел е да се опази армията от политизиране и превръщане в юмрук на БКП. Информацията биласведена и до знанието на Никола Петков, на който е предложено сформиране на военна секция към БЗНС. Никола Петков категорично отказва. След този епизод Петър Коев преустановява контактите си с Аврамов. Но въпреки това на 4 февруари 1947 г. председателят на ВНС прочита искане на Софийски областен съд за сваляне на депутатския имунитет на Петър Коев. Обвинението е за съучастие за формиране на тайна военна конспиративна организация. Още на следващият ден се провеждат дискусии в залата на НС. Междувременно Коев е арестуван и поставен под домашен арест. Още същия ден е свален депутатският му имунитет, а Коев е отведен в Централния затвор.

Съдебният процес срещу опозиционера започва на 12 юни 1947 г. Прокурорът твърди, че Коев е идейният вдъхновител на "Неутрален офицер". На 14 юни с.г. съдът признава подсъдимия за виновен и го осъжда на 12 г. и 6 месеца строг тъмничен затвор. Петър Коев излиза от затвора поради изтичане на присъдата му на 20 април 1957 г.
Освидетелстван е в Трета градска болница с втора категория инвалидност и с паркинсон, без право на работа, без пенсия, физически половин човек, а с медицински акт № 39 от 10 март 1964 г.ТЕЛК към Трета градска болница в София му определя втора група инвалидност пожизнено.
Умира на 21 септември 1975 г., два дни преди да навърши 76 години.
С решение № 19 от 30 декември 1991 г. Върховният съд на Република България отменя изцяло присъдата му и признава подсъдимия за невинен, оправдавайки го по въведените обвинения.
По тази схема с репресии и фалшиви съдебни процеси БКП си разчиства пътя към установяването на тоталитарна власт в държавата.
Разправата с царските офицери се развихря през 1946 г.
Много офицери бяха осъдени на дългогодишен затвор, а полковник Антон Кръстев – на смърт, по съдебните процеси „Цар Крум“, „Военен съюз“ и „Неутрален офицер“. Тези процеси се използваха за масова разправа с офицерите. Само „Неутрален офицер“ включваше към 120 обвинени, сочи сайтът „Един завет“. Общото ръководство на монтираните процеси се осъществява от отдел „Военен“ на ЦК на  БРП (к), ръководен от члена на политбюро Георги Дамянов, участник във въстанието от 1923 г., възпитаник на съветската военна академия „Фрунзе“ и дългогодишен завеждащ отдел „Кадри“ на комунистическия интернационал точно в апогея на сталинските чистки. Процесът „Неутрален офицер“ е използван и за замислената вече разправа с опозицията. Нейният водещ лидер Никола Петков е обвинен като организатор на военен преврат и това дава най-голямо основание за произнесената и изпълнена смъртна присъда срещу него.   
Тъй като съдебната разправа не може да обхване всички, новата власт започва просто да изхвърля от армията офицерите. До края на т. нар. Отечествена война са уволнени 956 офицери.
Най-масовите уволнения са през 1946 с мотивировките „за груби фашистки прояви“ и „в интерес на службата“. Те обхващат 1887 офицери. „Крайно недостоен и унизителен беше начинът, по който уволненията ставаха достояние на засегнатите офицери: те научаваха за тях преди всичко от дългите списъци с имената им, отпечатани в органа на комунистическата партия в. „Работническо дело“. Едва доста по-късно им беше връчвана заповед за това по служебен път“, сочи „Един завет“. Уволнението като царски офицер означава – без право на работа, без право на образование в университета, без пенсия и обезщетение, в много случаи – изселване или още по-страшното – концентрационен лагер.
Само в „Белене“ през 1951-1953 има 92 офицери.  Преминалите през различните комунистически концлагери офицери са не по-малко от 300 души, сочи „Един завет“. Героят от две войни, кавалер на два ордена „За храброст“, командвал и спасил от разгром и унизителен плен своята дивизия през септември 1944 полковник Димитър Младенов издъхва мъченически в Белене.
Полковник Гено Генов е първенец на випуска си. Герой от сраженията при Дойран и Завоя на р. Черна. Кавалер на орден „За храброст“. През 1941 основава и командва до 9 септември 1944 бронираните части на България. Тъй като комунистическата митология приписваше на Бронираната бригада решаващо участие в преврата на 9 септември 1944 г. полковник Генов първоначално е оставен да воюва срещу германците. През октомври 1946 г. обаче е изселен в Троян, после е задържан от ДС и пращан в лагерите „Росица“, „Куциян“ и „Богданов дол“. През 1947 е осъден от Софийския градски съд по скалъпено обвинение за „унищожаване на руски паметник от 1877/1978“. Председателят на съда, наскоро завършил в СССР военен юрист, признава пред адвоката му: „Наредено ми бе да го осъдя“. От януари 1948 до март 1954 г. създателят на танковите войски на България е зад решетките на Софийския централен, затвор в Стара Загора, Сливен, Пазарджик.  Излиза с разбито здраве, с отнето жилище, без пенсия. Оттегля се в Троянския балкан и пет години до смъртта си води живот на отшелник.
Не по-малко  трагична е съдбата на храбрите летци, защитавали небето на България през 1943-1944 г. Майор Николай Бошнаков, капитан Руси Русев и поручик Йордан Йорданов през август 1948 г., са застреляни на метри от турската граница при опита им да напуснат страната и да се спасят от разправа. Майор Бошнаков командва въздушен орляк и печели 4 въздушни победи през март 1944, ставайки кавалер на орден „За храброст“. Капитан Руси Русев е командир на изтребителния орляк в Божурище от 1942 до 1946 г.  Тримата са уволнени при чистките през 1946 г. После ги разпитват, унижават, уволняват даже от мизерните временни длъжности на хамали, каруцари, бояджии, където търсят препитание след уволнеинето от армията. Организират бягство, но попадат на провокатор от ДС, който ги завежда срещу дулата на  граничари и милиционери.
Кавалери на ордена „За храброст“ като поручик Венелин Попов и поручик Симеон Кожухаров след уволнението си са осъдени на доживотен затвор.  Режимът отрежда същата съдба и за подполковник Тодор Стоманяков, за поручик Георги Кушев, за летеца поручик Стефан Славов. От всичко 280 военни летци, през есента на 1946 са уволнени 240!  Повечето – „за груби фашистки прояви“. Обосновани мотиви няма, въпреки че авиационните части нито са могли да участват в преследване на партизани, нито са го правили.
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/-zapochva-protsesat-sreshtu-neutralen-ofitser-i-deputata-petar-koev-47620
http://armymedia.bg/archives/59990
...
52-ри „Люлински“ випуск на ВНВУ (1933

52-ри „Люлински“ випуск на ВНВУ е един от най-малките випуски в историята на училището – едва 46 души.  Причината за това са клаузите на Ньойския договор, които ограничават българската армия като численост и офицерски корпус.  Времето на обучението е в т.нар. втори юнкерски период от историята на ВНВУ – бъдещите офицери влизат след гимназия и постъпват направо като юнкери.