Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!

[Мишок]

Не се дупим на никого.Просто си оказваме взаимна подкрепа в действия,засягащи цяла Европа

Да пдкрепят ви от заде. Тия за 30г. ни ограбиха страната бе. Взаимна подкрепа ха-ха.

[генерал Жеков]

До кога ще му бъде позволено на кибер-хайдутина да обижда и да дерибейства из форума,все едно баща му му го е завещал..

[Мишок]

[генерал Жеков]

Не казваше ли ти самия,че тия Родопски хайдути са предатели и не са верни на идеята ти?

[Мишок]

Не казваше ли ти самия,че тия Родопски хайдути са предатели и не са верни на идеята ти?

Чак предатели не са. Имаха някоя и друга грешка, но под мое влияние я оправиха и тази година няма да честитят нищо на ислямистите.
Има една приказка : не може заради наш Илия да отиде и свети Илия. Тоест има и келемета там, то е нормално, ама свестните са повече.

[генерал Жеков]

Може ли да обясниш за хората,които не владеят цигански(думата келеме е циганска),какво означава тази дума в превод на БЪЛГАРСКИ език?

[Мишок]

На 13 юни 1865 г., четниците Хаджи Димитър и Стефан Караджа, заедно със своите побратими по борба, навлизат в българските земи през река Дунав. По-късно четата действа в Котленския балкан.

[Ilia Komsalov]

На 19 юни 1913г. по време на славното Българско Тиквешко въстание срещу сръбските пороботели на Македония, сърбите са разбити и отстъпват към Велес. Кавадарци е освободен от българските въстаници, като над града се развяват български знамена. На 20 юни на тържествено събрание е избрано българско управление, съставено от 12 души от града и околията.

Избухналото въстание хвърля в тревога сръбското върховно военно командване, което изпраща още войски. Около 30 000 сръбска войска, начело с войводите Василие Търбич и ренегата Йован Бабунски настъпва на 20 юни към Кавадарци. Въстаниците са подкрепени от пристигналите на 22 юни чети на легендарните български революционери и национални герои Христо Чернопеев, Петър Чаулев и Васил Чекаларов.

Сръбската армия започва да изгаря масово българските села, като селяните бягат към Кавадарци. Въстаниците водят ожесточени сражения при височините на село Паликура и от река Черна до река Луда Мара. На 23 юни Щабът на въстанието отправя апел до българското главно командване да изпрати помощ. Но получава заповед четите да се оттеглят, тъй като българската армия отстъпва на изток.

На 24 юни въстаниците напускат организирано позициите си и сръбските войски влизат в Кавадарци. Цялото население и всички бежанци от околните села бягат към планините. По улиците на града се водят боеве през цялата нощ срещу 25 юни. Рано сутринта и четите и милицията на ВМОРО се оттеглят в планината.

Градът е разграбен и опожарен. 60 къщи и дюкана са изгорени, а заловените 24 души са разстреляни на място. Неготино пострадва по-силно - от 800 къщи и дюкяни са изгорени 750. Сръбските комендант на Кавадарци подлъгва мирното население на се завърне по домовете си с обещанието, че няма да го закача, но започват зверски изтезания над завърналите се. 150 души са завързани на колове, държани 30 часа без вода и накрая избити и оставени непогребани.

На 12 юли, Петровден всички жители на Кавадарци са принудени да присъстват на молебен за сръбския крал Петър I, като окръжният управител заявява, че „тук в Сърбия може да живее само оня, който е прави сърбин“. На 20 юли всички граждани отново са събрани и обградени от войска, жандармерия и сръбски четници. Окръжният управител заявява, че населението на Кавадарци е от памтивека сръбско, и кара гражданите да гласуват декларация, с която се отказват от българската си народност и се обявяват за сърби.

Общо жертвите в Кавадарци са 363 души, в Неготино - 230, а във Ваташа – 40 души. 2700 души са арестувани, инквизирани и затворени. По данни на Карнегиевата комисия броят на жертвите на Тиквешкото въстание е над 1000 души.

[Ilia Komsalov]

На 20 юни 1862г. в Котел е роден легендарният български войвода Марко Лерински. Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е един от най-великите български военни, революционер и национален герой. Войвода на ВМОРО.

Загива на 13 юни 1902г. след предателство на местни гъркомани
в бой с турска сган в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, откраднато от православната кочина Гърция). Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:

„Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.“

През 1883г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

През 1895г. напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895г. в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

През 1900г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко превръща Леринско в:

"Един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...“

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900г.:

„ Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.“

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902г.

Христо Силянов пише:

„ Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият."

След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902г. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.

Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:

„...прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност."