Кримските българи

[vril]

Уважаеми съфорумци, както знаете в Украйна има доста голяма българска общност (по официални данни 300.000 , а по не официални 1.000.000) към тази голяма българска общност се числят и кримските българи.
Тези българи са преселци от Тракия след руско-турските войни от началото на 19-ти век, те са запазили своето  българско самосъзнание въпреки денационализаторския стремеж от страна на бившия ссср и на днешна Украйна.Над нашите сънародници там и до ден днешен продължава да се оказва настиск и дори заплахи от страна на местната русифицирана болшевишка администрация  и това е една от причините  на сънародниците ни почти изцяло да липсват български книги, вестници , списания , филми (анимационни и игрални).Въпреки , че там има библиотеки и читалища цялата литература в тях е на руски език, а това в никакъв случай непомага за подържане на българщината.
Бихте ли се съгласили да организираме една такава кампания в помощ на нашите сънародници в Крим и да им помогнем  с книги , стойностни вестници (например Народен Будител) и стойностни списания.

[Краен националист]

Незнам как ние обикновенните граждани можем да помогнем на нашите братя
в Украйна, но знам как моят те да се организират и да си търсят
правата за да има не 300 000 а 1 000 000 и повече  българи(официално) в
Украйна.
За тази цел е нужно:
1. Да си направят 1 сдружение,
което да представлява етническите българи в Украйна, чрез това
сдружение да си търсят правата в стражбург или ООХ и другаде.
2.
Това сдружение да участва в местните избори на Украйна(мисля че
местните избори са най важните, защото една об6тина е като малка
държава в държавата)
3.Тогава ще може да се търсят и интереси от
страна на България в Украйна за идеята Бесарабска България и Кримска
България като част от една бъдеща ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.

[Hatshepsut]

Българите в Крим създават културна автономия

Кримските българи решиха да създадат национално-културна автономия, съобщава българският културен център "Извор", цитиран от РИА Новости и БГНЕС.
Институтът за национално-културно автономия е създаден в Русия през 1996 г. Той дава възможност на българското малцинство да развива самостоятелно култура, език и образование. Досега има създадени стотици подобни автономии.
"Български национално-културни автономии в Крим вече има създадени в Симферопол и Ялта. Те ще станат основа за създаването на регионални структури, в които с времето ще се влеят и други български организации, функциониращи на територията на Крим", се казва в съобщение на "Извор".
За председател на Съвета на регионалната българска национално-културна автономия е избран Иван Абажер, глава на българското кримско републиканско общество "Паисий Хилендарски"
Кримските българи ще работят за укрепване на културните и икономическите връзки между полуострова и България. В тази връзка има подписани съглашения за сътрудничество с Бургаска област, договор за сътрудничество между Коктебел и Обзор, възстановено е побратимяването между Симферопол и Русе.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=29279

[Петкан]

Как прогониха българите от Крим

През пролетта на 1944 г. Сталин и Берия подготвят тотално етническо прочистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хил. българи. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места.

Изследванията на престъпленията на болшевизма определят масовите екзекуции, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите номенклатури в засегнатите от бедствието страни.
Машината за налагане на страх и пълно подчинение пред тоталитарната държава, подобно на месомелачка, постоянно трябва да поглъща „неприятели“ от всякакъв калибър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, „врагове с партиен билет“. Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е обявяването на цели етнически общности за „народи-предатели“.

Масовите репресии и преследванията на заподозрените етноси започват още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 г. насилствена колективизация в Украйна и продължават до смъртта на диктатора през 1953 г. Но рецидивите на тази престъпна политика откриваме и доста по-късно, какъвто е например случаят с позорния „възродителен“ процес в НРБ, продължил до края на 1989 г.

Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата ненавист към „вътрешния враг“ в СССР са бруталните репресии срещу българската общност в Украйна,
чиято кулминация е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустош на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.
През февруари 1944 г. в Кремъл започват да обсъждат как да бъдат колективно наказани всички народи и етнически малцинства на територията на СССР, които са „сътрудничели“ на нацистката окупация. Публикуваните по време на тъй наречената „перестройка“( от близкия помощник на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на КПСС описват в детайли мотивите и начините за наказание на „народите-предатели“, населяващи освободения през пролетта на 1944 г. Кримски полуостров.
Заедно с татарите, арменците и гърците, към „враговете на народа“ са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим. Без никакви доказателства за колаборация, дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия - на 29 май 1944 г. пише до господаря си, че
„през периода на германската окупация значителна част от българите активно са съдействали на германците за събиране на храни за германската армия и за залавянето на съветски бойци и партизани".

Берия вменява на кримските българи престъплението, че са организирали реда и охраната на своите селища и едва ли не доброволно са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да подкрепя истинността на твърденията за колаборационизъм или да потвърждава „доброволното“ събиране на храни и работна сила за германците.
С неприкрита злоба сталинският палач номер едно обяснява на „бащата на народите“, че германските окупационни власти раздавали на българите специални документи за защита на имуществото им от разграбване, защото София била съюзник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че абсолютно същите доводи са били използвани за оправдаване на депортацията на всички малки народи от Крим, а налагането на колективна вина е едно от признатите от международното право престъпления против човечеството.
Всъщност, истинските мотиви за прогонването Берия споменава в по-късната си кореспонденция със Сталин и със своите помощници: Крим, като гранична зона на СССР, трябва да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт „елементи".

Безпощадната „евакуация" е изпълнена

Сталин веднага одобрява прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 г. Държавният комитет за отбрана определя местата за заточението им  в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни части на НКВД обкръжават 11 компактно заселени с българи райони в Крим и с насочени оръжия дават на обитателите им няколко часа да си приготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са незабавно арестувани и изпратени в изолаторите на НКВД.
Едновременно с това са уволнени от Червената армия и изпратени към  местата за „специално“ заселване 582-мата офицери и войници с български произход, биещи се на фронта срещу германците. На 4 юли Берия докладва на Сталин, че решението за етническото прочистване на Крим е изпълнено. Съветската пропаганда не коментира прогонването на кримските българи и представя случая като част от кампанията по „изобличаването“ на най-големия „народ-предател“ в болшевишка Русия – кримските татари, пише историкът Сергей Громенко.

Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски народи са ужасяващи:

от 225 хил. заточеници само за пет години умират 33 хил. души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта.

Година след смъртта на Сталин от "душегубките" са освободени едва няколкостотин кримски българи. Дори официалното разобличаване на престъпленията на „вожда и учителя“ не носи утеха за страдалците. Формално те са освободени от местата на заточение, но съветската власт им забранява да се върнат в Крим или да бъдат компенсирани за конфискуваното имущество и отнетите домове и градини.
За целта през 1956 г. дори е издадено специално постановление, което отчита притесненията на „новодомците“ – предимно етнически руснаци, завзели имотите на българите и останалите бивши кримски народи. Несгодите им се появили заради факта, че пристигащите от местата на заточение бивши обитатели на Крим си търсели правата.

През 1967 г. указ на Кремъл снема забраната за завръщане, но с нищо не съдейства на изгонените да получат покрив и абсолютно задължителната в СССР паспортна регистрация по родните си места. Дори след създаването на независима Украйна, молбите за пълна реабилитация на около 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи.
Окупацията на полуострова от Русия поставя нови прегради пред желаещите да се завърнат. Между 1989 г. и 2010 г. в Крим се установяват едва 855 наследници на прогонените българи, пише в книгата си „Ешелоните пътуват на изток“ изследователят на сталинските репресии Иван Джуха.

Прелюдия към русификацията на Крим?

Историкът Радослав Симеонов, който проучва съдбата на българската диаспора в Украйна, е категоричен, че засилената след войната русификация на Крим е пряко следствие от насилственото прогонване на българите и останалите малки народи.
В резултат на войната и сталиновите депортации, за пет години населението на полуострова се стопява трикратно. „Макар че русификацията не е поставена като задача от Сталин и Берия, тя е пряко следствие от престъпните им действия.
Не по-малко трагична е и съдбата на намиращата се на север от Крим общност на таврийските българи“, изтъква Симеонов. Все още малко се знае за жестоката участ на около 2000 наши сънародници от Таврия /област в Източна Украйна – б.а./, които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни граждани.
След окупацията на страната от Червената армия, подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната народна милиция предават в ръцете на НКВД всички наши сънародници от Украйна, които не успяват да се укрият и избягат.
"Съдбата на върнатите насилствено в СССР българи е почти неизвестна, защото в редица случаи те преминават през ада на ГУЛАГ“, припомня Симеонов.

Източник: Николай Цеков, Deustche Welle
https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-progoniha-bylgarite-ot-krim-6072047
...
...
През 1959 г. а САЩ е приет закон № 86-90  - "Резолюция за седмицата на поробените народи" ( (Public Law 86-90 Captive Nations Week Resolution), в който са изброени 22 области, които са били окупирани от Русия. Сред тях са наречени "Бяла Рутения"(Беларус) и "Идел-Урал"(Татар-Урал).
В резолюцията се отбелязва това, че още от началото на 1918 г. вследствие на империалистическата и агресивна политика на руския комунизъм е създадена до огромна империя, която представлява сериозна заплаха за сигурността на Съединените щати и на всички свободни народи по света и, че заради империалистическата политика на комунистическа Русия чрез пряка и непряка агресия са подчинени  националните независимости на Полша, Унгария, Литва, Украйна, Чехословакия, Латвия, Естония, Беларус, Румъния, Източна Германия, България, континентален Китай, Армения, Азербайджан, Грузия, Северна Корея, Албания, Идел-Урал, Тибет, Косак, Туркестан,
Северен Виетнам и други.

PUBLIC LAW 86-90-JULY 17, 1969
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Page_212_from_STATUTE-073-1-2_Public_Law_86-90.pdf
...
...
Депортирането е стара болшевишка практика и по своята същност е политика на изселване и геноцид на хора.
От началото на създаването на болшевишката държава-от 1918 до 1925 г. е започнало принудителното изселване на казаците белогвардейци и на големите земевладелци (кулаци). Те са били изселени в Донбас, Северен Кавказ и Далечния север.
Земята им са далени от болшевиките на ингушите и чеченците.
През 1944 г. Лаврентий Берия лично е контролирал престъпната дейност по депортацията на неруските етноси от Крим, в която са участвали 120 000 войници и офицери от НКВД и други съветски военни подразделения.
Извадка от доклада на Берия до Сталин за "причините" за депортация на кримските българи.

"После выселения крымских татар в Крыму продолжается работа по выявлению и изъятию органами НКВД СССР антисоветского элемента... На территории Крыма учтено проживающих в настоящее время болгар – 12 075, греков – 14 300, армян – 9 919» (а в 1939 году среди жителей полуострова было: болгар – 15 353, 1,4% ко всему населению, греков – 20 652, 1,8%, армян – 12 873, 1,1%).
В период немецкой оккупации значительная часть болгарского населения активно участвовала в проводимых немцами мероприятиях по заготовке хлеба и продуктов питания для германской армии, содействовала германским военным властям в выявлении и задержании военнослужащих Красной армии и советских партизан, получала «охранные свидетельства» от германского командования. Немцами организовывались полицейские отряды из болгар, а также проводилась среди болгарского населения вербовка для посылки на работу в Германию..."  ("Крымская депортация армян, болгар и греков ")

http://kavpolit.ru/articles/krymskaja_deportatsija_armjan_bolgar_i_grekov-6390/
...
По данни на НКВД, само в Узбекистан е имало повече от шест хиляди ветерани от "татарите", много от които преди това са имали првителствени награди. На изселниците са давали само половин час за да се подготвят за път, а на някои от тях - само няколко минути!
Всяко семейство е можело официално да вземе до 500 кг багаж, но в действителност са могли да вземат много малко неща, а понякога - нищо.
Конвоите са разстрелвали на място тези депортирани, които вече не са могли да ходят. По време на пътуването рядко са били хранени и държани без вода.Не е имало и медицински персонал и заради това изселените хора започват да се разболяват.
От жажда и коремен тиф при депортацията са умрели около 8 хиляди души. Някои хора, които не могли да преодолеят страданията са полудявали.

Как советская власть депортировала крымских татар

https://humanrights.org.ua/ru/material/deportacijia_krimskih_tatar


Сталинистите са транспортирали изселниците  в товарни вагони, без тоалетни. Мъртвите не са били погребваниот близките им, защото конвоиращите не са им разрешавали, а са ги изхвърляли набързо, близо до железопътната линия. Операцията по депортацията е проведена много бързо(по данни на кримските болшевики) за три дни - от утрото на 18 май до 16.00 ч. на 20 май 1944 г.
За провеждането на депортацията на неруските етноси от Крим са използвани 70 влакови композиции.
...
Доклад на Кримския областен комитет на болшевишката партия.

Крымский обком ВКП (б) 14 октября 1944 г сообщал: "Большая работа проведена по спецмероприятиям. В мае 1944 г. выселено татар 194 111 человек и в начале уборки урожая выселено болгар, греков и армян 33 349 человек. Для охраны имущества и проведения сельхозработ из городов и районов было мобилизовано 15 000 человек". Вся операция по депортации крымских татар заняла трое суток – с рассвета 18 мая по 16.00 20 мая. Депортируемым давалось от нескольких минут до получаса на сборы, затем их на грузовиках перевозили к эшелонам. Тех, кто сопротивлялся или не мог идти, часто расстреливали на месте. Многие умирали в пути от голода или болезней. Родственникам не давали их хоронить, отнимая трупы и выбрасывая их в двери или в окна. 

Изселване на "кримски татари".

[Hatshepsut]

Кримски българи: Ние сме под руско робство

Българите в Крим готвят протести срещу нарушаването на правата им, съобщи рускоезичният сайт "Информационное сопротиление".

Изданието припомня, че българската общност на полуострова е подкрепила анексията му от Русия през 2014 г. Сега обаче нещата били доста различни.

Днес руските власти в Крим със завидно постоянство върдят, че той е етнически и културно многообразен, че гарантират правата на гръцката, българската, украинската татарската и други етнически групи. В действителност обаче те не само че не са защитени от дискриминация и репресии, но изобщо нямат никакви права.

"Чувстваме се аутсайдери. Липсва свобода на словото, в  дружествата ни постоянно идват някакви неясни хора, въобще не се представят и, меко казано, ни припомнят, че трябва да популяризираме руския Крим и да провеждаме някаква си "народна дипломация", споделя Василий, активист на Симферолопското дружество на българите.

От българската общност твърдят, че просто провеждат културни мероприятия и не участват в никаква агитация.

Самият Василий в началото "нямал нищо против" руската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление". И обяснява това с историческите връзки между България и Русия:

"Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското робство. Но никога не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под руско робство."

Всичко започнало с обикновени напомняния от "държавните структури", че българите в Крим трябва да живеят мирно и спокойно.

"Но то е ясно и без това, винаги сме живели така. След това тези структури започнаха да ни агитират да се занимаваме с някаква пропаганда заплашваха да отнемат помещенията на дружеството, заплашваха с изчезване на активисти от структурата ни, това вече започна да излиза извън допустимите рамки. Тогава нашите лидери опитаха за кажат своето първо и вероятно последно "не" на властите", заявява Василий.

Първото, което направили новите власти в Крим, било да отнемат на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната програма "Български срещи" се излъчвала от началото на 90-те г. на ХХ век.

"Чрез нея можехме да доведем до знанието на целия свят, че сме част от великия кримски народ, че сме коренен народ на Крим, народ, който заедно с татарите, гърците, немците фактически е вдигал на крака степния и по онова време безперспективен Крим, - продължава Василий. - Нашите прадеди повече от век са отглеждали на полуострова лозя, дедите ни развиваха селското стопанство и икономиката. Като ни отнеха "Български срещи", ни отнеха възможността ни да общуваме с България, правото ни заедно с другите народности да развиваме нашите култура и език. На мястото на "Български срещи" получихме общия проект "Етнокрим". Но това е пряка дискриминация на българите! Телевизионните предавания на гърците, арменците, немците останаха, а нас чисто и просто се опитват да ни асимилират."

Представителите на българската общност на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим" Екатерина Козир, но не получили удовлетворяващ отговор.

Българите се заричат, че ако въпросът не бъде решен, те са готови да излязат на улицатана протест. Общността им е готова да се обърне с молба за помощ към България. Според активистите това ще изостри отношенията между София и Москва.

Истина е, че много от кримските българи подкрепиха анексията на полуострова през 2014 г. Лидерът им Иван Абажер дори бе наблюдател на референдума за присъединяване на Крим към Русия. Допитването не е признато от Запада, който смята полуострова за неделима част от Украйна.

https://clubz.bg/