20 юли 792 г.: Войските на хан Кардам разгромяват византийците на Константин VІ край МаркелиОстанки от водосборната кула на крепостта Маркели На 20 юли 792 г. войските на хан Кардам разгромяват войските на византийския император Константин VІ край крепостта Маркели, намираща се западно от Карнобат на 7 км. Тази блестяща победа слага край на водената война.
По онова време този район е зает с вековни лесове и крепостта Маркели е транзитен пункт по пътя за Константинопол. Изградена е на доминиращата височина над околния терен. Опасана е от няколко стени и валове, с ровове между тях. Изградена система за снабдяване с вода от близката рекичка Мочурица.
Крепостта заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южните хълмове на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието и от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са скалните откоси в северозападната част и река Мочурица, която е и неин основен водоизточник с плиткото си скалисто дъно, без затлачвания и заблатяване.
Изборът на мястото на крепостта Маркели от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността, включително с Бакаджиците край Ямбол.
Маркели има много добра видима връзка и с Мокренския проход, с района на Върбишкия проход, с местността Яйлата в Ришкия проход и други.
Не случайно още в древността Маркели винаги заема важно място в политическия живот на Балканите. Тук са сключвани мирни договори, крепостта е отправна точка за войските, поемащи в поход, впоследствие се е обособила като епископски център.
Край Маркели стават и няколко големи битки, за които летописците разказват в хрониките си. През шестдесетте години на VIII век, по време на управлението на българския хан Винех от рода Вокил, тук става едно от първите големи сражения. Хан Винех е първият представител на новата династия, сменила династията Дуло в управлението на България. Той си позволява да поиска от Византия да изплати данък за построени крепости. Последва категоричен и надменен отказ за плащане на дългове от страна на Константинопол и това дава повод на българските управници да нарушат мира.
Последвалите събития бележат началото на дълъг период на войни между България и Византия. В първото сражение при Маркели през 756 г. българската войска е разбита.
През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристигна пръв с войските си край българо-византийската граница, където веднага се заема с укрепяването на Маркели. Византийският хронист Теофан Изповедник свидетелства, че хан Кардам скоро се появява с войските си, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и на 20 юли дава решително сражение на българите. Но още при маневрирането той разстройва редиците на войската си (напада безредно) и претърпява тежко поражение.
В боя загиват десетки висши византийски аристократи. Убит е и придворният астролог Панкратий, който в навечерието на битката оптимистично уверява императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
Хан Кардам празнува голяма победа - той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Запазени са свидетелства, че самият император е уловен с аркан (ласо) от български войник и повлечен към стана на Кардам. Според хронистите от онова време Константин VI се спасява на косъм от плен, след като негов верен войник се притича на помощ и успява да помогне на императора да се измъкне от зловещата примка. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата.
Следва да се отбележи, че и двамата владетели ръководят войските си, но те не са равностойни по жизнен и военен опит: Константин VІ е едва на 18 г. и император от 2 г., а срещу него противостои 57-годишният Кардам, който е български владетел вече 15 г.
Постигнатата победа укрепва позициите на Кардам и довежда до сключване на мирен договор, според който Византия се задължава да плаща на България годишен данък. Отначало Константин VI праща дължимата сума редовно. През 796 г. обаче той неочаквано решава да се откаже от унизителното си задължение. Българският хан веднага отправя към него гневно послание: "Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша цяла Тракия." Отговорът е придружен от кърпа с конски тор вместо злато: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди."
Размяната на закани е последвана и от двете страни от решителна подготовка за война. Императорът обаче не само не стига до Маркели, ами е принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като хан Кардам вече разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни Константин VІ напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ - твърди Теофан Изповедник. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир, защото е подновен договорът от 792 г.
Двете години самостоятелното властване на Константин VI преминават в неуспешни войни с българите в Тракия. Високомерен, безразсъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи той си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници.
През 792-793 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императорът наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си - кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата си съпруга Мария Амнийска. До края на властването си той окончателно губи обществена подкрепа.
През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от майка му Ирина. По нейна заповед сваленият император е ослепен в същата пурпурна стая на двореца, където е роден, и умира няколко дни по-късно.
Крепостта Маркели обаче остава. През 811 г. император Никифор Геник също я използва за изходна точка при злополучния си поход в България, в който е разбит във Върбишкия проход от войските на хан Крум и губи живота си. Крепостта Маркели отново е превзета от българите и превърната в най-големия български военен лагер на юг от Стара планина.
Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 г. баща ѝ император Алексий I Комнин, след покоряването на България, използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година.
Данни за крепостта
• Обща площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица - 460 декара;
• Площ на оградената от крепостната стена територия - 14,6 декара;
• Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе - 530 метра;
• Надморска височина на най-високата точка от обекта до източната крепостна стена - 225,5 метра.
http://www.blitz.bg/news/article/210986