Мистериите на операция “Роузууд”

[Nordwave]

През 1989 г. ЦРУ отмъква архивите на ЩАЗИ, с които държи в шах европейските политици и интелектуалци

Магдалена Ташева

Когато на 14 февруари 2003 г. Методи Андреев съобщи пред "Свободна Европа", че САЩ притежават копия на архива на ДС, той подсказа, че  не само нашият архив е там. "ЦРУ предложи на Германия дискета с досиетата на ЩАЗИ", каза Андреев. 
Дискета ли?!
Не е само една дискета, уви! Според Би Би Си от 5 април 2000 г. архивите на ЩАЗИ, които Вашингтон държи, заемат поне 1000 CD ROM-а. "Агентите на ЦРУ получиха този архив при падането на Берлинската стена през 1989 г. Оттогава обединена Германия настоява да й бъдат върнати. Това ще стане на партиди в следващите 18 месеца. Има опасност обаче да се стигне до конфузни разкрития на западногерманци, служили на ЩАЗИ", твърди дописката.
Как архивите са попаднали в САЩ, е тайна, която бе официално призната едва в сензационната статия на Уолтър Пинкас във в. "Вашингтон поуст" от 27 октомври 1999 г. Тя започва така: "Вчера директорът на ЦРУ Джордж Тенет за първи път призна официално, че досиетата на ЩАЗИ са при него и че ЦРУ ще върне на германското правителство максимално възможната част от тях. През януари 2000 г. ЦРУ ще върне онази част, която касае гражданите на бившата ГДР. Тя ще съдържа 320 000 "идентичности" - истинските имена на хората, скрити зад псевдонимите. Преди 5 години ЦРУ е върнало на Германия копия на около 18 000 картона, по които бяха идентифицирани около 2000 бивши агенти на ЩАЗИ. Как ЦРУ се добра до тези досиета остава потенциално смъртоносна тайна."
Днес е известно, че ЦРУ е получило този архив

в рамките на операция
"Роузууд"


(на немски - "Розенхолц"). От този момент до 2003 г. Берлин води мъчителни преговори за връщането им с аргумента, че никой няма право да държи историята на Германия под ключ. Един от най-крупните американски агенти, Милтон (Майлд) Биърдън, който в ония години е резидент на ЦРУ в Бон, разказва, че архивите са били отмъкнати в деня на събарянето на Берлинската стена след телефонен разговор на президента Буш-старши с резидента на ЦРУ в източен Берлин. Биърдън стана най-активния лобист за връщането на архивите "на техния легитимен собственик - германския народ". За тази му позиция канцлерът Шрьодер го награди през 2003 г. с германския Кръст за заслуги.
В обръщение беше пусната и версията, че тълпата, която разруши Берлинската стена, е нападнала първо главната квартира на ЩАЗИ и разбила хранилищата й. Това е абсурд, който самите участници в събарянето на Стената опровергаха. Достатъчно е да видиш каква непревземаема крепост е централата на ЩАЗИ в  кв. Лихтенберг (Източен Берлин), за да стане ясно, че тази версия е опашата лъжа. Според трета версия архивите са били предадени на ЦРУ в Москва от тайнствен агент на КГБ, работил в ГДР до 1989 г. ("Таймс", 9 юли 2003 г.)
В различните публикации бройките на отмъкнатите досиета  се различават десетки пъти. Според някои ЦРУ щяло да разкрие само 50 000 агента на ЩАЗИ. "Берлинер цайтунг" писа, че от архива "Роузууд" ще изскочат към 200 000 картони с псевдоними и съответните имена. От тях 12 000 били западногерманци, около 40 000 - източногерманци, плюс много граждани на други държави.
Според други публикации в операцията са били изнесени 280 000 секретни единици на Hauptverwaltung Aufklarung (HVA) - външното разузнаване на ЩАЗИ.
През 2003 г.

на Германия бяха върнати
381 CDROM-a

съдържащи 290 000 агентурни картони и 57000 донесения. През март 2004 г. тази информация бе разсекретена и всеки може да получи достъп до нея след подаване на молба по етапния ред.
ЦРУ съобщи, че с тази партида "процесът на връщането" се прекратява. Точната причина за продължителността на преговорите - 13 години! - все още се дебатира от германските историци. Мотивите обаче са ясни. С този архив САЩ получиха възможност да компрометират всеки западноевропейски офицер, политик и интелектуалец, който не приема американската политика - като пуснат в медиите "досието" му от архива "Роузууд". Така през 1993 г., когато някои западни стратези (сред които и военният министър Фолкер Рюе) искаха НАТО да се разпусне заедно с Варшавския договор, Вашингтон разкри няколко имена на "комунистически агенти". Единият от тях, офицерът от главната квартира на НАТО Райнер Руп, бе осъден на 12 години затвор за това, че е бил агент на ЩАЗИ. От САЩ тръгнаха информации, че

архивът съдържа подслушани разговори на
канцлера Хелмут Кол

които го разобличават в далавери. Той имал няколко досиета в ЩАЗИ с общ обем  2500 страници. Кол поведе борба подобни записи (или "записи"?) да не се зачитат като доказателство във вътрешнопартийното разследване срещу него. (Би Би Си, 5 април 2000 г.) С помощта на досиетата "Роузууд" Вашингтон омаскари общо към 60 политици от ръководствата на Християндемократическата и Социалдемократическата партия на Германия. ("Франкфуртер алгемайне цайтунг" от 11 юли 2003 г.)
По същия начин бяха компрометирани десетки британски учени, писатели, професори в Кеймбридж и Оксфорд. Те обаче се държаха хладнокръвно. Някои от тях заявиха, че "Роузууд" е интрига и "ЦРУ може да си гледа работата!".
Други, като активиста на движението за ядрено разоръжаване Вик Алън, казваха, че никога не са крили симпатиите си към социализма и смятат сътрудничеството с ЩАЗИ за най-естественото нещо в живота си.
През 2003 г. се оказа, че според досиетата "Роузууд" и някои от днешните топ политици на Финландия са били комунистически агенти. Хелзинки обяви, че ще засекрети тази информация и няма да се съобразява с нея.
Както знаем, дезинформацията е цяла наука. Официозната версия е, че ЦРУ отмъкнало само една част от досиетата. Останалата част

била нарязана на ивички

от "паникьосаните" шефове на ЩАЗИ и напълнена в няколко хиляди чувала. Тези чували бяха натрупани на камари в един гигантски салон и показани на германците при голяма медийна експонация.
Има и трета група досиета - най-безинтересните, до които на Комисията "Гаук" бе предоставен неограничен достъп.
Хайде да помислим. Казват ти: Искаш достъп до архивите на ЩАЗИ? Сори, докато вие събаряхте Стената, най-важните отпътуваха в САЩ. Останалите нарязахме. Ей ги, в чувалите. Е, останаха и малко ненарязани. Гледай, чети, съединявай парчетата, прави с тях каквото искаш.
Как ще проверите дали в тези чували (виж малката снимка горе) има парчета от автентични досиета, а не каквато и да е друга хартия? Защо са избрали най-глупавия и трудоемък начин на унищожение - с нарязване, вместо да ги изгорят?
През 2000 г., в един беден берлински хоспис, на 92 годишна възраст издъхна Ерих Миелке, ръководил ЩАЗИ от 1957 до края на 1989 г. Изоставен от всички, този необикновен шпионин и стратег отнесе в Небитието всички тайни, включително и мистерията на операция "Роузууд".

(Следва) http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=35789&format=html