"ВЪРТОП" - Вътрешната западнопокрайненска революционна организация (ВЗРО)

[Nordwave]

Преди 81 г., на 16 декември 1929 г., българите от Западните покрайнини създават първата по рода си революционна организация, издигнала лозунга срещу сръбския терор в окупираните Западни покрайнини “На терора с терор”. Сред основните цели на “Въртоп” е присъединяването с революционни средства на Западните покрайнини към България.


“Въртоп” е безспорно най-мистериозната и най-непозната за българите тайна организация,

за която има много оскъден архивен и писан материал. Тя е създадена вследствие на насилието и терора в Западните покрайнини и като последица от безпринципните политически и дипломатически сделки между Белград и София.

В устава на ВЗРО “Въртоп”, в глава 12, пише: “Организацията действа в подразделения, групи и началници, като в пунктовете с повече от 5 групи се образуват чети от по 5 групи от 15-20 членове, управлявани от един началник “войвода”.

Един от тези войводи, определен от историка Методи Петров като “Левски на Западните покрайнини”, е Асен Николов от трънското село Пресека. С името на този смел българин се свързват множество акции и атентати в районите на Цариброд, Пирот и Ниш, които предизвикват паника в редиците на полицията на крал Александър Карагеоргевич и

обявяват награда от 200 хиляди сръбски динари за всеки, който предаде или залови жив войводата Асен Николов

Такъв обаче не се намира!

Атентатите в Пирот, Ниш и Зайчар, които организира и в които участва Асен Николов, са насочени не към обикновените сърби, а към знаковите обекти на югославското кралство – жп гари, жп линии, влакове, мостове, военни сгради, военни клубове, казарми.

Действията на “Въртоп” не са приятни както за Белград, така и за официална София. И затова Асен Николов на няколко пъти е арестуван и задържан за няколко дена в софийските арести, а в навечерието на провеждането на една от акциите си в Сърбия самият той арестува на гара Драгоман агента, изпратен от София да го арестува. Сред най-известните

Атентати, в които участва Асен Николов, са Пиротският, Нишкият и Зайчарските

Пиротският атентат от 3 март 1930 г. е насочен главно срещу сръбското разузнаване в Западните покрайнини, помещаващо се заедно с неговия оперативен щаб в пиротския хотел “Национал”. С атентата се е целяло да бъде ликвидиран шефът на разузнаването полковник Груич, както и част от агентурата, отговаряща за границата с България. Петте експлозии, които поставил Асен Николов в града, предизвикали значителни материални поражения на хотела, както и на някои от съоръженията край него. В този атентат има десетки ранени и няколко убити, като самият Груич оцелял по чудо. Асен Николов успял да се изтегли в България през базата си в с. Неделище.

Следващият атентат, организиран и с участието на Асен Николов, е т. нар. Нишки атентат от 12 юни 1930 г. В четирите атентата, от които най-големите поражения са нанесени на Нишката гара и нейната административна сграда, пострадали десетки сръбски офицери и чиновници, както и няколко души военни. Във връзка с атентата белградският в. “Правда” от 15 юни 1930 г., личен орган на министъра на полицията Маринкович, отбелязва:

“Нападнаха ни в собствения ни дом”. Немският бюлетин “Телеграфен Юнион” от 17 юни 1930 г. пише, че “това се е случило в Ниш, защото той е важен железопътен център на линията Белград-София и Белград-Атина”. Този път, според немския вестник, “атентатът не се отнасял до хвърляне на бомби като в Пирот, Паланка, Струмица и Кочани , а до поставянето на адски машини”.

Режимът в Белград е в стрес и единственото нещо, което прави, е насилие върху обикновените българи в Западните покрайнини,

които от своя страна пък масово симпатизират на “Въртоп”. След всеки атентат в Западните покрайнини е имало акции срещу “коматаджиите”, в които сръбската полиция насила карала хората да ги търсят в гората.

На 19 и 20 декември Асен Николов поставя взривни вещества до казармите в град Зайчар, както и на Зайчарската гара. Тогава избухват общо 12 експлозии, в които има много ранени войници и офицери, както и няколко загинали. И в този атентат сръбските власти виждат “дългата ръка на Асен Николов”.

Режимът обаче е безпомощен да действа в предотвратяването на атентатите и в залавянето на войводата Асен Николов. Накрая прибягва и към най-пъкления си план срещу “Въртоп”.

Решава да вербува неговия по-малък брат по майка, Тодор Петров,

който живее в царибродското село Поганово. “Твоето семейство ще бъде унищожено, ако брат ти не бъде своевременно убит”, са думите на офицер Пантич, който му предлага “голяма награда”, ако освен брат си убие и другия водач на “Въртоп” Иван Гьошев. Тодор Петров се съгласява, като в главата си крои друг план. Съветват го, когато пристигне в София, да се свърже с консула на сръбското посолство. Той от своя страна го препраща към военното аташе, който му дава 500 лв., а след няколко дена и пистолет “Парабел” 6820, 9 мм и още 1500 лв. Но вместо да убие брат си и Иван Гьошев, Тодор Петров отива на Софийската гара (явно с помощта на хора от “Въртоп”), където

със сръбския пистолет застрелва най-отявления сръбски агент в Цариброд фелдфебел Виден Митов

После се предава на българската полиция с думите “Убих един шпионин, арестувайте ме!”. След потресаващите разкрития на Тодор Петров пред Софийския окръжен съд той е освободен от обвинението, а шокираните от станалото софиянци масово излизат на протести срещу сръбската диктатура в заробените български земи.

След преврата на Кимон Георгиев през 1934 г. дейността на ВМРО и ВЗРО “Въртоп” е забранена

Част от членовете на “Въртоп” се включват в дейността на Ратниците (Ратничество за напредъка на българщината), другата продължава да действа с нелегалните си акции на територията на Сърбия. Сред вторите е и войводата Асен Николов. През 1936 г. по време на една от нелегалните му акции в Ниш сръбските власт го залавят съвсем неочаквано, а през 1937 г. го осъждат на смърт чрез разстрел. Брат му, Тодор Петров, като член на организацията е разкарван по затворите на България, след което се оттегля в пълна нелегалност.

http://www.blitz.bg/article/22426

[Hatshepsut]

“ВЪРТОП” - революционната организация на българите от Западните покрайнини,
за която почти нищо не се знае

Българската общественост твърде малко знае за западнопокраинската революционна организация “ВЪРТОП”. Точно преди 80 години, на 6 юни 1929 г., членове на тази организация извършват атентат в Кралство Югославия по жп линията “Вранска баня – Прибой”. С действията си организацията влиза в полезрението на западноевропейската преса.

“ВЪРТОП” е на практика нелегалната организация на бежанците от Западните покрайнини, избягали в България след Ньойския договор. Преди създаването на “ВЪРТОП” в рамките на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини действат десетки културно-просветни дружества, защитаващи интересите на бежанците.

Истинският създател и идеен водач на организациите на бежанците от Западните покрайнини е поетът революционер Емануил Попдимитров. Според историка Методи Петров, който е един от най-добрите познавачи на организацията “ВЪРТОП”, създаването на организацията може да се отнесе към датата 15–16 юни 1924 г., когато в София се провежда Първата конференция, свикана от Временния Върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини. Някъде по това време е създадена и нелегалната организация “ВЪРТОП”.

Името на организацията произлиза от името на едноименния планински връх, който се намира в непосредствена близост до Босилеград

Именно на това място по време на Първата световна война българските войски разбиват сръбските войскови части, с което върхът става символ на българската победа в Западните покрайнини. След като е създадена, нелегалната организация “ВЪРТОП” започва да издава свои печатни издания – вестниците “Западно ехо” и “Въртоп”. От тях, както и от излизащите по това време други бежански вестници, един от които е в. “Западни покрайнини”, научаваме за жестокия терор, упражняван от сръбските власти в Кралство Югославия върху българското население в Западните покрайнини. От един архивен документ, на който се позовава Методи Петров в своята книга “ВЪРТОП” (Методи Петров, “Въртоп”, С., 2003), става ясно, че Емануил Попдимитров на бланка написал някои свои разсъждения за Върховния комитет с дата 27 февруари 1929 г. Според него се налага да се улесни връзката на легалната организация - Върховният комитет на бежанците от Западните покрайнини, с нелегалната организация “Въртоп”.

В началото на 1929 г. “ВЪРТОП” има свои стройни структури

Това са Централен комитет, пунктови началници, групи с чети и войводи. Организацията се превръща в кошмар за официален Белград, защото българското население в Западните покрайнини гледа със симпатии на нея. Репресираните българи от Западните покрайнини виждат в лицето на организацията свой закрилник. Много българи от Царибродско, Босилеградско и откъснатите села от Трънско подкрепят дейността на организацията.

Първите акции на “ВЪРТОП” се провеждат на територията на Кралство Югославия на 6 юни 1929 г., когато е извършен атентатът между жп гарите Вранска баня и Прибой в Източна Сърбия. Двете адски машини, поставени под жп линията, се взривяват при преминаването на пътнически влак. От написаното във в. “Свобода или смърт” от 1 юли 1929 г. научаваме, че “локомотивът и трите вагона били обърнати”. Атентатът край Враня не причинява човешки жертви и разрушения и не е хванат никой от дейците на организацията. Пограничната служба на югославското кралство уведомява Министерството на войната в София, че “наблизо до атентата при Вранска баня била намерена една черга и палто от Босилеградско” (в. “Западни покрайнини”, 10 юни 1929 г.). Това дава повод на сръбските власти да арестуват всички майстори дюлгери от Босилеградско във Враня, Сурдулица и Владичин хан.

На 6 и 7 ноември 1929 г. във Вранския съд се гледа делото срещу обвинените българи във връзка с извършения атентат

Велин Китанов от босилеградското село Дукат е осъден на 5 години затвор, “защото дал дрехи на петима четници, но не съобщил на полицията нищо за това”. Васил Андонов от село Лазарица, Босилеградско, е осъден на 3 години затвор, защото “убеждавал своя съселянка да не говори нищо за видените четници”. Мирчо Георгиев от село Дукат пък е осъден на 2 години, “понеже услужвал на четниците” (в. “Западни покрайнини”, 20 декември 1929 г.). Оправдани са бившият кмет на село Извор Александър Григоров, както и кметът на село Милевци Арсо Дойчинов. От затвора са освободени и двамата босилеградски българи Спасен Станоев и Васил Ангелков.

След съдебния процес подривните действия на организацията “ВЪРТОП” продължават. Защото се засилва и терорът върху българското население в Западните покрайнини. През декември 1929 г. и на 1 януари 1930 г. са извършени нови подривни действия на организацията с прекъсване на движението по жп линията Пирот – Ниш. Действията на “ВЪРТОП” довеждат до свикване на Пиротската конференция на 6 февруари 1930 г. Официалните представители на правителствата в Белград и София се разбират да бъде създадена комисия за проверка на всеки инцидент по българо-югославската граница. След по-малко от един месец

активисти на “ВЪРТОП” хвърлят бомба в ресторанта на хотел “Национал” в Пирот,

без да са дадени човешки жертви. Обяснението е, че репресивните действия спрямо българите в Западните покрайнини от страна на кралския режим в Белград се засилвали. Властите се опитват да асимилират и денационализират българското население, като упражняват и физически терор спрямо него. Затова “ВЪРТОП” отвръща на терора с терор и на удара с удар.

На 17 март 1931 г. в столицата Белград активисти на “ВЪРТОП” предизвикват няколко малки експлозии. Както съобщава белградската телеграфна агенция “Авала”, в една от експлозиите е ранен майор Рекалович.

Междувременно сръбската полиция успява да арестува на своя територия някои видни активисти на организацията. Други загиват в престрелки край границата. Така загиват Нацко Илиев и Захари Янакиев. Вторият е осъден на смърт чрез обесване в Белградския затвор “Главняча”. В схватка със сръбската полиция край Цариброд са убити Асен Николов и Васил Цветков. На смърт са осъдени Любомир Янакиев, Гаврил Иванов и Димитър Гранджов. През 1933 г. се стига и до първите разногласия между членовете на “ВЪРТОП”.

След 19-майския преврат от 1934 г. правителството на Кимон Георгиев забранява организацията. Нейната дейност заглъхва. Един от водачите на “ВЪРТОП”, царибродският преподавател по математика Иван Гьошев, след 9 септември 1944 г. е убит в София. Останалите членове на организацията са обявени за “врагове на народа”, а някои от тях според спомените на бившия председател на ВМРО Стоян Бояджиев са разстреляни в мина “Перник”, след като режимът на Йосип Броз Тито отказал да ги съди в Югославия.

И не само това, още много загадки и неясноти тегнат върху цялата истина, свързана с дейността на западнопокраинската организация “ВЪРТОП”. По-голяма яснота може да се получи едва когато архивите проговорят.

http://www.blitz.bg/article/12496

[Hatshepsut]

Марш на Западните покрайнини:

http://www.focus-news.net/opinion/2014/05/08/28310/fokus-vazrazhda-marshovete-na-chestta-i-slavata-na-balgariya-marsh-na-zapadnite-pokraynini-8.html