29 октомври - Ден на бесарабските българи

[Nordwave]

29 октомври е обявен за ден на бесарабските българи. По този повод СУ "Св. Климент Охридски" организира международна кръгла маса "Възпитаниците на Болградската гимназия в културно-историческото развитие на България", а вечерта в НДК ще се състои празничен концерт. Как се създава празникът

На 29 октомври 1838 година се освещава храм-паметникът "Свето Преображение Господне" в Болград, Южна Русия, понастоящем в Украйна. Тази българска светиня е построена с труда и средствата на българските колонисти. Съборът е един от най-големите в миналото и сега в православната християнска общност.

През 1938 година в България тържествено е отбелязяна 100-годишнината на този храм. Именно тогава се ражда инициативата 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 година.

На 28 ноември 1938 година в София излиза вестник "Българска Бесарабия", брой единствен. В него Димитър Тодоров, главен секретар на патриотично движение "Отец Паисий", пише "ЗА ОНИЯ, КОИТО ЗАПАЗИХА ДУХА СИ" - за заслугите на бесарабските българи. Своето писмо-обръщение към читателите Д. Тодоров завършва така: "Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя - българите в Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник "Свето Преображение Господне" - да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух".

Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия "Св. св. Кирил и Методий", учредена с грамота (хрисовул) на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 година. Гимназията изиграва голяма роля в българското Възраждане, възпитаниците й участват в Опълчението в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, а първите й политически, военни и културно-просветни дейци участват в строителството на следосвобожденска България.

Съвремие

Тези две български светини в Болград, Украйна, отбелязаха своите кръгли годишнини: гимназията "Георги Стойков Раковски" - 150 години, а катедрала "Свето Преображение Господне" - 170 години. Тържествата по случай юбилеите все още продължават и са посветени на Деня на бесарабските българи.

Честванията на Деня на бесарабските българи, които се възобновяват през 1989 година по инициатива на дружество "Родолюбец", тук, в София, през последните години са се пренесли в Молдова и Украйна, като всяка година се отбелязват по подобаващ начин.

Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", София, България, поздравява всички българи от бесарабската диаспора с Деня на бесарабските българи и им желае много здраве, добро настроение, семейно щастие и творчески постижения в областите, в които работят.
 
Нека големият празник на българския дух все повече и повече ни обединява и ни прави по-силни и по-сплотени.

https://www.dveri.bg/content/view/7531/33/

[Севар Вананд]

Присъствах на концерта. За съжаление нямаше много хора. Това е една хубава инициатива. Трябва да се прави всяка година и да печели популярност, за да се разбере повече за Българите извън България.

На Българите в Бесарабия ще пожелая един ден отново да живеят в своята Родина България без да им се налага да се местят! :icon_mrgreen:

[Podkrepa]

Ден на бесарабските българи

На 29 октомври за 72-ри път днес се отбелязва Денят на Бесарабските Българи. На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около петгодишно строителство се освещава трипрестолният храм в „Свето Преображение Господне" Болград (днешна Украйна).

  Денят на бесарабските ще бъде тържествено отбелязан в голямото българо-гагаузко село Кубей, Болградски район.

Програмата на празника включва изложба на приложно изкуство „Бесарабски мотиви" и голям празничен гала-концерт с участие на български фолклорни и танцови състави от Болградски, Саратски, Арцизки, Измаилски, Тарутински и Ренийски район, Одеска област.

   Стартът на тържествата бе даден ощена 24 октомври 2010 г. в гр. Измаил. В дома на културата „Шевченко" учениците от Измаилския български културно-просветен център „Аз Буки Веди" са изнесли празничен концерт. На 28 октомври за българите в Одеса в Одеската филхармония от 19 часа беше организиран концерт от възпитаниците на Одеския български културно-просветен център „Аз Буки Веди", в който участваха състави от селата Каменка и Бановка. На 2 ноември в гр. Болград ще бъде открита изложба на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на XX век". Изложбата се провежда съвместно с Българския младежки клуб „Актив". Град Болград е поредната спирка на тези уникални кадри, направени на протежение на ХХ век в бесарабските села. Изложбата вече бе представена в гр. Одеса, предстои да бъде показана и в други украински градове.

http://podkrepa.net/novini/333-den-besarabski

[omerzen]

Тази сутрин подочух от телевизия СКОТ (според сидеровистите) че след приключване на преброяването в Русия около 7 милиона са се определили като българи. Това вярно ли е? Може и погрешно да съм чул. Някой има ли повече инфорация по този въпрос?

[Теодор]

Д-р Елена Николова: За бесарабските българи България е нещо идеално

29 октомври 2010 | 15:39 | Агенция "Фокус"

Д-р Елена Николова, държавен експерт в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), пред Агенция “Фокус” .

Фокус: Какви са проблемите, с които се сблъскват бесарабските българи, както в Украйна, така и в Молдова?
Д-р Елена Николова: Проблемите са много. Можем да ги определим като предимно административно-правни и тук да сложим на първо място придобиването на българско гражданство и визовият режим, който много възпрепятства общуването им с прародината България. От близо една година се взеха много сериозни мерки за облекчаване на режима на придобиване на българско гражданство от нашите сънародници. Министър Божидар Димитров действително полага големи усилия в това отношение. Той е много компетентен по проблемите на българските общности в Украйна и Молдова и добре осъзнава, че това е един от възловите проблеми на сънародниците ни. Защо се отдава толкова голямо значение на придобиването на българско гражданство? Това е много важен фактор за съхраняването на българската идентичност на нашите сънародници в Украйна и Молдова. Освен песни, танци и език, тяхното съхраняване, изучаване и т.н. много важно е политическото отношение с България. А придобиването на българско гражданство е именно акт на такава обвързаност със съответната страна, която поражда не само права, но и задължения. Така че това е много отговорен акт на всеки гражданин на Украйна или Молдова, решил да кандидатства за българско гражданство. Това свидетелства за съхранено негово чувство към България и съзнание за общност с българската нация. Бесарабските българи са част от българската нация. Това е първият комплекс от проблеми – българско гражданство, облекчаване на визовия режим за лицата от български произход, каквито се явяват нашите сънародници. Още повече, че страните приемници на бесарабските българи Украйна и Молдова имат са с либерално законодателство режим по отношение на националните малцинства на тяхна територия. Нашите българи имат статут на национално малцинство. Законово те имат право да поддържат връзка с прародината си, да изучават родния си език, култура, традиции и да ги съхранят. Това е въпрос и на двустранни отношения и спогодби. В това отношение няма пречки. Техният стремеж към България е напълно легитимен и българската страна трябва да го поощрява, да го насърчава, да поддържаме контакти.
Фокус: Каква е политиката, която води Държавната агенция за българите в чужбина по отношение на бесарабските българи в Украйна и Молдова?
Д-р Елена Николова: В нашата работа е залегнал основният принцип, че тези българи са неотменна от българската нация, че България им дължи грижи и внимание, както на всички други българи, независимо, че по-голям процент от тях нямат българско гражданство. Но те участват във всички проекти. Ето, например, проектът „Роден език и култура зад граница”. Той касае българите в чужбина, новата емиграция, новата емигрантска вълна в Испания, в Гърция, в САЩ, поради което „губим” много български деца. Те не са тук сред нас, но трябва да си останат българчета, да им се създадат условия да изучават български език, макар и на ниво неделно училище. Българската държава, нашата агенция за българите в чужбина, Министерството на образованието, младежта и науката напълно на равни начала допускат да кандидатстват в проекта неделни училища и други структури на общността на нашите сънародници в Украйна и Молдова. Те трябва да съхраняват своята идентичност, която по чудо от 2 века вече оцелява. Оцелява и родовата им памет за България. Те знаят, че техните прадеди са от тук. Те имат елит в Украйна и Молдова и заемат високи политически позиции във властта, и икономически елит, и интелигенция. Като се започне от тези елити и се стигне до обикновения човек – бабата на село, дядото на нивата. Всички те изпитват такава любов към България, такова уважение към нашата държава… За тях България е нещо идеално.
Фокус: На какво се дължи според вас тази любов към България?
Д-р Елена Николова: В тяхната представа, може би България е такава, каквато те я виждат в техните очи – хубава, прекрасна, планините, небето на България, горите. Те се отнасят с голямо уважение към страната, а Левски и Ботев за тях са кумири – не, че тук в България не са, но това е нещо велико за тях. Аз си го обяснявам с това, че са съхранили някои добродетели на българите. Това е и семейно възпитание. Те никога няма да говорят срещу България. Те никога няма да говорят срещу президент, премиер. Те се отнасят към всички с огромно уважение. Ние можем да се поучим от тях в това отношение, защото трябва да уважаваме нашите институции.
Фокус: Може ли да се каже, че българската идентичност при тях е много по-съхранена, отколкото при българите в други държави?
Д-р Елена Николова: Не смея да направя такова обобщение. Но бих изтъкнала, че при тях се е съхранила по един по-специфичен начин тази самобитност. Това е породено, естествено, от условията, при които живеят, обществено-политически режими, през които е преминала общността и никак не им е било леко. Общността е минала през трагични събития и въпреки това е оцеляла и е съхранила чувството си за принадлежност към България.
Фокус: Как всъщност успяват да съхранят всички тези традиции, фолклора?
Д-р Елена Николова: По един много естествен начин, тъй като това е на уважение в селището и в семейството. В Одеска област в Украйна все още са запазени селищата, които българите основават при преселването си отвъд Дунава – в края на 18 и началото на 19 век. Това време съвпада с руско-турските въоръжени конфликти, когато от България се изтеглят отвъд Дунава с руските войски, поради страх и гонения от местните турски власти.
Фокус: Какво още трябва да се подобри в политиката на страната ни спрямо бесарабските българи?
Д-р Елена Николова: Според мен, основите са поставени – да се улесни придобиването на гражданство, да се облекчи визовият режим, културните контакти да са по-интензивни, научните контакти да са по-системни. Важни са и неформалните връзки и общуване – хората да могат да посещават България. Тук финансовите спънки са най-големи, защото за тях е скъпо. Най-важното е, че е в действие 103-то постановление на МС по силата, на което се осъществява всяка година много голям прием на българи по произход. Най-голяма квота се дава на Украйна и на Молдова, защото там има огромни български общности.

http://focus-news.net/?id=f16234

[Podkrepa]

Тази сутрин подочух от телевизия СКОТ (според сидеровистите) че след приключване на преброяването в Русия около 7 милиона са се определили като българи. Това вярно ли е? Може и погрешно да съм чул. Някой има ли повече инфорация по този въпрос?

Не. Резултатите ще излязат догодина по някое време.

7 милиона се предполага че са общо долу-горе (1926-а са били милион и половина след погрома на Червената Армия над Идел-Урал и сталиновите чистки). Ще е наивно обаче да мислим е всичките ще е декларират като българи - все едно всички в Македония догодина да се самоопределят така. http://podkrepa.net/novini/332-rf-prebroiavane

[ekaterinak]

Здравейте! Днес се чества Денят на бесарабските българи. Който проявява интерес, да заповяда на събитието

[Hatshepsut]

29 октомври - Ден на бесарабските българи

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува “Свето Преображение Господне”.

 Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам  Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират  духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм “Свето Преображение Господне”, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия “Св.св.Кирил и Методий” /Народно централно училище в Болград/, учредена с правителствена грамота /хрисовул/ на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната ни и културна история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията, се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи. Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие.

Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища. По волята на съдбата техните потомци са пръснати в цял свят – Русия, Казахстан, на практика всички европейски страни, Америка. Наш свят дълг е да съхраним връзката си с тях, те са наши най-близки сънародници, неразделна част от българската нация.

Нека 29 октомври винаги ни обединява и ни напомня за славното минало на нашия народ, за примера на бесарабските българи – пример на безусловна вярност към Родината.

http://www.borm-md.org/bg/node/653