Дора Костова: Любовта на българите в Украйна към българското е запазена и генетически предадена до ден-днешен
18 септември 2011 | 06:00 | Агенция "Фокус"
За събора „Кубрат събира потомците си” в украинското село Малое Перещепино Агенция „Фокус” разговаря с Дора Костова – главен редактор на вестник „Роден край” - Одеса, Украйна.
Фокус: Какъв е поводът за организиране на събор „Кубрат събира потомците си” в село Малое Перещепино, Полтавска област?
Дора Костова: Преди 10 години издигнахме паметник на хан Кубрат на мястото, където е намерено неговото съкровище през 1912 г. По моя инициатива, която огласих пред много хора и един наш българин, депутат от парламента - Николай Габер, подкрепи това мнение и с него заедно през 2001 г. организирахме едно мащабно мероприятие – акция по издигане на паметника в село Малое Перещепино на мястото, където е намерено съкровището. Дотогава българите в Украйна за съжаление нямаха и представа, че Първата българска държава е заемала територия, от която е част и Украйна, че първият български държавник е бил хан Кубрат. Тази история за българите в Украйна изобщо я е нямало, не е съществувала, не е позната. През 2001 г., откакто издигнахме паметника, темата за Стара Велика България, за историческото минало на българина, не само от периода като са се преселили българите в Бесарабия, а в по-голяма дълбочина, се разбули в голяма степен за нашите българи и чувството, че българското историческо минало е с голяма давност и цивилизационен принос в общото културно-историческо наследство. Не само за българите, а за много народи, които сега са потомци на Кубратовите българи – така се идентифицират тук в постсъветското пространство – като мордовци, чуваши, кабардино-балкарци и много други. За мнозина и досега е откритие как така тези народи са в историческото си минало българи.
От вестник „Роден край” излизаме с различни инициативи за българското самочувствие. Всяка една година я наричаме във връзка с някакво събитие. Тази година я обявихме като година на Стара Велика България. В първия си брой през 2011 г. обозначихме, че на датата 17 септември ще се проведе събор на мястото, където е намерено съкровището и където е установен паметникът.
Приятно ми е, че от България се изяви родолюбката Елисавета Георгиева, която още преди година заяви, че лично ще извезва знаме за Кубрат и присъства на събора. Тя дари знамето, което специално е подготвила, на селския музей. Организирана е кръгла маса с участието на представители от обществени организации, държавници от Одеска и Полтавска област, представители на татарския народ, чувашки, кримско-татарски, които си знаят, че тяхното минало е прякото потекло от прабългарите. Целта на това мероприятие е все повече да се знае за историческото минало. За българите, откъснати от корена си – родината България, много голямо значение ще има това - да продължават да усещат, че нашата кръв изтича на много по-далеч и тези извори са ни дали самочувствие и сила да издържаме при различни ситуации, държавни промени и т. н. Тази акция ще допринесе действително за българското самочувствие, самосъзнание и гордостта от българския ни произход. Това, което винаги тук поддържаме със всяка една наша акция. Мото на вестник „Роден край” е „Българи да си останем!” Мислим да укрепим това съзнание.
Фокус: Символ на какво е паметникът на хан Кубрат?
Дора Костова: Символ на това, че там е намерено съкровището, там е бил хан Кубрат, там са били прабългарите, там е било първото българско държавно устрояване, там се е съградила държавността на България, която после се е била Дунавска България и Волжка България. Но там е първото държавно строене на българите. Символът – там е намерено съкровището на хан Кубрат, което сега се намира в Ермитажа в Петербург.
Фокус: Кога е намерено това съкровище?
Дора Костова: През 1912 г. Намерили са го две овчарчета, които случайно пропаднали в земята и намерили нещо, което се чудили какво е. Отишли си вкъщи и родителите им ги набили – помислили, че окрали църквата. После овчарчетата казали: „Вървете и вие, ще видите колко има там.” Така това съкровище е открито в земите, които днес са Полтавска област. Когато провеждахме първия събор, когато издигахме паметника, мислехме, че ще имаме някакви препятствия от Украйна, защото все пак ние живеем тук. В Одеска област ни се издава вестникът, но е за българите в цяла Украйна. Мислехме си, че ще бъдем подозирани от украинците в някакви антидържавни действия. Стана обратното – украинците възприеха тази акция като благородна и изразът им, който може да не съответства на истината, но за мен е важен, беше: „Ах, вие българите, толкова сте задружни, толкова четете вашата история. Ето при царя от VI в. сте дошли.” Знаем се, че нито сме толкова задружни, нито сме толкова обединени, но все пак този израз, който демонстрираха българите в сърцето на Украйна мисля, че е голям принос за имиджа на българите от цял свят и изобщо на днешна България, която е оцеляла като потомка на Стара Велика България – първата българска държава, която се е намирала на големи територии – от р. Волга до Карпатите и Черно море. Била е огромна държава – за съжаление не е просъществувала дълго, но тя е дала голям стимул за по-нататъшното създаване на Волжка България, Дунавска България – до днес съществуваща. Надяваме се, че България ще оцелее през вековете и ще се разнася нейното величие. Горди сме, че сме българи и тази гордост за българите в Украйна не е измислена. Разбираме, че в България, заради икономически въпроси има разочарования, несъгласия и претенции от мнозина днешни емигранти, но българите в Украйна са били принудени съвсем по друга историческа истина, заради други събития да емигрират. Но любовта към България, към българското, към българския им произход е останала запазена и генетически предадена и до ден днешен. И когато има такива мероприятия, това звучи достатъчно убедително. Различни акции сме провеждали от редакцията с цел именно българското да звучи и да укрепва съзнанието ни. Мислим, че тази акция е резултативна в този смисъл.
Фокус: В село Малое Перещепино как се съхранява това ценно историческо минало – именно там е открито това съкровище? Споменахте, че има селски музей.
Дора Костова: Има училищен музей, който е достатъчно широк. След като открихме паметника през 2001 г., по наша молба, чрез Организационния комитет подадохме молби в Министерството на образованието. В учебния процес на Полтавска област има раздел Стара Велика България. Във всяка област изучват История моего края – История на моя край. Във всички учебници, във всички области има такъв раздел, а в раздела на Полтавска област въведоха „История на Стара Велика България”. Това е голяма крачка за подрастващото поколение и в училището, където е много приятно – там учат украинци, в момента украинци населяват селото, всички деца знаят, че тук е било погребението на царя на Стара Велика България, тук е съкровището. Тази история всички я знаят и ако влезете в музея, там децата водят екскурзията, учениците, които вече са станали преките и дипломати, и пропагандисти на българската история.