Информационен Портал на българите в Украйна

[Теодор]

Българският културен център в Приднестровието стана на две години

Тираспол. Българската общност от Приднестровието (непризнатата Приднестровска молдовска република) чества 2-годишнината от откриването на Български културен център при Приднестровския държавен педагогически университет „Т.Г Шевченко” в гр. Тираспол. Това съобщиха за Агенция “Фокус” от Асоциацията на българите в Украйна.
Този център изигра важна роля в консолидирането на местните българи и тяхното активно приобщаване във възрожденския процес на диаспората. Специално за официалната церемония на честванията на Българския център в Тираспол пристигна Посланикът на Република България Георги Панайотов, който подчерта огромната роля Центъра в прокарването на българската идея и културното развитие на българите и поднесе подарък компютър. Домакинът – ректорът на ПДУ "Т.Г. Шевченко" проф. Степан Берил, благодари на високия гост и обяви, че в най-скоро време със съдействието на Посолството на Р България в Молдова, в Университета ще бъде открита Българска катедра. Откриването на Българския културен център на базата на Приднестровския държавен университет "Т.Г. Шевченко" е резултат на съвместни усилия в рамките на международния тристранен договор между Асоциацията на българите в Украйна, Украинския център сътрудничество в Тираспол и ПДУ "Т.Г.Шевченко".
Днес в Приднестровието живее голяма българска диаспора, съсредоточена най-вече в с. Паркани, която с разпадането на Съветския съюз бе разделена с държавни граници от сънародниците си в Бесарабия. Но никакви граници не могат да попречат на голямото родолюбие и желанието да подадеш ръка на своите братя, да им помогнеш да запазят своя дух, език и култура. Именно това бе мотивацията Асоциацията на българите в Украйна в лицето на президента Антон Киссе да окаже финансова и интелектуална помощ в откриването на Българския център. "Приятно е, че Асоциацията, заедно с нашите партньори, успяхме да направим едно важно дело. Центърът се превърна в едно българско огнище, което през този период държи буден огъня на българското родолюбие сред нашите сънародници в Приднестровието, където живеят близо 14 хиляди българи, сред които по-голямата част са представители на българската общност от с. Паркани. И двегодишната дейност на центъра доказа, че чрез културни проекти и връзки, ние успяхме да открием границите и да преодоляваме общите ни проблеми" - отбелязва Антон Киссе.

http://focus-news.net/

[Теодор]

Дора Костова: Любовта на българите в Украйна към българското е запазена и генетически предадена до ден-днешен

18 септември 2011 | 06:00 | Агенция "Фокус"

За събора „Кубрат събира потомците си” в украинското село Малое Перещепино Агенция „Фокус” разговаря с Дора Костова – главен редактор на вестник „Роден край” - Одеса, Украйна.

Фокус:  Какъв е поводът за организиране на събор „Кубрат събира потомците си” в село Малое Перещепино, Полтавска област?
Дора Костова:  Преди 10 години издигнахме паметник на хан Кубрат на мястото, където е намерено неговото съкровище през 1912 г. По моя инициатива, която огласих пред много хора и един наш българин, депутат от парламента - Николай Габер, подкрепи това мнение и с него заедно през 2001 г. организирахме едно мащабно мероприятие – акция по издигане на паметника в село Малое Перещепино на мястото, където е намерено съкровището. Дотогава българите в Украйна за съжаление нямаха и представа, че Първата българска държава е заемала територия, от която е част и Украйна, че първият български държавник е бил хан Кубрат. Тази история за българите в Украйна изобщо я е нямало, не е съществувала, не е позната. През 2001 г., откакто издигнахме паметника, темата за Стара Велика България, за историческото минало на българина, не само от периода като са се преселили българите в Бесарабия, а в по-голяма дълбочина, се разбули в голяма степен за нашите българи и чувството, че българското историческо минало е с голяма давност и цивилизационен принос в общото културно-историческо наследство. Не само за българите, а за много народи, които сега са потомци на Кубратовите българи – така се идентифицират тук в постсъветското пространство – като мордовци, чуваши, кабардино-балкарци и много други. За мнозина и досега е откритие как така тези народи са в историческото си минало българи.
 От вестник „Роден край” излизаме с различни инициативи за българското самочувствие. Всяка една година я наричаме във връзка с някакво събитие. Тази година я обявихме като година на Стара Велика България. В първия си брой през 2011 г. обозначихме, че на датата 17 септември ще се проведе събор на мястото, където е намерено съкровището и където е установен паметникът.
 Приятно ми е, че от България се изяви родолюбката Елисавета Георгиева, която още преди година заяви, че лично ще извезва знаме за Кубрат и присъства на събора. Тя дари знамето, което специално е подготвила, на селския музей. Организирана е кръгла маса с участието на представители от обществени организации, държавници от Одеска и Полтавска област, представители на татарския народ, чувашки, кримско-татарски, които си знаят, че тяхното минало е прякото потекло от прабългарите. Целта на това мероприятие е все повече да се знае за историческото минало. За българите, откъснати от корена си – родината България, много голямо значение ще има това - да продължават да усещат, че нашата кръв изтича на много по-далеч и тези извори са ни дали самочувствие и сила да издържаме при различни ситуации, държавни промени и т. н. Тази акция ще допринесе действително за българското самочувствие, самосъзнание и гордостта от българския ни произход. Това, което винаги тук поддържаме със всяка една наша акция. Мото на вестник „Роден край” е „Българи да си останем!” Мислим да укрепим това съзнание.

Фокус:  Символ на какво е паметникът на хан Кубрат?
Дора Костова:  Символ на това, че там е намерено съкровището, там е бил хан Кубрат, там са били прабългарите, там е било първото българско държавно устрояване, там се е съградила държавността на България, която после се е била Дунавска България и Волжка България. Но там е първото държавно строене на българите. Символът – там е намерено съкровището на хан Кубрат, което сега се намира в Ермитажа в Петербург.

Фокус:  Кога е намерено това съкровище?
Дора Костова:  През 1912 г. Намерили са го две овчарчета, които случайно пропаднали в земята и намерили нещо, което се чудили какво е. Отишли си вкъщи и родителите им ги набили – помислили, че окрали църквата. После овчарчетата казали: „Вървете и вие, ще видите колко има там.” Така това съкровище е открито в земите, които днес са Полтавска област. Когато провеждахме първия събор, когато издигахме паметника, мислехме, че ще имаме някакви препятствия от Украйна, защото все пак ние живеем тук. В Одеска област ни се издава вестникът, но е за българите в цяла Украйна. Мислехме си, че ще бъдем подозирани от украинците в някакви антидържавни действия. Стана обратното – украинците възприеха тази акция като благородна и изразът им, който може да не съответства на истината, но за мен е важен, беше: „Ах, вие българите, толкова сте задружни, толкова четете вашата история. Ето при царя от VI в. сте дошли.” Знаем се, че нито сме толкова задружни, нито сме толкова обединени, но все пак този израз, който демонстрираха българите в сърцето на Украйна мисля, че е голям принос за имиджа на българите от цял свят и изобщо на днешна България, която е оцеляла като потомка на Стара Велика България – първата българска държава, която се е намирала на големи територии – от р. Волга до Карпатите и Черно море. Била е огромна държава – за съжаление не е просъществувала дълго, но тя е дала голям стимул за по-нататъшното създаване на Волжка България, Дунавска България – до днес съществуваща. Надяваме се, че България ще оцелее през вековете и ще се разнася нейното величие. Горди сме, че сме българи и тази гордост за българите в Украйна не е измислена. Разбираме, че в България, заради икономически въпроси има разочарования, несъгласия и претенции от мнозина днешни емигранти, но българите в Украйна са били принудени съвсем по друга историческа истина, заради други събития да емигрират. Но любовта към България, към българското, към българския им произход е останала запазена и генетически предадена и до ден днешен. И когато има такива мероприятия, това звучи достатъчно убедително. Различни акции сме провеждали от редакцията с цел именно българското да звучи и да укрепва съзнанието ни. Мислим, че тази акция е резултативна в този смисъл.
 
Фокус:  В село Малое Перещепино как се съхранява това ценно историческо минало – именно там е открито това съкровище? Споменахте, че има селски музей.
Дора Костова:  Има училищен музей, който е достатъчно широк. След като открихме паметника през 2001 г., по наша молба, чрез Организационния комитет подадохме молби в Министерството на образованието. В учебния процес на Полтавска област има раздел Стара Велика България. Във всяка област изучват История моего края – История на моя край. Във всички учебници, във всички области има такъв раздел, а в раздела на Полтавска област въведоха „История на Стара Велика България”. Това е голяма крачка за подрастващото поколение и в училището, където е много приятно – там учат украинци, в момента украинци населяват селото, всички деца знаят, че тук е било погребението на царя на Стара Велика България, тук е съкровището. Тази история всички я знаят и ако влезете в музея, там децата водят екскурзията, учениците, които вече са станали преките и дипломати, и пропагандисти на българската история.

[Hatshepsut]

Запорожките българи организираха международен научен семинар

В украинския град Мелитопол, Югоизточна Украйна, се състоя международен научен семинар "Българите в Северното Приазовие; традиции и интертекстуалност". Конференцията е посветена на 150 години от появата по тези земи на първите български села, съобщи украинската агенция Укринформ, цитирана от БТА.
 В семинара участваха представители на университетите в Шумен и Велико Търново. Обсъдени бяха теми, свързани с етнонационалната политика, националната идентичност на българите, с българския фолклор, както и проекти на българската културна общност в Мелитопол.
 В Запорожието, където се намира Мелитопол, живеят представители на повече от 130 етноса. За района е характерен богатият културен живот на отделните общности, който се дължи и на доброто сътрудничество между местните власти и етническите общности, заяви на семинара представителят на местната администрация Ирина Панкина.
 Според преброяване от 2001 г. в Украйна живеят 204,600 етнически българи, от тях 27,700 в Запорожието, отбелязва Укринформ.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1760&text=&fromDate=&toDate=&newsID=99511.

[FELDMARSCHALL]

Лошото е че българите в Украйна са доста проруско настроени, а то именно Русия се е опитвала векове наред да ги асимилира...

[Цар Борис три]

То само българите в Украйна те цял свет се опитват да го русифицират вижте че Ръсиа се прави на страна страдалка прави се на по католик от папата те са по тихия и безшумен режим като КГБ сега като беше ПУТЛЕР При СРЪБСКИТЕ БОКЛУЦИ НИЩОЖЕСТва е говорил србчета да ходат в украйна и да са на страната на Ръсиа ще им се плаща тлъсто и ако могат между времнно по тихия режим още земя да прилапат сигурно природните им богатства свършват.

[Петкан]

Българската диаспора в Херсонска и Одеска област е поискала от украинския президент Порошенко автономия, след като той е обещал автономия на кримските татари.
Украинският президент е обещал скорошни промени в конституцията на страната.

Украину – на кусочки: украинские болгары рассказали, где хотели бы основать свои автономии
17:02 04.07.2016




Украинские болгары вслед за крымскими татарами и румынами из Буковины тоже захотели получить автономию.

Они обратились к президенту Украины Петру Порошенко с требованием выделить им автономные территории в Одесской и Херсонской областях страны.

Об этом сообщили украинские СМИ со ссылкой на предложение лидера болгарской диаспоры на территории Украины Юрия Паличева в понедельник, 4 июля.

Юрий Паличев не стал скрывать, что такая идея у болгарской диаспоры возникла после того, как Петр Порошенко объявил о том, что крымские татары получат автономию – президент Украины пообещал, что в самое ближайшее время внесет изменения в украинскую конституцию.

Паличев отметил, что идея о предоставлении крымским татарам автономии является признаком существенных изменений в правовом поле Украины, и украинские болгары тоже обладают правом на автономную жизнь.

Ранее сообщалось, что после заявления Порошенко о скором изменении статуса крымских татар в составе Украины о желании основать собственную автономию заявили и румыны из Буковины. Они попросили, чтобы место их проживания в Черновицкой области наделили правами автономии.

http://nation-news.ru/201089-ukrainu-na-kusochki-ukrainskie-bolgary-rasskazali-gde-hoteli-by-osnovat-svoi-avtonomii
...
Херсонска област на картата на Украйна.

http://kherson-more.com.ua/karta.htm
...
Одеска област на картата на Украйна.

http://carta.cyperb.com.ua/ukr/18-odobl.html

...

[Hatshepsut]

България ще разкрие свое Консулство в Тараклийския район в Молдова


Павел Филип и Росен Плевнелиев

Република България ще разкрие свое Консулство в Тараклийския район в Република Молдова. Потвърждение за това държавният глава Росен Плевнелиев получи от министър-председателя на Молдова Павел Филип, с когото проведе разговор в Ню Йорк в рамките на Общия дебат на 71-вата сесия на Общото събрание на ООН. Разширяването на българско дипломатическо присъствие в Молдова ще допринесе за подобряване на консулското обслужване на молдовските граждани от български произход, ще стимулира инвестиционния интерес на българския бизнес и цялостно ще направи по-видими ползите от процеса на европейска интеграция за молдовските граждани, заяви президентът Росен Плевнелиев по време на разговора. Държавният глава изрази надеждата на българската страна териториално-административната реформа в страната да не доведе до закриване на Тараклийския район, където исторически е концентрирано българското национално малцинство. Двете правителства също така трябва да положат максимални усилия за започване на процедурата за преобразуването на Тараклийския държавен университет във филиал на българско висше училище, посочи президентът Плевнелиев. България счита, че по този начин ще бъде запазено единственото българско висше училище в чужбина. България също така очаква в процеса на оптимизиране на училищна мрежа в Молдова да бъдат запазени и разширени възможностите за изучаване на български език, подчерта държавният глава, като изрази благодарност за създадените условия за запазването и за развитието на културната и езикова идентичност на българската общност в Молдова. От своя страна премиерът Павел Филип посочи, че Тараклийският държавен университет е възможност за българското национално малцинство да се запознае с напредъка на България след присъединяването към ЕС. Финансовата стабилност, устойчивостта на банковата система и създаването на условия за привличането на повече преки чуждестранни инвестиции, включително от България, са сред основните приоритети на молдовския кабинет, посочи премиерът Филип, който насърчи българския бизнес „да погледне към Молдова“. Президентът Плевнелиев и премиерът Филип споделиха готовността на двете страни да дадат тласък на двустранните търговия и инвестиции. България разполага и с богат опит в ключови сектори като банковата система, енергетиката, транспорта и логистиката, образованието, науката, туризма. Молдова има безусловна българска подкрепа по пътя към членство в ЕС и България е готова да сподели научените уроци от процеса на европейска интеграция, увери още президентът Росен Плевнелиев. По думите на държавния глава, в контекста на мигрантската криза гласът на България в региона ще става все по-отчетлив, което ще повиши и българската роля в ЕС, включително по отношение на инициативата на ЕС „Източно партньорство“. Членството на страните от Западните Балкани и Молдова е от стратегически интерес за България, припомни държавният глава. Работи се по осъществяване на официално посещение на българския президент в Молдова в най-скоро време, стана ясно още по време на разговора.

http://www.cross.bg/bulgariya-moldova-plevneliev-1520694.html#.W60ir3szaM8