Не искам да ти отговарям, защото ще ти падна на нивото и темата ще се превърне в нещо друго. Ако ти е по-добре, пиши си една точка като победител и да продължаваме напред.
Ще се опитам да разсъждавам на глас и да ви напиша неща, коита не можете да намерите в Интернет и не са плод на "титаническите усилия - копи пейсни".
В предговора на книгата "Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори", Д, Ангелов Пише следното:
Изграждането на богомилството било предизвикано не само от благоприятната почва, която се създала сред българското общество през Х век, но и от влиянията на по-стари социално-религиозни учения, които се разпространявали по това време в Балканския полуостров и главно в съседната на България Византийска империя. Две учения допринесли за ожормяне на богомилските възгледи - павликянството и масалианството.
Учението на павликяните било създадено през втората половина на VІІ в. във византийската Мала Азия, а през VІІІ-ІХ в. то проникнало и на територията на Балканския полуостров. Родоначалник на това учение бил някой си Константин. В основата на павликянството лежал дуалистичният светоглед, който бил свойствен на учението на някогашните манихеи и техния учител Манес от ІІІ в. Павликяните твърдели, че небесният мир и душата на човека са творения на добрия бог, а видимия свят и тялото на човека е дело на злото начало. Те считали при това, че борбата между доброто и злото ще бъде вечна, без никой да може да надделее, т. е. придържали се о тъй наречения абсолютен дуализъм. Павликяните се обявявали остро против църковните обреди и духовенството, като казвали, че всеки може сам да се моли на бога, без за това да му е необходим някакъв посредник.
През Х в. голям брой павликяни били заселени в Тракия, и то главно в гр. Пловдив и околностите му. Това станало по време на византийския император Йоан Цимиски 969-976 г. Масовото им заселване в Тракия усилило тяхната пропаганда и допринесло значително за оформянето на богомилските възгледи."
Това е и днес възприетата от историците истина за произхода на богомилското учение. От нея можем да си направим заключението, че на територията на България до прословутото заселване на павликяни-арменци на теритарията на Пловдив и околността не е имало подобна ерес.
За арменската връзка на павликяните можем да прочетем и във всички енциклопедии и викиредии:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%8F%D0%BD%D0%B8Нека сега да поразсъждаваме трезво и да се обърнем към някои други извори, които третират произхода на павликянството.
През 1922 г. известният академик Йордан Иванов публикува статията си "Произход на павликяните според два български ръкописа".
За връзката на основателите на павликянството Павел и Иоан вече съм писал в темата за зороастрийството.
Сега ще се спра на един друг "надежден" извор - Петър Сицилийски и неговата "Полезна история:
http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Petr_Sic/frametext.htmПЕТР СИЦИЛИЙСКИЙ
ПОЛЕЗНАЯ ИСТОРИЯ
Полезная история Петра Сицилийского — осуждение и опровержение ереси манихеев, называемых также павликианами, начертанная для архиепископа Болгарии
XI. Пресловутый Мани не христианского происхождения, да не будет! Он также не был изгнанным, подобно Симону, из церкви, — ни он, ни бывшие до него учителя подобного зла. Он вор, усвоивший дурные учения других ересей; а как это он делал и каким образом, слушайте! В Египте жил некий Скифиан, по происхождению сарацин, не имевший ничего общего ни с иудейством, ни с христианством. В Александрии, где он жил, он подражал Аристотелю и сочинил четыре книги. Первая называлась «Святое Евангелие»; она, однако, содержала деяния не Христа, а смертных, и только название было такое у нее. Другая называлась «Главное», третья — « [Книга ] таинств», цель составления которой — опровержение [Моисеева] закона и пророков. Четвертую называют «Сокровищем жизни», хоть она есть сокровище смерти. Учеником его был некто по имени Теребинт. Вышеупомянутый Скифиан, прибывший в Иудею и осквернявший ее, был убит [ниспосланной] богом болезнью и этим зараза была прекращена. А ученик зла Теребинт, будучи наследником денег, книг и ереси, прибыл в Палестину. В Иудее все его узнавали и осуждали, поэтому он оттуда перешел в Персию, где назвал себя Буддасом, чтобы его и там опять не узнали по имени. Противниками его там оказались последователи Митры. Во время великих споров и перебранок с ними, он (т. е. Буддас.—Р. Б.) был изобличен. Будучи выгнанным оттуда, нашел убежище у некоей вдовы. Затем, поднявшись на крышу дома, он воззвал к воздушным демонам, которых и до сих пор манихеи зовут со своего гнусного фигового дерева, и, получив от бога удар, упал с [крыши] дома и умер. Таким образом был истреблен второй зверь.
Ако ученикът Теребинт се наложи на житието на св. Вартоломей и на Буда, ще видите че е едно и също. А в описанието на Мани пък ще видите един изопачен разказ за живота на Исус от Евангелията.
Но нека да се върнем към "арменската" връзка на павликянството:
XXI. Некоторые из его учеников дошли до Самосаты в Армении 61 и, посеяв там плевелы коварства, обманули многих тамошних армян. Спустя некоторое время, корень злейшего посева, разрастаясь, принес многим смертоносные плоды повсюду вплоть до Фанарии 62. Ибо некая женщина из Самосаты по имени Каллиника имела двух сыновей Павла и Иоанна, этих двух змей. Воспитав и обучив гнуснейшей ереси, [она] породившая их ехидна, послала их из Самосаты проповедывать заблуждение. Они перешли в одно селение прихода Фанарии и, найдя жителей его невежственными и не устойчивыми [в вере], посеяли там яд коварства и горькие плевелы дьявола. Поэтому до сих пор это селение называется Эписпарис 63, а ересь получила название от имени проповедовавших, ибо с тех пор они начали называться вместо манихеев павликианами 64. Чтобы эта зараза, распространяясь, не заразила многих из нас, наши благочестивейшие и православные цари, побуждаемые божьим рвением, время от времени убивают манихеев, находящихся на территории Ромейского государства, [делая это] согласно сказанному господом в Евангелиях: «Не желающих, чтобы я царствовал над ними, приведите ко мне и избейте их» 65.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
61. Под Самосатой Армении имеется в виду не известный город Samosata в Сирии, а город Arsamosata в Западной Армении.
62. Жерфаньон локализует эту местность в современном Таш-Ова, главным центром которой является Herek, в районе южного течения рек Ешил-Ырмак и Гелгит-Ырмак (см. Н. Gregoire. Pour 1'histoire des eglises Pauliciennes, KainocwroV du Pont Episparis en Fanaroia. — Orientalia Christiana Periodica, vol. XIII, № 3—4, 1947, p. 510).
63. Местность Эписпарис еще исследователями не локализована. Название селения Петр Сицилийский производит от греческого глагола iepisperirw — посеять. Это выдумка автора. Возможно имеется в виду Спер — область в Высокой Армении.
64. О происхождении ереси павликиан существуют еще две легенды. Одна сохранилась в армянском тексте, который помещен в так называемой «Книге о ересях», изданной Миабаном (Галустом Тер-Мкртчяном) в 1892 г. в армянском журнале «Арарат». Эта «Книга» представляет собой перевод известного труда Иоанна Дамаскина Пер? atpeaewv, за исключением интересующей нас части — глав 153—154. Они представляют собой легенду о происхождении и распространении павликианской ереси в Армении. Подробно об этом см.: Р. Бартикян. К оценке некоторых источников по истории павликианского движения. — Известия АН Арм. ССР, серия общ. наук, № 6, 1957 г. (на арм. яз.). Другая легенда о происхождении павликианской ереси и о ее распространении в Болгарии, дошедшая до нас на древнеболгарском языке, издана болгарским историком И. Ивановым (Происходъ на павликяните споредъ два български ръкописа. — Списание на българската Академия на науките, кн. XXIV, клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ. София, 1922). Имеется и более поздняя версия этой легенды, изданная Ю. Яворским (Легенда о происхождении павликиан. — Сборник Отделения Русского Языка и Словесности Академии наук СССР, т. 103, № 3, 1928). Об этой легенде см.: Р. Бартикян. Легендарное происхождение павликиан по одной древнеболгарской рукописи. — Известия АН Арм. ССР, сер. общ. наук, № 1, 1957 (на арм. яз.).
65. Ев. от Луки, XIX, 27.
Къде се намират градовете Фанарии и Эписпарис?
Фанария, още и Панария означава "Пан човека", а ако сложиш и наставката за град "о пол", то се получава Панеропол, или Пенеропол.
Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга “ Гаргантюа и Пантагрюел” е Панеропол, или Пенеропол. Това означава “Град на Пан”. Булбудева (Пулпудева) пък е “Двамата (Би, Бу) Бел и Дева”, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски,
Эписпарис пък е Бесапара, защото П=Б. Бесен град, или градът на бесните (еретиците). А къде се е намирал този град пък е въпрос за отделна тема.
Вижте сега Житието на Мария Нова (Калиника).
Павел и Иоан са двамата Христосовци. Днес е Стефанов ден, вчера беше на Богородица, а онзи ден на Христос. Дали пък е случайно. Много случайности взеха да стават напоследък в моите теми.
А това, че богомилството и ранното християнство са едно и също събитие, не е само мое мнение.
Видка Николова в книгата си "Богомилството предобрази и идеи" стига до заключението, че Богомилството и Ранното Християнство са едно и също. Тогава излиза, че и Христос е живял заедно с Богомил и Василий, или е бил един от тях.
"Именно всред този "образец" и във времево, и в пространствено отношение се ражда "Тайна книга" на богомилите. Опитът ми да я анализирам се превърна в откровение, чиито мигове утвърдиха в мен за сетен път знанието за първичността на идеите спрямо останалия свят. Следвайки историята на конкретно заложените в "Тайна книга" идеи, аз датирам произхода на този писмен старобългарски паметник във втората половина на І в. (най-късно до средата на ІІ в.). Така "Тайна книга" от своя страна "издърпва" назад датировката на богомилството като учение - т. е. не Х в., както счита до момента академизираната историография, а І-ІІ в. С други думи - според мен
богомилството има строго първохристиянска характеристика."
Ето сега ще разберете защо учениците на павликянският Павел Самосатски носят същите имена, като и учениците на апостол Павел.
Имената на ересиарсите след духовното им посвещение също съответстват на учениците на апостол Павел – Силван, Тит, Тимотей, Епафродит (P. Siculi, ХХІ, ХХV). Предаването на харизмата и легализирането на водачеството става чрез сложен обреден комплекс, в които се възпроизвежда първичният мит, а духовното име на ересиарха вторично утвърждава връзката с божествени престижи. Новозаветните елементи в ритуала са повърхностни. Връзката с апостол Павел е нарочно търсена и подчертавана, но нейното митологизирано повторение не било достатъчно. При почти всички предавания на водачество се появявал спор между братя (истински или осиновени синове на починалия ересиарх). Тази повторяемост поставя въпроса доколко това е случайно следствие от проблеми с признаването на харизмата, или е нарочно търсен двубой между равнопоставени братя. От всички павликянски ересиарси само при един (Константин-Силван - около 668-687г.) няма регистриран такъв двубой. Водачите по традиция имат опонент и дори след утвърждаването си остават да делят общността с него. Такива са легендарните Павел и Йоан, Юст и Симеон-Тит, Теодор и Генесий-Тимотей, Захарий и Йосиф-Епафродит, Ваан и Сергий-Тихик (P.Siculi, ХХІ–ХХХІІ). Тази системност при предаването на харизмата задълбочава съмнението за нарочно търсено повторение на митологичен образец.
http://www.socialninauki.com/statii/Myth_and_history_of_the_Pakvlikjans.htmТова е засега. Богомилството е наследник на павликянството, което пък се оказа и ранното християнство. И това всичко се е породило на територията на България с центъп Филипопол, Булбудева, Пенеропол, още и Пловдив.