Нови книги на БНС

[Боил]

БНС с нова книга

Български Национален Съюз издаде своята втора книга, след биографичната брошура за генерал Христо Луков, която беше част от кампанията за отминалия вече Луковмарш – 2012. Новото заглавие, което БНС издава, отново е свързано с мероприятията, отпреди тазгодишното факелно шествие в памет на Генерала, а именно с международната националистическа конференция – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”. Докладите, които бяха прочетени на този първи по рода си паневропейски патриотичен форум у нас от родни и чужди лектори, бяха събрани в един общ сборник, който нарекохме – „Борба за национална Европа”. Към тях добавихме и някои други материали, автори на които са едни от най-изтъкнатите фигури на движението „Новите десни” – Пиер Кребс и Пиер Виал и които материали са от фундаментално значение за европейския национален светоглед и нашата културно-цивилизационна същност.

Сборника „Борба за национална Европа” ще бъде и първата книга за издателството на Български Национален Съюз – „Нова България”. То ще бъде специализирано в издаването на национално – патриотична литература, касаеща както съвременността, така и миналото. Особено внимание ще проявим към някои позабравени, но много важни националистически автори, творили и издавали преди 9-ти септември, като Борис Дрангов, Любомир Владикин, Александър Цанков и мн. др.

Книгата може да закупите от тук.





Редактирано от администратор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Ратникъ]

Кой е автора на книгата или "сборна команда" ?

[Боил]

Книгата е сборна - докладите на лекторите от конференцията + допълнителни материали.

[Ратникъ]

Книгата е сборна - докладите на лекторите от конференцията + допълнителни материали.

Съставил: Симеон Костадинов. Последно сборна ли е или Симеончо е събрал от тук от там ?

[Франкист]

Съставил: Симеон Костадинов. Последно сборна ли е или Симеончо е събрал от тук от там ?

Ако беше учил вместо да висиш по кръчмите щеше да знаеш каква е разликата между съставител и автор!

[Радко]

Издателството на Български Национален Съюз – “Нова България”, издаде своята втора книга. След сборника “Борба за национална Европа”, събрал докладите от Международната националистическа конференция – “Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”, провела се през февруари 2012 г., от печат излезе и книгата на полковник Борис Дрангов – “Помни войната”, превърнала се в библия за много поколения български офицери.

   Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.

   Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес така и по онова време също е имало реформа в Българската армия и  точно поради тази причина всичко, което е написал е напълно актуално и днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си, сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат, няма как да знаем. Но едно е сигурно, ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

Книгата може да закупите от тук.

Източник: www.bgns.net

[A.C.A.B]

Да, сега сте пуснали доста интересни книги в каталога си. Но искам да ви кажа ако може малко да намалите цените, защото са много солени... Имам в предвид книгите от раздел " Световна История" извинявам се но надали някой ще отдели 40-50 лева за книга...

_______________________________________________________________________________________
БЪЛГАРИЯ НАПРЕД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ!

[Hatshepsut]

Излезе книгата “Неизменният атропологичен облик на българите”

Когато имаме време, публикуваме информация за нови и интересни книги, които си заслужава да се прочетат. Днес Ви представяме една книга, която по великолепен начин развенчава един мит, който отдавна е загнезден в главите на съвременните българи. Това е митът за “смесеността” на българския народ, който според общоприетото мнение днес, е един миш-маш от всички народи и племена, които през някакъв период от историята са били или са преминавали през тази територия. В “Неизменният атропологичен облик на българите” са събрани статии и изследвания, издавани още преди 9.9.1944 г., които доказват, че българския народ, като естествено образувала се общност от хора в продължение на хилядолетия, е доказуема обективност, а не абстрактно етническо самосъзнание. По-надолу може да прочете два кратки откъса от книгата, а от ТУК може да си я закупите.

Всъщност българинът се отличава с извънредно силен усет за запазване здравето и жизнеспособността на потомството. Това се дължи отчасти на патриархално, съхранителното въздействие на турското владичество в продължение на пет века, през които останалите европейски народи са били подложени на народностни и културни дифузионни промени. Това се дължи отчасти на живота сред природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето с растения и с домашни животни. “И куче да вземеш, от сой го вземи”, казва българинът. А той наистина прилага в своя живот тази истина. При избор на снаха или на зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически и душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цяло севернобългарско село се размирило задето най-имотният селянин поради лакомия взел от съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна песен и още след три поколения, значи сега, в наше време, една трета от селото вече е поразена от епилепсия. Но то е пък изолирано от околните села, които не се сродяват с него. Такъв усет и такова чувство за отговорност има българският селяк към жизнеспособността на потомството си. Народните ни песни са богат източник за примери. Само полукултурни среди, които са се откъснали от българския корен се сродяват с гнилоча. Родовият усет на българина отива дори до крайност. На село вземат много рядко снаха или зет от съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усет се дължи и слабата асимилаторска способност на българския народ в миналото. Докато съседните ни народи смятат за свой всеки инородец, който добие тяхното народностно съзнание, българинът смята, например, за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадядо е бил инородец. Този усет отива дори до страх от сродяване с чужденеца. От там и търсенето дори на капка чужда кръв у някои сънародници и същевременно готовността за лични оскърбления на тази основа в случай на лоши отношения. Българинът е склонен да не признава за българи дори части от българския народ. Докато съседните народи искат непрестанно откъсването на части от българския народ, българинът е по-скоро склонен да забрави своето, отколкото да помисли за вземане на чуждо население. Тази черта не е добра, защото води към губене на своето, но тя има и добра страна. Тази черта се дължи, може би, отчасти и на историческото ни минало, но тя е характерна за българина и трябва да се запомни, защото обяснява до голяма степен заключенията на изследванията, които ще бъдат изложени по-нататък.
…
Сегашният състав на българската нация е съкровищницата на нашите дарби и на гордото минало на българщината, тя е живото тяло на днешна България и днес е изходното начало за мисията, която животът ни е възложил.
Малцина си дават сметка за истинската сила и за необикновеното могъщество на голите думи и на празните формули. Само тактиците на интернационализма са усетили и използвали тази сила. А заблудените им последователи са възприели по заповед боравенето с тях и се придържат строго към тактиката на своята пропаганда. Мнозина се чудят на упорството и на фанатизма на някои марксисти и лъжедемократи. Те обаче, не схващат, че имат насреща си хора, които по-малко мислят, а повече вярват и които идеологизират думи и формули, на които робуват. От това тъкмо робуване произлиза не само неяснотата в мисленето, но още и упорство и непоправимост. Робът на думата изпитва страх, когато помисли, че трябва да я напусне, но не само защото вярва, но защото усеща, че щом изостави тази своя слепешка тояга, ще остане без опора. Тъй като се е отрекъл да мисли със собствения си ум, той е станал отдавна духовен слепец.
Никой народ не е пострадал толкова, колкото българският, от това робуване. Така, например, в стремежа си да отричат всичко българско, пораженците втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смесен народ, който представял забъркана кръвна смесица от разни народи и че затова не сме си мязали един на друг, а всеки различно изглеждал.
Разбира се, че само специалистът може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материал. А обикновеният човек има само лични и най-често неверни впечатления за такива неща. Гражданинът не вижда разликата между овцете от едно стадо, но овчарят познава всяка овца от стадото и то отдалече. Това доказва обстоятелството, че многобройни научни факти остават и до днес неизползвани за националното ни образование и възпитание. Нашето общество е заблудено дори върху най-основните истини на българската действителност. Странно е, но българската интелигенция не познава дори физическия образ на българина. Ето доказателствата:
Ако попитате първия срещнат “интелигент”, дали в Северна или в Южна България хората са по-мургави, той ще ви отговори, че южнобългарите са по-мургави. А всъщност процентът на мургавите е малко по-висок в Северна България.
Ако попитате същия “интелигент”, дали севернобългарите или южнобългарите са по-високи на ръст, той ще ви отговори, че севернобългарите са по-високи. А всъщност това не е вярно.

https://bgns.net/