Човек така или иначе попада в колектив, дори и да не иска. Освен ако ти си фризьорка и работиш сама или най-много с още една жена. Или нещо подобно да работи човек. Сам. Сам да държи магазинче или някакво ателие. Обаче имам поне три примера от такива хора, които в началото са много доволни,че сами работят и прословутото "без началник на главата". Печелят добри пари. И само след 2-3 години тия хора са загубили чувството за нормално общуване. Като полудиваци са. Мислейки само за пари и да не бъдат излъгани от някого или ограбени. И какъв живот е това?
Човек е създаден и за да общува и за да има контакти с околните. Това обогатява както него, така и другите. Ние се учим и възпитаваме едни от други. Аз се чувствам обогатен, когато се запозная с друг тип хора, които са различни от мен, които ги вълнуват други неща. Това е част от красотата на живота. Но и разбирам и подминавам мълчаливо нечие мрънкане от нещо или недоволстване, защото знам че по-младите ми например колеги не познават Христа и нямат този душевен простор, който Бог дава на тези, които вярват в Него. Бог отваря много сетива и възможности, които невярващият човек и не предполага че съществуват. Бог помага да приемеш по-лесно другия какъвто е и какъвто си иска да бъде. Затова Бог, вярата ни и отношенията ни са неразривно свързани.