За паметниците

[Amenhotep]

В Ловеч няма регистър на военните паметници
 
03 октомври 2008 | 13:54 | Агенция "Фокус" 
 
 
Ловеч. Все още се води официален регистър на военните паметници в община Ловеч. Имаше наченки на идеята, но все още не е реализирана докрай, съобщиха за радио “Фокус - Велико Търново от администрацията. “22 са паметниците на загиналите във войните на територията на Ловешка област, които са вписани в Националния регистър”, каза подп. Патарински, началник във Военното окръжие в Ловеч. Най-много са военните паметници на територията на община Луковит. Повечето знаци, напомнящи за подвига на загиналите, са паметни плочи. На някои от тях е изписано едно име, на други – по повече. Шест са паметниците на територията на община Троян и са правени по различно време. Последният паметник в Троянско бе открит през миналата година в село Добродан. Той е строен по идея на Инициативен комитет и средствата основно са от дарения. “Тези паметници са включени в национален регистър. Всички са в сравнително добро състояние”, уточни подп. Патарински. Най-новият паметник на територията на община Ловеч бе открит на 11 май в село Малиново Лентата бе прерязана лично от президента Георги Първанов. “Решението за издигането на мемориала бе взето през 2003 година на сесия на Общинския съвет в Ловеч. Голяма част от средствата за построяване на мемориала са дарение от населението и от фирми. 3000 лева са предоставени от Съюза на ветераните и още 1300 лева - от военноинвалидите, припомни кметът на селото Хасан Караалиев.
Ловеч е един от малкото градове в България, в които няма паметник на загиналите във войните, каза пък Пламен Мяшков, завеждащ отдел в Регионалния исторически музей. В края на 90-те години имаше идея да бъде направен такъв в центъра на града. Проведе се и конкурс за проект, който бе спечелен от арх. Аласбахи и арх. Богдан Кръстев. Той представлява пирамида, на която са изписани имената на всички жители на Ловеч, дали живота си за България. От Историческия музей са събрали всички данни за тях. Определено бе и мястото на мемориала, но строеж така и не бе започнат. Преди около три години теренът бе отреден за строеж на катедрален храм, който вече се гради усилено. Ловчанският митрополит Гавриил заяви, че до входа на църквата ще бъде поставена плоча с имената на загиналите.
За паметниците по принцип се грижат общините. Не ми е известно обаче да се води регистър, каза още Пламен Мяшков. Историците обхождат редовно мемориалите и специалистът е категоричен, че са в добро състояние. “В Летница имаме един паметник в центъра на града. Той е строен през 30-те години на миналия век, но е в много добро състояние”, каза кметът на община Летница д-р Красимир Джонев. Мемориалът е ограден, около него има и градинка, за която се грижат от фирмата по чистота.
 

[Amenhotep]

Уникални български военни паметници откриха в Северна Добруджа

Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война наши войници

С научна сензация приключи експедицията за издирване и проучване на български военни гробища и паметници от Първата световна война в Северна Добруджа, предаде кореспондентът на БГНЕС в Добрич.

Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през войната наши войници. Експедицията обаче открити два изключително добре запазени паметника.

Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджи гьол и представлява внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници, повечето от които са починали в полевата болница, функционирала в Аджи гьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак.

Вторият обект е открит в поле до каменната кариера Паитра рошу край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Той е посветен на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г.

Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско, съобщи историкът Радослав Симеонов. Върху паметника може да се прочете надпис "Прахът на героите създава Отечеството".

През есента на 2007 г. бе осъществен първият етап от експедицията. Тогава бяха обходени 25 селища.

Преди реализацията на самата експедиция е извършено пълно проучване на селищната топонимия - старите турски имена на населените места в Северна Добруджа и съвременните румънски, изготвен е пълен списък на загиналите в Добруджанската операция и на Серетския фронт български войници и офицери.

Открити са и три индивидуални войнишки надгробия в селата Цепеш вода, Черноводско, Ген. Прапоржеску, Тулчанско и в гробището на манастира "Чилик дере". От 6 до 11 октомври са обходени 68 селища в областите Констанца и Тулча. Заснети са местата на паметните битки и победи на 3-та българска армия.

Потвърдиха се впечатленията, че войнишките ни паметници на румънска територия са масово и целенасочено унищожавани, пише в доклада си Радослав Симеонов.

В дворовете на църквите в Бабадаг и село Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия.

В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война.

Съвсем целенасочено българите от Северна Добруджа са били изпращани по бойните полета в Трансилвания, където са воювали срещу австроунгарски войски, поясни Радослав Симеонов.

Предстои да бъдат предприети дипломатически стъпки за възстановяване на унищожените български военни паметници в Северна Добруджа.

https://www.vesti.bg/novini/dosega-se-smiatashe-che-izvyn-dneshnite-granici-na-bylgariia-ne-sa-syhraneni-memorialite-na-zaginali-prez-pyrvata-svetovna-vojna-nashi-vojnici-1247326

[Amenhotep]

Две години македонските власти не разрешават възстановяване на паметника на полк. Каварналиев край Дойран
 
27 октомври 2008 | 10:26 | Агенция "Фокус"  
 
 
Дойран. Повече от две години дипломатите в Скопие чакат разрешение за възстановяване на разрушения паметник на полк. Коста Каварналиев, който се намира край шосето на пътя от Валандово за Дойран (на първата и втората снимка). На многобройните изпратени ноти от страна на българското Посолство в Скопие до македонските официални власти няма отрицателен отговор, но няма и положителен. Проект и средства за паметника могат да бъдат намерени, но на практика той не може да бъде възстановен, защото затова се изисква официално разрешение.
В най-голямата трева и храсталаци на около двеста метра от шосето се търкалят огромните каменни и мраморни късове от взривения след 1945 година паметник. Освен български дипломати и местни българи, почти никой не идва тук. Сред разбитите камъни има изсъхнали букети от полски цветя и остатъци от свещи от предишното идване на малка група българи. Свещ за загиналите се пали през лятото около годишнината от смъртта на полковника, и ако дойде някой от местните на Архангелова задушница. През 1918 година в района на хълма, на който е бил паметникът, са погребани загиналите от 58-и пехотен полк. Гробовете им са разкопани от иманяри и следите от тях – напълно унищожени.
Релефът днес е много променен. Стана ясно, че по време на Първата световна война, когато са се водили сраженията, тук хълмовете са били почти напълно голи. Сега са залесени, но пък често пъти пожари унищожават дърветата. Растителността около останките от паметника е горяла и това лято, а от другата страна на шосето от огромен пожар са унищожени десетки декари нискостеблена растителност, храсти и дървета. Сред овъглените клони се виждат обърнати бункери, изкъртени метални и стоманени части от укрепления. Отбранителните съоръжения тук са се простирали в продължение на десетки километри.
По време на втората част на похода „Охрид – Дойран”, посветен на 90 години от края на Първата световна война, участниците в него се поклониха и запалиха свещ в памет на защитниците на Дойран през Междусъюзническата война, водени от полк. Коста Каварналиев. Символично на това място дойдоха най-възрастният участник – 75-годишният Панде Евтимов и най-младият – деветгодишната Катерина Куртелова, дъщеря на Любчо Куртелов от Сдружение „Хоризонти”, по чиято идея се осъществиха двете части на похода (на третата снимка).
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година Каварналиев е назначен за командир на 3-а бригада от Трета Пехотна Балканска дивизия. Седмица след започването на войната в средата на юни, в неравно сражение с четири гръцки дивизии, Трета бригада под ръководството на полк. Каварналиев, отбранява Дойранските позиции. Смъртно ранен, полк. Каварналиев удържа позицията си в продължение на 7 дни с 3000 войници срещу над 42 000 неприятели. За три дни двата полка (32-ри и 42-ри) губят повече от половината от личния си състав. Сражението спира настъплението на гръцката армия към вътрешността на България. В боевете при Дойран полковникът е ранен и умира от раните си на 23 юни 1913 година. Произведен е посмъртно в генерал-майор. Паметникът е издигнат на това място през 1917 - 1918 година, когато местността попада на Солунския фронт (на архивните снимки). Копие на високия около седем метра монумент стои в двора на Националния исторически музей. То е направено със средства от дарения, събрани от Сдружение „Плиска”. Преди две седмици председателят на Сдружението Божидар Димитров заяви, че са готови да го подарят на Община Шумен, която да го постави на подходящо място, избрано от Общинския съвет, за да не стои напразно паметникът в двора на музея. Ако македонските власти дадат разрешение за възстановяване на паметника на полк. Каварналиев, много бързо ще бъде изработено друго копие, или ще бъде възстановен оригиналният монумент, каза Божидар Димитров.







http://www.focus-news.net/?id=n1065652

[Nordwave]

Радослав Симеонов: Броят на загиналите български войници в Добруджа през 1916 година е двойно по-голям от сегашните данни Радослав Симеонов, директор на Мемориален комплекс „Военно гробище” в Добрич, пред радио „Фокус”-Варна Фокус: Кога се проведе вашата експедиция и откъде тръгна идеята за нейното осъществяване?
Радослав Симеонов: Експедицията е част от реализацията на един голям проект, свързан с проучването на бойния път на трета българска армия в Добруджа. Става въпрос за исторически период от време през есента на 1916 година. Целта на проекта е да се съберат и дадат данни за всички офицери и войници, участвали тогава в боевете – трите имена, родно място, войскова единица, дата и място на смъртта и погребението. Изследването е уникално, защото в момента историческата справка сочи за около 11 000 загинали войници в посочения период. Аз и моят колега от Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев и главният експерт по войнишките паметници Иво Антонов смятаме, че цифрата е двойно по-голяма и смятаме да го докажем с проучванията. В един по-нататъшен момент, когато разполагаме с базата данни, има идея тя бъде качена в Интернет и така всеки, който се интересува от история, както и родственици могат да получат информация. Експедицията бе осъществена в периода 6-11 октомври 2008 година и представлява втората част от изследователско пътуване. Миналата година по същото време бе реализирана първата част на проучването.
Фокус: Каква е същността на изследователското ви пътуване, което разбирам от вас е направено изцяло на разноски на двата исторически музея - в Добрич и Тутракан?
Радослав Симеонов: Предварително ние разполагахме с документна и снимкова информация за обекти, които трябва да се обходят. Информацията бе предоставена от Централния военен архив и Централния военноисторически музей. Обходихме близо 70 селища, а с миналогодишните общият брой става около 95 обекта. Проучихме, разчитайки каменните надписи, почистихме и документирахме два войнишки монумента и три войнишки надгробия. Това са кръстове, като някои от тях бяха изпочупени, други повредени. Те са намират в село Цепеш вода, област Констанца, село Генерал Прапоржеску и манастира Чилик дере, област Тулча. Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война български войници. При експедицията обаче открихме два изключително добре запазени паметника. Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджигьол. Паметникът е внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници. Повечето от тях са починали в полевата болница, функционирала в Аджигьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак. Вторият уникален паметник е открит в поле до каменната кариера “Пиатра рошу” край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Посветен е на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г. Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско. В дворовете на църквите в град Бабадаг и с. Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия. В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война. Като историк бих споделил, че периодът и събитията от времето на Първата световна война дълго време са били игнорирани от обществото. На войниците, загинали през тези боеве трябва да се гледа като на национални герои, допринесли за обединението на България. Тъжен факт е, че никъде в църковните дворове на обходените от нас места не са съхранени войнишки паметници на българи. Любопитно е да се знае, че намерените цивилни надгробия в Северна Добруджа от края на 19 и началото на 20 век са с надписи на възрожденски български език. Латиницата започва да се използва след Първата световна война.
Фокус: Оттук нататък какви стъпки ще предприемете?
Радослав Симеонов: Идеята е някои от паметниците да бъдат пренесени в България. В градовете Добрич и Тутракан има военни гробища, където могат да се съхраняват паметниците. Според новоприетия Закон за войнишките паметници подобна дейност се финансира от държавата. Намеренията са да се направят дипломатически постъпки за преместване на паметниците или на места в Северна Добруджа, която е в пределите на Румъния, там където някои оцелели монументи са порумънчени, да се възстановят българските надписи или просто да съжителстват надписите на двата езика – нашият и румънският. В Румъния съществува организация „Култул ероилор”, която се занимава с поддръжка на войнишки паметници. Бихме очаквали съдействие от нея. За съжаление в България такава организация няма. Смисълът на нашата дейност може да бъде обобщен с текста на епитафия от един от документираните от нас паметници в село Туркоайа: „Прахът на героите създава величието на Отечеството”.
Жулиета НИКОЛОВА

http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/10509/

[Rumbata]

Винаги червените управници са се стремели да унищожат националното самосъзнание и паметта на българската нация! Само по този начин биха могли да манипулират българите, тъй като никое нормално човешко същество не би подкрепило тези, които унищожиха физически наследниците на Иван Вазов, Райна Княгиня и Баба Тонка Обретенова. Същите “червенушки” посегнаха и на християнската религия, закърмила идейно Апостола на българската свобода, както и подкопаха ценностите на българското семейство.

След 10.11.1989 г. комунистите “оплакаха ортаклъка”, че се посяга на техните паметници, които били на “национални герои” А “сините” само това и чакаха, за да не пипнат тези паметници. И не случайно в момента същите загрозяват архитектурата и инфраструктурата на всички български селища.

В посткомунистическия период не само бяха запазени тези скулптори, посветени на червени разбойници, но бяха построени и паметници на турски терористи и не на последно място – на юдеомасони.

Един от най-фрапиращите случаи обаче, е в село Медковец, област Монтана. От това село е произходът на княз Иван Кулин. Иван Ангелов Кулин е български воевода, деец на националноосвободителното движение, взел участие в Легията на Георги Раковски. Роден е през 1803 г. в с. Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834–1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания, след които е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез на Ломската каза. След избухване на въстанието в Северозападна България 1850 г. той е един от неговите водачи. Заловен и хвърлен в затвор, успява да избяга и емигрира във Влашко, а след това в Сърбия. През 1856 г. участва в подготовката на Димитракиевата буна. По-късно се включва в основания от Любен Каравелов Български комитет в Белград (1867 г.), след което застава начело на Зайчарската чета, която навлиза в българските земи през 1867 г. Сръбското правителство създава на четата редица пречки. Иван Кулин умира на 12 юли 1870 г.

Още много може да се изпише за български национален герой, но смятам, че и това е достатъчно, за да се запази паметта за него у всички идни български поколения. Не така смята обаче местният червен феодал и кмет на с. Медковец – Венцислав Куткудейски. Преди около година цигански същества откраднаха паметничето на княз Иван Кулин, а местната управа и до днес нехае за това. Въобще и не се замислят, че са длъжни да възстановят паметника на този велик българин! По-важно е, че в селото има два паметника на едно и също лице – на един безбожник и ненормален тип, така наречения “червен поп” Андрей, който не се смущава да стреля срещу поверената му българска православна църква.

Този случай нас, националистите, не ни изненадва. Нали кметът Куткудейски има обкръжение от цигани – доносници и криминални типове, като личния му шофьор Кънчо. Какво го интересува него някакъв си княз Кулин!

В заключение, трябва да знаете, другарчета “червенушки”, че Бог забавя, но не забравя! Всъщност… това последното вече е възможно и да го знаете.

Димитър Николов,
Зам.-председател на ЦР на БНРП

[NKosovic]

Здравейте, аз съм канадски националист. Съжалявам, моят български е лош. Искам българската националистическа представа за паметниците ви. Какво мислите за всички комунистически паметници, които все още стоят и какво трябва да се направи с тях? Бихте ли ги възстановили или разрушили?

Има и много паметници от борбите срещу османските нашественици. Дали тази история в общественото съзнание държи българите наясно с мюсюлманската заплаха?

Исках да попитам хора, които са горди от историята си.
Извинете ме за моя лош български, но не знам за историята на вашата страна.

Редактирано от администратор.

[Hatshepsut]

Здравейте, аз съм канадски националист. Съжалявам, моят български е лош. Искам българската националистическа представа за паметниците ви. Какво мислите за всички комунистически паметници, които все още стоят и какво трябва да се направи с тях? Бихте ли ги възстановили или разрушили?

Има и много паметници от борбите срещу османските нашественици. Дали тази история в общественото съзнание държи българите наясно с мюсюлманската заплаха?

Исках да попитам хора, които са горди от историята си.
Извинете ме за моя лош български и не знам за историята на вашата страна.

Редактирах текста, имаше малки граматически грешки, но смисълът беше ясен 

Ще споделя моето мнение по повдигнатите въпроси:

За комунистическите паметници, предполагам че става дума за паметниците на партизани, ятаци, партийци и др. такива. За такива паметници смятам че трябва да се демонтират напълно (постаментите може и да останат, разбира се). Същото е мнението ми и за паметниците на съветската армия, Альоша, Серьожа и т.н. Това не са български паметници и не са част от българската история, те са паметници на чужда окупационна армия, освен това те не са издигнати доброволно от българския народ, а са натрапени насила. Те унижават нашето национално достойнство, затова са нежелани и трябва да се демонтират.

За паметниците от борбите за национално освобождение отговорът е ясен - трябва да се поддържат. Същото мисля и за паметниците от руско-турската война 1877-1878г.

[Panzerfaust]

Всички комунистически паметници трябва да се разрушат незабавно.
Всички паметници на Съветската армия, СССР и пр. трябва да се разрушат незабавно.
Руските паметници от Руско-турската освободителна война и тези отпреди 1944 г. трябва да се оставят.

[NKosovic]

Това е невероятно. Радвам се, че имам представа за тази тема от българска гледна точка. Благодарен съм, че сте поправили моята граматика :grin-1:. Аз трябва да звучи като идиот.
Мога ли да търся още отговори?
1. Смятате ли, че тези мнения ще представляват популярната българска перспектива?
2. Защо мислите, че хората биха искали да възстановят тези паметници, ако те действат като черни белези на националната ви гордост? Кои са те? Какво искат да постигнат?
3. Колко е вероятно те да бъдат разглобени от сегашното Ви правителство? Дали това в момента е много спорно в България?