Мистерията в народните суеверия и предсказания – от Бъдни вечер до Водици Новогодишните празници, които започват от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. Те съвпадат с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година. В тяхната обредност са втъкани представите на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за плодородие и благополучие.
Свързани с езическия спомен за „мръсните дни” в годината, в архаичните представи те са невидимата граница между старата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. С тях са свързани редица поверия и забрани, които хората спазвали, за се предпазят от тях. Изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания, за здраве и благополучие. През този период и природата, и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Затова предците ни гадаели добра или лоша ще новата годината, ще има ли берекет в семейството.
Забрани и поличби на Бъдни вечер и Коледа:
Жените не подхващат работа – не перат, не перат, не месят, не предат
Не се вдигат сватби
Не се опяват мъртъвци и не се правят помени
Не е добре да се зачеват деца, защото няма да съдбата им няма да е добра
Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.
На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.
Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци.
Вадата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове.
Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици, защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили.
Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята.
Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата.
Ако се роди дете трябва да се лекува, защото а е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змея. Затова три жени за три дни трябва да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето.
Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си.
Парче от същата питка се слага под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности.
Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове.
На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове.
Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите.
Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата.
Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.
Гадания и предсказания на Нова година и Сурва (Васильовден):
Колят на прага на къщата петел и гледат накъде ще тръгне – навън или навътре и гадаят дали ще имат късмет през новата година.
Стопанките чистят на 31-ви декември домът, за да започне годината „на чисто“, да останат проблемите в старата година.
Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да има берекет в семейството.
В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
Момите и момците скриват първия залък от новогодишния хляб под възглавницата, когото сънуват – за него ще се оженят.
Ако парата излезе от питата без тесто – годината ще е гладна и обратно – в семейството ще има голям берекет.
По ореховите ядки, наречени на всеки член в семейство, гадаят за здравето му.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома.
На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът.
Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.
Късметът в дома ви зависи от човека или сурвакаря, който пръв дойде на Сурва в дома ви.
Метеорологична прогноза на Бъдни Вечер, Коледа и Сурва
Както всяко начало и Нова година се чака с надежда за здраве, благополучие и късмет. Затова хората искат да ги видят във всеки знак, който им дава светът около тях. Опитва се да ги предизвика с жест, слово и ритуал, защото вярват в магическата сила на думите, на направеното заклинание. Така се ражда народната метеорология.
Предците ни вярвали:
Ако на 25-ти декември е слънчево и топло, това не е добър знак за стопанството. Ако пък вали сняг, годината ще е плодородна и ще се роят пчели.
Ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни.
Ако небето срещу Нова Година е ясно и звездите се виждат – годината ще здрава и берекетлия, ако е облачно - ще има много болести.
Ако срещу Нова година падне мъгла – ще бие град през лятото, а ако вали ситен сняг – пчелите ще се роят и ще дадат много мед.
Ако на 31 декември прогърми от запад – годината ще е много скъпа, ако ли пък гърми от изток – ще е евтина.
Ако януари започва с понеделник, зимата ще е тежка, лятото - благоприятно, виното – в изобилие, хората – ще са здрави, но ще боледуват овцете и пчелите.
Ако януари започне от вторник – зимата ще е люто, пролетта – дъждовна, лятото – хубаво, виното – също.
Ако януари започне в сряда – зимата и пролетта ще са люто, лятото – топло, виното и овошките ще са в изобилие, на търговците ще им върви, но медът ще бъде по-малко.
Ако януари започне в четвъртък – ще има мека зима и топло лято, а пролетта ще бъде бурна.
Ако януари започне в петък – зимата ще е снежна, пролетта и лятото – хубави, житото – ще е малки и скъпо, ще намаляват овцете и пчелите, а хората ще страдат от болести на очите.
Ако януари започне в събота – зимата ще е снежна и облачна, медът и житото – в изобилие, за сметка на виното, което ще кът.
Ако януари започне в неделя – зимата ще снежна, пролетта бурна, а лятото – ветровито.
Студът през януари – предсказва здрава година, а дебелият сняг – голямо благополучие.
Ако януари е топъл, пролетта ще е влажна и дъждовна, а лятото – студено и обратно.
Ако през януари има слънчево затъмнение, това е поличба за хубаво време и топло лято.
https://www.faktor.bg/kultura/artfaktor/35198-misteriyata-v-narodnite-sueveriya-i-predskazaniya-ot-badni-vecher-do-voditzi.html