Бъдни вечер и Коледа

[Hatshepsut]

Трите бъдни вечери в българската обредност

Празнуваме ги срещу Коледа, срещу Сурваки и срещу Водици

По принцип основно маскарадните обредности в България можем да разделим на две. Сурвакари и кукери. Сурвакарите излизат в дните около Нова година, а в района на  Пернишко традиционно празнуват на 13 срещу 14 януари. Това е зимната обредност.
Кукерите пък, от своя страна, излизат на Сирни заговезни, което се случва в Югоизточна България. Това е пролетна обредност.

Въпреки единната си езическа основа и общобългарския си облик, сурвакари и кукери имат различни регионални особености. Различни са героите, костюмите и маските, както и ритуалните действия. Дори имената на дружините са различни: „кукери", „кукове", „джамали", „старци", „старчинари", „дервиши", „камилари", „арапи", „маскари" и др., но все пак най-популярни са под името „кукери"...

Свързаните с Рождество Христово български обичаи са концентрирани предимно в предхождащия ги ден, който е Бъдни вечер – в по-редки случаи се нарича Кадена вечер или Божич. Обичаите и обредността, гаданията и вярванията на Бъдни вечер можем да обединим  в бъднивечерска празнична трапеза, бъднивечерски огън и коледуване.
На трапезата се поднася кравай или така нареченият коледник, украсен с моделирани символични фигури. Поставят се и всички хранителни припаси, които са произвеждани в стопанството. Отделно се меси кравай за коледарите. Това върши най-често момата в дома.  Поднася се непременно и сурова пшеница, царевица и сушени плодове. Ястия като пиперки, пълнени с ориз, булгур или сарми, са нещо като традиция.

Напитките придружават човешката цивилизация от дълбока древност, а разнообразието им се е обогатявало с вековете. От древността по българските земи са се отглеждали лозя и се е произвеждало вино. И с идването си край Дунав българите бързо оценяват качествата на виното, затова то винаги присъства на трапезата.
Всъщност, общото тълкуване на богатата трапеза е „да има от всичко през годината“.
Бъднивечерският огън е от изключително значение . На огъня се слага дебело дърво или пън, наричани бъдняк, като горенето му не трябва да спира цяла нощ. В някои части на страната по това как той гори определят плодовитостта на добитъка.

В България по Коледа често се гадаело: сребърна монета в парче хляб означава щастие, пълен с ядки орех – здраве, а празен ли е – означавало болест. Момичетата  не ядат първото парче на церемониалния хляб, а го слагат под възглавницата си, за да им се присъни техния избраник=

Докато обичаите в коледната нощ из цяла България са почти идентични, по форма и изпълнение коледуването може ясно да се раздели на две области: Западно и Източно. Границата следва по река Искър, планината Рила и западните склонове на Родопите.
Коледарите се организират в групи и се състоят само от мъже – женени или неженени, но сравнително млади. Те са облечени в празнични одежди, украсени с традиционни за определен край на България цвят и стил и носят дървени геги, на  които са нанизани събраните краваи.

В зависимост от възрастта се очертават два вида коледари: децата са коледарчета, а по-възрастните – коледари. Песните им имат характерен смисъл. Техните истории са ясно свързани с живота и дейността на земеделските производители, пълни с пожелания за здраве и щастие на всички членове на семейството, плодородие и богатство.
„Коледари будят стопанин:/ Сънян ли си, будян ли си,/ стани ни, ниня, ниня, стани ми, господине./ Ку си сънян – събуди са,/ ку си будян – отвори ни,/ че ти идат добри гости,/ добри гости коледари./ Отвсякъде хабер носим:/ овцете са изягниха,/ кравите са изтелиха,/ козите са изяриха“.

Коледуването приключва сутринта на Коледа, когато мъжките дружини се събират на площада на селото, където се е състои наддаване за краваите, които девойките предлагат – при това  всеки момък се опитва да купи кравая, който предлага неговата изгора.
На Богоявление или Ивановден коледарите се гощавали с част от събраните продукти в дома на Станеника. Другата  част раздавали на бедните или давали на църквата.
Странно е, че Западна България няма собствен ритуал и обичай на коледуване.

Само в района на София са съществували коледари, в състава на които са включени мъже в маски, чиято  традиция малко ги сближава  до коледните „отряди" в западните  региони на страната. Сред тях има двама възрастни хора със символичен характер: старец и старица. Старецът е бил облечен  в кожух с  кожата  отвън, окачен със звънци и носещ дървен чук или меч и обикновено охранявал  старицата от досадници.

А в първия ден на Новата година децата ходели от къща на къща, поздравявали домакините с празника и ги потупвали по гърба с украсени дрянови  клони, като  произнасяли  пожелания за здраве и благополучие. Като награда и благодарност те получавали пари и лакомства. Това е древен обичай, наречен Сурвакари.

Зимните обичаи бележат в основата си началото на годината, затова всички по-конкретни пожелания и благословии са свързани със здраве и плодородие, щастие, богатства и благоденствие: „Колко звезди на небето,/ толкоз здраве в тази къща“.
Всичко това ми бе разказано от една възрастна жена, приятелка на моята баба.

Станислава Вълкова

http://www.desant.net/show-news/31970/

[Hatshepsut]

Мистерията в народните суеверия и предсказания – от Бъдни вечер до Водици

Новогодишните празници, които започват от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. Те съвпадат с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година. В тяхната обредност са втъкани представите на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за плодородие и благополучие.

Свързани с езическия спомен за „мръсните дни” в годината, в архаичните представи те са невидимата граница между старата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. С тях са свързани редица поверия и забрани, които хората спазвали, за се предпазят от тях. Изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания, за здраве и благополучие. През този период и природата, и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Затова предците ни гадаели добра или лоша ще новата годината, ще има ли берекет в семейството.

Забрани и поличби на Бъдни вечер и Коледа:

Жените не подхващат работа – не перат, не перат, не месят, не предат
Не се вдигат сватби
Не се опяват мъртъвци и не се правят помени
Не е добре да се зачеват деца, защото няма да съдбата им няма да е добра
Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.
На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.
Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци.
Вадата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове.
Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици, защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили.
Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята.
Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата.
Ако се роди дете трябва да се лекува, защото а е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змея. Затова три жени за три дни трябва да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето.
Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си.
Парче от същата питка се слага под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности.
Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове.
На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове.
Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите.
Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата.
Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.
 
Гадания и предсказания на Нова година и Сурва (Васильовден):

Колят на прага на къщата петел и гледат накъде ще тръгне – навън или навътре и гадаят дали ще имат късмет през новата година.
Стопанките чистят на 31-ви декември домът, за да започне годината „на чисто“, да останат проблемите в старата година.
Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да има берекет в семейството.
В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
Момите и момците скриват първия залък от новогодишния хляб под възглавницата, когото сънуват – за него ще се оженят.
Ако парата излезе от питата без тесто – годината ще е гладна и обратно – в семейството ще има голям берекет.
По ореховите ядки, наречени на всеки член в семейство, гадаят за здравето му.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома.
На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът.
Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.
Късметът в дома ви зависи от човека или сурвакаря, който пръв дойде на Сурва в дома ви.
Метеорологична прогноза на Бъдни Вечер, Коледа и Сурва
Както всяко начало и Нова година се чака с надежда за здраве, благополучие и късмет. Затова хората искат да ги видят във всеки знак, който им дава светът около тях. Опитва се да ги предизвика с жест, слово и ритуал, защото вярват в магическата сила на думите, на направеното заклинание. Така се ражда народната метеорология.

Предците ни вярвали:

Ако на 25-ти декември е слънчево и топло, това не е добър знак за стопанството. Ако пък вали сняг, годината ще е плодородна и ще се роят пчели.
Ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни.
Ако небето срещу Нова Година е ясно и звездите се виждат – годината ще здрава и берекетлия, ако е облачно - ще има много болести.
Ако срещу Нова година падне мъгла – ще бие град през лятото, а ако вали ситен сняг – пчелите ще се роят и ще дадат много мед.
Ако на 31 декември прогърми от запад – годината ще е много скъпа, ако ли пък гърми от изток – ще е евтина.
Ако януари започва с понеделник, зимата ще е тежка, лятото - благоприятно, виното – в изобилие, хората – ще са здрави, но ще боледуват овцете и пчелите.
Ако януари започне от вторник – зимата ще е люто, пролетта – дъждовна, лятото – хубаво, виното – също.
Ако януари започне в сряда – зимата и пролетта ще са люто, лятото – топло, виното и овошките ще са в изобилие, на търговците ще им върви, но медът ще бъде по-малко.
Ако януари започне в четвъртък – ще има мека зима и топло лято, а пролетта ще бъде бурна.
Ако януари започне в петък – зимата ще е снежна, пролетта и лятото – хубави, житото – ще е малки и скъпо, ще намаляват овцете и пчелите, а хората ще страдат от болести на очите.
Ако януари започне в събота – зимата ще е снежна и облачна, медът и житото – в изобилие, за сметка на виното, което ще кът.
Ако януари започне в неделя – зимата ще снежна, пролетта бурна, а лятото – ветровито.
Студът през януари – предсказва здрава година, а дебелият сняг – голямо благополучие.
Ако януари е топъл, пролетта ще е влажна и дъждовна, а лятото – студено и обратно.
Ако през януари има слънчево затъмнение, това е поличба за хубаво време и топло лято.

https://www.faktor.bg/kultura/artfaktor/35198-misteriyata-v-narodnite-sueveriya-i-predskazaniya-ot-badni-vecher-do-voditzi.html

[Hatshepsut]

Коледарски танц - хоро - Коледари от Тракия:

[Hatshepsut]

Живописните и гръмогласни коледари на Мирослав Жилевси и „Ловчански хайдути“
огласят с песните си Ловеч още в ранни зори

Какво сме ние българите, без нашите обичаи и традиции? Кое е това, което пази и предава българският дух от поколение на поколение? За мен, това са хората в чиито души и умове е заделено специално място за обичта към страната ни, към нашето минало и които са моста към нашето бъдеще.
Днес ще ви разкажа, за поредна година, за едни прекрасни млади хора, за които думата родолюбие носи специално съдържание. Мирослав Жилевски и неговите „Ловчански хайдути“ за поредна година ще огласят още в ранни зори на Коледа ловешките домове и улици със своите коледарски песни за здраве и благоденствие.
С всяка година, все повече ловчалии стават по-раничко, за да излязат на улицата и посрещнат коледарите. Хората много ни се радват, разказва Мирослав. И няма как да бъде иначе! Какво по-хубаво в тази декемврийска утрин да видиш пред къщи усмихнатите, облечени в типичните за нашия край носии, млади българи, които стоплят с песните и визията си сърцата ни.
Мирослав е на 32 години, по професия е зъботехник, но същевременно е планински спасител, гайдар (в гайдарски състав „Капитан Петко Войвода“) , в умът му бушуват различни идеи как да направим нашия Ловеч по-добър за живеене.
Инициативата за възраждането на обичая коледуване е негова. Преди 6 години, заедно с негови приятели поставят началото. Хората ни очакват, радват ни се, казва Мирослав. Групата ни е от 10 до 15 човека. Имаме хора, които живеят в чужбина и си идват у дома, в Ловеч, специално за да участват в нашето коледуване. Партнираме си с читалище „Зорница 2010“.
Тази година, още в тъмни зори, коледарите започват своята обиколка по домовете и по ловешките улици и площади. Първата им спирка ще бъде в дома на едно прекрасно младо семейство – Искра и Данаил Василеви, които имат и малко бебче. След квартал „Червен бряг“, коледарите продължават със своите песни и настроението, което създават, като точно по обед те ще бъдат пред Катедралният храм в центъра на Ловеч, а малко след 12.00 часа ще поведат хорото на Покрития мост над река Осъм.

При идването ни в дома, най-малките в групата приканват домакините с думите „Стани нине, господине, че ти идем добри гости. Добри гости коледари, тръгнали сме чак от снощи..“, разказва Мирослав. Единственото ни условие, там където ходим по домовете, е да са ни омесили гевреци! Ловчалии са приятно изненадани когато ни чуят, а и ние сме доста гръмогласни.
Децата са леко стреснати, когато ни видят и чуят. В училище се насаждат други ценности. Децата не знаят какви са нашите носии, нашите обичаи и традиции. Забелязвам, че в учебниците празниците излизат от употреба. Няма го българският дух, върху който хоратата са се крепяли. Искам да приканим деца, имаме нужда от тях, те са нашите последователи и ми се иска до няколко години те да са в основата на коледуването, какъвто е и обичаят, казва Мирослав Жилевски.

Всяка коледарска дружини си има станеник. Това е водача на групата. Той трябва да е речовит, защото той изпълнява наричанията, които съпровождат обичая. Има наричания за здраве, за благоденствие, за жена, за млади момичета и булки. Във време оно, те са избирали някой от коледарите. Затова, в поверието се казва, че който не е бил коледар, той не може да се ожени, разказва Мирослав.
В неговата коледарска дружина има ергени. Едно условията за коледуването е, момчетата да са ергени или да са отскоро женени. Вероятно, едно време така мъжете са си търсили жени.
С усмивка и гордост, станеника на ловешките коледари каза, че вече три от неговите момчета са си намерили невести през последните години!
 
„Ловеч днес“ желае на тези млади мъже, носещи в сърцата и душите си българщината и нашите традиции, предаващи на поколенията обичайте ни, да бъдат здрави, успешни и честити!
На мъжете носещи в себе си коледният дух и българската история – Весели празници и щастлива Нова година!

https://lovechtoday.eu/

[Hatshepsut]

По коледа - картина на Васил Горанов


https://www.facebook.com/vasilgoranovart/photos/a.598160993595459.1073741829.597717253639833/1205010646243821/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Българската езическа Коледа

Както е добре известно, денят на зимното слънцестоене е честван от всички европейски народи в предхристиянската епоха и се е смятал за най-важния езически празник. В това отношение разлика не правят и българските традиции, които демонстрират особена почит и търженственост към тази свещена дата. По отдавна установена закономерност обредните действия у българите започвали на 24 декември – дата, която някога е съвпадала със зимното слънцестоене и е бил известна предимно като Малка Коледа. От сутринта на този ден по къщите пристигали коледарчета – момчета на възраст до 12 години, които се движели на групи по 3–4 деца, изпълнявали кратки благословии и се явявали предвестници на празника; те обаче не били същинските коледари, които са се появявали по-късно вечерта. За своите наричания коледарчета получавали от страна на домакинята хлебчета колаци, които закрепвали на своите дрянови пръчки, приготвени специално за повода, както и сушени плодове. В миналото на някои места е била запазена традицията на този ден да се пали огън и децата да пеят коледни песни около него. Най-основната част от празничната обредност обаче била свързана с периода от залез слънце на 24 декември до зората на 25 декември, който е широко известен като Бъдни вечер. Основните елементи на ритуалната практика на този свещен времеви отразък се свеждали до бъдника, жертвените храни, освещаването и коледарите. Бъдникът, известен още и като коладник, представлявал право, тригодишно дъбово или церово дърво, което се е отсичало от момък или младоженец, окастряло се от клоните и се е отразвало до големина, която му е позволявало да бъде внесено в къщата. За да се превърне дървото в бъдник, то е трябвало да бъде осветено, и за тази цел се пробивала недълбока дупка в него, в която се слагало зехтин/масло, тамян и восък (на някои места вместо това използвали мед и масло, което вероятно води към по-стара традиция), а след това дупката се запушвала с малък клин. Накрая дървото се увивало в бяло ленено платно и се полагало до огнището чак до времето на каденето. Всички тези ритуални действия били съпътствани от коледни песни, изпълнявани от младите жени. Основна роля сред жертените храни, които се приготвяли на Бъдни вечер, играели хлябовете, които се делели на три вида. Първият вид представлявал хлабът, известен най-вече като боговица и светец, който се приготвял в чест на Слънцето, тачено на Коледа; вторият – т.нар. гумно или кола – бил посветен на плодородието; третият, който се наричал най-често кравай, бил предназначен да обдари очакваните по-късно коледари. Приготвянето на тези хлябове се извършвало с голямо внимание и дълбока почит и е било придружено от изпълнението на специални обредни песни. Всички хлябове са украсявали с най-разнообразни елементи, но най-широко се използвали соларни символи като спиралата, кръстът, кръгът, розетата, кръсташката. Освен хлябови за жетрвоприношения на трапезата се поставяли още вино, различни ястия (боб, леща, грах, жито, просо, овес, булгур, ориз, тиква, зеле, чесън, лук, орехи, мед, варени сливи и круши) и сушени плодове (сливи, круши, грозде). Обичаят да се включва само растителна храна на трапезата на Бъдни вечер вероятно е в пряка връзка с измолването на светлина и топлина от Слънцето за плодородието на Земята. След като се подреждали храните на масата, те трябвало да бъдат осветени, като за тази цел масово се изплозвал желязната част на плуга (палешник, лемеж) за кадилница и тамян или определени растения. По време на каденето стопанинът е наричал за плодородие, а след това полагал бъдникът да гори в огнището, който не трябвало да загасва през цялата нощ. Преди да се седне на трапезата се канело божеството на вечеря, а след това се разчупвала боговицата, като първото парче се е посвещавало на Слънцето, а останалите – на дома, земята, животните и членовете на семейството. По време на Бъдни вечер се избягвало да се става от масата, а на някои места дори трапезата не се е вдигала до зори. След полунощ се очаквали коледарите, които са съставлявали млади и здрави мъже (момци и младоженци), облечени в празнични дрехи. Те възвестявали раждането на бога, изпълнявали коледни песни и наричания за плодородие, а за награда получавали краваи и други храни. С изпровождането на коледарите завършвало и самото тържество, което трябвало да приключи преди утрото на следващия ден – 25 декември. От проследяването на обредните действия става ясно, че празникът е отбелязвал и е бил съгласуван с прехода между края и началото на годишния слънчев цикъл – от нощта на зимното слънцестоене към началото на първия ден след него. В представите на нашите прадеди залезът на зимното слънцестоене е бил моментът, в който Слънцето е умирало, а с изгрева на следващия ден богът отново се е раждал.

[Hatshepsut]

5 любопитни факта за коледуването

Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни. Зимен обичай, в който коледарите обикалят домовете на хората и пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните на къщата ги даряват с пари, сланина, боб, вино и така нататък.  Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници и тъкмо заради това сме Ви подготвили 5 любопитни факта свързани с коледуването.

Коледуването е обичай с езически корени

Произлиза от римската дума calendae – първите дни на месец януари. Традицията датира отдавна, а основната задача на младите мъже е да прогонят злите духове и да пожелаят здраве през годината. Въпреки че не е християнски ритуал, коледуването е неотменим обичай от българските коледни празници.

Времето за коледуване е точно определено

Коледарите започват подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В народните представи тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.

Коледарите отпращат отвъдните създания

Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в космос. Специални коледарски рефрени желаят на стопаните здраве, благополучие и много разбирателство в дома през цялата година. Първата песен, която изпълняват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а след това пеят за останалите членове на семейството. Интересен факт е, че традицията повелява обиколката да започне от дома на чорбаджиите, кмета, учителя или попа. Коледуването завършва, когато настъпи денят, а в някои села коледарите отиват в центъра на селото и се надпяват.

Коледарите са само мъже

Коледарските групи се създават от 10 – 15 души, но само мъже. Празнично облечените млади момчета обхождат домовете на хората, като винаги тръгват в източна посока. Момците обикновено са ергени, сгодени или по-млади, а най-малките от тях са наречени котки, като тяхна задача е да се движат пред коледарите и да известяват стопаните за тяхното пристигане. Водачът на групата се кръщава различно, според ролята му в самото коледуване. Той се явява посредник между мъртвите и живите, между старата и новата година. Според традицията той трябва да бъде в разцвета на силите си и да е много речовит, за да благославя и желае здраве и успех през годината. В самата коледарска дружина има и маскирани лица, а най-разпространена е двойката старец-невеста.

Стопаните на къщата приветстват коледарите

Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания, а т.н. трохобер от групата събира даровете. Интересно е, че на някои места ако в къщата има девойка за женене, тя подготвя писан кравай за любимия си. Всички писани краваи се излагат на видно място, стойността им се оценява и започва наддаване. Всяко момче купува кравая на момичето си.

https://bulgarianhistory.org/fakti-za-koleduvaneto/

[Hatshepsut]

Коледа – най-прекрасният християнски празник

Днес от всеки поглед блика
радост светла и велика;
чудна песен е запяла
вред земята побеляла.

А във всяка къща мило
свети мъничко кандило,
сякаш пламъка му ален
от звездата е запален.

„Коледа“, Григор Угаров

Рождество Христово (25-ти декември) е един от най-светлите и чакани християнски празници. Той е прекрасен повод за събиране на семействата и учи хората да бъдат добри към себе си и близките. Рождество Христово се нарича още Божич или Голяма Коледа. На този ден, имен ден празнуват всички, които се казват: Христо, Христина, Хрисимира, Христомир или Христофор. Това е и денят, който бележи края на постите, но и дава началото на т.нар. „мръсни дни“.

Според старите вярвания тогава навън излизат караконджули и зли духове. От суеверия и за да се предпазят от злото, в миналото хората са спазвали много забрани. През „мръсните дни“ не бивало да се излиза навън преди да пропеят първи петли, а жените не трябвало да вършат домакинска работа, включително шиене, пране, тъкане и т.н. Забранено е било и половото общуване, заради поверие, което гласяло: ако жената зачене по време на „мръсните дни“, детето ще стане лош човек. А ако се роди бебе, за 24 часа е трябвало да му бъде ушита риза, която да го пази от зли духове или да не се превърне в караконджул.

Коледни обичаи, традиции и поверия

На Коледа цялото семейство отива на църква, а след тържествената служба се събира на празничен обяд. Тази стара традиция се спазва и днес от много семейства. На трапезата се нареждат най-различни ястия – колят се прасета, готвят се различни месни гозби, слага се кървавица. Роднините се събират и почитат празника с веселби, смях, хора и ведро настроение.
Едно време хората са имали много поверия. Чрез тях, те са се опитвали да предрекат какво ги чака в бъдеще, добро или лошо. Ето някои от тях:

Ако Рождество Христово се случи в понеделник, това предвещавало зимата да бъде студена и продължителна, пролетта и лятото – дъждовни, а есента – суха. Земята ще е слабо плодородна, но управниците честити.

Ако Коледа се падне във вторник, зимата ще донесе много сняг, а пролетта много дъжд. В този случай, пътуванията по море е трябвало да се избягват.

Ако Коледа се празнува в сряда, това означавало, че зимата ще бъде студена и дълга, а пролетта суха. Ще има плодородие. Ще цари мир.

Ако Коледа се случи в четвъртък, хората са вярвали, че зимата ще бъде мека и топла, а пролетта и лятото ветровити. Управниците ще се сменят често. Ще има много плодове, но малко мед и зеленчуци.

Ако Коледа настъпи в петък, то зимата е ще бъде много студена, лятото много дъждовно, а есента суха. Лозарите ще се радват на хубаво грозде, а управляващите – на много успехи.

Ако Коледа се падне в съботния ден, поверието гласи, че през зимата ще падне много сняг, през лятото много дъжд, а пролетта ще бъде ветровита. Годината ще бъде белязана от природни бедствия, а реколтата няма да се радва на плодородие.

Ако Коледа се празнува в неделя, това предвещавало мека зима, сухо лято и ветровита есен. Ще има плодородие, но и проблеми за управниците.

Как се е зародила традицията да се украсява коледно дръвче



Преди много векове, в навечерието срещу Коледа, християните са почитали и още един празник, този на първите хора, които Господ създал – Адам и Ева.

Празникът бил отбелязван с пищни тържества и религиозни представления, разказващи за живота на Адам и Ева. Едно от представленията било посветено и на онзи сублимен момент, когато Ева откъсва забранения плод. Тъй като празникът се почитал през зимата, ябълковите дървета нямат листа, нито плодове. Затова хората са използвали вечнозелена елха, която украсявали с ябълки.

С течение на времето, традицията с украсата добила по-празнични измерения. Хората започнали да украсяват елхата със свещи, сухи сладки и гирлянди. А ябълките първо били потапяни в захарен сироп и след това се слагали на елхата. Звездата, която краси върха на коледното дърво се е слагала, за да напомня за нощта, в която се ражда Божият Син Исус Христос. Тогава ярка звезда изгрява на небосклона над Витлеем и възвестява раждането на бебето, за което древните пророци предрекли, че ще стане Избавител на човечеството.

И ето така, два празника се сливат в един, а ритуалът с украсяването на елха спечелил сърцата на хората от цял свят.
В нашето съвремие сладките и ябълките са заменени от коледни играчки и топки, но традицията да има елха за Коледа във всеки дом, не само се е запазила напълно, но тя носи неподправена радост на хората.

Коледуване. Песните на коледарите

Един от особено приятните моменти, които засилват коледния дух, са песните на коледарите, ехтящи от различните къщи. Коледарите започват обиколката си, когато удари полунощ на Бъдни вечер, тоест когато се приема, че Божият Син вече се е родил. Те трябва да влязат във всеки дом. Ако селото е голямо, се разпределят на няколко дружини (или чети) от по 11-12 души. Пушечен гръм бележи началото на празничната обиколка. Най-отпред на дружината крачат малки момчета. Наричат ги „котараци“. Те мяукат и чукат по портите, за да известят пристигането на коледарите. Най-отзад в дружината има други две по-млади момчета, наричани „магарета“. Те събират даровете, които стопаните на къщите поднасят.

Момците, които се избират да коледуват трябва да бъдат ергени. Самото коледуване е вид обреден ритуал, с който ергените ще получат по-висок социален статус; смята се, че преминават в по-зряла възраст, която ги прави способни са изградят дом и създадат семейство. Водачът на коледарите се нарича „станеник“ и той има ролята на наставник. Под негово ръководство се учат песните.
Коледарите имат изключително богат репертоар от песни. Те са пожелания за здраве, сила, благоденствие, плодородна година, потомство, радост и късмет към всеки член на фамилията.

Тематиката им е съобразена с възрастта и социалното положение на членовете на семейството, в което гостуват. В някои области се изпълнява специален танц за плодородие. Традицията повелява домакинът да почерпи коледарите с ракия и вино, месо, сушени плодове, орехи, брашно; дават се и пари. Накрая момата в къщата дава своя кравай на „станеника“. Кулминационният момент настъпва, когато коледарите изпяват коледарската благословия. Тя е разказ за дългия и нелек път на коледарите в земята на прадедите.
Събраните дарове от коледуването се разделят на две. С едната половина коледарите се отдават на угощение и веселба; другата част продават, а спечелените пари даряват на училище, библиотека или читалище.

Откъде произхожда Коледа

Произходът на Коледа е обширна, противоречива и дълго дискутирана тема. Най-разпространеното твърдение е, че Коледа произхожда от римските календи. Интересното е, че календите всъщност не са празници. С тях се означавал всеки първи ден от месеца в римския календар, когато хората е трябвало да си плащат данъците. Според Св. Йоан Златоуст, Коледа е осем дни преди календите на януари, тоест преди 1-ви януари. В „Кратка история на българския славянски народ“, написана през 1972 г. от Спиридон Йеросхимонах, се дава едно от най-правдоподобните тълкувания за произхода на Рождество Христово. Там е описана Коледа като празник с български произход, датиращ от VIII в. пр. Хр.

Първоначално Рождество Христово се е възприемало като независим празник, който хората са отбелязвали с ядене, пиене и веселие. По-късно, под влияние на християнството 25-ти декември приема голяма част от символиката на Рождество, именно, поради което се отбелязва като голям и светъл празник, на който не се работи, хората ходят на църква, събират се на трапеза, играят се хора.

Бъдни вечер носи смисъл на будуване в очакване на раждането на Божия Син. Именно затова носи името Рождество. Мнозина и до днес вярват, че в навечерието на 24-ти срещу 25-ти декември небето се отваря и се слива със света на хората. Има поверие, което гласи, че в полунощ ако си намислиш желание, то ще се сбъдне. В очакване на Коледа, на трапезата се слага постно ядене, където задължително трябва да присъстват пита, хляб и вино. Върху питата трябва да има изобразени символите кръг, кръст и розета. Може да се добавят и други селскостопански символи като рало, каруца или животни.

Какво се слага на коледната трапеза. Ето няколко интересни идеи:

• Кървавица
• Свинско печено (свински пържоли на фурна)
• Салата от кисело зеле, поръсено с червен пипер
• Разложка капама
• Печено прасенце
• Зелник (баница със зеле)
• Домашна туршия
• Класическа картофена салата
• Кебап в тиква
• Колачета
• Печена пуйка
• Зелеви сърми в гювеч
• Коледни курабийки
• Тиквеник

За финал, предлагам една лесна рецепта за коледни курабийки:
Необходими продукти
Около 1 кг брашно
2 ч.ч. захар
3 яйца
3 с.л. мед (по желание)
1 ч.ч. кисело мляко
3/4 ч.ч. олио
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. канела (по желание)
1 бакпулвер
1-2 ванилии
настъргана кората на 1 лимон
Около 250 г. орехи (по желание)

Начин на приготвяне
Първо смесвате киселото мляко със содата бикарбонат. Яйцата се счупват и разбиват заедно със захарта. Добавят се ванилиите, киселото мляко, олиото, меда и настърганата кора от лимона. Полученото се разбива с помощта на миксер до получаване на хомогенна смес. Добавяте постепенно брашното, бакпулвера и канелата, като непрекъснато бъркате докато се оформи гъсто лепкаво тесто. По желание може да оставите тестото да престои около 4 часа и след това да го разделите на две топки и разточите, а като използвате различни формички да изрежете фигурки от него. Тестото може и да не престоява. Ако изберете този вариант, с намазнени ръце откъсвайте от тестото малки парчета и ги оформете в малки топки. Наредете ги върху тава с предварително поставена хартия за печене. Курабийките се слагат в предварително загрята фурна и се пекат на 150 градуса за около 40-45 мин до зачервяване.

Весело посрещане на Коледа! Бъдете в мир със себе си! Обичайте и бъдете обичани!

https://www.bulgarkamagazine.com/