Възникването на РНБ, през 1936г., не е предопределено само от реваншистките и националистически чувства. Духът на времето също казва своето. Изкараните на дневен ред от комунистите и земеделците социални противоречия заемат достатъчно важно място в програмите на националистическите организации, в частност РНБ. Общият подем на подобни организации в цяла Европа и особено на фашизма в Италия и по-късно но национал-социализма в Германия, също дават самочувствие и допълнителни аргументи на българските родолюбиви движения.
Когато се създава РНБ има за пример доста предишни организации. Самия главен двигател на ратническото движение, проф.А.Кантарджиев, безспорно най-авторитетния и може би единствен с пълно право заслужил да бъде наричан “водач” сред всички кичещи се с подобни гръмки титли личности от политическия живот на страната, е финансирал и се е опитвал да обедини две по-рано възникнали формации-СБНЛ и БМСОП. Именно вадейки си поука от предишните случаи професорът и хората около него решават да създадат нова, построена на различни начала организация.
Самите ратници, в свой документ от 1937г., обясняват нуждата от създаването си така: “През лятото на 1936 разложението идваше от всички страни и напредваше по всички посоки. В софийската полицейска школа се преподаваше вече по учебник за “Гражданско учение” в който се твърди, че републиканската система е по-съвършена от монархическата. В Русе бе издигнат и то на военно землище голям паметник на разстреляни през 1886 съзаклятници срещу свободата на България, в полза на Русия. Бойният празник на българската артилерия - 13 март (падането на Одрин) - биде премахнат, защото турците се дразнели. Думата “Македония” се забрани и зачеркваше от цензурата, за да не се дразнели сърбите. Конгресът на запасните офицери, определен в Кърджали, биде отменен в навечерието и турското малцинство се подиграваше с безпредметната арка, а българите там не знаеха къде да гледат. Румънският консул във Видин открито обливаше Видинско и Никополско с пропагандна литература, а му помагаше най-висш духовник! Друг висш духовник в София вилнееше с интегралистка югославско-френско-английска пропаганда!...Народния театър се превръщаше постепенно на чехско-славянски семинар. Сърбинът Кръстич бе устроил открито в София колосално противобългарско предприятие. СССР откриваше един след друг кинотеатри, книжарници, изложби и нахлуваше с филми и литература.”
Преди всичко, характерно за ратниците е абсолютната липса на демократичност. Водаческият принцип преминава през цялата тяхна структура. Поне до 1938г. обаче, няма главен водач,5-членен щаб. Това се предопределя от доста обмисленото им и нехарактерно за това време и подобни организации схващане, че не постът създава водача, а работата, т.е. колективното ръководство на върха/”Голямата петорка” – проф.Кантарджиев, Петър Габровски, водачът и основател на “Въртоп” Иван Гьошев и двама бивши отецпаисиевци - Климент Далкалъчев и Захари Стоилков, основатели и идеолози на БМСОП и автори на техния “Идейния законник”/ остава, докато водачът сам не изпъкне пред останалите. Така през 1938г. за главен водач ръкоположен проф. А.Кантарджиев. Той остава такъв до самия край на организацията през 1944г. Може би е негова заслугата, че от всички организации, прилагащи водаческото начало, като се почне от “Родна защита”, мине се през “Съюз на българите-фашисти” и се приключи със СБНЛ и казионния “Бранник”, само РНБ не се тресе от вътрешни раздори и борба за власт.
Проф. Асен Кантарджиев е твърде интересна личност. Роден през 1898г. в Самоков. Син на генерал Тодор Кантарджиев, изявен участник в освобождаването на Добруджа през Голямата война. На 16 години е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО. Участва като доброволец във войните за национално обединение. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста “За храброст”.
Той е личност с много и различни интереси. Пише военни съчинения. Председател е на хора “Гусла”. Именно там се прочува с удрянето на плесница на шпионина-пладненец К.Тодоров по време на многолюдна вечеря при гостуване на хора в Белград.
След войната следва право в Софийския Университет, после индустриална химия в Шарлотенбург-Германия. Завършва агрономство в Бон. Връща се и преподава в България, като през 1932-1933г. е декан на агрономическия факултет на СУ. От 1926 до 1928г. е на Рокфелерова стипендия в САЩ, след това специализира в Кил и Берн.
Със сигурност се знае, че проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” – Петър Габровски, са били привлечени от масоните. Като се има предвид начинът на набиране на членове от тяхна страна, никак не е чудно, че двамата бъдещи ратнически водачи са станали обект на внимание. Някъде в началото на 30-те години те напускат ложата, заедно с друг бъдещ ратник и автор на статии в ратнически издания – писателят Светозар Димитров – Змей Горянин. Навярно по това време окончателно се оформят и идейно-политическите схващания на професора. От масонското му поданство остават и някои методи, които той ще прилага в по-нататъшната си работа, а именно полуконспиративния характер на организацията, както и начинът за набиране на членове.
Ратниците за напредъка на Българщината са идеологически най-стройната и твърдолинейна националистическа организация преди 1944г. На фона на честите поправки в програмите и уставите на другите подобни организации, ратническите генерални позиции остават неизменими. Характерното за този период двоумение и наклоняване към фашизма или националсоциализма, идеологическият кипеж, изясняване на позициите в хода на работата са преодолени от ратниците.
Ратниците издават внушително количество литература, изясняваща ратническия светоглед. Това са 103 поредни брошури, които се занимават с основните проблеми за ратниците-националният въпрос, комунистите и социалният въпрос, расовият въпрос. Издание на ратниците е и “Пролом-двуседмичник за напредъка на българщината”. Там, в 12-те излезли броя нито веднъж не се споменава името на организацията, но уводните статии се пишат от проф.Кантаржиев, по изключение от друг ратник Стефан Попов. Богарят и други символи използвани от Р.Н.Б. също се срещат на страниците му.Статии пишат и други ратници- Александър Белев-бъдещият секретар по еврейските въпроси, проф.д-р Стефан Консулов, който полемизира по расовия въпрос с професорите Димитър Михалчев и Методи Попов, ръководителката на женския клон към организацията, писателката Фани Попова-Мутафова.
Основните постулати на организацията са изложени в “Обръщение-програма на Р.Н.Б.” от 1936г., “Разговор за Р.Н.Б.” от 1938г. и “Втори разговор за Р.Н.Б.” от 1942г. От програмата-обръщение стават ясни техните възгледи и искания, а в разговорите, посредством диалог между ратник и гражданин те се разясняват, като се отговаря на често задавани въпроси.
В основата на ратническия светоглед стои националната мощ, осъществяването на националните териториални и народностни идеали и съхраняването на свободна и независима българска държава. За тях българската нация е “етническа, духовна , стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на сборните елементи, които я съставят.”, а българската държава – “организационната съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията”. Със сигурност може да се твърди, че цялата останала част от възгледите им се крепи на тази основа. Отхвърлянето на унизителния Ньойски договор, народностното и териториално обединение, поддържането на българите зад граница, възстановяването на войската са сред основните им искания.В името на нацията,всички противоречия трябва да бъдат преодолени.
Именно поради тази причина, ратниците сериозно се занимават със социалния въпрос и с борбата срещу болшевишката пропаганда. Общото им мнение е, че марксистите се стремят да измамят работниците и да ги откъснат от тялото на нацията по пътя към осъществяване на юдео-болшевишките си замисли - поробването на народите. В ратническата идеология работник е “всеки български гражданин, който се труди и работи за материалното и духовното благосъстояние на нацията. Неговите врагове са: спекуланта, марксиста, демагога и безделника”. Прави впечатление обаче, че ратниците са доста ляво настроени по отношение на социалната и икономическата сфера. Предвижда се кооперирането на селските стопани, “насока и контрол от Държавата на частните стопански предприятия и национализацията на някои от тях, с оглед интересите на нацията”, участие на работниците в печалбите на предприятията и т.н. По самите думи на ратниците от “Разговор за Р.Н.Б.”, те не искат “равенство, а правда”. А за болшевишките приказки за свобода и равенство казват ”да искаш хем свобода, хем равенство, значи или сам да се лъжеш, или други да мамиш.”. По отношение на социалния въпрос точно се формулира ратническата позиция в сборника от текстове от 1937г.:”Новият национален светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това и на целокупното законодателство. Затова възроденият национализъм е толкова "ляв" в социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата теория и практика, нито тези на социалдемокрацията, които се стремят да убият индивидуализма на хората и нацията, които се опитват да ги впрегнат в своята измислена противоестествена система, водеща към бръз упадък. Създаден като реакция срещу индивидуалния капитализъм, и то главно от скитници инородци, марксизмът възнамеряваше да превърне човешкото общество в мравуняк. Редът в мравуняка наистина е идеален. Но мравката работничка не е нито мъж, нито жена работи неуморно без оглед на това дали ще консумира и притежава лично, и дали други ще консумират произведеното от нея.
Възроденият национализъм взема предвид естествените особености на личността. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представлява.”. Добавя се и, че социалните неправди рушат държавата от две страни, първо безделниците, безбожници и безотечественици, чрез измами и спекулации паразитират на гърба на работниците и второ, така дават почва за развитие на разрушителни марксистки тенденции.
Макар и в няколко реда, ще отбележа и отношението на ратниците към селото. Относително малкият дял, който те му отделят, сред своите издания се дължи на категоричната им позиция. Селото е основата на запазването на българския народ. Следователно държавата трябва да направи всичко по силите си, за да задържи селяните там, като облагороди селата и им осигури възможност за достъп до просветните и културни постижения.
Както стана дума по-горе в текста ратниците са убедени противници на демокрацията, както в своите редици, така и що се отнася до държавното управление. За тях демокрацията “е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всъщност тя е давала на практика обратния резултат. Тя е изваждала демагозите и утайката на обществото начело на държавата”. И продължават “какво общо има практиката на демокрацията със свободата? Защитниците на демокрацията само приказват за свобода. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, а те са основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.”
Пак в името на единството, ратниците твърдо застават зад Царя и Православната цъква. Те обаче, за разлика от останалите националистически организации не са били долюбвани от властта и са жертва на множество арестувания, обиски, интернирания, уволнения, побой. Техни издания се инкриминират от прокуратурата. Филов ги нарича “бели болшевики”, а полицията - “откровено фашистка организация”. И ако е ясно защо правителствата полагат особени ”грижи” за тях, то защо Царят не се застъпва? Отговорът навярно се крие в авторитарните схващания на ратниците, и евентуалния италиански сценарий който те са искали да приложат в България, т.е. Царят да царува, но те да управляват. Като аргумент за това, може да послужи и сравнението, че, за разлика от другите националистически организации, те не пишат възхвалителни химни за Царя и в общи линии, почти не го споменават в своите издания.
Всичко написано до тук потвърждава, че ратниците са националисти, със силен социален елемент и антикомунистически позиции, с антидемократични и авторитарни възгледи и практика. Те обаче са господстващи в този исторически момент в цяла Европа, на фона на повсеместното разочарование от демокрациите и особено в централната и източна част на континента, на чукащата на вратата комунистическа заплаха, в период в който износът на революция е твърде актуален.
Защо въпреки това, съмненията за фашисткия или национал-социалистическия характер на Р.Н.Б. остават или поне се смята, че те са идейно много близки? Все пак авторитаризъм и национализъм са характерни белези на фашизма, но не го изчерпват. И още нещо - подкрепата за съюза с Райха е оправдана и от чисто националистическа гледна точка. Защо авторът на най-добросъвестното изследване на въпроса, което познавам/Н.Г.Алтънков/, говори в своя статия за твърде тънката разлика между теорията и практиката на ратниците и фашизма?
Отговорът на този въпрос може би се крие в една част от светогледа на Р.Н.Б., който оставих за финал. Това е тяхното отношение към евреите, чужденците и расовия въпрос. В “Разговор за Р.Н.Б.” на въпрос на гражданина дали ратниците са антисемити, ратникът отговаря: “Ратници за напредъка на Българщината е антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та ако евреите сами смятат, че принадлежат към тези категории, тогава имат право да ни наричат антисемити.”. Еврейският въпрос фигурира в почти всички ратнически издания. Във всеки брой на “Пролом” се пише за тях. Било във връзка с извършени измами или като идеолози и проводници на марксизма. Пак в първия разговор ратникът обяснява позицията им така: ”Евреите в България съставляват 1% от населението, а владеят 80% от вносната и износна търговия, 2/3 от банковия капитал, повече от половината индустрия и 95% от представителството за търговия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българите.” Ще се въздържа да коментирам ратническите данни или пък упреците им за връзките на евреите с комунизма.
Любопитно е обаче, че както споменах, евреите се споменават в почти всички ратнически издания, включително за социалния, националния, културния въпрос, освен в тези... за расовия. Като цяло ратниците се занимават с биологичните закони, с наследствеността, със законите които трябва да се спазват за да се запазят качествата на нацията, с различните заложби на нациите и пр. Но техният расизъм е...национален, т.е. главно място сред ратническите материали по въпроса се заема от изследвания на българския народ, като основните тези са насочени към оборване на теориите за крайно смесения характер на българите и преимуществено славянския им произход. Изводите са, че българите са относително доста изравнени, в сравнение с германците, например и въпреки, че принадлежат на славянското езиково семейство, са с антропологични белези твърде различни от славянските и са специфично български/”Неизменният антропологичен облик на българите”-книжка от ратническата библиотека и статии в “Пролом”-Двуседмичник за напредъка на българщината/.
Фашисти ли са ратниците? За някои хора, нещата, които маркирах по-горе, са достатъчни за еднозначно “Да”. Аз самият не съм в състояние да дам категоричен отговор. В едно съм сигурен – ратническата идеология е българска, съобразена с българските условия и имаща специфично български основи. Не може да става и дума за сравнение между тях и “Родна защита”, “Съюза на българите-фашисти” или още повече Българската Национал-Социалистическа Работническа Партия, прочитът на материалите на която предизвиква сериозни съмнения за психическото състояние на “водачът” й.
Ограниченията във времето и мястото ми налагат да прекъсна до тук, но със сигурност мога да твърдя, че предметът е доста интересен и все още чака своя научен поглед, който не мога да твърдя, че притежавам, и все пак има предостатъчно материали, ако не за цялостно изследване, то поне за дискусия по въпроса.
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register