Съюз на Българските Национални Легиони

[Симеон Велики]

Вестникът се разпространява от БНРП.Цената му е 20ст.Другият вариант е да се свържеш с Иван Григоров.Не е качен в интернет.

А как мога да се свържа с Иван Григоров? Поне електронна поща негова нямаш ли?

[areabg]

Извинявам се, за въпроса извън темата.
Дянко Марков, жив ли е?
 Познавах го като достоен българин и националист.

[Губернатора]

Достоен националист, бивш депутат от СДС. Жив е. Виж тук редовно го споменават - http://edinzavet.wordpress.com

[omerzen]

Спомням си че именно гн.Дянко Марков като депутат от СДС каза на зарадвания мангал от погребението на българския национализъм-Иван Костов (партиен шеф на Дянко Марков) следното :
Г-н Костов, мен можете да погребете но българския национализъм - НИКОГА!

[areabg]

Достоен националист, бивш депутат от СДС. Жив е. Виж тук редовно го споменават - edinzavet.wordpress.com

Благодаря!
Да е жив и здрав още дълго!

[dulo16]

През последните 12 години вестник “Легионер” разнасяше словото на Съюза на българските национални легиони(СБНЛ). Читателите му го подпомагаха парично и с разпространение. Той просъществува толкова дълго, защото бе необходим на стотици българи.
Но през изтеклото десетилетие (2001-2010) се промениха нагласите на обществото към средствата за информация. Новите поколения все повече търсят знания по Интернет и телевизиите. Затова и СБНЛ се насочва към тях. Търсете ни там. Пак ще бъдем рамо до рамо в борбата за национално мощна и социално справедлива България. Покойният ни водач Иван Дочев казал веднъж: - «Ние не се броим – ние се борим!”.
Изказвам най-сърдечна благодарност на всички сътрудници, спонсори, разпространители и читатели на вестник «Легионер” през всичките тези 12 години на обща работа и обща борба.
За България!

Иван Григоров

Бургас, Декември 2010 година

Вестник “ЛЕГИОНЕР” – месечник

Адрес на редакцията:

Град Бургас 8000
Ул. “Рилска” №3
Тел. 056/ 824-508

[dulo16]

НАЦИОНАЛНИТЕ КОРЕНИ НА ЛЕГИОНЕРСТВОТО

Инстинктивно, без намерение да подражава, групата студенти, които основаха легионерското движение се подчиниха на повелята на своето българско съзнание и започнаха борба за ново национално възраждане. Инициативата им намери добра почва, защото делото им беше историческа необходимост. Затова легионерството не можа да бъде задушено, въпреки отчаяните усилия на редица режими.
Легионерството се яви в едно време на несигурност за бъдещето на българската народност. След Ньой и последвалите го политически събития, България наистина беше изправена пред сериозни опасности отвътре, след като външната опасност отдавна беше налице.
Еднаквите исторически условия винаги създават еднакви последици. Щом народността е в опасност, явяват се и защитните сили.
Преди век и половина, когато народът ни беше на угасване, се яви първият му будител в лицето на Отец Паисий, последван от редица други борци. Тогава опасността за гибелта на българщината беше съвсем близка. През 30-те години тя беше много вероятна, тъй като вътрешното разложение и външната опасност бяха в ход. Същият инстинкт за съхранение се пробуди в нацията, както тогава, за да се продължи делото на Възраждането - делото на Паисий, Левски, Ботев и т.н. Този национален инстинкт намери живо проявление в движението на младежките национални легиони.
Но докато Възраждането през епохата на турското робство тогава се е отричало от някои среди, а днес никой не го отрича, то е защото тогава, и Левски, и другите, са действали във време, когато не са разваляли спокойствието на днешните паратизиращи елементи и не засяга интересите им. Но срещу бореца за новото национално възраждане на България, който се нарича легионер, те водят цяла канонада. За тях легионерът е враг, защото иска ново устройство на живота, при което да владее социална справедливост. Защото волята, на която легионерството е израз, е национална, докато силните на деня и плутокрацията, с които легионерството се бори, са изразители на групови интереси и групова воля.
В тази борба легионерството създаде своя светоглед.

Георги Кьосев, Ямбол

[dulo16]

НУЖНИ СА ЛИДЕРИ – СИРЕЧ ВОДАЧИ
Не само при авторитарната, но и при демократичната система обществото се нуждае от водачи. Това е психологическа необходимост за човека. Хитлер, Мусолини, Ататюрк, Ленин и др. осъзнаха тази човешка особеност и я превърнаха в принцип. Даже двама души когато се съберат, единият води, а другият се подчинява.
До модерните времена водачите се налагаха по пътя на естествения подбор. Техническите средства като радио, телевизия и преса спомогнаха щото на обществото да бъдат налагани лъжеводачи-статисти. С тяхна помощ в управлението навлизат множество безлични функционери, които само паратизират в държавните институции.
Големите народни водачи омагьосват масите и те доброволно ги следват. Особенно в напрегнати и опасни времена. Тогава се раждат месиите. И казват като Мусолини: “Докато вървя напред – следвайте ме! Изостана ли – напуснете ме! Предам ли ви – убийте ме!”
Когато след Априлското въстание Марко Балабанов и Драган Цанков обикалят европейските столици, за да запознаят световната общественост с българската кауза английският политик Уилям Гладстон ги попитал: - Като искате да се освободите, имате ли хора за управници?
- Имаме – му отговорили.
- Имате ли хора учении, имате ли хора богати?
- Имаме всякакви хора – бил отговорът.
- Защото – продължил Гладстон – иначе учените ще се стремят да станат богати, а богатите ще се правят на учени и нищо няма да направите.
Ето по това предсказание на Гладстон протече прехода към демокрация у нас.

Иван Григоров, Бургас

[Hatshepsut]

Статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков

Източници: http://bg.altermedia.info/?p=17294;  http://www.lukovmarsh.info/

Днес публикуваме за първи път в интернет една неизвестна досега статия на проф. Любомир Владикин за ген. Христо Луков, написана малко след убийството му през 1943 г. По прекрасен начин проф. Владикин е описал значението на Генерала за българският национализъм и настроенията сред нашия народ след смъртта му. Статия ни бе любезно предоставена от екипа на Националенъ свѣтогледъ.

Кумирът на националистична България

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошел, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистичка България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.

Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната до сега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

- Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. „Зора“ 17 март 1943 г.

[Exodus]

Някой има ли информация дали Легионерите са имали собствен химн? Ако не, какви песни/маршове са използвали?