Българското образование

[Мишок]

на хората не им е работа да знаят как се строи една държава. И няма как някой да ги накара да знаят.
Човек трябва да получи в училище не само знания , но и човещина.

[Петкан]

"Младите хора в България са най-късно излизащите на пазара на труда в Европа от всички останали държави. Това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на първото заседание на Съвета за образование и наука към президентството. Темата на бе "Визията "България 2020": Националните приоритети в образованието и науката".

„Средно в България един млад човек излиза на пазара на труда на 22 години, за Европа това става на 20 години. Основната причина за това е, че младежите ни нямат достатъчен практически опит", посочи Плевнелиев.

Президентът се позова на констатации и изследвания -дори на 25 години завършилите студенти в България нямат нито ден стаж в реалната икономика. Плевнелиев посочи, че делът на младите предприемачи у нас на възраст между 15 и 24 години е 3,4 %, което е много под средния за Европа. Това е доста неблагоприятен факт, изискващ решение. В Гърция младите предприемачи са 7,8 %, в Румъния - 11,3 %.

Като много важен президентът Росен Плевнелиев посочи т.нар. триъгълник на знанието - между науката, бизнеса и държавата. „Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21-ви век най-силният инструмент за производство е човешкото знание", заяви държавният глава.

Той открои иновациите като един от ключовите инструменти за генериране на добавена стойност в икономиката. Като пример Плевнелиев посочи, че Брутният национален продукт, произведен от 7,4 млн. българи, е 40 млрд. евро, а Фейсбук, създаден преди осем години от няколко младежи, е създал стойност от 100 млрд. долара.

„Много е важна темата с изграждането на човешкия капитал, реализацията на личността трябва да стане национална кауза", подчерта президентът. „Българите винаги са инвестирали в образованието на своите деца. В образователната система на 21-и век са важни не само знанията, но и уменията и компетентностите", отбеляза още държавният глава. „Трябва да осигурим възможности за една нова, адаптивна средна класа".

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1396184
...
...
Продажността на българските управници и отсъствието на национални приоритети дава своите горчиви плодове.Изявлението на президента,че реализацията на личността трябва да стане национална кауза е категорично признание за отсъствието на ясно начертана национална кауза в политиката на т.н. "преход",и отричането на национални ценности,в които е и образованието на българските деца.


Редактирано от модератор: Увеличих размера на шрифта в цитата на 10 пункта.

[april_z]

по скат имаше тема за образованието. при солаков. ето и моето мнение.

всeки родител и ученик и студент трябва да се пита дали парите дадени му да ходи на даскало са добра инвестиция?

той като завърши дадено образование трябва да се пита дали някога ще избие парите които неговите родители или самия той са инвестирали в него?

за повечето учещи се, естественно е, че е пълна загуба на парите на родителите му и загуба на време да влага пари в образованието си.

това го показва реалната политика. по евтино е да си купиш дадена диплома от колкото да се мъчиш да учиш.

заради това по-добре е родителите да дадат парите на детето си да иде некъде без образувание да работи. то на работното място ще научи далеч повече и ще се издържа само а няма да тежи на джоба на своите родители.

ако обаче родителите поемат риска да образоват своето дете и нямат политическите връзки то студента им се проваля и увлича и родителите си в провалено семеиство, които в българия са безброй.

така че една провалена държава се състои от провалени семейства. и точно това е българия.
заради това ще се въвежда в бъдеще забрана за ходене на университети и сегашните университети ще се търсят студенти от чужбина. но следването е едно провалено начинание.

[Петкан]

Инвестицията в образованието е инвестиция за бъдещето,което ще покаже,дали вложените пари са правилно дадени на този,който може да прави нещо за себе си и за страната си.
За голямо съжаление(подобно на здравеопазването) българското образование се е превърнало в доходоносен бизнес,а завършилите студенти,които успяват да се реализират в България са много малко заради "монополизирането" на работните места от политическите партии,които са на власт.Всяка една от тези партии разполага с т.н. "банка кадри" и те се внедряват на работа в държавната администрация и във водещи частни компании.
Провежданите конкурси са само за парлама.
Единичен пример за това е назначението в ДФ "Земеделие" на измамничката Калина Илиева,фалшифицирала диплома,но с връзки.
Ето защо в България има недостиг на млади специалисти,които МНОГО ПРАВИЛНО са заминали там,където ще получават прилично възнаграждение за своя труд.
Не мога да приема "логиката" на заплащането на труда в България,защото един кадърен човек получава от 500 до 1000лв заплата,а в същото време,хора събрани от кол и въже стават депутати,министри,заместник министри ,шефове на агенции,чиято единствена задача е да правят глупости,заръчани им от най-високо място.
Скоро разговарях с един познат(икономист) на възраст 43години,който ми заяви,че е получи отказ за работа от три големи частни фирми с мотива,че не е член на ГЕРБ.

[Hatshepsut]

Деца колкото за 10 училища се изнесоха в чужбина
253 са българските неделни училища по света

9784-ма ученици са заминали в чужбина през изтеклата 2015/2016 учебна година – 5591 през първия срок и 4293-ма през втория. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката, цитирани от „Монитор”.
Заминалите деца могат да се сравнят с приблизителния общ брой на учениците в около 10 големи школа с около 1000 учащи.

Заместник-министърът на образованието Диян Стаматов обяснява високия брой напуснали системата с общата миграционна вълна. 253 са българските неделни училища по света. „За да не скъсат връзката с родното, там учениците изучават български език, география и история на България”, обясни Стаматов.

http://www.blitz.bg/news/article/431388

[Hatshepsut]

Този път прекалиха: Децата в девети клас учат по български език нечувани тъпотии

Снимки в социалната мрежа, изобразяващи учебника по български език за 9 клас втрещиха потребителите. Госпожа Дойчева, която ги е споделила си е направила труда да обозначи в червено, най-шокиращите "вицове".
Подрастващите в 9 клас ще се научат какво е рекет, кой е Киро Тариката, как се пише писмо от Америка, защо една дама изглежда "скумросана" и, че е облечена като "решетарка".
Ако не беше толкова тъжно, вероятно щеше да е много смешно.
На вас оставяме да прецените съдържанието на "учебника":

















http://www.bnews.bg/article/218430-tozi_pat_prekaliha_detsata_v_deveti_klas_uchat_po_balgarski_ezik_nechuvani_tapotii_reket_kiro_tarikata_administratsiyata_e_zlo_snimki

[Hatshepsut]

Оглупяване чрез образователната реформа

http://bulgarski.pogled.info/news/78973/oglupyavane-chrez-obrazovatelnata-reforma

Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.

За интелектуалното развитие

Интелектът и интелектуалното развитие на личността имат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото.

Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време. Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.

Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа

Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания.

Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа.

Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно.

Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него.

Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща.

Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата.

Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес.

В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.

Механизмите на масовото оглупяване

Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование.

Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности.

Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери.

Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия.

Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение.

В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство.

Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.

Образователната политика

В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване.

Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие.

Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.

 

Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.

 
5.11.2016 г.

Анко Иванов – д-р по философия,
дългогодишен учител и автор на учебни помагала

[Петкан]

"Хем енд егс с яйца"...
Това звучи като таратор с кисело мляко.
Интелектуалното принизяване на българчетата е поръчково и целенасочено.

[Петкан]

 На 13 декември 1879 г. е основано е първото българско земеделско училище Образцов чифлик край Русе.


http://free-spirit-city.eu/osnovano-e-purvoto-bulgarsko-zemedelsko-uchilishte-obrazcov-chiflik

През 1865 г. турският реформатор Мидхад паша създава модерно земеделско стопанство Нумуне чифлик – Образцов чифлик. За негов пръв управител е назначен чешкия земеделски възпитаник, известния революционер Ангел Кънчев. В своя доклад № 35 от 12.XII. 1879 г. Григор Начович, временен министър на финансите, обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици, в които земеделието да се изучава практически. В отговор на 13. XII. 1879 г. излиза Указ № 374 на княз Александър I Батенберг за организирането на Образцов чифлик като нисше практическо училище, с пръв управител и учител по земеделие Георги Андреев Георгов и иконом – счетоводител Петър Жълтов. С Указ № 448 от 20.VI.1883 г. на княз Александър нисшето практическо училище става средно земеделско училище.
Създава се опитно поле към училището. През 1896 г. е организирана първата местна селкостопанска изложба, на която са представени лозаро – винарски отдел, нови сортове земеделски култури, овощарска продукция, пчеларство и други. Със свои нововъведения училището участва в много международни и национални изложби и получава над 40 златни, сребърни и бронзови медали, грамоти и похвали.
...
Къщата на проф. Георги Георгов.

http://stara-sofia.blogspot.com/2011/11/blog-post_14.html

Снимка от птичи поглед на първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.).

http://www.archives.government.bg/177-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5

 Портрет на Тодор Николов (1875-1923), ботаник - един от първите наши изследователи на растителната хистология, ембриология и физиология, преподавател в земеделското училище “Образцов чифлик”, близо до Русе, 1909 г.

http://www.lostbulgaria.com/?cat=618
...
Участници в първото българско земеделско-промишлено изложение-Пловдив 1892 г.

30 кадъра от албума, в тяхната последователност, с желанието повече хора да се докоснат до атмосферата на Пловдив от онова време, когато българските търговци и производители не само се представят пред Европа и света.
http://www.archives.government.bg/digital_galleries-23-586-%D0%9F%D0%AA%D0%A0%D0%92%D0%9E%D0%A2%D0%9E%20%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%9E%20%D0%97%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%94%D0%95%D0%9B%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%9C%D0%98%D0%A8%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%9E%20%D0%98%D0%97%D0%9B%D0%9E%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%20%D0%92%20%D0%9F%D0%9B%D0%9E%D0%92%D0%94%D0%98%D0%92%20%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%97

[Hatshepsut]

Учителка от Перник взриви системата:
Да преподаваме на учениците е последната ни грижа

Да преподаваме на учениците е последната ни грижа, разказва бивша учителка пожелала анонимност в писмо до "За Перник". Въпреки, че вече не работи в сферата на образованието, госпожата иска да остане анонимна, тъй като съпругът й също е преподавател. Читателката ни иска да разкаже какво е да си учител в Перник, както и в България.
Ето какво ни написа тя:
"Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за директора аз съм виновна. "Виновна" съм заради своята обективност - да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили "да се раздадем".
А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш "кинти" не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000лв. от бюджета си за ученик. Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.
И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за "ниво"? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?
Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.
Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.
А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си - да научат нещо, не просто защото така трябва?
Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.
С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=46660I32

[Hatshepsut]

Черно-бели учебници скараха родители и МОН

Черно-бели учебници, отпечатани като евтин вариант, изправиха на нож родители срещу просветното министерство с мотива, че се делят учениците на бедни и богати. В отговор на дискусията в социалните мрежи от МОН отговарят, че отпечатването на черно-бял вариант на някои учебници и колко бройки да се издадат е решение само на издателствата.
Оказва се обаче, че идеята предизвиква възмущение в социалните мрежи. Контрапозицията е, че по този начин се стимулира социалното разделение в училище и децата могат да бъдат дискриминирани.
Министерството на образованието и науката не дели децата на бедни и богати. В позиция, разпратена до медиите, от министерството изтъкват, че общата цел е образованието да дава равен шанс за успех на всички деца.
Институцията посочва обаче, че наредбата за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала дава възможност учебниците от VIII до XII клас да се отпечатват при пълноцветен и при едноцветен печат.
Отговорността на издателите остава само маркетинговите послания, тъй като Министерството на образованието и науката одобрява съдържанието, графичния дизайн и полиграфическото изпълнение на учебниците, посочват от ведомството.
Позицията си МОН разпраща по повод разгърналия се в общественото пространство днес дебат не е ли дискриминация факта, че издателство "Просвета" предлага на пазара два варианта на учебници с различни цени и различно оформление.
От Министерството обясняват, че тази възможност е дадена, защото има предмети в по-горните класове, които не изискват задължително пълноцветен печат. Доводът е, че предмети като математика, физика и химия могат да бъдат изучавани безпроблемно и от черно-бели учебници.
Този казус възниква само при учебниците за по-горните класове, защото всички учебници от I до VII клас се закупуват от държавата и са изпълнени при пълноцветен печат.
Купуването на учебниците за учениците от VIII до XII клас остава отговорност на родителите. Издателите и родителите имат право на избор и Наредбата само регламентира неговата свободна реализация, обясняват от МОН.
Обществената реакция настава, след като директорът на издателство "Просвета" Никола Кицевски коментира пред БНТ във вторник, че смята, че цветният вариант е оптимален, но за по-бедните семейства издателите предлагат черно-бял варант, който е с 30% по-евтин. Такъв вариант е приложен само за тези предмети, за които липсата на цветни изображения не ощетява процеса на обучение.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

България е първа по неграмотност в Европейския съюз

България е на 43-то място от 44 възможни според международния тест за грамотност на 15-годишните PISA. Страната ни е първа по неграмотност в Европейския съюз, сочи анализ на Европейската комисия.

В световен мащаб заемаме 53-то място – много преди нас са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга. Интелигентността на нацията рязко намалява. По IQ вече сме след Монголия и Казахстан според класация на Центъра за демографска политика. Едва на 47-мо място сме по интелигентност в списък от 113 държави.

Разпознахте ли се? Някакви идеЙ на какво се дължи това? Неграмотни сме си. Наистина. Все повече. И все по-малко ни прави впечЕтление.

Така че – не са ни прецакали в докладите, защото сме малки. Няма световен заговор срещу нас. Не са нито илюминатите, нито масоните. Заслужаваме си мястото в класациите.

Да, и ти, който четеш възмутено, цъкаш с език и си казваш: "К‘ва е тая, бе". И ти, който постваш във "Фейсбук" снимки на Вазов върху българското знаме, придружени с текст "ВАЗОВ ТИ СИ НАИ ВЕЛИКИЯ".

"ДеЦки градини", "деДективски агенциЙ", "тЯтър", "аЙрогара", "напримерНО"…

Да продължавам ли? Примерите са безкрайни. Социални мрежи, табели на магазини, кафенета и сладкарници, медии – навсякъде изобилства от правописни грешки.

Пишем неграмотно, говорим неграмотно, май започнахме и да мислим неграмотно.

Да, да, знам, че това не е най-големият проблем на KLETA MAJKA BALGARIQ, но наистина ли не ни пука, че ни става все по-трудно да говорим и пишем нормално на майчин език?

От себеуважение, не от друго.

Имам ИЗ-ПОД-НАД предвид, че е грозно. Претенциите ни, иначе толкова много и големи, трябва да се покриват поне малко с възможностите. Иначе животА ни никога няма да стане розАв.

СъжЕлявам, не можемЕ да "продължаваме напред" по този начин!

http://www.newsbul.eu/2018/05/blog-post_63.html?m=1

[Мишок]

Не мисля че е верно. В Иаталия с а доста по-неграмотни.  Когато направиха задължителен курса за охрана: въведоха изискване за поне 8-и клас.  Много хора отпаднаха понеже нямаха даже 8-и клас.

[генерал Жеков]

А ти имаш ли?Нали беше свършил зо 3ти?По темата:има принизяване на образованието,но то е в определени среди.Вижте само резултатите от съзтезания по математически науки-имаме доста първи места.Това е показателно

[Мишок]

Успях да си уредя диплома с връзки. Образованието трябва да се опрости според мене. На хората не им трябва да знаят толкова излишни неща.