Бранникъ

[Nordwave]

Потърсете из Бойна Слава http://forum.boinaslava.net/

[scb]

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=20791.new#new

Тук могат да се намерят някои неща, свързани с организацията Бранникъ.

[Veskou]

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=20791.new#new

Тук могат да се намерят някои неща, свързани с организацията Бранникъ.

Браво! (bow)

[Hatshepsut]

Оставаше и цветни да са.

Я погледни тук:

Цветната фотография е изследвана в средата на 19-ти век. Ранните експерименти в цвят изискват изключително дълго експониране (часове или дни за изображения от фотоапарат) и не могат да предотвратят избледняването на цветовете, когато са изложени на бяла светлина.

Първата трайна цветна снимка е заснета през 1861 г. и използва принципа на трицветно разделяне, публикуван за първи път от физика Джеймс Кларк Максуел през 1855 г. Идеята на Максуел е да се вземат три отделни черно-бели фотографии и червени, зелени и сини филтри. Това осигурява на фотографа трите основни цветови канала, които се изискват, за да се пресъздаде цветно изображение. Прозрачни отпечатъци на изображенията може да се прожектират през подобни цветни филтри и насложат върху прожекционен екран. Цветен печат на хартия може да бъде произведен чрез наслагване на въглеродните отпечатъци на трите снимки, направени в техните допълнителни цветове. Руският фотограф Сергей Михайлович Прокудин-Горски използва широко тази техника за разделяне на цветовете със специална камера, която последователно излага филтрираните трицветни изображения върху различни части на продългова плака. Понеже неговите експонирания не са били едновременни, снимките имат различни дефекти.

Развитието на цветната фотография се задържа от ограничената чувствителност на ранните фотографски материали, които са най-чувствителни към синьото, само малко по-чувствителни към зеленото и почти нечувствителни към червеното. Откриването на сенсибилизатор за бои от Херман Фогел прз 1873 г. прави възможна добавката на чувствителност към зелено, жълто и дори червено. Подобряване на чувствителността към цветовете и текущите подобрения в общата чувствителност на емулсиите постоянно намалява времето на експонирането.

Първият комерсиален успех на цветния процес е въведен от братята Люмиер през 1907 година.

https://bg.wikipedia.org/


...а също и тази статия - Балканите в началото на XX век в уникални цветни снимки:

http://www.highviewart.com/balkanite-v-nachaloto-na-xx-vek-v-unikalni-tsvetni-snimki-2849.html

[Siegfried]

Преди 73 години, българофобите-комунисти разтурят патриотичната организация Бранник !

http://www.faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora/predi-73-godini-komunistite-razturyat-patriotichnata-organizatsiya-brannik



Преди 73 години, на днешната дата комунистическото правителство, дошло на власт след преврат и със военната сила на Червената армия приема наредба-закон за разтуряне на младежката родолбива организация Бранник.

Бранник е създадена на 29 декември 1940 г. с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“, и просъществува до 19 октомври 1944 г. Един от идеолозите й е проф. Богдан Филов, а години наред комунистическата идеология внушаваше, че Бранник е прототип на „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. По същия тоталитарен начин обаче БКП организирана ДКМС, Пионерската организация и Чавдарчетата. Така задължително в тях членуваха всички младежи.

Бранник защитав позиции, че организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически патриотични добродетели. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“.

В Бранник участват интелектуалци като Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев.

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, се влива в Бранник и става неин колективен член.

След комунистическия преврат през септември 1944 г. подлогите на Кремъл комунистите, обявяват патриотичната организация „Бранник“ за една от фашистките и про-нацистки организации. Заради това тя е разтурена, а членовете ѝ са преследвани и  жестоко репресирани от комунистите. Някои от тях като д-р Стефан Клечков са убити с невероятна жестокост.

[Siegfried]

Д-р Стефан Клечков - български финансист и д-р по международно право, член на родолюбивата организация ''Млада България“ и ръководител на организацията ''Бранник“., областен управител на Беломорието, 1942-1944г., жестоко убит от гръцките комунисти през 1945г.

На 18.09. 1944 г. край Саръшабан е заловен от гръцки шумкари. Д-р Стефан Клечков е арестуван и изпратен в България, където вече на власт след преврата на 9 септември са комунистите под маската на т. нар. Отечествен фронт. Те го хвърлят в Хасковския затвор. После е преданен от българските комунистите на гръцките им другари от ЕЛАС. По това време в Беломорието са комунистите от ОФ Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков, които предават от името на ОФ Беломорието на гръцките комунисти. За беломорските българи това означава смърт, преминала под лозунга за прочистване на българските ''фашисти''.

На 1.02. 1945 г., д-р Стефан Клечков е убит по особено жесток начин, като първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията, и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, гръцките комунисатически варвари подробно му описват какво го чака. Докторът само помолил да му разрешат да види за последен път на снимка съпругата и малката си дъщеря. Д-р Стефан Клечков става една от стотиците хиляди жертви на гръцкия варваризъм и терор над българския народ. Брат му Христо Клечков е разстрелян от българските комунисти без съд и присъда след преврата на 9.09.1944г.

PS РОДООТСТЪПНИЧЕСТВОТО и работата в УСЛУГА на чужди държави, на местните клошари, обявяващи се за комунисти, много ясно показва, че комунистите не са "българи", а славянски българофоби, и че тази АНТИбългарска партия, днес наричаща са БСП трябва да бъде АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНА, а членовете й съдени, по ЗЗД и обявени за опасни за националната сигурност на България !

Героите не умират

Д-р Стефан Клечков


НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ, НИКОГА НЯМА ДА ПРОСТИМ !!!

[Hatshepsut]

Младежка организация „Бранник” – между историята и пропагандата

Обща  характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на  марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за  изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на  историята на българското общество и държава след Първата световна война  се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура,  произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим. 
   В българската историческа наука до 1989 г. се утвърждава  тезата, че  след края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. в страната се  налага фашистка диктатура, която преминава през различни етапи в своето  развитие. В научно обръщение влизат понятията „военнофашистка  диктатура”, „монархофашистка диктатура”, „военен фашизъм”, „граждански  фашизъм” и др. Естествено родолюбивите и националистически чувства,  изразени в програмите и пропагандата на редица националистически  организации, биват заклеймени и унифицирани с навлизащите в Европа нови  идеологически течения на фашизма и националсоциализма.
През  40-те години на миналия век се появява една организация със силно  изявени националистически постановки в своите идейни и пропагандни  материали. Това е Организацията на българската младеж „Бранник”, която  се различава от останалите националистически формации по това, че се  превръща в казионна организация, ръководена от държавата и  олицетворяваща авторитарния царски режим. Основни характеристики на идеологията на „Бранник” са дълбоко  вкоренените черти на родолюбие и патриотично мислене  (националистическо), подхранвано от връщането в националната ни история и  показването на различните исторически примери за подражание. Силно  застъпена е тезата за водача, присъща за целия разгледан период за  авторитарно настроените национални сили, като цяло за десния политически  поток в страната. Водаческите  схващания отново се позовават на силните примери от националната  история, на великите българските владетели, успели да съхранят  българщината. И ако съществува някаква зависимост между дадена  историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между  господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се  борят за налагането им.
    Първо място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на  бранниците към българския цар. Йерархията на организацията почива върху  водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е  единственият върховен вожд на българския народ. Както в българската  държавно-политическа идеология, така и в бранническата идеология  монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип.  Водаческото начало води своя произход от българската история. Като  пример се посочват владетелите Аспарух,Тервел, Крум и Симеон – „това са  имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в  българският държавен живот”. 
Ясна  е идеята на бранниците в подкрепа на цар Борис III и неговата изконна  историческа мисия за възраждане на могъществото на България на Балканите  по подобие на ярките примери от българската история. Те се ръководят по  повелите на времето, оттам идва това унифициране на личността на царя  със средновековните български владетели. Както те са били изразители в  съхранението на всичко българско, в запазване на българщината, така и  днешният царски институт се опитва да продължи и съхрани тези национални  черти. Това свидетелства за безкрайното родолюбие на бранниците, което  се корени в националната им идеология. Пример за проявата на  патриотичните принципи в основните начала на идеологията им е  националното им чувство: „Така чувството на национална самоувереност  израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и  героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и със своите  културни завоевания”
    „Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна  и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която  се проповядва от марксистката идеология. Силният антикомунизъм,  застъпен в техните възгледи, не може да бъде считан за основен факт,  определящ организацията като профашистка. Именно това идеологическо  противопоставяне между национализма и интернационализма, проповядван от  комунистите, е в основата на тази омраза на бранниците към левите идеи: „Днес  българското общество е свидетел на безпощадна борба, която „Бранник”  води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в  страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и  стихийно на исторически, културни и морални ценности”
    От разглеждания период, темата за национализма е широко застъпена в  обществено политическия живот на Царство България. Основен изразител на  идеите за национализма стават младежките формации – СБНЛ, РНБ, БМСОП,  ОБМ „Бранник”. Те застъпват силния национализъм, които трябва да е в  съчетание със силното социално начало в изграждането на Велика България.  Национализмът се превръща в идеологически фундамент, социалното става  доминиращо съдържание на основните програмни текстове. Извлечен е  огромен исторически урок – националното и социалното трябва да бъдат  свързани, за да може новият модел за обществото да функционира. Това  най-ясно се олицетворява и може да се резюмира с легионерския девиз: „Национално могъща и социално справедлива България”.