Автор Тема: България в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913г.)  (Прочетена 10062 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 16.0.912.75 Chrome 16.0.912.75
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908

Лондонската мирна конференция се провежда в двореца "Сейнт Джеймс"(03.12.1912 до 16.01.1913).
Целта на тази конференция е подписването на примирие между воюващите България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканския съюз) и Османската империя.

БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912–1913)


Образуване на Балканския съюз.
Преговори между България и Сърбия от есента на 1911 г. – българската позиция автономия, а при невъзможност –  дележ на Македония с предвиден руски арбитраж. Сключване на таен съюзен договор през февруари 1912 г. Териториални и военни клаузи на договора. Т. нар. “спорна зона“ – ядро за бъдещи противоречия между съюзниците.
 Съюзен отбранителен договор между България и Гърция от май 1912 г. без договореност по териториални проблеми – основа за бъдещ конфликт.
 Устна спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя.

Недостатъци на договорната система на Балканския съюз
 България нарушава принципа на неделимост на Македония и приема нейната подялба с останалите балкански държави; съюзът е изграден на основата на двустранни договори на България с останалите балкански държави; България поема основната тежест на войната срещу турските сили в Източна Тракия; в Македония, за чието присъединяване тя има най-силни претенции, остават да воюват нейните съюзници; липса на ясни териториални клаузи за бъдещото разделение на завзетите територии; неясна позиция на Румъния, която отклонява участие в съюза, но има свои претенции за компенсации. В системата на Балканския съюз са заложени много противоречия; българската дипломация не успява да изгради стабилен съюз, с който да осигури своите териториални цели.

Начало на войната.
 Мобилизация на българската армия (17 септември)(първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души). Нота на съюзниците до турското правителство с искане за реформи в европейските вилаети. Турското правителство отхвърля исканията и скъсва дипломатическите си отношения със съюзниците. На 26 септември Черна гора започва военни действия срещу Турция. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя на 5 октомври. Българската общественост и войната.

Първа фаза на войната (5 октомври – 20 ноември 1912 г.).
 Военни сили, състояние и планове на противостоящите противници. Първоначално България мобилизира 600 000 души, разделени в три армии, начело с ген. Васил Кутинчев (I армия), ген. Никола Иванов (II армия) и ген. Радко Димитриев (III армия). Родопският отряд под командване на ген. Ст. Ковачев заедно с Македоно-Одринското опълчение (12 дружини) под командването на ген. Никола Генев настъпва към Беломорска Тракия. Седма пехотна Рилска дивизия с командващ ген. Г. Тодоров трябва да действа по долината на р. Струма под сръбско командване. Сформират се около 50 доброволчески чети от македонски и тракийски бежанци, които с действащите в Македония 34 чети на ВМОРО оперират в тила на турската армия. Върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, а общото военно ръководство е поверено на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и на началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев. Главната квартира се установява в Стара Загора.

Според плана България действа в Източна Тракия срещу основните турски сили и двете крепости Одрин и Лозенград. Сърбия действа на по-слабо защитеното Македонско направление. Гърция напредва на север към Солун и трябва да обсади и превземе силната турска крепост Янина в Епир, а гръцкият флот да блокира Дарданелите и превземе турските острови в Егейско море. Черна гора действа в Косово и Новопазарския санджак и трябва да обсади силната крепост Шкодра в Северна Албания.

Начало и ход на военните действия.
 5 октомври – българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Бърз разгром на турските сили, което се превръща в бягство. Лозенград пада без бой, обсадена е Одринската крепост. Нова турска  отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар. След неколкодневни боеве и тази отбранителна линия е разбита. Турците отстъпват до укрепената Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Втора армия затяга обсадата на Одрин.

Седма пехотна Рилска дивизия, под сръбско командване, подкрепена от четите на ВМОРО, напредва бързо по Кресненското дефиле и на 26 октомври предните й отряди влизат в Солун. Един ден преди това турският комендант предава без бой града на гърците. Бързо настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение на Южния фронт и освобождаване на Западна Тракия. След битка при Балкан Тореси  командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава. Българският торпедоносец “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя. Българската авиация подпомага военните действия и за първи път от самолет са извършени бомбардировки на противника при Одрин.

Сръбската армия напредва без значителни усилия по долината на р. Вардар. Гръцката армия напредва успешно на север, влиза в Солун, обсажда крепостта Янина. Черногорските сили навлизат в Косово, Новопазарския санджак и обсаждат крепостта Шкодра. В Македония сръбските и гръцките власти установяват своя администрация, разпускат и преследват четите на ВМОРО, започват денационализаторска политика.

Гръцки териториални претенции и Турско искане за примирие на 30 октомври. Български отказ и атака срещу Чаталджанската позиция. Провал на атаката и сключване на примирие.

Лондонска мирна конференция.
Начало на мирните преговори между воюващите с посредничеството на великите сили. Искания на съюзниците – всички европейски територии на Османската империя на запад от линията Мидия (на Черно море) – Родосто (на Бяло море), островите в Егейско море, независимост на Албания, отказ на Турция от Крит, военна контрибуция. Турската делегация проявява неотстъпчивост. Противоречия между делегациите на съюзниците. България иска Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Сръбската страна отстоява принципа на “фактическа окупация“, вкл. “спорната зона“. Гърция иска Егейска Македония. Румъния – искания за компенсация – граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик. Противоречия и на посланическата конференция – Германия и Австро-Унгария се обявяват срещу руската подкрепа на победилия Балкански съюз. Нота на великите сили до турското правителство за предаване на териториите западно от линията Мидия – Енос. Преврат в Цариград на комитета “Единение и прогрес“. Новото турско правителство отказва исканите отстъпки. Прекъсване на преговорите.

Втора фаза на войната (17 януари – 31 март).
 Възобновяване на военните действия. Турците набират нови сили и правят десант при Булаир и Шаркьой на полуостров Галиполи. След неколкодневни боеве българските войски отхвърлят турския десант. Неуспешен опит на турците да пробият при Чаталджанската линия. Атака и превземане на Одринската крепост в началото на март. Съюзниците превземат Янина и Шкодра. Турското правителство е принудено да иска отново примирие. Разногласия сред съюзниците за дележ на новите територии в Македония и Беломорска Тракия.

Възобновяване на Лондонската мирна конференция.
Нови противоречия при изработването на договора, Румъния иска Южна Добруджа, но след руски натиск се задоволява със Силистра и околността.
Подписване на мирния договор на 17 май.
Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на останалите егейски острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили. Друга международна комисия трябва да определи контрибуцията от Турция и взаимните териториални отстъпки между държавите-победителки. Значение на победата над Османската империя за България и нейните съюзници.
...
...
Противоречия между България и съюзниците й и намесата на великите сили:Германия,Австро-Унгария и Русия,оставката на правителството на Ив.Евст.Гешов и амбициите на цар Фердинад са причините за следващата война,наречена Междусъюзническа,завършила с позорно искане за примирие.

Последствията за България от Междусъюзническата война:

1913 г. 28 юли. Подписан е мирен договор в Букурещ. Румъния получава Южна Добруджа до линията Тутракан – Екрене на Черно море, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Беломорска Тракия.

1913 г. 16 септември. Мирен договор между България и Османската империя. България връща Източна Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.

1913 г. 27 ноември. Екзарх Йосиф пристига в София. Тук е преместено и седалището на Българската екзархия. Това представлява своеобразен символ на националната катастрофа в Балканските войни.

...
...
" "Независимост" е идеална категория, противопоставена на "зависимост" - всички реални страни се намират някъде по средата.Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг." (проф. Ивайло Дичев)
« Последна редакция: Юни 12, 2012, 21:17:15 от Hatshepsut »

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2478
  • Country: bg
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 10.0.2 Firefox 10.0.2
Преди 99 години на 13 март 1913 година (26 март нов стил) в Първата Балканска война, след петмесечна обсада, командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, с блестяща акция превзема Одринската крепост. Турция капитулира и подписва Лондонския договор, съгласно който българските тракийски земи в Одринско и Беломорието се освобождават и присъединяват към Отечеството България.



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Март 13, 2015, 07:03:36 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.64 Chrome 26.0.1410.64
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908

Договорът в Лондон (1913 г.
...

В литературата се правят аналогии какво би била лондонска България спрямо Сан-Стефанска България. С известно приближение има прилика. Лондонска България не става факт.
Още преди договора, са започнали процеси, които ще разкъсат Балканския Съюз.

Предпоставка за разпадане на Балканския Съюз е временния и нестабилен характер на съюза. Договорите са противоречиви. Освен това има противоречия между съюзниците.
Противоречията са, че още по време на първите военни действия Сърбия и Гърция започват да прилагат принципа на фактическата окупация. Още преди края на войната Гърция дава да се разбере, че ще присъедини егейска Македония, защото договорът й с България не урежда териториални въпроси. От друга страна Сърбия въпреки териториалните договорки в тайното приложение към договора с България, окупира територии на юг от спорната зона. Сърбия претендира за принципа на фактическата окупация за вардарска Македония.Сърбия присъединява по-голямата част от Македония като компенсация поради загубен излаз на Адреатическо море, където Албания е обявила независимост.
Румъния пък без да е част от съюза, се възползва от аргумента, че в Македония живеят Куцовласи и иска компенсации. Румъния изтъква, че е пазела благосклонен неутралитет.
Оказва се, че развитата от Румънците теория, за да искат обезщетение, е, че България силно се разширявала и това нарушавало равновесието на Балканите. Претенциите на Румъния не остават само на ниво претенции, защото се намесват великите сили в отговор на Румънските претенции. Великите сили се събират на конференция в Петербург и приемат Петербургски протокол, по силата на който България отстъпва на Румъния гр. Силистра и околностите.
Друга причина за разпадането на съюза е международният фактор и действията на великите сили. Антантата има интерес от това да се запази Балканският съюз, защото Антантата предпочита да разчита на това обединение на Балканите и да го използва в свой интерес при евентуална световна война. Ето защо Русия се опитва да помири България и Сърбия. От друга страна централните сили имат интерес от разпадане на съюза.
Друг фактор за разпадането на съюза са съвсем конкретни споразумения между Гърция и Сърбия. Те сключват споразумения в ущърб на България. Още от есента на 1912г. Гърция и Сърбия започват тайни преговори срещу съюзника им.
1/ На 05.05.1913г., дни преди лондонския мирен договор Гърция и Сърбия сключват таен договор и се задължават до 10 дни след това да сключат договор за приятелство и съюз помежду си, който да се гарантира и с военна конвенция между тях. На 19.05.1913г., само 2 дни след лондонския договор, Гърция и Сърбия сключват договор за съюз в Солун. В него се предвижда Гърция и Сърбия да имат обща граница в Македония. Това е окончателният фактически и юридически край на Балканския Съюз.
Лондонският мирен договор не е имал възможност да се реализира на практика.

Следват два договора- Мирни за България- Букурещкия /България урежда отношенията със Сърбия, Гърция и Румъния/, Цариградски договор /Българо-Турски мирен договор/. Тези договори предвиждат:
По силата на Букурещки договор- Румъния присъединява южна Добруджа, което означава оформяне на добруджански въпрос. Гърция получава части от западна тракия /около кавала/ и част от Македония, а Сърбия присъединява Вардарска Македония /Спорната и голяма част от безспорната зона/. За България остава една десета от Македония- Пиринска Македония.
С Цариградския договор се закрепва положението, след като Турция си присъединява отново Източна Тракия и Одринско. Нещата остават както са- Одрин и Източна Тракия остават в Турция, но без Малко Търново и Свиленград.
http://www.bg-pravo.com/2011/04/11_06.html

Дворецът Сейнт Джеймс, където е подписан Лондонския договор в наши дни.
« Последна редакция: Април 16, 2013, 09:44:05 от Петкан »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8657
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Проклятието на Втората Балканска война

На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд нарежда  незабавно настъпление срещу Сърбия и Гърция, но оголва границата с Турция и Румъния

След подписването на Лондонския договор на 17 май 1913 г. на Балканите се създава сложна обстановка. Още преди това, на 5 май, Сърбия и Гърция сключват споразумение, според което трябва да съществува обща граница между тях. На 19 май се подписва договор между двете страни за общи военни действия срещу България, ако тя се опита да завземе определената й безспорна зона в Македония, съгласно договора между нея и Сърбия от 29 февруари 1912 г.

 Румъния предявява открити претенции към Южна Добруджа. Турция трупа войски на границата Мидия-Енос. Великите сили, които са съставили Лондонския договор, проявяват дезангажираност за неговото спазване, а разпределянето на териториите е оставено на съюзниците.

 Но според Българо-сръбския договор, ако се стигне до спорове, арбитър по тях трябва да бъде руският император. Българският посланик в Петербург му предава молбата на нашето правителство да произнесе решението си по арбитража, но отговор не се получава. Императорът със семейството си отива на почивка в Царско село, която се очертава да продължи около месец.

Какво прави България в тази обстановка

 Цар Фердинанд  и правителството на Васил Радославов са скептично настроени относно арбитража на руския император. По това време вече са създадени двата големи съюза – Антантата (между Англия, Франция и Русия) и Тройното съглашение (между Германия, Австро-Унгария и Италия), които се стремят да привлекат нови съюзници. Сърбия клони към Антантата, а България – към Тройното съглашение.

 Поради това управляващите у нас смятат, че руският император в своя арбитраж ще бъде благосклонен към Сърбия, като с това ще ощети нашата страна. При това положение ще се наложи спорните въпроси да се решават чрез военна сила. За целта всички български армии са дислоцирани по границите със Сърбия и Гърция, докато пограничните ни райони с Румъния и Турция са напълно оголени.

 Настъпва фаталният 16 юни 1913 г. На този ден Фердинанд се вдига от леглото си в ранни зори, защото цялата нощ не е спал поради киселини и болки в корема. Личният му лекар д-р Миленков му дава лекарства, които понижават киселините и притъпяват коремните болки. В 10 ч. величеството приема посланика на Австро-Унгария Фон Берхолд, който го агитира за присъединяване към Тройното съглашение и освен това му обещава подкрепа при евентуален военен конфликт със Сърбия, защото тя е общ враг и на двете страни.

 У Фердинанд се създава илюзия, че Австро-Унгария ще се намеси и с военна сила на страната на България. Това допълнително подхранва зреещата мисъл у него – без да се чака арбитража на руския император, спорните въпроси да се уредят с дулата на пушките и оръдията. В 13 ч. вика ген. Михаил Савов, който е действащ главнокомандващ българската войска, но от позицията на цар и върховен главнокомандващ Фердинанд му заповядва да започне незабавно настъпление срещу Сърбия и Гърция.

Успех по всички линии

 Още същия ден българските военни части настъпват на запад и на юг. До вечерта навлизат на 10-20 км в завладените от сърби и гърци територии. На 17 юни пробивът се разширява до 30-40 км. Въпреки ожесточената съпротива, която срещат, българите достигат до линията по реките Морава и Вардар. Активират се и българските чети, които нанасят успешни удари на сръбските четаши и гръцките андреоти. В Щип, Велес, Кочани, Кукуш и на други места населението се вдига на въоръжен бунт и ги обявява за присъединени към България.

 Но това не е война. Такава има право да обяви само Народното събрание. Фердинанд е заповядал настъпление, за да сплаши бившите съюзници и да ги накара да бъдат отстъпчиви при разпределянето на Македония. Смятайки че е постигнал целта си, на 18 юни заповядва да се преустановят военните действия.

 Това е голяма грешка! Трябвало е да се помисли преди да се каже А, но след като е то е произнесено, неминуемо е да последва и Б. Въпреки че са изтощени и в голяма степен обезкръвени от Балканската война, защото са водели най-тежките битки с турците, българските войски са запазили своята боеспособност и дух. Напълно възможно е било дори за една седмица, а най-много за 10 дни сръбската и гръцката армии да бъдат разгромени. Моментът обаче е пропуснат.

 И започва истинската война. На 19 юни Сърбия и Гърция обявяват договора между тях от 19 май за задействан, което на практика означава обявяване на война, а на 20 май към тях се присъединява и Черна гора. Впрочем акт за обявяване на война на България Сърбия е подготвила още на 12 юни, но в него не е посочена дата.

 На 21 юни започва общо контранастъпление на обединените войски на Сърбия, Гърция и Черна гора срещу българските. Трите наши армии са с обща численост от 410 хил. души, а общият брой на бившите съюзници е 430 хил., но те имат огромно превъзходство в артилерия – 1220 срещу 730 дула. Овен това разполагат и с много повече боеприпаси – по 1800 снаряда на оръдие срещу 800. Имат превес и в картечници – 620 срещу 410. Въпреки това в периода 20-27 юни българите не отстъпват нито крачка от позициите си, а даже на места заемат и по-предни. Нанасят голямо поражение на гръцките войски в Кресненското дефиле и те са изправени пред пълен разгром, но обстановката се променя.

Войната се превръща в общобалканска

 На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. От Северна Добруджа тръгва 180-хилядна колона, а при Лом Дунав преминава 140-хилядна войска. В цяла Северна България няма наши военни части, освен комендантства в по-големите градове с един офицер и по 10-12 войника. На 30 юни ген. Стойнеску, който оглавява колоната от Северна Добруджа, е достигнал Плевен и изпраща рапорт до военния министър, че напредва успешно.

 В отговор министърът пита има ли насреща си български военни части и като получава отговор, че няма, нарежда да се атакува. Понеже наистина няма наша войска, румънските войници „атакуват“ мирните граждани и селяни, грабят и насилват. Двете румънски колони се срещат при Враждебна, тогава село близо до София.

 На 30 юни във войната срещу България се включва и Турция. В Одринска Тракия положението е както в Северна България. Всички български войски са изтеглени оттам. Граничните застави в Мидия и Енос се командват от подофицери (сержанти) с по 6 войника. В Одрин комендантството е поверено на поручик с 15 войника. В Люлебургаз, Бунархисар и Лозенград коменданти са запасни подпоручици с по 7-8 войника.

 А турците настъпват с 280-хилядна войска. Те извършват истински погром над българското население в Одринска Тракия. Опожарени и разграбени са 1300 селища, убити са 17 хиляди души, а още 85 хиляди са принудени да се спасяват с бягство и достигат в пределите на Стара България само с дрехите на гърба си.
 Намеренията на Турция са били да се настъпи и да се завладее Бургас, но тогава се намесва руският император, който отправя ултиматум, че ако армията на султана премине Странджа планина, руските войски ще настъпят в Мала Азия.

Печалният резултат

 Само в Междусъюзническата война, известна в историята още и като Втора Балканска война, българите дават 47 убити и 60 хиляди ранени. Губим Южна Добруджа, а от Македония получаваме само Струмишко, Пиринска Македония, също така Северно-родопска област и Малкотърновско.

 Поредният опит за постигане на обединение в етническите граници се оказва неуспешен.
 Вината не е на генералите, офицерите и войниците, които се сражават с неописуема храброст и мъжество, печелейки битки и блестящи победи. Виновни са Фердинанд, обкръжението му и некадърните ни политици и дипломати.
 След покрусата България свива своите бойни знамена, нито едно от които не е пленено, за по-добри времена. За съжаление и следващите опити за национално обединение завършват неуспешно.

http://www.desant.net/show-news/27581/

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 25.0 Firefox 25.0
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908

"Годината е 1912, в разгара на Балканската война цар Фердинанд I Сакскобургготски заповядва пълно настъпление на българската армия към Цариград. При Люлебургаз българите постигат победа и нанасят тотално поражение на турците. Те обаче не успяват да догонят
Първите български подразделения достигат позициите си още на 12 ноември. Те започват веднага да изготвят своя план за действие и да се подготвят за предстоящото нападение. Решено е главният удар да се нанесе по левия фланг, придружен от спомагателно нападение по централните вражески позиции. На сутринта на 17 ноември започва настъпление по целия фронт. Ходът на сраженията е променлив. Българите на места са принудени да отстъпят, но въпреки огромната съпротива превземат укрепленията Отлуктабия и Илеритабия. Въпреки тези успехи обаче, новината за завземането на Илеритабия не достига до главното командване на българската войска. На следващия ден то е подложено на унищожителен обстрел както от турската, така и от българската артилерия. Още на следващия ден, завзелият го Двадесет и девети ямболски пехотен полк се оттегля от позицията с изключително тежки загуби. Последва успешна и добре организирана османска контраатака по целия фронт и устремът на родните войски е прекратен. Те понасят първото си по-тежко военно поражение в историята на Третата българска държава. отстъпващите султански войски ,които се прегрупират и разполагат стратегически на добре укрепената Чаталджанска позиция. След заемането на отбранителните позиции, османците наброяват близо 190 000 души и притежават около 350 оръдия.    Срещу тях под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев са изпратени 118 000 българи, подкрепени от 350 артилерийски оръдия.
Според много от историците Чаталджанската операция е огромна грешка, плод на не дотам компетентното управление на Фердинанд I. След Люлебургазкия разгром, османците предлагат изключително изгодни условия за примирие. Българският монарх обаче взема поредица от грешни решения и се устремява към така мечтаната столица – Цариград. Действията на българите край Чаталджа безспорно могат да се нарекат прибързани, изпълнени с тактически грешки. Нарушено е едно от основните правила на военното дело в онази епоха – никога и при никакви обстоятелства не трябва да се атакува укрепена вражеска позиция без значително числено превъзходство. Грешки са допуснати в разузнаването, в концентрирането на силите за нанасянето на основния удар и в оказването на добра артилерийска подкрепа. Резервните войски остават твърде далеч от полесражението и по този начин половината българска пехота не участва в боевете. Голяма част от историците смятат, че загубата се дължи на лошото командване и вероятно са прави, редно е обаче да се отчете и фактът, че именно със своята окончателна намеса в главния щаб на българската войска, Фердинанд I тласка държавата към ужаса на първата национална катастрофа.
Чаталджанската операция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата . Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава"
http://www.bulgarianhistory.org/%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Цитат
Жертви и загуби от българска страна
1 480 убити
1 400 изчезнали
13 000 ранени]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F


Гръцкият крал Георгиос и българският цар Фердинанд в Солун, през декември 1912 г. Градът е ябълката на българо-гръцкия раздор. По време на посещението си Фердинанд подчертава претенциите си върху него.
...

Територии, контролирани от съюзниците в края на Първата балканска война, и граница между „спорната“ и „безспорната“ зона в Македония

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8657
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Атака и превземане на Одрин -13 март 1913г.

Одринската операция на II-ра Българска армия, проведена по време на Балканската война от 11 до 13 март 1913г. е една от най-блестящите във военната история на България. Истински венец в българското военно изкуство и голям боен подвиг.
След дълга, системна и изключително добра подготовка считаната за непревземаема от военните специалисти модерна турска крепост е превзета с мощен артилерийски обстрел и непрекъснати атаки на ''на нож'' на българските войски само за две денонощия. Пробивът е осъществен в Източния сектор на крепостта и той води до падането й. Турският гарнизон в Одрин под командването на Шукри паша капитулира безусловно.
Турците дават около 7000 убити, 65 000 пленени войници, 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки, 16 бойни знамена.
Плененият Шукри паша заявява: ''Храбростта на българската армия е безподобна... На вашата армия никоя крепост не може да противостои.''
Българските загуби 1986 убити и 6655 ранени. Загиват и 274 сърби. Българският военен триумф е голям и открива пътя към бързото приключване на Балканската война.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=bA22ecshPcs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=bA22ecshPcs</a>
Март 1913 година. Героите от Одрин. Атаката на фортовете
« Последна редакция: Март 13, 2015, 07:07:25 от Hatshepsut »

Неактивен Цар Борис три

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 245
  • Country: 00
  • Карма: +7/-1
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.63 Chrome 31.0.1650.63
НАКРАТКО
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " .
Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ).
На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия.
На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ).
Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” )
В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.

КАКВО СЪДЪРЖА
1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.
2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)

- Разположение на силите.
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ

===========================================================

1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период     : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място    : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.

2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.

3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град.
Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада.
Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.

Бойни действия.
Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов.
На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни.
На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до 18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.

Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой.
Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.
На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.

4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия.
Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.

Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му.
Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[

Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове.
До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си.
На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия.
Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март.
След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.

Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.
Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници.
За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.

Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.

5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

6 / СНИМКИ



Лейбгвардейският конен полк влиза в превзетия Одрин.


Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)


Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г.


Март 1913 г. Инспекторът на Инженерните войски ген. Янков (в средата) изпраща на път за Одрин автомобилния парк на армията с началник капитан Стилиян Максимов (крайният вляво)


Командир - Георги Вазов


Командир - Никола Иванов


Поручик Симеон Петров на борда на Блерио XI


Български наблюдателен балон над Одрин.


Завзета турска артилерийска позиция край Одрин.


Одринъ падна !
СЛАВЯНСТВО И СЛАВЯНИ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТО Е БИЛО ИЗМИСЛЕНО ОТ ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА ( РУСИЯ ) ПО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ
БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ
БОГ ТАНГРА - НЯМА ТАКЪВ НЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКЪВ БОГ
БЪЛГАРИЯ НЕ Е СЪЗДАДЕНА 681 == БЪЛГАРИЯ Е СЪЗДАДЕНА 165 ГОДИНА ОТ АВИТОХОЛ ===
“РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО, ТЯ УПОТРЕБЛЯВА ОЩЕ ПО-РАДИКАЛНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА ЗАТРИЕ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ!” ХРИСТО БОТЕВ (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Лозенградската операция (1912г.)
https://www.youtube.com/watch?v=NUfw4xzq_HU
...

Османската империя (в розово) през 1912 г все още контролира голяма част от Балканите.
http://dawlishchronicles.blogspot.com/2014/04/a-naval-battle-youve-never-heard-of.html


http://www.ebay.ca/itm/IMAGE-1912-PRINT-KIRK-KILISSE-KIRKLARELI-TROUPES-BULGARES-POSSESSION-VILLE-TURC-/111743871081

При Лозенградската операция, състояла се между 22 и 24 октомври (нов стил), както турската, така и българската армия предприемат настъпателни действия, което обуславя сериозността на сблъсъка. И двете страни целят бърз удар по противника, който да сломи съпротивителните му сили и да предотврати продължителни военни действия. Българската армия по план трябва да се вклини дълбоко в Източна Тракия, като максимално се приближи до Цариград. Османското командване пък желае да отблъсне българите и да нахлуе в довоенната ни територия, окупирайки големите български градове по поречието на Марица.

Бойните действия се развиват според предварително изготвения от българите план. На 22 октомври частите на Първа и Втора българска армия успяват ефективно да спрат настъплението на османските формирования от Одрин, като ги принуждават да се върнат обратно в крепостта. Междувременно присъствието на Трета армия остава незабелязано от османските военачалници, тъй като нашето командване умишлено я предвижва зад тила на основните части. Тя подема настъпление към Лозенград, което силно изненадва противника. На следващия 23 октомври османската армия успява за кратко да спре устрема на войските ни, включвайки резерви в сражението, но българите с масирана атака обръщат в бягство противника, който отстъпва неорганизирано. На следващия ден Трета армия, под ръководството на ген. Димитриев се подготвя за щурм на Лозенградските укрепления, но установява, че те са изоставени от основните турски части. Така българските бойци, вследствие на първоначалния си устрем, деморализират противника и завладяват Лозенград с неговите почти изоставани укрепления. Войниците ни са тържествено посрещната от българското население. Героичната войска на Царство България напълно опровергава надменния маршал Фон дер Голц (цитиран в началото), превземайки проектираното от него укрепление за няколко дни вместо за 6 месеца. Западната преса, иронизирайки думите на германеца, след сражението дава на българите определението "прусаците на Балканите".

Победата при Лозенград се оказва изключително важна. На първо място тя има значителен психологически ефект - българската армия постига първа убедителна победа над някогашния си поробител. От друга страна, планът на командването ни е изпълнен - в български ръце пада едно от най-важните османски укрепления, големи турски формирования са изтласкани на юг, което позволява на армията ни да започне обсадата на другата ключова крепост в региона - тази при Одрин...

http://www.narodnapamet.com/2012/10/blog-post.html
...
Лозенград (дн. Kırklareli) в Тракия, вероятно 1912-13 г.


Офицери и войници във форта “Цар Фердинанд” или “Раклица” (превзетата турска “Таш табия”) до Лозенград, 1912-13 г.


Ранени български бойци чакат разпореждания пред комендантството в Лозенград


Български войници на улица в Лозенград (дн. Kırklareli) след превземането на града в Първата Балканска война, октомври-ноември 1912


Пленена турска артилерия - 75-мм скорострелно оръдие “Круп”, засегнато от български артилерийски снаряди по време на обсадата на Лозенград, Първа Балканска война, 1912 г.

...
http://www.lostbulgaria.com/?cat=411
...
Турски войници и доброволци по време на почивка-Лозенград 1912г.

http://pomakajans.com/foto-galeri/fotolar/luleburgaz-kirklareli-kirkkilise-muharebesi-22-24-ekim-1912/6/


http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4&cat=3


Тази снимка е интересна, защото текста от турския източник гласи, че това е Българския червен кръст, който "обслужва на окупационната армия при  Kırklareli" ( Лозенград).

https://twitter.com/trakyabalkan/status/722161563633852416
https://twitter.com/trakyabalkan/status/722161563633852416
...
На това видео се виждат български офицери на коне в Люлебургас и джамията с отнесеното от български снаряд минаре.
https://www.youtube.com/watch?v=93Dmpp7poVI

« Последна редакция: Октомври 23, 2016, 23:08:40 от Петкан »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.71 Chrome 54.0.2840.71
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
На 29 октомври 2016 г се навършват 104 години откакто български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин


Поручик Радул Милков в самолета „Албатрос”, с който е извършена бомбардировката.



https://www.vbox7.com/play:ae9da5b1

 Като генерална репетиция за бъдещите военни действия в периода от 7 до 10 септември 1912 г. Българската армия организира маневри край Шуменската крепост. Обучените във Франция летци Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев летят на единственият самолет, с който армията разполага по това време, придаден към нападащата страна. На отбраняващите се в Шумен части е придадено балонното отделение, което разполага с един балон „София-1”, изработен под ръководството на Васил Златаров. В хода на маневрите са отработени основните въпроси по водене на разузнаване от въздуха.  На 17 септември Българската армия обявява обща мобилизация. Към пионерните войски е включен щаб на Въздухоплавателния парк с едно балонно отделение, разполагащо с два балона, Godard и „София-1”, както и току-що формираното аеропланно отделение. На 5 октомври 1-ва и 3-та армия настъпват в турска територия, разгромяват противника и на 11 октомври превземат Лозенград от ход. 2-ра армия настъпва и блокира одринския гарнизон.

Към началото на бойните действия българската военна авиация се увеличава с още двама бреветирани летци от фабриката Albatros – Радул Милков и Пеньо Попкръстев (договорът за доставка на самолети с компанията Wright се проваля и те се преместват за обучение в Albatros), както и завърналият се от Bristol Любомир Лулчев. Още седем души се прибират в България, без да са завършили авиационните курсове, за които са били изпратени. Авиационният парк на отделението се състои от един повреден при облитане Bleriot-XXI и три новопристигнали самолета Albatross F.III. Симеон Петров е командирован в Русия, откъдето доставя още самолети и се връща едва на 20 октомври. Първото си военновременно летище аeропланното отделение устройва край Търново Сеймен, днешен Симеоновград. На 10 октомври отделението се премества край Мустафапаша, днешен Свиленград, като е придадено към 2-ра армия, разположена край Одрин. На 14 октомври е сглобен и облетян един от новодоставените самолети Albatross. На 16 октомври 1912 г. с него екипажат в състав поручик Радул Милков – пилот, и поручик Продан Таракчиев – наблюдател, осъществява първия боен полет на българската военна авиация. Задачата е въздушно разузнаване на вражеските позиции около Одрин. Вечерта на този ден генерал Симеон Янков, инспектор на инженерните войски при щаба на Действащата армия, изпраща телеграма до Главното командване със следния текст: „Днес, 16 октомври, към 11 часа преди пладне се направи едно летене с аероплан към Одрин в продължение на 50 минути. Събраните сведения се съобщиха в щаба на командващия 2-ра армия... утре се проектира по-дълго летение с два-три аероплана”. Извършени са първият боен полет на българската авиация и първото въздушно разузнаване в бойни условия в Европа...
http://aeropress-bg.com/categoryblog/1155-16-oktomvri-1912.html
...

Поручик Радул Милков (1883-1962 )

Полетът на пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев продължава час и 20 минути на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба. Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха 'одринки'. Времето бе великолепно, слънчево. Излетяхме в 9:30 – посока Одрин. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите. Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912, ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.
...
През 1868 г.  Compagnie des Chemins de Fer Orientaux (CO), Orient Railway Company  е получила концесия за строеж на ж.п. линия  от Виена до Одрин.
 През 1871 г. линията стигнала до Одрин , но за да се избегне строителството на мост през река Марица , ж.п.гарата била построена в Kaраагач.
Ж.п. гара Караагач е открита на 4 април 1873 г.

https://en.wikipedia.org/wiki/Karaa%C4%9Fa%C3%A7_railway_station
...

Kara Tren/Karaağaç/Edirne-1
http://www.countrybox.info/photos/TR/416514/2651963/43445548/744614/


(Eski Karaağaç Garı-Old Central Station, 1914) Trakya Üniversitesi Rektörlüğü-Arka Görünüş
http://www.countrybox.info/photos/TR/416517/2652092/63274621/744614/




« Последна редакция: Октомври 28, 2016, 23:39:29 от Петкан »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Българско военно чудо: Лозенградската операция
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=fJdP1u6Y0V0" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=fJdP1u6Y0V0</a>
https://www.youtube.com/watch?v=fJdP1u6Y0V0


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf