Автор Тема: За и против ядрената енергетика  (Прочетена 1212 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 208
  • Country: 00
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
За и против ядрената енергетика
« -: Ноември 03, 2013, 15:00:17 »
Лично мнение на: Проф. Михаил Константинов


Известно е, че проблемите ни връхлитат внезапно и по много на брой. Или, казват българите, нещастието не идва само. Макар че все още го пренебрегват, проблемът с ядрената енергетика в момента е един от най-важните, пред които е изправено човечеството. Само преди малко повече от една година проблем като че ли нямаше. По-точно опитвахме се да не го забелязваме. Днес това повече не е възможно.

Ядреният проблем е стратегически. Той е такъв за държавите, които имат или искат да имат ядрени реактори, но и за тези, които нямат ядрени централи или са решили да нямат.

Преди 11 март 2011 година името „Фукушима” не говореше много на хората извън Япония. А преди 26 април 1986 година името „Чернобил” въобще не значеше нищо за хората извън държавата, която се наричаше Съветски съюз. Дори за повечето руснаци, украинци и белоруси то не беше познато. След тази дата всички го научиха. Тези две имена вече се спрягат заедно. Защото станаха символ на най-тежките ядрени катастрофи в историята на човечеството в мирно време и получиха максималната степен 7 по 7-степенната скала на INES. Съветският реактор нямаше защитна черупка и това допринесе за огромното радиоактивно замърсяване. Японските реактори имаха защитни черупки, но мащабното замърсяване отново стана факт.

Специалистите помнят още една авария – в САЩ на Острова на трите мили (Three Miles Island). Тя прилича на първите две по пораженията в самия реактор – стопяване на активната зона. Но тази авария има (засега!) незначителни негативни последствия за околната среда и хората. Защото черупката на американския реактор издържа. Е, сега я охлаждат и ремонтират непрекъснато тази черупка и това ще продължи хиляди години. Но е по-добре от това да ти се разпадне реакторът и да замърси световната атмосфера или световния океан.

Щетите от чернобилската авария са оценени на 50 милиарда, а тези от Фукушима – на 300 милиарда долара (тук си е казала думата и инфлацията). Тези оценки са занижени, но това не е важно. Защото тези суми са кухи числа, а вредите от ядрените аварии не се оценят само в пари. Лошо е и друго. Чернобил и Фукушима не са минало, а бъдеще. И то не символично, а буквално.

Защо? Защото всеки момент допълнително изграденият саркофаг в Чернобил може да даде сериозен теч, а саркофазите за авариралите японски реактори тепърва трябва да се правят. Така че радиоактивното замърсяване там продължава, а е възможно то залпово да се усили, примерно ако саркофагът в Чернобил покаже не просто теч, а пробив.

И за двете най-крупни ядрени аварии причините са човешки грешки. Грешки при проектиране на реакторите, но и грешки при експлоатацията и/или непосредственото справяне със ситуацията, възникнала след аварията. За Чернобил вече много се писа и справедливо или не официалното становище е, че виновна за катастрофата е съветската система и съветската техника. По-интересна е аварията в Япония, една от най-технологичните нации. Което не й попречи да построи реактори с тежки технически пороци.

 

Първият порок е неудачното разположение на ядрената централа. От съображения за икономия реакторите са построени на океанския бряг в област, която в миналото е била удряна от 30-метрови вълни цунами. Вторият порок е отсъствието на водородни катализатори, които да неутрализират появилия се след аварията водород. Вярно че това е по-нова технология, но когато става въпрос за безопасност, съображенията за икономии са недопустими.

Но не са само техническите дефекти. След аварията се допуснаха неправилни действия, като

хаосът в действията на персонала

 и аварийните екипи беше най-малкото. Фатално беше решението да се пробие защитната черупка на авариралите реактори, след което нещата станаха неспасяеми. В момента няма какво да се направи. Японците строят защитни черупки над разрушените реактори и можем само да им пожелаем успех. И в строителството, и в ремонта и охлаждането на тези черупки през следващите няколко хиляди години.

В резултат на аварията Япония затвори всичките си реактори, от които добиваше една трета от необходимата є енергия. Засега затварянето е временно, но много временни неща се оказват постоянни. Германия пък, която щеше да си затваря реакторите към 2020 година, взе че ги отвори. След като стана ясно, че нефт няма, а

с газа нещата не стоят блестящо

Когато говорим за ядрения проблем, емоциите са неизбежни. Но ако не искаме да сгрешим отново и фатално, трябва да се вслушаме в разума. Това означава да открием важните неща и внимателно да анализираме аргументите за и против.

Традиционната въглеводородна енергетика е пред колапс. Нефтът свършва или е трудно достъпен и това скоро няма да се промени. Подобно е положението с газа въпреки ентусиазираните напоследък анонси за открити нови газови находища в Африка и в Северна Америка. На свой ред шистовият газ не решава енергийния проблем, а и технологиите, включително тази на ударното разбиване, не са безспорни и е възможно обществеността в много страни да наложи мораториум на проучването и добиването на шистов газ. Така стана в малка България, но и в Полша, където първоначално радостно прегърнаха идеята за шистовия газ, вече дават заден ход. А на въпроса на еколозите „Какво искате: чиста вода или шистов газ?”, е трудно да отговорят и най-големите привърженици на този енергиен източник.

Възможен отговор на идващия енергиен глад

 е преминаването към енергоспестяващи технологии и просто към един по-разумен начин на живот. Защото е ясно, че на днешното безумно прахосване на ресурси трябва да се сложи край. Не само защото тези ресурси принадлежат всъщност на децата и внуците ни. А и защото дори за днешното поколение скоро нищо няма да остане.

Само след 10 години (ако Господ ни е дал толкова, разбира се) автомобилният парк на света ще бъде неузнаваем. Автомобилните гиганти вече извадиха от сейфовете старателно кътаните патенти на хибридни и на електрически автомобили. Но тези автомобили искат зареждане. Всеки ден, 7 дни седмично, 52 седмици годишно. Лесно се пресмята колко енергия е нужна за всекидневното зареждане на примерно 300 милиона автомобила! Каквито и икономии на ток да правим, каквито и алтернативни източници да използваме (например слънце, вятър, вода и термална енергия), без ядрена енергетика няма да минем. Така ядреният проблем

не може да бъде избегнат

 Има малък шанс дотогава да се постигне пробив в усвояване на термоядрената енергия, която веднъж и завинаги да задоволи хищния енергиен глад на човечеството. Но това едва ли скоро ще стане, не и в обозримото бъдеще. Макар че никой не знае какви тайни патенти крият големите петролни и газови компании.

Така можем да смятаме за сигурно, че ядрените централи, основани на енергията от делене на уран или плутоний, не само няма да изчезнат, но ще се увеличат в близките години. Този процес не може да бъде спрян, освен може би ако някакъв хипотетичен

мегатрус с магнитуд 9 по Рихтер

 не превърне в отровен прах някой работещ ядрен реактор. Но пък след такъв трус може да се окаже, че няма какво да се замърсява...

Затова дискусията, освен по линията „за” и „против” реакторите с делене на тежки ядра, трябва да се води по направлението „ядрена безопасност”. Тази безопасност има не само технически, но и много важни политически аспекти.
За да няма нови Чернобил и Фукушима
Първо, ядрената енергетика безусловно трябва да бъде държавна, за разлика от зелената. Второ, където и да възникне тежка ядрена авария, страда целият свят. Следователно не може да се остави изцяло в прерогативите на отделната държава сама да определя къде, колко и какви реактори да строи и как да ги експлоатира. Разбира се, и сега има Международна агенция за атомна енергия (IAEA), но функциите є са ограничени. А някъде пък изобщо не пускат нейни представители, както напоследък в Иран.

Трето, вече е реална заплахата една държава да нападне ядрените съоръжения на друга държава. Ако това се случи, Чернобил и Фукушима ще ни се видят като детска приказка.

Затова именно ядреният проблем е толкова важен. Защото е с огромни последствия за близкото и за далечното бъдеще. И защото трябваше да го решим... вчера.
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf