Автор Тема: Карл Маркс и капитализма  (Прочетена 663 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 386
  • Country: bg
  • Карма: +116/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Карл Маркс и капитализма
« -: Април 29, 2017, 21:46:51 »
Видно от коментарите към предния ми текст, интересът към Маркс, явно е вечно жив.

Оказа се, че и Никола М. Николов е неизкореним от интелектуалния багаж на българина (същият българин не спира да мрънка за влошаващото се ниво на образование – парадокс).

И понеже съм сериозен автор : )), мисля да не обръщам внимание на разните му там конспирологии, само пътьом ще кажа:

Маркс не е измислил социализма.

Маркс не е финансиран от Ротшилд

Маркс не е заговорник срещу православието, в частност Русията

Толко по тия въпроси.
Какво е бил Маркс?
Маркс е бил хипи – имал е голямо семейство, разпуснат сексуален живот, никакви средства и сериозен интелектуален потенциал. Маркс е бил изключителен анализатор, но е бил слаб в изводите (както ще се окаже по-късно), макар че е бил изкушен да е авторитет точно във второто.
Маркс е надценен като философ за сметка на Хегел, от чиито постановки изхожда, анализирайки фазите в общественото развитие. Оригиналното при него е, че доказва, че тези фази са детерминирани от икономиката (формата на собственост), а всяка нова фаза настъпва вследстие изменението на икономическите условия (теорията за базата и надстройката). И още няколко неща...

Според нас, поне половината от марксовия принос в тези неща се дължи на Енгелс (не ни е работа да установяваме каква точно част), комуто обаче, с течение на времето е отредена съвсем второстепенна роля (ще обясним по-надолу кога и защо).
Енгелс е бил бохемстващ капиталист-интелектуалец, чието хоби е било да снабди работниците си с теория, с която да му вземат фабриката. Освен това, нему принадлежи заслугата за популяризацията на марксизма и без чиито принос, днес вероятно нямаше да сме чували за Маркс (е, признавам си-малко е пресилено).
Всъщност, популярността на Маркс, набира скорост чак към 80-те години (трийсет години след написването на Манифеста). Преди това е познат само в много тесен кръг, но към края на 19 век Маркс е бил широко обсъждан сред социалистите (имам предвид теоретизиращите по темата интелетуалци), но би останал в историята само в частта си за икономическия детерминизъм във фазите на общественото развитие, ако случайно не е бил изпуснал на едно място терминът „диктатура на пролетариата” (в Манифеста).

Маркс би бил приемлив за всички крила на социализма без този термин, който е причина да бъде атакуван от всички страни – анархистите са го атакували от позицията, че всяка диктатура, независимо какво прилагателно бъде поставено пред нея е просто диктатура, а набиращата популярност социалдемокрация е приела вече, че самия капитализъм е в състояние да еволюира чрез парламентарен натиск и без революционно насилие.
Точно „диктаурата на пролетариата” е това, което силно е впечатлило Ленин - надменен, властолюбив бонапартист, който не се интересувал от работническата класа, освен в ролята и на средство за взимане на властта (той вероятно даже я е презирал). Именно „диктатура” е трябвало на Улянов. Всички разправии със съмишлениците му са концентрирани точно около това.
Ленин се нуждае от марксизма, който придава романтизъм в бруталните му амбиции за власт, макар че на практика той е негов опортюнист.
Култът към марксизма, с добавката вече ленинизъм, бива оформен веднага след революцията под формата на религиозен култ и тук ние подозираме ръката на бившия семинарист Сталин.
Космологията на този религиозен култ е директно взета от християнството. Без да се разпростираме подробно – съществува Бог-Отец (Маркс, който на всичкото отгоре визуално прилича на Микеланджеловият), Бог-Син (реформатора на учението Ленин), има ги дванайсетте апостоли (Лениновите ученици), фарисеите (социалдемократите) и даже Юда (Троцки). Оставяйки двата бога да властват в отвъдното (духовното), за себе си, Сталин скромно отрежда материалното - тронът на Свети Петър.
Да се върнем обаче на Маркс, който както казахме е силен в анализа, но слаб в изводите.
Маркс общо-взето правилно определя, че политиката е детерминирана от икономиката и прави един доста добър анализ на капитализма. Това с което Маркс не се справя е да предвиди ролята на технологичния прогрес в развитието му. Днес е лесно да го обвиняваме в подценяване на този фактор, но следва да се има предвид, че той е бил съвременник на края на първата подфаза (да го кажем така) и началото на втората.
Днес не е особено трудно да определим, че от началото си капитализмът претърпява поне четири подетапа.
Първата – периода след края на Наполеоновите войни до революциите от средата на 19 век - периодът на Реставрацията, когато победеният феодализъм се опитва да управлява с инструментите на капитализма.
Втората – технологичната фаза, в който капитализма натрупва икономическата си база, а към началото на Първата световна, светът е узрял за ново преразпределение на благата.
Третата – периода между двете войни – опитите за реформация на капитализма – тук спадат фашизъм, национал-социализъм и комунизъм (доколкото сталиновия комунизъм  не е нищо друго, освен държавен капитализъм). Към началото на Втората световна, тези опити изглеждат по-скоро успешни.
Четвъртия – консуматорския капитализъм. Тук ще се спрем по-подробно.
         Консуматорския капитализъм настъпва и се развива в условията на непрекъснато нарастващ напредък на технологиите. Консуматорството е най-характерната черта на съвременния капитализъм. То е туширало всички описани от Маркс противиречия (но си е създало нови).

         Принципът на функционирането му е много прост – колкото повече нарастват и се усавършенстват средствата за производство, толкова повече стоки излизат на пазара. „Експлоататорите” установяват, че в такива условия нямат нужда от „експлоатирани”, а от потребители. Така те са принудени (за да осъшествят по-големи печалби) все повече да разширяват производството, измисляйки нови и нови стоки. Т.е. те вече са заинтересовани, от наличието на относително заможен пролетариат, разпологащ със свободно време (която ниша се запълва от стоки, предназначени за свободното време – т.е. това не са „стоки за необходимост, а „стоки за лукс”). Бизнесът, свързан със свободното време е безпрецедентен във всички досегашни обществени формации и е типичен за зрелия капитализъм.
         Т.е., това което днес помпа печалбите на капитализма е не експлоатацията, а непрекъснатото разширяване на пазара - кръга на потребителите. Той вече технологично може да задоволи всяко разширяване.
         Така, пролетариата се сдобива с 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица, право на отпуска, социално подпомогане и всичко останало без да се налага „експроприация на експроприаторите”.
         Т.е. съвременния капитализъм изглежда като общество на класовата хармония  – и двете класи изглеждат еднакво задоволени в нуждите си.


http://ramone.blog.bg
България над всичко!

Неактивен HighVoltage

  • Site Supporter
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 266
  • Country: bg
  • Карма: +46/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: Карл Маркс и капитализма
« Отговор #1 -: Май 02, 2017, 17:42:54 »
Не се интересувам от тези двамата, но да кажа нещо. Мислим си, че икономиката е голяма глупост. С няколко думи -  докато има пари в обръщение ще има производство и трябва някой да работи, същия до купува каквото се произвежда. Представяме си момента, в който парите изчезват, няма никакви финансови разплащателни средства и какво ще стане с икономиката тогава? Икономката, както и философията, и психологията са /според мен/ хобита. Да си занимава човек ума със нещо. Кейсиянци – мейсиянци, добре че един вкара термина ‘невидимата ръка на пазара’, че да се обясни всичко накуп  т. нар. икономика е най – естествен процес. А има толкова учебници по микро – и макроикономика, чудя се как ги творят тези нещаОт друга страна, пол-та ико-мика дали при капитализма, дали при социализма цели да богатеят тези, които държат средствата за производство, а работниците работят за да купуват това, което се произвежда.
Енгелс е бил бохемстващ капиталист-интелектуалец, чието хоби е било да снабди работниците си с теория, с която да му вземат фабриката
Маркс е бил хипи – имал е голямо семейство, разпуснат сексуален живот, никакви средства и сериозен интелектуален потенциал.

http://ramone.blog.bg

Авторката го е ударила здраво на романтика. 
Щом нямат никакви политически и задкулисни интереси, защо са се бъркали в политиката, защо вместо да ядат и да пият „по време на Руско – турската война защитават Турция. Те се възмущават от изнесените в европейската преса данни за турските зверства над Българите, понеже цитирам „наливали вода в мелницата на Руската политика на Балканите”. За тези ''титани на човеколюбието" избиването на раята в Османската империя е незначителна подробност в сравнение с ''безчовечната експлоатация на пролетариата''. Показателно е и едно писание в трудовете на наследствения равин - левит К. Маркс, който загадъчно отбелязва, че ''...Световната революция няма да успее, ако едно цвете на Балканите не бъде потъпкано...".
Не може да говорим за вещици, кристални топки, карти таро и да не става въпрос за ясновидство?

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 386
  • Country: bg
  • Карма: +116/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: Карл Маркс и капитализма
« Отговор #2 -: Юни 04, 2017, 21:34:06 »
Карл Маркс и капитализма 2




За да обясним грешките на  Маркс, трябва първо да кажем за метода, който използва – диалектиката, която мисля споменах, че взима от Хегел. Условно, при обяснението на процесите, диалектиката разглежда (поне) три въпроса – 1)начало; 2)развитие; 3)край. Точно на тия трите неща отговарят трите закона на диалектиката според Маркс (идеята е открадната от Хегел, в което няма нищо лошо всъщност).

         Използвайки тези три закона на диалектиката, основната идея на цялото Марксово творчество е да докаже (научно), че победата на пролетариата е неизбежна.

         Тук ще наблегна – Маркс не казва дали това ще е добре или зле, той казва само, че по законите на (неговата) диалектика, историческа неизбежност е пролетариата да стане собственик на средствата за производство.

         Маркс прави анализ на капитализма, установявайки, че буржоазните революции избухват, в момента в който икономическите отношения са се безвъзвратно изменили. Така стига до изводът, че промяната в икономическите отношения, води до претенцията на субекта-носител на тези отношения за участие в политическата власт. И тъй като, заварената класа никога не отстъпва властта доброволно (защото трябва да се откаже от привилегиите си), това става чрез революция. Съответно, дошлата на власт нова класа преустройва политическия инструментариум (чрез премахване на ненужните и създаване на нови институции). Това е взаимовръзката между база и надстройка (за което изхабихме толкова време наскоро). Маркс прогнозира, че както капиталистическата буржоазията е заменила феодалната аристокрация, така и пролетариата, ще замени буржоазията, когато… мудойде времето.

         Според логиката на Маркс (имам предвид третият закон на диалектиката, който той формулира – Законът за отрицание на отрицанието), това ще настъпи кога?

         Я вижте пак по-нагоре – когато базата (икономическите отношения) се променят! Нали така е станало при феодализма!

         Ето я тук първата пукнатина в Марксизма. Очевидно, и самият Маркс я забелязва, защото по-нататък казва, че капитализма трябва първо да натрупа материална база - да узрее един вид – и чак тогава, като зряла круша да падне в ръцете на пролетариата.

         На един нетърпелив мъж обаче, на име Улянов, никак не му се чакало, щото годинките си минавали, а капитализма имал още накъде зрее.

„Днес е рано, а утре ще е късно”- казва той, обективно оценявайки настоящето, и пророчески провиждайки в бъедещото. Така му хрумва да напише книгата „Империализма-последен стадий на капитализма”, където (разбира се) „научно” доказва, че империализма вече е настъпил и взима влака за Русия за да раздруса крушата.

         Ама чакайте малко! Какво става тук с Научния социализъм? Нали законите на диалектиката, ясно и точно определят кога и как следва да настъпят процесите?

         Каква е тая наука, ако всеки седне да променя закономерностите, така както му скимне?

         Представете си например – вие сте забременели, отивате на доктор и той ви казва – елате след девет месеца.

На петият обаче, както си се разхождате в парка, срещате един „доктор”, който ви казва – бе, кво ше чакаш още четири месеца, я ела утре да свършиме работата.

Не е ли така?

При Маркс обаче има още едно противоречие в по-общ план.

Не следва ли, според законите на марксовата диалектика, че всяка формация е по-високо стъпало на развитие от предхождащата я? Това следва и от марксовата теза за въздействие между база и надстройка.

Изглежда, че феодализма е по-високо стъпало от робовладелството (ако го приемем за обществена формация), а капитализма – по-високо от феодализма (това пък е казано в прав текст и е вярно на всичкото отгоре). Имайки предвид, че марксизма изключва от сметката т.нар. родовообщинен строй (и правилно), защото в него нямаме частна собственост, а оттам и дъжавата (написано е в енгелсовия труд „Произход на семейството, частната собственост и държавата”).

И тук ше направите грешката да отговорите – ми точно така е – при феодализма, робството е заменено с крепостничество, а крепостния, все пак разполага с някаква собственост (па и вече не е роб).

Ще се изненадате ли ако ви кажа сега, че робство, съвсем легално си е съществувало поне до края 16 век (имам предвид в Европа)?

Значи излиза, че робовладелство и феодализъм са си съществували без проблем и успоредно. Но това е малкия проблем.

Големият е, че феодализма (поне през половината от съществуването си) НЕ е по-високо стъпало, нито на обществена огранизация, нито пък икономическите отношения са били.

Древността (демек „робовладелския строй”), е по-развита цивилизация и в обществено и в икономическо отношение.

Тук даже, оставяме настрана въпросът, че класов антагонизъм между роби и робовладелци не съществува, защото робите, всъщност не са класа, а социален статус.

В Древна Гърция например, можеш да станеш роб по два начина -  ако си военопленник или ако изпаднеш в дългове (иронично казано – ако изпаднеш в несъстоятелност). Във втория случай е временно и е форма на наказание, а във втория е за удобство – бидейки гражданин, имаш редица права, включително и право да участваш в избори. Съгласете се, че такова право не може да бъде дадено на един военопленник.

Има и още нещо.

Античността, всъщност, пада не поради настъпването на някакви нови отношения (според закона на отрицание на отрицанието), а вследствие на външен натиск – варварските нашествия.

Възможно е това по някакъв начин, все пак да бъде вместено в трите закона на диалектиката (говорим за философия все пак), но е невъзможно в теорията за базата и надстойката - защото никаква промяна в икономическите отношения (ерго в базата) не е настъпила. Надстройката обаче се променя – просветената древност е заменена с религиозен догматизъм.

Още нещо. В Древността имаме два периода – демокрация, последвана от монархия (имаме промяна в надстройката).

Вярно е, все пак че Рим става империя, защото експанзията го е налагала (т.е. формално, тук действително имаме някаква промяна в базата).

Да ама всичко това става в рамките на една обществена формация(робовладелство), ако следваме логиката на Маркс.

Във феодализма наблюдаваме нещо подобно, след дълги векове изведнъж избухва Ренесанса и вследствие на него, Великите географски открития, а вследствие на тях промяна на икономическите отношения.

Не правете сега грешката да кажете, че Великите географски открития са станали възможни, защото корабоплаването се развило, защото чисто технически, стигането до Америка е било възможно векове преди това.

Заради Ренесанса обаче (чрез стари арабски книги) Колумб научава, че земята е кръгла (ето ви парадокс – през Древността е общоизвестно, че земята е кръгла, а в уж по-развития феодализъм, хората смятат, че е плоска).

Само пътьом споменавам, че това е пример за това как съзнанието променя битието.

Мисля да не се разпростирам повече по тоя въпрос…

Замислих се обаче за нещо друго – толкова много ли е обичал Маркс, работническата класа, че е зарязал обещаваща доцентура в Хайделбергския университет, адвокатска практика или поста на мениджър (във фабриката на Енгелс, примерно).

За Ленин съм сигурен, че не я е обичал – той нищо не е обичал (освен, вероятно кучета или да храни гълъбите).

Според мен, и Маркс не е.

Маркс не е Ленин – аз предполагам, че е бил чаровен и приятен човек. Маркс е бил това, което ние наричаме с подходящия израз „развей прах” – човек, чиито (безспорен) потенциал очакваш всеки момент да се развие (и той се развива де, но не по начин, който примерно жена му е очаквала), човек предпочитащ да се назове свободен журналист и писател, вместо да се чучне в некоя търговска кантора, човек предпочитащ, волно да снове из половин Европа, вместо да… свие гнездо, дет се вика.

Маркс, всъщност, въпреки всичките си изследвания за полжението на работническата класа, изобщо не я е разбирал.

Работническата класа за Маркс е бил един кафез с опитни мишки!

Маркс е бил изкушен да влезе в историята като прорицател и пророк, който ще предвиди неизбежността на обществените закони и ще предскаже бъдещето.

Макар че, жена му вероятно е била на друго мнения, Маркс (както и Ленин) е реализирал се човек. Той остава в историята, точно по начина, който е искал.

И за да не звучи това твърде леко и повърхността, аз ще се опитам да се обоснова.

Чели ли сте „Манифеста”?

Прочетете го внимателно, това е интересна литература – Маркс наистина е много талантлив!

На мен ми звучи като филм на Дейвид Линч – Манифеста почва като типичен готик – „Един призрак броди по света…” По-нататък, напрежението непрекъснато се напластява, а над всичко е надвиснала една някак зловеща неизбежност.

Маркс е много експресивен, той не заплашва, а бавно, методично и неумолимо обяснява на капиталистите какво ги очаква (това е много по въздействащо, отколкото да им каже „ше ви еба майката аз на вас”).

Маркс даже не говори за смърт – той е още по-силен – говори за гроб – гробът вече е изкопан, а въпрос само на време е мъртвецът да падне в него (той именно ще падне, а няма да бъде положен в ковчег преди това), след това ще бъде зарит, пръстта ще бъде утъпкана с плоското на лопатата, надгробен камък не се предвижда.

Забелязвате ли обаче нещо друго?

В Манифеста, Маркс никъде не казва, какво работниците ще спечелят от „историческата неизбежност”!

След като педантично отбелязва в няколко точки какво ще се случи в светлото бъдеще със:

собствеността (експроприирана, разбира се);

селското стопанство (одържавено);

жените (обобществени);

с банките (за домашно);

даже с имуществото на емигрантите (сещате се кво)

… и след всичко това, няма ни дума, какво работниците ще спечелят (барем едно „8-часов работен ден” да му се беше откъснало от сърцето. Ма и тва даже не)…

Очаквали сте, драги работници, нещо?

Ама приятели, никой нищо не ви е обещавал в светлото бъдеще – объркалЕ сте се нещо!

И не само това – а защо другаря Енгелс, след като толкова е обичал пролетариата, в качеството си на фабрикант, не е въвел в собственото си предприятие 8-часов работен, 5-дневна работна седмица, медицинско осигуряване, пенсии, отпуски… чували ли сте това – щото аз не.

Да речеш да не е имало примери – имало е – някой си Оуен(не Майкъл), някой си Фурие са го правили. Другаря Маркс, сигурно не е чувал за тях ще кажете. Чувал е, чувал е! Споменати са те в Манифеста, наред с разни фаланстери, паупери и дребнобуржоазни опортюнисти…

Сакън, пролетариата да не потъне в охолство и консуматорство и така да забрави за историческата си мисия.

И споменавайки „консуматорство”, плавно преминаваме към неомарксизма и новата левица…

Знаете ли какво е консуматорство?

Консуматорство е да идеш да бачкаш 8-часа, 5-дена в седмицата, да си имаш къща, да си поливаш градинката, в кухнята си да имаш (пълен) хладилник, в хола телевизор, вечер да идеш в кръчмата, да пиеш по едно, нервно гледайки си часовника (щото сутринта си на работа), да се прибереш после, да сложиш децата да легнат, па накрая да идеш да легнеш при жената… и така всеки ден. У наше село, отворенгясите като мене, викат на това „еснафлък”. (На вас живее ли ви се така? На мен не.)

Ма как така бе, другари, къде остана класовото ви съзнание? Ма толко ли не можете да проумеете как ви експлоатират, присвоявайки си принадената стойност?

Това е „консуматорство”, според Новата левица (признавам си, никога не съм чел Маркузе, но съм чел други неща).

А Новата левица какво е? (Оставяме настрана конкретно Маркузе.)

Средностатистическия фен на Новата левица слуша Ролинг Стоунс (Бийтълс са му некак много дребнобуржоазни). Следва в Бъркли, където отвреме навреме идва Гинзбърг да чете стихове (а между стиховете заедно попушват ганджа), идва и Буковски (той пък си носи евтино вино). Барикадира се в мензата на Бъркли, ако властите му отнемат правото да събира средства за Виетконг. Ходи на концерт в Удсток, откъдето не помни нищо щото се е размазал още от предния ден с ЛСД. Вдъхновен от това, отива да живее в една хипикомуна в Минесота. (На вас живее ли ви се така? На мен да.)

По същото време, класовоосъзнатите им братя на изток строят светлото бъдеще.

Новата левица се възхищава на работническата класа на Изток, която строи, а тая последната завижда на работническата класа на Запад, която консумира.

… и тук вече наистина ми писна. Стига толкова!

http://ramone.blog.bg
България над всичко!

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8215
  • Country: bg
  • Карма: +1281/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Карл Маркс и капитализма
« Отговор #3 -: Юни 04, 2017, 23:24:11 »
Когато богатството е вирус, или внимание – афлуенца!

Социолозите открили опасно заболяване, поразяващо най-неуязвимите на пръв поглед – младите, богатите и успешните. Хвърля ги в депресии и психози, кара ги да се чувстват нещастни и опустошени. Афлуенцата – това е работохолизъм, шопингмания, консюмеризъм и още десетки мании в един флакон…
Думата афлуенца и производна от двете английски думи affluence – охолство, изобилие, богатство, и influenza – грип или друго простудно вирусно заболяване. За първи път се появява през 80-те години в американско телевизионно шоу. Под афлуенца се подразбирал болезненият стремеж към притежаване на скъпи вещи, маниакалната страст към потреблението.
Английският изследовател Оливър Джеймс смята, че афлуенцата е опасно психично заболяване – в буквалния смисъл. Той дори употребява думата „вирус” без кавички. Стотици се обръщат към психиатрите, но се чувстват неудовлетворени, нещастни, защото благата, които успяват да придобият с тежък труд, не им носят щастие.
А какво е щастие, хората узнават от рекламите. Рекламата обяснява какво е необходимо за него. Купи си последния модел автомобил и ще си щастлив. Но всъщност моделът е остарял, той вече не е последен, а предпоследен. Ето го последния, купувай! В резултат на натрапената реклама желанията се бъркат с жизнените нужди, а определението „кой съм аз” се подменя с фразата „какво имам”. Тоест, когато вместо да кажат: „Това е Мария, тя е весела, обича да танцува и да слуша Queen”, казват: „Това е Мария, тя има „Мазда“, Nokia с всички екстри и огромен апартамент в центъра”, смятайте, че Мария има проблеми. Както и човекът, който говори по този начин.
Впрочем страстта към притежаване на материални вещи е само един от симптомите на афлуенцата. Всъщност действието й е по-широко обхватно. Желанието на всяка цена да получиш престижно образование не по призвание, а защото е модерно, също е симптом. Защото само по себе си наличието на прекрасно SV все още не те прави щастлив. То е само средство, а не цел.
Всъщност най-непригледната картина, свързана с афлуенцата, се наблюдава засега само в САЩ и Англия. Доста трябва да се постарае човек, за да открие италианец работохолик, а испанците си имат сиеста. Датчаните и други скандинавци се спасяват с любовта към децата си, която щедро се заплаща от държавния джоб. Децата са най-доброто лекарство срещу афлуенцата. Те помагат да не загубим ориентирите си и бързо ни дават да разберем кой и какво е най-главно в живота.
И все пак, когато в петък вечер ти се налага да гледаш светещите прозорци на офисите, ти се иска да извикаш: „Момичета! На човечеството не са нужни финансови отчети и доклади. Нужни са му нови хора, много червенобузи бебета. Така че бързо приключвайте с работата, оправете грима си и излезте да се повеселите. Мъжете вече са нетърпеливи”…

 
Профилактика на афлуенцата
Преди да си купите нова вещ, си задайте няколко въпроса.
Действително ли ми е нужна? Може би мога да я взема назаем от приятели, роднини, съседи? Мога ли да я заменя с нещо, което вече имам? Колко часа (дни, седмици) ще трябва да работя, за да я платя? Ако имате възможност, изместете работния си график сутрин – например трудете се не от 10 до 18, а от 8 до 16, така ще имате повече време за общуване с роднини и приятели.
Водете персонален отчет на извънредния труд. Независимо как поощрява началството вашите усилия, отбелязвайте за себе си често ли се задържате в офиса вечер, колко пъти работите в почивните дни и по празници. Редовно записвайте и си правете изводи.
От време на време изпълнявайте следното полезно упраженине: описвайте себе си на въображаем непознат, без да споменавате професията и списъка на имуществото си. Имайте предвид, че разказът трябва да е дълъг и интересен…

http://www.astrofenomen.com/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD/
« Последна редакция: Юни 04, 2017, 23:25:57 от Петкан »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf