Автор Тема: Българската Бойна Слава  (Прочетена 60700 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 861
  • Country: 00
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #15 -: Февруари 28, 2007, 20:35:40 »
Един западноевропейски историк беше казал: "В света има три нации, три народа, които раждат истински войници и един от тях е БЪЛГАРСКИЯ!"
-------------------------------------

Кои са другите два Родолюбец?

Ами елфа позна - немския е втория. Третия народ са руснаците!  ;D


Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 861
  • Country: 00
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #16 -: Февруари 28, 2007, 20:47:24 »
Семейството на майка ми е от там.
Дядо ми, лека му пръст, разправяше една история...
Както заемат позиции, преди самите бойни действие се оказва че може да се взема вода само от едно кладенче на ничията зема между двете армии. Всеки от нашите, който отиде да налее бива застрелян, а толкова са бързали на там, че нямат никаква питейна вода.
Изчакват да се постъмни, тихичко зареждат едно налично оръдие и един ГЕРОЙ отива на явна смърт заради другарите си.
Пламъче, изстрел, войника умира. Обаче виждат от къде идва пламъчето и пръсват ръмънеца заедно с черешата, на която се е покатерил в радиус от педесетина метра :)

Другата ми баба разправяше че при настъплението са насилвали самотни старици и са им тъпчели орихи в... ануса, след което са ги чакали да излязат с тава... много се забавлявали от звука.

Това е напълно вярна история, creep! Даже е документирана!  :)
Подлостта на румънците няма граници - качват на въпросната череша една лека картечница и оттам покосяват всеки дръзнал да се приближи до чешмата!
Това явно е бил единствения начин да убият български войник - с коварство и подлост!!!  >:(
Ама и нашите им го връщат тъпкано - в 18:40 привечер първите колони войници се показват на хълмовете над Тутракан. Веднага 8 - ма батарея открива огън по лодките и корабите, евакуиращи румънците. Нанася значителни загуби! На един български офицер му става жал и казва на артилеристите: "Манете момчета - пожалете ги, и това им стига!"
А войниците му отвръщат: "Мале, ще ги жалим! А те нас пожалиха ли ни, когато ни окрадоха добитъка преди три години и оставиха децата гладни? Нека сега пият студена вода да видят арни ли бяха кокошките!"

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #17 -: Февруари 28, 2007, 20:48:24 »
Криип разказа много интересна история, а аз съм чел за една наша тактика при Одринската обсада. Нашите връзват фенери на всички магарета и подобен добитък и през нощта ги юрват срещу тапиите. Турците чуват страхотен тропот, мислят си че нашите атакуват и откриват адски огън напосоки. Така огневите точки са засечени и за тяхна изненада повечето са накрити след два-три залпа.  :-P

Същата тактика един наш офицер разкрива на Вермахта и немците я използват на укрепената линия Метаксас, която иначе атакуват неуспешно няколко пъти поред. Линията е преодоляна успешно !  ;)

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 293
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #18 -: Февруари 28, 2007, 22:05:08 »
Криип разказа много интересна история, а аз съм чел за една наша тактика при Одринската обсада. Нашите връзват фенери на всички магарета и подобен добитък и през нощта ги юрват срещу тапиите. Турците чуват страхотен тропот, мислят си че нашите атакуват и откриват адски огън напосоки. Така огневите точки са засечени и за тяхна изненада повечето са накрити след два-три залпа.  :-P

Същата тактика един наш офицер разкрива на Вермахта и немците я използват на укрепената линия Метаксас, която иначе атакуват неуспешно няколко пъти поред. Линията е преодоляна успешно !  ;)

Българо-германско военно сътрудничество драги Иванович.
Напоено с кръв и желязо на смъртните ни врагове. :)
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #19 -: Февруари 28, 2007, 22:11:57 »
Хи-хи, отде да се сетят за магаретата хората...Добре че не е имало правозащитници тогава, че щяха да го отнесат за безчовечно отношение към животните  :-P
Даже на магаретата са използвали като допълнителен стимул конски мухи...

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 293
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #20 -: Февруари 28, 2007, 22:15:59 »
Те пак добре че не са ползвали разгонени цигани  :-P
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Podkrepa

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 97
  • Country: 00
  • Карма: +50/-2
  • Пол: Мъж
    • Новини за българите по света
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #21 -: Февруари 28, 2007, 22:30:09 »
 :-P А първата бойна авиация? Чували/чели ли сте някога някой срещу когото или с когото сме воювали да разправя че сме тъпи (като италианците примерно, аггррх...)?

Владимир Вазов е един от много малкото противници в цялата им история, които британците-ветерани канят да му отдадат почести и свалят знамена.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #22 -: Февруари 28, 2007, 22:45:22 »
Само дето италианците първи използват самолета като бойно средство, ама подробности...

Пък на Вазов не почести ами не знам какво трябва да му отдадат...Щото ако имаше някой умен в главното командване да го послуша и да му прати подкрепления, щеше веднага след Дойран да мине в контра и да натика сите съюзници заедно в Бяло море...
Само че някой предпочита да пази 20 и кусур дивизии до София да вардят царя от незнайно кого, вместо да ги дадат на Вазов.

Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 861
  • Country: 00
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #23 -: Март 02, 2007, 11:44:39 »
Владимир Вазов е един от много малкото противници в цялата им история, които британците-ветерани канят да му отдадат почести и свалят знамена.

И днес в британските военни книги се изучава погрома на англичаните при Дойран.

Изстреляни по българските позиции - 150 000 снаряда, резултати - ТРИМА РАНЕНИ БЪЛГАРИ!!!!

Елементарна аритметика: за РАНЯВАНЕТО на един български войник - 50 000 снаряда!!!

Чудя се колко ли бомби трябват, за да го убият?!  :-P

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 293
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #24 -: Март 02, 2007, 12:44:40 »
Много Родолюбецо,много...
Даже и атомните бомби са слаба ракия за нас.
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #25 -: Март 02, 2007, 17:23:13 »
Булгар, булгааар  8) 8) 8)

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 245
  • Country: bg
  • Карма: +12/-7
  • Пол: Жена
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #26 -: Март 04, 2007, 22:54:56 »
Много Родолюбецо,много...
Даже и атомните бомби са слаба ракия за нас.
Абе силен ни е гена ама атомните ще ни издухат, да не дава Господ такъв сценарий! :eusa_naughty:
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #27 -: Март 06, 2007, 17:27:03 »
Божурище, 1939 г. Един диалог, състоял се между немски летец,
докарал самолет от Райха за нашите ВВ и негов български колега, при вида на нови "Гарвани".
Немски летец: - Какви са тези самолети?
Български летец: - Български, ДАР-3 "Гарван".
Немски летец: - Български? След като можете да правите такива самолети,
защо трябва да купувате самолети от Германия?



Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #28 -: Април 06, 2007, 11:13:19 »
1916 - Тутраканска крепост



Когато наближи 6 септември всички ние неволно прекланяме глава пред дейците от БТЦРК (Българският Таен Централен Революционен Комитет), тайните комитети “Единство”, Гимнастическите дружества, Румелийската милиция, Българското правителство, княз Александър I Батенберг, Българският обществено-политически елит от Македония до Добруджа, непобедимата Българска Армия и целокупният български народ, които разчупиха оковите на Берлинския договор и се изправиха единни срещу Великите Сили за да обединят Княжество България и Източна Румелия в единна държава.

Тридесет и една години по-късно на същата дата огненият български дух ще изригне отново с неудържима сила. След вероломното заграбване на Южна Добруджа от Румъния през юли 1913г. и последвалият го Букурещки мирен договор, който предава тази изконно българска земя на окупатора, румънското командване полага неимоверни усилия завинаги да задържи тази прекрасна и богата област. Решено е да се изгради “непревземаемата” Тутраканска Крепост. Най-добрите френски инженери проектират укреплението във формата на полукръг, използвайки умело естествената защита на река Дунав от север и особеностите на терена. Петнадесет мощно укрепени форта са разположени  в две успоредни линии с 151 укрити в блиндажи оръдия и вградени картечни гнезда. Те са разделени от дълбок овраг и съединени с ходове за съобщения и няколко реда окопи с бойна ниша за всеки войник. Теленото заграждение е над 10 метра в дълбочина и е предхождано от вълчи ями с набити вътре колове. Подстъпите към крепостта в близката гора са осеяни с огромни ями запълнени със смола и сухи клони, които е трябвало да бъдат запалени със снаряди за да бъде изгорена жива българската войска, която се осмели да навлезе в района. Командващият Трета Румънска армия Генерал Аслан надменно заявява: “-Тутракан е нашият Вердюн!”*

На 27 август 1916г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, а на 1 септември България и отвръща със същото. Срещу 1916 - Тутраканска крепостнас се насочва Трета Румънска армия в състав от 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона., в това число и три руски дивизии ( две пехотни и една кавалерийска). България, която води изтощителни боеве на южния си фронт изправя срещу окупатора  командваната от генерала от пехота Стефан Тошев Трета Българска Армия в състав от 63 дружини, 55 батареи и 24 ескадрона. Преимуществото на Румъно-Руският противник в жива сила и техника е трикратно и това го знаем добре и ние и те. Настъплението започва на 3 септември и е посрещнато с небивал възторг от изпълнените със справедлив гняв войнски сърца. Най-доволни все пак остават в 4-та Преславска Пехотна Дружина, командвана от генерал-майор Панталей Киселов. Дружината е сформирана от добруджански бежанци, които добре помнят вражеската окупация с всичките и издевателства.

Граничните постове на противника са направо пометени и врага панически се оттегля в Тутраканската Крепост. Цялата налична Българска артилерия е предадена под командването на генерал Киселов, комуто се пада честа да командва атаката над крепостта. Време за губене няма. Тридесет хилядният гарнизон е подсилен с още  десет хиляди и с всеки ден се очаква пристигането на още неприятелски подразделения. На 4 септември е направена разстановката на  артилерията ни. Това са почти всички артилерийски части, които преди три години и половина смазват отбраната на Одрин. На 5 септември в 6.30 часа Българските оръдия започват прецизно убийствена канонада върху фортовете на крепостта. Ефектът е ужасяващ. Под удара на тежките запалителни снаряди фортовете един след друг се сриват, погребвайки защитниците си. В 7.50 часа командващият генерал Киселов издава кратка заповед, която няма аналог във военното изкуство: “-Всички командири да застанат начело на своите бойни единици!”

В 8.20 часа българската пехота раздира въздуха с гръмовно “Ура!” и неудържимо налита напред. Посрещната е от стена от куршуми и взривяващи се снаряди. Тутакси отговаря и нашата артилерия. Телените заграждения са достигнати и се започва да се правят пробивите в тях. До 11.00 часа след неудържим устрем са превзети трите форта по посока на главният ни удар (5-ти, 6-ти и 7-ми). Два часа по-късно пада и форт номер 8. Вместо да помогнат на загиващите си другари румънските части се оттеглят към втората отбранителна линия. На другият ден командващият отбраната на крепостта генерал Тодореску  заповядва да се проведе генерална контраатака,  която да възстанови първата отбранителна линия. Атаката е удавена в кръв от втурналата се напред наша пехота. Пред очите им се открива апокалиптична картина. Румънските войници панически скачат в лодките си и се опитват да избягат. Пръв естествено е командващият генерал Тодореску.  Българската артилерия премества своя безмилостен огън върху реката, която се покрива от трупове и плаващи отломки. В 16.30 часа на 6 септември 1916г. Тутракан е освободен. Тази част от Румънската армия, която не успява  да се качи в шлеповете  и лодките остава жива. Пленени са 450 офицери, 28 000 войници, цялата артилерия и няколко склада с дрехи и боеприпаси.

Така за 36 часа българската армия унищожава 40 000-на румънска и за пореден път удивява света със своите войнски качества. Психологическият ефект от тази грандиозна победа е сковаващ. В последвалите дни българската армия ще освободи цяла Добруджа и ще превземе Букурещ. Първа Софийска Дивизия с гордост ще дефилира по улиците на румънската столица. Това е маршът на победата. Румъния е сразена.

Тутраканската епопея е ярък пример за героизма и саможертвата на нашите деди, готови на всичко за да обединят разпокъсаното ни отечество. И нека днес да преклоним глава пред този чутовен подвиг на нашия народ. На всички тях, които загинаха с името на майка България на уста - ДЪЛБОК ПОКЛОН!

*Вердюн - именно при тази френска крепост генерал Петен нанася едно от най-големите поражения на немската войска в периода от февруари до декември 1916г.

Монреал, Канада
Владимир Васев

http://bg-history.info/?p=statia&statiaid=85
« Последна редакция: Август 20, 2011, 11:48:59 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #29 -: Април 08, 2007, 10:23:48 »
  Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г. Бие се като доброволец в Сръбско­ българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската ­ инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава.

Пълководческата му дарба, военната дързост и личната му храброст го превръщат в кумир за неговите конници. Те нерядко доизмислят неговите подвизи и добродетели и десетилетия, например, из България се срещат хора, които разказват как с очите си са видели смъртта му в бой, на седлото. А в действителност генерал Колев умира от сърце ­ изчерпано и сразено от тежкия ратен труд на бойното поле. Това става във Виена на 29 юли 1917г.

Този разказ за легендарния генерал е взет от първата годишнина на нашето списание (тогава седмичен литературен лист), бр.22 от 1923г. От “Български воин” в... “Български воин” се завръща образът на славния водач на българската конница. Вгледайте се в него...

Боят при Кочмар-Кара Пелит


На 3 септемврий 1916 год. всички дивизии от Трета армия се движеха бързо към Тутракан, за да се нахвърлят изведнъж и ненадейно върху тая силна крепост. Славният водач на българската конницаОбщото положение беше пълно с неизвестност. Говореше се, че силни руски и румънски части се движели откъм североизток, а действията около Тутракан бяха в най-важната си фаза.

Генерал Колев с конната дивизия още по-предния ден беше превзел Курт Бунар и сега трябваше да остане там, като изпълнява главната си задача ­ да пази откъм североизток фланга на нашите войски. Още по-рано генералът беше разпоредил да се изпратят в северозападна, северна и източна посока силни разузнавателни части. Свръзката с нашите пехотни части, действащи към Тутракан, беше уредена. Денят, хубав слънчев ден, изглеждаше, че ще мине спокойно.

Но ето, че още преди пладне започнаха да се получават тревожни донесения от разузнавателния ескадрон, който беше изпратен към Конак Куюджук. Скоро стана ясно, че от към Добрич ­ Кара Пелит, настъпва към Курт Бунар цяла румънска пехотна бригада с артилерия. Очевидно, тя имаше за задача да отблъсне нашите части от Курт Бунар и да помогне на обсадения Тутракан. Авангардът є встъпи в бой с нашия разузнавателен ескадрон в Конак Куюджук, отблъсна го и продължи настъплението си към Кочмар ­ Курт Бунар.

При получаването на първите още донесения за движението на неприятелската пехота генералът се оживи и с дълбок интерес се залови да проучи околната местност по картата. Като изслуша внимателно донесенията, изпратени от разузнавателния ескадрон, той взе решение: вместо да чака да го нападнат, той сам да ги нападне.

Разпратиха се веднага до частите заповеди за движение. Тъкмо по пладне всички полкове бяха вече възседнали конете и се движеха към местата, които им бяха определени. За генерал Колев беше ясно, че авангардът на неприятелската колона, увлечен от успеха си над нашия разузнавателен ескадрон при Конак Славният водач на българската конницаКуюджук, твърде много се е отдалечил от главните сили на колоната, които оставаха още някъде около Кара Пелит. Да увеличи това откъсване между авангарда и главните сили на противника и да го използува, за да подготви катастрофата на авангарда ­ това беше първата задача, която си постави нашият генерал. За тая цел той насочи към Кара Пелит четвъртата конна бригада със заповед да заангажира главните сили на противника, докато той се разправи с авангарда.

След това генералът съсредоточи всичкото си внимание върху авангарда ­ две румънски дружини, които бяха стигнали вече селото Кочмар. Решил на всека цена да унищожи тия дружини, генерал Колев си създаде веднага един план за действие, колкото прост, толкова и гениален. Той искаше да съсипе противника не с числено превъзходство, което едва ли беше на негова страна, а с изкусно използване особеностите на главния си род войска ­ конницата. Затова той пусна по фронта двете пехотни и двете колоездачни роти, заедно с артилерия и картечници, които настъпиха от двете страни на шосето Курт Бунар ­ Кочмар, с фронт към юг. Румъните бяха заели за отбрана северния край на с. Кочмар и посрещнаха нашите пехотни части с енергична стрелба. Завърза се обикновен пехотен бой, който скоро доби голямо ожесточение, главно поради намесата на многото наши картечници. Нашите пеши части постепенно настъпваха, засипвайки неприятелските вериги с куршуми. В това време първата конна бригада ­ шест ескадрона, скрито се беше съсредоточила северно от Кочмар. В момента, когато се разбра, че румъните здраво са се ангажирали в боя с пешите части, генералът заповяда на бригадата да се понесе към десния фланг и тила на неприятелските дружини. Сам той застана начело и я поведе с най-голяма бързина източно от Кочмар.

Румъните, Славният водач на българската конницапритиснати силно от нашите пехотни части и виждайки обхода на нашата конница, изведнъж разбраха каква голяма опасност ги заплашва. С бързо отстъпление към Конак те се опитаха да избягнат удара, който им се готви. Но, водейки лично конницата, маневрирайки умело из хълмистата и камениста местност, изкусният генерал успя да пресече пътя на отстъплението им. Срещата между неприятелските роти и нашите ескадрони стана югоизточно и южно от Кочмар.

Жестока и славна среща! Румъните, залегнали из камънаците и храсталаците, посрещаха летящите на кариер конници с убийствен огън. Рояк куршуми хвърчаха по нашите редове, падаха окървавени коне, офицери и войници, но нашите не трепнаха: смело летяха напред и скоро нагазиха неприятелските вериги.

Най-отпред, пред всички ескадрони, се носеше към врага генерал Колев. Неговият чер жребец беше потънал в пяна и дишаше тежко. Около него се сипеха най-много куршуми, но той дори не помисляше за опасността. Започна се жестока сеч, която не трая дълго. Румъните, ужасени, притиснати от всички страни, почнаха да захвърлят оръжието и да се предават. Когато последните слънчеви лъчи позлатяваха широките добруджански простори и небето побагрявя, сякаш отразило проляната по земята кръв, погромът на румъните беше вече пълен. Повече от хиляда войници, заедно с офицерите и дружинния им командир, бяха пленени. Много трупове, още неприбрани, лежаха по бойното поле и само малка част от неприятелските дружини успя да се спаси от пленяване.

В това време четвъртата конна бригада, която беше насочена към Кара Пелит, за да задържа главните сили на противника, не само изпълни задачата си, но направи нещо повече: с една безподобна по дързост конна атака, извършена от шестия конен полк върху неприятелската пехота, сполучи Славният водач на българската конницада разколебае главните сили на противника и да им наложи да започнат отстъпление, което през нощта доби характер на безредица и паника.

Туй, което генералът искаше, беше достигнато. С изпълнено от радост сърдце поблагодари той още на бойното поле на достойните си войски, които с такъв устрем и с толкова героизъм се биха. Зашеметени от светкавичния удар на конницата, изгубили един цял свой авангард от две дружини, румъните, които се спасиха от тоя бой, разнесоха първите легенди за страшната българска конница и заедно с туй посяха семето на оня страх, който по-после тъй често сковаваше не само румъните, но дори и техните съюзници русите.

Това беше първият бой, в който генерал Колев оправда вярата си в конницата. Онова, до което беше дошъл по теоретичен път, онова, на което учеше през целия си живот, биде изпълнено: с конницата той можа да бие по-многочислена пехота и да я разпръсне. Той имаше право да тържествува: това беше не само една победа над врага, това беше една победа над всички ония, които смятаха, че времето на кавалерията е минало и че тя е станала излишна при съвременните войни

6 срещу 40


През време на боя при Курт Бунар (2 септемврий 1916 г.) генерал Колев, възседнал черния си жребец Пирин, придружен от двама конни ординарци, напусна наблюдателния пункт, гдето беше щабът му, и се понесе напред. Галопирайки из полето и търсейки по-удобно място за наблюдаване развитието на боя, генералът забеляза, че лявата бригада, която трябваше да се яви в тил на румъните, се бави някъде около с. Куюнлукьой и че противникът вече започва да отстъпва. Чувствайки, че румъните ще се изплъзнат от капана, който им беше приготвен, генералът сам, с двамата си ординарци, се понесе на галоп напред към Курт Бунар, за да открие причините за забавянето є.

Носейки се така, сам сред полето, той изведнъж съзря, че по една долчинка отстъпва румънски пехотен взвод. Наблизо един разезд от шест наши конници наблюдаваше движението на неприятелския взвод. Младежка амбиция обхвана генерала, у него сякаш се събуди и ловджийската страст и той направи знак на шестимата конници от разезда да се доближат до него.

Те бяха познати нему войници от гвардейския полк. “Момчета, бива ли да пуснем тия румъни да си отидат така? Хайде, да ги атакуваме! Марш, марш!” Генералът с извадена сабля, последван от двамата си ординарци и от шестимата си войници от разезда, полетя на кариер върху румънския взвод, който спокойно отстъпваше, мислейки се вън от всякаква опасност. Като хала изневиделица, изведнъж се появиха нашите конници. Забъркани и изплашени от тая ненадейна поява на страшните българи, румъните спряха. Генералът властно и решително им заповяда на влашки да хвърлят оръжието си. Без да помислят за съпротива, румъните най-покорно сложиха пушките си на земята. Така тия осем конници, водени от самия началник на дивизията, можаха да пленят четиридесет неприятелски войници и един офицер.

Конник на втория етаж


Като млад офицер генерал Колев е бил твърде буен, а увлеченията му по езда отивали много далеч. Ето какво разправят за него другарите му, които го помнят като подпоручик от 9-и конен полк:

Веднъж подпоручик Колев, на връщане от езда, минава заедно с другари из една пловдивска улица край някакво новостроящо се здание. Офицерите разговарят за ездата в полето и с оживление разправят разни случаи на кавалерийска смелост. Един от тях насмешливо се усъмнява в това, което Колев казва. Обиден от недоверието и за да докаже възможността на онова, което е говорил, младият подпоручик изведнъж се отделя от групата всадници и решително насочва коня си към наклонената дъска, която служи на работниците вместо стълба, за да изкачват материали на втория етаж на постройката. Докато другарите му се опомнят, буйният Колев, прилегнал към шията на послушния си кон, почва да се качва по тясната и огъваща се дъска. Затаили дъх, другарите му очакват всеки момент или да се счупи дъската, или, при една невярна стъпка на животното, и кон, и всадник да се сгромолясат на земята. Минават две тревожни минути и Колев, всред гръмките приветствия на другарите си, се показва заедно с коня от втория етаж. След малка почивка, по същата наклонена дъска, конникът и конят слизат на земята.
http://bg-history.info/?p=statia&statiaid=858
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf