Автор Тема: Българската Бойна Слава  (Прочетена 60701 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #165 -: Юни 27, 2014, 18:11:36 »
5 прояви на българския боен дух:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=JQ1e96Na1Lc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=JQ1e96Na1Lc</a>

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #166 -: Август 12, 2014, 22:04:19 »
Генерал Иван Фичев – стратегът на Балканската война


Той е първороден внук на един от прочутите възрожденски строители в България. Роден е във Велико Търново на 15 април 1860 г. в семейството на най-големия син на Колю Фичето. Учи в прочутия „Робърт колеж“ в Цариград, но не успява да го завърши. Когато е на 17 години, умира баща му и достолепният му дядо прагматично отсича: „Иван да идва да гледа дюкяните на татко си, стига е учил този ингилизки.“ Четири месеца по-късно руската армия преминава Дунава и Иван се записва в Българското опълчение. Но командването забелязва, че владее отлично руски език, и го изтегля от фронта, за да бъде преводач. „Ако не е била тази война, със сигурност е щял да има друго професионално развитие, а не като военен“, смята неговият правнук проф. Михаил Неделчев, чиято баба е втората дъщеря на генерал Иван Фичев. Изтъква, че е имал писателски и филологически заложби. Владеел основните европейски и балкански езици. Дори на стари години в софийския му дом идвал ходжа, който му помагал да поддържа познанията си по турски език. Иван завършва Военното училище. През Сръбско-българската война (1885 г.) е сред защитниците на Видинската крепост като командир на рота от Пети Дунавски полк. Фичев е убеден стамболовист. При потушаването на русофилските бунтове в армията през 1887 г. е редом до своя именит съгражданин – регента Стефан Стамболов. Симеон Радев не крие, че е замесен и в издевателствата в софийския затвор „Черната джамия“.

През 1898 г. завършва военна академия в Торино (Италия). Развива се като талантлив преподавател и военен изследовател. Трудовете му донасят признание и през 1898 г. е избран за действителен член на БАН – подобна чест в цялата история на академията имат само неколцина военни. „Той е скромен човек със слабост към науката“ – пише за него американецът Уил Мънро в първата англоезична пътеписна книга за България (1914 г.).

Добрият пълководец се проявява не само на бойното поле. Тази максима Иван Фичев оправдава напълно. През 1903 г. като началник на отделение в Щаба на армията му възлагат да подготви оперативен проект за война с Турция. След месец подполковник Фичев докладва: „Причини от политическо естество изискват да се поведе настъпателна война, т.е. да се пренесат бойните действия на неприятелска територия.“ Още седем години обаче висшето командване ще упорства, че България трябва да бъде готова само за отбранително-позиционна война, в случай че турската армия нахлуе в наша територия.

Междувременно Фичев е произведен в полковник, а след това и в генерал-майор. През май 1910 г. става началник-щаб на армията и съставя нов оперативен план за война срещу Османската империя, както е предложил още през 1903 г. Скъсва с дотогавашната подчертано отбранителна доктрина и разработва настъление в турска територия на два фронта – Македонския и Тракийския. Той настоява, че „българската армия на всякА цена трябва да вземе инициативата в ръцете си и да нанесе решителния удар“. Фичев отчита разузнавателната информация, че османската армия е в период на реорганизация, и прогнозира, че ще бъде необходимо по-дълго време за цялостната й мобилизация, поради което още в началото на войната империята ще бъде принудена да се отбранява. Оказва се прав. За да осигури по-бързото нахлуване в турска територия, изнася максимално близо до границата зоните за съсредоточаване на българските части.

Генералът предвижда на македонския фронт да действа Първа българска армия, а за усилване на нейната численост „да се образуват доброволчески чети от македонски бежанци в България“, които трябва да разстройват тила на турската армия и да вдигнат на въстание местното население. Тоест има визия за военното обезпечаване на българската кауза в Македония. Правителството на Иван Гешов обаче я проваля с тоталното си безсилие пред Белград при сключването на Балканския съюз и създава предпоставка за бъдещото дебългаризиране на Повардарието. Ген. Фичев усеща задкулисието и подписва със забележка първото споразумение със сръбския генерален щаб, с което България се съгласява водещата сила на македонския фронт да бъде Сърбия: „Групировката на съюзните войски и първоначалната идея за операциите принадлежи на сръбския генерален щаб, за което не поемам никаква отговорност.“ Но второто споразумение, което е фатално, му налагат да подпише без коментар – в Македония ще се изпрати само една българска дивизия?! Фичев става жертва на политическата конюнктура и обвинението, че е оставил Македония на сърбите, не е съвсем основателно – оперативният му план не съдържа подобно „предателство“. Бри-танският политик Ноел Бъкстон е респектиран от него: „Пламтящите очи на Фичев крият резерви, неразгадаеми дори за българин. Но има една тема, която го кара да говори – несправедливостите по отношение на един народ, заслужаващ свобода.“ На Тракийския фронт вещият стратег отчита, че турското командване е подготвено за българско настъпление директно срещу Одрин и не очаква стремително нахлуване през планинските масиви на Сакар и Странджа. Точно затова решава „да използва и местността на изток от Тунджа за действие на големи маси войски“. Залагайки на тази изненада, Фичев подготвя победоносния марш на Първа и Трета българска армия още в началото на Балканската война. Неговият план е в основата на блестящо изпълнените операции в Източна Тракия.

Той заповядва на ген. Радко Димитриев Трета армия да нанесе изненадващ удар върху десния фланг на турската войска и да овладее Лозенградската крепост (11-13 октомври 1912 г.). Настъплението завършва с истински триумф. Разпорежда Първа армия да атакува левия фланг на турските части при Люлебургас и така спомага за победоносния развой на Люлебургас-Бунархисарската операция (17-20 октомври 1912 г.). Така Българската армия успява да стегне железен обръч около Одрин и да прекъсне основния път за столицата Истанбул. Малко известен е приносът му за българската военна авиация.

Като началник-щаб формира по едно аеропланно отделение към трите български армии още в началото на Балканската война. Използвайки италианския почин от войната в Триполитания (Либия) през 1911 г., когато за първи път е използван самолет за разузнавателни цели, генералът предвижда, че наблюдението и атаката по въздуха имат безспорно предимство. През 1912-1913 г. българските авиатори първи в света използват самолетите не само за разузнаване, но и като бойно средство – за коригиране на артилерийския огън и за „бомбопускане“ върху противниковите позиции.

„Войната не може да се води с импровизация, а с предвидливост“ – пише Фичев в книгата си „Ляо-Ян“, с която анализира Руско-японската война от 1905 г. В голяма степен това, което предвижда и проиграва в оперативните планове, Българската армия успешно следва по бойните полета на Балканската война. Дори на стари години, разказва Михаил Неделчев, генералът обичал да разтваря бойните карти и да разиграва със своя внук Иван Карафилов оперативни ситуации от Балканската и от Първата световна война.

Фамилната чест над всичко

По време на Балканската война и двете дъщери на генерала са на фронта като милосърдни сестри. Наследниците му твърдят, че Фичев ги е подтикнал и цитират неговите думи: „Нямам син, който да се бие, но имам две дъщери – те ще помагат като доброволки.“ Предлагали му да ги разпределят в болница в тила, но той отказал. Не прави компромис дори когато лазаретът им е изпратен край Чаталджа, където се водят тежки сражения.

Подценяваният тактик

Предвидливостта на ген. Фичев за важни събития три пъти фатално е била подценявана от силните на деня, включително и от цар Фердинанд. В началото на ноември 1912 г. Фичев настоява да не се бърза с атаката на стратегическата Чаталджанска позиция, която държи подстъпите към Истанбул. Предлага да се даде отдих на войската и да се извърши обстойно разузнаване на противниковите сили. Ген. Савов, дясната ръка на Фердинанд, не приема Фичевите аргументи и издава прибързана заповед за атака. Тя се оказва пълен провал, нашата армия затъва при Чаталджа с цената на много жертви, а неуспехите ни дават кураж на Турция да бъде неотстъпчива по време на примирието. „Чаталджа не завладяхме, защото не умеехме поради липса на тактическа техника“, пише по-късно с покруса ген. Иван Фичев. След Балканската война той е част от елита, който настоява взривоопасните спорове с Гърция и Сърбия да не се решават с нова война, а чрез преговори. Пак не го чуват. През май 1913 г. подава оставка като началник-щаб на армията. Последвалата междусъюзническа драма вкарва България в първата национална катастрофа.

В началото на 1915 г. като военен министър генералът е срещу волята на Фердинанд страната да стане съюзник на Германия в Първата световна война. Когато премиерът Васил Радославов му показва проектодоговора, той го предупреждава: „За Бога, да не се излъжете да го подпишете, защото ще погубите България!“ Глас в пустиня. След месец голямата му дъщеря загива при атентата в Градското казино. Сломеният Фичев подава оставка и пре- минава в запаса – и без друго отдавна е омерзен от Фердинандовата политика. След войната Александър Стамболийски го изпраща пълномощен министър в Букурещ. Макар да представлява победена страна, румънският крал проявява подчертано уважение към прочутия генерал. При атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. е тежко ранен – когато го изваждат изпод отломките, близките му помислили, че е мъртъв, защото липсвала част от черепа му. Въпреки влошеното здраве до края на дните си не престава да пише. Умира през 1931 г.

http://nreporter.info/
« Последна редакция: Януари 10, 2017, 13:59:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #167 -: Септември 05, 2014, 19:52:54 »
Как ген. Иван Колев посрамва руската армия

На 6 септември се навършват 98 години от Тутраканската епопея


На 7 септември в Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ в Тутракан ще се проведе възпоменателна панихида, с която ще се почете паметта на загиналите в епичната битка за дунавския град на 5 и 6 септември 1916 г. Тази година се навършват 98 години от Тутраканската епопея.

По време на Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската й армия окупира българските територии до линията Тутракан- Балчик.
Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава.

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов.

Съюзници на румънците в тези битки са сърбо-хърватски доброволци и Руската империя, чиято войска през 1877-1878 г. освобождава България от турско робство.
Още с началото на бойните действия кавалеристите под командването на ген. Иван Колев имат важен принос – защитават фланга на българските части, щурмуващи Тутракан, и успяват да предотвратят пристигането на румънски подкрепления.

Разбиват и пленяват не една румънска част, а в най-напрегнатия момент при защитата на Добрич се намесват и отблъскват неприятеля. След това активно участват в освобождението на цяла Добруджа.
Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни, изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България по онова време се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно.

Някои руски командири дори очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия. Самият ген. Колев изпитва дълбока признателност към Русия – не само заради Освобождението, но и заради факта, че семейството му намира убежище в руска Бесарабия и избягва от турските погроми в България през XIX век.
Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница и я побеждават на няколко пъти. Успяват да пленят руско военно знаме.

Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа. Главнокомандващият армиите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен награждава с немски железен кръст ген. Колев.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада.
На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава.

Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Битката е известна и като „Тутраканска епопея”.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.

http://www.desant.net/show-news/31157/
« Последна редакция: Март 15, 2015, 07:33:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #168 -: Октомври 13, 2014, 21:52:08 »
Подвигът на подпоручик Стратия Мазгалов на Добро поле

На 15 септември 1918г. войските на Антантата на Македонския фронт предприемат настъпление в два участъка на фронта с цел да обкръжат и унищожат Българската армия. На десния фланг, при Дойран, шест английски и гръцки дивизии са „анихилирани”, по думите на самия генерал Джордж Милн, от храбрите български юнаци на генерал Владимир Вазов, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия.
Съвсем другояче се развива вражеското настъпление на другия фланг, при Добро поле. Пет френски и сръбски дивизии настъпват срещу четири български полка: 10-ти Родопски и 30-ти Шейновски от 1-ва бригада на 2-ра Тракийска дивизия и 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски на 2-ра бригада на 3-та Балканска дивизия. Превъзходството на противника огромно. Срещу 10 000 български бойци на фронт от 22 километра настъпват 45 000 французи и недоубити сърби, поддържани от над 600 оръдия и стотици картечници.
Българите се бият като лъвове, но загубите от огъня на оръдията и картечниците са огромни. Три дни нашите юнаци удържат позициите си, напразно очаквайки командването на 11-та германска армия, под чието командване са шест български дивизии, да изпрати помощ. Накрая оцелелите са принудени да отстъпят. Но колко са оцелелите? В Ямболският полк след отстъплението му на втората линия на отбраната, остават едва 230 души. Подобно е положението и в другите полкове. Над 70% от българските войни при Добро поле загиват на бойното поле със смъртта на храбрите, бранейки Отечеството от налитащия враг.
Много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се сражават до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци.
Позицията им е изкопана в Скалистата височина, в самата скала. Бойците са добре защитени от артилерийския огън на противника. Разполагат с достатъчно боеприпаси, храна и вода. Но са шепа хора срещу многохилядния враг. Въпреки това приемат боя. Не отстъпват. Не побягват. Не се предават, за да спасят живота си. Те изпълняват дълга си към народа и Отечеството. Изпълняват го докрай.
Картечниците запяват в хор бойната си песен, носеща смърт на настъпващия враг. Много падат, но враговете са безчет. Позицията е обкръжена, обръчът е затегнат. Бавно, с цената на големи усилия и много жертви, враговете се приближават до картечното гнездо. Най-накрая успяват да се приближат достатъчно, за да пуснат в действие едно страшно оръжие – огнехвъргачката. Храбрите български войни изгарят в огъня, пречистените им души отлитат в небесата при своя Създател.

В книгата си „Урокът от Добро поле” полковник Азманов пише: „Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои – светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: „... те предпочетоха да бъдат изгорени от огнепръскачки, но не се предадоха.”
За Стратия Мазгалов се знае само, че е роден в Симеоновград (по онова време носещ името Търново - Сеймен). Той е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещенно Отечество. За тези герои, понесени на крилата на Българския дух, даден от самият Вишний Бог на неговия Български народ, смъртта е само кратък преход към безсмъртието. Вечна памет на героите!

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=1QkX4XMneEc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=1QkX4XMneEc</a>
« Последна редакция: Март 15, 2015, 07:23:39 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #169 -: Март 15, 2015, 07:22:13 »
Стефан Тошев - героят от Тутракан

http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2013/11/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B2.jpg
Българската Бойна Слава

Първородният син Стефан на Тошо и Анастасия Тошеви е роден на 18 декември 1859 г. в Стара Загора. Майка му Анастасия е сред първите български девойки, изпратени да учат в Одеса. След завръщането си през 1863 г. тя основава първото девическо училище в града. През 1877 г. при посрещането на руската армия в Стара Загора държи пламенно слово на руски пред генерал Гурко. Благодарение на руския език, който научава от майка си, Стефан Тошев бива назначен по свое желание за преводач в Българското опълчение на 19-годишна възраст, въпреки забраната на родителите си да се включва в предстоящата Освободителна война.

След Освобождението Стефан Тошев се записва като юнкер във Военното училище в Пловдив. На следващата година става подпоручик и е изпратен да служи в Шестата дружина на милицията в Стара Загора. Скоро след това се прехвърля във войската на Княжество България. Там през 1882 г. е произведен в чин поручик, а три години по-късно в чин капитан, като е назначен за командир на Трети бдински пехотен полк. През есента на 1885 г. капитан Тошев е командир на Трънския отряд, който има 3 дружини. Участва в боевете при Мека црев и Три уши, където е ранен в двата крака. За проявения героизъм в боевете е награден с военният орден „За храброст“- IV степен.

Така започва блестящата военна кариера на храбрия българин, който през 1885 г. е произведен в чин майор, през 1895 г. в чин полковник, през 1904 г. е повишен в чин генерал, а през 1908 г. е назначен за началник на Първа пехотна софийска дивизия. През Балканската война участва в Лозенградската и Чаталджанската операция с дивизията, която командва. За проявените от него качества получава званието генерал-лейтенант и като командващ Пета армия през Междусъюзническата война действа успешно в участъка Султантепе, Егрипаланка и Китка планина.

През Първата световна война Стефан Тошев извършва едни от най-големите си постижения като военен деец. Тогава ръководи Трета армия, която през 1916 г. води успешни боеве срещу Румъния и Русия. При щаба му като офицер за поръчки е аташиран княз Борис, тогава млад поручик. Оттогава и датира възхищението на бъдещия цар към генерал Тошев:

„Безспорно голям военачалник, генерал Тошев притежаваше способността да прецени обстановката, положението наше и на враговете зряло и проникновено. Прозорливост и бърза съобразителност лъха от всички негови разпореждания…“

Голяма заслуга за формирането на личността на Борис имат именно годините, прекарани на фронта, когато той се запознава с нравите, поведението и способните на българския войник.

За връх в бойната кариера на ген. Тошев се смята битката за Тутракан, който е превърнат от румънците в здрав бастион „с километрични телени мрежи, с безбройни вълчи ями, засеки и капани“. Командващият румънската армия генерал Аслан го нарича „моят Вердюн“. През Първата световна война там се водят кръвопролитни боеве, в който загиват и са ранени 550 000 французи и 434 000 германци. Усилията на германското командване да превземе Вердюн обаче пропадат. При подготовката за атаката на тази изключително здрава румънска крепост генерал Тошев влиза в остър конфликт с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и Добруджа германски фелдмаршал Август фон Макензен, който има свой план за атаката на Тутракан. В крайна сметка е приет плана на българския генерал. На 5 и 6 септември 1916 г. след устремната атака на Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев, Тутраканската крепост е превзета, а  бранещите  я  40 000 румънски войници и 450 офицери са пленени. Един от най-големите подвизи на Българската армия е факт.

Въпреки огромния успех, неприятните чувства породени между фон Макензи и ген. Тошев довеждат до нови персонални конфликти. Българският командир не получава подкрепата на върховното командване и на 23 ноември 1916 г. е принуден да подаде оставка. Мястото му е заето от по-сговорчивия Стефан Нерезов, а ген. Стефан Тошев е определен за губернатор на Македония. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехота, най-високото звание в Българската армия. През 1918 г. му е поверено командването на Четвърта армия, а след края на войната през 1919 г. той преминава в запаса.

През периода 1923-1924 г. Стефан Тошев е председател на Съюза на запасните офицери, а през октомври 1923 г. е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагането на жертвите на „комунистическия метеж“ от септември същата година.

Генералът умира внезапно на 26 октомври 1924 г. в Пловдив, където е поканен да изнесе патриотична беседа. Тленните му останки са пренесени в София. Траурната процесия до Централните софийски гробища е предвождана от Цар Борис III.

Стефан Тошев е един от най-достойните и способни военни на Царство България. Под неговото командване десетки хиляди български войници извършват чудеса от храброст, бранейки честта и каузата на Родината си.

Част от ордените и отличията на генерал Стефан Тошев са:

Орден „За храброст“ III и IV ст.
Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове,
Орден „Св. Александър“ II ст. без мечове
Орден „За военна заслуга“ II ст.
Орден „Стара планина“ I степен с мечове
посмъртно Медал „За бойни заслуги“ / Турция /
Златен орден „Лиякат“ / Турция /
Сребърен орден „Имтияз“ / Турция /
Сребърен орден „Лиякат“ / Турция /

http://www.bulgarianhistory.org/
« Последна редакция: Януари 10, 2017, 14:00:11 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #170 -: Юли 16, 2015, 23:39:38 »
Полковник Каварналиев, който спасява хиляди българи от клане: На грък гръб не давам


"Аз на грък гръб не давам“ заявява полковник Каварналиев малко преди да се отправи към безсмъртието. Един от най-великите и незаслужено забравени български офицери е роден през 1866 година в Шумен.

По време на Сръбско-Българската война ненавършилият 20 години юнкер участва в разгрома на сръбските агресори при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. Каварналиев се включва и в борбите за национално обединение, като нанася първите тежки удари на турските войски при Караагач и Селиолу.

Подлостта и коварството на враговете го отвеждат в Македония, където му е възложена изключително тежка задача. След като е успял да забави гръцките войски, за да може българското население от Кукуш да се спаси от клане, полк Каварналиев се окопава при Дойран. Целта му е да попречи на сръбските и гръцките войски да се съединят. Неравните битки преди това са го оставили с два непълни полка с обща численост 3000 войника. Гръцкото настъпление има в редиците си 42 000. Иначе казано съотношението на силите е 14 към 1 в полза на враговете. Въпреки героизма на нашите войници, силите им започват да привършват и те се огъват. Останал без всякакъв резерв Константин Каварналиев взема пушка, надява ѝ щика и лично повежда момчетата си в атака „на нож“ с думите „аз на грък гръб не давам“. В последвалата битка духът на гърците е сломен, а те самите са обърнати в бяг.

Довчерашните съюзници са загубили всякакви шансове да обединят силите си срещу България. В хода на битката, громейки лично враговете, полковник Каварналиев е ранен, но не обръша внимание на болката. Оказва се, че е засегнат голям кръвоносен съд и малко по-късно той умира от кръвозагуба.

Признателните поколения издигат паметник на самоотвержения пълководец край Дойран, Паметникът, наподобяващ този на Васил Левски е открит тържествено от друг велик български офицер – Борис Дрангов. През 1966 сърбоманската власт в Скопие извършва нечувано светотатство. В противоречие с всички норми на етика и човечност и в нарушение на Женевската конвенция от 1949 гробът му е взривен.

Но това брутално варварство не изличава геройството и жертвоготовността на Каварналиев, нито пък е в състояние да изтрие паметта за него. Низкият акт за пореден път показва слабостта на враговете на българския народ, които имат като аргументи само и единствено низост и безчовечност.

http://www.trafficnews.bg/news.php?id=23282

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8140
  • Country: bg
  • Карма: +1280/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 50.0.2661.102 Chrome 50.0.2661.102
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #171 -: Юли 01, 2016, 22:25:23 »
На 2 юли е бойният празник на 32-ри Загорски пехотен полк.



32-ри пехотен Загорски полк е формиран е в Елена през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота, като 8-ми пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 32-ри пехотен Загорски полк.  От 1904 г. се установява на гарнизон в Нова Загора.


Зъботехнически кабинет към 32-ри пехотен Старозагорски полк, Прилеп, 1918 г.

Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) при обсадата и овладяването на Одрин, Сапунджилар, Бегчели и фортовете Куручешме до Ташайолу, воюва при височините на с. Куруджикьой, при Чаталджанската позиция, при с. Еникьой.


Позиции и лагер на българската войска на стратегическа височина край Чаталджа, ноември 1912 г.

Във Втората балканска война (1913 г.) води боеве при р. Галик, при гр. Кукуш, Демир Хисар и Рупелското дефиле, връх Дабия.

Български войници в гръцкото Драготинско укрепление при Рупелското дефиле


Командир на 32-и пехотен загорски полк през 1912-1913 г. е полковник Петър Балевски.

В Първата световна война през 1915 г. полкът воюва при Гюешево, Руен планина и Редки Буки, при р. Морава, при Кукавица планина и долината на р. Ветреница,  превзема Гиляне и Призрен.


Каретата на сръбския крал Петър I, пленена от 29-ти пехотен Ямболски полк след боевете при Призрен, средата на ноември 1915 г.

 През 1916 г. води боеве при върховете Кукуруз, Ковил и Преслап, при Баховски рид, Димова поляна. От май 1917 г. воюва в участъка на Добро поле. През 1918 г. води боеве на Баховския рид, с. Ватош, гр. Щип.

Балкански театър на Първата световна война и разгрома на Сърбия и сръбската армия в края на 1915 г.


 Генерал-лейтенант Иван Бангеев

Кавалер на военния орден „За храброст” е командирът на 32-ри пехотен Загорски полк подполковник Иван Бангеев, впоследствие генерал-лейтенант - началник на Втора военноинспекционна област (1930 – 1932 г.).


Орден „За храброст
 


Изоставено сръбско оръдие пред гр. Призрен. Архивна фотография

На 31 юли 1919 г. се разформирова. На 19 февруари 1941 г. се формира отново в гр. Ямбол от състава на 29-ти Ямболски полк. През юли 1941 г. се съсредоточава на югоизточната граница, по-късно се разформирова. На 5 май 1944 г. в с. Козарево, Ямболско, се формира отново от състава на 29-ти Ямболски полк. Изнася се в района на с. Дибич, Шуменско. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в състава на 12-та пехотна дивизия. Участва в боевете за Прищина, чифлика “Еланта”, Шомод Сент Миклош, Чаковец. На 1 август 1945 г. се разформирова отново, като чиновете му се превеждат към 29-ти Ямболски полк.
« Последна редакция: Юли 01, 2016, 23:29:47 от Петкан »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8140
  • Country: bg
  • Карма: +1280/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #172 -: Октомври 19, 2016, 21:33:11 »
Люлебургаско-Бунархисарска операция

Победоносната операция на 1-ва и 3-та Български армии на линията Бунархисар - Люлебургас -
15 - 19 октомври 1912г.
След успеха на Лозенградското срещно сражение, където само за шест бойни дни 3-та армия изминала с бой повече от 120 км., не се предприема по-нататъшно преследване. Това дава възможност на противника да изживее паниката и да се организира за отбрана на рубежа Бунархисар - Люлебургаз. Оттеглилите се турски войски били усилени със 126 000 души, 96 тежки картечници и 342 оръдия.



Българското командване без добре организирано войсково разузнаване погрешно смятало, че в досегашните боеве е разгромило само авангардите на първоешелонните турски дивизии. Едва към 13 октомври 1912 г., когато обстановката се изяснила, била дадена директива за настъпление.

Генерал Радко Димитриев и офицери от  неговия щаб
http://www.wikiwand.com/en/Third_Army_(Bulgaria)

В изпълнение на този замисъл на следващия ден І и 3-та армия с около 108 000 души, 116 тежки картечници и 360 оръдия подновяват настъплението.
В състава на 3-та армия влизат 5-та пехотна Дунавска дивизия с генерал Павел Христов, 4-та пехотна Преславска дивизия с генерал Климент Бояджиев и 6-та пехотна Бдинска дивизия на генерал Православ Тенев.

До 15 октомври 1912г. те заели изходно положение за настъпление и се подготвили да атакуват по височините западно от р. Карагачдере.
Рано сутринта на 16 октомври 1912г. българската артилерия открила огън по противника. Бойците от 18-и и 20-и пехотен полк тръгнали в атака с удар ''на нож”. Много успешно се развило настъплението и на 3-та пехотна дунавска бригада, която до вечерта излязла северно от чифлика Теке.

Същата сутрин минала в настъпление и 4-та пехотна Преславска дивизия, която попада под силния огън на турската артилерия. Командирът на дивизията заповядва цялата артилерия да открие огън за подаване на противниковата пехота и артилерия. С това се заражда централизирано използуване на артилерията в нашата армия. Започва тежък артилерийски двубой. Решителни бойни действия води през този ден и 6-та пехотна Бдинска дивизия. Към обяд противниковата съпротива се засилва и става особено ожесточена пред 36-ти пехотен полк, който бил принуден да спре. За облекчаване на положението е насочен 35-ти пехотен полк. Лично командирът на дивизията генерал Тенев, застава пред бойния ред, със сабя в ръка повел бойците в атака.

Дивизиите на 1-ва армия този ден настъпват твърде бавно. Вина за това имал командващият генерал лейтенант В. Кутинчев, който приема с неохота обединяването на армията му с 3-та армия, под общото ръководство на генерал-лейт. Радко Димитриев. По същество това са първи стъпки към създаването на висше оперативното обединение - фронта.
По това време главното командване е в Стара Загора, значително отдалечено от войските на повече от 120 км.


Абдулах паша-Командващият 1-ва турска армия (Източната армия)

Командващият обединените армии решили да пренесе усилията от десния на левия фланг, за да притисне противника към Странджа планина. Командващият 1-ва турска армия Абдулах паша, като че ли разгадава замисъла на ген. Радко Димитриев и засилил натиска си срещу 4-та и 5-та пехотна дивизия, като срещу тях се понесли плътни турски вериги. Срещу един български боец връхлитали по няколко турски. Въпреки мъжеството и героизма, нашите бойци били принудени да отстъпят. Недочакали заповедта за въвеждане в боя на второешелонната бригада, по инициатива на войниците и младшите офицери от нея бригадата преминала в настъпление.

В затруднение изпада при Бунархисар 5-та пехотна дивизия, която след контраатака на противника била принудена да се оттегли. Само 3-та й бригада с мъка задържала завзетите височини.
На предложението на командира на дивизията да се оттегли, бригадният командир отговорил: ''Нам и тук ни е добре!”

По-успешно се развива през деня настъплението на 6-та пехотна дивизия. Отбраняващата се пред нея турска дивизия ''Ушак” е принудена да отстъпи. Все пак ограниченият успех на нашите две дивизии смутил командващия 1-ва турска армия и на 18 октомври 1912г. той заповядва всеобщо оттегляне. Окуражени от това, на много места бойците и командирите от 5-та пехотна Дунавска дивизия сами минават в настъпление.

Много стремително настъпила и 3-та бригада към Пуралия, което разколебало противника.
От 19 октомври 1912г. започва общо отстъпление на цялата 1-ва турска армия към Чаталджа.
Много стремително настъпила и 6-та пехотна дивизия. И този път въпреки благоприятните условия, преследване не се провело.
Данните за силите и възможностите на противника били недостатъчни и неверни. Получил директива от главната квартира, командващият 3-та армия взел решение ''да спре двете армии, с цел да се устроят и попълнят запасите”.


Щабът на 3-та армия - от ляво на дясно, прави: полк. Георги Янков, полк. Петър Тантилов, командващият армията генерал-лейтенант Радко Димитриев, полк. Константин Жостов, седнали: подполковник Стефан Азманов (?), майор Н. Николов, 1912 г.

Отново била пропусната благоприятната възможност за разгром на турските войски в Източна Тракия и успешно завършване на войната. Независимо от това победата на българската армия при Люлебургаз - Бунархисар е значително достижение на българското военно изкуство. Не случайно кореспондентът на вестник ''Таймс” пише : ''…Истински герой на деня е българският пехотински войник… Търпелив, издръжлив, весел и засмян… в решителния момент той се явява в един нов, удивителен лик. На него всичко се дължи - сполуката и победата.”

Творчеството в боя, инициативата на малките командири, личният пример, мъжеството и героизмът, взаимодействието между пехотата и артилерията, решителността при настъплението и твърдостта при отбраната са фактори съдействали за победата на българската армия.
Това е най-кръвпролитната операция в цялата война. 20 162 са убитите и ранените български войници. Турските войски губят между 25 и 30 000 войници, 2800 са пленниците, 42 - завзетите оръдия.

...





http://www.levantineheritage.com/balkanwars.htm
...

http://1912.nauka.bg/en/images/h/11-11.jpg
« Последна редакция: Октомври 19, 2016, 21:40:35 от Петкан »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #173 -: Януари 10, 2017, 14:02:30 »
Българската „Желязна дивизия“ всявала страх на Северния фронт

Сава Геров поваля 300 руснаци преди да бъде пронизан от вражеските щикове


Една от легендарните български дивизии в състава на армията на Царство България е Първа шопска, т.нар. „Желязна дивизия“. След като е смазала съпротивата на сърбите, през ноември 1916 тя е прехвърлена на северния фронт, срещу ударилите ни в гръб румънска и руска армия.

На 30 ноември 1916 ръководството на една от ротите от Желязната дивизия решава временно да отстъпи пред ураганния огън на настъпващите руснаци. Старши подофицер Сава Геров от село Богданлия е ранен, но отказва да отстъпи, въпреки че има възможност. Отклонявайки всички молби на своите бойни другари, той застава зад една от ротните картечници с думите „вие вървете, аз ще остана“.

Сава Геров натиска спусъка на картечницата и прикрива отстъплението на ротата. Тракането на картечницата продължава до края на деня.

На другия ден ротата се прегрупира, втурва се напред и си възвръща позицията, от която се е оттеглила предния ден. Железните шопи намират картечницата, която няма останал нито един патрон, а пред дулото ѝ намират над 300 убити руснаци. Сава Геров е до оръжието си, многократно наръган от вражеските щикове.а

Освен жертвоготовност подофицерът от Богданлия проявява и бойни умения. Докато има патрони, точният му мерник държи врагът надалеч, а опитите да се доберат до българските позиции коства стотици жертви.

Споменът за скромният, но велик българин достига до нас благодарение на спомените на поручик Георги Георгиев, „един от Първа дивизия“, както озаглавява великата си книга.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

http://trafficnews.bg/istoriya/news/65815/

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1504
  • Country: bg
  • Карма: +78/-55
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #174 -: Април 03, 2017, 17:40:32 »
Разгромът на руските войски в Македония от 33-ти пехотен Свищовски полк - октомври 1916г.

Тогава когато СВИЩОВЦИ бяха БЪЛГАРИ, а не русофили! Свищовци бият руски войски и пленяват руските войници, които ги атакуват яростно дори с бронирани автомобили!
'' Пред Кенали са пленени чернокожи - колониални френски войници, а пред Негочане - руснаци. Ура! Ура! Ура!
Тези освободители са били роби на собственото си отечество. Дано русите в бъдеще поне престанат да се занимават с чуждите свободи по стар калъп - да плачат на чужд гроб!... Русский! Наздраве! Наздраве! Желаем и други такива автомобили да ни пратите! ''

През есента на 1916г. руските части в състава на съглешанските войски атакуват Битоля. Настъпват към българските позиции в Битолското поле. Руското военно присъствие на фронта е използвано от френското командване за да разколебае българските защитници. Няма сила обаче, която да ги разколебае. За този случай в "Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.", София. 1918г. пише следното:
"Още не настъпил денят 7 октомври, оръдията пак засолютуваха; аероплан лети по продължението на позицията и пуща лисчета, които, като конфети падат по земята - това са позиви към българите. Френското командване съобщава, че насреща са руси - синове на тия, ще даваха живоата си за свободата на България и пита: ще се бият ли свободните българи срещу тия синове. Истина - трогателно! Но свободни ли бяха самите тия синове? Фактите показаха, че тези освободители са били роби на собственото си отечество. Дано русите в бъдеще поне престанат да се занимават с чуждите свободи по стар калъп - да плачат на чужд гроб!
Характерно беше, че когато в миналите позиви, пущани по същия начин по позициите обръщенията бяха обикновено - татари, гагаузи или най-много тракийци. Най-после французите бяха разбрали, че се бият с българи и обръщението им в последния позив с едър шрифт бяха отправили към българи…"
Руски войски участват в голямата пехотна атака на 14.10.1916г. Тогава има дневна руска пехотна атака в позиците на 33-ти пехотен полк, която е отблъсната. По това време полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-та Бдинска дивизия.
През нощта срещу 15.10.1916г. атаката на противника е повторена, но отново е отразена с големи загуби за противника, който дава и пленници.
За боевете в позицията на 33-ти пехотен Свищовски полк се разказва от преки участници в същия източник следното " … 18 оръдия и 30 минохвъргачки бълват огън по едно протежение от 1000 метра в продължение на 8 дни. От окопите е останало само възпоменания от такива. Мнозина са живи заринати, а други загубили ума си, може би завинаги. Често общият пушек е примесен и с отровни газове. Околната земя е обърната: навсякъде се стъпва по чугун!
На 14 октомври, към 2 ч. сл. пладне, артилерията спря като по команда. Лекият вятър разнесе дима и рядка верига предпазливо запрестъпя да заеме позицията на Свищовци. Редки пушечни изстрели запропукаха и мнозина от настъпващите залегнаха, за да не станат никога, а други се върнаха обратно. Артилерийските снаряди наново нервно залитаха над главите. Ниско летящ, неприятелски аероплан дава знак на замръзналата от упоритостта на защитниците пехота да настъпи под прикритието на артилерията. Веригите скочиха и с бяг налитат към защитниците; но, след малко пак с бяг, останалите живи, се връщат по напуснатите си места, а снярадите все се сипят и сипят.
Слънцето залезе. Денят отстъпи мястото си на нощта! Артилерията замълча. Мнозина си въздъхната с облекчение, че поне тая нощ ще могат да починат, да склопят поне за миг очи. Всичко замря; даже пушечният гърмеж не нарушава мълчанието; само тук-там се виждат човешки силуети с прегърната в едната ръка пушка, наклякали до баки със студена чорба, апетитно сърбат с дървени лъжици.
- Вперьод! За Бога и Царя! "Ура! - наруши тишината един ясен глас и вихрено ура заля мъртвото до преди малко бойно поле."
Пушки и картечници мигновенно затракаха, сляха се в един общ хаотичен тътнеж. Бездимният барут помрачи околността. Светещи ракети феерично се носят нагоре, падата надолу и вълшебно осветяват непрогледната тъма. Оръдията и от двете страни заговориха. Подетото в начало ура се загуби - замря.
Тичам, пъна се из изкопаните от снарядите ями, за да проверя дали всички стрелци са по местата си. Мнозина са свели глава в земята и само пукат. Сърдя се, викам да се мерят, а да не стрелят за лудо, ала гласа ми замира - сам се не чувам. Приближавам се до един изправен; той е подпрял приклада в стомаха си и пуща кушрум след куршум. Едва долавям, че пее с висок глас:
"Нас ни Бог изпрати! "…Луд е помислих си, но все пак с началнчиеска сериозност извиках ппчти на…
Братушка не стреляй! - умолителен човешки глас се чуваиз съскащите куршуми.
Писклив свисток се чува в общия бой.
- Предпазител! - се едва чува команда и пушките замират.
Няколко смелчаци излизат напред и след малко се връщат с пленици - братушки от 4 специален полк. Последните са във възторг от бившите руски ученици и лек реверанс за почит свежда главите им. Телефоните нервно забръмчават; отвсякъде питат: какво е това? какво стана ?
Отговорът бе един - ура! Свищовци са победили в нощния бой!
Пред Кенали са пленени чернокожи - колониални френски войници, а пред Негочане - руснаци. Ура! Ура! Ура!
Тишината настъпи; тук-там се чува глухо хъркане на умиращи. Морно се склопяват очите - всичко заспива - само часовете бодърстват.
Слънцето на 15 октомври свари много трупове пред позицията на Свищовци. Противникът е отчаян пред необикновената съпротива. Той вероятно помисли, че тук няма работа с обикновени смъртни човеци, а с някакви неуловими сенки фантоми. Затова след този бой той вече прекрати оптите си да пробие тука фронта.
А Битоля предизвикателно се хилеше зад защитниците на немощните съперници! "

В тези боеве 33-ти пехотен Свищовски полк записва голяма победа. Той ВЗЕМА НЕ САМО РУСКИ ПЛЕНИНИЦИ, НО И БОЙНИ ТРОФЕИ. Сред тях е един руски брониран автомобил, с който не успешно руснаците са атакували позициите на свищовци.:
"… В една такава нощ необикновен шум се чува по шосето от към с. Негочане - за позицията. Тропот, глухо дрънкане на желязо и тракане на колелета - всичко се слива в едно и бързо лети насам.
- Брониран автомобил! - се чува шушукане почти от всички страни.
- По местата си! - дава се заповед и след малко пушките затракаха, насочени по посока на шума.
Последният (бронираният автомобил - б. м.) замря - спря се до телената мрежа, само пушките злобно клокотят, а всред това едва се долавя прахтенето на коне.
- Предпазител! - се подава команда след писъка на свисток. Пушките спират и няколко души с натъкнати ножове отиват предпазливо към шосето. След малко телената мрежа се прорязва и два хубави коня, впрегнати в походна кухня, се вкарват в нашия стан.
Хубав, топъл борш се разсипва от казаните в баките на бойците срещу бронирания автомобил. Един кон, тежко ранен, при изпълнение дълга си умря след тежки конвулсии.
- Русский! Наздраве! Наздраве! Желаем и други такива автомобили да ни пратите! - се развиква един шегобиец и останалите дружно се засмиват, започвайки отново работа.

ИЗТОЧНИК "Следъ Богинята на победите. Наборски из походите и боевете на 33. пехотен Свищовски полк.", София, 1918г.


Генералъ майоръ Нейковъ Т. К-ръ на 33. п. Свищовски полкъ. Източник - вестник "Народна отбрана" 18 септември 1926 г.
33-ти пехотен Свищовски полк е от 9-та Плевенска дивизия. Заедно с 34-ти Троянски полк образува нейната 2-ра бригада. Полкът участва в боевете на Дойранската позиция в Македония. Пристига на тази позиция през март 1917г. и я защитава успешно до 20 септември 1918г., т.е. близо 18 месеца!
33-ти пехотен полк участва в победоносната за България Дойранска епопея в септември 1918г. Полкът заема за отбрана най-важния за дивизията участък - т. нар. Дъбов гръбнак, "гордия и мраченъ Дъбъ, който отъ две години, споредъ кореспондента на в."Таймсъ", "се присмива на британската армия". Удържането на този участък е важно, защото загубата му би се отразила изключително тежко на отбраната на цялата дивизия и би открила пътя към втората главна позиция.
В септември 1918г. полкът разполага с три линии на отбраната: линия на заставите (Свищов, Солун, Междинна и Крестали), линия на предната позиция (Съединение, Цербер, Калето и Никопол) и линия на главната позиция (бастионите полковник Нейков, № 2 и № 1).
Срещу него настъпва цялата 22-ра британска дивизия, усилена с гръцки пехотен полк. След кръвопролитни боеве свищовлии отблъскват всички атаки на противника. В боевете от 16 до 19 септември 1918г. полкът понася следните загуби - 140 убити, 263 ранени, 17 изчезнали или общо 420 души.
Днес на 6 км. от село Цръничани, по стария български военен път към Калатепе, в местността "Трите чешми", се намира гробището на 33-ти пехотен Свищовски полк. Надгробните паметници са натрошени, а гробовете - разкопани. Паметникът на загиналите на 6 май 1917г. войници, подофицери и офицери от полка е взривен и унищожен от комунистите, след 09.09.44г. !!!

Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;
http://www.youtube.com/watch?v=yz9XoCmx1IA
"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !
https://www.youtube.com/watch?v=AHiDrOGDW-s
Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8140
  • Country: bg
  • Карма: +1280/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.113 Chrome 60.0.3112.113
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Българската Бойна Слава
« Отговор #175 -: Септември 02, 2017, 23:24:25 »
На 3 септември 2017 г. се навършват 101 години от Битката при Карапелит - Кочмар през Първата световна война.

На 1-ви септември 1916 г. България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни, румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (Тервел)
На 3 септември 1916 г. към 15:00 часа на 03.09.1916 г. в полосата  Карапелит - Кочмар - Гешаново, 4-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити. Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени.




Докладът на генерал Иван Колев:

"И днес кавалеристите, артилеристите и придадените пехотни роти от 1-а конна дивизия се помъчиха да оправдаят надеждите, които Царят и главнокомандуващият възлагат на тях. След шестчасов бой в околността на Кочмар срещу колона, идеща от Кара Пелит, съставена от четири батальона с артилерия и конница, Дивизията успя не само да спре настъплението към Курт Бунар, но и да я отхвърли назад. С един смел обход, Дивизията откъсна авангарда от един и половина батальона от главните сили, като принуди последните да отстъпят бързо, под прикритието на артилерията си, а авагардът, изолиран напълно унищожи. Полето е осеяно с оръжие и ромънски трупове. Досега са известни около 700 пленени с 9 офицера, от които един майор, и около 600 изсечени, между които 4 офицера. Нашите загуби още не са известни, но, сравнително са малко.

След  днешния успех вярата в пълната победа над врага става още по-голяма у кавалеристите, и те са готови за още по-рисковани, по-сигурно бляскави действия. Дивизията нощува в Курт Бунар и околните села."



<a href="http://www.youtube.com/watch?v=V9Rls2MHrrI" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=V9Rls2MHrrI</a>
Ген Иван Колев и действията на Конната дивизия в Добруджа в 1916г
https://www.youtube.com/watch?v=V9Rls2MHrrI


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf