Автор Тема: Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.  (Прочетена 3798 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевремено най-неизвестна война, която е водила след Освобождението. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името “Петрички инцидент”. Може би защото всичко завършва с безспорен дипломатически успех за правителството на Александър Цанков (1923-­1925) и особено за неговия военен министър ген. Иван Вълков. А това са две наистина противоречиви личности, чиито имена се свързват и с най-кървавите събития от новата политическа история на България.

Но какво всъщност се е случило точно преди 80 години? Ето какво пише в доклада на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) ­ предшественика на ООН, със седалище в Женева: “На 19 октомври 1925 година в района на граничния пост номер 1 при Демиркапия (в планината Беласица ­ б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор.

Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.”

През 1925 година над България тегнат жестоките клаузи на Ньойския договор. Според него държавата ни трябва да изплаща непосилни репарации на съседите си (включително и на Гърция) на стойност 2,25 млрд. златни франка. Тя е лишена от правото да поддържа наборна армия, а трябва да унищожи и голяма част от въоръжението си. За гърците, които прекрасно знаят това, не е проблем с лекота да завземат каквато и територия да поискат. Войските на южната ни съседка нахлуват в България. Линията на бойните действия се простира върху 40 километра площ ­ от пост 1 при Демиркапия до пост 15 при Лехово. Гърците не само успяват с лекота да навлязат на 8 км в българска територия, но въпреки отчаяната съпротива на нашите войници завземат седем села по двата бряга на река Струма. Това са Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Картечино (днешно Дрангово).

Гърците действат като същински башибозук ­ къщите са ограбени, добитъкът е отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, а домовете им ­ опожарени. Вестникарските репортажи от плячкосаните села много напомнят кървавите хроники в европейската преса за действията на османските власти в поробена България 50-60 години преди това. Американският журналист Маркъм е по това време в Петричкия край и праща следната дописка до редакцията на столичния вестник “Слово”: “Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва.”

На 22 октомври сутринта Гърция започва офанзива за превземането и на град Петрич. В атаката са включени самолети, които извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп-гарата в Петрич и близките села Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението ­ жени, деца и старци ­ е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. В акцията по отбраната на града се включват и четите на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Доброволци, снабдени с оръжие от пограничното поделение и четниците на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и успяват да спрат гърците на подстъпите към града.


Една от четите на ВМРО, защитавали града

Интересни са действията на тогавашният министър на войната, ген. Иван Вълков. Той издава заповед за отбрана на границата и изпраща към Петрич войскови подкрепления. Те заемат позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. В тогавашните вестникарски колони обаче е спестена втората част от тази заповед ­ министър Вълков е разпоредил на военните само да се окопаят в терена, без да воюват. Правителството е решило да не води война, а да заложи на дипломацията. И най-странното е, че инициативата в това отношение е именно на военния министър Вълков, който сезира Обществото на народите за инцидента.

Женева предупреждава официално Гърция и България незабавно да прекратят бойните действия. В нотата на ОН се съдържа заплаха със санкции за неподчинилата се страна. А Съветът на ОН веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, акредитирани в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията.

Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, току-що прибраната есенна селскостопанска реколта е съсипана и разпиляна.

Същия ден Съветът на ОН назначава анкетна комисия с председател британският посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите, както и пред двете правителства.

Три седмици пратениците обикалят Петричкия регион. Докладът на анкетната комисия на Хорас Ръмболд съдържа 15 страници. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Кралското правителство на Гърция е обявено за виновно за загубите и страданията на българското население. Хорас Ръмболд заключава, че при тези изводи гръцките власти дължат “нужното обезщетение”. “Ние вярваме ­ се казва в доклада, ­ че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия.”

ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.

На какво България дължи това наистина справедливо решение на тогавашната Световна организация? Марксистката историография, доколкото въобще се занимаваше с Петричкият инцидент, си имаше готова идеологическа формула ­ “реакционните правителства на Англия и особено на фашистка Италия подкрепят реакционния и фашистки режим на Александър Цанков”.

Първо, става въпрос не за идеология, а за геополитика. Италия категорично застава зад България не от “фашистка” солидарност, а защото е в перманентен конфликт с Гърция, която не се е отказала от претенциите си върху владения тогава от Италия голям егейски остров Родос. Лондон пък по принцип желае да стабилизира отношенията между балканските държави, за да ограничи възможността за вмешателство от страна на Москва. При това положение и на Франция не є остава нищо друго, освен да се присъедини към общото мнение.

Вторият момент е от морално и психологическо естество. В крайна сметка, дори и политиците имат някакво чувство за справедливост. Държавите от Антантата са гузни за жестокия Ньойски договор, наложен на България през 1919 г. Защото не само знаят, че са били несправедливи, но и че са сбъркали от чисто егоистична гледна точка, създавайки куп огнища на етническо напрежение на и без това барутния полуостров.Затова не се колебаят да осъдят Гърция. Пък и в крайна сметка ­ какво са 30 милиона обзещетение в сравнение с 300 милиона репарации, които София дължи съгласно мирния договор на Атина...

И трето ­ за късмет на България може би имено в този момент в Женева решават, че Обществото на народите все пак трябва да свърши нещо. Просто за да оправдае съществуването си. И наистина ­ Петричкият инцидент е единственият случай в 20-годишната история на ОН, когато то наистина успява да обуздае и накаже агресор.

Константин СЪБЧЕВ

Необикновен паметник на героичната отбрана

Днес е на мода да се защитават всевъзможни проекти, за да се усвоят суми от някакви еврофонодове. Така и трябва, след като съществуват подобни възможности. Въпросът е за какво се ползват тези пари.

На фона на днешната действителонст през 1925 г. петричани показват един истински възрожденски патриотизъм. Правителството решава да отдели от 30-те милиона репарации, получени от Атина, 1 милион и 200 хиляди лева за участвалите в отбраната на града. Защитниците на Петрич обаче се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва в началото на 1926 г., но парите се оказват недостатъчни за завършване на сградата. Тогава петричани се самооблагат: тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите ­ по една или повече месечни заплати в зависимост от сумата, която получават. Така през есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. А на следващата 1930 г. общинското ръководство решава една от улиците край гимназията да се казва “22 октомври” ­ деня, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град. На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство е открит и първият исторически паметник в града ­ “Загинали за родината”. Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците. Но истинският паметник на героичната отбрана е новата сграда на градската гимназия...


Текстът е взет от:
http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=58566
« Последна редакция: Октомври 19, 2016, 14:24:27 от Hatshepsut »
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен krystalnacht_666

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 271
  • Карма: +133/-48
  • Пол: Мъж
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #1 -: Януари 26, 2007, 21:30:50 »
Моят род по майчина линия е от Източна Тракия,т.нар. "маджури".
Тракийците са най-големите мразители на турците,сещате се защо.
Генът е страшно нещо!Сега като чуя турска реч ми иде да утрепя гадината,която говори този гнусен език.

Какви ли неща не съм чувал за българите от Тракийско - все покъртителни истории,за бащи,убивали отрочетата на турски псета растящи в утробата на техните собствени дъщери,и още какво ли не.

Затова тракиецът е с гореща кръв и буен нрав.
Затова е такъв родолюбец и мразител на турските свине.

ДА ЖИВЕЕ НАШЕТО СЛАВНО ОТЕЧЕСТВО!
СЛАВА И ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ В БРАН ЗА РОДИНАТА!

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!  :bgflag:


Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Country: 00
  • Карма: +290/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #2 -: Януари 27, 2007, 00:55:47 »
Не мисля, че гърците са ни по-малък враг от турците - историята го е доказала многократно. Независимо дали става въпрос за Елада, Византия или Гърция и Турция - от Юг все смъртни. врагове имаме!

П.С. Бре, много македонци в тоя форум, много нещо;)
Аз съм мизийка ::)
Изгори след прочитане!

Неактивен Митков

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 20
  • Country: es
  • Карма: +66/-29
  • Пол: Мъж
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #3 -: Януари 27, 2007, 01:30:13 »
И аз. Майка ми е от Охридско, но не и аз.  :)
Въпреки че в жилите ми тече буйната македонска кръв.
« Последна редакция: Януари 27, 2007, 01:37:22 от митков »
Изгрей, Зора на свободата!
Зора на вечната борба!
Изгрей въ душите и сърдцата
на всички роби по света!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #4 -: Януари 27, 2007, 02:04:26 »
Вярно, доста македонци. Аз горкия- тракиец, заточеник в чужда и студена София.... :icon_cry: :icon_cry: :icon_cry:

А за гърците подкрепям с две ръце. Като си спомним фанариотската инвазия що поразии е направила  >:(

Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #5 -: Януари 27, 2007, 10:41:06 »
Не мисля, че гърците са ни по-малък враг от турците - историята го е доказала многократно. Независимо дали става въпрос за Елада, Византия или Гърция и Турция - от Юг все смъртни. врагове имаме!

П.С. Бре, много македонци в тоя форум, много нещо;)
Аз съм мизийка ::)

От съседите ни май с румънците сме в най-добри отношения . Иначе Аз повече мразя сърбите . Винаги са ни мислили злото , защото никога не са могли да ни стъпят и на малкия пръст  ;D
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен Amenhotep

  • Pharaoh
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 3642
  • Country: bg
  • Карма: +856/-21
  • Пол: Мъж
  • Доброму, добро да прави, злому с ножа по главата!
    • Профилът ми във VBOX7
  • Зодия: Gemini Gemini
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #6 -: Януари 27, 2007, 10:58:44 »
Въпреки, че никога не съм изпитвал особени симпатии към мамалигарите, трябва да отбележим, че наистина в момента те са най-близккото нещо до приятел, които имаме на Бълканския полуостров. Ако го нямаше това ръгане за европата, обаче, съм доста сигурен че и с румънците нямаше да се имаме много, много.
МОСКВА - АНКАРА - ВАШИНГТОН - ЛОНДОН - България винаги е била разкъсвана от интересите на тези! Българските политици винаги са искали да им угодят, а хората винаги са си мислили че ония ни мислят доброто. Аз пък, не мисля така, мисля че ония си мислят доброто само за тях.
Стига с тая Русия, в момента руснаците си имат толкова проблеми и грижи на главата, че вообще не им е до нас!
Ако ме питате мен, за мен най-добрата българска политика (и в момента и по принцип) е да бъдем в добри отношеия с всяка страна, но да си знаем интересите и да ги отстояваме!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #7 -: Януари 27, 2007, 15:44:57 »
Те швейцарците така направиха и си спестиха куп неприятности, ама ние все като бълха на чело ! После- "ами така се наложи, предвид интересите на България и геополитическата обстановка.."
Все едно питаш хлапак защо се е сбил... ;)

Неактивен Veskou

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 804
  • Country: bg
  • Карма: +181/-31
  • Пол: Мъж
  • Всичко за България!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.11 Firefox 3.6.11
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #8 -: Октомври 29, 2010, 02:09:51 »


Всички знаем за големите войни, в които участва България. Знаем за Сръбско-българската от 1885, Балканската - 1912-1913, Първата световна война...

Малко хора обаче знаят за една съвсем кратка война между България и Гърция точно преди 85 г., продължила само 10 дни и отново увенчала със слава силата на българското оръжие. Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите. С Ньойския договор от 27 октомври 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа.

Наложени са репарации в размер на 300 млн. лв. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди войници, в това число с пограничната стража.

Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.

Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и окупират егейското крайбрежие на днешна Турция. В последвалата война обаче Ататюрк разгромява гърците и през 1922 г. те напускат Мала Азия. Но мегаломанията не напуска политиците в Атина и те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.

Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод...

Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша земя български граничари копаят кладенец. Към 14,30 ч гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

Българската страна настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.

Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

В този участък от границата с 80 км дължина българската армия разполага само с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия.

България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1000 войници.

Силите са крайно неравни - срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.
Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО.

След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация. Във всяко село там е създадена въоръжена селска милиция. Към 1924 г. в Пиринска Македония ВМРО разполага с 15-16 хиляди въоръжени мъже плюс четите на организацията, които действат на територията на Сърбия и Гърция.

Още на другия ден след инцидента на границата лидерът на ВМРО Иван Михайлов разпорежда на струмишкия окръжен войвода Георги Въндев да започне мобилизация на наличните сили и да ги съсредоточи около Петрич.

В града пристига и военният инструктор на четите на ВМРО за Пиринска Македония. Той е о.з. кап. Борис Бунев, брат на легендарната революционерка Мара Бунева, която три години по-късно ще застреля в центъра на Скопие шефа на сръбската полиция Прелич.
От други райони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на ВМРО. От Вардарска Македония (която е под сръбска власт) пристигат и четите на войводите Милан Постоларски с 260 души, Георги Гевгелийски - с 200 души, както и четата на Димитър Димашев и Никола Манчев - с 350. Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дена гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.

На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от четите на ВМРО.

Чети на ВМРО извършват диверсии и в тила на гръцката армия, в самата гръцка територия.

На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно на 29 октомври 1925 г., понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.

Кметът на гр. Петрич отправя до ръководството на ВМРО следния благодарствен адрес:
"Благодарение дисциплината, решителността, саможертвуванието на нелегалните борци на поробена Македония и на местните градски и селски чети, чиито добродетели за пореден път се констатираха от нас и които са плод на Вашия ум, труд и обич към Родината и Българското племе, се предотврати българската катастрофа, се отблъсна зад пределите на царството и се срази многочисленият и превъзхождащ във въоръжението неприятел. Спаси се честта на свободната ни част от Македония, честта на България и респективно на гр. Петрич."

На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.
Така приключва необявената десетдневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.

Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.

Красимир КАРАКАЧАНОВ

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=656019
« Последна редакция: Октомври 29, 2010, 02:13:07 от Veskou »
БОГ ПРОЩАВА, ВМРО - НЕ!

ЦИГАНИТЕ СА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ!

Неактивен Чъргобиля Мостич

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 68
  • Карма: +41/-9
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 7.0.536.0 Chrome 7.0.536.0
Re:Забравената 10-дневна война - Октомври 1925 г.
« Отговор #9 -: Октомври 29, 2010, 17:00:34 »
Аз си мисля, Вескоу, че си прав теоретично.

Но си мисля, че не гърците са проблема сега.
Не.

Външно/вътрешна опасност за България са диваците-турци.

Следващата опасност са недохората, наречени цигани.

Следващата са САЩ.
Следващата са ЕССР.

Нека се пазим, както правят всички останали народи.

Дигнете си гребена, петли.
« Последна редакция: Октомври 29, 2010, 17:02:36 от Чъргобиля Мостич »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8140
  • Country: bg
  • Карма: +1280/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Петричкият инцидент от 19.10.1925 г.
« Отговор #10 -: Октомври 18, 2017, 21:02:14 »



Гръцките жестокости и варваризъм продължават и след Първата световна война. Това, което не беше доизклано и изгонено от народа ни в Тракия и Егейска Македония след Балканските войни, беше прогонено с българо-гръцките преселнически спогодби. Тези спогодби са: Конвенцията между България и Гърция относително свободата за емиграция на малцинствата, подписана на 27 ноември 1919 година в Нйоий на Сена; Правилникът по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване въз основа на горната конвенция. (Обнародвани в брой 68 на „Държавен вестник” от 28 юни 1922 г.); Спогодбата между България и Гърция „Моллов–Кафандарис” за свободата на емиграцията на малцинствата. Женева, София, 9 декември 1927, 3 и 13 април 1928 г.; Планът за изплащанията, които България и Гърция ще извършат в изпълнение на Гръцко-българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньоий-на-Сена, на 27 ноември 1922 г., одобрен от Министерския съвет с XV-то постановление, взето в заседанието му от 20 септември 1922 г., Протокол № 91 и възприет от Смесената комисия за гръцко-българското изселване в заседанието й от 8 декември 1922 г.;
След убийство на гръцки войник гръцки части нахлуват на българска територия и окупират 10 български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.
За сплашване на двоумящите се българи да се откажат от имотите си и да напуснат родните си места е проведена показната акция и разстрел на 27 мирни селяни от Търлис, които са били завързани и избити с картечница на 24 юли 1924 г. Тази акция е ръководена от гръцкия началник на пограничния участък 51- годишния майор Калабаликис, родом от Крит, повишен в офицерски чин заради злодействата си над българското население като андартски водач в Костурския край. До този момент според доклада на назначената Смесена гръцко-българска комисия „българските села Ловча, Каракьой и Търлис, находящи се на самата българо-гръцка граница, са били населени със 750 и повече български семейства”. По такъв начин се ускорява ходът на преселението, тъй като е трябвало да се освободи място и територия за гръцките несретници, прогонени от турците след малоазийската катастрофа, и за изгонените от съдружниците на Турция от Южна Русия и от Северното Черноморие.

На 19 октомври 1925 г. ( по време на диктатурата на гръцкия генерал Теодорос Пангалос, отдал години от младините си в злодейства срещу сънародниците ни ) при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.
На 19 октомври 1925 г., началника на 2 пограничен сектор полковник Стойнов донася по телефона от Св. Врач, че от 15 часа с. д. на пост № 1, – Демир Капия, се води пушечна стрелба с гърците от насрешния пост. Според съобщението на началника на 6 пограничен участък, причината за да се открие огън и от наша страна била, за гдето гръцкия часовой стрелял из засада върху нашия. В резултат на това, гръцки един войник, вероятно нападателя, бива убит в наша територия:
Престрелката е била предизвикана при следните обстоятелства.
В момента, когато към 14 часа с. д., една част от нашите постови войници са били на пране, а другите в помещението, гдето един от войниците свирел на гайда, гръцки един граничар, (който от по-рано се е заканвал, „че ще изпие кръвьта на нашите войници"), се примъква незабелязано и възползван от това, че нашия часовой се бил заслушал в свирнята, стреля от засада върху него с цел да го убие. За щастие, обаче, куршумът не улучва. В отговор на тази опасна изненада, нашия часовой инстинктивно заляга и открива огън по посока на коварния си нападател. Предвид на тази тревога и неочаквано предизвикателство, притичват се на помощ и другите войници от поста. Понеже и гърците правят същото, (още повече че вместо да спрат, засилват огъня си), – престрелката и от двете страни тревожно се усилва: гърците, за да оттеглят своя убит вече нападател, а нашите да им попречат и се защитят.

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България.  Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10-12 km в страната, превземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.

Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.

Шеф на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в района на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на правителството - Кимон Георгиев.

Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.

Чуждестранните кореспонденти, особено Рувим Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта. На 29 октомври Съветът на Обществото на народите назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства. След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В доклада е записано:

"Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия."

Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите - по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ - денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.

Дипломатическият провал на Гърция в Петричкия инцидент се отразява тежко на репутацията на генерал Пангалос и той губи изборите.
На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf