Автор Тема: Непознатият цар Тодор Светослав Тертер  (Прочетена 2810 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Непознатият цар Тодор Светослав Тертер

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас


Сребърна монета на цар Тодор Светослав Тертер

В края на ХІІІ в. България се намирала в дълбока криза. Тя била зависима от татарската Златна орда от север, на юг Византия, отнела българските територии южно от Стара планина, сърбите продължили своето настъпление в Македония, а Унгария успяла за кратко време да наложи контрол над северозападните български земи. Всичко това било съчетано със силен вътрешен сепаратизъм.

Кризата била преодоляна буквално за няколко години благодарение на цар Тодор Светослав Тертер, който, за съжаление, не е от най-популярните български владетели.
При неговото управление България не просто се стабилизирала; тя се превърнала в първостепенен политически фактор на Балканите.

Събитията са описани добре от византийските хронисти, а благодарение на изследванията на П. Ников, В. Гюзелев, И. Божилов и Пл. Павлов,  днес можем със сигурност да кажем, че Тодор Светослав е един от най-успешните български владетели; но освен че бил голям политик, той е притежавал и изключителна лична харизма, благодарение на която успял да обедини българската аристокрация и да върне блясъка на Българската държава от времето на първите Асеневци. 

Цар Тодор Светослав Тертер е син на цар Георги І Тертер (1280-1292) от първия му брак с българска аристократка. Родът Тертер (Тертероба) е кумански владетелски род, управлявал куманите до края на  ХІ в., когато бил изместен от други два рода – Кай и Олберли. През първата половина на ХІІІ в. родът Тертероба възстановил властта си над куманите благодарение на хан Котян.

Около 1237 г. голяма маса кумани, водени от хан Котян, се заселват в Унгария, бягайки от монголското нашествие от Изток. Унгарският крал Бела ІV (1235-1270) оженил сина си за дъщерята на хана. Техен наследник е крал Ласло (Владислав) ІV (1272-1290), наречен Кун (Куманина). Около 1241 г. унгарските аристократи прогонили голяма част от куманите, вкл. и представители на рода Тертероба, и те се заселили в България. Цар Георги І Тертер произхожда именно от тази преселници.

През 1279 г. той е главнокомандващ българската войска, с много силни позиции в търновския царски двор и уважаван от цялото българско общество. Това принудило византийското протеже на българския престол – Йоан Асен ІІІ (1279-1280), синът на Мицо, да го привлече за съюзник. Буквално насила той принудил Георги Тертер да се ожени за Мария – сестра на Йоан Асен ІІІ, а първата му съпруга и децата им – между които бил и Тодор Светослав, били изпратени като византийски заложници в Никея.

Но българската аристокрация не приела да бъде управлявана от византийска марионетка и през 1280 г. Георги Тертер, подкрепян изцяло от болярите, извършил преврат, в резултат на който заел българския престол. През 1285 г. той успял да договори с Византия връщането на Тодор Светослав в България, където бил провъзгласен за съвладетел на баща си.

Но баща и син били заедно твърде кратко време. През същата година татарите отново нападнали България и за да спре техните нападения, цар Георги се принудил да изпрати сина си отново като заложник при хан Ногай. Малко по-късно българският владетел дал и една от дъщерите си за съпруга на наследника на хан Ногай – Чака.

Подобни унизителни стъпки били нормални за това време, в което татарите били първата сила в Източна Европа. В двора на Ногай като заложник пребивавал и сръбският принц Стефан, а самият Ногай бил женен за Ефросина Палеологина – дъщеря на император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282).

В двора на Ногай младият Тодор Светослав се оженил за Ефросина – внучка на богатия гръцки (или венециански) търговец Пандалеон и кръщелница на Ефросина Палеолгина. По този начин той си осигурил закрила от страна на жената на Ногай и внушително лично богатство. В двора на татарския хан Тодор Светослав прекарал цели 14 години, до 1299 г., когато избухнал конфликт между хановете Ногай и Токту.

Ногай бил победен и убит. Неговият наследник Чака (Джака), който се явявал зет на Тодор Светослав, избягал с шурея си в България. Тук управлявала вдовицата на цар Смилец (1292-1298) – племенница на византийския император Андроник ІІ (1282-1328), която била регент на малолетния си син Иван ІV Смилец (1298-1299). Тя се притеснявала за бъдещето му, понеже за престола претендирали и братята на починалия й съпруг – Радослав и Войсил.

За да им противостои, тя се опирала на могъщия аристократ Елтимир Тертер – брат на Георги І Тертер и чичо на Тодор Светослав, който се оженил за нейна дъщеря. Именно в този момент влязло в действие богатството на Тодор Светослав. С него младият цар подкупил търновската аристокрация и влязъл в столицата на царството си.

Според някои автори след този акт български владетел станал не Тодор Светослав, а шуреят му – татаринът Чака. Всъщност като наследник на Ногай Чака претендирал за много по-голямо и съвсем друго наследство – Златната орда, така че е невероятно да се мисли, че той е приел короната на българските царе.

Напротив, именно Тодор Светослав бил провъзгласен за легитимен български владетел още през 1285 г. и присъствието на Чака в Търново трябва да се тълкува по-скоро като бягство при васална на баща му държава и при роднина, отколкото като заграбване на властта. Това категорично се потвърждава и от арабски извори, където описаната ситуация е тъкмо такава – Чака избягал и се укрил при роднината си.

Уплашени от гнева на хан Токту – победителя на Ногай, търновските аристократи много скоро се почувствали застрашени от това, че приютили неговия кръвен враг Чака. Българския патриарх Йоаким III (1283-1300) влязъл в контакт с хан Токту, но това станало известно на  Тодор Светослав и в резултат патриархът бил осъден на смърт и убит.

Младият български цар съзнавал, че трябва да се раздели с Чака, но това трябвало да бъде негово дело, а не на аристокрацията и патриарха. Той лично приел предложението на Токту и едва тогава заповядал на палачите си да убият Чака, като изпратил и главата му на новия татарски хан. По този начин той засилил личните си позиции пред татарите. В знак на благодарност хан Токту върнал на Българското царство земите между Дунавската делта и долното течение на Днестър.

Това била голяма дипломатическа победа за България. От васална държава тя се превърнала в съюзник на татарите, като по този начин постоянните татарски нашествия в българските земи престанали. Уредил по този начин опасността от север, Тодор Светослав веднага се споразумял с чичо си Елтимир. По този начин той укрепил вътрешното си положение.

Междувременно Византия била силно притеснена от активния и очевидно извънредно умен български цар. В този момент – през 1300-1301 г., в Константинопол в качеството си на изгнаници имало още трима царе, претенденти за българския престол – Михаил, син на цар Константин Тих и Мария Палеологина, Иван Асен ІІІ, син на Мицо, и малолетния Иван ІV Смилец.

Всички те започнали активно да се ползват от Византия като инструменти в политиката й срещу българите. Организирани били два неуспешни похода в българските земи, като при втория деспот Радослав – брата на Смилец, който бил начело на армията, и 13 византийски военачалници били пленени. Деспотът бил ослепен и върнат във Византия.

През 1304 г. Тодор Светослав започнал отвоюването на българските територии по Южното Черноморие. В резултат от тази реконкиста след 40-годишно византийско управление в земите от Емона до Ахтопол отново била възстановена българската власт. Силно притеснен, император Михаил ІХ Палеолог (1295-1320) изпратил една армия към Созопол, но в битката при Скафида – край днешното бургаското село Димчево, тя била напълно унищожена.


Схема на битката при Скафида

Териториалните придобивки били признати от страна на Византия през 1307 г., когато била договорена и сватбата на Тодор Светослав с Теодора Палеологина, дъщеря на император Михаил ІХ. Така за 7 години България възстановила своята териториална цялост както на север, така и на юг. На Запад отношенията със сърбите също били уредени – през 1311 г. сръбския крал Стефан ІІ Урош Милутин (1282-1321) посетил Търново и разногласията между двете държави били изгладени.


България след войната с Византия - 1307 г.

Външнополитическите успехи на България били съчетани с икономически подем. Важни за търговията станали добрите взаимоотношения с Венеция. Въпреки че отношенията с Генуа не били блестящи, генуезките търговци също постоянно увеличавали износа от България. Най-търгувани били жито, восък и кожи през черноморските градове и особено през Варна, която именно по времето на цар Тодор Светослав се превърнала в главното пристанище на България.

Така с битки и дипломация цар Тодор Светослав съумял да постигне вътрешно обединение на България и да възвърне изгубените територии. Българския престол отново бил зает от владетел, който провеждал независима политика, подчинена единствено на българските държавни интереси.
Цар Тодор Светослав Тертер починал през август 1322 г.

http://www.desant.net/show-news/23794/

Приятна изненада за мен е, че авторът на статията застъпва тезата, че татаринът Чака НЕ е бил избран за български цар. Аз също споделям тази гледна точка  :smile-1:
« Последна редакция: Декември 12, 2016, 18:23:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Татаринът Чака не е бил български цар
« Отговор #1 -: Декември 27, 2012, 11:52:27 »
Публикувам тази статия с любезното съгласие на нейния автор - проф. Пламен Павлов.
Няма да публикувам библиографията, нея може да видите в оригиналния източник - списание Liternet.bg.

Източник: http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/tatarinyt.htm

Татаринът Чака не е бил български цар

Автор: Пламен Павлов

В историческата наука все още господства мнението, че в края на XIII в. престолът на Асеневци е заграбен от татарина Чака - иноверец-мюсюлманин, син на зловещия за тогавашна България татарски властник Ногай. Както заключава П. Мутафчиев, "...след много десетилетия на безначалие, раздори, престъпления и кървави междуособици, държавно разпокъсаният български народ трябвало да преживее и най-голямото унижение, каквото съдбата могла да му поднесе: да види на престола на Асеневци един татарин."

Бил ли е наистина Чака (Джека) цар на България или интерпретацията на събитията е погрешна, най-малкото твърде спорна? Ето какво разказва съвременникът Георги Пахимер (писал около 1308 г.), който е и в основата на това залегнало в нашата историография становище:

"Туктаис (татарският хан Токту) стана господар на земите и тохарското (=татарското) племе мина под негова власт. А малцина останаха с Чака, сина на Ногай, роден от Алака (Джайлак-хатун, една от съпругите на Ногай). Доверявайки се на тях, той нападна земята на българите (...) И тъй след смъртта на Ногай неговият син Чака, осланяйки се на тези около себе си, нападна българите, и не без основание, защото имаше за жена дъщерята на (Георги I) Тертер. Той взе със себе си брат й Светослав и заедно с него пожела да подчини българите. (...) Той (Теодор Светослав) спечели с дарове симпатиите на българите и като имаше Чака за господар, с него заедно завладя Търново. След това Светослав за малко остана спокоен и като реши, че е много по-близък на българите от Чака, защото беше българин по майка (баща му Тертер беше от куманите), нахвърли се върху зет си и като го нападна коварно, предаде го на сигурни стражи. По-късно го удуши в затвора с помощта на юдейски палачи..."

Разказът на Георги Пахимер внушава възможността Чака да е станал, макар и за кратко, български цар. Същевременно византийският историк не се чувства сигурен при представянето на промяната в Търново. Нещо повече, той се опитва да обясни (както на читателя, така навярно и на самия себе си?) неочакваната поява на Чака в българската столица. Разсъжденията му на тема "близост до българите" между Чака и Теодор Светослав са плод на умозрителни разсъждения. Наистина Чака е бил царски зет, но Теодор Светослав не само е българин по майка и български царски син, но още от около 1284 г. официално е коронясан в Търново като "цар" и съвладетел на своя баща.

Слабата информираност на Пахимер за събитията в Търново през последното десетилетие на XIII в. е забелязана отдавна. Показателно е, че за византийския историк остава непозната съдбата на цар Смилец (1292-1298), когото той кара "да изчезне" ("...след Чака изчезна и Смилец"), и то след смъртта на Чака. В действителност цар Смилец умира преди тези събития, най-вероятно през 1298 г. Пахимер не знае нищо и за наследника на Смилец - малолетният цар Иван "Смилец" (1298-1300), наречен така от Ив. Божилов въз основа на сведенията в един византийски документ. Главната фигура в българския политически живот по онова време е царицата-майка, съпругата на Смилец. Колко са несигурни познанията на Георги Пахимер за ситуацията в Търново личи и от обстоятелството, че той нарича тази българска царица просто "Смилцена" (т.е. "Смилецовица"), макар тя да е племенница на управляващия тогава византийски император Андроник II Палеолог. Нещо повече, в началото на ХІV в. и до края на живота си "височайшата господарка на българите" живее в Константинопол. За Георги Пахимер надали е представлявало особена трудност да научи нейното име и той вероятно го е знаел, но не е сметнал за нужно да го посочи в своята "История". Очевидно, че за византийския историк събитията в България не са приоритетна тема, поради което той волно или неволно допуска посочените грешки и пропуски.

Разказът на Георги Пахимер, и без това твърде объркан и несигурен в частта си за търновските събития в края на XIII - началото на XIV в., не дава реални доказателства татаринът Чака да е ставал български цар. Прави впечатление, че за византийския историк движещата фигура на събитията не е Чака, а Теодор Светослав. Това, че българският престолонаследник "има Чака като господар", по-скоро отразява запазващия своето действие своеобразен васалитет на новия български цар към новия татарски хан. Както Георги Тертер е признавал върховенството на Ногай, така Теодор Светослав потвърждава запазването на тази "рамка" на отношения към Ногаевия син и наследник Чака. Казано накратко, след Иван "Смилец" (1298-1300) българският престол е зает от Теодор Светослав.

Дали подобно решение на занимаващия ни въпрос се потвърждава от други извори? Разбира се, ако имаше един по-цялостен разказ като този на Георги Пахимер, независимо от всички посочени негови недостатъци, въобще не бихме поставяли питането "за" или "против" царуването на Чака. И все пак, дори и оскъдните данни от друг произход опровергават наложената в историографията представа за ролята на Чака като "...един татарин на трона на Асеневци".

Татарската "Златна Орда", източноевропейската "суперсила" през онази епоха, е обект на повишен интерес както във Византия и България, така и в "презморския" Египет. Арабската страна, в чиито граници тогава влизат Сирия и Палестина, след 1259 г. е управлявана от т.нар. мамелюци, по произход главно кумани от южноруските степи. След завладяването на куманските земи от татарите (1236-1243 г.) старите български познайници и съюзници стават основен източник за "жива стока", а куманските роби намират много добър пазар именно в Египет. В "един прекрасен ден" робите-гвардейци на султана (мамелюците) извършват преврат и започват да ръководят арабската държава. Те още по-усилено купуват свои сънародници от татарите, като ги превръщат във въоръжената опора на своята власт в чуждата страна. От друга страна, Египет търси и намира в лицето на "Златната Орда" стратегически съюзник срещу монголо-татарската империя на илхан Хулагу в Иран. "Оста" Кайро-Сарай (татарската столица на Волга) същестува близо едно столетие, тъй като спорните въпроси за Кавказ и Азербайджан (между хановете на "Ордата" и иранските им роднини) и за Сирия (между татарски Иран и Египет) формират една от главните линии в международните отношения в тази част на света през XIII-XIV в. По тази причина египетските историци и хронисти следят внимателно политическите процеси и събития в "Златната Орда", познават отлично Ногай (изпращал на няколко пъти собствени дипломатически мисии в Кайро), неговия съперник хан Токту, Ногаевите синове Чака, Тага и Турай, също така Каракишек (внук на Ногай и син на Чака), както и редица татарски пълководци, хански роднини и т.н. Ето какво разказват летописците Рукнаддин Байбарс и ан-Нувайри, съвременници на интересуващите ни събития:

"Джека [Чака] започнал да управлява държавата на баща си Ногай (...), но неговите привърженици се отделили от него... (Следва подробен разказ за борбата на хан Чака с неговите вътрешни противници - брат му Тага, сестра му Тугулджа, нейният съпруг Таз, военачалника Тунгуз и свързването им в крайна сметка с върховния хан Токту)... Той [Токту] им помогнал с войска начело с брат му Бурлюк. Когато дошла помощта и те [Таз, Тунгуз и Бурлюк] влезли в бой, то Джека не бил в състояние да им се противопостави и избягал в земята на българите. Нейният цар и владетел бил женен за една родственица на Джека. Той [Чака] се укрил при него, но неговите [на българския цар] приближени се събрали и казали: "Този е враг на Токту и ние се опасяваме, че онзи [Токту], научавайки, че този е избягал при нас, ще ни нападне със своите войски, а ние не сме в състояние да му се противопоставим." Тогава той [царят, т.е. Теодор Светослав] го затворил в своята крепост, неречена Терново, и съобщил за това на Токту. Този [Токту] заповядал да го убият и той [българският цар] го умъртвил в годината 700 от Хиждра" (=16 септември 1300 - 5 септември 1301 г. от Р.Хр.).

 Още едно обстоятелство, станало известно наскоро, допълнително изяснява истинския смисъл на събитията в Търново през 1300/1301 г. Румънският нумизмат Е. Оберлендер-Търновяну показа, че метежният татарски сепаратист Ногай е сякъл свои монети - и с арабски мюсюлмански, и с гръцки надписи. Върху една от гръкоезичните си монети Ногай и синът му Чака са представени като съвладетели, а върху арабоезични екземпляри Чака е титулуван като "хан" и "султан". Последното показва съвсем категорично, че Чака, макар и за кратко време, поема "бащиното си наследство" с всички произтичащи от това последици. Друг момент, неразтълкуван от изследователите, е самото политическо кредо на хан Чака, което изключва по принцип намерението той да става "цар" не само на България, но и на която и да било друга съседна страна. Подобно на своя баща Ногай (внук на Чингис хан по линия на незаконородения Бувал), и то, както изглежда, в по-агресивна форма, Чака се е стремил не към българската корона, а към върховната власт в "Златната Орда". През 1302 г. към същото се насочва и по-малкият му брат Турай, третият син на Ногай, вдигайки бунт срещу Токту. Главната цел на метежа е завладяването на "Итил (Волга) и Яик (Урал)", т.е. на цялата "Златна Орда"! Този бунт, разбира се, е потушен, но централната власт в татарската "степна империя" продължава да смята Ногаидите за свои смъртни врагове, а споменатият по-горе Ногаев малолетен внук Каракишек трябва да търси убежище при българския болярин Шишман във Видин.

 Нека направим своеобразна рекапитулация на казаното дотук. През 1299/1300 г. престарелият хан Ногай е предишен темник (военачалник) и беклярибег (пръв помощник на хана, "везир") на "Ордата". Ногай подчинява редица съседни страни, но в крайна сметка влиза в непримирим конфликт с върховния татарски хан Токту. Привикнал да превръща хановете в свои марионетки, качил на престола в Сарай и самия Токту (1290 г.), сега Ногай среща решителното противодействие на укрепилия позициите си владетел. Бидейки човек с големи заслуги, удостоен на времето (около 1265 г.) от могъщия Берке с правото да носи ханска титла (като потомък на Чингис хан), Ногай играе много опасна за Токту "двойна игра". От една страна, той създава в земите на днешна Украйна, Молдова и част от Северна Добруджа свой "улус" именно като "държава в държавата", като се опитва да създаде своя династия, води собствена външна политика и т.н. От друга страна обаче, Ногай търси удобен момент и подходящ начин при възможност да овладее цялата татарска империя.

Войната с Токту започва с няколко победи на Ногай, но към края на 1299 г. близо до днешния град Одеса метежният хан е разгромен и умира от раните си (според други данни е убит от един руски наемник, служещ при Токту). Неговият син и наследник Чака се стреми да запази бащиното си наследство, но влиза в конфликт с най-близките си роднини и мнозина военачалници, които в крайна сметка преминават на страната на Токту. Чака е разбиван от тях на два пъти, като при първото си поражение бяга при аланите. По принцип земята на аланите е в Северен Кавказ, но е напълно възможно да става дума за аланската общност, преселена от татарите в днешна румънска Молдова край Яш. Чака успява да събере верните си сили и да предприеме контранастъпление. След намесата на темника Тунгуз, изпратен срещу него от Токту, Чака е победен отново. Този път, вземайки със себе си своя шурей Теодор Светослав, заложник в двора на Ногай от около 1285 г., наследникът на Ногай търси убежище в България.

Идването на "неканените гости" поставя българските власти в трудно положение. Царица "Смилцена" и малолетният цар Иван "Смилец" бягат от столицата Търново, търсейки закрилата на деспот Алдимир (у Пахимер "Елтимир") в Средногорието. Макар да е чичо на Теодор Светослав, Алдимир е зет на "Смилцена" и, както изглежда, също таи претенции към царския трон. Столичното болярство, сред което изпъква авторитетният и властен патриарх Йоаким III, отказва да пусне хората на Чака в града. Златото на Теодор Светослав обаче осигурява "ключа" на българската столица. Татаринът Чака, който при това е мюсюлманин, разбира се, не е коронясван за български цар. Такъв съвсем естествено става Теодор Светослав, син и съвладетел на абдикиралия някога под натиска на Ногай Георги I Тертер. Арабските хронисти объркват единствено родството между Чака и "царя" - не "царят" е зет на татарина, а обратното. Отначало част от болярството, вкл. патриархът, схващат Теодор Светослав като опасен за държавата авантюрист и марионетка на Чака. И наистина присъствието на татарския бунтовник изправя България пред угрозата от наказателните действия на хан Токту. Отслабената страна няма сили да се бори с тази заплаха и поради това действията на Теодор Светослав са схващани като "татарско насилие". Младият български цар се разправя безпощадно с опозицията, а патриарх Йоаким е обвинен в предателство ("съглашателство с татарите", т.е. с хан Токту) и екзекутиран - както знаем, той е "хвърлен от крепостната стена". Според легендата, сътворена вероятно през ХІХ в., място на екзекуцията е т.нар. Лобна скала на хълма Царевец.

В създалата се крайно напрегната ситуация енергичният Теодор Светослав намира начин да се освободи от нежелателната опека и присъствието на Чака. Метежният син на Ногай е заловен и убит, а хан Токту, който остава доволен от станалото в Търново, дори възнаграждава териториално българския цар. Както личи от някои извори, България получава отдавна загубените си земи до устието на Днестър, вкл. крепостта Белград/Монкастро (тур. Акерман, дн. Белгород Днестровски в Украйна).

Така според изворите и нашите разсъждения изглежда въпросът за "царуването" на татарина Чака. Наистина през 1300/1301 г. в Търново се разразяват драматични събития, при които Теодор Светослав много ловко, поемайки опасен за себе си и за страната политически риск, възвръща бащиния си трон. Това той прави, "имайки за господар Чака", както пише Пахимер. Татарският принц обаче вече е приел (от гледна точка на официалните власти в "Ордата" - узурпирал) положението на хан и "султан". Дори и да е можел, Чака не би завзел "трона на Асеневци", тъй като има претенции за нещо много по-голямо, особено според собствените му разбирания на потомък на Чингиз хан. Както година по-рано опитва от земята на аланите, така година по-късно Чака смята да използва България като изходна база за реванш против своя родов и личен враг Токту. За щастие, младият Теодор Светослав овладява положението. Така цар Теодор Светослав не само отстранява опасния татарски сепаратист, но и успява да укрепи положението на държавата и да постави края на бруталната татарска намеса във вътрешните работи и международната политика на Второто българско царство.



Аз споделям напълно тезата на проф.Павлов, че татаринът Чака не е бил български цар и смятам, че името му не трябва да присъства в списъка на българските средновековни владетели.
« Последна редакция: Октомври 27, 2014, 18:40:22 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8140
  • Country: bg
  • Карма: +1280/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 23.0.1271.97 Chrome 23.0.1271.97
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Татаринът Чака не е бил български цар
« Отговор #2 -: Декември 27, 2012, 12:55:47 »

Цитат
Династия Тертера

Царь Георги І Тертер 1280-1292 Куманского произхода. В 1288 г. признался васалом татарского хана Ногая и поженил свою вторую дочь на сын Ногая Чака, попав под полной зависимости татар.
Царь Смилец 1292-1298 Он не принадлежить к Тертерам. На болгарский престол поставил его Ногай. Абсолютная хегемония татар.
Царица Смилцена – 1298 -1299 Вдова Смилеца. Ее имя неизвестно.
„Хан” Чака – 1299 Сын Ногая. После смерти отца бежал в васальную Болгарию и несколько месяца сидел на престол Асеней.
Царь Федор Светослав (Светослав Тертер) – 1300 – 1321 Сын Георгия Тертера. Убил Чака и востоновил независимость страны.
Царь Георгий ІІ Тертер 1321-1322 Сын Светослава. Умер при неясних обстоятельств. Последний Тертер.

http://www.russianbulgaria.net/viewtopic.php?f=25&t=737

Цитат
Устранив в принадлежавших его отцу владениях мятежников Чака не стал на этом останавливаться и в конце 1299 с небольшим войском вторгся в БолгарияБолгарию. В этом походе участвовал и Феодор Святослав Тертер, брат его жены. В это время в Болгарии умер (возможно, что был убит в бою или по приказу Чаки) царь Смилец и номинальная власть перешла к его сыну Иван СмилецИвану Смильцу. Феодор Святослав сумел подкупить бояр, в итоге вдова Смильца и её сын Иван Смилец бежали из Тырново в Крын, а потом в Византию. Чака стал правителем Болгарии, но вскоре, к началу 1301, был свергнут Федором Святославом и брошен в темницу.

Хан Токта, преследуя потомков беклярбека Ногая, пришёл с войском в Болгарию. Феодор Святослав, изъявляя покорность, приказал обезглавить Чаку и выдал Токте его голову, после чего войска Токты покинули Болгарию.

Семья
Достоверно не известно, были ли у Чаки дети от его жены Елены. Однако, известен по крайней мере один сын Чаки:
"Кара-Кисек" — управлял после 1301 года частью владений, принадлежавших ранее Ногаю.

Примечания


Ссылки
Павлов, ПламенПламен Павлов

http://vs189232.vserver.de/index.php/term/,9da4ab975b545fa0ae536e6256a6a55e9b5c5e5c66b064a4716da7a3b0595ba5665e525458b064699c606ca061a2a556aa6f535c92.xhtml
...
*правитель(рус.) -управител(бълг.)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 57.0.2987.133 Chrome 57.0.2987.133
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Непознатият цар Тодор Светослав Тертер
« Отговор #3 -: Април 09, 2017, 21:13:13 »
Династия Тертеровци

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=r2PzhMlKDJ4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=r2PzhMlKDJ4</a>

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=OGQ2fIXLhT4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=OGQ2fIXLhT4</a>

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.113 Chrome 60.0.3112.113
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Непознатият цар Тодор Светослав Тертер
« Отговор #4 -: Септември 05, 2017, 13:46:43 »
Тодор Светослав — Владетелят възвърнал независимостта на Българското царство от татарите

https://www.imen.bg/wp-content/uploads/2017/07/017.jpg
Непознатият цар Тодор Светослав Тертер

Сред владетелите, съградили най-много за България в различните епохи, има един, чийто принос сякаш остава извън светлината на масовия интерес. Макар че историците са напълно наясно с неговите заслуги и това, което е направил, е включено в учебниците по история, за повечето от нас, този владетел остава сравнително непознат. Става дума за Тодор Светослав Тертер.
Кой е той и какво е направил?

Нека започнем оттам, че той има изключително тежка лична съдба, като прекарва огромна част от младостта си в плен. Още като дете е отведен във византийския двор, а след това и при татарите. Това, че е цар, в неговия случай не му помага да избегне бедността. Буквално е сватосан с дъщерята на заможен търговец. Този наложителен брак му помага да да се стабилизира материално след дълго мизерстване. Поради настанали междуособици за престола в татарската държава – Златна орда, в която е пленник, той успява да я напусне, заедно с татарския благородник Чака, който губи борбата за трона. Моментът, когато двамата пристигат в България, е считан за оглавяване на държавата ни именно от татарския принц. Има спорове между историците, управлявал ли е де факто Чака някога или . Така или иначе, той пребивава в България и определено има огромно влияние във вътрешните работи на страната ни.

Тодор Светослав знае, че новият владетел на Златната орда ще иска главата на Чака. И той решава да му я даде
Нареждайки екзекуцията и изпращайки главата му при татарите, той спасява България от една много сериозна външна агресия, като не просто отлага катастрофата, а постига фактическа независимост от Ордата. Като благодарност за лоялността, новият хан дори му връща превзети по-рано български територии в южна Бесарабия.  Така, непреодолимата с оръжие зависимост от татарите е превъзмогната само за един миг,  чрез дипломация, хитрост и държавническо мислене, като освен това Българското царство си връща земи, които, чрез война е било немислимо да успее да отвоюва. Това е моментът, в който Тодор Светослав окончателно заема българския престол. Като начална година на неговото управление официално е считана 1300г.
Впечатляващият развой на събитията не остава извън полезрението на Византия. Тогавашният император Андроник II веднага прави опит за подмяна на властта в България с удобни за него хора.  Той изпраща подред български благородници, имащи кръвна връзка с бивши владетели, които да имат правото да претендират за властта в очите на аристокрацията и населението. Те са подпомагани от византийски войски. Всички опити до един са осуетени.
С течение на времето мощта на българския цар нараства и той започва да поглежда на юг към Византия не само с тревога, но и с амбиция.


През 1304 г. започва отвоюването на старопланинските райони и черноморските градове. Византийците не могат да се примирят с това и събират голяма армия против българите. Решаващото сражение за цялата война е при река Скафида, недалече от днешния Бургас. Това е една битките с най-интересен развой в цялата ни история. За съжаление, кой знае защо, тя не е придобила особена популярност. В началото на сражението византийците взимат превес и обръщат българската армия в бяг. Тръгвайки след нея, те се струпват на мост над реката, който се срутва. Това променя хода на битката и българите надделяват. Има спорове дали срутването е бил умишлен капан или съдбата е била благосклонна към нашите войски. Което и от двете да е, определено битката е впечатляваща, а победата — голяма.
Проблемите на Тодор Светослав обаче не се изчерпват със съседството с двете много опасни империи. Сепаратизмът, който ще доведе до края на Втората българска държава вече е започнал. Чичото на царя, деспот Елтимир, е самостоятелен владетел на малка територия, наречена Крънско деспотство, недалеч от границата с Византия. В първите стълкновения между българите и Империята, той заема страната на племенника си. С течение на времето обаче сменя позицията си, което налага окончателното въдворяване на тази теротория под централното управление на търновския владетел. Това е важен ход, намяляващ децентрализацията на българските земи в ключов район.
Скоро проблемите с Византия са разрешени чрез мирен договор. До него се стига отново чрез брилянтен ход. Изпадналата в хуманитарна криза византийска столица има спешна нужда от храна. В този момент, вместо враждебни действия, българският владетел предприема далновидния ход да изпрати два кораба с храна. Тази добре обмислена пропагандна акция видимо дава резултат. Освен договора, като допълнителна гаранция за дългосрочни приятелски междусъседски отношения, е сключен и династичен брак между българския владетел и византийската принцеса.

Поради лошата ситуация, в която Тодор Светослав заварва страната, му се налага спешно да изглади и отношенията със Сърбия, които изобщо не са цветущи. След разговори със сръбския крал, българският цар постига още един завиден политически успех, без каквито и да е военни действия.
Дипломацията остава негово ключово оръжие
Той е владетелят, при който България има може би най-добри политически  и икономически отношения с огромната по важност тогава Венецианска държава. Това съответно носи доста добри търговски приходи на страната ни.
Странно защо един от най-успешните дипломати, оглавявали някога държавата ни, не получава заслужената слава и известност. На повече от двайсетгодишното му управление, макар и изучавано, сякаш не се акцентира така, както например на това на Омуртаг, Самуил или Калоян. Става дума за владетел с не по-малко заслуги. В настоящата тежка ситуация, ние като народ имаме нужда да знаем за Тодор Светослав, съумял да извади страната от криза, чийто изход не се е виждал с просто око. Ситуация, много подобна на настоящата. Точно в такива случаи обаче историята преподава уроците си и вдъхва надежда на бъдещите поколения, че няма невъзможни неща. Особено за нас, българите.

Автор: Виктор Панайотов

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=96234I


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf