Автор Тема: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908 г.  (Прочетена 5843 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Istorik

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 9
  • Country: 00
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Gemini Gemini
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. и е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
---

Волята за независимост - модерната черта на българската следосвобожденска идентичност

94 години от обявяването на Независимостта на България (22.09.1908 г.)
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред забележителните събития в новата българска история. Постепенно преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на ХХ в. българското общество поема с бързи стъпки по пътя на Модерността. Този път е свързан с важният акт на Независимостта - вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите издържат с отличие важния изпит на Историята, чийто поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим своето място в духовното и политическо пространство на Стария континент. Нека се върнем към събитията, които са вълнували сърцата и умовете на нашите предци в онези паметни мигове.

Обявяването на Независимостта формално започва с младотурската революция от юли 1908 г. Промените в Османската империя стават повод за катаклизми в съществуващите политически отношения в Европа. Става ясно, че установеното на Берлинския конгрес статукво подлежи на неизбежна промяна, част от която се явява и актът на прокламиране Независимостта на българското княжество. Каква, накратко, е неговата предистория?

В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на Независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат "Австрия да започне първа", т.е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор.

Едно събитие катализира действията на българите. Става дума за стачката на служителите от Източните железници, които формално са собственост на германски и австрийски капиталисти. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се до там обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството, начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет.

На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново.

Независимостта е прокламирана в тържествена обстановка в Иван-Асеневата черква "Св. Четиридесет мъченици" и на старопрестолния Царевец. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар Чапрашиков пише: "Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "честито Царство" и вика "ура"… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг."

В манифест към българския народ, прочетен по повод обявяването на Независимостта, се изтъква вярата, че "този акт ще намери одобрението на великите сили", а отношенията с Османската империя, охладени в резултат на премахването на формалния васалитет, ще бъдат издигнати на по-високо равнище и ще придобият приятелски характер".

Така 30 години след Берлинския конгрес България логично заема полагащото й се място сред независимите държави в Европа. Въпреки че тя вече е постигнала своята политическа и икономическа свобода, с това смайващо действие е завършен дългият процес на възраждане на българската държава. С този акт е показано на света, че нито унизителните клаузи на Берлинския договор, нито чуждите интереси са в състояние да подтиснат стремежа на един народ към независимост. Всеки българин с чувство на гордост трябва да запечата в съзнанието си тази дата, защото както Съединението, така и провъзгласяването на независимото Царство България, според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, е "дело, чисто българско, продиктувано само от български чувства и български интереси".

Георги ВЛАДИМИРОВ
---

ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА, ЦЕНАТА И ПАМЕТТА НИ…

Борислав Гърдев

При честване на поредната годишнина от обявяването на независимостта на България е необходимо да изясним няколко важни и съществени факта, пропускани от вниманието на пишещите съзнателно или не.

Първо, проблемът за независимостта на страната е пряко обвързан с Берлинския договор от 1 юли 1878 година, и по-точно с неговото нарушаване. Опити за обявяване на независимост са правени още при управлението на Константин Стоилов (1897 год.), но едва десет години по-късно, на Хагската конференция за мир (15 юни-18 октомври 1907 год.), когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че унизителните клаузи на васалитета трябва да бъдат премахнати.

Благоприятният конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 година с избухването на младо-турската революция (11 юли) и възстановяването на Конституцията на Османската империя от 1876 година (23 юли). Инициативата за форсиране обявяването на независимостта принадлежи на премиера демократ Александър Малинов, който сондира становището на монарха чрез серия от разговори между 23 и 26 август.

Към благоприятните обстоятелства добавяме дипломатическият скандал с българския агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, когато не е поканен на приема от турския външен министър Тефик паша, с цел да подчертае васалния му статут, както и с избухналата на 5 септември стачка на Източната жп линия в Турция, която се пренася и върху частта й на българска територия. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили. Фердинанд я получава във Виена на 11 септември. Следва изборът от правителството на подходящия момент за обявяване акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. В този аспект случилото се в Търново на 22 септември 1908 година е ритуално-спектакловият финал на един етап от борбата за признаване на българската независимост. В целия ритуал на 22 септември и особено при прочитане на манифеста от монарха в църквата "Св. 40 мъченици", завършващ с възгласа "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" има много показна пищност, но и връзка с традицията, с историческото ни минало, с уважение към чувствата на сънародниците, зад които се крие трудът и опитът на плеяда дипломати и политици, борили се още дълго и упорито, докато на 6 април 1909 год. "прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи" (Ал. Малинов).

Второ, с обявяване на независимостта е свързан още един акт, пренебрегван от изследвачите. Оказва се, че в новата ни история Фердинанд е единственият владетел, не само избран за такъв от Велико народно събрание (Третото, на 25 юни 1887 год.) в Търново, но и провъзгласен за цар в старата българска столица на 22 септември 1908 год. в унисон с изискванията на Търновската конституция и заветите на Учредителното народно събрание. Това говори за уважение и придържане към изискванията на родовата памет. Само военно-временните условия на 3 октомври 1918 год. спасяват простъпката на сина му Борис III да не бъде коронясан в Търново, както повеляват изискванията, а набързо в София и не пред Велико народно събрание, което да узакони прерогативите му след абдикацията на неговия баща.

Трето, както всеки трус в нашата история, и обявяването на независимостта ни е свързано с компромиси, които се заплащат с определена цена. В своите мемоари и премиерът Малинов, и финансовият министър Иван Салабашев засягат този деликатен и щекотлив проблем, занимавал управляващите демократи от 1 октомври 1908 год. до 6 април 1909 год. Става дума за откупуване на турския дълг към Русия, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници у нас - тегоби, прехвърлени върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!).

Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978,55 лева, с 6-месечен срок на изплащане.

Четвърто, не е лошо да се замислим върху още един болезнен проблем. Докато България е васална на Турция (независимо от неудобствата и ограниченията), тя преживява стопански и културен подем. Националните катастрофи ще я преследват една след друга (независимо дали покровителят се казва Русия или Германия) скоро след обявяване на нейната независимост. И тъй като в обществено-политическата действителност няма нищо случайно, си струва да дискутираме върху незрелия и непрецизен подход на нашите управници, защитавали или не националните ни интереси, пренебрегвайки или недооценявайки фактора "съседи" и могъщи държави, доминиращи при определяне насоките на голямата европейска и световна политика.
---

Независимостта ни е следствие, а не символ на държавното начало.

Акад. Илчо Димитров

Санстефанският мирен договор, увенчал войната на Русия за българското освобождение с възстановяването на държавата ни, е подписан на 3 март (19 февруари) 1878 г. Само три месеца по-късно този благороден исторически акт бе заместен от Берлинския договор (1/13 юли), израз на великодържавния егоизъм, на който и до днес е жертва европейският югоизток. С него бе потвърдено създаването на самостоятелно и трибутарно българско княжество под васалната зависимост на султана. Впрочем с такава зависимост бе придружено началото на самостоятелния живот и на други балкански народи. Васалното княжество не е пълноправен субект на международното право. То плаща годишен трибут на Високота порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Най-тежко бе разпокъсването на националното единство: княжеството бе ограничено до Северна България и Софийско, а Южна България бе превърната в автономна област в рамките на империята, македонските българи бяха върнати под османско владичество.
Стремежът на младата държава е да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки де факто самостоятелния си характер. Васалната зависимост не се и споменава в Търновската конституция. Източна Румелия не допуска турски гарнизони на територията си, а още първите избори утвръждават чисто българския й характер. Княжеството навлиза в международните отношения: акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, участва в европейски конференции.
--------------------------------------------
Голямата цел е освобождението и обединението на всички българи в единна национална държава. Първият успех, оказал се и най-големият, е Съединението на Източна Румелия с княжеството, дело на самия народ. Признато от княза и правителството, то е защитено от българската войска и е международно признато благодарение на умелото държавно ръководство и на младата дипломация. На дневен ред е следващият етап - освобождението на българите под чужда власт.
Нито демонстрираната добра воля от българската държава към турската, нито реформите, нито революционната борба (Илинденското въстание) постигат голямата цел.

Остава последното средство - войната.

В продължение на 3 десетилетия след Освобождението отхвърлянето на васалитета\пълната независимост, не се смята за актуално. Но към края на първото десетилетие на ХХ в. се очертават благоприятни условия за извоюване на независимостта като старт към активизиране на националната политика. България се очертава като най-бързо проспериращата балканска държава, а васалитетът е напълно фиктивен. Нужно е само да се поставят действията й в синхрон с разнопосочните цели на великите сили.
В началото на 1908 г. в София идва на власт Демократическата партия. Тя се ползва с репутация на русофилска и ориентирана към Антантата: англо-френско-руския блок. Княз Фердинанд е свързан с антиподния блок - германо-австро-унгарския. Така и от двете страни може да се разчита ако не на подкрепа, то поне на равнодушие.
През лятото на 1908 г. избухна младотурската революция. Султанът бе заставен да възстанови конституцията от 1876 г. Младотурското правителство обяви всички поданици на империята за единна отоманска нация, отричайки правото им на самостоятелно развитие. Заплаха надвисна не само над българите в империята, но и върху фактическия суверенитет на княжеството. Основанието за ново, след Съединението, нарушение на Берлинския договор, бе налице.
В края на август 1908 г. Иван Ст. Гешов, дипломатическият агент в Цариград, не е допуснат на празненството по случай рождения ден на султана. Обяснението е, че е представител на васална, а не независима държава.

Гешов апелира в София да се използва

случаят за провъзгласяване на независимостта. Министър-председателят Александър Малинов споделя с княза същото мнение. Гешов е отзован. Назрява разривът. В Цариград преобладава германско влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария готви анексията на окупираната през 1878 г. турска провинция Босна и Херцеговина. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си. Русия, съчувстваща на България, се опасява да не би обявяването на независимостта да се окаже изгодно за съперника й на Балканите. Външният министър Изволски съветва да се изчака анексията, така че Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор. На 2 септември той и австрийският му колега Ерентал се споразумяват в полза на анексията, след която България да обяви независимост, срещу свободното преминаване на руски кораби през Проливите.
Как България да превъзмогне противоречията между великите сили даже вътре във формираните военнополитически групировки?
На 6 септември избухва стачка в Източните железници, формално принадлежащи на империята, а всъщност собственост на компанията за построяването и експлоатацията им. Властите се възползват от стачката, за да турят ръка върху железниците на територията на страната. Фердинанд е на почивка в имението си в Унгария. Външният министър му пише: независимостта е назряла;

да се пристъпи към действия!

Тук вече е и Малинов. Той споделя същото мнение. Князът изглежда е съгласен, ала сред среща с император Франц Йосиф в Будапеща (10 септември) се колебае. От София Малинов го известява за решението на Министерския съвет: независимостта да се провъзгласи на 21 септември в Търново. Фердинанд постига отлагане с един ден.
Междувременно Австро-Унгария уведомява силите, че на 24 септември ще обяви анексията. Преди или след анексията да се провъзгласи независимостта - по това умува правителството. Решението е: ако е по-рано, не ще се тълкува като съгласувана с Виена. Двете правителства се споразумяват в този смисъл. Изволски остава на мнението да се изчака анексията.
На 22 септември (5 октомври) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита прокламация за провъзгласяване на независимостта. България става царство, а той самият е вече цар на българите! Мнозинството от народа ликува. Големи надежди се пораждат сред поробените българи. Актът на 22 септември не само установява равноправно положение на държавата в международния живот и повдига достойнството на народа, но и стимулира националното самочувствие пред наближаващите битки за национално обединение.
Само след два дни, на 24 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина - важен подстъп към настъплението й на Балканите, което ще се окаже фатално за бъдещето й. Шест години по-късно в Сараево, босненската столица, сръбският студент Гаврило Принцип ще застреля престолонаследника Франц Фердинанд - повод за Първата световна война, в чийто край ще рухне Хабсбургската империя.

Двете събития предизвикват балканска криза

(1908 - 1909 г.) като доминиращ елемент в международните отношения, когато съперничествата между Антантата и Централния съюз се изострят, за да се стигне до разрешение във всеобща война.
Младотурците, естествено, са най-засегнати, като гневът им е насочен повече към дързостта на България, отколкото към наглостта на Австро-Унгария (с нея Турция ще е в една коалиция през световната война). Но нямат намерение да прибягват към крайни мерки, съзнавайки слабостта си, а и неизбежността на останалото. Затуй полагат усилия да изтъргуват независимостта срещу най-висока парична цена.
Англия не се е отчаяла да ги отклони от прогерманския курс, след като дълго е бдяла над агонията на "болния човек". Според нея изходът е само в споразумение между силите, подписали Берлинския договор със съгласието на самата Турция.
Русия, предварително споразумяла се с Виена за анексията, е докачена от българското правителство, което не се е вслушало в съвета за обявяване на независимостта след анексията - в това вижда съгласуваност с Австро-Унгария, подриващо позициите му в България. Германия обещава да признае независимостта при условие, че се обезщети компанията за Източните железници. Подобно е становището и на Австро-Унгария. За двете империи

проблемът е преди всичко финансов,

не политически. И другояче не би могло да е, след като независимостта е пряко свързана с анексията.
През октомври в Цариград се провеждат турско-български преговори. Претенциите на Високата порта за 650 млн. златни франка и териториални отстъпки в Източните Родопи (!) са придружени със заплаха за мобилизация. Реакцията на София е, че турската мобилизация ще бъде последвана от българска. Правителството е съгласно на обезщетение от 82 млн. зл. фр.
Преговорите се затягат. Англия, Франция, Германия и Италия обещават, че при споразумение с Турция независимостта ще бъде призната. Русия предлага да поеме обезщетенията на Турция срещу неизплатената й контрибуция за Освободителната война. Англия и Франция приемат предложението. И българското правителство с признателност го приема. В началото на февруари 1909 г. Фердинанд е посрещнат в Санкт Петербург с почести, дължими на независим владетел.
На 3 март е подписан руско-турски протокол: финансовите въпроси между България и Турция се уреждат с турски дълг към Русия от военните контрибуции.
От 6 април е руско-българският протокол, с който България признава, че дължи на Русия 82 млн. зл. фр., платими в срок от 75 години. Това е изключително ценен принос към българските усилия за признаване на независимостта, когато западните сили подкрепят турските претенции за откуп. След Октомврийската революция съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.
На 9 април е подписан и българо-турски протокол, с който България приема руско-турския, Турция се отказва от всякакви материални претенции към България и признава независимостта й. Урежда се и откупването на линиите на Източните железници на българска територия (310 км). С телеграма до Фердинанд император Николай II признава независимостта. Следват признания от останалите велики сили. Три десетилетия след Освобождението е извоювана и формално независимостта на българската държава. Тя става равноправен член на европейското семейство.
Имаше предложения да се обяви Денят на независимостта за национален празник на мястото на 3 март с аргумента, че и в други страни този ден е национален празник. Но там независимостта символизира държавното начало, докато у нас е негово следствие. Без 3 март не биха били възможни нито 6-и, нито 22 септември, защото тогава започва самостоятелният живот на българската държава.
« Последна редакция: Септември 22, 2013, 07:08:56 от Hatshepsut »
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #1 -: Септември 22, 2007, 17:34:24 »


99 години от обявяването на независимостта на България

Руско-турската война от 1877-78 година донася дългоочакваното от българския народ Освобождение от петвековната османска власт. Окончателният статут на новата българска държава обаче е определен от Берлинския конгрес на Великите сили, който разпокъсва земите на българите. В Северна България е сформирано васалното на Турция Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия, а обширни части от населените с българи земи в Тракия и Македония са оставени под пряката власт на султана. Така борбата за национално обединение и независимост се превръща в основна цел на младата българска държава през първите десетилетия на съществуването й. Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е първата стъпка в тази посока. Следващата, а именно обявяването на пълна независимост от Османската империя, трябва да изчака до 1908 г.


Кои са обществените сили и интереси, които подтикват българското правителство за втори път да дръзне да наруши установеното от Великите сили положение на българската държава? На първо място това са най-широките слоеве на обществото. Нека не забравяме, че обявяването на независимостта на България е естественият завършек на борбата на много поколения българи за придобиване на своя държава. Стремежът към национална независимост, който до Освобождението е присъщ на най-будната част от народа, на просветените и прогресивни негови представители, след въвеждането на всеобщото и безплатно начално образование след 1878 г. достига до съзнанието на всеки гражданин. Още от първия ден на училищната скамейка всеки българин е възпитан с мисълта за националната независимост като висша ценност. Идеите на водачите на българската революция - Левски, Каравелов, Ботев, вече са се превърнали в държавна идеология, а образите им се намират във всяка класна стая. Така че 30 години след Руско-турската освободителна война мнозинството от народа е готово да се обедини около делото на независимостта, дори с цената на трудности.
Има и други важни мотиви за нейното обявяване. Васалната зависимост на България от Османската империя практически слабо ограничава политическата й самостоятелност, но има икономически последици, които далеч не са само на думи. Става въпрос за неравноправните икономически договори на Турция с европейските сили, които ограничават правото й да налага високи мита на вносните промишлени стоки. Тези договорености се разпростират и върху васалното Българско княжество. Същевременно в началото на XX век страната преживява бурно развитие на промишлеността и все по-влиятелните индустриалци в България настояват за премахването на неравностойното положение и за държавна протекция на промишленото производство като в другите европейски страни.
Нека не забравяме и друг един фактор. В началото на XX век в България войската става все по-силен елемент в политическия живот. Отделят се значителни средства за организацията и въоръжението на войската, която се превръща в символ на държавността и в извор на национално самочувствие, но и все по-настойчиво изисква място при вземането на политически решения. Не на последно място е и обстоятелството, че голяма част от кадровите военни, както и от политиците, идват от среди в останалите под османска власт български земи в Македония и Тракия и тласкат политиката на държавата към разрешаването на проблема за националното обединение радикално, с военни средства. За това обаче е необходим държавен суверенитет.
И накрая идва монархът – Фердинанд, със сигурност най-честолюбивият владетел в новата българска история. Той мечтае да използва избора си на българския трон, за да придобие равностойно място сред коронованите си европейски роднини. Тази амбиция ще струва по-късно скъпо на българския народ, но в този момент, през 1908 г., тя съвпада с желанията на всички слоеве на обществото – патриотичното мнозинство, младия промишлен капитал, останалите под османска власт българи и войската.



В каква обстановка България се решава да провъзгласи своята независимост?
Проблемите са много. На първо място това е суверенитетът на Османската империя, която е засегната от действията на българското правителство и съществуват опасения, че ще защити правата си със сила. Това е едновременно най-сериозната, но и най-малко вероятната опасност. България вече от 30 години е извън реалната власт на империята, непрекъснато разтърсвана от вътрешни борби, които правителството е безсилно да овладее. Повече въпросителни предизвиква позицията на Великите сили, които формално още защитават статуквото, установено от Виенския конгрес през XIX век. Но и за тях рамката на Виенския конгрес вече е куха черупка, оформят се основните оси на бъдещите военни съюзи, които ще се противопоставят шест години по-късно в кошмарен конфликт - Първата световна война. Надвисналата война в Европа носи със себе си прагматизъм, който обезсмисля теоретичните права на империите. Немаловажна е и ролята на общественото мнение в европейските страни, което прави трудно за правителствата им да отстояват интересите на Османската империя, възприемана като чужда на европейската цивилизация сила.

Особено активна роля за обявяването на независимостта изиграва българското правителство начело с Александър Малинов, който след преврата в Турция през юли 1908 Александър Малиновзапочва да убеждава княз Фердинанд, че е настъпил удобният момент. Същевременно българските представители във Виена и Петербург сондират заинтересованите Велики сили. В хода на дипломатическото лавиране връх вземат привържениците на решителните действия и на 22 септември в старата столица Търново с тържествена церемония в историческата средновековна църква “Св. четиридесет мъченици” е провъзгласена независимостта на България. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава, а княз Фердинанд приема титлата “цар на българите”. Новината е приета с възторг от българите в страната, а също и в останалите под османска власт Македония и Южна Тракия, които с надежда виждат в това действие стъпка към обединението на всички български земи.
Като цяло очакванията, че провъзгласяването на независимостта няма да срещне организиран отпор, се сбъдват. На следния ден след българската независимост Австро-Унгария, вероятно координирано с България, анексира Босна и Херцеговина, а на по-следния Гърция присъединява Крит. Статуквото е непоправимо нарушено и въпреки формалния протест на Високата Порта започват преговори за узаконяване на положението. Разногласията между България и Турция скоро остават предимно финансови, а именно компенсирането на загубите от все още изплащания данък за Източна Румелия и от завземането на железопътните линии в областта. В крайна сметка спорът е уреден с посредничеството на Русия, която се съгласява да компенсира Турция с опрощаване на нейния дълг. Така през пролетта на 1909 г. всички Велики сили признават независимостта на Българското царство. България се нарежда като равноправна държава сред суверенните европейски страни. Провъзгласяването на независимостта бележи връхната точка на един непрестанен политически, икономически и културен напредък в продължение на 30 години след Освобождението. Делото за създаването на независима българска държава най-накрая е завършено окончателно и през следващите неспокойни години България ще употреби независимостта си във войни за национално обединение, в които колелото на историята ще се завърти, а възходящото развитие на страната ще бъде пречупено.

Петър Къдрев http://www.bnr.bg



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Септември 22, 2014, 07:04:42 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #2 -: Септември 22, 2009, 15:04:05 »
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството наАлександър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.

Подписани са:

      Руско-турски протокол (1909),
      Българо-турски протокол (1909) и
      Руско-български протокол (1909).

Според тях:

      Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
      Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
      България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Честит празник българи! Помнете, че нашата независимост зависи преди всичко от самите нас!

Altermedia България
http://bg.altermedia.info
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен опълченец

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1035
  • Country: bg
  • Карма: +148/-101
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #3 -: Септември 22, 2009, 15:05:34 »
Честит празник!
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"

Неактивен Теодор

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 364
  • Country: bg
  • Карма: +117/-8
  • Пол: Мъж
  • ЗА БЪЛГАРИЯ, ЗА НЕЯ ЩЕ УМРЕМ
  • OS:
  • Windows 98 Windows 98
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #4 -: Септември 22, 2009, 15:11:39 »
Честит празник на всички българи :bgflag:

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2693
  • Country: bg
  • Карма: +197/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #5 -: Септември 22, 2009, 16:59:25 »
Руско-български протокол (1909).
....
      България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Това е за урок на всички русофили като опълченеца. Всъщност България е заплатила признаването на независимостта си на руските блядове!
« Последна редакция: Септември 22, 2011, 07:19:05 от Hatshepsut »
България над всичко!

Неактивен опълченец

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1035
  • Country: bg
  • Карма: +148/-101
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #6 -: Септември 22, 2009, 17:00:52 »
Това е за урок на всички русофили като опълченеца. Всъщност България е заплатила признаването на независимостта си на руските блядове!

Всъшност точно обратното, Русия плаща на Турция.
« Последна редакция: Септември 22, 2011, 07:19:45 от Hatshepsut »
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2693
  • Country: bg
  • Карма: +197/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #7 -: Септември 22, 2009, 17:05:17 »
Абе русофилчета бледи, блядовете опрощават на турците, но си ги взимат от нас!
България над всичко!

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1703
  • Country: bg
  • Карма: +429/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 2.0.0.20 Firefox 2.0.0.20
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #8 -: Септември 22, 2009, 17:28:06 »
Абе русофилчета бледи, блядовете опрощават на турците, но си ги взимат от нас!

Генерале, не се хаби ;-) Те момчетата са на принципа "Мразим да мислим!" :-D
”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2835
  • Country: bg
  • Карма: +353/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.3 Firefox 3.5.3
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #9 -: Септември 22, 2009, 17:35:50 »
НЕ само това ами 1878г. при уж "Освобождаването", сме задължени да заплатим
11 млн. рубли или стойността им в злато на Русия! :@
Ние сме си платили за всичко... а не че някакви "братя славяни" от милосърдие дошли
да ни освобождават от турците....за да могат след това те пък да ни владеят!
Радвайте се че не граничим с Русия!

Неактивен Любомир Болгар

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 189
  • Country: 00
  • Карма: +57/-9
  • Пол: Мъж
  • Ариец
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #10 -: Септември 22, 2009, 18:06:46 »
Честит празник, Българи!   :bgflag:

НЕ само това ами 1878г. при уж "Освобождаването", сме задължени да заплатим
11 млн. рубли или стойността им в злато на Русия! :@
Ние сме си платили за всичко... а не че някакви "братя славяни" от милосърдие дошли
да ни освобождават от турците....за да могат след това те пък да ни владеят!
Радвайте се че не граничим с Русия!
Плюс това Русия започва кампания за завладяването на Босфора и Дарданелите и за изпълнението й е трябвало да преминат през България. Естествено хитро се възползват от това, че побеждавайки турците тук те ни освобождават и започват приказките за "славянско братство", за това как са дошли специално заради нас...а всъщност са започнали една малоумна и некадърно водена кампания, която се сгромолясва с гръм и трясък, така както всяка вечер се сгромолясват пияните руски войнции и офицери. Русофилията е душевна болест и отрова, която трябва да се изкорени. НЯМА БРАТСКИ НАРОДИ! ИМА САМО ЕДИН ДОСТОЕН НАРОД ДА УВАЖАВАШ И ТОВА Е ТВОЯ СОБСТВЕН. НЕ МРАЗИ, НО И НЕ ОБИЧАЙ НИКОЙ ДРУГ НАРОД, ОСВЕН ТВОЯ СОБСТВЕН е казал великия философ Ницше!

Неактивен Любомир Болгар

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 189
  • Country: 00
  • Карма: +57/-9
  • Пол: Мъж
  • Ариец
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #11 -: Септември 22, 2009, 18:08:26 »

22 септември 1908 година е топъл есенен ден, понеделник. В старата столица Велико Търново, в историческата църква “Свети Четиридесет мъченици” княз Фердинанд прочита пред министрите манифеста за обявяване на независимостта на България: “…Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ! „

22 септември 1908 година беше финалният акт от драмата на нашата национална революция, чрез който България завинаги застана в семейството на историческите нации в Европа. Кои са историческите предпоставки, за да бъдат добре разбрани значението и перспективите на този ден? Отговорът ще научите от проф. Андрей Пантев (снимката е предоставена от вестник “Дневник”) – един от най-популярните български историци. На този ден ние сме длъжни да признаем, че заветът на дейците на българското националноосвободително движение, на строителите на съвременна България, на онези, които дръзнаха да подготвят и да реализират българската независимост, е свързан с търсенето на повече политическа воля за съхраняване и развиване на българската държавност. Не само като знак на признателност към миналите поколения, но и като готовност да градим собственото си бъдеще, бъдещето на нашите наследници. Трябва да си дадем сметка, че българската кауза е успявала тогава, когато политиците са действали като истински национални лидери и когато са загърбвали своите дребни партийни сметки, своите лични или групови пристрастия.
22 септември 1908 - независима България22 септември 1908 – независима България

Границата между зависимостта и независимостта на българския политик търсят депутатите Веселин Методиев, Георги Близнашки, Борислав Ралчев и д-р Михаил Михайлов.

22 септември е празник на Демократическата партия. На този ден трябва да си припомним думите на Александър Малинов, министър-председател по време на обявяването на българската независимост. „На България – казва той – се пада да води българска политика“. От председателя на партията Александър Праматарски (снимката е предоставена от вестник “Дневник”) ще научите за основателите и следовниците, за техните идеи и принципи, които са останали неподвластни на времето.

С обявяването на своята Независимост България влезе в голямото европейско семейство – един процес, който започва през 1908 година и приключи с приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз. Българската независимост в глобализиращия се свят коментира Антоанета Приматарова – програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Тя беше зам. -министър на външните работи, посланик към Европейските общности и зам. -главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз.

В празничния ден в “Студио политика” търсим още един поглед към независимостта и зависимостта – тази на твореца. За творческата си свобода и трудностите по пътя към личната си независимост споделя Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. През 1999 година е носител на
22 септември 1908 - независима България22 септември 1908 – независима България

националната награда на името на Гео Милев за принос в развитието на българската култура, а още през 1995 г. френското национално радио и издателство “Медиан” я отличават в международен конкурс за най-добра драматургия. Пиесата на Яна Добрева “Пясъчен пъзел” е номинирана за конкурса на Британския съвет, при това – под патронажа на самия Харолд Пинтър.

Ще научите как опазва своята независимост и защо обича своята зависимост режисьорът Иглика Трифонова (снимката е предоставена от вестник “Дневник”). Тя е автор на филма “Писмо до Америка”, който бе избран да представлява България на 73-те номинации на Американската филмова академия в категорията за най-добър чуждоезичен филм. “Писмо до Америка“ – носител на много престижни български и международни награди, е просълзил много наши сънародници по света.

Източник: www.bg-history.info

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.10 Firefox 3.6.10
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #12 -: Септември 22, 2010, 20:33:02 »
http://i1.dir-i.net/CMS/2010/09/22/5e_7jvmrr.jpg
Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908 г.


На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йозеф (срещат във Виена) да съгласуват действията си.

Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда “известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в църквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

http://dnes.dir.bg/news/nezavisimost-tzarevetz-7130268?nt=10
« Последна редакция: Септември 22, 2016, 06:44:46 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 208
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #13 -: Септември 22, 2010, 20:54:41 »
Обикновена дата от календара. За някои. Но всеки истински българин трябва да отбележи тази дата със златни цифри! На този ден преди 102 години княз Фердинанд обяви независимостта на България! Тогава стана това за което са проливали кръвта си стотици хиляди българи през петте века турска власт. На този ден завърши войната за освобождение на България започната от Русия през 1877г, преминала през Плевен, Шипка, Стара Загора, Сан Стефано, Берлинския конгрес, Съединението, Сливница,… Българите показаха на света, че са сила! Те се опълчиха на Великите сили и отмениха решението на Берлинския конгрес, поставящ ни във васално положение на Султана! Нашите деди и прадеди бяха достойни БЪЛГАРИ! За тази Независима България те проливаха кръвта си през Балканската, междусъюзническата, Първата и Втората световни войни! Поклон, че я запазиха независима!!! БЪЛГАРИЯ! Нашата Родина! Преминала през изпитанията на времето и оцеляла! Българинът не е губил битка! Политиците ни са губили войни! Дори сега, когато живеем в мирно време, политиците губят Войната за България! Българските интереси се продават на чужди фирми! Българи стават турци без капка кръв да се пролее! Турци завладяват българска земя с пари, безкръвно! И нашите политици подкрепят членството на Анадола в Европейския съюз! Не осъзнават ли, че ислямизират България и Европа? Осъзнават, но финансовите интереси са над патриотизма им! Братя и сестри, нека си подадем ръка в името на Свободна Независима БЪЛГАРИЯ!!! Запомнете, че независимо от своите управници нашата Родина е велика! Човек има една майка и една Родина! За Родината, за майките ни, за децата ни, ДА СИ ПОДАДЕМ РЪКА! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!

Неактивен omerzen

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 4369
  • Country: bg
  • Карма: +562/-46
  • Пол: Мъж
  • България на българите
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Обявяване на независимостта на България, 22.09.1908
« Отговор #14 -: Септември 22, 2010, 20:55:12 »
Честита Независимост на всички Българи!   (y)
За да разберат европейците поведението на циганите, първо европейците трябва да разберат че циганите не са европейско население.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf