Автор Тема: Долината на тракийските царе  (Прочетена 6586 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 245
  • Country: bg
  • Карма: +11/-7
  • Пол: Жена
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #15 -: Юни 20, 2007, 22:34:43 »
Другата концентрирана тракийска общност е в североизточна България. Резерватът Сборяново е все още изпълнен със загадки, които трудно могат да бъдат разгадани поради изключителното вандалско отношение към древните могили, изравнявани от аграрните напъни на социализма.
« Последна редакция: Септември 18, 2016, 13:00:56 от Hatshepsut »
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.50 Opera 11.50
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #16 -: Август 04, 2011, 06:26:33 »
Реставрират храм-гробницата в могилата "Шушманец"

Храмът беше открит на 28 август 1996 г. от експедиция ТЕМП

През август започва реставрация и консервация на храм-гробницата в могилата "Шушманец" в Долината на тракийските царе. Това съобщи за БТА директорът на казанлъшкия музей д-р Косьо Зарев.

Храмът беше открит на 28 август 1996 г. от експедиция ТЕМП. Той е изграден през 4 в. пр. Хр., но е бил използван и като гробница. Храмът няма аналогия на Балканския полуостров, тъй като е единственият тракийски храм с колони и в преддверието, и в камерата.

Тук тракийската представа за строежа на Вселената е детайлно разработена. В средата на предверието се издига впечатляваща колона, която завършва с голям диск - символ на слънцето, разказа д-р Зарев. За реставрацията е поканен д-р Китан Китанов, възпитаник на Сорбоната.

Той вече имат опит с реставрация на гробниците в Крън и Оструша в Долината на тракийските царе, добави директорът на казанлъшкият музей. Средствата за консервация и реставрация са осигурени по съвместен проект на музея и община Казанлък, спечелен пред ОП "Регионално развитие".

Стойността на проекта е 1 115 087 лева. Средства са 100 процента безвъзмездна помощ и ще бъдат усвоявани чрез Министерството на културата.

http://inews.bg/Добри-практики/Реставрират-храм-гробницата-в-могилата-Шушманец-_l.a_c.458_i.100883.html
« Последна редакция: Август 13, 2012, 07:05:27 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #17 -: Юли 02, 2012, 11:51:11 »
Документалният филм „Севт безсмъртният: тайните на един тракийски цар" е един амбициозен проект, търсещ отговор на въпроса каква е скритата сила и мощ, каква е духовната и културна същност на тракийския народ, която от една страна е създала уникалните произведения, които днес достигат до нас, а от друга страна е повлияла върху най-големите умове на древността като Сократ, Питагор, Еврипид.
Филма е продукция на „Кресчендо филмс" -- Франция, „Гуд енд Бед Нюз" -- Белгия и „Палимпсест" - България в копродукция с ARTE-Франция, RTBF-Белгия. От българска страна филма е подкрепен от ИА „Национален филмов център".
През 2004 год. археологът Георги Китов, който провежда разкопки в Долината на царете отваря неограбена гробница. Богатството на предметите говори за царско погребение и постепенно учените го идентифицират като погребението на Севт ІІІ. Археолозите се натъкват на още едно неочаквано откритие -- бронзова глава, един шедьовър на древността, заровена пред входа на гробницата. Тръгвайки от находки в могилата „Голяма косматка" и серията от въпроси и догадки, които те предизвикват, филмът постепенно разкрива психологическия портрет на един тракийски цар и ролята му в една сложна епоха. Филмовия разказ се води като разследване, което ни води до уникалните технологии, вложени в изработката на намерените предмети, до неизвестни тракийски надписи и други изключителни находки.
Този филм е последен за големия български археолог д-р Георги Китов. Малко след заснемането на продукцията ученият почива. Георги Китов не само разказва за откритията си, прави професионален анализ на епохата, но е и консултант на филма заедно с Ружа Попова от Центъра по тракология „Проф. Александър Фол". Във филма са включени анализи и на други български учени: ст.н.с. Мария Чичикова-историк в НАИМ, Светла Цанева - реставратор в НИМ, проф. д-р Николай Овчаров - археолог в НАИМ, д-р Константин Бошнаков - историк. Интересно е и участието на водещи чуждестранни учени: д-р Луиза Лукопулу - историк в Национален Елинистически изследователски център в Атина, Клод Брикс - лингвист в Университет Нанси, д-р Грегорио Лури -философ в Университет Рамон Лул в Барселона.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=PbrsouZDJJo" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=PbrsouZDJJo</a>
« Последна редакция: Януари 01, 2013, 19:29:22 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #18 -: Август 13, 2012, 06:45:10 »
Долината на тракийските царе

Казанлък е вторият по големина град в област Стара  Загора,  разположен между южните склонове на Стара планина и  северните поли на Средна гора. Тук, в Долинната на река Тунджа /Тонзос/, се е намирал един от центровете на тракийската цивилизация, белязан днес със стотиците надгробни могили на тракийски владетели и аристократи, обитавали древната столица на одрисите.

През IV-III в. пр. Хр. земите по горното течение на Тунджа влизат в царството на тракийския владетел Севт III и заемат важно място в историческото развитие на Тракия през елинистичната епоха. Първото голямо държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V в. пр. Хр. от Терес І, чийто център е Казанлъшката долина. Тук, на левия бряг на река Тунджа в средата на ІV век пр. Хр. цар Севт ІІІ  построява столицата Севтополис – с дворец, прави улици, водопровод за чиста вода и каменни стени с отбранителни кули, които пазели града от нападения. В нея Севт ІІІ сече седем типа бронзови монети и за първи път в Тракия слага своя образ върху тях.

След археологическите открития през последните десетилетия този район бе наречен "Долина на тракийските царе".

В Казанлък се намира най-голямата и най-добре запазена в България тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО, идентифицирани са почти 1000 могилни некропола,  в които са погребани тракийски владетели и аристократи. Засега са в района са  проучени едва 100 от тези могили. В този смисъл община Казанлък разполага с изразена културно-историческа специфика и богати ресурси, които могат да бъдат промотирани  чрез иновативния проект „Докоснати от древността“ по Оперативна програма „Регионално развитие“.


Казанлъшка тракийска гробница /края на IV в. - началото на III в. пр. Хр./


Тракийската гробница в Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък за културно наследство на ЮНЕСКО. Открита през 1944 г., тя дължи международната си известност на уникалните стенописи. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха,  дело на неизвестен тракийски майстор, работил с четири основни цвята. Сцените отразяват исторически събития, свързани с живота на погребания тракийски владетел.

Гробница в могила “Голяма Косматка” /втората половина на V в. пр. Хр./


Запазените цветни орнаменти върху крилата на мраморната камерна врата символизират посоките на света и кръговрата на времето. В гробницата са открити великолепен златен венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем с пластична орнаментация, апликации за конска амуниция и др. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е необикновено одухотворена и детайлна. Тя е важно свидетелство за тракийските орфически обичаи. Най-вероятно тялото е било изгорено другаде, защото в гробницата не са намерени останки. Вместо това е погребана главата от статуята на Севт, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис.

Храм в могила “Голяма Арсеналка” / V в. пр. Хр./

http://mitrapr.com/domains/kazanlak/documents/2_198.jpg
Долината на тракийските царе

Подът във второто помещение предизвиква особен интерес, заради значението на подредените каменни плочи. Вдлъбнатата централна част, описана от плочите, представлява основният тракийски символ-божество - Слънцето. То е и центърът на Вселената, чийто строеж се проследява от другите три концентрични кръга, описани около него. В представите на траките вертикалният строеж на Вселената е изграден от три свята – подземен, земен и небесен. Срещу входа е разположено ритуално ложе, направено от масивни, добре обработени каменни плочи. Попадналите във фугите късове са от позлатен нагръдник с пластична украса и две златни украшения с формата на пчелички.

Храм в могила “Шушманец” /края на V - началото на ІV в. пр. Хр.) /

 Уникална монументална каменна постройка, проучена през 1996 г. от експедиция ТЕМП. Построена е като храм и използвана поне 150 години. Има коридор-двор, правоъгълно преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла камера с куполно покритие. Преддверието е подпряно от колона с капител във форма на почитания от траките ашик, а купола се поддържа от блестяща дорийска колона. Тя завършва с диск, изпод който излизат радиално 15 каменни плочи – символи на слънчеви лъчи. Градежът няма аналогия на Балканския полуостров, тъй като е единственият тракийски храм с подобен купол и с колони и в преддверието, и в камерата. Тук тракийската представа за строежа на Вселената е детайлно разработена. В средата на предверието се издига впечатляваща колона, която завършва с голям диск – символ на слънцето.

Храм в могила “Грифони” / V в. пр. Хр./

 Храмът в могила “Грифони” е изграден, след което в него е извършено погребение на знатен тракиец. Наречен е „Грифони” заради изобразените над входа глави на тези митични чудовища, съчетаващи тяло на лъв и глава на орел. Градежът от каменни блокове е най-добре изпълненият куполен строеж от тази епоха, което го отличава от останалите паметници на тракийската архитектура.

Гробница в могила “Светица” /втората половина на V в. пр. Хр./

 През V в. пр. Хр. в гробницата е извършено погребение на тракийски владетел, последовател на орфизма. Най-значителните находки в гроба са неговата златна маска  с индивидуални черти – единствената открита до момента в тракийските земи, и неговият пръстен-печат. Владетелят е погребан в пълно въоръжение: броня, два меча, върхове на копия и множество стрели. Находката е една от най-богатите не само в Долината на тракийските царе, но и в цяла България.

Храм в могила “Оструша”/ ІV в. пр. Хр./

http://mitrapr.com/domains/kazanlak/documents/1_197.JPG
Долината на тракийските царе

Гробнично-култовият комплекс има шест помещения. В квадратната югозападна камера ритуално е пренесен в жертва кон. Таванът на гробницата впечатлява с касетъчната си структура и единственото запазено изображение на изящна женска глава. Централната камера е издълбана в един единствен гранитен блок с тегло около 60 тона.  Около ІV в. сл. Хр. гробнично-култовият комплекс е бил ограбен от ранните християни, а стенописите върху тавана – унищожени като езически.

Мегалит „Вратата на слънцето“


Уникален паметник от древността в землището на с. Бузовград, намиращ се на около 6 км южно от Казанлък. Според учените комплексът от съоръжения е служил и като древна астрономическа обсерватория за наблюдение на слънцето. Това засега е най-ранният култов паметник за масова обредност в чест на Бога-Слънце и Великата Богиня-майка, открит и проучен на територията на Долината на тракийските царе. Според хипотези на изтъкнатия траколог проф. Александър Фол и на д-р Алексей Стоев, ръководител на екип от астрономи, тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били древни обсерватории. Това се отнася не само за мегалита, но и за голяма част от архитектурните съоръжения на траките в Долината. Общото между всички тракийски светилища е удивителната точност, с която са ориентирани към Слънцето - върховния бог на траките. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както и есенното и пролетното равноденствие. Тракийските владетели, които са били най-близко до Бога-Слънце, са наблюдавали небето от светилищата и през деня, и през нощта и са имали завидни астрономически познания. Културата на всички познати древни цивилизации е била ориентирана спрямо звездното небе. Както показват последните археологически открития, това се отнася и за траките, обитавали нашите земи. Всеки владетел, всеки жрец е следял събитията, които се случват на Небето, защото космичният закон, формулиран от Хермес Трисмегист, гласи: “Както е горе, така е и долу и както е долу, така е и горе”, т.е нищо не се случва на Земята, без за това да има знак на Небето.

http://www.dokosnatiotdrevnostta.eu/index.php?t=26
« Последна редакция: Август 13, 2012, 12:08:43 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #19 -: Август 13, 2012, 07:21:32 »
Започват разкопки на нова тракийска могила

Започват разкопки на нова тракийска могила в Долината на тракийските царе.

Oтпуснат е поредният транш за археология на стойност почти 1 млн. лв., с които ще продължат археологическите разкопки и реставрационните дейности в цялата страна.

Сумата ще бъде разпределена между няколко обекта.

Най-много средства са отделени за тракийското наследство в Казанлък - 350 хил. лв., съобщава kazanlak.com.

При скорошното си посещение в Казанлък на вицепремиера Дянков и министъра на културата Рашидов двамата съобщиха, че държавата ще предостави общо 1,5 милиона лв. за подготовка и реализиране на проект, който да гарантира номинацията на Долината на тракийските царе за списъка на защитените от ЮНЕСКО обекти.

С отпуснатите 350 хиляди лева ще се изработи общ устройствен план на Долината на тракийските владетели, както и три проекта за нови защитни постройки на Оструша, Хелвеция и Грифоните, които от години са покрити с неподходящи за съхраняването и експонирането им съоръжения.

С 50 хиляди лв. Историческият музей „Искра" ще започне и разкопките и консервацията на още една тракийска могила - тази край Бузовград.

Идеята на археолозите е с експонирането на новия паметник и включването му в туристическата карта на Долината, да се създаде уникален туристически комплекс между гробницата и древния мегалит „Вратата на слънцето", използван от древните траки като светилище и обсерватория.

След като до края на годината бъде завършен проектът за социализация и консервация на храма-гробница Шушманец, той също ще бъде включен в маршрута за културен туризъм.

В Долината на тракийските царе Казанлък са регистрирани над 1000 тракийски могили, от които са проучени по-малко от 10%.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=580449
« Последна редакция: Септември 20, 2013, 12:17:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #20 -: Септември 20, 2013, 12:15:28 »
Мъглижката гробница


фриз  Мъгжлижка гробница

Източният район обхваща днешната община Мъглиж и селата в нея. Археологическите разкопки на надгробни могили се ограничават предимно в землището на гр. Мъглиж. В него има дванадесет надгробни могили. През 1965 г. в една от тях е открита Мъглижката гробница.

Тя е разположена в южната част на могилия насип, като почти достига до центъра на могилата. Входът ѝ е ориентиран на юг. Състои се от малко предверие, две правоъгълни отделения от двете му страни, дълъг дромос и гробна камера. Общата дължина на гробницата е 21,79 м. Гробната камера и конструктиво свързаното с нея помещение са изградени от тухли, а останалата част - от ломени камъни, споени с калов разтвор. Предверието е дълго 4,15 м и широко 2,65 м. То не е свързано конструктивно с останалата част от гробницата. Начина му на градеж се отличава с небрежност и нестабилност. Вътрешните му стени имат дебелина от 1,10м. със запазена височина около метър. Двете, разположени встрани от предверието помещения също нямат конструктивна връзка с останалата част от гробницата.


Мъглижката гробница. План по Людмил Гетов

Предверието е свързано с дромоса посредством малък отстъп навътре - по около 0,30 м от двете страни. На това място е бил оформен  външният вход на гробницата, снабден с масивна, двукрила дървена врата. От този вход е запазен изцяло прагът, изграден от четири каменни плочи. Дромосът на гробницата представлява дълъг и тесен коридор, разделен на две приблизително еднакви части. Общата му дължина възлиза на 9,15 м. Предната му част е широка 1,80 м. като постепенно се стеснява. Зидовете му са нестабилни и са запазени до първоначалната си височина 2,20 м. Бил е покрит с дървени греди. Подът на дромоса и на предверието е от трамбована глина. Дромосът кореспондира със следващото помещение посредством солиден вход, оформен във вид на рамка от четири добре обработени каменни блока с размери: височина - 2 м. и ширина: долу - 1,25м и горе - 1,10 м. През този вход се влиза в помещение с правоъгълен план (отделение I). Изградено е като дромоса и има същата ширина. Дължината му е 3,40 м. запазената височина на зидовете е 2,20 м. Покритието е било от хоризонтално наредени дървени греди. Останалата част на гробницата включва още едно правоъгълно помещение (отделение II) и самата гробна камера., които обаче са изградени от тухли, споени с хоросанов разтвор. Входът към него представлява правоъгълна рамка от четири каменни блока със светъл отвор - височина 1,32 м.и ширина 0,75 м. В тази част покритието е осъществено чрез техниката на фалшивия свод, получен от надвесването на всеки следващ ред тухли над долния. Засводяването е започнало още от пода. Подът на помещението е хоросанов. Отделение II  е конструктивно свързано с гробната камера. Нейният план е с леко трапецовидна форма. Дължината ѝ е 3,16 м, а ширината ѝ - при входа - 2,00 м. и в дъното 2,20 м. Тук засводяването е осъществено също посредством фалшив свод, но не започва от входа, а от седмия ред тухли. Върху двете дълги стени на камерата на височина 1,96 м. от пода са запазени следи от железни куки. Подът е хоросанов.

В дъното на гробната камера са открити останки от разрушено тухлено гробно легло, долепено до късата страна. Ширината му е 0,85 м., а приблизителната височина 0,75 м.

До източната част на гробната камера личат останки и очертания на друго, по-малко легло или подиум. Стените на всички помещения на гробницата отвътре са измазани с глинен хастар, върху който е намазана тънка хоросанова  мазилка с щукатура.

Гробницата е била ограбена още в древността. Голяма част от стенописите са били умишлено унищожени. Затова е трудно да бъде реконструирана декоративната украса на помещението.

Страните на дромоса са били разделени на хоризонтални пояси - най-долу, непосредствено до пода е имало релефен пояс с ширина 0,81 м, оцветен в червено. Ширината на разположените над него пояси не може да се определи точно, но те са били в следната последователност: широк пояс от помпеанско червено, тесен пояс в черно и други  два - съответно жълто и бяло. Същата декорация има и отделение I  на гробницата. Отделение II  е оцветено изцяло в бяло с изключение на пода, който е розов.

Декорацията на гробната камера включва следните елементи: цокъл от ортостати, основна стена в помпеанско червено и фриз. Фризът е основният елемент на декоративната украса на гробната камера и се състои от редуващи се амфори и палмети. В центъра на композицията е разположена амфора. Тя е оцветена в черно. Върху нея последователно едно над друго има три полета, оцветени в червено. В най-горното от тях, разположено на шийката на амфората е изобразена десетлистна палмета в сребристосив цвят. В средното поле е изобразена колесница с два коня, препускащи наляво. Фигурата, която ги води държи в дясната си ръка камшик. От другата амфора са запаени само части от централното и долното поле. Изображенията не са много ясни. Различават се фигура на мъж, обърнат на дясно, срещу когото има фигури на две жени, облечени в дълги хитони. Върху долното поле са се запазили два хералдически разположени грифона, вдигнали високо единия си преден крак. Палметите са рисувани с червен цвят и се състоят от един централен лист, от двете страни на който има по пет дъговидно извити листа.

Датирането на гробницата е трудно. Вследствие на ограбването ѝ, не са открити никакви предмети от гробния инвентар. Все пак, строителният материал подсказва, че тя се вмества в периода на съществуването на Севтополис - края на IV - средата на III в. пр. Хр.


Използвана литература:

Гетов, Л. "Мъглижката гробница", С, 1988 г.

http://traciantombs.blogspot.com/2013/07/blog-post_31.html
« Последна редакция: Март 06, 2015, 07:45:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #21 -: Октомври 02, 2013, 21:03:23 »
Тракийски некропол в могилата Шушманец край гр.Шипка

Храмът в могилата ”Шушманец” край гр. Шипка е открит през 1996 г. Датира се от IV в пр. н.е. и за последен път в него е извършено погребение. Уникален е с това, че е единственият досега открит тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата. Гробната камера е толос , с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка за врата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера.Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йониска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса. От средата на кръглата камера до купола се издига колона, която подпира голям кръгъл диск. Архитектурата на храма наподобява слънчев диск с лъчи и това го прави един от най-красивите шедьоври на древнотракийското изкуство.

 Освен животните (4 коня и 2 кучета пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Г. Китов предполага , че гробницата е била изградена в края на 5 в. пр. Хр. и е била използвана през 4 в. пр. Хр.







https://www.facebook.com/media/set/?set=a.239159429570794.1073741980.179249492228455&type=3
« Последна редакция: Януари 21, 2017, 20:21:04 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #22 -: Март 06, 2015, 07:36:49 »
Тракийската могила Голяма Косматка


Голяма Косматка е тракийска могила край град Шипка, България, в която на 21 септември 2004 г. д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон.

Тя е изградена през V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук.


Гробница в Голямата Косматка - план


Гробница в Голямата Косматка - разрез

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала и каничка, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.

Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел. Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт , предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0


Голямата Косматка е тракийска могила, разположена на 1 км южно от град Шипка, в  която на 21 септември 2004 г. археологът д-р Георги Китов открива една от най- величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазения гроб на тракийския  цар Севт III.  Гробницата е строена през втората половина на V в. пр. Хр. В нея са  открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и  шлем, апликации за конска амуниция и др., които са представени в Историческия  музей в град Казанлък. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата  бронзова глава от статуята на Севт III, важно свидетелство за тракийските орфически  ритуали. Храмът гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо  куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни  каменни блока, единият от които тежи над 60 т. При погребението е зазидан входът  на кръглата камера и на преддверието, конят на владетеля е принесен в жертва, а  коридорът е ритуално опожарен. Гробницата е част от Долината на тракийските царе.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33959

Голямата косматка-виртуална обиколка:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=q3UMp4JuUqg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=q3UMp4JuUqg</a>


Безспорно едно от най-големите открития в долината е това на гробницата в могилата Голямата Косматка. При това откритието е важно не само поради факта, че гробницата е измежду най-големите, при това рядко срещани неограбени гробници и съдържа изключително богат гробен инвентар, но и поради обстоятелствата които я определят като предполагаемият последен дом именно на Севт III. Съоръжението е разкрито на 24 септември 2004 г. от Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП   под ръководството на Георги Китов на 1 км южно от гр. Шипка и на 12 км северно от гр. Казанлък..
Било е построено в предварително натрупан за целта могилен насип, вероятно още в края на V - началото на IV в. пр. Хр, Предполага се, че повече от век е използвано като храм в който са извършвани орфически практики. Състои се от дромос и три камери с различен план - правоъгълна, кръгла с куполно покритие и правоъгълна, изградена в монолитен блок.

Храмът има представителна фасада, зад която има необичайно дълъг 13 м дромос. Той е бил изграден от ломени камъни и покрит с дървени талпи, с каквито е бил покрит и подът му. В неговия край следва втора фасада зад която се намира първата камера. Тя е с правоъгълен план. Изградена е от квадри и е покрита с фалшив свод. Подът е застлан с каменни плочи. В нея е бил погребан кон, намерен в пълен анатомичен ред.

Втората камера е с кръгъл план и куполно покритие с кошеровидна форма. Тя също е изградена от квадри, а подът отново е застлан с каменни плочи. В нея са открити три човешки зъба и клонче от златен венец.

Вратата между първите две камери е двукрила, касетирана, с пластично оформени "гвоздеи" и две кръгли пластики на всяка от тях, изобразяващи Хелиос и Медуза. (според  Валерия Фол , това са Хелиос и Дионис като двете същности на Сабазий)


От кръглата камера се влиза в трета с правоъгълен план, изсечена в монолитен блок с тегло над 60 тона и покрита с втори монолитен блок, моделиран двускатно. В нея е изсечено погребално ложе и маса. Тъкан със златни нишки е покривала ложето и пода, а върху нея е бил нареден гробният инвентар. Самото тяло липсва - предположенията са, че погребанието е било извършено чрез трупоизгаряне.


Гробният инвентар включва златен погребален венец с дъбови листа,  златен киликс, златна конска амуниция, интересен съд - сребърна средиземноморска мида, затваряща се с шарнир, чието приложение вероятно е на козметична кутия, златна апликация с глава на лъв, бронзов шлем със сребърна пластика на челото и надпис Севт, два бронзови наколенника с женски глави, меч, чиято ножница е орнаментирана със златни апликации, ножче със златна дръжка, сребърна фиала, амфори и различни съдове.


Няколкото надписа Севт (върху шлема, фиалата и дръжка от каничка) дават основания да се предполага, че това е неговата гробница. Самият погребален ритуал е извършен в началото на III в. пр. Хр. Така съоръжението променя функцията си от хероон в гробница. Погребан е конят в първата камера. зазидани са входовете на всички камери, а дървената конструкция, представляваща дромоса е опожарена. Вследствие на това действие земната маса от могилния насип  се е срутила и е бил прекъснат достъпа до гробницата.


На около 7 метра от външната фасада, на дълбочина 4 м е била заровена бронзова глава, вероятно на мъртвия владетел, ако се съди по приликите с образа върху монетните емисии на Севт. Произведението е шедьовър на античната скулптура и е дело на гръцки майстор. Има спор дали това е Фидий или Лизип. Везните клонят към школата на втория. Отлята е от бронз, като очите са изработени от полускъпоценни камъни. Дълго време битува твърдението, че главата е отсечена от статуя в цял ръст на владетеля. Истината е, че няма доказателства за това. По мненията на специалисти, краищата на врата изглеждат така, както ако е отлята самостоятелно.

http://traciantombs.blogspot.com/2013/08/golyamata-kosmatka.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #23 -: Март 26, 2015, 07:10:11 »
Долината на тракийските царе

Ако Египет има ''Долината на царете'', България има '' Долината на тракийските царе''. Така се нарича районът от Казанлъшката котловина, който е много богат на тракийски гробници и други артефакти от Античността. Тук са били погребвани тракийски царе и видни представители на тракийската аристокрация. В района на град Казанлък са описани около 1000 могили като едва 10% от тях са проучени. Откритията започват в средата на XIX век с Казанлъшката гробница, десетилетие по-късно при строежа на язовир Копринка древния град Севтополис, гробници и градския некропол (1953 г.), гробниците край Крън и Мъглиж (1965 г.).
В периода 1992-1997 г. в хода на проучванията на експедиция ТЕМП са разкрити 11 подмогилни съоръжения (Запрянова могила, Малката могила, Могила Голяма Арсеналка, Могила край село Габарево, Могила на грифоните, Могила Оструша, Могила Хелвеция, Могила Шушманец, Сарафова могила, Сашова могила, Славчова могила).
През следващите години са открити нови артефакти от могилите в района като най-известните от тях са златната маска от Светицата и бронзовата глава от Голяма Косматка. Откритието на царско погребение и втора златна маска в Далаковата могила през 2007г. край сливенското село Тополчане и погребения на аристократи в Друмева могила край Старо село и Якимова могила край Крушаре разширяват географията на Долината по поречието на река Тунджа в Сливенския край. В Долината е видна приемствеността на траките наследили културата от жители обитавали района столетия преди развитието на тракийската цивилизация.
В 2004 г. в могила "Светицата" е разкрита каменна гробница - саркофаг, в която според археолозите е погребан одриският владетел Терес I. Намерена е и масивна златна маска, реалистично изобразяваща мъжко лице, бронзова ризница с железни обкови, железен крив меч и нож, два червенофигурни съда, бронзови стрели, цели и фрагменти бронзови и сребърни съдове - чаши, кана и др. от края на 5 - началото на 4 в. пр. Хр. В могила "Голямата Косматка" е намерена открита гробница с коридор и три камери с различен план - правоъгълна, кръгла с купол и каменен саркофаг от монолитен блок с двускатен покрив и каменно ложе; мраморна двукрила врата. Въз основа на намерените артефакти се предполага, че тук е бил погребан прочутият тракийски цар Севт III.
Паметниците в Долината свидетелстват, че траките са били отлични строители, сръчни златари, металурзи и грънчари и са внесли своя принос в развитието на античната цивилизация. В някои от гробниците-храмове на траките се откриват великолепни стенописи, които ни дават изключително ценна информация.

Казанлъшката гробница:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=WVdUWOqSnJY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=WVdUWOqSnJY</a>
« Последна редакция: Август 02, 2016, 14:33:22 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.82 Chrome 52.0.2743.82
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #24 -: Август 02, 2016, 14:27:52 »
Долината на тракийските царе влиза в листата на ЮНЕСКО

На 28 юли в Стрелча тържествено и с изложба бе отбелязана 40-годишнината от откриването на гробницата в Жаба могила - първото подмогилно съоръжение, открито през 1976 г., с което най-известният изследовател на тракийското археологическо наследство по нашите земи - Георги Китов, сложи началото на своята звездна кариера като археолог. До 12 август пък в галерия "Средец" на Министерството на културата може да се види уникална фотоизложба - "Царският некропол на тракийския град Севтополис". Автори на фотосите са известните фотографи Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев, Стефан Димов. Изложбата, посветена на 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО, бе открита миналата седмица и показва осем тракийски гробници в Казанлъшката долина, с които през октомври България ще кандидатства за вписване в листата на световното културно наследство като групов обект - разширение на знаменитата Казанлъшка гробница, която е в листата на ЮНЕСКО от 1979 г. 
И осемте, представени в изложбата, гробници са открити от доц. Георги Китов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той ни напусна на 14 септември 2008 г. - внезапно, по време на работа в култовия тракийски комплекс в Старосел, Пловдивско. Китов е разкопал над 400 тракийски могили в различни краища на страната, открил е над 30 гробници и други подмогилни съоръжения, сред които и тази в Александрово до Хасково - вторият богато стенописан тракийски храм след Казанлъшката гробница.
Осемте гробници, които ще разширят тракийския ансамбъл, са разположени между Казанлък, с. Крън и гр. Шипка. Те са сред най-добре съхранените и представителни образци на тракийската гробнична архитектура - много различни и впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си строителните умения на древното племе одриси, обитавало тези земи и достигнало върхов разцвет от края на V до средата на III в. пр.Хр. Повечето от гробниците имат художествено изработени двукрили каменни врати и гробно ложе в погребалната камера. Двете камери в гробниците в могилите Оструша и Голяма косматка са оформени изцяло с монолитни гранитни блокове, което ги прави впечатляващи. 
След 1986 г., когато Китов за едно лято открива в района три гробници - Грифоните, Хелвеция и Шушманец, той утвърждава идеята си мястото да бъде наречено Долината на тракийските царе. Паметниците тук дават нагледно потвърждение за погребалните вярвания и обреди на траките, които са част от тракийския орфизъм, развит като теория от известния наш траколог проф. Александър Фол. Самият Китов обясняваше, че откритите от него подмогилни паметници са не просто гробници, а култови храмове, използвани за поклонение. В България са открити не повече от 70 такива съоръжения, като от останалите 35-40 повечето са намерени от иманяри и много малко са открити от археолози. При мащабните разкопки в Казанлъшката котловина екипът на Китов открива и проучва 15 гробници.   
Край Казанлък се намират и останките на град Севтополис - смята се, че е основан от тракийския цар Севт ттт и е бил столица на одрисите в тV в. пр.Хр. Открит и проучен е при строителството на яз. "Георги Димитров" ("Копринка"). Бил е проучен изцяло до 1954 г., преди да остане на дъното на язовира. Според Георги Китов гробницата в могилата Голямата косматка принадлежи именно на Севт ттт, за което може да се съди по намерения в нея шлем и предмети с надпис "Севт", както и по бронзовата глава, открита пред гробницата. Чертите на скулптурния портрет наподобяват изображенията на този цар върху монетите, които е сякъл.     
Във вярванията на траките царят е възприеман като бог - син на Великата богиня майка. Погребван е най-често с колесница с конете и с много дарове. При погребалните обреди този, който трябва да отиде в Отвъд, е бил разчленяван на 7 части, погребвани в пространството наоколо. Затова в тракийските гробници обикновено върху каменното погребално ложе не се откриват костни останки. Затова пък намерените в тях множество златни и сребърни предмети свидетелстват за богатството на погребаните аристократи - красиви съдове, накити, пръстени, богато украсени елементи, оръжия и конско снаряжение с богата украса и пр. Поразяват с изяществото си златният венец, оръжията и съдовете от могилата Голямата косматка, златният пръстен и масивната златна маска от гроба в могилата Светицата. Всъщност без маската и бронзовата глава на Севт не минава нито една тракийска изложба, която България организира по света в последните години.   
Едно пътешествие в района в събота на 30 юли показа, че в момента гробниците в Голямата косматка, Оструша, Шушманец, Светицата, Голяма Арсеналка са отворени за посетители. Любителите на културния туризъм могат да намерят много интересни подробности за архитектурните подмогилни съоръжения в царския некропол и за находките в тях в историческия музей "Искра" в Казанлък. 
Преди описанието конкретно на осемте гробници, ще цитирам само думите на арх. Уляна Малеева - директор в МК, при откриването на фотоизложбата в зала "Средец": "Убедени сме, че със съвместните усилия на институции, местна власт и експерти ще бъде представена добре подготвена за ЮНЕСКО номинация и тези тракийски надгробни могили ще заемат своето заслужено място в списъка на световното културно наследство".


Казанлъшката гробница, открита при изкопни работи през 1944 г., е включена от ЮНЕСКО в листата на световното културно наследство през 1979 г.

Оструша


Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила (най-голямата в целия некропол) през 1993 г., изграден към средата на IV в. пр.Хр. и след това - на няколко етапа. Бил е храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл.Хр. С размерите и плановото си решение храмът се нарежда сред най-забележителните архитектурни постижения в древна Тракия.
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Характерен е таванът на гробницата - в прецизно издялани орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя, които са били инкрустирани със злато. Стенописите са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси, били са шедьовър на тракийското изобразително изкуство, като според Георги Китов художествената им стойност е по-голяма дори от стойността на тези тези в Казанлъшката гробница.
В могилата са открити конски скелет (открито е острието на нож, забит в гръдния кош на животното, принесено в жертва), части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения, оръжия, сребърна кана, сребърни апликации за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други ценни предмети.
Камерата, разположена на източната страна, е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата, разположена на югозападната страна на комплекса, е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камера са по-малки по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага, че са ползвани за своеобразни дарохранителници, опразнени при ограбването на гробницата. Комплексът няма аналог в целия античен свят и по общата си площ - почти 100 кв. м, по броя на помещенията си - шест, както и по цялото си архитектурно оформление.

Голяма Арсеналка


Тракийският храм-гробница в могилата Голяма Арсеналка е открит през 1995 г. Могилата е разположена в землището на с. Шейново и името си дължи на близостта с филиала на завод "Арсенал". Гробницата е датирана към V в. пр.Хр. Според Георги Китов тя е била ограбвана няколко пъти още в древността, в нея са открити само части от златни украшения във фугите между камъните. Стените са от плътно наредени един до друг гранитни блокове. Характерна особеност на гробницата е каменният кръг, наподобяващ слънце в центъра на куполната част на камерата. Скелет на кон, части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения са открити в преддверието.
В центъра на пода на куполната камера има кръгъл гранитен блок, вдлъбнат в средата, а около него са подредени пръстеновидно три концентрични пояса от плочи. 

Сарафова могила


Сарафова могила се намира до с. Крън, на около 5 км северно от Казанлък. Гробницата под могилата е открита през 1995 г. и е датирана към IV-II в. пр.Хр. Некрополният комплекс се състои от коридор, изграден от добре обработени каменни блокове, и две правоъгълни помещения, иззидани от отлично изработени тухли (това е един от двата съхранени в България антични некрополи, изградени от тухли). Стените на помещенията са покрити с щукатура и хоризонтални пояси в бяло, черно, червено, оранжево, жълто. Двускатният покрив е бил покрит с добре изработени, художествено изпълнени плоски и извити керемиди, което потвърждава, че траките първи в античния свят са въвели керамиката като строителен материал.
Според Георги Китов, гробницата не е била ограбена, а съзнателно опразнена от скъпите погребални дарове още в древността и използването й е прекратено. В коридора са открити останки от конски скелет, дребни топчета от погребален златен венец, позлатени глинени украси и амулети.
 
Грифоните


Гробницата е открита през 1996 г, Тя е една от трите, заедно с Хелвеция и Шушманец, датирани към V-тV в. пр.Хр., които екипът на Китов разкрива за едно лято. Тази есен предстои Грифоните и Хелвеция да бъдат защитени с нови постоянни покрития. Във връзка с новата защита спасителни археологически разкопки прави екип с ръководител спътницата на Китов - Диана Димитрова от НАИМ-БАН. 
Грифоните е най-западната от трите могили и е най-добре запазената каменна куполна гробница. Изградена е от големи, отлично обработени каменни блокове. Състои се от дълъг коридор, изграден от речни камъни и кал, правоъгълно помещение с двускатен покрив и кръгла камера с куполно покритие. Входовете на двете помещения са затваряни с двукрили каменни врати, които са били разбити още в древността, когато гробницата е била ограбена. 
Храмът-светилище е наречен Грифоните заради изобразените над входа глави на грифони - митични чудовища с тела на лъв и орел. От каменните блокове на фасадата са моделирани колони, а над тях - фалшив фронтон, украсен по краищата с полупалмети, на които основното листо е удължено, извито и заострено, за да прилича на клюн на грифон. Над фасадата е запазена част от покривно покритие от керемиди.
Врата, еднаква с вратата при фасадата, е затваряла входа на камерата. Тя е с кръгла основа и е покрита с купол. Подът на преддверието и камерата е покрит с каменни плочи. По стените на камерата личат дупки от метални пирони, които са намерени по пода - вероятно участниците в тракийските мистерии са окачвали на тях дрехи и ритуални предмети. Срещу входа на гробната камера е разположено ложе от каменни плочи. Пред него има стъпало от каменен блок, измазано с мазилка. Отпред на стъпалото са моделирани лъвски лапи и има фуга, оцветена в т.нар. помпеанско червено.

Хелвеция


Гробницата Хелвеция е открита от Георги Китов в сътрудничество с швейцарската фондация "Хелвеция" през 1996 г. Това е един от най-неразгаданите и мистични тракийски храмове, откривани у нас. Въпреки, че са в един некропол заедно с Шушманец, те са съвършено различни по план и пространствено решение. 
Входът е насочен на юг. Коридорът (дромосът) е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка. Границата между живота и смъртта поставя портата, след която е гробната камера. Дромосът и камерата са с отвесни стени, оформени като дъга, пресечена от тавана. По стените на входа се наблюдават петна, за които е установено, че са от конска кръв - очевидно от принесеното в жертва животно, чиято кръв е изтичала в специални улеи. Намерени са останките на ритуално убития кон. Входът е оформен като стилизирана женска вагина, символ на женската утроба, раждаща живота. Възможно е храмът да е бил посветен на Великата богиня майка. При траките символичното оплождане на утробата в деня на лятното слънцестоене е съществен елемент от култовите вярвания.
Върху стените на храма с дълбоки врязани линии са имитирани контурите на каменни блокове. На места под нарушена мазилка се виждат многоцветни стени, което според Георги Китов показва, че храмът е ползван за обреди на култа, преди в него да бъде извършено погребение за обожествяването на владетел при преминаването му в Отвъд.   
Източното крило на вратата е било оцветено в червено (светлина), западното - в черно (мрак), олицетворяващи дневния и нощния образ на бога Дионис-Загрей. Погребалните дарове са ограбени още в древността.

Шушманец




Храмът в могилата Шушманец е открит през 1996 г. Състои се от широк коридор, наподобяващ двор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона. И тази гробница е ограбена в древността. Уникалното й архитектурно решение я нарежда сред най-представителните образци на тракийската архитектура. Тя е единствената с подпиране с колони и на преддверието, и на камерата. 
В преддверието са принесени в жертва 4 коня и 2 кучета. Входът за кръглата камера е затварян с двукрила каменна врата с касетирана повърхност и изображения на стилизирани въртящи се слънчеви дискове, по-късно скрити под плътен слой червена боя. Над входа към централното помещение е моделиран фалшив фронтон с палмета и полупалмети в краищата. Колоната в централната камера е блестящо бяла и завършва с голям диск, символизиращ слънцето, изпод който излизат 15 радиално разположени каменни плочи - слънчеви лъчи. Стените в камерата са разделени на три пояса, разположени един над друг. Те символизират подземния, земния и небесния свят. Най-долният чрез 7 колони е разделен на седем вертикални полета. Всяка от полуколоните има десет надлъжни жлеба. Според траките Космосът се развива в 10 степени, а на 7-та умира царят (богът) и затова останките на погребания са били разчленявани на 7 части. 10-те колони в гробницата в Старосел и 10-те кариатиди в голямата гробница в Свещари са също символи на степените в развитието на Космоса.

Голямата косматка




Гробницата на тракийския цар Севт ІІІ в могилата Голямата косматка е един от най-монументалните паметници в района. Открита бе през 2004 г. В нея екипът разкри истинско съкровище от златни и сребърни предмети, което стана причина за съвременен нашенски екшън. По разпореждане на Бойко Борисов, главен секретар на МВР тогава, в гробницата бяха арестувани за цяла една нощ целият археологически екип, както и председателят на БАН акад. Иван Юхновски, и директорът на НАИМ-БАН проф. Васил Николов, които Китов бе повикал заради невероятното откритие. Полицията окупира учените в гробницата и претърсва до джоб и "до чорап", за да не... откраднели нещо. Бях участник в среднощното търсене на начин за освобождаването им, та помня думите на големите наши учени на сутринта: "Такова унижение не сме преживявали". 
Гробницата на Севт ІІІ е строена през втората половина на V в. пр.Хр. Сред погребалните дарове в нея бяха открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и пр., които са представени в Историческия музей в Казанлък. Второ откритие е свързано с гробницата - пред фасадата екипът разкри ритуално погребана бронзова глава на Севт ІІІ, която е "перлата" на всяка българска тракийска изложба днес. 
Храмът гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 т. Трите помещения са градени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера - на едното крило е изобразен бог Дионис в слънчевия му дневен образ, а на другото - в нощното му превъплъщение на земята и нощта. Във вярванията на траките бог Дионис-Загрей - син на Великата богиня майка, е един в две лица - дневно и нощно. 
В правоъгълната камера има ритуално ложе и ритуална масичка за култовото използване на храма, докато в него е било извършено пищно погребение на владетеля. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което доказва, че в началото на ІІІ в. пр.Хр. тук е погребан Севт ІІІ - владетелят на Одриското царство. При погребението е зазидан входът на кръглата камера и на преддверието, конят на владетеля е принесен в жертва, а коридорът е ритуално опожарен.

Светицата




През 2004 г. екипът на Китов проучва и могилата Светицата между гр. Шипка и с. Крън. Разкрит е зидан гроб с размери 178 на 316 см и с ориентация изток-запад. Изграден е от каменни блокове, положени в дълбока яма. Отгоре е покрит с шест трапецовидни каменни блока с дължина над 2 м, които му придават форма на саркофаг. Отвътре стените на гроба са били частично оцветени в сакралните за траките цветове червено и черно. По пода на гробницата са открити кости от тялото на погребания. Предполага се, че е бил воин (има хипотеза, че е владетелят Терес), положен в саркофага с почти пълен комплект въоръжение. В северозападния ъгъл е изправена броня от бронз и желязо. По лицевата и гръбната част на бронята има барелефи с човешка мускулатура. По ограничаващите гърдите и плещите релефни линии са врязани изображения на пълзящи чудовища.
Безспорно най-значимата находка тук е масивният съд-фиала, моделирана като човешко лице - маска. Изпълнявала е ролята и на чаша за пиене. Изработена е от 23-каратово злато и тежи 673 г. Датирана е към средата на V в. пр.Хр. Сред находките е и златен пръстен-печат от същото време.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=72904

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8620
  • Country: bg
  • Карма: +505/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.90 Chrome 60.0.3112.90
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Долината на тракийските царе
« Отговор #25 -: Август 11, 2017, 21:41:49 »
Първата столица на траките грейва над село Васил Левски


Тракийският селищен център от VI-V век преди Христа до село Васил Левски да се превърне в археологическа атракция и да придобие статут на национален паметник на културата, предвижда съвместен проект на община Карлово и Археологическия музей в Пловдив. 
Община Карлово е  сключила договор с екип от специалисти, които да подготвят документацията и да я внесат в културното ведомство. Новият статут на археологическата ценност
 
ще даде възможност на общината като собственик да търси финансиране чрез европейски проекти за социализацията на обекта и представянето му като туристическа атракция. Идеята е до мястото, където днес са консервираните останки на царска резиденция, градски жилища и храм,  да бъде изграден път. Край тях ще  бъдат построени информационен център и зали, в които да се експонират част от находките. Мултимедия ще връща туристите 2500 години назад във времето и ще илюстрира живота в града. Тези идеи ще залегнат в бъдещия проект за социализация и развитие на археологическия обект, споделят експерти от община Карлово. За щастие селището е запазено от набезите на иманяри, защото се намира на три метра под нивото на терена и на практика няма металотърсачи, които да засекат някакви ценности. 

Тракийският градски център, в който е кипял живот през VI-V век преди Христа, е бил изграден в южните склонове на Стара планина. Той е бил най-ранният тракийски град и е истинско предизвикателство за археолозите да изровят тайните и богатствата му. Размерите на урбанизираната територия предполагат, че мястото е било първият голям административен център на траките. 

Преди години разкрихме част от крепостната стена и храмова постройка. Става дума за много голям тракийски град. За съжаление след първоначалните проучвания спряхме работа поради липса на средства. Нямаше финансиране, а и не исках да разкривам структури, които, ако не се реставрират, експонират и пазят, ще бъдат унищожени. Сега идеята с община Карлово е да се оправи пътят. Да има достъп до самия обект, разказва Костадин Кисьов. По думите му, едно от най-внушителните открития на мястото е храмовата постройка - много монументална, строена е VІ век преди Христа, с квадри. Зидът бил от речни камъни, споени с калов разтвор и глина. По време на първите проучвания екипът на Кисьов открил и много вносни гръцки предмети, както и импортни съдове от Египет.

Сградите са били покрити с керемиди. Става дума за една блестяща архитектура от много ранно време, равностойна на древногръцката, казва археологът.

Какво още крие Тракийският селищен център, тепърва ще стане ясно, след като археолозите продължат работата си на терен.

Каменен обелиск красял храмовата постройка

Каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м са открили археолозите в храмовата постройка. Самият храм е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри, и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери - 60 на 40 см. Тази строителна практика е използвана изключително рядко и се среща главно при сградите, свързани с царската институция в древна Тракия. Според археолозите всички керемиди, както извитите, така и плоските, са били покрити със златисто покритие.

Приютявал пътуващи майстори

Селищният тракийски център край Васил Левски най-вероятно е бил административно и политическо средище на някой от най-ранните царе на одриското царство в край на VІ - началото на V в. пр. Хр., предполагат археолозите. В него са живели и пътуващи гръцки майстори, често наемани от тракийските царе за строителство на гробници или укрепителни съоръжения.

Според древногръцките историци одриският цар Ситалк за първи път през 431 г. пр. Хр.осъществява официални контакти с Атина. Многобройните вносни стоки, открити при разкопките край с. В. Левски, обаче сочат, че много преди времето на Ситалк някои от одриските царе от вътрешността на древна Тракия са поддържали търговски и политически контакти с Атина и други древногръцки градове.

Надяваме се да привлечем туристи

Надяваме се това да се превърне в един от най-посещаваните обекти от древността в региона. Тракийският град край селото е начин да привлечем повече хора и да им покажем богатствата от древността, казват местните хора от село Васил Левски. Някои от тях помнят времето, когато откривателят на обекта доц. д-р Костадин Кисьов е работел на място.  Радват се, че има надежда чрез културен туризъм да популяризират селото.

Разположен в полите на Балкана, само на километър и половина от Подбалканския път София-Бургас, тракийският градски център може да допринесе много ползи на региона, коментира и заместник-кметът на Карлово инж. Стойо Карагенски. Той поясни, че  местните власти активно работят по реализацията на проекта и срещат подкрепата на археолозите от Пловдивския археологически музей. Мястото е на изключително удобно място и позволява да бъде разработено и достъпно за туристи. Няколко пътеки от  Подбалканския път водят до тракийския град. Най-пряката е само километър и половина, по-дългите трасета минават през центъра на селото. Според вижданията на общината една от  пътеките през селото ще се превърне в основа на новия път, който ще води до тракийския обект.  По този начин местният дребен бизнес -  кафенета, ресторанти и къщи за гости, също ще получи шанс за развитие, смята инж. Карагенски.

Местните жители допълват, че надеждата е обектът да бъде разработен подобно на Старосел, за да има резултат от инвестицията, която предстои да бъде направена./marica.bg/

http://www.karlovobg.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=12096%3A2017-08-10-19-06-02&catid=3%3A2009-08-02-11-16-43&Itemid=86


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf