Автор Тема: Каварненското въстание от 1877 г.  (Прочетена 275 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8131
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
По време на Руско-турската освободителна война (1877-78 г.), след десанта на руските войски на 22 юни 1877 г. при Мачин, в периода 25 юни – 24 юли 1877 г. каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди, местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища. Тези събития стават известни в историята като Каварненско въстание. Последното е предизвикано, след като османското правителство изпраща в Добруджа отряд от 3000 нередовни войници с цел да разорат българските села. Неконтролируема и свирепа сган започва да безчинства от Северна Добруджа, при делтата на Дунав (първо е нападнато голямото българско село Башкьой при Тулча) и се насочва в южна посока, като помита всичко българско по пътя си.
Към 7 юли над трихилядната орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрат и бежанци от околните села.


Водачи на отбраняващите се българи са: каварненският първенец Андрей Василев Димитров (1831-1934), наричан Амира, Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и др. Българите се отбраняват смело и на няколко пъти отблъскват атаките на екзалтирания башибозук.


 След 14 дни турците преодоляват отбраната, впускат се в селото и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая го подпалват. Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.


Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян, началник на военния телеграф в Балчик, който, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за тежкото положение. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклоняват молбите на каварненци.
На 24 юли варненските консули стигат с параход до полуразрушените крепостни стени на Калиакра, където откриват няколкостотин укрепили се каварненци, селяни от Шабла, Крапец, Езерец и бежанци от другите околни села (общо около 3000 души). Събралите се в крепостта категорично отказват да бъдат евакуирани по море към Варна, като заявяват, че ще се бранят на място или ще тръгнат към Мангалия да посрещнат руските войски, както впоследствие и става. На 27-ми когато корабът отново идва, но крепостта е празна. Веднага след тези събития 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета - т.н. „Драгунерия“, оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев (Амира).
В резултат на извършените по време на Каварненското въстание кланета, погроми и опожарявания, в целия район, с християнско население от около 10 000 души, са изклани към 1000 българи. Всички български села са разграбени и опустошени (черквите в Каварна, Шабла и други селища са разсипани и поругани). Над 5000 души са прогонени или депортирани от домовете си. Много от тях се крият по блатата, крайбрежните пещери, в полето или разчитат на милостиня във Варна и Кюстенджа, като само в последния град се спасяват над 3000 българи бежанци.


http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Kavarna


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf