Автор Тема: Първите КПП по границите на Княжество България-7 юли 1879 г.  (Прочетена 218 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8131
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.115 Chrome 59.0.3071.115
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
На 7 юли 1879 г. се създават първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.
По държавната граница на България с Ручъния са изградени 13 ГКПП, с Македония и Турция - по три, а със Сърбия и Гърция - по пет.
Българската митническа администрация е създадена през 1879 г. и е една от най-старите държавни институции в България.С Указ № 23 на княз Александър І от 17 юли 1879 г. се определят структурите на 6-те регламентирани от конституцията министерства.
В документа пише: "Да се уреди нужното число митници и митарствени пунктове на южната граница на княжеството..." Постановява се облагането с мито на чуждестранните стоки и безмитен внос от Източна Румелия и Македония. "Да се пропущат без всяко мито местните произведения на Източна Румелия и Македония", гласи трета точка от княжеския указ.
 Във финансовото се създава Отделение за митниците, което да подготвя законовите и подзаконовите нормативни актове и да ръководи митническата администрация. Започва изграждането на митническата администрация. В следващите месеци се извършват промени в организацията на съществуващите митарствени учреждения и се откриват митниците по южната граница на княжеството. Издават правилници и наредби, чрез които продължава организацията на митническата дейност. В първоначалното устройство на Министерството на финансите се извършват промени, които засягат и митническото отделение. С указ № 340 от 5 май 1881 г. то се слива с Отделението за косвените налози и има дълга обща история с него, като запазва и наименованието му.
МИТАРСТВЕНИЯТ УСТАВ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО
Проектът на устава е подготвен още през юни 1879 г. С малки поправки той е гласуван от Народното събрание през 1880 г. и утвърден с Указ № 721 от 12 декември същата година. Митарственият устав става законодателната основа за дейността на митниците през първите пет години от тяхното създаване. Според член първи митниците са "особени учреждения, намиращи се на пунктове на границата, чрез които ся допуща внасяние и изнасяние на стоки за търговия с иностранни господарства и които ся намират под непосредствената власт на министра на финанциите". По-нататък се регламентират законово всички аспекти от дейността на митарствените учреждения, правилата за внос, износ и транзит, както и наказанията за тайно прекарване на стоки.
Митарственият устав отговаря на тогавашните европейски законови стандарти и дава ценни сведения не само за развитието и дейността на българските митници, но и за икономиката, търговията, транспорта и бита на младата българска държава. Той остава в сила до 1884 г., когато е приет първият български митнически закон. Някои от неговите норми са актуални и продължават да намират приложение и днес.
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ
Проектът на закон за митниците е внесен в Народното събрание на 29 октомври 1884 г. Според вносителите, макар и "да не представлява нещо съвършено ново, той съдържа в себе си капитални изменения на Митарствения устав". В мотивите към законопроекта са отбелязани по-важните от тях: променя се редът за по-бързото и правилно съдебно решаване на дела за нарушаване на митническия закон; антрепозитите (митническите складове) се разделят на видове и градските и общинските управления получават право да построяват помещения за антрепозити, от които те ще имат особен приход; улеснява се изтеглянето на паричните залози за обезпечаването на митническите сборове на транзитни и други стоки.
Законът е приет на 3 декември 1884 г. и утвърден с княжески указ № 3 от 8 януари 1885 г. Основен момент в него е регламентирането на дейността на митниците, респектът към митническата институция и нейните служители, стремежът за изграждане и издигане на техния авторитет. С този закон се цели също да се насърчат някои отрасли на зараждащата се българска промишленост. Законът остава в сила до 1906 г. Претърпява само едно изменение и допълнение през 1899 г., което внася важни и съществени подобрения в организацията на митниците.
Още от началото на своето съществуване страната започва да води гъвкава и доста смела за времето си митническа политика както по отношение сключването на търговски договори, така и във връзка с организиране дейността на митниците и уреждане на различни по характер митнически въпроси. В годините след Освобождението се редуват периоди на спад и на подем в търговската дейност, разместване и преразпределяне на търговските потоци във връзка с изграждането на железопътната мрежа в страната. Това оказва влияние върху работата на митниците, но те продължават да реализират значителни приходи.
Според Статистика за търговията на Княжество България за 1883-1884 г. митниците на Княжеството през 1884 г. са 25: на Черно море - Варна и Балчик, на Дунав - Видин, Лом, Никопол, Рахово, Русе, Свищов, Силистра и Тутракан, на границата с Източна Румелия - Буйново, Вакарел, Габрово, Пирдоп, Самоков, Тича (Чатак), Троян и Трявна, със Сърбия - Дъсчено-Кладенец, Кула и Цариброд, с Турция - Кочериново и Кюстендил, в Добруджа - Чифут-Кьой и вътрешна митница София.
След провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. една от първите задачи, с които правителството се заема, е незабавното вдигане на митническата граница между обединените български земи. Митниците на румелийската граница, разположени по протежението на Стара планина, Вакарелската и Самоковската продължават да функционират до 25 октомври 1885 г., а от 1 ноември с.г. се закриват окончателно. Така общият им брой на двете територии от 37 намалява на 24.
Със закриването на тези митници южната граница на княжеството остава открита не само за румелийските, но и за турските произведения, както и за тези на други държави, внасяни през Турция в Източна Румелия. Във фискално отношение тя има известна защита само откъм Черно море, където дотогава са функционирали две митници - в Бургас и Анхиало, и два митнически клона - в Месемврия и Созопол.
След въвеждане на княжеските фискални закони и в новата територия правителството предприема мерки за откриване на митници на сухопътната граница с Турция и организиране на тяхната работа. До края на март на 1886 г. се създават новите сухопътни митници на турската граница: в Батак с клон в с. Каменица, в Чепеларе с клон в с. Тополово, в Кованлък с клонове в Кочашлии и Кале Каладжиларе, в с. Сотир, в с. Хебибчево (Любимец) и с. Кавак-махле като клонове на Харманлийската железопътна митница и във Вакъв с клонове в с. Голям Дервент и Кайбиларе. Малко по-късно са създадени митници и при всички железопътни станции. Откриват се две големи митници - в Пловдив и Харманли, и митарствени пунктове в Кратуница, Папазлий, Керменлий, Хаджиелес, Търново-Сеймен, Радне-махле, Карабунар, Нова Загора, Каяджик и Ямбол, в Татар Пазарджик и Шипка.
През 1888 г. се построяват сгради за митниците в Харманли и Пловдив, като обмитяването на вноса се насочва само в тях. Веднага след това се закриват тези в Татар Пазарджик, Нова Загора и Ямбол и се превръщат в митарствени пунктове, като заедно с другите пунктове функционират още известно време за извършване операциите по износа. Митницата в Нова Загора се възобновява през март 1889 г., но скоро след това тя и останалите митарствени пунктове по гарите на железопътната компания се закриват. 
С построяването на железопътната линия Ямбол-Бургас започва борба за насочване на търговията на Южна България към Бургас и така митническите приходи да влизат в българската, а не в турската хазна.
В гр.Свищов митница е съществувала и малко преди създаването на българските митници - още по време на войната, руската администрация създава временно за няколко месеца митнически пункт, който е съществувал до подписването на Санстефанския мирен договор. След като временното руско управление предава делата на Княжеството на първото българско правителство, ръководството на митниците се възлага на Министерството на финансите. След създаването на митническата администрация в България с княжеския указ от 7-ми юли 1879 г., първият началник на отделението на митниците в София е назначен Матей Попович (от 04.08.1879 до 25.03.1880 ), а първият министър, който е отговарял за българските митници е Драган Цанков.
От 1 септември 1879 г. Варненската митница става първокласна, Свищовската и Русенската са второкласни, а Силистренската, Никополската, Раховската, Ломската и Видинската - третокласни. За улеснение на търговците в столицата пък Вакарелската митница се премества в София.  По-късно се отварят нови пунктове на южната граница, а през 1884 г. общият им брой вече е 25.
...
Вносители на земеделска техника на митницата в град Лом, 20-те години на ХХ век

http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf