Автор Тема: Преди 138 години на 12 август 1879 г. е създаден българският флот  (Прочетена 193 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8204
  • Country: bg
  • Карма: +1281/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.90 Chrome 60.0.3112.90
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
В края на 19 в. България разполага с нищожни сили за защита на водните си граници, организирани във Флотилия и Морска част с щаб в гр. Русе. На р. Дунав разполага само с параходите „Крум“, „Александър“ и „Симеон Велики“; учебен ветроход „Асен“; миноносците „Ботев“ и „Левски“ с пъртови мини; парните катери „Войвода“, „Стефан Караджа“, „Борис“, „Любен Каравелов“ и „Птичка“; четири шлепа, няколко гребни лодки и заградни мини. В Черно море са парните катери „Хаджи Димитър“, „Раковски“ и построеният в Русе през 1891 г. „Амалия“.

Корабите на Флотилията и Морската част имат ограничена стойност като бойни единици.Параходът „Симеон Велики“, например, е по-опасен за екипажа, отколкото за противника, заради възможността от взривяване на котела. Икономическото положение на страната не позволява качествено развитие, като дори има предложение флотът да се премахне и преобразува в търговски. Това не става, а първите построени търговски кораби „Борис“ и „България“ са подготвени за въоръжаване при нужда търговският флот да стане резерв на военния.

На 29 януари 1896 г. Народното събрание гласува кредит за военни нужди в размер на 8 500 000 лв., от които 1 500 000 лв. за флота. По време на дебата, Михаил Такев от либералната партия не само че отказва да гласува кредита, но и предлага ВМС да се премахне. Това е показателно за недалновидността на някои държавници, а и за подценяването на неговото значение за защитата на страната.

През есента на същата 1896 г. са предприети първите мерки за изграждане на военноморска база в района на Бургас. Натоварен с проучването и изпълнението на тази задача е мичман I разред Димитриев. Той начертава и програма за развитието и използването на военния флот и морското дело по крайбрежието. Предвижда се доставка на четири миноносеца и една канонерка, фабрикуване на морски мини у нас, строеж на морски арсенал и военен док, създаване на семафорни станции и хидрографско бюро и др. Идеята за изграждането на морска база край Бургас е изоставенa и на нейно място е избран гр. Варна, най-вече заради бързото му разрастване и повишено икономическо значение. Но има и друга причина за това – князът иска тя да е по-близо до Евксиноград.
За полагане началото на Черноморски флот има две тенденции – ликвидиране на Дунавската флотилия и прехвърляне на корабите й на Черно море, и доставяне на нови бойни кораби. За оглавяването на ВМС, предвид предстоящото увеличаване, е необходим опитен офицер – специалист. Поради тази причина, тогавашният началник на Флотилията и Морската част, полковник Панайот Ангелов, е заменен с френския лейтенант Пол Моро.


Построение (строеви преглед) на борда на крайцера “Надежда” от командващия флота кап. I ранг Станчо Димитриев (1908 – 1911)

Неговата първа задача е да достави един военен кораб. На 3 май 1897 г. са сключени договори за строеж на кораб на стойност 1 460 000 лв. и за доставка на въоръжението му – 241 396 лв. Той е наречен „Надежда“, а 17 септември e определен за негов празник. Моро има и друга задача – да подготви съставянето на френска мисия в българския флот. Но той отказва предложението да остане на българска служба, тъй като вижда слабите възможности на България да развие военния си флот.

На негово място идва Пол Пишон, който оглавява и френската мисия. Тя се установява в България за 5 години, а Пишон служи и като съветник на правителството по морските въпроси. Той не е добре посрещнат, но веднага се заема със задачите си – да подготви екипаж за строящия се крайцер „Надежда“ и да организира Морската част на флота. Изпращаните от Дунавската флотилия команди постъпват на практическо плаване с корабите „Борис“ и „България“ до 1 септември 1898 г., когато обслугата на „Надежда“ заминава във Франция. Въпреки бъдещите спънки, крайцерът пристига в България и е осветен в Бургас.

Първите занятия на Морската част започват на 10 ноември 1897 г., като матросите са обучавани по морско дело, сигнализация и ограмотяване. Успоредно с това се изгражда и организацията на Черноморския флот. Тъй като по това време той разполага само с три парни катера и пет гребни лодки, голямо значение придобива морското минно дело. Минната част към него е създадена на 19 април 1898 г. и е подпомагана с добре обучени кадри от Дунавската флотилия.

България изостава от своите съседи поради икономически причини и развитието на ВМС върви бавно. Другата причина е пренебрегването на флота. В свой проект военният министър предлага за одобрение 24,2 млн. лв., от които 2,5 млн. за военноморските сили. Предложението за закупуване на техника на тази стойност е прието само информативно. Министърът отново иска средства за министерството, но този път те са 18,8 млн. лв. и няма нито стотинка, отделена за флота. Той яростно защитава искания бюджет най-вече пред Найчо Цанов, видински представител, който явно е забравил заслугата на флота за спасяването на Видин по време на Сръбско-българската война и иска неговото премахване.

Пол Пишон разделя Флотилията и Морската част на две – Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. Това става на 12 ноември 1897 г. .Съществуването им поотделно е отчетено като грешка и затова на 1 януари 1899 г. двете части са обединени в едно управление на флота със седалище във Варна. Капитан II ранг Пишон е назначен за началник на флота, а капитан-лейтенант В. Хитров – началник на Дунавската флотилия. Унтерофицерската морска школа също е преместена от Русе във Варна.


http://www.lostbulgaria.com/?s=%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%82&cat=0&paged=4

Организацията на ВМС е конкретизирана чрез „Положението за устройството на флота“, обявено през 1900 г. В „Положението…“ за пръв път са определени задачите и целите на флота – съдействие на армията в запазването и отбраната на водните граници и изпълнение на речно – полицейски и морско – погранични служби. Първият началник щаб на БВФ (Българския военноморски флот) е кап.-лейт. Васил Хитров.

Освен Пишон, който не се справя добре с главните си задачи, участие в набавянето на плавателни средства за флота имат и корабостроителите от Дунавската флотилия. От нейния арсенал излизат катерите „Калиакра“ и „Стража“, учебният ветроходен кораб „Асен“, както и корпусът на „Ученик“, собственост на Машинното училище.

Направеното за флота не е достатъчно и това ясно проличава през 1900 г. В началото на годината румънските власти се възползват от преместването на талвега на р. Дунав и заемат остров Ешекада (Магарешкият остров). Българското правителство протестира, но не се осмелява да започне военни действия. През август отношенията силно се влошават след убийството на един цинцарин в Македония. Взети са мерки за привеждането на армията и флота в готовност за мобилизация – запасните моряци са разпределени по отделните гарнизони и части, край Варна са построени гнезда за две крепостни оръдия.

При война Дунавската флотилия би поела първия удар и затова там са предприети по – сериозни мерки. Предвижда се базата ѝ да се пренесе в Беленския ръкав, който ще се укрепи и охранява. При Силистра да се устрои минно заграждение и преграждане на реката с потопени кораби. Флотилията обаче не е в състояние да осъществи на дело минните прегради. За нейното усилване парният катер „Борис“ е изпратен на разпореждане на Видинския гарнизон, а транспортът „Александър“ докарва бездимен барут и други боеприпаси.

За щастие, през септември напрежението спада. Този кратък конфликт изкарва наяве проблемите във флота. След преминаването на опасността от война, за усилване на ВМС, са отпуснати средства в размер на… 360 000 лв., с които са закупени торпеда за крайцера „Надежда“. Никакви мерки не са взети за подобряване на Дунавската флотилия. Вместо това отново е поставен въпросът за съществуването на ВМФ.
https://bulgarianhistory.org/bulgarskiqt-flot-do-kraq-na-19-vek/
http://www.pan.bg/view_article-47-7020-PARAHODITE-GORNI-STUDENY-I-PORODIMY-V-DUNAVSKATA-FLOTILIYA.html
http://www.pan.bg/view_article-34-5439-132-godini-bylgarski-VMS.html
...
...
ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВМС КАТО ЧАСТ ОТ
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА
АРМИЯ
http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/imena_na_borda.html
« Последна редакция: Август 11, 2017, 21:50:17 от Петкан »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf