Автор Тема: Цар Симеон Велики (893-927)  (Прочетена 29188 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен BMPO

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 666
  • Country: bg
  • Карма: +148/-92
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.1b3 Firefox 3.1b3
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #60 -: Юни 10, 2009, 15:55:48 »
Тази книжовна дейност само илюстрира това, което се е случвало в светския живот в Русия - възпремане на Българска култура, език и държавни традиции.
ВМРО - Вътрешна Македонска Революционна Организация
ВМРО-БНД - Влашка Милиционерско-Разбойническа Организация - Бивши и Настоящи Доносници
Спрете кражбата на името!

Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 642
  • Country: 00
  • Карма: +290/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #61 -: Юни 10, 2009, 18:14:52 »
Ако може да се каже, че е имало Русия тогава ;)
Изгори след прочитане!

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2160
  • Country: 00
  • Карма: +512/-132
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #62 -: Юни 10, 2009, 19:24:21 »
Ако може да се каже, че е имало Русия тогава ;)

Правилно. Модерната дефиниция за Русия се образува през 16ти век,след отхвърлянето на монголското господство и управлението на Иван Грозни. Отделните държавички през средновековието,особено през ранното такова, по никакъв начин не могат да бъдат определени като Русия.

Неактивен Ivo_the_MOnsTer

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 814
  • Country: 00
  • Карма: +141/-36
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #63 -: Юни 10, 2009, 19:37:51 »
Цитат
Стана въпрос,че неговата външна политика може да е брилянтна и да размазва съседите си,но да го прави за сметка на икономиката и стабилността на страната. Превзема земи, които няма как да бъдат задържани и граници, които няма как да бъдат покрити.


Правилго е за да изпълни целта си.

Цитат
След края на управлението му България губи почти всички негови придобивки, не заради лошо управление на Петър, а заради невъзможността да се ударжът.


Заради Петър е, държавата има достатъчно години да превъзмогне всички проблеми, но не го прави. Това се доказва от могъщата съпротива на Самуил, нещо, което щом той е можал, значи и Петър е можел да направи, но с много по-голяма сила. Петър просто е изпървал края...

Цитат
Симеон е бил прекалено велик завоевател за тогавашна България. Страната просто не е разполагала с ресурса да издържи на неговите кампании и да задържи земите.


Съгласен съм, дотолкова че Симеон действително не постига всички свои цели, държавата не е била достатъчно зряла, а народът достатъчно борбен, за да прилича на Симеон. Но бъди сигурен, ако Симеон беше френски крал, целият свят щеше да го е чувал!

Цитат
Единствените трайни резултати от управлението му са "плодовете" на т.нар. "Златен век" на културата,тоест множеството прекрасни архитектурни,книжни и културни паметници,както разбира се и Велики Преслав.


Плодове са, но не иединствените.

Цитат
И за да не останат това само мои размисли ето какво пише Википедия :

Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането ѝ под ромейско владичество през 1018 г.


Статията в Уикипедия е писана от мен и после беше редактирана от бате ти Мико (друг редактор), койти е македонист и пише, че Баташко клане не е имало. Той поддържа всякакви подобни тези.

Митът за слабия цар Петър ( книгата "12 мита в българската история" от Божидар Димитров) : http://www.chitanka.info:82/lib/text/9703/9#textstart

За тези, които не са го чели.


Да бе! Той не бил слаб, щото се задържал 40 години на трона... глупости! След 1000 години значи ще разправят, че управлението на сегашните ни тиквеници е било прекрано след като са се задържали толкова си десетилетия, или ще кажат че комунягите са били страшни пичаги, след като се задържаха близо 50 години и Гоце е велик президент, задържа се чисто 10 години!

Най-чистия и лесен за забелязване ФАКТ, че Петър е бил слаб владетел са бунтовете на братята му и последвалата им съдба, недоволството на народа и богомилите - индикатор за проблеми.

Цитат
Борисе Сърбските земи за много скромно време ги задържа,а смислени или не всички територии взети  от Византия след 904 се губят с договора на Петър и така на практика се обезмислят много от завоеванията на Симеон .


Петър ги губи след сръбско въстание.

Славянска народност няма, а само езикова група, а когато българите идват на Балканския полуостров заварват единствено местни латинизирани народчета, наричани още през средновековието моровласи. Няма свидетелство за славянизирани такива.


Не можеш напълно да отречеш славяните, имало ги е, но не са били толкова много, колкото ги изкарват. Не можеш да отречеш и че заедно с българите, поне на Балканите се сливат. Няма къде да са отишли.

Цитат
изтощителните войни , който води с Византия,Сърбия и маджарите


Много от войните са били наложителни, например първата, а е ясно, че ако не България, нея е щяла да започне Византия, стига да знаеш истинските причини за нея, а не мита, че е изцяло търговска. Тази война поражда много от другите.

Цитат
затова губи една война със Хърватска.


Да ти кажа, хърватите са един от малкото народи, който ни е млял по бойните полета почти винаги, когато сме се сблъсквали с него. Но войната с Хърватия не е започната от България, а освен това завършва и с добър резултат за българите.

Цитат
А Константинопол нямаше да стане наш нито при Крум , нито при Симеон , освен ако не се бе осъществила договорката с арабския флот.


Можел е да падне в български ръце, все пак веднъж практически пада след като Тервел го превзема. Въпросът е, че идеята за Българо-византийска държава повсяка вероятност би съградила едно нетрайно формирование, което не би оцеляло дълго, особено след като знаем за слабия Петър.


Симеон доказва, че не масите, е водеща в историята, защото тя повежда масите, а те се движат според нея! Симеон доказва мощта на личността!

Ванадий вложи малко мисъл..как според тебе без флот ще превземеш град дето е на Европа и Азия и получава провизии от Мала Азия и подкрепление? Тервел не го е превзел , а е успял да вкара хора в някви водоснабдителни неща и то това става с хората на сваления император .Хърватите ни бият въпреки че са много слаби.Тва със слаби Петър не знам дали е така  съвсем , Божидар Димитров  твърди друго , но той е ром така че не му вервам много.
Всеки заслужава да бъде съден според делата си.

Неактивен Радко

  • ιYι Свободен- Социален- Национален! ιYι
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1285
  • Country: bg
  • Карма: +502/-21
  • Пол: Мъж
  • ιYι Не предавай, не лъжи, обичай Родината! ιYι
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Mozilla 1.7.2 Mozilla 1.7.2
    • БНС
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #64 -: Юни 10, 2009, 19:57:06 »
Цитат
Божидар Димитров  твърди друго , но той е ром така че не му вервам много.
Ако обичаш наричай нещата с истинските им имена.  ;)

Неактивен hammerbg

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 987
  • Country: 00
  • Карма: +166/-35
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 2.0.0.20 Firefox 2.0.0.20
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #65 -: Юни 10, 2009, 20:06:11 »
Ако може да се каже, че е имало Русия тогава ;)

Правилно. Модерната дефиниция за Русия се образува през 16ти век,след отхвърлянето на монголското господство и управлението на Иван Грозни. Отделните държавички през средновековието,особено през ранното такова, по никакъв начин не могат да бъдат определени като Русия.

А Киевска Рус какво е?

Неактивен BMPO

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 666
  • Country: bg
  • Карма: +148/-92
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.1b3 Firefox 3.1b3
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #66 -: Юни 10, 2009, 20:42:06 »
Държава на сарматския народ русини. Русините са говорили език близък до старобългарския, докато народите на север от сарматите - чудини, мордвини, илмени, коми, веси, ести, марийци, муроми говорят угро-фински езици и спадат към уралската подраса. Народите кривичи, вятичи, литви, драговичи, радимичи са балтийци и говорели езици, подобни на съвременния литовски и полски. Народите русини (русь), северяни, древляни, волиняни, поляни, бужани, тиверци, уличи спадат към сарматите, към които спада и Българският народ. Езиковото оформяне на руския език трае през цялото средновековие и завършен вид има вече към края на 15 и началото на 16 век. Основен дял в расовото разпределиение в съвременна Русия има уралският тип, в Беларус преобладават балтидите, в Украйна - иранският тип. Масовите преселения в Русия са обединили до голяма степен нацията, но украинците се дистанцират все повече. Всъщност украинец на руски всъщност означава "покрайненец", т.е. жител на руските покрайнини.
« Последна редакция: Юни 10, 2009, 20:48:04 от BMPO »
ВМРО - Вътрешна Македонска Революционна Организация
ВМРО-БНД - Влашка Милиционерско-Разбойническа Организация - Бивши и Настоящи Доносници
Спрете кражбата на името!

Неактивен Борисъ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 382
  • Country: bg
  • Карма: +100/-27
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #67 -: Юни 10, 2009, 22:33:43 »
Киевска Рус се създава, когато шведските викинги завладяват славянските племена в днешна европейска Русия и стават управленската аристокрация в държавата. Затова и не е руска държава, по-скоро е част от руската история като първоначалният държавнотворчески импулс, даден на местните отвън.
« Последна редакция: Юни 10, 2009, 22:36:23 от Борисъ »

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2160
  • Country: 00
  • Карма: +512/-132
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #68 -: Юни 10, 2009, 22:47:27 »
Киевска Рус се създава, когато шведските викинги завладяват славянските племена в днешна европейска Русия и стават управленската аристокрация в държавата. Затова и не е руска държава, по-скоро е част от руската история като първоначалният държавнотворчески импулс, даден на местните отвън.

Това е вярно,но днешна Русия не е продължение на тази викингска киевска Рус,а на обединението през 16ти век,което си е осъществено от руснаци,а не шведи.  ;)

Неактивен Борисъ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 382
  • Country: bg
  • Карма: +100/-27
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #69 -: Юни 11, 2009, 00:04:32 »
Това е вярно,но днешна Русия не е продължение на тази викингска киевска Рус,а на обединението през 16ти век,което си е осъществено от руснаци,а не шведи.  ;)

Ами това казвам и аз. Руснаците от 16 век вече имат в наследство създаден от чужд народ пример за държавност, както и по-развити съседи, от които да копират. При тях взаимстването е основният метод на развитие, като се започне от викингите, мине се през покръстването от Византия, след това взимането на българските кирилица и книжовност, западните реформи на Петър I, премахването на феодалния строй на крепостното селячество в средата на 19 век от Александър II и така нататък.
Действително раждат много влиятелни писатели, учени и хора на изкуството, но горното е факт.
« Последна редакция: Юни 11, 2009, 00:14:01 от Борисъ »

Неактивен hammerbg

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 987
  • Country: 00
  • Карма: +166/-35
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 2.0.0.20 Firefox 2.0.0.20
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #70 -: Юни 11, 2009, 01:13:24 »
Пренасянето на културата започва още от тогава, в крайна сметка коментирахме културното влияние на България върху "руските народи"  ;)

Неактивен опълченец

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1035
  • Country: bg
  • Карма: +148/-101
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #71 -: Август 20, 2009, 01:20:01 »
Войните на Сиемон са утопични,в дългосрочна преспектива се оказват вредни и това се усеща при управлението на Петър.
В историята не трябва да има ако,но една експанзия на север от Дунав би била по успешна.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"

Неактивен Борисъ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 382
  • Country: bg
  • Карма: +100/-27
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Firefox 3.0.13 Firefox 3.0.13
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #72 -: Август 20, 2009, 01:30:55 »
В историята не трябва да има ако,но една експанзия на север от Дунав би била по успешна.

Накъде - в Германия, или Полша може би. Тогава всичко От Будапеща до Днестър е наше, още Крум го завладява и го губим при Петър .
Има оцелели сведения за малка част българските наместници, които са управлявали отвъд Дунава (за Глад се сещам в момента, който е управлявал днешен Банат).

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8657
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #73 -: Октомври 17, 2013, 18:00:40 »
От Православие бг умаловажават делото на Цар Симеон Велики и го обвиняват, че водил войни с православните съседи сърби и гърци :devil: :kill: :kill: :kill:

http://www.pravoslavieto.com/history/09/864_tsar_Simeon/otstupnichestvo_G_Todorov.htm

Истинският "Златен век" в българската история не е управлението на Цар Симеон, както изглежда на повърхността, а Векът на св. Борис (852-907) и останалите от великата Осморица светци-основатели: Кирил, Методий, Борис, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Именно това е "златното" боговдъхновено и равноапостолно време на българската духовност и държавност, през което се осъществяват основополагащите верски, църковни, културни и държавни подвизи на славянобългарството.


Оловен печат на цар Симеон

На пръв поглед сякаш Симеон е мечтаният следовник на делото на своя велик баща. Мнозинството от българската интелигенция - учени, историци, книжовници, поети и дори църковници - вярват, че Симеон не само достойно е продължил делото на св. Борис, но дори уж го издигнал на още по-високо стъпало: тъй наречения Симеонов "Златен век". Това мнение е залегнало в масовото съзнание на българството през последните 150 години и ние вродено се "гордеем" с личността и делото на Симеон. Вазов в стихотворението си за деца "Цар Симеон" (1883 г.) е създал най-паметния образ на цар в цялата ни литература:

    Край Босфора шум се вдига,
    лъскат саби, щитове,
    ето Симеон пристига,
    воеводите зове:
    Съберете се, войводи,
    храбри орляци безброй;
    много войски и народи
    паднаха под ножа мой.
    Скоро гърда Византия
    ще да бъде в нашта власт
    и т. н.


Цар Симеон изпраща пратеници до халиф Убайдаллах ал-Махди.
Източник: bg-science.info.

Тая по момчешки пакостлива представа за историята не е никак безобидна. Тя ще продължи и в училище. Момчетата ще пораснат и ще станат войници, офицери, генерали; във войската те ще гълтат същата маршова умствена каша. Тези куплети на Вазов се привиждат като най-звездния миг в цялото ни минало дори и за стратезите на "голямата" ни политика.

Така българската национална доктрина се "симеонизира": нападателни войни срещу православните ни съседи; съюз с иноверци срещу тях; противогръцки и противосръбски чувства и действия; блянът за Цариград; безогледен политически егоизъм и прочие. Всичко това предопределя катастрофите на България през ХХ век. :devil: :devil: :devil:


Битката на цар Симеон I при Ахелой, 917 г.
Източник: Изд."Труд", mfa.government.bg

По-задълбоченото осмисляне на изворите за цар Симеон разкриват корена на този катастрофизъм именно в неговата личност и съответно в безкритичното възхваляване на тази личност в по-ново време. В някои важни направления, например външната политика на българската държава и отношението към войната и мира, Симеон е отстъпник спрямо заветите на своя баща - с пагубни стратегически последици за цялата последваща българска история още от времената на Василий II, та чак до Фердинанд.

 

Св. цар Борис-Михаил

Симеон в много отношения е противоположен на своя свят баща. Като характер и темперамент той олицетворява съвсем друга стихия - противна на Борисовата. И ако Владимир-Расате е първичен отстъпник от християнството и застъпник на старото предхристиянско езичество, то Симеон е човек от следхристиянски "ренесансов" тип, много по-близък до един Фридрих II Хохенщауфен (с неговата блестяща култура, безпринципни политически сделки с мюсюлманите, безцеремонност спрямо християнските норми) или Чезаре Борджа с неговото "или Цезар или нищо". Без да отстъпва от буквата на християнството, Симеон отстъпва от неговия Дух, за да се кланя на най-големия кумир: своето "аз". Отстъпва от блаженото миротворство на св. Борис, за да се потопи в антихристиянската стихия - войната.

Противоположността в житейския пробег на двамата владетели е видна от пръв поглед. Борис започва царуването си като млад езичник-войнолюбец и го завършва като монах и човек на Христовия мир. Симеон в младостта си е монах, а завършва царуването си с непрестанни братоубийствени :-[ :kill: :kill: :kill: противохристиянски войни.

Противоположността между двамата не е убягнала на проницателни историци като Стивън Рънсиман:

"Е, съдбата не се оказала благосклонна спрямо Симеон, макар че от това България само спечелила. Тези блянове всъщност били предателство спрямо политиката на Борис. Борисова България със своя национален език и национална църква, все още била твърде незряла, за да устои на едно сливане с Империята. Един век по-късно положението щяло да бъде по-различно - тогава българската народност щяла да е напълно укрепнала. Но сега славянските племена и прабългарите биха се разединили и би възтържествувал духът на Империята. С това делото на Борис би било погубено. [...] Борис бил по-мъдър и по-щастлив; той никога не пожелал (а и не би могъл) да бъде нещо повече от български княз. Целите му противно на Симеоновите били национални, не интернационални."

Какво е било личното отношение на Симеон към неговия баща? Нямаме никакви преки данни - и тази липса може би не е случайна. Цар Симеон е относително добре документиран владетел, но в ни един от наличните извори няма случай, в който той да споменава баща си. Тъкмо обратното: неговите опоненти използват примера на св. Борис срещу поведението на Симеон. Най-забележителен в това отношение е Цариградският патриарх Николай Мистик. В писмата му до Симеон образът на св. Борис е една от най-силните теми:

"И справедливо е, както си станал наследник на властта на блажения си баща, така да бъдеш наследник и на неговата миролюбива душа и на другите християнски качества. Той с Божия помощ положи основата, на тебе пък подобава да градиш (по-нататък), а не да разрушаваш, нито да подкопаваш основата. Той завърза връзки на любов с ромеите, а ти пък трябва да ги затегнеш, доколкото имаш сила, а не да ги скъсаш. Той по внушение свише отвърна оръжието от убийствата на християните, а ти като почиташ баща си и си негов роден син и наследник на неговия боголюбив нрав, длъжен си съвсем да го захвърлиш като вредно нещо."

Патриархът изтънчено, но недвусмислено внушава, че Борис е свят, добродетелен и боговдъхновен християнин, докато Симеон му е противоположен ("разрушаваш", "подкопаваш основата", "късаш"). По-нататък в писмото противопоставянето между двамата продължава:

"Ако беше жив още онзи, който сега се намира при светиите на небето, и те види, че действаш така и вършиш убийства и войни, с какви думи би се обърнал към тебе? Какво, мислиш, би било неговото душевно настроение, нима той не би се облял със сълзи, не би ли се изпълнил с печал и униние и не би ли сметнал живота си за непоносим? Нима той, като скубе с двете си ръце космите от побелялата си глава и брада, с ридание не би извикал:

- Какво правиш, чедо мое! Защо унищожаваш нашата слава? Защо разрушаваш това, което аз с помощ Божия създадох и което е станало похвала и за мене, и за тебе, и за целия наш народ? Защо осуетяваш моите трудове, за които цялото човечество ще облажава мене и моя род, и с това нанасяш на себе си и на нас несравнима щета?"

Чрез риторичния образ на стария княз патриарх Николай Мистик изказва своята присъда спрямо действията на Симеон:

"Е, какво? Ако той (Борис) присъствуваше тук и живееше заедно с хората, то той би се трогнал и с ридание би възкликнал така. Но сега той се намира със светиите и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала за делото, което с помощта на Бога е направил за българите, а именно за това, че е турил основата на вярата, заради което и справедливо се почита. Той чувствува сегашните противни дела. [...] Защото изобщо кой ли би могъл да се съмнява, че този Божи човек няма да започне силно да скърби за онова, което се върши днес от тебе? ...тъй като твоят свети отец много се е трудил за мира между ромеи и българи, а вие да се ползвате съответно от неговите трудове, а не да се обръщате към противното мнение, не да се занимавате с такива дела и да смятате за нещо добро онова, за прекратяването на което той с Божията помощ е положил много трудове."

Никъде в старата българска книжнина не е запазено похвално слово за Покръстителя, нито богослужебни възхвали за него (служби, тропари и пр.). Обикновено това се обяснява с действията на ромеите след завладяването на България от Василий II и унищожаването на спомените за българската държавност. В това обяснение има много истина, но не цялата. Ето, че патриарх Николай Мистик в своето писмо прави истинско похвално слово на св. Борис, многократно и недвусмислено го обявява за светец, Божи човек и прочие. Нещо подобно ще направи доста по-късно - по време на ромейското иго - архиепископ Теофилакт Охридски.

Но защо това не е било направено например от св. Наум или св. Климент след смъртта на княза-монах? Те най-добре от всички са знаели епохалното и спасително дело на техния благодетел св. Борис - той не само спасява лично тях, но и тяхното дело, делото на техните свети учители и съратници. Защо Похвално слово за Покръстителя не е било поръчано или написано от многоучения и книжовния цар Симеон - човека, който дължи на св. Борис всичко: образованието, трона, вярата и дори самия живот?

Няма житие на владетел в българската история, което така благодатно да подхожда за царски епос. Равноапостолният Покръстител, чудотворният, победителят на езичеството, князът, който оставя трона и става монах - какъв образ! Същият този образ, придружен със суперлативи за българския княз-монах, срещаме в безброй западни хроники, още от началото на Х век насетне. Но няма и помен на каквато и да било прослава на св. Борис, която да произтича от неговия син.

Единственото, което може да обясни тази пълна липса, е нежеланието на Симеон да се слави баща му, което се съдържа в цялостното поведение на сина, във всичко, което знаем за неговия характер: горделив, надменен, болезнено честолюбив. Симеон сигурно цял живот се е чувствал потиснат от могъщата сянка на своя баща, което е довело до комплекс за малоценност и съответно мания за величие. Такава психологическа нагласа може да обясни натрапчивата идея за завладяване на Цариград на всяка цена, както и безсмислените разрушения и жестокости. Хрониките говорят как ромеите отбранители на Одрин "предали се на българите заедно с войската, която Симеон изловил и заковал във вериги и, след като ги удостоил с хиляди оскърбления, избил ги с ужасна смърт, свойствена на неговата сурова и жестока душа".

Подобен произход имат и наглият език и стил на българския цар, от който се оплакват кореспондентите му. В писмо до император Роман Лакапин Симеон направо заявил, че "българите имат обичай да изискват чуждото и да го не връщат". А в писмо до Цариградския патриарх и свой духовен отец Николай Мистик Симеон му казва "ти си оглупял".

Патриархът многократно го укорява за подобно поведение:

"Аз мисля, сине мой, че ти отлично знаеш, че надменността (макар нищожният и прост народ инак и да мисли) е свойствена само на хора слаби и лишени от разум."

Симеон е осъзнавал, че никога не може да надмине св. Борис по истинска слава и величие в Божието измерение. Но дори и в кесаревото измерение той е трябвало да свири втора цигулка, докато Бащата е жив. Та нали именно от него е получил трона.

Незабравимата сцена, при която това е станало, ни е описана от хрониста така:

"След това (Борис) свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син, като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство."

Тези думи свидетелстват, че (както и при "управлението" на Владимир-Расате) и след Преславския събор в 893 г. "златната акция" на върховната държавна власт е оставала в ръцете на Бащата. Симеон си е оставал младши спрямо св. Борис - чак до неговата кончина в 907 година. Едва след това той могъл да се посвети на братоубийствената война между българи и ромеи, която, по пророческите думи на патриарх Николай Мистик ще доведе до "общите нещастия, които непременно ще постигнат ромеи и българи поради този раздор и вражда".

Георги Тодоров
(из подготвената за печат книга "Освобождението на България от българско робство")


Тази статия е тенденциозна и гъркоманска, цар Симеон започва войните срещу Византия, защото е провокиран от ромеите.
И от какво е отстъпил, че не е смятал гърците за братя ли? Ами че те да не би да са ни смятали за братя? Гърците винаги са презирали нас, българите и са ни смятали за "варвари" - това е истината.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8133
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.90 Chrome 60.0.3112.90
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Re: Цар Симеон Велики (893-927)
« Отговор #74 -: Август 19, 2017, 22:42:13 »
На 20 август 2017 г. се навършват 1100 години от битката при Ахелой.
Сражението започва на 20 август 917 г.
Начело на ромейската армия стой пълководецът Лъв Фока, а командващ българската войска е цар Симеон.

Цар Симеон

Цар Симеон е третият син на княз Борис I Михаил (852-889).
Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”. Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести златото, се опитва да подтикне ( през 914 г) против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него – маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.
 За целта стратегът на Драч Лъв Равдух се среща с него в Пагания (или Нерентания, сръбската племенна "славиния" северно от Дубровник), която тогава "архонтът на Сърбия" владеел. Византийският стратег уговарял Петър Гойникович да нападне България заедно с маджарите. За поведението на сръбския владетел българският цар научава именно от захумския княз Михаил Вишевич. Въпреки че няма данни за сръбски действия против България, а самите маджари да са привлечени на българска страна, цар Симеон сваля доверието си от Петър Гойникович и успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник.

Битката при Ахелой е предшествена от усилена дипломатическа подготовка за привличане на съюзници, завършила с успех за българскиявладетел, който си осигурява подкрепата на маджарски и печенежки войски. Византия не успява да подбуди съседните народи към враждебни действия в тила на българите. Империята събира всички военни части, с които разполага . Според някои източници в Тракия се съсредоточават 50 000 пехотинци и 12 000 конници . Начело на тази огромна за времето си войска застават опитните византийски пълководци – главнокомандващият Лъв Фока, Йоан Грапсон, Оливиан Марул и Милас. Военният флот под командването на адмирал Роман Лакапин потегля към устието на река Дунав , за да се опита да привлече печенежки съюзници. Тази маневра в тила на българите обаче не успява . Българският владетел също събира около 60 000 войска , в която участват съюзнически отряди от маджари и печенеги. Двете войски се съсредоточават в района на Анхиало ( днешно Поморие ) – византийците в укрепен лагер в равнината , а българите по близките височини северозападно от града. На 20 август 917 година византийските войски са построени в боен ред и атакуват предните линии на българите.



Битката протича според плана на цар Симеон, който предварително устроил капан за ромеите. Той заповядва на центъра си да започне да отстъпва, за да увлече противника в преследване. Владетелят, както изрично отбелязват Византийските хронисти, не допуска бягството на българите да е безредно. Когато византийците достигат до скритите в засада български части царят дава знак за атака. Освен резервните отряди в атаката се хвърлят и доскоро „уж“ бягащите войски, които много бързо преминават от отстъпление в настъпление.
Сражението при Ахелой представлява една от най-мащабните и кървави битки в Европейската Средновековна история. В нея една срещу друга се изправят двете най големи и силни армии на Европейския югоизток. Симеон успява да се наложи над Лъв Фока и да постигне гръмката си победа. Българският владетел не само командва войската си, но и лично се хвърля в боя, с което вдъхва повече кураж на войните си. Стойността на победата се повишава и от това, че тя е постигната не в някой планински проход, както обикновено се случвало до тогава, а в равнината, където византийската армия традиционно има предимство.
Битката при Ахелой превръща България в първостепенен военен фактор на Балканите и увеличава самочувствието и амбицията на българския цар, който не случайно нарича себе си “Цар на българи и ромеи“.
« Последна редакция: Август 19, 2017, 22:54:27 от Петкан »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf