Автор Тема: Езически храмове и светилища по българските земи  (Прочетена 50860 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.82 Chrome 52.0.2743.82
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Долината на Залмоксис край силистренското село Стрелково

https://3.bp.blogspot.com/-m3AlqUj2XC8/V5HTfn0ZiaI/AAAAAAAAba0/vFyl9AaR85s0NN_VxxUtrr5Z8NcJoIrAgCLcB/s1600/3d49f110496327376ca58e86677b22271.JPG
Езически храмове и светилища по българските земи

Сухоречието на река Табан е естествената граница между общините Кайнарджа и Алфатар, Силистренско. Преди повече от 20 години археолозите от Крайдунавска Добруджа откриха там любопитен скален комплекс – светилища, олтари, култови площадки и ями. Те били групирани по протежението на древната река Табан в района на силистренските села Стрелково, Васил Левски, Поп Русаново и Кутловица, като най-значителното от тях се оказало светилището край село Стрелково. Днес този комплекс е привлекателен за много туристи от страната и чужбина”, споделя археологът проф. Георги Атанасов, шеф на силистренския исторически музей. Той изследва скалния комплекс от самото му откриване.
До мястото се стига лесно с кола или с автобус. Комплексът се намира на около 35 км от Силистра. Туристите трябва да тръгнат по главния път за бившето гражданско летище. Веднага след него те навлизат в село Стрелково, където указателни табели ще ги отведат до самото място.


Скалните храмове, подземните галерии и култовите олтари, групирани край с. Стрелково, са прочути още и като Свещената долина на Залмоксис, твърди проф. Георги Атанасов. От историята е знайно, че Залмоксис е тракогетски герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр.), Херодот твърди, че преди да достигне Истър (Дунав), той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. Предполага се, че тъкмо по тези места Залмоксис е съградил своя култов център, където е посрещал видни гости и е проповядвал своите идеи.

Комплексът е оцелял до днес

Магията за туристите край силистренското село е невероятната девствена красота на местността и природата. Към тях се прибавя и неизбежната тръпка, че, попадайки в този район, се връщаш хиляди години назад. Сухите реки са били врязани дълбоко в древните утаечни скали, които водят началото си от праисторическото Сарматско море. Само в тази част на Силистра са картотекирани над 40 големи и стотици по-малки пещери.
“Вероятно голямата пещера “Баджалията” край с. Стрелково е била възприемана като неръкотворен божествен храм”, смята проф. Атанасов. По време на разкопките, ръководени от него, той е открил единични находки и керамика от каменномедната епоха, което предполагало обожествяването на това място преди повече от 5000 г. Истинското културно усвояване обаче датирало от VI-V в. пр. Хр., когато Свещената долина наново била обожествена от траките.

Приблизително в центъра на Свещената долина попада и прочутата пещера “Баджалията”. Вдясно от нея се намира най-старателно изсеченото помещение в комплекса – дълбок елипсовиден разрез и полуелипсовиден олтар, който е идеално подравнен, а в подножието му теренът е разширен и оформен като площадка. Под нея е имало около 20-метрова бездна, достигаща до нивото на сухоречието.

Според проф. Атанасов тъкмо на това място в резултат на многовековни жертвоприношения на площадката пред олтара на скалния храм е натрупан културен пласт с диаметър около 22 метра и дълбочина от 1,70 до 3,30 метра.

Но най-интересното за туристите се намира на около 50 метра от пещерата. Там има скален блок с размери 4,40 х 4,10 м, издигащ се на около 2 м над съвременния терен. Този скален блок е бил откъртен от скалния венец и допълнително обработен и изсечен под формата на трон със седалка. Седящият на него е имал пряка визуална връзка с олтара на светилището.

Легендата

Според легендата Залмоксис е бил обикновен тракиец от племето гети, който един ден слязал в земята на боговете през отвор в златните скали. При живите се връщал само веднъж годишно, за да чуе желанията на своите събратя. Този ден бил денят на пролетното равноденствие. На същият ден от най-високата скала тракийците изпращали своят пратеник до Залмоксис.

За пратеник се избирал най-смелият, най-красивият и най-добрият сред тракийците. Този пратеник се хвърлял от скалата надолу към пропастта където имало забучени колове. Ако той оцелее, това означавало, че Залмоксис не одобрява пратеника и той не е достоен за говори с него. Цялото племе се отрича от недостойният си събрат и го оставя да умре в агония, за да не отиде в отвъдният свят на непрестанни веселби и пиршества. На следващият ден ритуала се повтарял и така до успешното отпътуване на пратеника при Залмоксис.

Смята се, че Залмоксис е слязъл при боговете през път в Мадарските скали и от жертвен камък в подножието на същите скали, траките са пращали своят пратеник.

http://www.websilistra.net/

И още по темата от сайта на 24 часа: Все повече хора сядат в трона на тракийския бог Залмоксис, за да се заредят с енергия отпреди 25 века.


Скалните храмове, подземните галерии и култовите олтари край с. Стрелково са известни като Свещената долина на Залмоксис, твърди Георги Атанасов, директор на регионалния исторически музей в Силистра. Той е проучвал комплекса и е автор на проекта "Вечно живият дух на Залмоксис", който привлича туристи от страната и чужбина.
"С приятели идваме поне два пъти в годината, защото открихме невероятната красота на района - каньон, обграден от безброй пещери", разказва психоложката Вяра Емилова.
Хората виждат с очите си как сред лабиринт от меандри в чест на бог Залмоксис е подреден комплекс от 5 скални тракийски светилища от VI-IV в. пр. Хр.
Според легендите Залмоксис е роден на това място. Херодот пише за него, че е полумитичен цар и бог на тракийското племе гети. Бащата на историята твърди, че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил ученик и последовател на Питагор. Пътувал из Египет и донесъл на хората оттам мистичното знание за безсмъртието на душата - учел ги да се събират и да пируват, а като напуснат този свят, ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
"За мен и учениците ми бе истинско предизвикателство да чуем легендите за Свещената долина на Залмоксис - обяснява учителката по история Лиляна Николова. - Доскоро ние не знаехме почти нищо за този мъдрец, лечител,първожрец, цар и бог."
От с. Стрелково в община Кайнарджа - на около 30 км от Силистра, се достига до подножието на централния скален храм "Баджалията". По стълби, оградени с перила, се отива до главния олтар, от който се открива гледка към трона на Залмоксис, изсечен в скалите. Срещу трона на върха на висока скала се намира древната площадка за астрономически наблюдения.
Под "Баджалията" е пещерното светилище. Размерите му са 20 на 10 м, а височината достига 7 м. Храмовият олтар е с диаметър 3,5 м и е ориентиран на изток.
Учените допускат, че голямата пещера "Баджалията" е неръкотворен божествен храм с културни напластявания - там има съдове, монети, накити, дори части от човешки скелети. Говори се, че хора са принасяни в жертва в чест на Залмоксис, и това е свързано с учението му за безсмъртието на душата.
Според легендите той слизал при хората веднъж на една или на 5 години, за да чуе желанията им. За пратеник избирали най-смелия, най-красивия и най-добрия сред тракийците. Хвърляли го върху копия или в пещера със забучени колове. Ако оцелее, значи Залмоксис не го одобрява и хората го смятатат за лош човек. Оставяли го да умре в агония, за да не отиде в отвъдния свят на непрестанни веселби и пиршества. После пращат друг. Ритуалът се повтарял, докато се намери достойният за жертвоприношение.
Специалистите са категорични, че тези паметници и легендите са в уникална връзка с жива и днес културна традиция. Става дума за кукерските игри в региона, свързани със Залмоксис. В село Калипетрово те се провеждат на всеки две години.

http://jordansilistra.blogspot.bg/2016/07/blog-post_79.html

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.116 Chrome 52.0.2743.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #106 -: Август 31, 2016, 23:47:29 »
Откриха светилище на Деметра и Персефона в Созопол (видео)


http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-svetilishche-na-demetra-i-persefona-v-sozopol

Светилище на Деметра и Персефона от VI век преди Христа откриха археолозите в Созопол. Подобно светилище се намира за първи път в България и е единственото запазено на Балканите. Освен това, на нос Скамни археолозите успяха да разкрият напълно и базиликата, построена върху светилището. Какви други истории разчетоха учените и какво откриха в центъра на църквата - репортаж на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков от поредицата "Пътуване в миналото".

Едно от емблематичните места на Созопол. Любимо за разходки и посрещане на изгрева. Нос Скамни е един от многото в района на Созопол. Нещо обаче го прави много специално място и е избрано преди 3000 години за светилище.

Изградили колонията си тук, привлечени най-вече от източниците на мед наблизо. Но основателите на Аполония е трябвало да изградят и дом за своите вярвания и ритуали. И скалите на носа през 6 век пр хр се оказват най-подходящото място за светилище на техните богини - Деметра и Персефона. Откриха и доказателства.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - р-л на археологическите разкопки: "Първо, видими са следите от изсичането на скалата и цялото това място беше запълнено с дарове. Вотивни съдчета, които са били изготвени специално за ритуала - това са миниатюрни канички... Откриваме много статуетки от печена глина и теракота и всъщност благодарение на тях разбрахме, че в действителност това място е светилище на Деметра и Персефона".

За да направят светилище на Деметра и Персефона, древните гърци по-скоро е трябвало да дълбаят, отколкото да градят. Навсякъде другаде използват за ритуалите си пещери. Но заради липсата им в Аполония, се примирили и със скалите.

доц. д-р Кръстина Панайотова: "Включитено са били изкопавани ями, дупки в скалите".
- Нещо, което да имитира пещера?

доц. д-р Кръстина Панайотова: "Дупка. Защото в легендата знаем как е похитена Персефона, тя е вмъкната в подземния свят през една пещера".
По-късно през VI век носът е бил зает от крепостна стена и кула, през XII век мястото отстъпва на голяма базилика. В центъра й учените с изненада откриват вятърна мелница, върху нея пък през XIX век е построен и параклис апостоли. Археолозите се надяват да открият и следи от известния в миналото манастир Светите Апостоли. Трябва да е тук, някъде. Просто такава е вековната традиция. Независимо от смяната на етносите, на религиите, мястото винаги се е приемало за свещено.

Повече подробности можете да видите в репортажа от "Денят започва" ТУК

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.71 Chrome 54.0.2840.71
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #107 -: Октомври 31, 2016, 07:37:42 »
Изложба на оброчни дарове, открити по българските земи


Малки оброчни фигури, намерени в най-различни краища на България, са събрани в изложбата „Вотиви“ в Националния етнографски музей.

Експозицията е уникална по своя характер и е част от проект за изследване на наследството на траките по българските земи, разказва пред БНР уредникът на етнографския музей и куратор на изложбата д-р Иглика Мишкова. Малките фигурки са дарявани  в древността на божествата с различни молби, а както често се случва, езическата практика е християнизирана.

В изложбата са включени експонати и на Историческия музей в Хасково. Терминът „вотив” се извежда от латинската дума „ex-voto” и на български най-общо означава вричане, оброк.


Символично вотивите изобразяват болния орган или конкретния проблем на молещия за помощ.
Затова представляват изображения на ръце, крака, очи, уши, бъбреци, бебета и деца, фигури на жени и мъже

Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита.

Вотивите от фонда на РИМ-Хасково са произведения на примитивното златарско изкуство и част от дребната металопластика. Предназначението им е свързано с лечебната практика по нашите земи. Символично и схематично те изобразяват болния орган или конкретния проблем на молещия за помощ.

Затова представляват изображения на ръце, крака, очи, уши, бъбреци, бебета и деца, фигури на жени и мъже. Употребявали са се до 30-те години на 20 век. Колекцията на РИМ-Хасково е събирана през 60-те и 70-те години на 20 век. Част от вотивите са открити при археологически разкопки, други са предоставени от църкви и параклиси, трети – от дарители.

В едно село в Централна България все още съществува вотивна люлка, която е изработена от панагюрски златар и до ден днешен се дава на жени, които желаят да заченат, взема се от тях, спи в домовете им, след което се сдобиват с така мечтаната рожба, става ясно от думите на куратора на изложбата д-р Иглика Мишкова пред БНР.

А в няколко хасковски села хората и до ден днешен вземат „фигурките“, както ги наричат, от църквата.


Вотивите са използвани за предпазване от злото, за пожелание за здраве и наричане на професия – Има прекрасни фигури на мъже с книги.

Явно пожеланието е било за деца, които да се занимават с наука или да се изучат.

Лечебни качества вотивите придобиват след като бъдат осветени в църква. Нужно е търсещият помощ с дълбока вяра да отправи молбата си към определен светец или светица, поставяйки вотива на съответната икона.

По принцип действието на вотивите се свързва с имитативната магия, но тези, които се носят непосредствено до тялото, действат чрез магията на допира. Качествата си за предпазване от болести и зло придобиват след като свещеник им “пее” специална молитва. Такива вотиви-амулети са носени от болни деца; жени, които абортират; мъже, които отиват на война.

Експозицията „Вотиви” ще бъде в Огледалната зала на Националния етнографски музей до 1 февруари 2017 година.

http://www.kmeta.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #108 -: Ноември 18, 2016, 19:03:52 »
Храмът на Кибела в Балчик

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=76JGA8cwsqs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=76JGA8cwsqs</a>

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #109 -: Ноември 23, 2016, 14:07:42 »
Чит кая – загадъчните скални ниши на Родопите

На много места в Източните Родопи можете да видите трапецовидните скални ниши, издълбани в скалите. Все още никой не е дал неоспорима хипотеза каква е била целта на прорезите в скалите, които дори днешните алпинисти трудно биха могли да изсекат без да срещнат куп трудности. Как преди хиляди години са били направени те и с каква цел все още не знаем със сигурност. Но за хипотезите малко по-късно. Първо да ви срещнем с едно от уникалните скални светилища у нас – Чит кая. Изсечените близо 50 ниши в скалите над кърджалийското село Лисиците са придружени от причудливи скали наоколо, които наподобяват извънземни, черепи, човешки лица и какво ли още не.

https://blog.kittbg.com/wp-content/uploads/2016/11/12-2.jpg
Езически храмове и светилища по българските земи


За да стигнете до село Лисиците трябва да преминете през най-дългият въжен мост у нас – с дължина 261 метра. Вървенето по дъските и дървените трупи, заместили изгнилите места си е предизвикателство. Не само заради непрестанното люшкане, което може да ви докара морска болест, но и заради факта, че мостът не прилича на сигурен и очаквате дъските да поддадат всеки миг под краката ви. Препоръчително е да се движите в нишка, на разстояние един от друг. Но пък местните минават по моста всеки ден, тъй като това всъщност той е единствената връзка със света на отдалеченото на около 15 км от Кърджали село Лисиците.

За да достигнете Чит кая или зиданата скала, както с превежда името на мястото, трябва да вървите около час в посока над селото. Местните ще ви упътят, но като цяло която и пътека да изберете ще стигнете до мястото. Повечето предпочитат да поемат по тази, която тръгва от смесения магазин в селото или поне от това, което е останало от сградата. Има и маркировка, която започва от чешмата, непосредствено до моста. Още в началото на пътеката се открива невероятна гледка към язовир “Студен кладенец”.

По пътя към Чит кая ще преминете покрай група камъни, които спокойно можете да оприличите на извънземни, скален череп, лице и още причудливи скали. В подножието на скалните нищи пък ще видите ясно профила на мъж. Повечето фигури се откриват лесно, без дори да се налага да използвате кой знае колко въобръжението си. Скалните ниши на Чит кая обаче със сигурност ще накарат мозъка ви да препуска бясно, в търсене на оттговора кому е било нужно да изсече процепите в скалата на това непристъпно място. А ако успеете да откъснете очи от скалата и погледнете в обратна посока отново ще можете да се насладите на язовира отвисоко.

Хипотезите за скалните ниши в Източните Родопи са няколко, но всяка от тях буди още въпроси. Една от тях гласи, че нишите са били погребални съоръжения, в които се полагала пепелта след изгарянето на починалите. За това обаче не са намерени никакви доказателства. Според друга теория нишите са свързани с вярванията на траките, които се предполага, че са авторите на процепите. Трета тероия гласи, че издълбаването на такава ниша на непристъпно място е служило за инициация на младежите. Според друга хипотеза скалните ниши всъщност представляват карта на златните залежи в Родопите. Каквато и да е истината мястото е мистично и определено си заслужава да бъде посетено.

https://blog.kittbg.com/wp-content/uploads/2016/11/14-1.jpg
Езически храмове и светилища по българските земи


https://blog.kittbg.com/wp-content/uploads/2016/11/9-1.jpg
Езически храмове и светилища по българските земи


https://blog.kittbg.com/bg/chit-kaya-mysterious-rock-niches-rhodopes/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #110 -: Ноември 30, 2016, 18:32:12 »
Разгадаха символите от древно светилище в Странджа

Изображенията имали за цел да възпират непосветени в тайнствата на траките


Етнологът Горан Стефанов от Историческия музей в Малко Търново има своя версия за това какво означават символите, изобразени върху каменен фронтон, стоял някога над входа на тракийското светилище в местността Мишкова нива в Странджа. Според младия учен, който е докторант в катедра „Етнология“ в Пловдивския университет, строителите на култовия комплекс не са направили изображенията просто за украса. Те имат много важен смисъл и в тях е закодираното точно определено послание. Което древните хора ясно са разбирали.
Горан Стефанов от години изучава Странджа, традициите и обичаите, фолклора, легендите и всичко, което е свързано с живота на хората там. Той се занимава със символизъм. Разчитането на символи за него е предизвикателство и той посвещава на това занимание много от своето време.
„Самата тракийска религия и култовете в нея са били много специфични. Можем да говорим за два типа култове. Едните са за всички хора, т.е. онези, които са непосветени. А други са били предназначени само за онези, които са посветени в тайнствата“, обяснява изследователят.
„Онова, което са виждали непосветените, когато застанат пред светилището на Мишкова нива е било двете ръце със слънчевия щит и стрелата. Двете ръце - мъжка и женска, казват: „Стоп, само посветените могат да влязат и ако влезе непосветен, ще бъде прободен със стрелата“, разказва етнологът. Той обаче е категоричен, че реална физическа стража пред входа на светилището не е имало. Защото се е разчитало на силната вяра на хората и не е имало нужда от стража. „Хората тогава са били много по-близо от тази божествена същност, отколкото ние сега“, обяснява Горан Стефанов.
Според него този архетипен модел е запазен в Странджа и до днес. И разказва истински документирани случаи, които се знаят от местните хора. Като този с човек, който си позволил да разруши параклис край село Граматиково - одърчето на свети Костадин. Когато се завърнал в селото, разбрал, че докато срутвал малката постройка, двамата му сина са катастрофирали с кола и са загинали на място. В село Звездец пък е известна историята на местен жител, който задигнал дарове, оставени в митичното оброчище Индипасха. Скоро след това се разболял тежко, а след него болни задълго легнали жена му и децата му. Излекували се чак след като човекът върнал в светилището взетите дарове и направил още допълнителни волни пожертвования.
„В Странджа нито един параклис не се заключва. Въпреки че там понякога се оставят ценни неща. Но се вярва, че ако някой си позволи да вземе нещо - пари, дарове, ще го застигне лоша участ. Има много такива примери на хора, които са си позволили нещо подобно и после целият им род буквално е затрит“, споделя разказите на местните хора Горан Стефанов.
Той разказва, че недалеч от Мишкова нива някога е имало рудници, откъдето хората са добивали желязо. Недалеч от тях са намерени интересни соларни кръгове. Според учените, те са част от мегалитно светилище и са показвали позициите на слънцето при лятно и при зимно слънцестоене. Това според Горан Стефанов представляват архаични обсерватории от най-старо време. Подобни соларни кръгове са намерени в Сакар и край Трявна.
„Може би става въпрос за маркиране на рудодобивни региони“, коментира етнологът. Той обясни, че е възможно изграждането им да има връзка с определен култ, който рударите са изповядвали. И който е бил свързан с бога Слънце и неговата проекция на Земята - огъня, който най-древните металурзи са използвали, за да обработват рудата.

http://faragency.bg/index.php?lang=bg&r=home%2F8OthY7%2F5WOLld

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #111 -: Декември 10, 2016, 08:54:48 »
Старозагорски археолози откриха светилище на 8000 години


Старозагорски археолози разкриха най-ранното светилище от най-ранния неолит в Тракия. Това съобщи на 7 декември по време на брифинг праисторикът Петър Калчев. Уникалният обект се намира в землището на село Маджерито, непосредствено вдясно на пътя Стара Загора - Димитровград.

Обектът е регистриран в археологическата карта на България и е описан като праисторическа селищна могила.

При окончателното проучване на терена под научното ръководство на Петър Калчев се констатира, че това е най-ранното за Тракия култово съоръжение, състоящо се от вкопани структури в терена. Подобни на тях са идентифицирани за първи път в българската археология през 2004-2006 г. в обекта Данабунар, в близост до с. Любимец. Дотогава при проучване на подобни обекти се е считало, че това са боклучни ями, в които древните са изхвърляли ненужни предмети. Впоследствие се оказва, че през новокаменната епоха в ямите земеделците са извършвали сложни ритуали, свързани с култа към майката-земя, към плодородието и кръговрата в природата.

"Досега в Тракия такива съоръжения са откривани само от периода на късния неолит - края на 6-о хил.пр.Хр. За първи път се открива такова светилище, което се датира в най-ранния неолит. Намерените материали на този терен са синхронни на подобно селище, което беше проучено край старозагорското село Калитиново. Направените в Шотландия проби показаха, че това е много ранен етап в развитието на древните земеделци по нашите земи. Пробите, с точност до 5 години, посочват събитията от 5900 г. пр.Хр.", коментира Петър Калчев.

През есента семейства, обитавали част от селищната могила, са идвали на тези места, за да извършат ритуалите. В ямите, които символизират утробата на майката-земя, те са полагали въглени, животински кости, натрошени съдове за храна, мазилка от нарочно запалените си къщи и др. предмети, на части, които според тях представлявал фалосът, мъжкото начало. Тук те са извършвали символичен полов акт, съпроводен със запалване на огън. Целта е с оплождането на земята да приберат богата реколта, да има по-голям приплод на добитъка, който са отглеждали, и здрави и повече деца в семействата им.

Структурите са използвани в продължение на 200-300 г.

В светилището е открит скелет на възрастен индивид в ембрионална поза. Той ще бъде изпратен в Шотландия, за да се извърши пълно изследване за възрастта му, начина, по който е настъпила смъртта му, точно датиране на периода, през който е живял, и пр. В селищната могила, разположена на 420 кв.м площ, са намерени още амулети, гривна от мида, зооморфна керамична фигурка, ритуална брадвичка от нефрит, керамичен модел на житно зърно, крачета на култови масички, много керамика и др.

Вторият обект с голяма научна стойност, проучен също под ръководството на Петър Калчев през археологическо лято '2016, е на ул. "Железни врата" No 12 в Стара Загора. При спасителните дейности се открива турска частна баня, изцяло изградена с материали от античността. Върху арите са открити безценни надписи, разчетени от Николай Шаранков, който е преподавател по латински и старогръцки език в Софийския университет.

На единия надпис, датиращ от 180-210 г., върху мраморна плоча се посочва списък с имена на свещенослужители и техните синове, членове на колегии за провеждане на мистерии, свързани с майките на боговете. По-надолу е описан редкият ритуал "таврободий" - специфично пренасяне на жертва на бик, свързано с Тибела, майката на боговете, при което кръвта на животното се събира като очистителен ритуал.

На арата, вградена в турската баня, текстът гласи: "На добър час! Статуя на Флавий Никий - син на Публий - отговорник за храма на императорския култ, издигнаха по решение на най-скъпата му роднина - неговите братя щастливо!" Надписът се датира от втората половина на трети век.

Името Никий през този период е изключително рядко. Може да се предположи, че става дума за поета Флавий Никий, за когото е известно, че освен занимания с поезия, той е заемал и важни обществени длъжности. Бащата на Флавий Никий - Флавий Погни, също е бил жрец на императорския култ с титлата "архиереус" (първожрец). Той е известен с надпис върху постамент на статуя, която е била пренесена през 19-и век от Стара Загора в с. Сърнево и до днес служи като основа на олтарна маса в църквата. При разчитането текстът гласи: "На добър час! Статуя на Флавий Пулий, син на Поликрат архиереус, първожрец на императорския култ, издигнат по решение на най-скъпите му синове. Да живей щастливо!".

"Благодарение на разчетените надписи археолозите успяват да установят три поколения на една от най-видните фамилии в Римската Августа Траяна - дядото Флавий Поликрат, бащата Флавий Пулий и синът Флавий Никий - коментира Петър Калчев. - Името Флавий показва, че този род е получил римско гражданство още през последната четвърт на I век."

И двата постамента са издигнати по едно и също време с решение на градските власти. Статуите са издигнати приживе на двамата жреци. Те са били поставени в близост до храмове.

Третият надпис, който се намира на арата в църквата в с. Сърнево, гласи: "На добър час! Статуя на най-великия и най-божествения император!" Надписът е стоял под императорска статуя, най-вероятно издигната от името на градските власти. Вероятно той се отнася за императорите Септимий Север или Гален.

Тези три надписа дават много важни данни за античната история на хилядолетния град.

По време на пресконференцията археоложката Мария Камишева разказа за проучванията в източния некропол на Августа Траяна, в двора на новооткритата верига "Кауфланд", и успешните разкопки на античния град, направени на бул. "Руски" No 47-49. Всички те допълват мозайката на "преблестящия град на траянци", както са наричали Августа Траяна.

http://starozagorskinovini.com/news/index.php/institucii1/7911-svetilishte-na-8000-g-otkriha-starozagorski-arheolozi

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #112 -: Декември 15, 2016, 19:56:05 »
Непоказвана досега археологическа изложба в Стара Загора (видео)


Снимка: https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1628294

Изложбата "Светилището на Великата богиня с кока" ще може да бъде разгледана от днес на IV експозиционно ниво в Регионалния исторически музей в Стара Загора. Тя включва находки от археологически разкопки през 2012-2013 г. на праисторическото светилище край Капитан Андреево с ръководители чл.-кор. на БАН проф. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова. Археологическите находки от светилището се представят за първи път в музейна изложба. Светилището е едно изключително откритие на европейската праистория, каза пред БТА проф. Васил Николов. В експозицията са показани следите от древната обредна дейност на земеделци и скотовъдци от долината на Марица. Откритото светилище е уникално, то е с диаметър около 600 метра, оградено с два паралелни рова, и има материална култура, която в някои случаи срещаме за първи път, каза още проф. Николов. Керамичните съдове представят Великата богиня - изображения, които нямат аналог нито в Предна Азия, нито в Европа. Организатори на изложбата са община Стара Загора, Националния археологически институт с музей при БАН, Регионалния исторически музей - Стара Загора, както и Историческия музей - Свиленград.

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_5ahrvsxx


Тя е с големи бадемовидни очи, релефно очертан нос и изумителна за времето прическа: косите на дамата са оформени в кок! Макар да е прието, че възрастта на една жена обикновено деликатно се „прескача”, в случая трябва да надмогнем суетата и етикета. Правим го по изключение, заради науката археология. Там правилата са други и една от най-важните задачи е определянето на възрастта. В случая, находката на Великата богиня с кока отвежда  към 5 200 - 4 600 г. пр. Хр.

А мястото на провежданите разкопки е Праисторическият обреден комплекс край Капитан Андреево, Свиленградско. Специалистите са единодушни, че изображението на Великата богиня с кока няма аналог! Ръководители на експедицията са чл.-кор. проф. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова.   
Находките са представени за първи път в изложба, организирана със съдействието на Община Стара Загора, Националния археологически институт с музей при БАН, Регионалния исторически музей - Стара Загора и Историческия музей - Свиленград. Изложбата е озаглавена „Светилището на Великата богиня с кока” и със сигурност ще предизвика интереса не само на учените, но и на всички почитателите на археологията. В Регионалния исторически музей на Стара Загора ги очакват вълнуващи срещи с бита и светоусещането на хората, обитавали нашите земи преди хилядолетия.

http://bnr.bg/post/100786778/svetilishteto-na-velikata-bogina-s-koka
« Последна редакция: Февруари 12, 2017, 16:01:38 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Езически храмове и светилища по българските земи
« Отговор #113 -: Февруари 12, 2017, 16:03:58 »
Казанлъшки и старозагорски археолози проучиха светилище на 8000 години


Съвместна археологическа експедиция на РИМ – Стара Загора и ИМ -Казанлък проучи светилище на 8 000 г. Резултатите бяха подробно оповестени на регионална конференция на музеите от Югоизточна България, която се проведе в Приморско.

Спасителното археологическо проучване, проведено в края на миналата година под ръководството на Петър Калчев – директор на РИМ – Стара Загора и Десислава Андреева – гл. уредник в отдел „Археология” на ИМ – Казанлък  представи интересни резултати за носителите на най-древната европейска цивилизация. Подробни резултати от разкопките ще бъдат представени на предстоящата регионална конференция на археолозите от Югоизточна България. Форумът ще се проведе на 11 февруари (събота) в Исторически музей – Приморско. Археолозите ще се съберат в морския град в навечерието на Деня на археолога – 14 февруари, за да представят доклади за извършените археологически проучвания през 2016 година.


Археологическият обект се намира южно от съвременния град Стара Загора до с. Маджерито. В стерилен бял варовиков пласт на площ от 350 кв. м са проучени вкопани структури от ранния неолит (началото на VІ хил. Пр. Хр.). Във всички тях са констатирани голям брой фрагменти от деструкции на праисторически жилища  – части от стени с отпечатъци от колове, подове и тавани с отпечатъци от греди, фрагменти от подиуми и обмазки от основи на пещи, фрагменти от зърнохранилища и хромелни камъни. Тънкостенната керамика е представена от всички видове раннонеолитни съдове – гърневидни, купи, паници, лалевидни съдове.

Групата на червеноангобираните съдове, орнаментирани с бяла боя е основна част от раннонеолитния керамичен комплекс. Специфична особеност на съдовете е, че фрагментите им са вторично изпечени. Находките са от камък, кремък, кост и керамика – гладилки, култови масички, шила, длета, тесли, зооморфна фигурка, лъжичка от кост, прешлени за вретено, тежести за тъкачен стан и др. Проучените и документирани раннонеолитни структури са важно доказателство и потвърждение на тезата за ритуална практика на погребване на праисторическото жилище през неолита. Изследваните проби от животински кости за радиовъглеродно датиране представиха хронологически диапазон от 5990 и 5840 cal BC за началния етап в развитието на раннонеолитната култура Караново I в региона. В хронологически по-късни ями са документирани човешки останки и животински жертвоприношения.

След детайлното изследване и обработка на археологическите материали, резултатите от проучването ще бъдат публикувани в списание „Археология” – научно издание на НАИМ-БАН.

http://kz7.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 57.0.2987.133 Chrome 57.0.2987.133
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Местят храма на Кибела до морето


Кметът на Балчик Николай Ангелов има намерение да премести уникалния храм на богинята – майка Кибела, открит през 2007 година, на място в близост до морето, на крайбрежната алея. Така той ще стане достъпен за туристите и ще може да бъде съхранен.
Това обяви за пръв път Ангелов на 12-ата световна среща на българските медии, която се провежда от 17 до 21 май в чешката столица Прага. Към днешна дата останките от националния паметник на културата се намират в частен имот, а движимите артефакти – (от ІІІ век пр. Хр. до ІV век сл. Хр.), монети, скулптури, надписи, костни игли, строителна керамика, присъщи на античния Дионисополис, се съхраняват и експонират в Историческия музей.

Храмът на Кибела бе открит през 2007 г., по време на строителни работи в частен имот. Багерът попаднал на правоъгълна антична сграда, а по-късно се оказа, че това е най-добре запазеният досега храм на Кибела - Великата майка на боговете. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр. Почти всички намерени статуи са на Кибела. Тя е облечена в дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка. При четири от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв. В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III в.пр.Хр. Най-късният текст е и единственият на латински език, датиран е в първата четвърт на IV в. Надпис от I в. информира за богато дарение, включващо посвещаване на статуи и релефи, украсяване на светилището и издигане на покрита колонада.

http://www.monitor.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.81 Chrome 58.0.3029.81
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Проф. Валерия Фол: Светилището „Марков камък“ в Странджа
е било център на масова мистериална обредност поне от II хил. пр. Хр.

Тракологът проф. Валерия Фол в интервю за предаването „Магията на Странджа“ по Радио „Фокус“.


Водещ: В днешното издание на „Магията на Странджа“ ще ви отведем до „Марковия камък“ или „Големия камък“, който се намира в землището на село Долно Ябълково. Древното култово съоръжение е описвано често и като тракийско светилище „Големият камък“. То представлява мегалитен валун с височина 8 метра, закрепен върху две други скали, така че под него да се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода и местните хора ги наричат „Очите на Бога“. Повече за мегалитната култура в странджанския край, за преданията, легендите и ритуалите, свързани с „Марков камък“, ще чуем в следващите минути от траколога проф. Валерия Фол – преподавател и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Проф. Фол, кога за пръв път е описан „Марковият камък“ или „Големият камък“, както го наричат местните, и всъщност какво знаем за това светилище?
Валерия Фол: За първи път светилището е описано от експедицията „Странджа – Сакар“, ръководена от проф. Александър Фол пред 1973 или 1974 година беше, когато го описахме и е публикувано в томовете „Странджа – Сакар“, където са публикувани и други мегалити и скалноизсечени светилища. Прекрасно е светилището, още повече, че е чудесно съхранено. До „Големия камък“, който описахте в анонса, има един по-малък жертвен камък, много добре оформен и открай време това е свято място за околните селища. Вярват, че водата, която се събира горе в двете стъпки, в кавички, на Крали Марко, е лековита. Разбира се, лекува очи, според вярата, кожни болести, а и помага за всичко, казано накратко. Явно мястото е свещено, поне от второто хилядолетие преди Христа насетне и е било център на масова мистериална обредност. Трябва да знаем, че в древността дъждовната вода е смятана за най-свещена, защото идва от небесното, раническото божество. При гърците това е Зевс, при траките е трудно да кажем как се казва този бог.

Водещ: С какви други обредни култови практики свързваме „Марков камък“, какво е било неговото предназначение в далечното минало?
Валерия Фол: В далечното минало всички такива камъни, които са лични, впечатляващи, са почитани, защото камъкът е вярван като първоматерия. Този камък така, както е позициониран, е наистина много впечатляващ и отгоре са направили двете вдлъбнатини, за да събират свещена вода, с която са извършвали обредно измиване, пречистване и са пиели от нея, за да се пречистят цялостно. Дали са спазвали хранителен режим на това място преди обредите, не мога да кажа, нямаме сведения. Но при всички случаи са извършвани обреди с песни и танци, защото масовата мистериална обредност, в която се пускат и мъже, и жени, винаги е съпроводена с музика на перкусионни инструменти. Това ще рече кимвали, свирки, разни звънчета, завързани на връвчица, всички перкусионни инструменти, използвани в тази обредност, те водят шествието, под техните звуци се припява и се припяват свещени слова, които ние за съжаление не знаем. Музиката е съществен елемент на обредите. Може би затова по традиция до ден днешен хората танцуват на такива места. Всъщност хорото е много стар танц, много древен танц от най-дълбока древност. И в зависимост от това дали е отворено или затворено, всъщност казва дали е свързано с ораническото, слънчевото божество или с тектоничните, земните сили. Зависи също от стъпката, а и музиката е важна.

Водещ: До каква степен на този етап е изследвано, изучено светилището „Марков камък“ и всъщност накъде е насочен сега интересът на изследователите?
Валерия Фол: Това е скално светилище и животът на такива светилища е много дълъг. Както виждаме и от самия „Марков камък“, до ден днешен мястото е почитано. Наблизо са правени археологически разкопки и селището е изключително интересно, то е създадено в медната епоха. Така да се каже, животът е сигурен около това светилище от петото хилядолетие насетне. Кога точно са започнали да почитат камъка, няма как да се датира. Такива камъни се почитат поне от каменно-медната епоха, при всички случаи през бронзовата епоха, което ще рече трето – края на второ хилядолетие преди Христа.

Водещ: Какво разказват легендите и преданията, свързани с „Марков камък“, какво означава той за местните?
Валерия Фол: Това, което е документирано първата половина на 80-те години на миналия век, е лечителските функции на водата, която се събира там. Вярва се, че носи магическа сила това място. Сега, с обръщане на погледа към древните вярвания, това се случи заради развитието на науката и публикуването на тези свещени места, хората започнаха по традиция да ходят на мястото. Много е интересно, че културната памет на българите е дълговечна и те подсъзнателно, без да са учили, знаят какво трябва да направят, тоест да занесат цветя, да играят хора наоколо, да пеят песни – това, което аз нарекох масова мистериална обредност. Тя обикновено е свързана с календарния цикъл, със Слънцето и същевременно носи инициационни характеристики, тоест преминаване от една възрастова група в друга. Но общата вяра е, че мястото е магическо и носи здраве, особено водата, която се събира горе на големия камък. А на малкия жертвен олтар разливат течности. Течностите са вода, вино, мляко, мед, пчелен мед, медът се смята за свещена течност, свързан с великата богиня – майка. Даже най-ранното й изображение е като пчела-жена. И оставят много често хората парички, стотинки, което пак е една много, много древна практика. И, както ви казах, културната памет на българите е толкова силна, че подсъзнателно някак си, от тяхната същност е да знаят какво да направят на подобно място. Хората непрекъснато се опитват да са добри отношения, тоест да са в съгласие, в хармония с божествените сили. Оставянето на дар, а най-лесният дар е оставянето на стотинка, в древността са оставяли разни неща от украсата на дрехите, оставяли са също така неща от оръдията на труда, например тежести за вретено и стан жените, оставяли са оръжия или части от оръжия. Това оставяне на дар означава, че се почитат тези божествени сили и се разчита на тяхната помощ и подкрепа.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/21/42670/prof-valeriya-fol-svetilishteto-markov-kamak-v-strandzha-e-bilo-tsentar-na-masova-misterialna-obrednost-pone-ot-ii-hil-pr-hr.html

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.81 Chrome 58.0.3029.81
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
10 години от откриването на Храма на Кибела


Под старата част на днешния  български черноморски град Балчик се намират руините на голям античен град.  Писмените сведения за него са малко, но разкритите при археологически разкопки  и изкопни работи антични обществени сгради, крепостни съоръжения, гробници с  богат погребален инвентар, множество епиграфски паметници и разнообразни градски  монети, сечени в продължение на повече от пет века, подсказват за проспериращо  селище с градско самоуправление, което е обитавано от гърци, тракийци и скити.  Според старите автори, градът, който вероятно е възникнал през VІ в. пр. Хр. на  северния бряг на удобен морски залив, първоначално се е наричал Круни  (Κρουνοί), но по-късно бил преименуван на Дионисополис (Διονυσόπολισ). Поводът за промяната на  името станала една статуя на бог Дионис, която морето изхвърлило на брега пред  града, но се допуска, че причината може би се корени в религиозните вярвания на  траките кробизи, които живеели в близката му околност.    През І в. Дионисополис попаднал в границите на римската  провинция Долна Мизия (MoesiaInferior), а в края на ІІІ в. е един от главните  градове в провинция Скития (Scythia). Градът участва в религиозния съюз на  черноморските градове в провинция Долна Мизия, известен като Западнопонтийски  койнон.     Дионисополис е разрушен и  изоставен от жителите му след страшно природно бедствие, което е станало в  средата на VІ в. Според Теофан Изповедник през 544 г. морето се надигнало и  навлязло на четири мили навътре в сушата при градовете Одесос (днес Варна),  Дионисополис и Афродизион (античен град на морския бряг, на 4 км северно от  Балчик).     Повторното заселване на мястото,  където се е намирал античният град става едва през ХVІ в.     През последните години в почти  всички български черноморски градове се извършва интензивно строителство на нови многоетажни  сгради. Техните основи попадат дълбоко в античните пластове и често пъти при  изкопни работи на голяма площ се правят неочаквани открития. Такъв е случаят и  с храма на Понтийската майка на боговете в Балчик.    През април 2007 г. багер попада на антична  сграда. Изкопните работи са  спрени и на мястото на строителните машини идва археологически екип.    В резултат на разкопките е разкрит добре запазен антов храм,  ориентиран по оста север – юг. Храмът е правоъгълна постройка с размер на късите  стени 8,50 м, а на дългите 11 м и вход от юг. Състои се от пронаос и наос. По  своят план той намира близки паралели с някои храмове в гръцките полиси по Западното  и Северното Черноморие.    Техниката на градеж е псевдоизодомна. Стените са двулицеви и двуредови.  Външният ред е от големи плочи(0,45–0,50 м), които са наредени вертикално. Стените са завършвали с йонийски  антаблеман, състоящ се от архитрав, два фриза и корниз.     Храмът е имал двускатен покрив  с керемиди. Характеристиките на йонийския ордер и архитектурната декорация от  букрании, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват  строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно  в периода 280–260 г. пр. Хр.     Пронаосът на храма е с  правоъгълна форма и вътрешни размери 7,10 м на 3,00 м. Покрай южната и  източната стена на пронаоса са стояли мраморни плочи със списъци на жреци и на  участници в религиозното сдружение на новолунците.    Наосът на храма има форма на  квадрат с вътрешни размери 7,10 м х 7,10 м и  вход от юг.     Пред северната стена, точно  срещу входа, е била разположена едикула, от която е запазен подиум с три  стъпала. Пред подиума са намерени два сегмента от канелирани полуколони, един  йонийски капител, и 4 фрагмента от йонийски антаблеман с фронтон. Антаблеманът  се състои от архитрав с три фасции, гладък фриз и дентили, и хоризонтален  корниз, който оформя основата на фронтона. Върху третата фасция има  посветителен надпис на гръцки език.Фронтонът е с триъгълен  тимпан, затворен от наклонените корнизи. В тимпана е разположен релеф – бюст на  бог Хелиос с лъчиста корона, между главите на четири коня. Фронтонът е  завършвал с варовиков акротерий с палмета.     Архитектурната и релефна  украса, както и палеографските особености на надписа върху антаблемана на едикулата  показват, че тя е от елинистическата епоха и най-вероятно е била построена  заедно с храма  или скоро след това.    В едикулата е стояла храмовата статуя и  мраморна пейка с богато украсени крака и плот с посветителен надпис (ІІІ в. пр.  Хр.).    Мраморен лутерион е разположен  пред подиума на едикулата, в средата на храма.Втори,  по-малък подиум, вероятно жертвеник, с форма на неправилен правоъгълник е бил  изграден по-късно южно от лутериона.     Покрай източната и западната стена на наоса има каменни  пейки с дължина 3,20 и ширина 0,55 м.     Върху някои от откритите архитектурни детайли и мраморни предмети  има посветителни надписи, които показват, че интериора на храма е бил обновяван  с дарения.     Намерените надписи и мраморна пластика са изключително  важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в  Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група  движими паметници, свързани с култа към Майката на боговете, откривани до сега  в неин храм.     Намерени са 27 изцяло или почти  изцяло запазени надписа, както и няколко по-малки фрагмента.  Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със  сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от  елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период.  Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата  четвърт на ІV в. сл. Хр.    Богинята носи името „Понтийска  Майка на боговете“ (MetertheonPontia),  „Понтийска Майка“ (MeterPontia) и в един случай „Понтийска  богиня“ (theaPontia), а самият храм е наречен  Метроон (Metroon). Епитетът „Понтийска“, както и въобще обвързването на  богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от  преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва. В един от  надписите посветена на богинята статуя е определена като изображение на  „Чистата Майка“ (Meterkathare). Основният, всенароден  празник на богинята (taMetroa)бил  честван от полиса през месец тавреон. Един от надписите ни информира и за друг  празник, включващ събиране на цветя, шествие и жертвоприношение, в който  участвали само жени.    Елинистическият надпис  върху фронтона на едикулата съобщава, че тя е била изградена от пожизнения жрец  на богинята Демофонт, син на Мюс. Друг надпис от І в. сл. Хр. информира за  богато дарение, включващо посвещаване на статуи и релефи, украсяване на  светилището и издигане на покрита колонада. На храма били дарявани и поземлени  имоти, лозя, работилници и сгради, които били отдавани под наем и с получените  приходи се организирали празниците на богинята. Научаваме и за наличието на храмови роби, както и за  архив от документи, в които са били подробно вписани всички дарения. Най-късният посветителен надпис е  върху база от сребърна статуя, която била възстановена от император Лициний  (308–324) чрез неизвестния досега управител на провинция Скития Аврелий  Сперациан.     Елинистическите почетни декрети за чужденци предоставят  обичайните в такива случаи права и привилегии като проксения. Сред почетените  са жител на Одесос; известният месамбрийски стратег Поликсен, син на Мелсеон (кр. на ІІ – нач. на І в. пр. Хр.); както и жители на град  Калхедон, които подпомогнали Дионисополис във военна кампания по море.  Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк І  за стратег на неизвестна досега стратегия, който подпомагал Дионисополис както  в мирно време, така и във войната „срещу общите отвъддунавски врагове“.    Друг важен тип документи, намерени в храма, са списъците  на жреци и служители на култа. От ранната елинистическа епоха е каталог на  поклонници на Майката на боговете, съдържащ 19 имена, а от римската епоха е  един списък на свещенослужители на богинята и каталог на 84 членове на  религиозно сдружение, което празнувало нейния култ на първото число от всеки  месец.    Почти всички намерени статуарни  изображения представят Великата майка на боговете (Кибела). Тя е облечена в  дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка. При пет  от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв. Статуи и статуетки на  богинята със същата иконография са познати от много места по Западното  Черноморие.    С различна иконография е  основната статуя на храма. Богинята отново е облечена в дълъг хитон с преметнат  през лявото рамо и скута химатион и е седнала на трон, но в дясната си ръка  държи фиала, а в лявата, изнесена встрани ръка, е държала жезъл. Лъвът не е в  скута й, а е изобразен в релеф – клекнал от дясната стана на трона.       Богатият  интериор показва, че храма не е бил разрушен от християни-фанатици.  Опожаряването му най-вероятно е станало през 378 г., когато десетки неукрепени  селища в Мизия и Скития, включително и в близките околности на днешен Балчик, са  били разграбени и опожарени от готите, които две години по-рано са се заселили  в тези области като римски федерати. Това предположение се основава на  датировката на най-късните монети, открити под пласта от въглени и начупени керемиди  в наоса на храма. Те са на императорите Валентиниан І (364–375) и Валенс  (364–378).      След този  погром храмът не е бил възстановен. През V в. или първата половина на VІ в.  опожарената сграда е била разградена до нивото, на което е разкрита в наши дни.  През 544 г. крайбрежието на Дионисополис е ударено от огромна морска вълна. Тя  е предизвикала свличане на земна маса от околните хълмове, която е засипала  храма и го е запечатала плътно.

(click to enlarge)
http://static.bnr.bg/gallery/10/102c7addfb84f17109c5d9b996e1d908.jpg
Езически храмове и светилища по българските земи


http://bnr.bg/varna/post/100824814/10-godini-ot-otkrivaneto-na-hrama-na-kibela

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Глухите камъни – път към опознаването на предците


Глухите камъни е едно от многото древни светилища, оставени ни в наследство от нашите предци – траките. Посещението на това сакрално за предшествениците ни място ни пренася в годините още преди новата ера.

            Името на древнотракийското светилище произлиза от факта, че тук ехо няма. Да, звучи странно и нереалистично, но е факт! Мнозина опитват да разбият този мит, но до момента всички тези опити са неуспешни.

            Светилището се намира по пътя от хасковското село Малко градище към Ивайловград. От паркинга до самото светилище се стига пеша по широк, черен път, който е равен и лек.







Глухите камъни е система от четири огромни скални блока, в които са издълбани множество разнообразни форми. Преобладават трапецовидните форми, вдълбани като ниши в скалите. Мненията относно това каква била целта на нишите са различни. Според някои от изследователите предците ни са смятали, че нишите са врати, през които се появява Бог и струи божествена енергия. Други смятат, че били използвани като погребални урни.

            Освен ниши, в основата на скалата са скрити и две гробници в които се твърди, че са погребани видни тракийски вождове. Първата, представлява помещение с дължина 2 и ширина 1,5 метра, издълбано в гранитната скала. От него чрез 33 издялани в камъка стъпала се стига до самия връх, където се намира голямата щерна – четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра. От там се открива и величествена гледка към най-дългия язовир в България – Ивайловград.

            Легендите разказват за владетел, който бил погребан тук с „девет вола злато“. Тези предания от години привличат иманяри, които копаят огромни ями в търсенето на несметното богатство.

             Историческите сведения сочат, че светилището се е използвало активно през I хилядолетие преди новата ера. Останки от каменните стени от които било обградено се виждат и до днес.

            По време на проучванията на светилището, археолозите откриват, че с навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите се сменят. Дори се смята, че край средновековната църква е имало и манастир. Монашеската обител е била в ниските склонове, а църквата – на високото, както е повелявал канонът. Изследователите са на мнение, че манастирът е бил разрушен от войниците по време на Третия кръстоносен поход.

            Сред най-ценните находки в Глухите камъни е откритият уникален петроглиф - скална гравюра, изсечена в долната част на една от скалите с ниши. Изображението представлява соларен символ – стилизирано изображение на ладия, която пренася слънцето.

            Според най-скорошните проучвания на археолозите,  Глухите камъни са не просто светилище, а са част от обширен град с улици и къщи, който се простирал от връх Марина надолу към река Арда.

            Глухите камъни си остава едно от най-мистичните места в Родопите. Проучванията му продължават вече повече от 35 години, а то все още разкрива пред изследователите си нови и нови тайни.

http://rodopchani.bg/Gluhite-kamani--pat-kam-opoznavaneto-na-predtsite

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Тракийска гробница-светилище "Мишкова нива"




Скица на целия комплекс в местн. Мишкова нива, гледан отгоре.
Автор арх. Малвина Русева, 1988



Общ поглед на храма-гробница; състояние август, 2009 г.


Входа с коридора към храма-гробница


Част от  "Хероона" - древната гробница на героя-цар, която се е запазила.
Оформена е като долмен с покривна плоча



Фронтонът от храма в Мишкова нива, който днес се пази в музея на Малко Търново.
Символът на двете спиращи ръце, щитът и копието означават:
"Спри дотук; свещенно място само за посветени"

Информация

Тук имаме прекрасен обект, който показва убедително как в строежите от късни времена остават следи, характерни за мегалитното мислене от доста по-стари епохи. Тук, край Малко Търново може да се наблюдава и изучава приемствеността в културите и в съответните строителни техники за доста дълъг период.

Особености

Шатровите куполи на гробницата в м. Пропада и храма в м. Мишкова нива (който се предполага почти същият, както в Пропада!) са датирани към ІV в. пр. Хр. Те имат уникална за цяла Тракия конструкция. Техните куполи са сглобени по мегалитен начин, а не са зидани!
Шест трапецовидни плочи са опрени с долните ръбове върху цилиндричната зидана основа, а със страничните си ръбове се опират една на друга. Ключов камък не е нужен. Щом се опират по кантовете, а не лежат върху плоските си страни, това е типично мегалитна конструкция! Отвън плочите са плоски и куполът има вид на шестстенна пирамида. Отвътре, обаче, всяка трапецовидна плоча е одялана като част от конична повърхнина (за което се изискват доста добри познание по стереометрия!). Като се съединят всичките 6 плочи, отвътре се получава пълен пресечен конус! Така древните строители са създали модерен за времето си купол (коничен), без да владеят модерната техника на фалшивия или истинския свод. Създали са го с похватите на оригиналната по-древна местна мегалитна традиция, която тогава вече официално се е възприемала като анахронизъм! Това е конструктивно едно гениално решение и също така убедително свидетелство за отколешно мегалитно мислене в района.
Спецификата на купола в Мишкова нива се състои в това, че строителят е опитал да направи плавен преход между цилиндричната основа и коничния купол. При купола в м.Пропада няма такъв преход – коничният купол лежи пряко върху цилиндричната основа.








Плоча с образ на тракийския конник от светилището в Мишкова нива. Днес в музея на М.Търново

Вид и хронология

Квазимегалитен обект.
Тракийска гробница.

История

Историята на обекта в Мишкова нива е дълга и неясна за обикновената публика. Той е публикуван още в началото на ХХ в. от Карел Шкорпил. Цял век с прекъсвания там се извършват някакви разкопки и реставрации, без да е публично ясно кой ги провежда и с какъв план. Тази забуленост на работите в тайна продължава за жалост и до днес.

Опазване

За момента възстановяването на храма е на ниво плавен преход от основата към купола (вж. снимката), но блоковете се закрепват пак с дъбови цепеници, което е крайно немарливо и опасно. Дано някога възстановяването на светилището завърши по един достоен начин. Макар че нищо няма да остане от автентичността на обекта поради непрекъснатото ровене в терена и разместване на находките от оригиналните места, което трае вече повече от век.

Издирил, проверил

Литература

Карел Шкорпил: “Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, С 1926.

М.Русева: «Тракийска култова архитектура», изд. Я, Ямбол 2000.

М.Русева: «Тракийската гробнична архитектура в българските земи през V-ІІІ в.пр.н.е.», изд. Я,

Източник: www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-004BG/QM-004BG.html

http://doktora757.blog.bg/history/2011/09/10/trakiiska-grobnica-svetilishte-quot-mishkova-niva-quot-malko.817464

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8658
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Магическата скална арка, която лекува болести


Обвито в мистика, тракийското светилище в местността Скрибина край село Крибул привлича с чудесата си хора от цялата страна

На няколко километра североизточно от село Крибул, община Сатовча, Гоцеделчевско, се намира местността Скрибина. Местност, забулена в тайни и мистерии. Скътано по средата на дъбова гора се намира и тракийското мегалитно светилище „Скрибина”. За него се вярва, че лекува всякакви болести.

Според археологическите проучвания неговата история датира от ІV в. пр. Хр. По времето, когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси. От тогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които отиват там с надеждата да оздравеят.

Това се случва и с лечителката Юлия Земеделска, която оздравяла, благодарение на скалната арка. Тогава дала обет, че и тя ще лекува и ще помага с каквото може на останалите. Функциите на лечителка Юлия наследила от майка си, която от дълго време ги практикувала. При нея идват хора с всякакви болести. Едни не могат да говорят, други не могат да имат деца, трети имат психични проблеми и т.н.


Няма човек, който да е бил там и да не е получил помощ, споделят жителите на селото и с усмивка разказват историята на младо момиче, дошло чак от Испания с надеждата да забременее. След няколко седмици чудото се случило и сега вече е майка на 3-годишен син.

В селото се пазят спомените за много такива истории. Скрибина е помогнала на десетки семейства да продължат рода си. Славата на мегалитното светилище се разпространява много бързо и край него вече се стичат хора от цялата страна. Изключително радващ е фактът, че то е излекувало и много млади хора.

Такъв е и случаят със студентка от Триград (Смолянско), която не можела нито да говори, нито да се движи.

Нейните родители я водили къде ли не, но от това нямало никакъв ефект. Последната им надежда бил манастирът в град Хаджидимово. Там обаче се срещат с жители на Крибул, които чувайки тъжната история на момичето, ги канят да посетят местността край тяхното село. Семейството без много да се чуди приема. И чудото става – след първия ритуал момичето започва да говори, а след втория вече се движи без никакъв проблем.

За да получиш помощ от камъка, трябва да отиваш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват крибулчани. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът.

Най-напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг колкото ръста му. След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата го притиска, толкова по-добре за търсещия здраве и изцеление.

След промушването се пали огнен кръг около стъпката – символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на слънцето на Земята. Символика и значение има и с разположението на отвора – входът сочи изгрева на слънцето, а изходът – залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.

Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която трябва да върже на едно от дъбовите дървета след ритуала. Така той оставя болестта си там и се връща здрав. На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети обаче не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че, който наруши това табу, всъщност взема болестта на този, който я е оставил.

Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия.

Тя се явява при всяко провеждане на ритуал, но не хвърля в паника посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек.

Не много възрастната баба Зейнепа Еминова разказа, че тя се явила пред майка й в образа на човек, окичен с одежди като Петко войвода. Тя го поздравила, а той само се усмихнал и изчезнал.

Юлиян Земеделски е мъж на средна възраст от село Крибул. Преди 27-28 години той претърпява тежка катастрофа с мотор, при която загива негов приятел. От тази вечер той постоянно сънува кошмари, които не го оставят на спокойствие. Докато една вечер не вижда в съня си, че трябва да отиде на светилището, за да се излекува. На сутринта отива там и вечерта всичко остава в миналото.

„Бях много зле, но след посещението вече съм добре, бих казал много добре”, споделя той.
С годините времето е изтрило от паметта на хората много факти, свързани с това древно светилище. Никой не може да определи точно кога е открито и от кой, но ритуалите са запазени, макар и с много изменена форма.

В този район на Родопите има много скални арки – светилища. Някои от тях – живи, където все още се извършват култови практики, а други – вече мъртви – с отскоро или отдавна затихващи лечебни функции. Всички те са правени на високи места, за да имат видима връзка с други светилища.

На около километър преди Скрибина например са намерени останки от керамика и от древен тракийски храм. В миналото там е имало малка ритуална сграда от суха зидария. Струпването на камъните по средата всъщност представлява централния жертвеник. За съжаление той е открит и ограбен от иманярите.

http://www.desant.net/show-news/24835


Още за светилището Скрибина

Три баби от Крибул превеждат отчаяните през гората и им баят

Гъстата и тъмна дъбова гора не стряска бабата и младата жена, която я следва по петите. Двете смело продължават да следват мрачната пътека. Изведнъж пред тях изникват чудновати дървета, които приличат на човешки скелети, отрупани с някакви вехти парцали. Старицата вдига ръка, което е знак разговорите да спрат. В пълна тишина те се промъкват между дъбовете, чиито клони са отрупани със стари дрехи, с червени прежди и конци. Приближават до сакралната зона - уникалното скално образувание Провирачката (б.а. - Дупката). Скалната арка лекува болести, а мистиката и тайнството тук съществуват от хиляди години. Жените не издават и звук. За да не разсърдят змията, която владее скалния феномен. Старата жена взема пръчка и започва да бае. Придружителката й покорно я следва. Водачката вади червена прежда, която е с дължината на ръста на младата жена. Възрастната връзва конеца на стълбата и се качва нагоре. Показва с жестове на другата да я последва. Промъкват се през 50-сантиметровия отвор сред скалите.

Магическите думи на шаманката не спират

Тя прави кръг от конец около първата стъпка на своята спътничка. Вади кибрит и го запалва. Връвта е ритуално копие на слънцето. Следват нови вълшебни думи. Младата, която е бездетна, а много иска да зачене, оставя монети на каменната площадка - скромна лепта за змията - стопанин на мястото. Следва ново промушване през триъгълен отвор между две огромни скали. Двете жени най-сетне са извън свещената зона. Искащата да забременее сваля ритуалната си горна дреха, с която се е докоснала до камъка, и я връзва на едно от дърветата наоколо. Както змията напролет "съблича" старата си кожа и се освобождава от паразити и заболявания и се възражда. Така и човек зарязва болката си там и продължава напред, без да се обръща назад, оздравял и прероден.

Не, това не е приказка. Нито е филм мистерия. А разказ за случващото се всеки ден само на 3,5 км от сатовчанското село Крибул. Езическият обред не е прекъсван от времето на траките. Има го откак свят светува, твърдят местните хора, които на своя диалект наричат дупката Провирачката, намираща се в местността Скрибина. Според легендата светилището принадлежи на огромна черна змия, която го зарежда с енергия. Влечугото е единственото животно в този край. За да подейства вълшебната сила, при извършването на култовата практика

скалата трябва да "стисне" болния

когато се промушва през нея. Целта е той да се съедини с камъка. Уникалната скална композиция цери болести, кълнат се жителите на селището. Това най-добре знаят три жени в селото - Юлия Земеделска, Найле Чаушева и Айше Садък. Те са наследили способностите на древните жреци от своите майки, които пък ги научили от тези, които на тях някога са дали живот. Те ежедневно се катерят по тесния и черен горски път с магарета, за да отведат до магичното място поредния човек, който има надежда за изцеление. Който е прегърнал последната искрица надежда, след като не е намерил помощ отникъде. Но е задължително да вярва искрено в чудото. Тогава ще намери лек за своята болка. "През дупката се влиза от запад на изток, т.е. към изгрева на слънцето. Това е някаква древна лечебница. Обреда го знаят само няколко възрастни жени от селото. Примерите за излекувани хора са много - има цяр за всичко - за зрение, слух, нервни и психични заболявания, стерилитет при жени и мъже.

Баба Юлия, шаманката от Крибул, се разболяла от най-опасната болест - рак. Направила три процедури в древното оброчище и туморът изчезнал. "От този момент си дадох дума да помагам безвъзмездно на нуждаещите се. Не е важно на кой бог се кланяме, а да носим вярата в себе си. Тогава стават и чудеса. Насам редовно прииждат жители на съседните и по-близки селища. Но в последните години идват отвсякъде - увеличават се и чужденците. Тя, болката, не избира кой какъв е, идва бързо, а си отива трудно. Опитвам се да помогна за лечението на всички, които идват", реди баба Юлия. "Отчаяните да намерят сили в себе си, за да потърсят и намерят надежда и цяр", твърди възрастната жена.

Преминаването през дупката има за цел човекът, който е болен, да се допре с горната си дреха до скалите. Преданието гласи, че само по този начин може да оставиш там, в змийското светилище, болестта си. Червен конец се носи против уроки. Сваляш връхната дреха, слагаш я върху някое дърво и ставаш нов човек. "Може да се отървеш така не само от болестта си, но и от злото, и от направена ти черна магия, от всякакви лоши работи. Затова и от другия край на света да дойдат в това сакрално място, няма да сбъркат. Че здравето и животът на всеки един от нас, човеците, са безценни. Затова змийското светилище ни прави известни по цял свят", казват жителите на село Крибул.

Дори инвалиди намират облекчение

на своята болка, след като посетят и спазят целия обред", твърди кметът на Крибул Ибраим Шишков.
Надеждата и вярата водят тук не само българи от всички краища на страната. Сред чуждите посетители най-много са испанците.

Обяснението е повече от логично. Много местни са на гурбет в Испания. Там разказват за святото и магично място и приберат ли се в отпуск в родината си, с тях поемат и болни испанци. "Похвалят се на свои близки там, че са намерили изцеление, което не са открили при лекарите, и насам идват нови испанци. Това лято беше страшно, всеки ден по няколко души се катереха нагоре. Идват и лекари, които търсят лек за диагнозата си", уверява кметският управник.

Черната господарка съска край скалите

Огромната черна змия, която пази тракийското мегалитно светилище, периодично се показва, уверяват някои жители на село Крибул. 1-2 възрастни жени и днес не се отричат от думите си, че са виждали грамадното влечуго. То е голямо и черно, но не е агресивно към хората. Напротив. Усети ли човешко присъствие, веднага се шмугва между скалите и изчезва. "Аз не мога да го твърдя това, но има други, които държат на казаното от тях. По-важно е, че хората намират изцеление, а не дали има змия там, или няма", казва кметът Ибраим Шишков. Затова светилището се посещава все повече от нуждаещи се и от туристи.
Община Сатовча преди няколко години изпрати предложение скалното образувание да бъде включено в националната инициатива "100-те природни феномена на България". Предвижда се кандидатстване по европейски проекти за облагородяването на района, но не и за превръщането на Провирачката в туристическа атракция. Защото не бива да се губи лечебната й сила.

Не се предвижда нищо да се строи поне на 200 м от свещеното място. Няма да има нито пейки, нито беседки, нито барбекюта. Там болният трябва да остане насаме със себе си, да намери покой и вяра, за да се излекува. А не да се стигне дотам, че да се използва святото място за пикник. "Само ще опитаме да намерим средства за ремонта на черния път, който е стръмен и теренът е труднодостъпен. Че идват инвалиди, които не могат да стигнат близо до светилището с кола. Налага се да ги качват на магарета или да ги носят на ръце почти по целия път", допълва кметът.

http://www.standartnews.com/biznes-turizum/zmiysko_svetilishte_spasyava_ot_rak_i_magii-260752.html
« Последна редакция: Май 29, 2017, 20:40:37 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf