Автор Тема: Незнанието на българите от България за Западните БЪЛГАРСКИ покрайнини  (Прочетена 2538 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1685
  • Country: bg
  • Карма: +382/-18
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
Май някой го пусна преди време, но ето един интересен репортаж:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=E4_5R2LssnI" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=E4_5R2LssnI</a>
« Последна редакция: Декември 11, 2011, 15:52:42 от Hatshepsut »

Неактивен Kondolov

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 331
  • Карма: +137/-15
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
НЬОЙСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР И ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

След Първата световна война на България е наложен жесток мирен договор, който българския народ и правителство намират за несправедлив. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. Президентът Удроу Уйлсън заявява необходимостта от подписване на мир без задоволяване на несправедливи искания за присвояване на чужди територии като "наказание". "Никой мир не може да бъде траен - заявява президентът Уйлсън - ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка като вещи". На тези заседания САЩ решително поддържат справедливата кауза на победените страни в това число и на България, против останалите сили от Съглашението, инспирирани от прекомерните искания на Сърбия. По-късно Конгресът на САЩ отказва ратифицирането на Ньойския и останалите договори от т.нар. Версайска система.Създаденото на 1 декември 1918 г. Кралство на сърбите, хърватите и словените (КСХС), поема щафетата от Кралство Сърбия с нейните претенции, като се стреми да присъедини обширни територии от Западна България.


2.1. Претенциите на КСХС спрямо България.

Претенциите на КСХС се изразяват в желание да се присъединят градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд, Босилеград с прилежащите им землища, части покрай р. Тимок. Всички тези земи стават известни като Западни Покрайнини. КСХС претендира и за териториите около гр. Струмица и полага огромни усилия, за да убеди своите покровители, че икономическите интереси налагат да получи още и Пернишкия каменовъглен басейн.

Желанието на КСХС да присъедини Западните Покрайнини се оправдава със "стратегически" и "етнически" съображения. За целта предлагат фалшифицирани карти и документи, с които се опитват да докажат съществуването на сръбско малцинство в България. Твърденията им за такова сръбско население в България остават недоказани, поради което делегацията на КСХС по същество мотивира исканията си за Западните Покрайнини само със "стратегически" мотиви.

Въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на Конференцията, на 6 ноември 1920 г. сръбските войски окупират територии около р. Тимок, част от Трънско, околиите на Цариброд и Босилеград.


2.2. Западните Покрайнини след 1919 г.

Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните Покрайнини с територия общо 1545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - цигани и само 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните Покрайнини има 45 български черкви с 42 свещеници.Повече от 30 000 българи бягат в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.Това, което Сърбия не можа да постигне в Сръбско-българската война от 1885 г. и през Втората балканска война от 1913 г., получи на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой с договора за мир с България.


2.3. Очертаване на границата между Западните Покрайнини и България.

Съгласно чл.29 от Ньойския мирен договор е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия на място.Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че "няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад - от непроходна крепост от планини". Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села - Груинци, Ресен, Стрезимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време, Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните Покрайнни носят черни забрадки. В своята книга "Войната се завръща" френският журналист Анри Пози пише: "Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърляни костите върху насипа на нещастните малки мъртви - както видях при с. Извор".


3. СЪДБАТА И ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ


3.1. Западните Покрайнини до Втората световна война.

От подписването на Ньойския договор през 1919 г. до днес при всички сръбски режими българите от Западните Покрайнини са подложени на системни насилия и терор, целящи тяхното денационализиране и насилствена асимилация, а земята, на която живеят, да бъде присвоена завинаги. През 1920 г. в Кралството на СХС се приема Закон за защита на държавата. Законът не признава националните малцинства в държавата и на практика принуждава българите да приемат сръбски имена и презимена. Много българи загиват на новата българо-сръбска граница "при опит за бягство". До 1930 г. на тази граница са убити повече от 300 българи. Повече от половината от населението е принудено да емигрира в България. Закриват се всички български училища и църкви. Отварят се сръбски основни училища, в които се преподава и учи на сръбски език, сръбска история и култура. Часовете по вероизповедание се провеждат на сръбски език. Оказва се натиск на всички просветени хора да се декларират като сърби. Към фамилните имена, вместо утвърдените техни български окончания "ов" и "ова", принудително им се поставят сръбски окончания на "ич". Забранява се говоренето на български език на публични места. На населението в Западните Покрайнини се налагат тежки данъци, реквизиции и глоби по всякакъв повод. Принудителният труд също се налага повсеместно. Откъсването на Западните Покрайнини от България създава изключителни трудности на населението. Липсата на пътища между Западните покпайнини и градовете на Сърбия практически ги изолира и довежда до пълно блокиране на тези територии. Голям проблем са и двувластните имоти. Терорът над българското население в Югославия предизвиква жив интерес сред водещи вестници в Европа - италианските: "Impera", "Curriero Аdriatico", "L'Ambrosieno", "Тribunе"; английския - "Маnchester Gardian", "Times"; немският: "Berliner Tagesblat". Тези вестници отпечатват редица публикации за насилията над българите, специално в Западните Покрайнини.Българското население е лишено от политически права. То може да участва в парламентарните и местни избори, но е ограничено да гласува само за представители на традиционни сръбски партии.Опитите за сърбизирането на българското население срещат организирана съпротива. На 15 и 16 юни 1924 г. в София се основава Временен върховен комитет за бежанците, който свиква първата Конференция на бежанците от Западните Покрайнини. Създава се организация с повече от 3 000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва издаването на вестниците "Западни Покрайнини" и "Западно ехо". Представителят на организацията големият български поет Емануил Попдимитров, пледира за правата на българите от Западните Покрайнини пред редица международни форуми.Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет е създаден Научен институт "Западни Покрайнини", в който членуват 44 именити български учени. Основната цел на Института е да събира и опазва материали за българския характер на населението в Западните Покрайнини.През 1923 г. се създава Вътрешната западнопокраинска революционна организация "Въртоп". Тя е основана в отговор на непоносимия терор над българското население и въплащава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните Покрайнини към България. Когато репресиите достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните Покрайнини - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в Белград.

Единство и сила.

Неактивен BMPO

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 666
  • Country: bg
  • Карма: +148/-92
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.1b3 Firefox 3.1b3
Клипът е прекрасен... устремени към България и Европа :lol:
ВМРО - Вътрешна Македонска Революционна Организация
ВМРО-БНД - Влашка Милиционерско-Разбойническа Организация - Бивши и Настоящи Доносници
Спрете кражбата на името!

Неактивен Дашо

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 937
  • Country: bg
  • Карма: +212/-20
  • Пол: Мъж
  • православен българин
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Като цяло българското общество е длъжник на нашите братя и сестри от Западните покрайнини.
Радващ е факта, че от следващата учебна година ще има една паралелка в която ще се преподава изцяло на български език. Надявам се след някоя и друга година да има и училище/ща където да се преподава изцяло на български. :bgflag:

България надъ всичко!
Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея!
БЪЛГАРИЯ НАДЪ ВСИЧКО-ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2693
  • Country: bg
  • Карма: +197/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.14 Firefox 3.0.14
Мариана Христова

І. Граница през къщи и дворове

В края на Първата световна война, с един печално известен договор от 27 ноември 1919 г., части от територията на страната, напълно български градове и села, са дадени на съседни държави. Някои нямат късмета, като българите от Южна Добруджа, например (които за известно време стават румънски поданици) да се върнат, по време на Втората световна война, обратно в пределите й. Българите от т.нар. Западни покрайнини, жителите на Цариброд (днешен Димитровград), на Босилеград - намиращия се близо до Кюстендил български град (за който много хора в България може да не са и чували) и пр., стават част първо от Кралска Югославия, после от Съюзна република Югославия, а днес - от Република Сърбия. И колкото и тъжно е да се напише това, много от техните потомци сега, след почти девет десетилетия, са престанали да учат, пишат, говорят, мислят на майчиния си език. Те все още се наричат българи, имат, де юре, особено с последния вариант на конституцията на Р. Сърбия от 2003 г., всички права да запазят своята идентичност, връзка с етническите си и културни корени и пр. Де юре. Де факто много от тях само се наричат българи; други се срамуват малко от това даже; трети са може би "сърбияни", "югославяни", един Бог знае какви. Не са никак много тези, които настина познават и обичат езика и културата на народа, към който все пак принадлежат. (Някои може да са станали и "прави сърби", така да се каже, колкото и неточно е да се каже така.) Православните, сродноезични, толкова близки по манталитет и култура, толкова жизнени и достатъчно горди със собствената си национална принадлежност "братя сърби" (които днес по някаква ирония на съдбата са на път да изгубят толкова скъпото за тях Косово например), отдавна са решили, че което е станало тяхно, си е тяхно, какво е било преди, няма никакво значение. При това времената уж са вече напълно демократични - Сърбия и тя един ден, като страна, част от общото европейско пространство, може би ще стане член на Европейския съюз, или поне се беше запътила натам. ЕС с неговите усъвършенствани критерии за права на човека, включително що се отнася до всичко, гарантиращо езиковото и културно многообразие, запазването на културната идентичност и т.н. Ако и когато това стане обаче (ако барутният балкански погреб не избухне, разбира се, този път заради най-младата нация на континента, албанската, поради "горещия картоф" със статута на Косово или поради повече от един фактор), от т.нар. българско малцинство в Сърбия няма да е останало кой знае колко като идентичност. Ще остане едното име, при това писано грамотно най-вече само на сръбски.

Много мъка, много насилие, много манипулации е имало над това население в миналото. Най-жестоки са разприте между роднини, ако може така да се каже. Най-жестоко е понякога да направиш от едни българи сърби, именно защото имат същата вяра като твоята, Православието в случая, и език, който е доста близък, не от някоя съвсем различна езикова група. Жестоко не защото всеки насилствен или принуден избор на идентичност винаги е противен, а защото асимилирането, манипулирането на някого, който има сродни език и идентичност, може да стане по-лесно, по-невъзвратимо. И дори когато са го убедили, че няма защо да страда, няма защо да помни езика и корените си, най-добре да ги изтласка, да ги забрави (само проблеми от тях), и той точно това прави, приема другата идентичност - пак нещо остава в паметта, в съзнанието, в подсъзнанието ако щете, в личната и колективна памет. Принудата, насилствения, лъжлив, манипулиран избор. Така може в едно градче, в една община като Цариброд например, хората да си живеят, да се устройват, да мислят най-вече за алъш-вериша, търговията, икономическия напредък и пр.; заплатата на един учител от царибродската гимназия да е доста по-добра от тази на учителите в България (поне преди голямата стачка в началото на тази учебна година), а процентът смъртност и процентът самоубили се на глава от на населението да са много високи, едни от най-високите в сравнение с други общини в цяла Сърбия (дори в бивша Югославия, преди да се разпадне).

При това държава майка, България т.е., почти нищо не е могла да направи или не е направила да възпре тази асимилация. В продължение на всичките вече почти 90 години тя винаги е имала достатъчно свои проблеми. И колкото и да са се сменяли политическите режими, по отношение на българите, останали отрязани по западната й граница, е имала или скромна, повърхностна, плаха или никаква политика. (Ако не броим разбира се прословутата идея за Балканска федерация, прегръщана по различно време от различни ръководители на страната, като Ал. Стамблойски, например, който подписва през пролетта на 1923 г. известното Нишко споразумение с Пашич, или добре известните коминтерновски напъни на Г. Димитров и «братската му дружба» с Тито.) Така или иначе обаче политиката на България по отношение на "западните земи" не е довежда до възпирането на насилствената асимилация. Не облекчава страданието на немалко т.нар. обикновени хора (пращаните в лагери като прословутия Голи Оток или подобни нему), за това, че им е "трябвало повече бой ", за да престанат да се противят. Истината е горчива, много горчива, някои и днес мислят вероятно, че е по-добре да това да не се говори много, да не се знае. Каквото било било, да гледаме напред... (Само дето, как беше - преди да затвориш, помириш, надживееш една история; да затвориш всъщност една доста потулвана история - поне някои страници трябва отново да се прочетат. Да се отворят, осмислят, назоват...)


Повече- тук:
http://mediatimesreview.com/january2008/zapadni_pokraynini.php
« Последна редакция: Септември 14, 2017, 22:46:12 от Hatshepsut »
България над всичко!

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4863
  • Country: bg
  • Карма: +1339/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.7 Firefox 3.5.7
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Западните покрайнини

Западните покрайнини са български територии заграбени от Сърбия през 1919г., след подписване на унизителния за нас Ньойски мирен договор. Площта им е 1545 кв.км., а населението днес около 20 000 души, почти всички българи.
  Икономически районът е изостанал, а населението там живее в бедност, само заради българското си самосъзнание. В един от двата големи града Босилеград, населен изцяло с българи, е създаден Български културно-просветен център, който има не леката задача да съхранява и опазва българското национално самосъзнание от сръбската пропаганда и насилствена политика спрямо българите там. Въпреки че всичко е толкова очевидно, Сърбия дори не иска да признае българското малцинство, а „нашата държава” дори и нехае, че поредните заграбени от народа ни територии са подложени на асимилация и обезбългаряване.
  Сега, когато сме в рамките на европейския съюз имаме пълното основание да поставим въпроса с признаването на българското малцинство в Сърбия пред европейската комисия, както и да искаме връщането на Западните покрайнини в пределите на България, защото подписаният Ньойски мирен договор вече не важи, тъй като Кралство на Сърби, Хървати и Словенци не съществува, както и марионетната държава Югославия. Много са пътищата, по които да работим и да защитаваме онова, което ни е заграбено, но не го правим, не го правят и продажните марионетни български правителства. Всичко остава в ръцете и силите на българите от Западните покрайнини и на тяхната борбеност и национален дух, поне така ще е, докато се отървем от този политически елит и изградим нова държавност.

Вестник „Нова България” http://nova-bulgaria.com
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8137
  • Country: bg
  • Карма: +1279/-104
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Български политически скандал избухна в Сърбия! Кметът на Босилеград бойкотира паметна плоча за загинали нашенци


Босилеград, Сърбия15 Май 2017, 21:28


Български политически скандал избухна на сръбска територия. Кметът на Босилеград, който е българин, бойкотира първото официално отбелязване на палежа на града от сърбите преди 100 години, уточнява bTV. Тогава 37 наши сънародници са убити. Един от малкото оцелели паметници в памет на убитите българи преди 100 години е надгробният паметник на местния учител.  Днес беше представена нова паметна плоча с имената на всички загинали българи.   Кметът на града не дойде на събитието. Официално преговорите за паметната плоча с местната власт  досега води консулът ни в Ниш Едвин Сугарев.  „Кметът беше категоричен, че няма да участва в нито едно от мероприятията. По същия начин даде уклончив отговор и мълчалив отказ да се постави паметната плоча”, каза Сугарев.  Екип на българската медия намерил кмета по анцуг в общината. Не бил поканен на събитието. „Паметната плоча не зависи от мен. Пуснали сме протестна нота до посланика и до президентството”, каза кметът на Босилеград и лидер на българското малцинство Владимир Захариев.  Вицепрезидентът Илияна Йотова каза, че България  внимателно следи преговорите на Сърбия с Евросъюза по отношение на правата и свободите на малцинствата.  „Официалните власти трябва да знаят, че тук има малцинства със свои права и те са длъжни да ги спазват и гарантират”, каза Йотова. Българската държава ще продължи да подкрепя българското малцинство в Сърбия.



https://www.blitz.bg/svyat/blgarski-politicheski-skandal-izbukhna-v-srbiya_news513007.html
...
 Българската държава ще продължи да подкрепя българското малцинство в Сърбия, добре, а дали българската държава трябва да подкрепя Сърбия за членство в ЕС?
Кметът на Бослеград, уж българин, а се води по свирката на сръбските управници, на които не им е политически изгодно да се обелязва такова позорно събитие от историята на Сърбия.




Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf