Автор Тема: Бъдни вечер и Коледа  (Прочетена 10195 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4860
  • Country: bg
  • Карма: +1341/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Бъдни вечер и Коледа
« -: Декември 16, 2006, 21:35:51 »
Коледарите - носители на богат фолклор

Почти във всички етнографски области на страната съществува обичаят да се коледува.

Коледарите имат много общи белези със сурвакарите. Преди всичко както сурвакарите и те са ергени. Посещават домовете на своите годеници както и сурвакарите от Югоизточна България. Тези общи белези се виждат в новогодишния реквизит и на едните, и на другите - в сурвачката от дрян и в коледарката.

Тук особеното е, че сурвакарите играят на Нова година (Васильовден), а коледарите - в нощта срещу Коледа. Уместно е да изясним различието в тези два празника, което се е явило поради промените в календара.

Коледарите избират свои водач - станеник. Станеникът трябва да е почитан от всички хора в селото. Калесват го с бъклица. Той пък си избира благословник.

В дома на станеника коледарите разучават песни и благословии. Вечерта, преди да тръгнат из селото, най-напред коледуват в неговия дом. Това е израз на уважение към избрания водач. Той е приготвил кравай с дупка по средата, около която са набучени стръкчета босилек. Босилекът е опасан с низи пуканки, царевица и сухо грозде. Увит в бяла кърпа, краваят ще обходи всяка къща и в ръцете на станеника той ще бъде безмълвен свидетел на коледните благословии. Те са неповторими по образност и богатство.

Коледарите са носители на извънредно богат фолклор: благословии, песни, хора, които са се изпълнявали в къщата при трапезата и на двора:

            Стар станеник куда води,
            станенине, господине!
            Че ти идват добри гости,
            ей коладе ле, мой коладе.
            Кудата му отбор момци,
            станенине, господине!
            Отбор момци коладници,
            станенине, господине!...

            Изхвъркнала е, Дойне ле, Коладе ле,
            пъстра птичка, момне ле, Коладе ле,
            че ни хвърчи...
            два дни, три дни...
            два дни, три дни...
            три недели...
            де я зърна сиво орле...
            как я съзря...
            тъй я погна...
            че я вкара...
            в момин дворец...
            в момин дворец, в градинчица...
            в градинчица под люлчица...

Момците славят стопанина с богатство, със сполука в ниви и стока, с гостолюбие и почит. В песните девойката е по-хубава от слънцето. Нейната риза е чиста бяла преспа:

            тя надгрява слънцето -
            девет планини огрява,
            на десета зора дава...

Момъкът път, язди "добра коня", който е по-бърз от "сур елена". Пръска жар бъдникът в огнището, радва къщата, защото искрите означават, че пилци ще има много, овце ще се наплодят, ще е пълен дворът с рогати и хвъркати.

Песен от Софийско:

            Добро ютро, станенине, станенине господине!
            Добро сме гости дошле,
            добро гостье-колежданье,
            добър сме ти глас донесли
            изоздоле овче поле:
            овци ти се изягнили,
            се овчици ваклушати,
            я овновци виторожки...

            ...кобилки се изжребили,
            се кобилки левогривки,
            я коньовци патаноги.

Биха могли да се посочат много примери, от които се вижда ролята на коледарите и това, че Новата година е възраждала надеждите, че ще се плоди добитъкът, ще има здраве и весели.
Стопанинът стана, бръкна в коюн джобове, па извади китка ключове и ни отключи чимшир порти, та ни поведе в равни двори, че ни покани в добра къща - в къщата златна трапеза, на трапезата вит превит кравай, колкото на тоз кравай писъмцата, толкова на най-мала нива кръстчицата - "Амин". На нивата крушчица, под крушчица люлчица, в люлчица малко дете Иванчо: мама му го люлееше и му пееше: нани ми, нани Иванчо, расти да пораснеш, като майка си и баща си да станеш - друмници и пътници да посрещаш, сиво стадо да пасеш, бяло мляко да доиш и брут сирене да посириш - "Амин".

Но особено внимание заслужават коледарските украси и реквизити, които са значими произведения на народното приложно изкуство. Бихме могли да ги обособим в два големи дяла - източнобългарски и западнобългарски реквизити.

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=810
« Последна редакция: Юни 28, 2011, 06:13:46 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Gergana Hristova

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 21
  • Country: 00
  • Карма: +22/-1
  • Пол: Жена
  • усмихни се :)
  • Зодия: Libra Libra
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #1 -: Февруари 19, 2008, 23:06:25 »
Много ми се искаше да сложа 2-3 снимки на Коледари от Тополовградския край,но за жалост са доста големи  :(
Но иначе този празник е много хубав.Един наистина чудесен български празник  :)
Фалшиви хора до толкова, че те сами не могат да се познаят

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4860
  • Country: bg
  • Карма: +1341/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #2 -: Декември 23, 2008, 18:26:49 »
Бъдни вечер и Коледа



Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
« Последна редакция: Декември 26, 2012, 11:03:06 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1685
  • Country: bg
  • Карма: +382/-18
  • Пол: Мъж
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #3 -: Декември 23, 2008, 20:09:59 »
Добруджанска коледна богословия
(от Плачидол)

Хей слава ти Бога, мой дружина!
Каква стана станувахме,
какъв път пътувахме нитно време,
руси калпаци поросихме,
паун пера потрошихме,
черни ботуши окаляхме,
дорде отидем да нашия брат -
станиника господина.
Ний го сторихме сърдит, гневен,
той не бил сърдит и гневен,
ами бил потен, морен.
Скочи бос по калцуни,
та се радва и обрадва,
та ни дари добра дарба
вит-превит кравай;
на кравая кръст дукато.
Това дукато, що му се е ляло,
що му се е ляло и преляло
като лед по вода, като кит по гора.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Тоя брат нас дарил,
вишен Господ него дарил;
що му е мило, (...),
що му е драго, мило му било -
мило му било доброчестни синове,
драго му било доброчестни дъщери;
синове в кола внесли, дъщери с игла изнесли.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Та ождребили бърза коня,
бърза коня, вихрогоня.
По земя бягали, по небе хвърчали,
та пристигнали на Стара планина,
дето се делят земя и небе,
земя и небе, сребро и злато -
на кого с лъжичка, на кого с паничка,
на тоз нашия брат,
най-малкия станинине господине
с най-малката лъжичка,
с най-малка паничка,
дето сбира кило, кило и половина!
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")
Той на кон го натовари - конят не го приема,
на кола го натовари - колата не го приема.
Той се чува и прочува
като златарин с чужда язда,
като риба из дълбини,
като мома на висини -
с чужда риза, с чужд сукман,
че се вива и превива,
че няма от нея по-хубава, по-гиздава.
Речете всичките мои дружина:
"Амин!" ("Амин!")

« Последна редакция: Януари 30, 2011, 20:22:12 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4860
  • Country: bg
  • Карма: +1341/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.6 Firefox 3.5.6
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #4 -: Декември 19, 2009, 20:59:34 »
Празникът, който отбелязваме непосрествено преди Коледа е Бъдни вечер, и той като повечето зимни празници спада към групата на неподвижните празници. Той се чества винаги на 24.12. За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично-обредна система. В някои краища на България Бъдни вечер се нарича още Мала или още Детска Коледа.


На този ден се извършват ритуали и обреди, които свързани с посрещането на Коледа.

На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости.

Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прикъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.

Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла.

Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплитат библейските притчи и народните вярвания.

Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен.

Празничната трапеза не се раздига до сутринтта на Коледа.

В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг.

Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари.

Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.

По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в техния по-нататъшен живот. Те всъщност преминават от едно обществено положение, което се свързва до голяма степен с тяхното възрастово израстване. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват.

Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите.

В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.

Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат някои митологични същества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили.

Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите трябва знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.

www.bulgarian-folklore.com
« Последна редакция: Юни 28, 2011, 06:15:37 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4860
  • Country: bg
  • Карма: +1341/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.6 Firefox 3.5.6
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #5 -: Декември 24, 2009, 09:56:38 »
Бъдни вечер - с бъдник и божичник



Днес се празнува един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника.

Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания. Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

http://dnes.dir.bg/2009/12/24/news5602991.html



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Декември 23, 2011, 06:19:33 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Теодор

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 364
  • Country: bg
  • Карма: +117/-8
  • Пол: Мъж
  • ЗА БЪЛГАРИЯ, ЗА НЕЯ ЩЕ УМРЕМ
  • OS:
  • Windows Millenium Windows Millenium
  • Browser:
  • Firefox 2.0.0.20 Firefox 2.0.0.20
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #6 -: Декември 25, 2009, 10:24:13 »
Честита Коледа !



Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден.

Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги".

Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар, или станеник - млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.

Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си.

После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.

Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач... Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе.

Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите - да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Християн, Християна, Кристина, Радослав и техните производни.

http://news.ibox.bg/news/id_1247008641
« Последна редакция: Юни 28, 2011, 06:16:59 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #7 -: Декември 16, 2011, 10:12:53 »
Бъдни вечер и Коледа

Коледа (Рождество Христово) е един от най-обичаните и почитани християнски празници. В светлия ден на Христовото Рождество оживяват вярвания и представи, идващи от дълбока древност. Църквата е отредила дълъг и строг пост, започващ от 14 ноември, за да могат вярващите да подготвят тялото и душата си за големия празник. За достойното му честване са отделени три дни в християнския календар.
Денят преди Рождеството се чества като Малка Коледа. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден (традицията повелява родилките да съобщят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.

Обредни хлябове


Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета, цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.

Бъдник

Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво - дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", на което му отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Момите и невестите през това време пеят старинни песни край огнището и трапезата:

„Я съм, моме, златно дръвце,
Златно дръвце, плодовито,
Ще порасна дор до небо
Клон ще пусна дор до земля,
Лист ще листна, дребен бисер,
Цвет ще цъфна, чисто сребро
Род ще родя сухо злато,
Слез е по мене блага бога,
Ще дарува добра дара"


Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

Трапезата на Бъдни вечер

Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие, отгоре се слага чувал и или месал. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Стопанките са приготвили 7, 9 или 11 ястия - сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Първото парче от питата се отделя на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата Коледа. Късметлия ще е онзи, комуто се падне парата от питата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.

Коледарите


Около полунощ по домовете тръгват коледарските дружини. Те се водят от „цар", „станеник". Той е най-добрият стопанин в селото, честен, работен, имотен. Коледарите са млади момци или наскоро женени мъже. Според народната традиция момък, който не е коледувал, не може да се задоми. Коледарите са облечени с празнична премяна, окичени с китки от бръшлян, чемшир и сухи цветя, с нанизи от сухи сливи и бучки захар по калпаците. Те обикалят празничната нощ и пеят своите обредни песни, своеобразен благослов. Вярва се, че дом, споходен от коледари, е щастлив през следващата година. Коледарите имат нарочни песни на всеки от домакинството - на стопанина и стопанката, на майката, на ергенина, на малкото дете, на свещеника, търговеца и т. н. Стопаните даряват коледарите с кравай, вино, орехи, брашно и др.

Русалии

На следния ден, 25 декември, всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия. Те се причестяват и играят хоро на мегдана или в черковния двор. В дните от Коледа до Богоявление, които народът нарича „мръсни", „погани", „некръстени", се вярва, че бродят зли, тъмни сили. Затова людете не бива да замръкват след залез слънце, забранени са брачните свеждания, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник, нехранимайко. В тези дни още от коледната нощ по домовете в Западна България обикалят маскирани дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите -„старец" и „баба", изпълняват оргиастични миманси за плодородие. Това поведение, както и по-свободното държание на стопанките на дома напомнят за празници и тържества, идващи от предхристиянско време. В някои райони на Македония все по това време обикалят т. нар. русалийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Русалиите са облечени в празнични премени с кръстосани алени шамии и нанизи от сребърни монети на гърдите. Те се водят от „прот" или „балтаджия" и „кесежия". Тръгвайки на своите обиколки по селата, русалиите се прощават с домашните си, сякаш отиват на война. И наистина, когато се срещат две русалийски дружини, те водят бой коя от тях да влезе в селото и до днес се пази споменът за русалийски гробища. Русалиите подобно на коледарите влизат във всеки дом, с изключение на къщите, в които има родилка и наскоро починал. Под звуците на старинни, монотонни мелодии те играят своите обредни танци за здраве и плодородие. След тези 12 дни те отиват в черквите, причестяват се и се връщат към нормалния начин на живот.

Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. Много промени настъпват в нея след Освобождението, когато България тръгва по европейски път на развитие. За пръв път коледна елха се организира в двореца през 1879 г. по инициатива на княза. Сетне се устройват тържества с коледни елхи във военните клубове, учрежденията организират коледни тържества за децата на своите чиновници, празникът се чества по новому в болници и благотворителни институции. От 20-те години на XX век елхи се продават в градската градина и дори и преди това всеки дом на български интелигент се украсява с елха за празника. Първоначално елхата е била кичена със сухи плодове и собственоръчно направени играчки. Сетне започват да внасят и да произвеждат играчки за коледната елха. Коледарските дружини, които до късно обикалят българското село, намаляват в големите градове в началото на века. Момчетата обикалят домовете на видните и по-богати граждани с благотворителна цел. Събраните средства даряват на болни и сираци. Баловете, които се организират от двореца и обществени организации, също имат благотворителен характер. Признак на добра воля е изпращането на коледни картички на близки и приятели.

http://comentar.atspace.com/anita_4.htm
« Последна редакция: Декември 26, 2012, 11:16:34 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #8 -: Декември 16, 2011, 10:40:14 »
Коледуване и коледни песни

(Анчо Калоянов)

ОТБОР МОМЦИ КОЛЕДАРИ. Коледуват само мъже - празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, обхождат след полунощ къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благослови, заради което щедро биват дарявани от стопаните.

Броят на коледарите в една дружина не надвишава двадесетина, когато е прието да пеят вътре в къщите, някъде се спазва да бъдат дванайсет (и с водача - тринайсет), другаде са само четирима или шестима певци, отбрани сред всички момци, разучавали песните и прослушвани от старейте на селото предния ден. Освен водача и певците в групата има "магаре", "котки", "поясмар", "булка" ("предач" или "баба-невеста"). "Котките" вървят напред и събуждат стопаните, ако са заспали, а "магарето" носи даровете.

ВОДАЧЪТ НА ДРУЖИНАТА се именува различно, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено - среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп", "блажич", "мармарин", а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".

Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.

Най-късно на Никулден представителна част от момците избира нов водач, ако старият се е отказал. Тогава с песен му връчват "ела" или "китка", а в ново време - корона и сабя. "Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).

СТАН СТАНУВАХМЕ... Станеникът предоставя на момците една стая от своята къща за стан, в който те се събират вечер, за да разучават песните, подпомогнати от по-стари и опитни певци. От деня на избора на водач до свършването на коледуването на Ивановден за реда се грижат негови помощници-слуги и навярно в миналото станът е играл ролята на култово средище. В коледна песен от Малък Преславец, Силистренско, "царювата къща" е до световно дърво, под което е застлана златна трапеза с превит кравай и кана с пропенено вино. В по-ново време събирането на момците е ставало и на обществени места (кафене, кръчма, читалището).

В нощта срещу Коледа коледарите тръгват от стана и, след като обходят всички къщи, се завръщат пак там, посрещнати от станеницата (царицата) и дарени с кърпи. В стана се играе и несключеното хоро буенец през дванайсетте погани дни и в него се слага трапеза от събраното при коледуването, на която се кани цялото село.

Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията "жрец", който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда. В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица да известят всички стопани от селото за предстоящия празник и от негово име да поискат съгласието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, стари коледари, да се присъединят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана, една внушителна дружина от стотина човека, и се разпределят по чети (тумби, куди, колове) за отделните махали в селото.

ВАМ СИ ПЕЕМ, БОГА СЛАВИМ!... Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва от стана, се възвестява със звъна на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен. Представяли са се първо на кмета, а са блажили у свещеника. С кратка песен "Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле" коледарите съобщават за своето пристигане пред портите, водачът честити Коледа на стопанина, излязъл да ги посрещне, подава му бъклица с вино и го пита: "Славите ли Бога?" При отговор: "Славим, славим, добре сте дошли!" четата влиза и изпява предварително намислените песни, съобразени с челядта и поминъка. Пеят на двора и по-често вътре в къщата, където ги приканват да приседнат на трапезата, за да вземат по хапка и пийнат по глътка.

Коледарите се стремят да се държат благоприличие и да пеят стройно. Показът на общото достояние от наследството, на завещаното от традицията, задължава и двете страни, певци и слушатели, към колективно съпреживяване с максимална съсредоточеност, със задължителна представителност в облеклото, даровете и жестовете. В една къща коледарите изпяват няколко песни, до десетина: за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с кратки стегнати пожелания: "Вам си пеем, бога славим!", "Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща", "Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща" и други подобни.

ДОБРА ДАРА ВИТ-ПРЕВИТ КРАВАЙ. Щом певците изпеят предвидените песни, "магарето" започва да реве, с което дава знак стопаните да поднесат своите дарове. Стопанката дава кърпа, повясмо, сланина или отбрано месо от закланата свиня, а момата - кравая, който се надписва с нейното име. Краваят се поема от благословника, най-често водача, който се обръща на изток, върти го в ръце или пък всички коледари се докосват до него и го "люлеят", и казва бързо коледарската благословия. При изричането й благословникът често се обръща към останалите с думите "Речете амин, дружина!", а те гръмогласно откликват с дружно "Амин!" и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. При излизане от дома коледарите пеят повсеместно "Ние от къщи, а Господ вкъщи!"

Коледуването завършва с идването на деня. По някои села четите не се завръщат в дома на водача, а отиват в центъра на селото, където се надпяват. Същия ден се прави търг за събраните продукти, част от които се заделят за общоселската трапеза вечерта в стана. На търга става и наддаването за моминските краваи. Този обичай, при който съперниците за едно моминско сърце са доказвали своята любов с "наличен брой" левове, е заменил старите предбрачни състезания. Плод на възрожденските парично-стокови отношения, той все пак е съхранил метафорно-поетическото си излъчване като игра на мъжкото общество, зрител и съдник на отношенията между съперниците и момата. Негов пълноправен участник, а не наблюдател, е бил сам Йордан Йовков. По време на учителстването си в Добруджа, в село Долен извор, в самото начало на нашия век той наддавал за кравая на селската мома Пена Григорова и го купил за 20 гроша. А ето какво се помни до наши дни в село Горно Александрово, Сливенско: "Най-богат кравай е бил на Ганка от Узунгоровска миллет - на стойност 600 лева през 1916 година. Тя била от бедно семейство, но много красива и работна."

Събраните на търга пари се предавали на църквата за утвар и свещници, на училището и читалището и за градежи на мостове, чешми и кладенци (в много села съществуват "коледарски кладенци"), а след войните - за паметници на убитите по фронтовете.

"СТАРЕЦЪТ" И "БАБАТА-НЕВЕСТА". В самата коледарска дружина има и няколко маскирани лица (някъде те се движат току след нея или независимо от нея, често и по друго време, но все в дванайсетте погани дни). Най-разпространена е двойката "старец" и "баба-невеста". Познатото ни за шаманите напълно съвпада с описанието на външния вид и действията на "стареца" от село Церово, Софийско: той носи на главата си дървена черна маска с рога на вол, на която е закрепена цяла кожа от пръч, има и опашка на прасе, в ръце държи боздуган от дърво и остен. Под звуците на гайда и тупан "старецът" и "невестата" във всеки дом играят заклинателен танц - "старецът" маха боздугана и остена, като че ли иска да изгони някого. В Босилеградско освен колеждани в нощта срещу Коледа ходят и до дванайсет джамаларе - танцовод, дедица, невеста и прибислави, които са облечени с кози кожи, с опашки, със звънци, дървени саби и по един топуз. Те играят хоро преди да бъдат дарени, изричат коледарска благословия и пред всяка къща венчавали водената от тях невеста ("завалят я на земята и симулират полов акт").

Въпреки отликите с пролетните кукерски игри (липсата на заораване и засяване, смъртта и възкресението на кукерския цар) те имат обща основа. В Одринско царят на кукерите е същевременно и станеник на коледарите. Нашите карнавални игри са тълкувани в светлината на балканската карнавална традиция още от Михаил Арнаудов, който предполага първоначални центрове и миграции главно от юг към север. Но забелязаните от него шамански елементи подсказват, че върху старото антично наследство има градиво, донесено от пришелците славяни и исперихови българи. Твърде вероятно е прикрепената към Коледа сватба между "стареца" и "бабата-невеста" да е календарно-обредно повторение на началния космогоничен брак между небето и земята.

ПЕСНИТЕ - КОЛЕДНА МИТОЛОГИЯ. Живи свидетели на началните векове на българското битие, коледните песни излъчват очарование, което няма да помръкне, докато звучи нашата реч. По традиция българските фолклористи (Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков) ги ценят високо заради поезията в тях, плод на празничното настроение на момците-коледари. Но те са били и митология - съкровена вяра и средство - съкровенна вяра и средство за емоционално вживяване в ритъма на Вселената, за да се получи желаното ниво на доверие към нея и за да се извоюва достойно за човека присъствие в неизвестното бъдеще. В своето изследване за произхода на едно старинно склонение в праславянския език проф. Иван Добрев доказва, че те се градят върху индоевропейския космогоничен мит и че "по литературно-историческо значение се нареждат сред първостепенните филологически паметници на индоевропейската култура". Драгомир Петров установи, че старинният размер на юнашките епически песни, т.нар. бугарщици, дължи появата си на размера на нашите коледни песни.

И наистина, какво всъщност крепи в едно цяло тридесет или четиридесет песни, някои от които по стотина, че и повече реда, които се пеят в едно отделно селище (Бабово, Русенско; Глушник, Сливенско; Караманово, Свищовско и др.)? Ако е само до предназначението им да възхвалят домочадието, то са необходими до десетина-петнайсет. Особено показателен е цикълът от песни от село Аспарухово, Варненско - 48 песни с общо 1730 реда, които по-скоро представляват една своеобразна обредна поема, сравнима стадиално с "Теогония" на Хезиод, възхвала на "божия ред" от VIII в. пр. н. е. В обредната поема от Аспарухово се възпяват в по три песни шестнадесет персонажа, известни повсеместно (Млада бога, Вишен Господ, Божа майка. Стара Юда, Вида, Донка, Яна, Калина, Дан войвода, Крали Марко, Янкул Чобан, Цар Костадин и др.). Осем от тях са мъжки, поделени на две четворки и съотносими към "стан" (владетел) и към "дом" (Господ), т.е. едните са обитатели на "стана" на коледарите, а другите - на "дома", в който коледуват. Коледарската дружина и преди всичко водачът й са посредниците между "стана" и "дома", поради което обръщението към него е "станенине господине". Забележимо е и групирането на осемте мъжки персонажа в четири двойки (Цар и Млада бога, Янкул Чобан и Крали Марко, Дан войвода и Добър юнак. Цар Костадин и Вишен Господ), обвързани тематично с "раждане", "сватба", "посвещение" и "смърт" и прикрепени към четирите годишни времена. Може би в това трябва да видим превъплъщенията на Вселенския господар, тъждествен на самата Вселена, която "пулсира" - ражда се и умира, за да се възобнови. Изглежда, тази обредна поема не е съвсем спонтанна проява, а обмислено дело на някогашни жреци, защото извън своеобразната "Менделеева таблица" на тези тройки песни остава песента за двубоя между трима близнаци и триглавата Сура ламя. По-точно - не извън, а съсретодочие на разказа на поемата.

Както обредите от Никулден до Ивановден, така и в песните смяната на старата година с новата се осмисля като край на света и негово сътворение, но същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват.

Тъкмо като коледна митология песните не трябва да се разглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи, за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически личности и събития, "смлени" в мелницата на мита.

АКО ДОЧАКАМЕ ОТНОВО КОЛЕДАРИ. Коледуването е било известно повсеместно, но в някои краища то рано е отмряло или пък броят на коледните песни е намалял значително (част от тях са се запазили като песни за коледно хоро или пък на Бъднивечерска трапеза), Слабото му застъпване в планинските краища, където поселищен тип е махалата, показва, че то се е утвърдило като празник на селската териториална община, чийто основен поминък е земеделието.

Родено в лоното на българското езичество, коледуването е достигнало до нас твърде малко променено и заслугата за това е недопускането на чужди очи. Тайната му е разкривана само пред свои дори през Възраждането; въпреки явния митологизъм на тогавашните събирачи, те не го познават, не публикуват коледни песни, защото са родом от балкански селища. От средата на миналия век с евангелизоването на българското общество и с налагането на паричнотоковите отношения важни съставки на празника отпадат, а други се пренасочват към зрелищното и величалнопоетичното, то замира естествено или насила прекъснато - заради езичеството си, заради непристойност на маскираните дружини и най-често по политически подбуди (",мъжкият съюз" дори в този си вид е естествен разсадник на претенденти за "водачи" в общината). След ликвидирането на собствеността върху земята в средата на нашия век изчезва и личната заинтересуваност от обредите и празниците за благополучие, но се е коледувало като знак за последна вярност към традицията. Многобройни и също повсеместни са сведенията за преследването му и унищожаването му като идеология на "класовия враг". Научният интерес към него се възроди, когато то вече беше "мъртва старина".

http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2226
« Последна редакция: Декември 26, 2012, 11:14:46 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #9 -: Декември 19, 2011, 06:34:30 »
Бъдни вечер в Кюстендилско:

http://www.vbox7.com/play:8d06a61c
« Последна редакция: Декември 27, 2011, 08:01:32 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #10 -: Декември 23, 2011, 06:25:02 »
Коледа – традиции

Именници: Кольо, Божин, Христо

Коледа или Голяма Коледа – най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене.

Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, предпазващи магически действия, за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е известен като “Малка Коледа”, а навечерието на празника – като “Бъдни вечер”. На този ден във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.

Трапезата на Бъдни вечер е постна. Жените приготвят пълнени чушки и постни сърми. Те са направили и малки кравайчета, които дават на децата-коледари, които обикалят домовете на Малка Коледа. Свещта, която гори върху обредния хляб и паницата с вареното жито, също се запазват. С нея жените заплашват магически градоносните облаци през лятото. А пепелта от горящия в огнището бъдник, те изсипват в нивите и градините за плодородие. Към полунощ по селските къщи тръгват ергените-коледари. Те са разделени по групи, като към всяка група има два “котарака” – момци, които вървят пред дружината и с мяукането си предупреждават стопаните за идването на “коледниците”. Коледарската група е наричана понякога “кол” или “магаре” (ерген, който носи подаръците) и “поп” (ерген, който изрича коледните благословии и молитви). Има случаи, когато сред коледарската дружина има и маскирани персонажи – със звънци около кръста, с бради и мустаци от коноп и прежда. Коледарите поздравяват стопаните и изпълняват песни за всеки член от семейството. Накрая “попът” поема коледарския кравай, украсен с варак, повдига го високо и изрича благословията за плодородна и здрава година.По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни. Първата песен обикновено започва с думите:

“Стани нине, господине!
 Тебе пеем, домакине!
 Добри сме ти гости дошли,
 добри гости, Коледари!”


 След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия:

“От Бога ти много здраве,
 от нас малко веселбица!”


 Стопаните даряват коледарите със сланина и наденици, черпят ги с ракия и вино.

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/koleda_tardicii


Забрани

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози

♦ Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
♦ Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
♦ Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
♦ Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
♦ Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
♦ Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
♦ Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
♦ Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
♦ Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
♦ Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото — сухо, а есента — ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.

http://www.bgsreshta.com/blog.php?user=megui&blogentry_id=16723
« Последна редакция: Декември 24, 2016, 18:50:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #11 -: Декември 23, 2011, 06:30:32 »
Бъдни вечер

Всички сме чували за коледари, за бъдник, и всички знаем, че ястията на трапезата на Бъдни вечер трябва да са постни, но изглежда никой не се пита „защо?”.

Важна част от празника е обредното почистване на дома. Рано сутринта, на места дори преди изгрев слънце, домакинята измита къщата, почиства и дори украсява дома, за предстоящия празник. Бъдни вечер и Коледа в народните представи са празници, свързани с раждането. Ето защо жените извършват по-голямата част от ритуалите на този ден. Те чистят къщата, те приготвят трапезата, те месят обредната питка.

Лесно можем да припознаем Богинята в образа на Божията майка, най-малко заради самото наименование. За българина тя не е Дева Мария, нито Мария, както е в повечето страни, а е Богородица, Божия майка. Ето защо и трапезата трябва да съдържа само постни ястия, защото на Майката не могат да се даряват в жертва собствените й деца. Интересен обичай е поставянето на слама под трапезата на Бъдни вечер. На няколко места видях това да се обяснява със сламата, върху която бил положен малкия Иисус, след като бил роден. Лично аз не съм съгласна с тази теория и смятам, че сламата всъщност символизира плодородието – така както е отрупана трапезата, така да бъдат отрупани и житата. По същия начин, всеки, който иска да стане от масата, преди да е свършила гощавката, трябва да ходи приведен, за да бъдат приведени от жито и житните класове през идната година. Също така, в Западна България, се връзва слама около плодните дръвчета, за да раждат повече. Поради особената важност, която има в традиционната българска култура житото, то е символ на плодородието, благоденствието и дори живота.


Сред постните ястия на трапезата най-важна роля играе обредната питка. Видях няколко рецепти, в които е описано, че тя трябва да се замеси с мая. Това не е вярно. Питката трябва да бъде омесена със сода, а не с мая. Върху нея се изобразяват различни символи, свързани с празника и най-вече соларни символи. За българина годината е представлявала цикъл, свързан със селскостопанските дейности, които от своя страна зависят пряко от слънцето. По време на Зимното слънцестоене (21 или 22 декември), слънцето спира своя ход за три дни и около 24-25 декември се „ражда” (отново започва движението си) и започва да „расте” (денят се увеличава). Ето защо, трябва да се има предвид, че соларните символи, използвани на този празник, включително тези по обредната пита, не са случайни. Когато се разчупва питата, стопаните са отделяли първите две парчета за Богородица и за домашният покровител „стопан”, а на места са отделяли и едно парче за духовете на умрелите. Чак тогава са разделяли хляба помежду си.

По време на празничната вечеря, а после и през цялата нощ, в огнището гори бъдник, който най-често е от дъбово дърво. Преди да се запали, бъдника се помазва с миро, освещава се. Неговата обредна функция може да се тълкува по много начини. Пламъците на бъдника целят да подпомогнат силата на Слънцето, в тази трудна за него нощ, в която то трябва да се роди отново и това може да се възприема като един вид огнена магия.

След полунощ на Бъдни вечер излизат Коледарите. Те, противно на общата представа, че са деца, са млади мъже, сгодени или наскоро оженени, а възрастен мъж ги води. Него наричат „станеник”. Коледарите обикалят селото, къща по къща, където са посрещани като скъпи гости. Стопаните на къщите ги даряват с храна, вино или дори пари, а момите им дават кравайчета. Те пеят и наричат здраве, щастие и берекет на домашните, ето защо са очаквани и желани гости. Коледарите трябва да обиколят всички къщи до изгрев слънце на Коледа, защото се вярва, че с шарените си носии и обредните си песни, те имат силата да прогонват злите духове, които бродят нощем. За съжаление, въпреки, че можем да видим в градска среда деца, облечени в костюми за американския празник Хелоуийн, то няма как да видим коледари. Също както с повечето ни традиции и те са на път да изчезнат.

http://occultroom.blogspot.com/2011/12/blog-post_23.html
« Последна редакция: Декември 27, 2011, 11:10:39 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #12 -: Декември 25, 2011, 07:20:45 »
Ямболските коледари са единствените в страната, които танцуват

http://images.focus-news.net/93538a78fa6be43be13fb6f68ebfee11.jpg
Бъдни вечер и Коледа

Снимка: Община Ямбол

20 декември 2011 | 21:03 | Агенция "Фокус"

Ямбол. Ямболските коледари са единствените в страната, които танцуват. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Тана Богданова, главен експерт в отдел „Култура” на Община Ямбол. На 25 декември в Ямбол традиционно ще се проведе Националният коледарски празник. Коледарите танцуват много хубав ямболски коледарски буенек със съпровод на гайда. Понякога има и други инструменти, но най-важният съпровод на този танц е гайдата. Възниква в началото на 20-те и 30-те години на миналия век. В Ямбол е имало много военни и млади момци, военни, офицери. Те решават да направят нещо по-различно за Коледа и сътворяват буенека. Оттогава се танцува на Коледа и това се възприема от цялото население. В Ямбол коледарите танцуват и пеят, но най-важното за тях е танцът. Той е много красив и в него се влага много сърце. Относно персонажите – котката не е персонаж, който се среща само в ямболските коледарските групи. Има го като персонаж и при другите групи. Тя обикновено е един комичен персонаж – „нацапан” и нарисуван, който създава настроение, закача стопаните, иска да му се дават подаръци, търкаля се, задява се с всички зрители, докосва ги за здраве. Това е специфичен за Коледа персонаж, каза Тана Богданова.
 Красимира ГЕОРГИЕВА

http://focus-news.net/?id=n1602380


Ямболски коледарски буенек:

http://vbox7.com/play:aa3cd4cf

http://vbox7.com/play:3d0c826c
« Последна редакция: Декември 25, 2011, 07:25:06 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #13 -: Декември 26, 2012, 18:54:18 »
Национален коледен фестивал в Ямбол


Автентична коледарска куда

Всяка година точно на Коледа в града на богинята Диана се провежда традиционният Национален коледарски празник, организиран с помощта на читалищата „Зора – 1945“ и „Пробуда – 1909“. Тази отколешна традиция се превръща в местен фолклорен празник още през 70-те години на миналия век, а вече близо 20 лета е и част от Националния културен календар.

Всяка година в конкурса се включват десетки групи и повече от 700 участници от областите Ямбол, Стара Загора, Сливен, Хасково и Бургас. Те се състезават в четири категории – обредни, певчески, танцови и детски групи (до 14-годишна възраст). Награждават се най-атрактивните персонажи – най-добър станеник и куйрукчия, най-атрактивна котка. Връчват се призове и за автентични благословии и обредни хлябове.

Не е случайно, че точно Ямбол става столица на коледарите, тъй като в града е събрана изобилна палитра от обичаите и обредите на предците ни от Източна и Беломорска Тракия. Тук традициите, освен общонационалните елементи, си имат и собствена колоритност и самобитност.

За местните хора Коледа е най-хубавият празник, а на този свят ден най-обичани и чакани в дома са коледарите. Мъжете, които ще участват в обреда, започват да се подготвят поне месец преди Рождество. Според поверието, право да коледуват имат само ергени.

По традиция първата им сбирка е на Никулден и се състои в дома на този, който ще калесат за най-главен – станеник или водач (в различните краища на страната го наричат още старец, войвода, стопанин, поп и т.н. - б. а.). За такъв се избира само женен човек, който знае всички коледни песни в махалата, заедно с благословията.

При калесването му пък младежите носят рибник и бъклица с вино. Ако човекът приеме молбата им и стане станеник, той ги гощава и от следващия ден репетициите започват в дома му.

Коледарите пеят по двойки. Едните подхващат песента, а другите отпяват, като повтарят същата строфа.

Една коледарска куда (или група) в Ямбол се състои от 9 до 12 коледари, станеник, баш, котка и гайдар, а в по-ново време към съпровода се включват кавалджия и гъдулар.

Облеклото им е два типа – селско и градско. В североизточния край на града т. нар. „баирчани“ са запазили традиционното народно селско облекло, което включва калпаци, украсени с варакосани китки и пуканки. Обути са с ботуши и шпори, наследени вероятно от съществуващите в миналото градски кавалерийски части.

В южния район на Ямбол пък домовете обикалят „каргонлии“. Те са облечени с бели ризи, тънки черни вратовръзки, бричове и ботуши с шпори, кожухчета и калпаци, украсени с нанизани пуканки и китки чемшир.

Според обичаите, на самата Бъдни вечер коледарите се събират най-напред в дома на своя станеник. За него първо пеят песента „Стани Станеник”, благославят семейството му за здраве и берекет. После отиват при кмета с песен за разрешение да коледуват, при свещеника за благословия и чак тогава тръгват да обходят своя район, като не пропускат нито един дом.

Не се влиза само в къща, в която има наскоро починал човек или има новородено, което още не е кръстено. Когато коледарите минават край техните порти, стопанката на къщата открехва вратата и подава кравай на благословника, който произнася думите: „Господ да се върне в този дом!“, след което коледарите продължават към следващата къща.

Там стопанинът става и ги посреща като скъпи, чакани гости. Още на вратата запяват песен за стопанина, после за стопанката „божа майка“, след това и за девойката „сива гълъбица“, за „левент юнак”…

И така се редят песни за всеки член от семейството, а когато свършат, девойката поема от майка си писан кравай, целува ръка на баща си, който поставя пара отгоре, и го подава на благословника. Всички са станали прави, със свалени калпаци, а благословникът с лице към иконата в дома, към „изгряло слънце“ нарежда славославяния за добруване, за здраве и плодородие. Коледарите напускат дома с песен и тръгват към следващия дом.

Интересно е, че в танцовата редица момчетата са подредени по старшинство. Води заместникът на станеника, наричан баша, който носи в ръката си сабя. Третият е попът – този, който изрича благословията, но в танцовата редица го наричат гевиз и по него става равняването на редицата. Последен с кравай в ръка е куйрукчията.

А край тях, подскачайки в ритъма на танца, играе котката – маскиран младеж, който с мяукане подсеща стопаните да дарят коледарите с мръвка. И на края попът, поел в ръце дарения момински кравай, нарежда славославяния за плодородие и добруване на семейството. „Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща! Амин!“

Коледуването свършва сутринта на Рождество, когато след празничната литургия насред мегдана става общо народно веселие. Станеникът излиза пред хората, вдига над главата си кравая и казва: „Тоз кравай меден, сят пресят, месен премесен, пекан препекан е на...“ и съобщава името на девойката, направила кравая, след което казва и колко е първоначалната му цена.

Тогава става наддаване между младежите, като се смята за израз на чест и уважение всеки да откупи кравая на възлюбената си.

Така се продават всички краваи на девойки и част от другите. Тези, които останат, се даряват на бедните. С част от събраните пари станеникът купува буре с вино и го поставя на мегдана за почерпка на всички, друга се дава на музикантите, за да свирят три дни на хорото, трета се дарява за училище, църква, градеж на чешма или друго полезно дело, а останалите са за коледарите.

Уникалното и никъде не срещано в пределите на България явление е вмъкването на танца в цикъла обредни действия. Характерният ямболски коледарски буенек, сродява момковия и моминия лазарски цикъл.

http://www.desant.net/show-news/26185/
« Последна редакция: Декември 24, 2016, 18:53:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8767
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Бъдни вечер и Коледа
« Отговор #14 -: Декември 28, 2013, 20:20:14 »
Коледуването - традиционен български обичай

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледните песни се изпълняват главно при коледуването — на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобивки в стопанството.

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

Събрали се сабор, табор,
момци, все коледари.
Де рано ранили, де късно къснили
по тез кални друмища.
Те почукали, потропали.
Помислили, че ще излезе някой лош човек,
да се кара, да се бие,
а той излязъл добър човек.
Орадвал се, обрадвал се, че бръкнал в куюн джобове*,
извадил китка нахтари*,
че отворил чимшир порти
и ги въвел в равни двори,
в равни двори, бяла къща.
Да попеят добри песни, добри песни коледарски,
че ги дарил с добра дара, вит-превит кравай.
На кравая сребро, злато, кръст.
Да е мирна и честита, плодовита -
зелен клас на нива, голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна.
До година, до амина.
Да кажем дружина: "Да бъде!"


*куюн джобове = скрит, вътрешен джоб на връхна дреха
*нахтар = ключ

http://bg.wikipedia.org/wiki/Коледуване
« Последна редакция: Декември 16, 2014, 17:43:46 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf