Автор Тема: 20 януари - Петльовден  (Прочетена 5726 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
20 януари - Петльовден
« -: Юли 19, 2011, 06:28:51 »
20 януари – Петльовден, Евтимовден


Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.
Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

На 20 януари църквата празнува преподобния Евтимий Велики (337-473 г.), роден в град Мелитин и живял през V век,  както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 – 1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

http://www.eurochicago.com/2011/01/petlyovden-se-praznuva-na-zdrave-na-momtchetata-evtimovden/
« Последна редакция: Декември 29, 2012, 17:22:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #1 -: Юли 19, 2011, 06:36:50 »
Петльовден


Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Името на празника

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден — в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.

Обичаят

Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на два варианта, които имат известни отлики един от друг. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вариант (изпълняван в посочените области, както и в някои части на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият — Вайковски вариант (отново условно наименование), изпълняван в селата населени с т. нар. вайковци.

Котленско-Карнобатски вариант

Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.

След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно — с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче — от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре — по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.

В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В гр. Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.

Вайковски вариант

Обичаят, който се изпълнява сред вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е много подобен на гореописания, но има някои съществени отлики, като една от основните е свързването му от хората с Бабинден.

И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва:

„Петловден кат Бабинден, ама са коли петел и на бабата са носи къделькя“ — с. Козичино

В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.

Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като отново се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, коъдето се изхвърля домашната смет. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се запазват за лазарките на Лазаровден.

Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, жената отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.

Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.

Литература:

Мария Николова. Обичаят Петльовден. В: ИНМ — Варна, т. 9 (24), 1973, стр. 161, 167, 181

Българска митология. Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, 1994


http://bg.wikipedia.org/wiki/Петльовден
« Последна редакция: Януари 20, 2017, 06:42:04 от Hatshepsut »

Неактивен Миш-маш - I вид

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 124
  • Country: bg
  • Карма: +23/-6
  • Пол: Мъж
  • Не всички бързи манджи са добри!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.19 Firefox 3.0.19
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #2 -: Февруари 02, 2012, 10:55:27 »

Петльовден - празник на мъжката сила
"Православната църква празнува днес Сретение Господне, а народната памет отбелязва по стар стил още един празник - т.нар. Петльовден. Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби. Момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.

Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.

Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити и живи и здрави."



"Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност."(Артур Шопенхауер)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #3 -: Февруари 02, 2012, 11:06:26 »
Петльовден

В някои райони на страната датата 2 февруари (стар стил) в народните традиции се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.

Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък

Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. Затова българите тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи.
Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан – черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

http://www.eurochicago.com/2011/02/2-fevruari-sretenie-gospodne-zimna-bogoroditsa/
« Последна редакция: Декември 29, 2012, 17:24:03 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #4 -: Януари 20, 2013, 16:40:30 »
Свети Евтимий удря по земята с пръчка

Смята се, че така я затопля и билките започват да никнат


На 20 януари православната църква почита паметта на преподобни Евтимий Велики, както и българския патриарх свети Евтимий Търновски. По народному празникът е известен като „Евтимовден”, „Ихтим”, „Ихтима”, „Петльовден”, „Петеларовден” (името идва от обреда да се прави жертвоприношение на петел). Петел се коли във всяка къща, в която има мъжка челяд. Ритуалът се извършва на къщния праг, който според народните вярвания разграничава културно усвоеното пространство на дома от дивата природа.

Птицата се коли от 16-17-годишно момче, наречено „петелар”. С кръвта се прави кръстен знак по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. Рисуват се кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се закачва на портата, обърната към изток. Краката се хвърлят на покрива на къщата, а перата се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С петльовите пера се украсяват и специално приготвени за празника знамена, които се наричат „колуни”.

Във всяка къща се приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял. Майките месят пити и кравайчета, пържат тиганици, пекат баници и зелници. Част от петела и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В домовете, където има момиченца, стопаните колят ярка за здравето им.

В Странджа народният култ към свети Евтим е силно развит. Всяка жена коли за здравето на децата си черен петел. Според местните вярвания свети Евтим е господар на детските болести и той ги предпазва от „детешка” и „вънкашна болест” (детски паралич и епилепсия). За обяд цялото семейство се събира около трапезата.

В отделни селища на Пиринския край свети Евтим се почита като покровител на чумата. В град Лясковец се вярва, че светецът покровителства родилките и техните рожби. Затова на деня му трябва да се направи курбан. Според поверието на българите от Демирхисарско „Свети Евтим удря земята с пръчка и така я затопля и билките започват да поникват”.

В Североизточна България празничността на Петльовден е тясно свързана с бабинденската обредност. Денят е посветен на здравето. Всички баби акушерки колят петел в дома си. От месото му се приготвят три различни гозби. Закичена на главата с перо от опашката на петела, бабата очаква за обед всички майки на мъжки рожби, които тя е отродила. Когато гостенките пристигнат, я даряват с къделя вълна и поставят на шията й нанизи от червени люти чушлета, пуканки и цветя. Всички присъстващи майки приготвят заедно „колуна” от червени конци, китки и петльови пера. След това сядат на обща трапеза, пеят песни, играят танци.

Понякога бабата прикадява жените под полите и благославя: „Както висят по мене къделите и чушките, тъй мъжете да правят повече момчета и момичета, а жените да ги раждат”. Вълната и чушките символизират женското и мъжкото начало, от които зависи продължението на рода.
Много често произходът на този празник се обяснява с библейската легенда за цар Ирод, който след раждането на Младенеца наредил да бъдат изклани всички мъжки деца, за да бъде убит и самия Месия.

http://www.desant.net/show-news/26349/
« Последна редакция: Януари 20, 2017, 06:39:52 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #5 -: Февруари 04, 2014, 07:08:01 »
Легенди за Петльовден от с.Еркеч, Бургаско


Единственият паметник на петела у нас се издига в центъра на варненското село Голица

Празникът води началото си от времето на турското робство, когато е бил събиран жестокият кръвен данък

Според православния календар на 2 февруари се празнува Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата.

Според народния календар този ден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петел. Затова се нарича Петльовден. Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.

Легендата разказва как една смела жена от с. Еркеч, Бургаско, скрила мъжката си рожба и отказала да я даде на турците. Те съответно се заканили, че ако не им предаде момчето, то ще бъде заклано. Тогава майката отвърнала, че сама ще заколи детето си, но не ще им го даде. През нощта тя го извела и го скрила далеч извън селото. В полунощ заклала петел на прага на къщата и напръскала с кръвта му наоколо (в някои населени места на страната, като в село Голица например, и досега на Петльовден колят обречените за ритуала птици в 2-3 часа посред нощ, б. р.).

Когато сутринта турците отново дошли в дома й, решили, че жената е изпълнила обещанието си и оставайки изненадани от тази нейна постъпка, решили повече да не събират момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. Коленето на петел обаче историците свързват и с широко разпространената притча за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. В този случай обаче, за да спаси сина си, майката заклала агне, намазала портата с кръвта му и така заблудила палачите.

Подготовката за Петльовден започва още от есента. Тогава се определя един петел, който ще е за разплод, и друг – който ще стане курбан на Петльовден. Пернатото животно се коли на дръвника от майката на момчето. Жени, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да родят момче. Но не си колят петела, а го носят там, където има момчета, да му теглят ножа. С кръвта се опръсква навсякъде и с нея се бележат челата на невръстните момченца. Главата и краката на закланата птица се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.
В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.

По това какъв е денят се гадаело каква ще е годината. Ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.

http://www.desant.net/show-news/29372/
« Последна редакция: Януари 20, 2017, 06:40:41 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #6 -: Януари 20, 2017, 21:17:45 »
Д-р Иглика Мишкова, етнолог: Петльовден е празник за плодовитост и здраве на момчетата
и е мъжкият аналог на Бабинден



Д-р Иглика Мишкова, етнолог и уредник на Националния етнографски музей, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с празника Петльовден.

Фокус: На 20 януари по нов стил празнуваме Петльовден. Какво е значението на празника в българския фолклорен календар?
Иглика Мишкова: Празникът Петльовден е мъжкият аналог на женския празник Бабинден. Това е ден, който българският народ нарича още Петларовден и е празник за плодовитост и здраве на момчетата.
 
Фокус: С какви ритуали е свързан празникът и какви са техните корени?
Иглика Мишкова: От наименованието на празника можем да разберем, че той е свързан с петела. Ритуалите се определят от основната обредна практика - жертвоприношението на петел. Във всяка една къща, в която има мъжка челяд, се дава жертва петел, като този акт се извършва на къщния праг, понеже според традиционните схващания на нашия народ, прагът на къщата е този, който разграничава дивата природа от усвоеното пространство на дома. Понякога петелът е колен от младежите, друг път родителите колят петела и дават на малкото момченце да пипне ножа, който е изцапан с кръв. Вратата на дома е била пръскана с кръв, а пък главата на петела е била окачвана на оградата с човката навън. Разбира се закланото животно е правено на курбан, придружено със специална пита и се поднася на трапезата. Тази обредна храна се раздава за здраве.

Фокус: С какви народни поверия е свързан този празник?
Иглика Мишкова: Съществуват няколко вярвания, които са свързани с този ден. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е много силно развит, жените колят за здравето на децата си черни петли, защото се вярва, че от светците Евтим е господарят на детските болести и той предпазва децата от епилепсия, парализа и т.н. Съществува и друго предание, което се появява описано като легенда през 30-те години на миналия век, според което празникът Петльовден е свързан с взимането на кръвния данък – девширме, т.е. с взимането на малки момчета. Според тази легенда, една булка от варненско на този ден скрила своето мъжко чедо и отказала да го даде на турците, като те се заканват, че ако тя не предаде малкото си момче, то ще бъде заклано. Тя заявява, че сама ще заколи детето си, но няма да го даде, след което го извежда през нощта извън селото, а в тъмни доби е заклала петел на прага на къщата си и напръскала с неговата кръв около вратата. Когато на сутринта пристигнали да взимат детето, самите турци останали стъписани пред постъпката на майката. Според тази легенда, след тази случка, никога повече не стъпили в това село, за да събират еничари.

Фокус: Защо се смята, че Петльовден е мъжкият аналог на Бабинден?
Иглика Мишкова:Това е мъжкият аналог на Бабинден поради няколко причини. Най-напред, самият петел се коли задължително от момче, което е на около 15-16 години, което не трябва да е имало сексуална връзка или трябва да отговаря на изискване за полова чистота. В този обред, младежът се нарича задължително петелар. След като коли птицата, този младеж прави кръстен знак с кръвта на петела по телата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през годината. Много често с кръвта на петела се рисуват кръстове по външните страни на вратите, по портите. Като много често това се случва с отрязаната глава на петела, която после се забучва на портата, обърната на изток. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата му се пазят, защото с тези пера бабите лекуват болни и урочасани деца. С част от перата на петела се украсяват и специално подготвени за празника знамена, особено в региона на Бургаско. На този празник задължително хората обличали празничните си дрехи. Част от жените са слагали даже булчинските си премени и са колили задължително пъстър петел. Като със свещ те са отивали на гости на бабата от Бабинден. Заедно с тази свещ и заедно със специално приготвената ритуална храна, са носили и специалното знаме, което се състои от перата от петльовите опашки, чемшир, червен конец, корделки от вълна. На практика всеки един от тези елементи има своето символно значение. В нашата традиция вълната се смята за символ на женското начало, а лютите чушки се приемат като аналог на мъжкото начало. Самите петльови опашки също имат важна функция, защото те не са просто украшение на това специално знаме, а имат и свойството да предпазват от магии, от зли духове, от уроки. Част от тези петльови опашки са се пазили за декорация на лазарките, за подготовката на техните накити. Чрез петела в нашата традиция се приема, че хората могат да опитомят една определена територия и по този начин те я припознават за свой дом. В нашата традиция се смята, че ако в един дом няма петел, този дом ще бъде пуст, защото много лесно може да бъде нападнат от лоши духове. А петелът винаги е птицата, която е недосегаема за демоните. Ненапразно се вярва, че когато рано заранта петлите започват да кукуригат, всички зли духове бягат и тогава е времето, което е безопасно за хората да излизат навън.

Фокус: Каква е традиционната празнична трапеза на Петльовден?
Иглика Мишкова: Закланият петел се вари цял и се приготвя с ориз или с богур. За този ден задължително се прави и специална пита, която е вид безкръвна жертва. В този ден майките правят и малки питки, кравайчета, зелници, баници, пържат мекици. Като обикновено кравайчетата и част от обредния петел се раздават за здравето на децата. В региони като Странджа в семействата, в които има женска челяд, родителите колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. Там не се колят петли.

Фокус: Кой празнува на този ден?
Иглика Мишкова: На този ден празнуват тези, които носят името Евтим. Нашата църква приема, че този ден е посветен на преподобния Евтимий Велики, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски. По народному празникът остава известен като Ихтим, Ихтиман или съответно Петльовден.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/01/20/41520/d-r-iglika-mishkova-etnolog-petlyovden-e-praznik-za-plodovitost-i-zdrave-na-momchetata-i-e-mazhkiyat-analog-na-babinden.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9003
  • Country: bg
  • Карма: +524/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 20 януари - Петльовден
« Отговор #7 -: Февруари 02, 2017, 14:32:13 »
Петльовден в село Солник. - 1998 г.

[youtube]vvaCzP9lDpc[/youtube]



Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf