Автор Тема: Вълчи празници  (Прочетена 3799 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Вълчи празници
« -: Юли 23, 2011, 05:58:39 »
Вълчи празници


Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 - 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 - 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 - 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка)[1].

На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници — извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано — то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) - да замажат (залепят) очите и устата на вълка, - а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“[2]. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени — едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец - 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.

Източници:
[1] Таня Бонева. Народен светоглед. В: Родопи. Традиционна народна духовна и социално нормативна култура. ЕИМ при БАН, С. 1994, с. 29.
[2] Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 698.


https://bg.wikipedia.org/
« Последна редакция: Септември 04, 2018, 21:51:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Вълчи празници
« Отговор #1 -: Юли 23, 2011, 06:03:01 »
11 ноември - Свети Мина. Започват “Вълчите празници”

В този ден православната черква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.
Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан (284-305 г.) и Максимиан (286-305 г.).

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Именници: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.

На 11 ноември българинът празнува в чест на св.Мина.

 В неговите представи светецът бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.Неговият празник бележи средата на т. н. Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето в което вълците бесуват.

 От 11 ноември започват “Вълчите празници”.

 Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.

 Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.

 В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.

 По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

От 11-и ноември започвали "вълчите празници", през които дебнели най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал "мратински".

Мрата била едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и паланки да търси обречените, чиито души трябвало да отнесе в отвъдното. За да се спасят от нея, на 11 ноември хората правели "мратиняк" - принасяли в жертва пиле.

 Прерязвали гърлото му, като казвали "не те колим ние, коли те Мратиняка". По този начин смятали, че пренасят болестта върху животното и опазват своите близки. Нанизвали главата и краката на птицата на червен конец и ги връзвали на портата, за да плашат демоните. На следващия ден -12-и ноември, правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите.

За най-страшен смятали деня 21-и ноември, наречен от народа "Куцуклан". Според една легенда глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не можал да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден.

 В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко през лятото.

 Ритуалът не е случаен - именно по това време на годината хищниците са много агресивни, защото започва техният размножителен период и продължава около седмица. За да избегнат челюстите им, хората не се докосвали до куки, ножове и вили. Всички остри предмети се криели, за да не посяга никой към тях.

 Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.

http://zadoma.rozali.com/praznici/p6440.html
« Последна редакция: Септември 01, 2011, 08:36:42 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Вълчи празници
« Отговор #2 -: Юли 24, 2011, 06:22:33 »
Вълчи обреди

Поредното доказателство колко богат на вярвания и обичаи
е българският народен календар



Всички обреди в живота на дедите ни през ноември са имали задача да предпазяат събраната зимнина от лоши духове, зли очи, завистливи хора и гладни диви зверове. За да успее човек да дочака пролетта и събуждащата се за нов живот природа. Голяма част от тези практики днес са със „затихнали" функции, но пък са интересни, именно защото са отражение на бита и душевността на българина.

Вълчите празници започвали веднага след Арахангеловден, в някои краища на България от 9 ноември, в други – от 11 ноември. Въпреки че продължавали по три, пет, седем или девет дни, традиционната им практика не се различавала.

Това е времето на късната есен и наближаващата зима, когато вълците бесуват, разгонват се, както вярвали дедите ни и ги почитали от стари времена, защото зимата за тях била „вълчо време".

Вълкът бил символ не само на зимата, но и на смъртта, на мрака и дивата, неусвоена природа. Предците ни вярвали, че Господ е създал кучето, а Дяволът – вълка. Поверията свързвали последния с дивото в гората и с отвъдния свят, поради което и представлявал реална опасност за хора и добитък.

През така наречените Вълчи празници, жените не работели почти нищо: не предели, не тачели, не плетели, за да не пипат вълна... Надявали се така да опазят овцете от челюстите на вълка.

Не кроели и не шиели мъжки дрехи, защото мъжът ходел в гората и можело да го срещне вълк.

Според легендите една жена не спазила забраната: на Вълчия празник скроила и ушила дреха на мъжа си. Самият той също се имал за много „безстрашен" и на третия ден от Вълчите празници отишъл в гората за дърва.

Точно заудрял с брадвата, появила се цяла глутница вълци – все гладни. Не усетил „безстрашният" мъж как се намерил сред клоните на близкия дъб. Но вълците не си отивали. Изяли магарето му и започнали да гризат кората на дървото. Сам Господ, като че ли му пошепнал, какво да направи, та да се спаси. Съблякъл дрехата си и я хвърлил сред вълците, а те я разкъсали и всеки, с парче в уста, побегнал в гората. На „безстрашния" не му оставало нищо друго, освен да се прибере гол и посрамен..."

Поверието допълва още, че ако се погребе мъж с дреха, изработена през Вълчите празници, мъртвецът ще „вампиряса", ще се превъплати във върколак или вампир.

Още в навечерието на Вълчите празници жените увивали ножиците с червен конец, за да бъдат вързани челюстите на вълка; замазвали пода и стените на къщата, за да замажат очите и устата му; слагали пирон в огъня, та да изгори езикът му; и най-важното – през тези дни не произнасяли името на вълка.

Третият ден от Вълчите празници се смятал за най-опасен, защото от него започвали така наречените Мратински нощи (познати още и като Мратинци), когато човек можел да налети на страшни болести.

Мратинските нощи се смятали за по-лоши дори от Мръсните, погани дни, които са от Коледа до Йордановден, и продължавали до 20 ноември.

Старите българи обикновено празнували Мратинците по три дни. Първият бил посветен на лошия дух, който морил кокошките. В народните представи това била една голяма черна кокошка с искрящи очи: Мрата, Мратиняк я наричали и в нейна чест било заколвано черно пиле.

В българската народна култура жената е символ на създаващото начало, а не на погубващото. Затова и касапската работа била поверявана на мъжа. Но в деня на първия Мратинец – жертвеното пиле трябвало да бъде заклано от жена и то най-възрастната в дома. Това се правело на прага и докато държала главата на пилето, жената благославяла: „Що похвана, да е лековито." Главата на закланото пиле трябвало да остане в къщата. Това мратиначе се сготвяло курбан за здравето на кокошките. Главата, краката, воденичката и перушината му се прибирали за цяр. С перушината бабите ни кадели родилки и болни от треска деца, лекували и главоболие. Краката и главата на мратиначето връзвали с червен конец и закачали над вратата или при огнището с вярата, че те ще пазят къщата от магии и всякакво зло.

Последният ден от Вълчите празници (20 ноември) дедите ни посвещавали на най-лошия, най-опасния, най-кръвожадния, най-стария и куц вълк. Той винаги вървял последен в глутницата и на всичко отгоре, само той „има привилегията" да яде и хора. Празникът е известен като Куцулан или Вълча Богородица. Според стародавното народно вярване Богородиците са три сестри – Голяма, Малка и Вълча. Вълчата е средната и тя заповяда на вълците. В народния календар 20 ноември, освен Вълча Богородица, е и един от най-опасните дни в годината – на този ден има пълна възбрана за работа.

Всеобща практика било, ако по това време ловци убият вълк, да одерат кожата му и да я напълнят със слама. С така приготвеното чучело, те ритуално обикаляли всички къщи в селото, а стопаните ги дарявали.

От една страна това било предпазна магия, която защитавала къщата и стопаните ѝ от среща със стария и зъл вълк, а от друга – доказателство за „усвояването", за подчиняването на дивото в полза на човека.

Чрез Вълчите празници още веднаж се уверяваме в народната мъдрост, проявила се дори и в опазването на „всичката жива дивина" в природата. Защото в празниците, посветени на дивите зверове, срещаме и забрани, с които се цели опазването на дивеча.

Едно поверие гласи, че ловец, който не спазва законите на лова „да не се убиват сърни и елени, дошли да търсят храна в землището", загубва гласа си или оплешивява. А една митична народна песен разказва за болен Дойчин, наказан за най-тежкия грях:

Три дни ходи Дойчин добър юнак,
три дни ходи вода не намира,
па попита зелена горица
къде има вода за пиене.
Отговаря зелена горица:
Иди доле, доле у долини,
доле има студена водица,
ама пие диваче еленче.
Кой утрепе диваче еленче,
ще да лежи до девет години!
Отишъл е Дойчин добър юнак,
отишъл е доле у долини
и утрепал диваче еленче.
Поболи се Дойчин добър юнак,
та е лежал до девет години -
из кости му трева поникнала,
из очи му червеи прокапали,
из уши му врабци пролетели
и на сърце змии промътили,
и при него нигде – никой нема...

Стародавният закон, наследен от традиционните вярвания на предците ни, действал със „сила силовита".

В друга песен пък се разказва за орли, които отмъстили на Стоян:

Тъмен се облак зададе,
до два го орли водеха,
два орли, черни гарвана,
и за Стояна питаха:
Де стои Стоян чорбаджи.
Стадото да му изплашим,
млякото да му напрашим!
Да знае Стоян да помни,
кога се й качил на круша
черни орлета да снема,
ноктите да им изрязва,
на гайда той да ги туря,
на гайда на гайдуница,
хубаво гайда да свири...

Макар обредите и обичаите по време на Вълчите празници отдавна са само спомен, за нас остават ценни както с отгласа си в народното словесно и песенно творчество, така и като доказателство за добродетелите на вековната традиция на българите.

http://club50plus.bg/life/family/657-valchi-obredi.html
« Последна редакция: Септември 18, 2016, 14:50:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Вълчи празници
« Отговор #3 -: Ноември 11, 2016, 13:51:24 »
Вълчите празници 11-21 ноември


Вълкът е бил хищник, към който нашите прадеди изпитвали особено страхопочитание. Поради тази причина те отредили дните между 11 и 21 ноември да се празнуват в негова чест. Този цикъл, известен като Вълчи празници, има за цел да умилостиви вълка в навечерието на зимния сезон, когато той най-много озверява поради липсата на храна. 10-дневният цикъл се отъждестява с глутница вълци, като първият ден се нарича Дзверинден, а последният – Куцулан или Натлапан. Както първият, така и последният ден се смята за лошо време, но в тях се наблюдава градация от лош към най-лош. Последният ден е посветен именно на най-кръвожадния и опасен вълк – Куцулан или Натлапан. За него същестува разказът, че някога на вълците било отредено време, в което да се заситят, и всеки от тях се докопал до различна плячка – овце, коне, говеда. Сред глутницата обаче имало един вълк, който бил стар и куц и поради това се придвижвал по-бавно от останалите. Когато се впуснал да търси храна, не успял да намери нищо за ядене – всичко било заграбено преди него. Но като се спрял под едно крушово дърво, съзрял на него човек, който берял круши. (Този детайл ни разкрива времето на случката: август – октомври, т.е. непосредствено преди периода на Вълчите празници). И понеже нямал какво друго да изяде, затова този вълк се наял с човешко месо, та и поради тази причина той се смята за най-зъл от всички вълци. Докато траят Вълчите празници е забранено да се извършва дейност, свързана с приготвянето на дрехи, сиреч не се преде, тъче, крои, шие, влачи вълна, наплита и т.н. Смята се, че дрехата, започната или направена в този период, ще донесе нещастие на собственика й. Тази забрана е подкрепена от разкази за това как една жена, която не желаела да празнува, закърпила дрехата на съпруга си по време на празниците. А той, след като облякъл дрехата, отишъл в гората за дърва. Там го срещнал вълк, който го нападнал, но отхапал само тази част, на която била кръпката. Друг разказ пък споменава за мъж, който също не искал да почете вълка, но по пътя си срещнал хищника. Човекът се помолил на вълка да не го изяжда, като се зарекъл, че оттук насетне ще празнува празниците му. В този период се извършват и някои други обреди: ножиците се връзват с червен конец, за да не се отваря устата на вълка, всички по-остри предмети се скриват, а като се мръкне, се маже с кал около вратата и камината, за да не могат вълците да виждат. През тези дни името на вълка не се споменава.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1148356428535522&set=a.382874028417103.78135.100000835266203&type=3&theater
« Последна редакция: Септември 04, 2018, 21:53:31 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf