Автор Тема: Нестинари  (Прочетена 28418 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8765
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Нестинари
« Отговор #60 -: Ноември 28, 2015, 18:55:53 »
Баба Злата Даскалова - последната истинска нестинарка от село Българи

https://www.tsarevo.info/files/images/2015/11/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari.jpg
Нестинари

Ниските ридове на Странджа и необятният лес на планината от векове крият китни селца, в които легендите и сказанията се сливат с историята като в красива приказка. Тук през османско време хората са успявали да укрият от турците най-хубавите си моми.

Една от тях била Нуна. Харесал я обаче турски военачалник, който по случайност минал през селото на път за Малко Търново. Той я пожелал и решил да я отведе в харема си. Нуна не се съгласила и го подложила на изпитание: ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. Ако се провали, ще остави нея и селото на мира. Запленен от красотата ѝ, военачалникът се съгласил. Нуна събрала мъжете от селото, наклали огън и пръснали жаравата, а момата минала през нея. Турчинът се опитал, но не успял. Въпреки това удържал на думата си и оставил девойката и селото на мира.

Легендата за Нуна се разказва в село Българи. Сгушено между лъките на река Велека, то и до днес е съхранило мистичния танц на нестинарите. Съхранило е и споменът за баба Злата – внучката на Нуна. Баба Злата била последната истинска нестинарка от селото.

Златка Даскалова, както е истинското ѝ име, се споменава често от местните жители. Наричали я така не заради възрастта ѝ, а в знак на почит и уважение. Запомнена е като слаба възрастна женица с бяла риза, черна забрадка и черна носия. По времето, когато тя играела, за огъня се изгаряли 12 волски каруци с дърва, които горели по три дена, а жарта била повече от педя.

Баба Злата влязла за първи път в огъня на Голямото аязмо – най-старото, тачено и мистично аязмо на Св. Св. Константин и Елена, най-святото място за нестинарите. То се намира южно от Граматиково, на около 6-7 км над река Велека в местността Влаховски дол. Нарича се още Родината и се вярва, че мястото е свещено, защото на неговата поляна (хорище) за първи път са се провели нестинарски игри.

https://www.tsarevo.info/files/images/2015/11/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari-01.jpg
Нестинари

Баба Злата по време на нестинарски танц. Снимка: Регионален исторически музей Бургас

Още по-мистично било прихващането на баба Злата – състоянието, което я обземало преди игрите. Нейният внук разказва, че когато наближавал празника на Св.Св. Константин и Елена (3 и 4 юни), жената започвала да изстива. Обземала я треска три дни преди празника. И въпреки че било лято, тя искала да ѝ палят 2 печки с дърва – едната да ѝ топли гърба, а в другата си е слагала краката, за да ги стопли. На самия празник тялото ѝ ставало ледено студено. Баба Злата винаги танцувала с пуснати краища на забрадката си (долбена). Случвало се по време на игрите забрадката ѝ да падне в жаравата и тя да я вдигне след 2-3 обиколки. По кърпата ѝ нямало никакви следи от изгаряне. Ето какво е обяснението на местните хора за този феномен:

Св. Константин минава напреж и гаси огъня. И тя минава след това, и нито я пареше, нито нищо. На сутринта си ходеше да си копае. Има някаква сила.

Баба Злата не е запомнена само с танците си. Тя имала съществена роля и в малкото затворено общество на нестинарите. В началото се приемало, че в огъня могат да играят само жени, които с танците и с босите си крака изкупват греховете на всички в селото. Една от тях бивала определяна като Главна. Това обикновено била най-възрастната жена, която притежавала най-добрите умения и имала дарбата да предсказва бъдещето. С нейното мнение се съобразявали всички в селото. Нейно задължение било да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Най–съществената ѝ роля обаче била да определи Епитропа на селото измежду най-честния и отдаден на бога мъж. Волята и решението на Главната нестинарка се изпълнявали безпрекословно. Последната Главна нестинарка на с. Българи била именно Баба Злата Даскалова. Жителите на с. Българи твърдят, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали.

Няколко години преди смъртта си баба Злата спира да играе в огъня поради старост. Последните ѝ нестинарски игри са били през 1964 г. Последната нестинарка от с. Българи умира на 31 януари 1970 година. За съжаление нито едно от петте ѝ деца не наследява традициите от нея. И до ден днешен къщата ѝ – сега вила „Нестинарка“, може да се види в югоизточния край на селото, откъдето се открива великолепна панорама към мистичните гори на Странджа планина.

http://www.tsarevo.info/istoriq/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari/
« Последна редакция: Май 23, 2017, 13:12:43 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8765
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 50.0.2661.102 Chrome 50.0.2661.102
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Нестинари
« Отговор #61 -: Май 21, 2016, 14:17:42 »
Днес е денят на Огъня!


Празникът на светите равноапостолни Константин и Елена в народните представи е известен и като „денят на огъня“, на нестинарите. Чрез целия празнично-обреден комплекс се отбелязва краят на пролетта и началото на лятото – именно в периодите на прехода се активизира хтоноса и с поредица от обредни практики трябва да се подсигури здраве, плодородие и благополучие. В народния обичай някои изследователи откриват елементите на древнотракийските езически култови ритуали, свързани с култа към огъня и Слънцето, а според други са налице и остатъчни елементи на раннохристиянската религиозна обрядност, свързана с Благодатния огън и идеята за Възраждане, при която се носят запалени свещи в процесия. В християнството Благодатният огън е свещен, той има видоизменени характеристики и изразителни съзидателни функции – той не отделя топлина и не причинява изгаряния. Доминиращо негово качество е излъчването на светлина, а тя е един от водещите символични материални елементи на християнската религиозна обрядност и богослужението. Празникът се отбелязва на 21 май – денят на игрите в огъня е намерил своята приемственост и е постигнал календарната си адаптация към Празника, отбелязван в чест на светите равноапостолни Константин и Елена. Идеите за приемственост и интеграция между културните пластове, за хармонично единство между езическа ритуална обрядност и християнски обреден комплекс се потвърждава и от факта, че нестинарите играят в огъня, носейки в ръцете си икони на свети Константин и Елена. Отдаването на почит на двамата светци е свързано и с факта, че те имат изключителен принос към историята и развитието на християнството. Император Константин Велики извършва революционни промени в устройството на Римската империя с издаването на Миланския едикт от 313 г., по силата на който християнството се признава за официална религия, равнопоставена на всички останали вероизповедания на управляваната от него територия.

Подготовката за празника започва няколко дни предварително – събират се средства за общ курбан, на мегдана се подготвя кладата, почистват се всички кладенци и извори в населеното място и околността, след което се пие вода от тях, момите и момците връзват люлки, на които се люлеят, извива се обредно хоро, начело с иконите на свети Константин и Елена, под звуците на тъпана нестинарите играят своите ритуални танци в огъня, обкичени със златни и сребърни монети…

– Присъствието на ВОДАТА в религиозната обрядност на празника не е случайно – освен че е символ на живота с неговата неизчерпаемост и необятност, едни от основните функции на водата са съзидателната и очистителната и именно те са предпоставка за наличието й в повечето очистителни ритуали. Колективното почистване на кладенците и изворите в населеното място и околността представлява своеобразно маркиране на територията, отделяне на урбанизираното пространство от чуждото, неусвоеното.

– Ритуалният ОГЪН е езическа култово-обредна практика, която има пряка връзка както с култа към Слънцето, така и с покровителите на домашното огнище. Огънят е символен елемент, който има две естества, две функции – разрушителна и съзидателна. Подобно на водата, той има способността да пречиства. В подготовката на жертвената клада участие взимат всички, тя се изгражда с общи средства. Във вечерта на Празника дървата се запалват и всички се събират около кладата, слушайки ритъма на ритуалния, свещения тъпан и хороводните напеви. Когато огънят стихне, жаравата се разстила във формата на кръг, който символизира пламтящия слънчев диск и изразява съвършенството, божественото начало. Около него се извива обредното хоро, начело с иконите на светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата боси влизат нестинарите – пътят им върху пламтящите въглени е една доброволна саможертва, целяща изчистване на всеобщите грехове. Техният обреден танц е една временна смърт, един опит за надникване в отвъдното, където има неизползвани все още познания и възможности за ново начало, за по-добър живот.

– За първи път НЕСТИНАРСТВОТО като народен обичай е описано от Петко Р. Славейков през 1862 г. Според легендата, първата нестинарка се появила, за да изкупи греховете на жителите на с. Българи. Счита се, че това е божия дарба, призвание, което се предава по наследство. Нестинарите имат функциите на медиатори, на посредници между нашия свят и отвъдното. По време на свещенодействието си, на своя обреден танц, те изпадат в състояние на транс и нерядко изричат пророчески думи, отнасящи се за бъдещето, за здравето и благополучието в селото. В много голяма степен ритуалният танц е насочен и към преодоляване на злото, към осигуряване на покровителството на свръхестествените сили при постигането на здраве, плодородие и благоденствие в новия аграрен цикъл. Една от предпоставките за обредно посвещаване е спазването на строг пост и въздържане от всякакви лоши мисли или действия. Нестинарите обикновено са хора, живеещи в уединение, откъснати от суетата на околния свят. Най-често са жени, имащи по-изострена сетивност и изразителна емоционалност. Съществуват много и различни схващания за етимологията на думата „нестинар“ – според някои, името произлиза от гръцкото „анастенагмос“ (въздишане, пъшкане), което издават нестинарите по време на ритуалния танц. Според други е възможно да произлиза от гр. „анастено“ (възкръсване), което да навежда на мисълта за дълбока връзка с раннохристиянския обичай, свързан с Благодатния огън , при който се носят запалени свещи в процесия. Според трети източници, наименованието произлиза от гр. „(х)естия“  (огън, огнище), което подсказва връзката на нестинарите с древните божества-покровители на домашното огнище и функциите им на медиатори, на сакрални лица при осъществяването на комуникация с тях. Така нестинарите продължават традицията на първожреците, които владеят, притежават и управляват  магическата мощ на социума в древните мистерии на траките. В наши дни, обаче, нестинарството е само туристическа атракция. Изпълнителите на танца биват наричани „огнеходци“ и те не притежават качествата и митологизираните дарби на старите нестинари, на тяхната самобитна природа.

– Един от задължителните елементи в облеклото на нестинарите е присъствието на златни и сребърни монети – с блясъка и формата си те наподобяват слънчевия диск, изразяват съвършенство и божественост. ЗЛАТОТО и СРЕБРОТО са не само символ на благополучие, те имат и апотропейна функция – да предпазват от зловредни влияния. Повечето древни общества възприемат златото и среброто като символни елементи, като неизменна част, присъстваща в ритуалната обрядност на цялостния култово-религиозен комплекс. Нерядко се приемат и като символ на отвъдното и това обуславя присъствието им в нестинарския обреден танц . В народните представи златото и среброто са нетленни и непреходни – всичко нетленно и непреходно е свято.

– Около нестинарския огън се извива ХОРО, начело с иконите на светите равноапостоли Константин и Елена. Хорото е сакрален, небесен танц на българите и означава „единство от много танцуващи“. По своята същност то представлява вид имитативна магия за предизвикване на плодородие, при която човек прехвърля своите положителни качества върху природата и явленията. Изборът на танцуващите не е случаен – обикновено това са жени, което говори за връзка с култа към богинята-майка, към пораждащото начало. Важно е те да имат много деца, да се радват на дълъг живот и добро здраве. Хорото е отворено, което говори, че участниците са отворени за социума и осъзнават важността на мисията си. Подскоците, които танцуващите правят, са своеобразна магия за растеж на житото, трикратното въртене носи в себе си енергията и посланието на числото 3, а движението наляво има пряка връзка с нощния завой на Слънцето към нов ден, ново начало, към пролетното пробуждане на природата за нов живот. Древните българи са считали, че когато танцуват ритуалното хоро на Танг-Ра, те са „рат“, т.е. постигат ниво на духовно сходство на всички участници, на единство. Хороводните напеви на участниците в ритуалния обряд са вид вербална магия за плодородие, но и същевременно подпомагат нестинарското навлизане в състояние на транс. Понятието „хор“ изразява единство, постигнато чрез участието и съвместяването на група хора. При пеенето е „хор“, при танците е „хоро“, при множество човеци е „хора“, при говоренето е „хоратя“ (от „хортуваме си“- „говорим си“). Хоровото пеене произхожда от древен Шумер, от възхваляващите химни в чест на Божествата.

– Особено важно място в ритуалната обрядност на Празника заема нестинарският,СВЕТИЯТ ТЪПАН, който се съхранява в дома на главния нестинар при иконите на св.Константин и Елена. Обикновено се предава по наследство. Магията на звуците и ритъмът на тъпана трябва да подпомагат навлизането на нестинарите в състояние на транс и в осъществяването на връзката им с отвъдното. Според много от изследователите на народния обичай музиката може да се възприема като космичен ритъм, като сакрална ос, по която се осъществава посредничеството между световете.

–  СВИРАЧЪТ също заема ключово място в ритуалната обрядност на празника. Неговият избор не е  случаен – владеейки магията на музиката, той също има функциите на медиатор, на посредник между световете. Народът ни има една прекрасна поговорка, според която: „Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки човек свирач не бива.“. Нерядко свирачът е овчар или пастир, което говори за прерогативите му на водач, на лидер, а оттам произхождат и функциите му на жрец.

http://newsbp.com/
« Последна редакция: Май 23, 2017, 13:11:05 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8765
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.110 Chrome 58.0.3029.110
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Нестинари
« Отговор #62 -: Май 23, 2017, 13:13:58 »
Нестинарски тайнства на св. св. Константин и Елена


Месец май в района на Странджа се нарича „Костадински месец”. В някои тамошни села като Кости, Бродилово, Българи и Резово от незапомнени времена е имало има един род хора, които според вярването на местните получават от родителите си тайно наследство – праведност, която им се предава чрез св. св. Константин и Елена и която ги подтиква да танцуват върху жива жарава, на 21 май – празникът на светиите (3 юни по стар стил). Тогава тези хора, наричани нестинари, са сякаш упоени от неизвестна сила, която ги учи да предсказват бъдещето и ги предпазва от горещите въглени.

Днес този обичай се е запазил до голяма степен в автентичния си вид в селата Българи и Кости. Нестинарството се практикува (или се е практикувало - бел. ред.) и в Гърция - в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Какараска (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.

Всъщност празненствата по традиция започват още на 1 май, когато нестинарите от всяко село отиват на гости при главния нестинар (или често нестинарка) – най-праведният, който умее най-продължително и хубаво да играе върху въглените и да предскаже най-подробно и точно бъдещето на определен човек или на цяло село. Носят му бъклици вино, ракия, баници, кокошки, патици и други вкусни подаръци. Тя пък (или той) ги черпи от своите гозби, между които почетно място заема котлето със зеле, стара сланина и булгур. Гостуването на нестинарите у „първата” нестинарка е за да вземат позволение и наставления за пречистване на светите извори в околните местности, където ще се празнува предстоящия ден на св. св. Константин и Елена, на 21 май.

В този ден, още с изгряването на слънцето всички пременени се събират пред църквата приготвени за голямо увеселение – един млад нестинар изнася иконата с образите на св. св. Константин и Елена и повежда цялото село към някой извор в гората, където се срещат с хора от другите села, за да се веселят заедно с гайди, тъпани, курбани и игри.

Междувременно на мегдана във всяко нестинарско село се натрупват дърва и се запалва голям огън. След веселбите извън селото множеството се връща при огъня и тогава гайдарите засвирват една особена, „нестинарска свирня” и хорото продължава. В този момент се познават истинските нестинари – те се разтреперват като лист, очите им се размътват и погледите им стават разсеяни. Най-буйният от тях грабва иконата с две ръце и бос нагазва в огъня... Ако иска да предскаже нещо, махва с ръка да спрат гайдите и тъпаните. Танцът продължава, докато изражението на нестинаря стане обичайно – тогава жаравата започва да го пари, той излиза от огъня и нагазва в калта от разлятата около кладата вода.

Св. св. Константин и Елена се празнува три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците. През целия месец май, когато и да се засвири нестинарската музика, нестинарите искат огън – казват, че ги „прихващал” св. Костадин. През останалото време на годината те губят тази тайна сила.

Източник: Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина на Министерство на народното просвещение, книга VІ, 1891 г.

http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/nestinarski-tainstva-na-sv-sv-konstantin-i-elena


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf