Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Не съм я чел,не съм почитател на алтернативната история.Предполагам,че в книгата надълго и нашироко е описана "величествената" американска съпротива с/у "лошите завоеватели"-нацисти и фашисти.


Вай-вай! Шайтана,той ще приложи и снимков материал!
Но ще се окаже, че е на някой вампирясал огнехвъргач, рушител на православния морал.

Смятам,че е строго нарушение на православния морал да се раздават шутове "на преде" и "на заде",но иди му обяснявай.Старите хора казват,че луд човек и силен вятър нищо не ги спира,та така и с нашия другар
2
Много интересна карта,фашистите да не са изпили Средиземно море? :lol:



е не си ли чел книгата?, почва доста обещаващо, накрая е шит.

пресушават средиземно море и садят ягоди или нещо такова там.
3
Трябва да питаме Главния Хайдутин,той ще каже "правото",както винаги :mad:

Вай-вай! Шайтана,той ще приложи и снимков материал!
Но ще се окаже, че е на някой вампирясал огнехвъргач, рушител на православния морал.
4
Трябва да питаме Главния Хайдутин,той ще каже "правото",както винаги :mad:
5

Бях чел в един сайт,че Хитлер живял до 75г. в Смолян :lol:

"Живял"   :sad-1:  да не искаш да кажеш, че е умрял  :crying-1: О, не
6
Като в онази реклама са "нямат свършване....", те Хитлер още го търсят в Аржентина. Може да се заключи, че последния направо им е изпил акъла на тях.


Бях чел в един сайт,че Хитлер живял до 75г. в Смолян :lol:
7
е те тия нацисти не измряха ли вече бе....

Като в онази реклама са "нямат свършване....", те Хитлер още го търсят в Аржентина. Може да се заключи, че последния направо им е изпил акъла на тях.
8
Много интересна карта,фашистите да не са изпили Средиземно море? :lol:
9
На 20 юни 1862г. в Котел е роден легендарният български войвода Марко Лерински. Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е един от най-великите български военни, революционер и национален герой. Войвода на ВМОРО.

Загива на 13 юни 1902г. след предателство на местни гъркомани
в бой с турска сган в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, откраднато от православната кочина Гърция). Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:

„Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.“

През 1883г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

През 1895г. напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895г. в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

През 1900г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко превръща Леринско в:

"Един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...“

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900г.:

„ Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.“

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902г.

Христо Силянов пише:

„ Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият."

След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902г. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.

Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:

„...прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност."

10
Така (според писателя Филип Дик в неговия роман "Човекът във високия замък"-The Man in the High Castle, написан през 1962 г. ) щеше да изглежда картата на света, ако Германия, Италия и Япония бяха победили във Втората световна война.
https://brilliantmaps.com/what-if-nazi-germany-won-world-war-ii/


...
...
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=hzz_6dmv03I" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=hzz_6dmv03I</a>
The Man in the High Castle Season 1 - Official Trailer: What If? | Prime Video
Страници: [1] 2 3 ... 10