Автор Тема: България в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913г.)  (Прочетена 11421 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4856
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
 Кой пръв използва самолета като бомбардировач или кратка история на Балканската война 1912-1913
   България и нейните съюзници (Сърбия, Гърция и Черна гора) обявяват война на Османската империя на 3 октомври 1912 г. Целта на войната е да освободи останалите Българи под Турско робство. За броени дни българската армия достига и обсажда непревземаемата Одринска крепост.    Балканската война опровергава думите на френския маршал Фош, че авиацията е спорт и за армията тя е нула. Българските летци, които по това време са на обучение в чужбина бързо се завръщат в България. Идват и много чуждестранни авиатори доброволци - руснаци, италианци, германци, французи и др. Пристигат и много журналисти и военни аташета.

    На 15 октомври 1912 г. България има следните самолети:
· 3 самолета Albatros
· 4 самолета Farman
· 1 самолет Voisin
· 1 самолет Somer
· 1 самолет Sikorsky
· 1 самолет Bristol
· 2 самолета Nieuport
· най-малко 10 самолета Blerio (според някои данни до края на войната България има общо 21 самолета Blerio) Това прави най-мал
ко 23 самолета.
 
  На 15 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турската армия в Одринската крепост. На 16 октомври 1912 г. с този полет започва действието на българската авиация в Балканската война. На този ден на аеродрума присъстват много журналисти и военни аташета. Преди полета пилотите взимат и бомби, които са поставени в кошове, отстрани на самолета. Бомбите са пуснати над военен обект - гарата Караагач. След полета се установява, че самолетът е уцелен и има пробойни. Това е ПЪРВОТО В СВЕТА ИЗПОЛЗВАНЕ НА САМОЛЕТА КАТО БОМБАРДИРОВАЧ. След този ден българската авиация започва активно да използва самолета в Балканската война.
  На снимката е първия бомбардировач в света - Албатрос Ф-2.
     Според немското издание "Geschichte des Luftkriegs", Militarverlag der DDR, Berlin, 1975 - през 1912 г. Великобритания има 23 самолета в армията, Русия - 99, Германия - 46, Италия - 22, Япония - 10, САЩ - 3. От това се вижда, че България със своите 23 самолета изпреварва страни като САЩ, Япония, Италия и се нарежда до Великобритания. Балоните също активно са използвани в Балканската война за коригиране на артилерийския огън. В крайна сметка Одринската крепост капитулира. България и нейните съюзници печелят войната. 
Полетите над Одрин въобще не са били безопасни, защото крепостта е разполагала с противобалонни оръдия, които са били използвани и като противосамолетни.
За да се подобрят попаденията от въздуха поручик Симеон Петров разработва авиационна бомба. Тя има аеродинамична форма както и кръстовиден стабилизатор. Образува яма с дълбочина над 1 метър и диаметър - 4-5 метра. По-късно плановете на бомбата са предадени на Германия и тази бомба се ползва чак до края на Първата Световна Война.http://www.geocities.com/bulgarian_aviation/Aviation/Bulgarian.htm
« Последна редакция: Октомври 16, 2015, 22:04:35 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4856
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Честта на един народ не представлява даденост сама по себе си. Тя се създава и укрепва на бойното поле. Днес подобно твърдение би срещнало острата критика или дори просто присмеха на мнозина. Навярно то не е и адекватно на действителността, в която враждебността към традиционните добродетели и налагането на неясно каква нова ценностна система образуват едно цяло. Преди 90 години, когато българската държава е подчинена на неотклонното преследване на един общонароден идеал, а не на едно абсурдно сметкаджийство, войната е върховният аргумент в защита на националните интереси. Правителствата в София в началото на отминалия XX в. осъзнават отлично това. България може да разчита не на изменчивата благосклонност на великите сили, колкото и значима на моменти да е тя, а на собствената си армия. Ето защо Балканската война е следствие колкото на общата воля на балканските страни за решително изтласкване на Османската империя от Европа, толкова и на вътрешната логика на българското развитие в края на XIX и началото на XX в. Настъпващият през октомври 1912 г. срещу отслабената от войната с Италия (1911-1912) Турция войник усеща, че часът на разплатата е ударил и няма място за никакво колебание.

На 25 октомври (7 ноември) Втора армия на генерал-лейтенант Никола Иванов завършва блокадата на Одрин. Изходът от няколкомесечната обсада на града-крепост ще е съдбоносен за войната. Символиката й се съсредоточава именно в нея. Далечните предци на българското войнство не веднъж са преодолявали стените на Адрианопол. Победата тук означава ознаменуване на възхода на възкръсналата българска държава. Офицерство, особено след провала при Чаталджа, е проникнато от мисълта, че бойният устрем трябва да бъде организиран в стоманен юмрук, който да се стовари върху една точка от военния театър.
По това време превземането на Одринската крепост с директен пристъп неслучайно се смята от почти всички експерти за невъзможно. Фортовият пояс около града, природно защитен от течението на Марица, Арда и Тунджа, е разделен на три позиции – предна (на 9 до 11 км. от Одрин), главна (от 500 метра до 3 км.) и тилна (непосредствено преди градските покрайнини). По тези линии са разположени 26 форта, всеки от които с капацитет от 300 защитници, и 74 дълговременни батареи. Гарнизонът, състоящ се от около 75 000 души и разполагащ с 210 крепостни и 450 полеви оръдия, е командван от Шукри паша, потушил преди близо 10 години Илинденско-Преображенското въстание в района на Странджа. През зимата на 1912/1913 г. се провеждат артилерийски дуели, чиято цел е да отслабят отбраната, но и да разкрият нейните по-силни и по-нестабилни места. Паралелно с това българските летци провеждат редица разузнавателни полети, при които хвърлят позиви, а по-късно се преминава и към бомбардиране на противника. Близо до позициите на противника са издигнати и два балона, които своевременно осведомяват командването за настъпили промени в разпределението на турските сили. Към обсадителите се включват и служещи във флота, които изработват бомби за въздушните атаки. Използвана е и радиостанцията на торпедната канонерка „Надежда”. Посредством нея се засичат съобщенията на гарнизона на Одрин и се правят успешни опити за тяхното заглушаване, нещо непознато във военното изкуство въобще до този момент.     
След подновяването на бойните действия от младотурския комитет на 21 януари (3 февруари) 1913 г. и след българския подвиг при Булаир и Шаркьой пет дни по-късно, необходимостта от колкото се може по-бързо падане на Одринската крепост става все по-очевидна. От този момент турците са подложени на постоянен и методичен обстрел, за да не могат да възстановят нанесените вече поражения на отбранителните линии преди решителния щурм. Междувременно развоя на събитията в Македония позволява на сърбите да изпратят на далеч по-значимия тракийски театър като подкрепление непълните Тимошка и Дунавска дивизии с 96 оръдия. Общите съюзнически сили в рамките на Втора армия възлизат на 153 700 души, 96 картечници и 424 оръдия от 4 дивизии и 4 отделни бригади. Когато през вечерта на 10 март (ст. стил) помощник-главнокомандващият ген. Савов подписва директивата за започване на атаката, войсковите части са разпределени по следния начин. На Източния сектор, най-мощния в турската защита, срещу 40 000 отбраняващи се и 160 оръдия се изправят 16 български пехотни полка (70 000) с 230 оръдия, от които 98 обсадни. На това място ще бъде нанесен същинският удар. Останалите Южен, Западен и Северозападен сектори, където заедно с българите ще действат сръбските бригади и батареи са от второстепенно значение и задачата им се състои най-вече в париране на опитите от турска страна да прехвърлят още сили за отпор на изток.

В 13 часа на 11 март започва ураганен огън срещу фортовия пояс на Одрин, който продължава до малко след 20 ч. Само на Северозападния сектор артилерийската подготовка не спира до към полунощ, така че турският гарнизон да бъде заблуден относно основната посока на предстоящия пристъп. 3:30 часа след това подразделенията на Източния сектор, водени от ген. Георги Вазов (брат на Иван и ген. Владимир Вазови), се вдигат на жесток щурм. Поради мълчанието на артилерията отбраната разбира, какво става, едва когато сапьорите проправят път пред основните сили, прорязвайки телените ограждания с ножове и лопатки. Яростната съпротива се пречупва в безпощадния устрем „на нож”. Предната линия е изоставена и турците се оттеглят главните си позиции. Българските вериги достигат към 9 часа на 300 метра от ключовите фортове Айвазбаба, Аджиолу и Кестенлик, като артилерията се придвижва бързо напред. Много от изоставените противникови оръдия също са обърнати против врага. На останалите сектори напредването не е значително, но то все пак ангажира достатъчно голяма част от гарнизона.

Втората атака на Източния сектор е запланувана на 12 март в 13:30 часа. Турският огън обаче е изключително съсредоточен и се налага артилерийска подготовка, която да сподави противниковите батареи. Краткотрайното спирането на настъплението е използване за възстановяване на силите. Към 20 часа ген. Вазов докладва на щаба на армията: „Подемът на духа в нашите войски, благодарение на досегашния успех, е много голям и не би било добре да не го използваме за завършване на изведнъж наченатото дело. Войските се стремят да влезат в Одрин” .Вечерното небе е осветявано от двубоя между тежките оръдия „Круп” и „Шнайдер”. Малко по-късно атаката е подновена. Картечът коси българските редици, но воините на 3-та балканска дивизия напредват неустрашимо и затягат турчина все повече в смъртоносната си хватка. Началникът на Източния сектор изразява словом ясно духа им: „ Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад – безславие и смърт”. В завързалата се ръкопашната схватка няма пленени. Към 4 часа след полунощ фортът „Айвазбаба” е овладян от 23-ти шипченски полк. Пробивът на главната линия се разширява неотклонно. На юг 29-ти ямболски полк смазва съпротивата при Йълдъзтабия, Топьолу и Кавказ. Отбраната на доскоро смятаната за непревземаема Одринска крепост рухва под челичените удари на българското войнство.

В ранната утрин на 13-я ден на 3-я месец на 1913 г. части от 2-ра бригада на 3-та дивизия навлизат в покрайнините на града. Полк. Рибаров е посрещнат от парламентьори на Шукри паша. Към 10 часа последният останал и несъпротивляващ се форт Хадерлъка, където се намира щабът на гарнизона, вече се намира в български ръце. Командирът на Лейбгвардейския на Негово величество конен полк полк. Гено Мархолев обявява отчаяния комендант на крепостта за пленен и не му позволява да предяви каквито и да е условия при предаването на града. Улиците на Одрин отекват под българските маршируващи колони, приветствани от християнското население. Над шестте минарета на „Султан Селим” се веят български знамена.

Между 11 и 13 март 1-ва софийска и 9-та плевенска дивизии задушават в зародиш турските опити за пробив при Чаталджа, с което допринасят за пълния триумф на българската армия. В резултат от превземането на Одрин в плен попадат 14 паши, 2000 офицери и към 60 000 подофицери и войници. Турците дават 11 600 убити, а българо-сръбските жертви възлизат на 10 000 убити, ранени и умрели по-късно от раните си. Като трофеи са взети близо 420 оръдия, което представлява повече от 10% от цялата турска артилерия през 1912-1913 г. Изходът от войната срещу Турция не буди съмнение. Над България обаче започва да се надвесва черна сянка, която въодушевеният български войник, спечелил битката срещу полумесеца, проливайки кръвта си по бойните полета на Одринска Тракия, не може още да усети ясно. Докато българските и сръбските офицери вдигат наздравици за съкрушителната победа, в окупираните от съюзниците части на Македония самото споменаване на славното българско оръжие започва да се наказва със смърт.

Орлин Вардарски Автор http://www.elbetica.org/istoriq/prevzemane1.html
« Последна редакция: Февруари 01, 2007, 14:24:46 от Императора »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 640
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Брях да му се не види, като го чета това не издържам... :bgflag: :bgflag: :bgflag:

Ще изляза да гръмна с ТТ-то  :icon_idea: :-P :-P
 

Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 861
  • Country: 00
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Поздравления за Императора - за пореден път доказа , че е истински националист и пламенен патриот :eusa_clap: :eusa_clap: :eusa_clap:
Текстът е невероятен, изпълнен с неподправена гордост и възхищение от славната ни история!
Много се вълнувах докато го четох!!! Не само поради факта, че винаги съм се прекланял пред героизма и мъжеството на българския войн, но и защото представител на моя род е взел пряко участие в описаните военни действия.
Става въпрос за пра - пра дядо ми Тодор. Бил е знаменосецът на Втора армия.Точно както е посочено в текста - 3:30 сутринта той развява бойното знаме и с вика "Напред на нож" вдига смелите български войни на страховита и неудържима щикова атака!!! Със собствените си очи вижда как след падането на Одрин се издигат българските знамена над джамията "Султан Селим".....Във войната е раняван тежко 3 пъти и за всяка рана получава по един Кръст за храброст!!!
Медалите за храброст и сабята му и до днес се пазят в старата фамилна къща....За мен са като светини... :)
На острието на сабята е изписан следния текст:
"НЕ МЕ ВАДИ БЕЗ ПРИЧИНА, НЕ МЕ ПРИБИРАЙ БЕЗ ЧЕСТ"
 :bgflag:

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1701
  • Country: bg
  • Карма: +430/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
 26 март 2007 г. - 94 години от превземането на Одрин   
         На фона на нерешените проблеми на Балканите след Руско-Турската война (1877-1878 г.) и безуспешният завършек на Национално-освободителните борби в европейските предели на Османската империя (1903 г.), обявяването на Балканската война на 16 октомври 1912 година е посрещната с радост и въодушевление от българския народ и армията. Нова надежда огрява душите и на българите в Тракия. Мобилизираните войни са готови на саможертва и искрено вярват, че отиват да освобождават Тракия. Освен това, още са живи спомените от жестокото потушаване на Априлското и Преображенското въстания и за насилията и жестокостите, които българският народ изтърпява под властта на турския поробител. На това се дължи високият дух на българската армия и голямата храброст на българския войник в героичните боеве на Балканската война.

Българското население в Тракия и този път не остава настрана от събитията. Хиляди доброволци, готови на саможертва се стичат под българските знамена. Михаил Герджиков – ръководител и главен войвода на Преображенското въстание, отново сформира отряд от дейци и четници на Одринската революционна организация и преминава границата. Със смелите си и добре организирани нападения в тила на турската армия на източния сектор на фронта, отрядът на Герджиков оказва съществена помощ на ІІІ Българска армия, командувана от генерал Радко Димитриев, и има безспорна заслуга за победите на главния боен театър на Балканската война.

Друг отряд, начело с подпоручик Аянов, преминава границата между Дингизово и Кара-Еврен. Води сражения с редовен турски аскер и башибозук при Кара-Еврен, Чиглаик, Дерекьой и Урумбеглия. Влиза във връзка с дружината на капитан Сотиров, водят заедно престрелки с турски кавалерийски части при Сазара и Сереген. От Сереген, отрядът се насочва към Мидия, където се зачислява към І-ва бригада на 5 Дунавски полк, за охрана на брега при евентуален турски опит за десант.

 

Битката за Лозенград

Победата на Трета българска армия под командването на генерал Радко Димитриев при Лозенград, открива пътя за стремителното настъпление на българските войски към Одрин, където се развива най-голямата битка в цялата Балканска война.

Лозенград е защитаван от три турски корпуса, с командваш Мехмед Мухтар паша, син на Гази Ахмед Мухтар паша – един от известните турски пълководци в тази война. Корпусът се състоял от 3 дивизии, всяка от по 30 хиляди души.

За битката за Лозенград, френски журналист, главен редактор на популярния вестник “Монтен”, като непосредствен свидетел на събитията пише:

“... на 21-ия ден от октомври (неделя) между българските и турски челни колони започнаха престрелки. Ожесточени сражения станаха на 22 октомври на 10 км северно от Лозенград при селата Ериклер и Ескиполос. Вечерта срещу 22 октомври, командирът на една от трите дивизии на корпуса Риза паша заповяда атака в нощен бой ... Той не бе помислил, че нощна атака бе много опасна за несвикналите на такъв бой войници. В тъмната нощ, при лошо време, два табора се вдигат на бой. Всеки от тях поема своя път в тъмнината и бурята. А тези от дивизията, които остават назад изгубват посоката на движението. Оказват се един срещу друг и не се разпознават. От двете страни откриват огън. Настъпва опасна бъркотия. Цялата дивизия на Риза паша започва да бяга и изпълва Лозенград в страхотно безредие. Събуждат Махмуд Мухтар паша ... застава пред бягащите. Напразно вика, заповядва, крещи и заплашва. Не може да ги задържи...

По това време намиращите се в щаба започват също да бягат към гарата на Лозенград. Там намират един влак готов за тръгване. Офицерът, който трябва да занесе в Бабаески заповед с искане за помощ, нарежда на машиниста веднага да потегли ... насреща на 3 км идва друг влак, натоварен с оръжие и муниции. Не е възможно да се предотврати сблъскването ... Оръдията, сандъците, патроните хвърчат от влака и затъват в калта ... Никой вече никого не слуша ... всеки бяга, където му очите видят. Петдесет хиляди, да, точно петдесет хиляди души стигат до Бабаески, дори на сто километра по-нататък, до планината Корудак. Стигат до морския бряг. Земята се покрива с трупове, защото при това пълно объркване се избиват един друг. Част от тях спират едва на брега на Мраморно море...

... Така преминава нощта. Бурята стихна. На 24 октомври, сряда сутринта изгря слънцето съвсем червено. В 6 часа българите настъпиха в 4 колони в безупречен ред и стигнаха Лозенград.”

 

В историята на българския народ има много величави дати, но връх на войнската слава остава

Одринската епопея.

След ожесточени и кръвопролитни боеве, увенчани с разгрома на турската армия при Гечкенли, Селиолу и Петра, край Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и Булаир, пред българската армия се поставя една от най-тежките задачи – превземането на Одрин. Отбраната на втората османска столица, е поверена на един от най-способните турски военноначалници Шукри паша.

След петмесечна обсада, на 10 март 1913 година командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за последна и решаваща атака на Одринската крепост.

На 11 март започва атаката. Само за две денонощия, при тежки и кръвопролитни боеве, българската армия успява да разкъса огражденията и да пробие фронтовата линия при Айваз баба, Айджи оглу и други фортове, да превземе непревземаемата, според най-добрите германски специалисти военна крепост, да покрие с неувяхваща слава бойните си знамена, да почуди и накара света да заговори с уважение за България и българската армия.

На 13 (26) март пада Одрин. Пленена е шестдесет и пет хилядна турска армия, заедно с 15 генерали и 1200 офицери, начело с Шукри паша, 600 оръдия, голямо количество друго оръжие и 16 знамена.

За Одринската епопея, в своята документална повест “Полетът на самарянката”, писателят Любен Овчаров пише: “Две денонощия, ден и нощ битката за Одрин кърви. Бойното поле дими обарутено между две стихии. Войната за Одрин се води в ръкопашен бой, гърди срещу гърди, щик срещу щик. Вода и кръв заливат околностите. Над хиляда турски оръдия отвръщат на огъня с огън. Одрин и небето над него се тресат от залпове.”

Същият този ден, турският офицер Хасан Джемал, участник в боевете за Одрин,  записва в дневника си: “... Цялата окръжност на крепостта е в огън. Укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват ... Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятелят стреля с десет ... С хиляди снаряди щукат в Одринската крепост ... Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене изкопават земята и ръце, крака и други части се отделят от телата. Глухи сърцераздирателни ридания се чуват в окопите ... Докато Шукри паша не вдигне бели флагове... огънят няма да спре...”

След полунощ на 12 март 1913 година, под куршумен дъжд осветените от фортовите прожектори телени мрежи, се люшват прорязани. Един след друг всичките двадесет и шест железобетонни фортове до сутринта на 13 (26) март млъкват. Чува се само плющенето на българските знамена, радостните възгласи на победителите.

Шукри паша изпраща последна телеграма: “Всичко е свършено! Българските войски нахълтват вече в самия град” и тръгва под конвоя на генерал Георги Вазов към форта Каик, за да предаде сабята си в плен на генерал Никола Иванов, чиято Втора армия тържествува победоносно в Одрин.

На следващия ден 13 март, Хасан Джамал записва в дневника си: “ Над крепостта, която ни вдъхваше надежда за победа, беше издигнато бяло знаме. Войниците излязоха от своите окопи и в безредие отиваха към казармите. Тъжни и печални всички вървяха един подир друг с нерешителни стъпки. Всички бяха замислени, мнозина плачеха.”

По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 13 март 1913 г. до командваните от него войски на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: “Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.”

А в спомените си, командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише: “Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.”

Одринската епопея е забележителна и ще остане в историята на българското военно изкуство и с това, че тук за първи път във военната история на света се използва самолет за бойни действия. За първи път, български летци извършват разузнавателни полети и бомбардировки със самолет. Това са летците Радул Михайлов, Христо Топракчиев, Продан Таркчиев. И за първи път, жена извършва боен полет със самолет над неприятелски войски. Това е българката – самарянката Райна Касабова.

Във връзка с използването на авиация в бойните действия за превземането на Одрин, в спомените на поручик Радул Милков, командир на Първо аеропланно отделение четем:

“На 16 октомври 1912 г. беше извършено първото бойно летене над Одринската крепост от моята скромна личност – летец поручик Радул Милков, със изурман летец поручик Продан Таракчиев от 11 пехотен Сливенски полк. В самолета взехме две бомби. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гарата Карагач, където хвърлихме бомбите.

- 19 октомври 1912 г. Днес пилот Христо Топракчиев пое пътя към славата. Сутринта беше получил писмо от годеницата си. Четеше писмото и се усмихваше. Поручик Топракчиев излетя в 3 часа след обяд. Полетът му продължил 50 минути. Когато се завръщаше самолетът клюмна вертикално надолу и като простреляна птица стремглаво се заби в земята. Навярно Топракчиев е бил тежко ранен. В същия момент последва ужасна експлозия и самолетът бе обхванат от огромен пламък. Тялото на летеца гореше като факла. Днес, 19 октомври 1912 год. в 4 часа след обяд, отличния офицер пилот авиатор, героят, милият ни боен другар поручик Топракчиев загина при изпълнение на бойния си дълг.

- 12 ноември 1912 г. Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912 год. ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.”

След разгрома на турската армия и капитулацията на Шукри паша, Турция е принудена да поиска примирие и на 17 май 1913 година е подписан Лондонския мирен договор, съгласно който земите на запад от линията Мидия-Енос са върнати на България. Но това, което българските войни завоюват с цената на много жертви, българската дипломация и българските управници не успяват да защитят.

Поради недалновидна и безразсъдна политика на българските управници, на 13 юни 1913 година избухва Втората Балканска (Междусъюзническа) война, която завършва с катастрофа за България и загуба на Югоизточна Тракия.

Битката за Одрин, е най-голямата битка през Балканската война. Тя се оказва решаваща битка за изхода на войната. За българите от Тракия, падането на Одрин остава като символ на тяхното освобождение и нашите деди обявиха тази дата като “Ден на Тракия”.

 

”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4856
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
1 май 1913 г. - сключва се военна конвенция между Сърбия и Гърция

Сключена военна конвенция между Сърбия и Гърция за общи действия срещу България в случай на война. Окончателен съюзен договор между Сърбия и Гърция, насочен срещу България, е подписан на 19 май 1913 г. в Солун. По силата на военно-политическия договор от 19 май на Сърбия са предоставени всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция са признати земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. На 25 май от Белград е направено предложение двете държави веднага да анексират окупираните територии. В резултат през юни е поставено началото на Междусъюзническата война. Междусъюзническата война е война между България и бившите и съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г.– Сърбия и Черна гора, Гърция и присъединилата се към тях Румъния. След победата над Турция в Балканската война 1912-1913 г. между балканските съюзници избухнат остри разногласия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г.. Гърция, от своя страна, предявява искане към територии, намиращите се в границите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи територията на Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският. Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България румънските управляващи среди предявяват претенции към Южна Добруджа. Това става след подписването на военно-политическият договор от 19 май 1913 г. между Гърция и Сърбия. Турция също има стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, но практически от нея е можело да се използват около 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. Изготвен е план, според който са проектирани военни действия само срещу Сърбия и Гърция, като са оставени малобройни войскови сили на турската и румънската граница. Сърбия и Гърция, които също не демобилизират своите армии, и разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция срещу българската армия се изправя още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България. Началото на войната е поставено на 16 юни 1913 г., когато цар Фердинанд I чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов издава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. На 27 юни във военния конфликт се включват Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Военните действия са прекратени с подписването на Букурещкият мирен договор на 28 юли 1913 г. Според договора, България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912-1913 г.) земи. България претърпява и значителни финансови загуби.

http://www.bg-history.info/?p=calendar&statiaid=390
« Последна редакция: Юни 17, 2014, 17:28:01 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2849
  • Country: bg
  • Карма: +355/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Юни 1913 г.



Само преди месец изтласкването на Османската империя от Европа е юридически признато с подписването на Лондонския мирен договор от 17 май.

Победата над общия враг ражда повече противоречия, отколкото спокойствие сред балканските съюзници. Проблемите са заложени още при дипломатическата подготовка на похода срещу Турция и помрачават еуфорията на българите след военните успехи от зимата на 1912 г. и пролетта на 1913 г.

Македония е ябълката на раздора. Сърбия предявява претенции към земите на запад от река Вардар и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г., след като вече е окупирала спорната и безспорната зона в Македония.

Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия. И двете ни съседки настояват да се приложи принципът на окупацията. Защото докато българските войски поемат основната тежест във войната с Османската империя, съюзниците окупират вече освободените земи.

Румъния също има претенции и иска като компенсация Южна Добруджа за сметка на българското разширение в Македония, където живеят около 70-80 000 куцовласи.

Много дипломатичност и ловкост са нужни на политиците ни, за да защитят позициите си в този напрегнат момент. Вместо това обаче амбицията за национално обединение прераства в безразсъден максимализъм.

От триумфа след успешната война България прекрачва към първа национална катастрофа.

„Престъпно безумие"
С тези думи на Иван Ев. Гешов 16 юни влиза в историята ни. На този ден, без да уведоми правителството, Фердинанд заповядва на ген. Савов две армии да нападнат довчерашните съюзници. Без обявяване на война, целта е само да бъдат сплашени.

Твърде дръзко. И безразсъдно.

На следващия ден по нареждане на кабинета Втора и Четвърта армии са върнати в изходни позиции.

Но вече е късно. Сърбия и Гърция са готови за война и очакват само подходящия момент.

Още на 19 май двете държави подписват таен договор, в който уточняват претенциите си спрямо България, уговарят задължителна обща граница /което може да стане само в Македония/ и взаимна военна подкрепа, ако се наложи.

Войната започва, макар и необявена.

Сърбите и гърците минават в настъпление на широк фронт, подкрепени и от Черна гора. Не след дълго обаче настъплението на сръбската войска е спряно, а гръцката е обградена в Кресненското дефиле.

И точно когато изглежда, че военните ще спасят страната, въпреки политическото безразсъдство, България е поставена на колене.

На 28 юни 1913 г. румънските войски преминават Дунав и без да срещнат съпротива достигат на 30 км от София.

Два дни по-късно Османската империя също обявява война и нахлува в Източна Тракия.

България се оказва във война с всичките си съседи. Дързостта от 16 юни изправя страната пред национална катастрофа.

Критичното положение на обградената гръцка армия кара крал Константин да приеме българското предложение за примирие. Веднага след това започват мирните преговори в Букурещ.

В историята „ако" не съществува

И все пак, ако член 17 от Търновската конституция не бе променен през 1911 г. и монарха нямаше властта да контролира напълно съдбата на България, 1913 г. може би щеше да остане в историята с национален триумф, а не с катастрофа.

Дори ако управляващите се бяха примирили с иначе неоснователните претенции на Сърбия и Гърция спрямо Македония, България би имала площ от около 171 000 кв. км /172 000 е площта на страната по силата на Сан Стефанския мирен договор/.

Щеше да има широк излаз на Бяло море и да включва цяла Източна Тракия. Нейните граници щяха да се установяват в непосредствена близост до Цариград и Проливите.

Част от Македония щеше да остане извън пределите на Родината, но така или иначе едва 1/9 от нея е включена към Царство България след 1913 г.

Последиците за България са очертани в Букурещкия мирен договор и страната ни не излиза от войните като победител.

Защото „ако" в историята не съществува...

От www.news.bg
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Доста комунярски написан анализ. >:(
« Последна редакция: Септември 07, 2011, 07:06:15 от Hatshepsut »

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1791
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
Фердинанд сгреши! Трябваше да се изчака! Не бяхме готови на воина сами срещу всички. Ако бяхме задържали мира, спокоино бихме могли да изселим всички гърци от Беломорска тракия/която е била българска/ и да вкараме на тяхно място българите от Македония. А вече ПСВ на нова сметка с излаз на бяло море щяхме да сме много по напред.

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1684
  • Country: bg
  • Карма: +382/-18
  • Пол: Мъж
Фердинанд сгреши! Трябваше да се изчака! Не бяхме готови на воина сами срещу всички. Ако бяхме задържали мира, спокоино бихме могли да изселим всички гърци от Беломорска тракия/която е била българска/ и да вкараме на тяхно място българите от Македония. А вече ПСВ на нова сметка с излаз на бяло море щяхме да сме много по напред.

Не можеш да си сигурен...

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1791
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
Фердинанд сгреши! Трябваше да се изчака! Не бяхме готови на воина сами срещу всички. Ако бяхме задържали мира, спокоино бихме могли да изселим всички гърци от Беломорска тракия/която е била българска/ и да вкараме на тяхно място българите от Македония. А вече ПСВ на нова сметка с излаз на бяло море щяхме да сме много по напред.

Не можеш да си сигурен...
Напротив мога - Сами видяхме какво стана когато Фердинанд дебила обяви воина веднага, и загубихме не само Македония, но също и Одринска, и Беломорска тракия, И добруджа.


Неактивен Болгардингезе

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1072
  • Карма: +183/-18
  • Пол: Мъж
  • mąθran
    • http://www.geocities.com/bulgarian_aviation/Aviation/Bulgarian.htm
Е той не е очаквал да го нападнат от Румъния и от Турция.Той можеше да се спари с гърция и сърбия ,само.
Иран ,Армения - вечни приятели с България.
Както и горе ,тъй и долу!

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1791
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
Не е очаквал... а зашо не е очаквал? Защото е...

Той много добре е знаел че ако пръв започне воината ще го обяват за агресор, а сърбия и гърция само това са чакали.

Неактивен Борис

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 771
  • Country: 00
  • Карма: +279/-29
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Gemini Gemini
Постъпката му беше леко казано малоумна,при положение че на север имаме една Румъния,която вече ясно е изявила претенции за Южна Добруджа, и една озлобена до край,току що насрана от нас в Балканската война Турция!
Ако тези два фактора не съществуваха,то бих оправдал решението му,още повече,че в конфликт само със Сърбия и Гърция в съюз щяхме да ги победим.Това става дори и тогава-гръцката армия,заедно с кралчето им,е блокирана в Кресненското дефиле и предлага примирие,а сръбската е разбита при Калиманци и едно евентуално ново българско настъпление в Македония и друго по посока Ниш би ги довършило.Но нещата не стояха така и мамалигите и турците им спечелиха войната понеже нямаше кой да се замисли че е 99% сигурно,че ще се възползват от този конфликт и ще влязат на сръбска и гръцка страна.Вечен позор за Фердинанд!За няколко десетилетия изгради една модерна европейска държава и после сам си я съсипа!
« Последна редакция: Юни 16, 2008, 12:36:25 от Борис »

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2692
  • Country: bg
  • Карма: +198/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
Фердинанд сгреши! Трябваше да се изчака! Не бяхме готови на воина сами срещу всички. Ако бяхме задържали мира, спокоино бихме могли да изселим всички гърци от Беломорска тракия/която е била българска/ и да вкараме на тяхно място българите от Македония. А вече ПСВ на нова сметка с излаз на бяло море щяхме да сме много по напред.
Подкрепям! Трябвало е да изчака малко и знаете ли защо? Плановете за война срещу България от Сърбия и Гърция са били готови и са чакали само сгоден момент. Ако бяхме изчакали малко, сърбите и гърците щяха да тръгнат срещу България. И тогава цялата световна общност щеше да е на наша страна. Хем щяхме да ги бием като маче у дирек, хем мамалигите нямаше да смеят да ни ударят в гръб! А и щяхме да си имаме още един пленен византиец миризлив- гръцкият крал.
България над всичко!

Неактивен Борис

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 771
  • Country: 00
  • Карма: +279/-29
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Gemini Gemini
Немалка вина за такова стичане на обстоятелствата до 16 Юни има и правителството на Гешов,което опитвайки се да уреди по-бързо съюз срещу Турция в предстоящата Балканска война,се съгласява да дели Македония със Сърбия на спорна и безспорна(твърдо за нас) зона-дотогава българските правителства винаги са отстоявали принципа за неделимост на цяла Македония.Това фактически улеснява Сърбия изцяло в ущърб на България.Наред с това в края на Балканската война сърбите нарушават споразуменията и окупират почти целите спорна и безспорна зона като изведнъж започват да тръбят,че независимо от договора,където е стъпил сръбски ботуш ще е сръбска земя.Тогава избухва и въстание на българите в Македония-Тиквешкото,което е смазано с шовинистична жестокост и дипломатическите отношения допълнително се обтягат.
Ето за това ги бива сърбите-да избиват жени и деца. :devil:


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf