Автор Тема: България в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913г.)  (Прочетена 11769 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4741
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn

1915 - България разбива Сърбия

Не е свързан със темата, Но ви го препоръчвам да го изгледате.. :)
« Последна редакция: Септември 13, 2018, 06:46:54 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Букурещкият договор е сключен в Букурещ на 28 юли 1913 от представители на България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, като слага край на Междусъюзническата война.

България е принудена да приеме условията на своите противници, тъй като румънските войски достигат близо до София. Според Букурещкия договор Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция — Егейска Македония, Румъния — Южна Добруджа, а България — Пиринска Македония и Западна Тракия.
Отделен договор е подписан с Турция, която си връща обратно Одрин и областта, превзет от българите на 13 март 1913г.

« Последна редакция: Септември 13, 2018, 07:59:13 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4741
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Мистерията около Първа Българска армия по време на Междусъюзническата война. Българската военна история е изпълнена със славни страници,пропити от величави военни подвизи. Сред тях достойно място заемат действията на войските ни по време на Междусъюзническата война от 1913г.Както е известно в тази война България не постигна военна победа,но и не допусна чрез победите на своите войски да бъде разгромена и унищожена от нейните врагове. Първоармейци дават своя военен принос за опазването суверенитета на България.Те участват във войната срещу Турция.През 1912г.громят безпощадно редовните турските войски в боевете в Източна Тракия.Включват се и в Междусъюзническата война. Когато човек чете историите,посветени на тази война,писани след 1944г. Остава с впечатление,че действията на българските войски се ограничават едва ли не с тези на 2-ра армия срещу гърците и 4-та армия срещу сърбите.За действията на 1-ва ,3-та и 5-та армии почти не се споменава или се пише мимоходом.



Защо? Нима те са бездействали през войната?

Ако се разровим в архивите,виждаме още нещо странно.Горепосочените армии се разкарват някъде по балканския театър на бойните действия.Техните действия са много непоследователни.Няма общ замисъл за използването им.Използват ги в частни настъпателни действия,но много несъгласувано.Тези армии ту настъпват,ту отстъпват.Сякаш играят някакво хоро,само че кърваво,защото те наистина водят боеве и то такива ,които едва не обръщат хода на войната.Дават и жертви.Понякога не постигат целите си,но въпреки това воюват и нанасят сериозни загуби на противника.Само че българската историография ,,не обича’’тези армии и по някаква лоша традиция ги пренебрегва.В някои ,,истории’’тези армии даже изчезват.

Да се върнем на 1-ва армия.През пролетта на 1913г.тя е съсредоточена в Северозападна България.Войната вече е завършила и войниците чакат демобилизация и връщане по домовете.Бунтовните настроения в тази армия са много силни.Това е една от любимите теми в ,,историите’’,посветени на войната,писани след 1944г.Там надълго и нашироко се говори за миролюбието на българския войник,за милитаризма на управляващата буржоазия и за антивоенната дейност на БРСДП (т.с.).Разказва се и за вътрешните причини за тези бунтове,каквито несъмнено съществуват.Нито дума обаче за външната намеса в тях.А истината е,че в Сърбия са обезпокоени от присъствието на тази голяма военна сила близо до нейните граници.Затова започват умишлено да я разлагат.Просръбски емисари правят всичко възможно да разбунтуват 1-ва армия.Използват благи приказки за ,,братство’’, ,,славянство’’ , ,,православие’’ и т.е.,все познати сръбски лозунги,адресирани към българите,когато сърбите изпитват трудности.Командването на армията обаче се оказва на висота.Със строги мерки то успява да овладее бунтовните настроения във войнишката маса и да не допусне разлагането на армията.Това е залога за бъдещите й успехи.

Първа армия се командва от ген.Васил Кутинчев.Той се проявява в боевете при Лозенград и особено при Бунархисар-Люлебургас.Доста по-умело командва войските си в сравнение с колегата му ,набеден за велик военачалник и измислен от русофилската пропаганда ,,герой’’ген.Радко Димитриев .При това ген.В.Кутинчев се грижи да съхрани офицерския състав и войнишката маса на своята армия.В резултат 1-ва армия дава по-малко жертви от Радкодимитриевата 3-та армия,но постига не по-малко славни от нея победи.

На 16.6.1913г.,когато започва войната Първа армия остава пасивна.Тя не участва в българското настъпление в Македония,предприето със силите само на 2-ра и 4-та армии.Това отговаря на общия замисъл на планираната като наказателна краткосрочна военна акция срещу ,,съюзниците-разбойници’’.Целта е изтикването им от заетите от тях български земи в Македония.Положението на Първа армия се променя,когато започва истинската война.

На 21.6.1913г.,5 дни след началото на войната щабът й получава заповед за настъпление на сръбска територия.Целта е завземането на гр.Княжевац.Оттам след това трябва да се настъпи към Зайчар и Пирот.Задачата е важна,но не неизпълнима.1-ва армия е сила,която плаши сърбите.Пред фронта й те имат слаби сили.Това е т.нар.Тимошка армия,която включва само една непълна и небоеспособна сръбска дивизия (Шумадийска ,2-ри призив).

На 22.6.1913г.частите на 1-ва армия започват настъпателни действия.Те се развиват много успешно.В трудни планински условия българите преминават старопланинските проходи и атакуват смело и решително сръбските погранични части.Сломяват съпротивата им.С удари ,,на нож’’сърбите са разгромени и изтикани назад.На някои участъци българският удар е толкова мощен,че сърбите отстъпват панически и се разбягват.Захвърлят даже оръдията си. На 24.6.1913г.гр.Княжевац е завзет.До тук всичко върви по план.Половината от задачата е изпълнена.Българите са явно по-силни и се задават нови победи за българското оръжие.Заели Княжевац,те временно спират своите атаки и чакат притеглянето на изостаналите назад обози и артилерия. И тук се случва нещо странно,което още не е намерило задълбочено обяснение в българската историография.

Настъпателната операция на Първа армия на сръбска територия е прекратена.От София идва странната заповед за отстъпление (?!) към границата.Тя хвърля в дълбок размисъл щабът на армията и обикновените войници.Те си задават основателно въпросите:защо трябва да отстъпва една армия,която дотук само побеждава?Не е ли по правилно да продължи да настъпва до окончателния разгром на противника?

Да видим кое кара софийските командващи да вземат едно такова решение? Заповедта е издадена от помощник-главнокомандващият ген.Радко Димитриев.Той сочи като мотив за отстъплението румънската заплаха.Но дали тази заплаха е реална? Анализът на ситуацията показва,че това не е така.По това време румънците са мобилизирали войската си и чакат заповед да започнат войната срещу България.

Румъния ни я обявява на 28.6.1913г.Тогава започва румънската интервенция в България,но първо в Южна Добруджа т.е. далеч на североизток от района на действията на Първа армия.

По същото време Северна България е оголена от войски.Има само слаби опълченски и резервистки части,които не са реална бойна сила за румънците.Следователно Северна България не е военно защитена.Това решават да използват румънските войски,за да я окупират и да настъпят към София.Преди това обаче трябва да преодолеят голямо водното препятствие-р.Дунав.Това е сложна задача и не е по силите на всяка армия.Знаем колко трудно се оказва дори прехвърлянето на руските войски през Дунав по време на войната срещу турците през 1877-1878г.На тях им трябват тогава цели 3 месеца,за да подготвят и осъществят форсирането на реката.

Дунав е дълбока и широка река и трудно се пресича без инженерни средства.С такива през 1913г.Румъния фактически не разполага.Помагат руснаците,които осигуряват понтонните мостове за прехвърлянето на румънците в Северна България.

Ген.Радко Димитриев изглежда е сигурен,че румънците ще минат Дунав.Той може да им се противопостави,като вкара в бой българския речен флот (Дунавската флотилия),в която има параходи,парни катери,миноносци ,въоръжени с корабна артилерия.Тя може да направи на пух и прах румънците,форсиращи Дунав.Вместо това ген.Р.Димитриев нарежда речният ни флот да се самопотопи в устието на р.Русенски Лом.Събитието,което почти не е описано в днешните ,,истории’’ за войната става на 2.7.1913г.

Мотивът му е флотилията ни да не попадне в ръцете на румънците,но всъщност самопотопяването е извършено,за да не се пречи на румънската интервенция.Сега вече няма кой да спре румънците.Същият ден,когато корабите от Дунавската флотилия се самопотопяват по осигурените от руснаците мостове те минават Дунава и настъпват в Северна България.Започва войната им с българските кокошки,гъски,пуйки и селски пъдари,защитаващи своите имоти от крадливите,гладни и болни от холера румънска войници.

Освен това на румънците им трябва време ,за да достигнат София.Достигат чрез конните си разезди с.Саранци в Софийското поле чак на 10.7.1913г. Следователно към момента на завземането на Княжевац румънската заплаха за София не е реална.По-голяма е опасността от завземането на тила и прерязването на комуникациите на Първа армия.За да направят това обаче ,на румънците им трябва време.А и тази опасност би била ликвидирана ако 1-ва армия продължи успешното си настъпление.Тя владее инициативата.Сърбите пред нея са вече бити.Фронтът им е прорязан и в него възникват доста пролуки,през които могат да нахлуят свободно българските войници.Сърбите чакат обезпокоени следващите им действия.Техният ГЩ тревожно и настойчиво бомбардира румънския ГЩ с искане да ускори намесата на Румъния във войната,защото Пирот и Ниш са вече заплашени.Частите на 3-та армия вече са доближили Пирот и затварят българските клещи около града от юг.Клещите от север трябва да затвори тъкмо Първа армия. Анализът на създалата се в края на юни 1913г.обстановка пред фронта на Първа армия показва ,че заплахата за Първа армия не реална,за да мотивира едно отстъпление.По-скоро заплахата за сръбската войска в Македония е факт.

По правилно от стратегическа гледна точка и с оглед интересите на България е Първа армия да продължи настъплението си.Евентуално това би довело до падането на укрепения гр.Пирот,създаването на реална военна заплаха за Ниш,защитаван само от два сръбски полка и дълбоко врязване на българските войски в сръбска територия. Пътищата за отстъпление на сръбските Първа и 3-та армия,които притискат нашата 4-та армия в Македония биха били отрязани.Те не само няма да могат да настъпват срещу 4-та армия,но и биха изпаднали в тежко положение.

В реда на тези мисли стигаме до извода,че чрез действията на Първа армия в края на юни 1913г.е бил възможен обрат във войната в наша полза.България изпуска при всички неблагоприятни фактори,които са срещу нея да победи.Достатъчно е било да се вземе правилното с оглед българските национални и военни интереси решение,а именно: продължаване на настъплението на Първа армия,което ако се осъществи смело,бързо и решително би донесло големи ползи за България.Това не се случва обаче.Търсеният от народа и българския войник обрат не настъпва,защото в София не го желаят.Там работят на високо ниво за поражението на България.Това е уникален случай по време на война.През 1913г.във всички балкански столици политици и военни напрягат сили за победата на своите армии и държави над България.Само в София предатели русофили действат в противоположна насока.

Случаят е идентичен с този през 1885г.,когато по време на Сръбско-българската война пак същите русофили начело с Драган Цанков заговорничат срещу България в София,сеят смут в столицата и чакат да посрещнат с ,,хляб и сол’’сръбските окупатори.

Гробокопачът на Първа армия е ген.Радко Димитриев.Този краен русофил по време на Междусъюзническата война е тайният сръбски приятел.Той издава фаталната заповед за отстъпление на Първа армия.Спасява сърбите,като извършва измяна и предателство спрямо България.Румънската карта е използвана от него ловко,хитро и коварно,за да прикрие чрез нея предателските си действия.Ген.Радко Димитриев се оказва зловещата фигура в българското Главно командване през 1913г.Връщането на Първа армия е изпълнение на една руска поръчка,целяща спасението на Сърбия.Поръчителят е руското военно аташе в София,който действа в унисон с линията на пълномощен си министър Неклюдов за погрома на България.Изпълнителят е руското оръдие и български национален предател ген.Радко Димитриев.

През 1913г.войниците в състава на Първа армия разбират интуитивно,че се върши нещо нередно.Изпълняват обаче заповедта за отстъпление.Оттеглят се в пълен боен ред към границата. Някои от частите на Първа армия са изпратени да бранят София,макар че за същата цел може да се използва и 3-та армия.При оттеглянето си някои първоармейци влизат в бой с румънската конница.Подготвят им капан.Сърби и румънци се опитват да вкарат в чувал Първа армия в района на гр.Фердинанд.Не успяват,защото това си остава български военен специалитет.Тогава се намесва предателят ген.Р.Димитриев, който нарежда на Първа армия да се предаде без съпротива на румънците.Те използват неоценимата ,,помощ’’,която им дава българския помощник-главнокомандващ. Въпреки че българите не стрелят срещу тях румънците задигат част от батареите им и ги отвличат в Румъния като военни трофеи.Български офицери и войници са обявени от румънците за военнопленници и то без да са се водили боеве с тях.

Голяма част от Първа армия отказва да изпълни заповедта да се предаде на румънците. В частите на 9-та Плевенска дивизия избухва бунт.Това е бунта на здравомислещата българска войнишка маса,която разбира ,че някой от началството в София предава България и й пречи да победи. В отговор 9-та дивизия е разформирована.Най-боеспособните й подразделения са изпратени за участие в Кресненската операция,в която те имат заслуга за разгрома на гърците.Останалите части на Първа армия се включват в боевете срещу сърбите при Кула,Белоградчик и Видин.Тъкмо при Видин както и през 1885г.е прекършен устрема на сърбите. България е спасена.В края на войната обаче Първа армия фактически престава да съществува във военновременния си вид.Тя свива бойните знамена до по-добри времена,настъпили само две години по-късно,когато по време на Първата световна война вече няма кой в София да пречи на победния й устрем в Сърбия,Косово,Македония и Румъния.

Автор: Янко Гочев, Юни 2008 г.
« Последна редакция: Септември 13, 2018, 07:50:31 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен zlatieca92

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 31
  • Карма: +18/-7
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.9 Firefox 3.0.9
Всъщност първи Италиянците са използвали  самолета за бомбардировка през 1911 във Итало-Турската война.Но държа да под4ертая  че българите сме едни от първите използвали самолета за бойни цели  а ние изобретяваме първата специална авиобомба е света даже германците купуват от нас лиценз за производството и.
« Последна редакция: Април 24, 2009, 22:02:45 от zlatieca92 »

Неактивен Валентин

  • Site Supporter
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 279
  • Country: 00
  • Карма: +82/-20
  • Пол: Мъж
  • Мизия, Тракия, Македония!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
  • Зодия: Leo Leo
Първата  жена-пилот  в света  също  е  българка,първият  групов  полет  също  е  проведен  от  България,както  и  първият  ВИП  полет в  света  през  1910. ;)
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Неактивен killed_by_death

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 751
  • Country: bg
  • Карма: +159/-39
  • Пол: Мъж
  • Дълг и Чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Бях гледал филмче по телевизията по тая тема,че имаше даже и кадри некви(не точно от 1910,естествено),но едва ли го има из нета.

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2108
  • Country: 00
  • Карма: +513/-134
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
  • Зодия: Capricorn Capricorn
България може да не използва първа самолета за военни цели,но пък първа дава жертва във въздуха,както и първа създава въздушни ескадрили,което все пак я нарежда сред пионерите във въздушните битки.

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1656
  • Country: bg
  • Карма: +383/-18
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.9 Firefox 3.0.9
Всъщност първи Италиянците са използвали  самолета за бомбардировка през 1911 във Итало-Турската война.Но държа да под4ертая  че българите сме едни от първите използвали самолета за бойни цели  а ние изобретяваме първата специална авиобомба е света даже германците купуват от нас лиценз за производството и.

До колкото знам го използват за военни цели, но не и за бомбардиране.

Неактивен zlatieca92

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 31
  • Карма: +18/-7
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.9 Firefox 3.0.9
В грешка си италиянците са го ползвали освен за разузнаване и бомбардиране.

Неактивен Радко

  • ιYι Свободен- Социален- Национален! ιYι
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1275
  • Country: bg
  • Карма: +503/-21
  • Пол: Мъж
  • ιYι Не предавай, не лъжи, обичай Родината! ιYι
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Mozilla 1.7.2 Mozilla 1.7.2
    • Ген. Христо Чаракчиев
  • Интереси: Националсоциализъм
  • Зодия: Aquarius Aquarius
В грешка си италиянците са го ползвали освен за разузнаване и бомбардиране.
Така е защото българите над Одрин не пускат бомби, а гранати 

Неактивен gutito1964

  • Account Disabled
  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 18
  • Country: 00
  • Карма: +93/-154
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7 Windows 7
  • Browser:
  • Firefox 3.6 Firefox 3.6
  • Зодия: Pisces Pisces
https://www.vbox7.com/play:34002e18
"ОДРИН ПАДНА" / "ADRIANOPLE HAS FALLEN" (13.03.1913)
« Последна редакция: Септември 13, 2018, 07:51:54 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8856
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
"...Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия! – възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. Защото телените заграждения са с дълбочина 6-9 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 5-7 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.
В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат. – коментар на английския в. “Таймс”.
..."

...
...
Вечна слава на героите прославили величието на българския боен дух!
« Последна редакция: Март 13, 2010, 17:30:11 от Генерал Колев »
Ad honores

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2678
  • Country: bg
  • Карма: +199/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.18 Firefox 3.0.18
Слава, вечна слава на българските лъвове, помели турския полумесец!!!
България над всичко!

Неактивен Алцек

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 63
  • Country: bg
  • Карма: +31/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 8.0.1 Firefox 8.0.1
  • Зодия: Libra Libra
Българин единствен заснема превземането на Одрин
Автор: Петър Кърджилов, "БЪЛГАРИ"

Броят на чуждестранните кореспонденти, допуснати до тракийския театър на бойните действия, е точно 110 – според педантичния списък на цензурната секция при щаба на българската армия.

 Неколцина от тези мъже са пратеници на най-реномираните по онова време кинокомпании – френските целулоидни империи “Пате фрер” и “Гомон”, английската “Синемаколор”, италианската “Савоя филм”, свои представители имат руски и сръбски продуценти. Ала въпреки могъществото на техните работодатели, въпреки модерните камери, с които разполагат, въпреки своите личностни качества и усилия, иностранните кинооператори сколасват да заснемат едва няколко кратки и постни репортажчета.

 Тази оценка не е плод на лекомислие или криворазбран патриотизъм, а е направена въз основа на факти, реално съществуващи в чуждестранните киноархиви. За разлика от именитите си чуждоземни колеги един наш сънародник съумява да осъществи цял филм – с повече от прилично времетраене (40 мин), със своя драматургия, изграден върху собствена логика... Да заснеме, режисира и монтира съдържателно, завършено произведение, чието заглавие е “Балканската война”.

Името на този българин е Александър Иванов Жеков.

От десетина поне години преди избухването на въоръжения конфликт между Турция и страните от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) този варненец живее, учи и работи в Русия, където и усвоява странния кинематографичен занаят в московския клон на “Пате фрер”. След обявяването на мобилизацията той се завръща в родината, включва се в редовете на нашата армия и тръгва по следите на нейните победи – Лозенград и Люлебургас, Чаталджа и Урша, Беломорска Тракия и Македония... Като през цялото това време непрестанно върти манивелата на своята камера, запечатвайки за идното мигове от епопеята, ликовете на хиляди воини, късове зрима история (филмът “Балканската война” е оцелял до наши дни и се съхранява в Българската национална филмотека).

Къде точно Александър Жеков прекарва лютата зима на 1912–1913 г., не се знае. Знае се обаче (от запазените кинокадри), че тъкмо по това време той съумява да сътвори епизодите, които могат да се обединят в сегмент, условно наречен “Обсадата на Одрин”. А те показват главната квартира на българските войски, склещили града още през октомври, разположена в село Татаркьой (днешното Стерна в Гърция). Там се е намирал и щабът на Осма тунджанска дивизия, с началниците на която Александър Жеков очевидно е бил в повече от топли взаимоотношения. Тъкмо те ще да са му позволили да заснеме великолепните епизоди от “Балканската война”, показващи как генерал-майор Димитър Кирков (командващият дивизията), неговият началник щаб полковник Иван Русев (бъдещ министър на вътрешните работи) и военният следовател Янков разпитват както “по-събудените пленници” от Памук-дере, така и башибозуци, “тероризирали християнското население в Тракия”.



“В пояса на стария башибозук между другата плячка бяха намерени две женски уши с обици” – уверява един от междукадровите надписи на филма. По същото време и на същото място ще да е осъществен и епизодът, озаглавен “Военният цензор при Главната квартира, а впоследствие одрински кмет, журналистът г. Шангов”, в който и днес може да бъде видян да пуши лулата си и да чете гръцкия вестник “Тахидромос” Стоян Стайков Шангов (1867–1925) – общественик, журналист, създател на популярния софийски всекидневник “Вечерна поща”.

Пролетта заварва Александър Жеков край Одрин. Там той навярно научава за готвения щурм срещу смятаната за непревземаема крепост. Той започва на 11 март 1913 г. с нощен удар в източния сектор на турската отбрана (между фортовете Айвазбаба и Айджиолу), съпътстван от отвличащи вниманието настъпления и в други участъци, за да приключи на 13 март, когато “стратегическият ключ” за портите на Цариград бива превзет...

Научили за победата, “министрите поискаха веднага да отпътуват за Одрин, но Фердинанд ги възпря честолюбиво, защото се затича да тръгне пръв” – обяснява ситуацията историкът Георги Марков. И монархът успява в надпреварата. Успява и Жеков, който на 17.ІІІ.1913 г. заснема епизодите “Одрин – гара Караагач. Пристигането на цар Фердинанд и покойната царица Елеонора с генералите” (показващ площадчето пред едноетажната гара, железопътен пътнически вагон, два леки автомобила, около които се суетят неколцина военни, мярващият се за миг Фердинанд, който се качва в една от колите и потегля), “Изглед на Одрин и знаменитата джамия “Султан Селим”, “Фердинанд посещава джамията “Султан Селим” заедно с генералите: М. Савов, Иванов, Г. Вазов, майор Вълков и др.” (царят е облечен с шинел, носи фуражка, високи ботуши, сабя и кръст за храброст върху гърдите, а до него пристъпва Елеонора, облечена в дълга тъмна рокля, върху която е облякла кожено палто, в ръце държи дамско чадърче, на главата си има широкопола шапка с перо) и “След прегледа царят напуска джамията “Султан Селим” (в кадър се виждат само гърбовете на излизащите военни).



 Кинокамерата на Жеков отразява и други сцени, описани от междукадровите надписи на филма като “Един турски окоп след сражението”, “Телената мрежа пред “Айваз-баба” и “Фортът “Аиджи-Йолу”, превзет пръв от 10-и Родопски полк”, в които цар Фердинанд и генералитетът разглеждат бодливите и насипните ограждения на двете укрепления. Възможно е епизодът “Освободители и освободени тържествуват. Българско хоро” (посрещането в центъра на града) да са заснети няколко дни по-рано (но не и преди 13 март).

Всичко това означава, че в навечерието на пристъпа Александър Жеков се е намирал близо до (около) одринската отбранителна линия. Иначе не би узнал за готвената офанзива, не би се озовал насред града в първите дни (а може би и в първите часове) след неговото завладяване. Никой не е знаел (освен членовете на генералния щаб) кога ще започне атаката. Никой не е знаел кога точно ще пристигне Фердинанд с Елеонора (освен висшите военни, които търпеливо очакват на гарата коронованите особи). Но Жеков е уловил с обектива на камерата си и членовете на генералния щаб, и Фердинанд, и Елеонора. Което означава, че или е бил изключително търпелив, или е бил изключително добре информиран!

Пристъпът и превземането е било невъзможно да се заснемат от когото и да е! Близо пет месеца (докато трае обсадата) Одрин е “закрит град”. Такъв е той и по време на щурма. “Единствени французинът Людовик Нодо (“Журнал”) и италианецът Луиджи Барцини (“Кориере дела сера”) – свидетелства историкът Иван Шипчанов – след много ходатайства успяват да се сдобият с разрешение и да влязат в града в същия ден (13 март 1913), в който успешно завършва атаката на фортовия пояс.”

Жеков обаче успява да се провре през иглените уши на цензурата, забраните и запрещенията. И да снима – както в Одрин, така и в околностите на града. Дело, което никой от чуждестранните кинаджии не смогва да стори. Поне днес не е известно друг оператор да е отразил посещението на царя, царицата и генералите в джамията “Султан Селим”, както и огледа на фортификационните съоръжения. Всъщност според чуждестранната преса оцеляването на мюсюлманския храм е едно от доказателствата за “състрадателния характер на обсадата”.



От 17 март до 2 април Жеков най-вероятно пребивава в Одрин и околностите му. Тогава той ще да е заснел епизодите “На форта “Аиджи-Йолу” народните представители се запознават с хода на атаката на крепостта от майор Вълков” (депутатите се изсипват в Одрин няколко дни по-късно от царя) и “Пленената армия на Шукри паша на “Острова на смъртта”. Последният е покъртителен, разтърсващ, драматичен! Под олиселите дървета на острова, разположен насред Марица, стоят прави стотици окъсани турски войници – някои пушат, други се подпират на тоягите си. Зад тях се ветрее пране, простряно между голите дървеса. Това представлява армията на командващия одринския гарнизон Шукри паша (потъпкал Илинденско-Преображенското въстание в Странджа през 1903), която сега бива зорко вардена от българските войници.

Александър Жеков със сигурност остава в Одрин до 2 април, когато щабът на армията издава удостоверение, разрешаващо му да отпътува за Чаталджа и Урша с цел “направата на кинематографически снимки”...

Атмосферата, царяла тогава в града, бива уловена от журналиста Димо Казасов, който заедно с “представители на столичния печат и кореспонденти на чужди ве­стници” посещава Одрин дни след превземането му. “Тридесетина журналисти, водени от майор Топалджиков и капитан Семерджиев – пише Казасов в спомените си, – минахме през затихналото бойно поле и през за­пазения мост над Марица влязохме в града. Улиците му, тесни и мръсни, бяха задръстени от пленени турски войници, конвоирани от слаба охрана. Кадъни, забравили повелите на корана, тичаха с разгърнати яшмаци след тях, за да разпознаят близките си. Ни ахкания, ни сълзи! Мълчание и дълбоко примирение. Еди­ният ден, прекаран в града, изчерпа цялото ни любо­питство, в центъра на което стоеше прочутата джамия “Султан Селими” с четири минарета с по три викала и с величествен купол...

На третия ден се върнахме в София, отнасяйки ед­но погрешно впечатление от войната. Това, което ви­дяхме, беше малка и при това проветрена и очистена от ужаси бойна сцена.”
 

 
Освен Жеков покрай града, носещ името на римския император Адриан, по всяка вероятност е шетал и друг нашенски киноекип – този на софийския “Модерен театър”. “През 1913 се засне и първият документален филм “Падането на Одрин”, заснет от “Модерен театър” по идея и ръководство на Аладар Отай с оператор-снимач Гаетано Пие”  – спомня си след години дългогодишният прожекционист на киното Иван Христов Димитров, който уверява също, че самият той е участвал при реализирането на филма като помощник-оператор.

„Знае се още – пише военният историк Иван Шипчанов, – че Георги Ст. Георгиев първи е правил киноснимки от въздуха, участвувайки в един от полетите на руския летец доброволец Костин над Одрин”. Реализирани ли са обаче авиационни кинокадри по време на Балканската война?

В историята на българското кино има само няколко филма, които могат да бъдат охарактеризирани като “легенди”. Един от тях е “Балканската война”. Той е не само уникален кинодокумент, отразяващ частица от героичната епопея, белязала славното недалечно минало на нашия народ, но и къс зрима история. “Балканската война” е една от изцяло завършените творби (броящи се на пръсти в световното кино), запечатали грандиозния военен конфликт. Навярно затова тази хроникална лента бива определяна като “значимо художествено явление в историята на българското кино” и “една от най-крупните творби, създадени в България през първата половина на ХХ век” (проф. Неделчо Милев).

За съжаление дори днес разполагаме с оскъдни сведения за неговия автор. За самото съществуване на Александър Иванов Жеков знаят шепа хора. Името му се изписва и произнася неправилно даже от някои “киноисторици” и филмотечни началници. Не е ясно кога и къде е починал, има ли роднини, оставил ли е потомство (известно е все пак, че е роден на 16.ІІ.1879г., най-вероятно във Варна)... До наши дни няма съхранена нито една негова фотография! А това е операторът, запечатал върху филмова лента ликовете на хиляди българи, участвали в Балканската епопея! Която в нашия случай се оказва епопея на забравените...

-----------

Бел. ред. -  Петър Кърджилов е дългогодишен изследовател на ранната история на българското кино. Завършил е кинознание в НАТФИЗ, работил е в най-големите аудиовизуални архиви у нас – Българската национална филмотека (1980–1990) и Направление “Телевизионен фонд” на БНТ (1998–2002).

Носител на годишната (2007 г.) награда на Съюза на българските журналисти за книга ("Загадките на филма "Балканската война"). Миналата година издаде поредния си труд – “1897 – пристигането на киното”.

Препоръчваме и статиите му в сп. “Българи”, където подробно се спира на кинематографичното отразяване на Илинденското въстание, Балканската и Първата световна война. (Р. С.)

http://www.bolgari.org/bylgarin_edinstven_zasnema_prevzemaneto_na_odrin-h-125.html
« Последна редакция: Септември 13, 2018, 07:54:11 от Hatshepsut »
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8856
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 16.0.912.75 Chrome 16.0.912.75

Лондонската мирна конференция се провежда в двореца "Сейнт Джеймс"(03.12.1912 до 16.01.1913).
Целта на тази конференция е подписването на примирие между воюващите България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканския съюз) и Османската империя.

БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912–1913)


Образуване на Балканския съюз.
Преговори между България и Сърбия от есента на 1911 г. – българската позиция автономия, а при невъзможност –  дележ на Македония с предвиден руски арбитраж. Сключване на таен съюзен договор през февруари 1912 г. Териториални и военни клаузи на договора. Т. нар. “спорна зона“ – ядро за бъдещи противоречия между съюзниците.
 Съюзен отбранителен договор между България и Гърция от май 1912 г. без договореност по териториални проблеми – основа за бъдещ конфликт.
 Устна спогодба между България и Черна гора за война срещу Османската империя.

Недостатъци на договорната система на Балканския съюз
 България нарушава принципа на неделимост на Македония и приема нейната подялба с останалите балкански държави; съюзът е изграден на основата на двустранни договори на България с останалите балкански държави; България поема основната тежест на войната срещу турските сили в Източна Тракия; в Македония, за чието присъединяване тя има най-силни претенции, остават да воюват нейните съюзници; липса на ясни териториални клаузи за бъдещото разделение на завзетите територии; неясна позиция на Румъния, която отклонява участие в съюза, но има свои претенции за компенсации. В системата на Балканския съюз са заложени много противоречия; българската дипломация не успява да изгради стабилен съюз, с който да осигури своите териториални цели.

Начало на войната.
 Мобилизация на българската армия (17 септември)(първоначално са мобилизирани 600 000 души, в хода на войната стигат до 750 000 души). Нота на съюзниците до турското правителство с искане за реформи в европейските вилаети. Турското правителство отхвърля исканията и скъсва дипломатическите си отношения със съюзниците. На 26 септември Черна гора започва военни действия срещу Турция. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Османската империя на 5 октомври. Българската общественост и войната.

Първа фаза на войната (5 октомври – 20 ноември 1912 г.).
 Военни сили, състояние и планове на противостоящите противници. Първоначално България мобилизира 600 000 души, разделени в три армии, начело с ген. Васил Кутинчев (I армия), ген. Никола Иванов (II армия) и ген. Радко Димитриев (III армия). Родопският отряд под командване на ген. Ст. Ковачев заедно с Македоно-Одринското опълчение (12 дружини) под командването на ген. Никола Генев настъпва към Беломорска Тракия. Седма пехотна Рилска дивизия с командващ ген. Г. Тодоров трябва да действа по долината на р. Струма под сръбско командване. Сформират се около 50 доброволчески чети от македонски и тракийски бежанци, които с действащите в Македония 34 чети на ВМОРО оперират в тила на турската армия. Върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, а общото военно ръководство е поверено на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и на началника на Генералния щаб ген. Иван Фичев. Главната квартира се установява в Стара Загора.

Според плана България действа в Източна Тракия срещу основните турски сили и двете крепости Одрин и Лозенград. Сърбия действа на по-слабо защитеното Македонско направление. Гърция напредва на север към Солун и трябва да обсади и превземе силната турска крепост Янина в Епир, а гръцкият флот да блокира Дарданелите и превземе турските острови в Егейско море. Черна гора действа в Косово и Новопазарския санджак и трябва да обсади силната крепост Шкодра в Северна Албания.

Начало и ход на военните действия.
 5 октомври – българските войски започват настъпление по линията Одрин – Лозенград. Бърз разгром на турските сили, което се превръща в бягство. Лозенград пада без бой, обсадена е Одринската крепост. Нова турска  отбранителна линия Люлебургас – Караагач – Бунархисар. След неколкодневни боеве и тази отбранителна линия е разбита. Турците отстъпват до укрепената Чаталджанска позиция. Българските войски излизат на Мраморно море и са на 40 км от Цариград. Втора армия затяга обсадата на Одрин.

Седма пехотна Рилска дивизия, под сръбско командване, подкрепена от четите на ВМОРО, напредва бързо по Кресненското дефиле и на 26 октомври предните й отряди влизат в Солун. Един ден преди това турският комендант предава без бой града на гърците. Бързо настъпление на български отряди и Македоно-Одринското опълчение на Южния фронт и освобождаване на Западна Тракия. След битка при Балкан Тореси  командващият Явер паша с 10 000 корпус се предава. Българският торпедоносец “Дръзки“ торпилира турския кръстосвач “Хамидие“ и го изкарва от строя. Българската авиация подпомага военните действия и за първи път от самолет са извършени бомбардировки на противника при Одрин.

Сръбската армия напредва без значителни усилия по долината на р. Вардар. Гръцката армия напредва успешно на север, влиза в Солун, обсажда крепостта Янина. Черногорските сили навлизат в Косово, Новопазарския санджак и обсаждат крепостта Шкодра. В Македония сръбските и гръцките власти установяват своя администрация, разпускат и преследват четите на ВМОРО, започват денационализаторска политика.

Гръцки териториални претенции и Турско искане за примирие на 30 октомври. Български отказ и атака срещу Чаталджанската позиция. Провал на атаката и сключване на примирие.

Лондонска мирна конференция.
Начало на мирните преговори между воюващите с посредничеството на великите сили. Искания на съюзниците – всички европейски територии на Османската империя на запад от линията Мидия (на Черно море) – Родосто (на Бяло море), островите в Егейско море, независимост на Албания, отказ на Турция от Крит, военна контрибуция. Турската делегация проявява неотстъпчивост. Противоречия между делегациите на съюзниците. България иска Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Сръбската страна отстоява принципа на “фактическа окупация“, вкл. “спорната зона“. Гърция иска Егейска Македония. Румъния – искания за компенсация – граница по линията Тутракан – Добрич – Балчик. Противоречия и на посланическата конференция – Германия и Австро-Унгария се обявяват срещу руската подкрепа на победилия Балкански съюз. Нота на великите сили до турското правителство за предаване на териториите западно от линията Мидия – Енос. Преврат в Цариград на комитета “Единение и прогрес“. Новото турско правителство отказва исканите отстъпки. Прекъсване на преговорите.

Втора фаза на войната (17 януари – 31 март).
 Възобновяване на военните действия. Турците набират нови сили и правят десант при Булаир и Шаркьой на полуостров Галиполи. След неколкодневни боеве българските войски отхвърлят турския десант. Неуспешен опит на турците да пробият при Чаталджанската линия. Атака и превземане на Одринската крепост в началото на март. Съюзниците превземат Янина и Шкодра. Турското правителство е принудено да иска отново примирие. Разногласия сред съюзниците за дележ на новите територии в Македония и Беломорска Тракия.

Възобновяване на Лондонската мирна конференция.
Нови противоречия при изработването на договора, Румъния иска Южна Добруджа, но след руски натиск се задоволява със Силистра и околността.
Подписване на мирния договор на 17 май.
Османската империя отстъпва на съюзниците всички територии западно от линията Мидия – Енос, Крит преминава към Гърция, съдбата на останалите егейски острови ще се решава от великите сили, Албания става независима държава, чиито граници ще се определят от великите сили. Друга международна комисия трябва да определи контрибуцията от Турция и взаимните териториални отстъпки между държавите-победителки. Значение на победата над Османската империя за България и нейните съюзници.
...
...
Противоречия между България и съюзниците й и намесата на великите сили:Германия,Австро-Унгария и Русия,оставката на правителството на Ив.Евст.Гешов и амбициите на цар Фердинад са причините за следващата война,наречена Междусъюзническа,завършила с позорно искане за примирие.

Последствията за България от Междусъюзническата война:

1913 г. 28 юли. Подписан е мирен договор в Букурещ. Румъния получава Южна Добруджа до линията Тутракан – Екрене на Черно море, Сърбия взема Вардарска Македония, Гърция – Егейска Македония. България придобива само Пиринска Македония и Беломорска Тракия.

1913 г. 16 септември. Мирен договор между България и Османската империя. България връща Източна Тракия без Малко Търново, Свиленград и Царево с околностите.

1913 г. 27 ноември. Екзарх Йосиф пристига в София. Тук е преместено и седалището на Българската екзархия. Това представлява своеобразен символ на националната катастрофа в Балканските войни.

...
...
" "Независимост" е идеална категория, противопоставена на "зависимост" - всички реални страни се намират някъде по средата.Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг." (проф. Ивайло Дичев)
« Последна редакция: Юни 12, 2012, 21:17:15 от Hatshepsut »
Ad honores


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf