Автор Тема: София преди и след Освобождението 1878г.  (Прочетена 1694 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8856
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 28.0.1500.71 Chrome 28.0.1500.71
След Освобождението на България през 1878 г., при изграждането на обществените институции и новата администрация, организирането на противопожарната охрана на селищата се възлага на общините. Завареният начин за водене на борба с пожарите от тулумбаджии е неефикасен и това налага да се вземат сериозни мерки за усъвършенстване на тази дейност.
      Една от първите същински пожарни команди е създадена през 1878 г. в София. По искане на софийския полицеймайстер, руския капитан от гвардията Скугуревски, Общинският съвет на заседанието си на 25 юни 1878 г. се занимава с въпроса за набавяне на нужните противопожарни инструменти и снаряжения.
      Поради липсата на достатъчно средства за назначаване на постоянни щатни пожарникари, софийската община с Протокол № 1 от 14 юли 1878 г., задължава гражданите да вземат участие в гасене на пожарите. При избухване на пожар всеки еснаф трябва да изпраща хора, въоръжени с предписаните им уреди и инструменти. Предвиждат се и наказания за онези, които не се подчинявали на наредбата.
      Полицеймейстерът на София, за да превърне съществуващата доброволна пожарна тулумба в градска пожарна команда, заповядва на полицейските пристави да изберат от техните среди човек, подходящ за пожарен командир.
      На 1 октомври 1878 г. старши стражарят Захари Коритаров е назначен на брандмайстер (командир) на пожарната команда в София, която наброявала 8 души щатни пожарникари.
На 19 декември 1878 г. по инициатива на енергичния варненски кмет Велико Христов се взема решение да се устрои пожарна команда. Закупуват се 2 ръчни помпи с принадлежности, като в началото се използват 36 хамали под ръководството на един старши без заплащане. На следващата година са назначени 4 души пожарникари, които провеждат пожарно наблюдение от кулата на стария градски часовник.
      През 1879 г. са организирани пожарни команди в Асеновград, Бургас, Габрово и Лом.
      Противопожарната служба в Пловдив се създава по разпореждане на генерал Веляминов в края на 1878 г. след учредяване на градския общински съвет. Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство. За целта те получават една тулумба, брадви, канджи и действат с дежурните сакаджии (водоносци). По-сериозни мерки за организиране на градската пожарна служба се вземат след историческия пожар в Главния щаб на Източнорумелийската милиция и жандармерия през нощта срещу 25 декември 1880 г. В пламъците загиват часовоят на Паричния ковчег Гюро Михайлов и четиримата му другари караулни.
      С Указ № 235 на княз Александър Батенберг, обн.ДВ от 11 юни 1880 г., е утвърден Закон за наказанията, които мировите съдии могат да налагат. Глава VІІ съдържа 10 члена, които предвиждат строги наказания за нарушенията на предписаните пожарни правила. Регламентирани са устройството на соби, огнища, комини; почистването на комините; съхранението и ползването на леснозапалими вещества; паленето на огън в и извън населените места; профилактични мерки за корабите и пристанищата; участието на населението в потушаването на пожари и др.
      В началото на 1881 г. пловдивският кмет Иван Гешев свиква заседание на градския общински съвет, като един от главните въпроси е този за реорганизирането на пожарната команда. С Протокол № 18 от 5 февруари 1881 г. се гласува специален бюджет за финансовата и издръжка, щат и униформи. Първият пожарен командир е австриец, не след дълго заменен от Али Чауш. Командата наброява 30 души.
      През 1882 г. се сформира пожарна команда в Стара Загора.
      През 1883 г. се създават пожарните команди в Плевен, Шумен и Видин, а в последствие и в много други градове.
      Същата година Народното събрание приема Закон за пожарите по селата, махалите, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие (обн. ДВ бр.136/1883 г.). Законът задължава собствениците да се грижат за пожаробезопасното използване на земите, работилниците, фабриките и сградите. Вменява им се дълг да пазят съседите си и да вземат участие в овладяването на пожарите.
      През 1884 г. са доставени първите пожарни помпи, возими с коне, за Софийската пожарна команда, с което се отбелязва нов етап в развитието на пожарното дело.
      Още в първите години след Освобождението е положено и началото на организираната противопожарна пропаганда. Между малкото печатни издания, излизащи през 1894 г. е било и месечното илюстровано списание “Пожарникар”, просъществувало до април 1895 г.
      През 1886 г. са приети закони за градските и за селските общини, които вменяват като тяхно задължение създаването и оборудването на пожарни команди.
      През 1889 г. е приет Закон за полицията, обн. ДВ бр.133 от 12 декември 1889 г. В чл. 28 е записано: “Полицията взема мерки за изгасявание и ограничение на пожарите в градовете, селата и горите, за спасение хората и техния имот в случай на пожар, наводнение, буря и други подобни и за истребление дивите и вредителните зверове.” Чл. 123 гласи: “Пожарните команди в градовете, в стопанско и административно отношение, зависят от общинските управления. Но във време на пожар те напълно се подчиняват на разпорежданията на окръжните управители, околийските началници и приставите.”
      През 1896 г. в гр. Русе е основана първата в страната доброволна пожарна дружина, но едва 10 години по-късно доброволните пожарни дружини започват да работят ефективно.
      Организираните пожарни команди в този първи етап на историческото развитие на противопожарната защита в България са с малък личен състав и са съоръжени с примитивна противопожарна техника, най-често ръчни помпи и бъчви за превоз на вода.  На обучение в чужбина се изпращат първите български пожарни командири - опълченецът Атанас Канарев, Димитър Тролев, Руси Караджов, Светослав Бойчев и други. При загасяването на много сложни пожари българските огнеборци проявяват забележително умение, храброст и находчивост.
      Българските пожарни командири участват и в международни форуми. Страната ни е сред инициаторите за създаване на първообраза от 1900 г. на днешната Международна асоциация на пожарните и спасителните служби (CTIF). На третия конгрес на организацията в Будапеща през 1904 г. наши представители са Димитър Тролев, Руси Кожухаров и Найден Николов.
      Една година по-късно в София се организира Първият пожарникарски събор в България. Както по цяла Европа така и у нас обединяването на пожарните служби се провежда с цел подобряване и уеднаквяване на обучението и развитие на техническото въоръжение на службите.
      Инициатори на събора са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. Това са командирът на столичната пожарна команда Димитър Тролев, командирът на пловдивската пожарна команда Георги Атанасов, командирът на бургаската пожарна команда Руси Кожухаров, пожарният командир на Татар Пазарджик (дн. гр Пазарджик) Найден Николов и пожарният командир на Станимака (дн. гр. Асеновград) Тодор Боев. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини.
      Съборът е свикан на 14 септември 1905 г. в София и работи до 18 септември. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове.
      По време на събора се основава дружество на пожарните командири и се приема решение за издаване на списание “Пожарно дело” като негов орган. Пожарникарското дружество представлява пожарникарите при предложения и преговори с държавата. Утвърждава се традицията периодично да се провеждат събори (конгреси) на пожарните командири.
      Решенията на Първия пожарникарски събор, въпреки големите трудности, се  осъществяват на дело. Инициаторите на събора се заемат с изключителна преданост, енергия, професионализъм и всеотдайност с мисията за просперитет на пожарното дело и се изявяват като обществени личности, признати от цялото българско общество. Постигнатото в тази област получава и международна известност и признание. През 30 те години у нас е изграден модел за осигуряване на пожарната сигурност и защита на населението от бедствия, който е характерен и днес за развитите европейски страни.
      През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р България датата 14 септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, с което е възстановена традицията, по решение на Първия пожарникарски събор, тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.
      Водените в началото на ХХ в. войни възпрепятстват развитието на пожарните команди. С обявяването на Балканската война всички пожарникари са мобилизирани и изпратени на фронта. Конете на пожарните команди са реквизирани също за военни цели. След Балканската идват още Междусъюзническата и Първата световна война.
      По време на войните противопожарните служби са били почти изоставени. Конете и техническите средства са голям дефицит. Разчита се на доброволните пожарни дружини, които бележат развитие. Те обаче не разполагат с достатъчни сили, средства и умения в борбата с големите пожари и пожарите не закъсняват.
      Един от тях – пожарът в Народния театър през 1923 г., предизвиква остра обществена реакция срещу столичната управа. Столичният кмет търси опитен пожарен специалист, който да подобри състоянието на пожарната команда. Той се спира на Юрий Захарчук, с чието име е свързан един от най-плодотворните периоди в историята на пожарната дело. Той произхожда от дворянско семейство от Херсонска област в днешна Украйна. В Русия с пожарно дело започнал да се занимава като доброволец от 16-годишна възраст. Завършва юридически факултет и Първоразрядното киевско военно училище. Организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. В армията заема редица високи армейски постове и има редица военни отличия. От събранието на офицерите е избран за член на Съда на честта. През 1921 г. организира пожарна команда в Буюкдере на Босфора, след което се установява в България.
      Още преживе Юрий Захарчук си спечелва прозвището Рицар на огнеборската чест, а през 1999 г. служителите на НСПБЗН – МВР го избират за Пожарникар на ХХ век.
      Завареното от Захарчук състояние на пожарната команда са каручките с буренца с вода, теглени от коне. Целта му е да осигури бързина и ефективност в действията на противопожарната служба, като се съоръжи в техническо и професионално отношение. Обезпечаването и е решено със създаването през 1924 г. на “Пожарно дело”.
      През 1924 г. Захарчук организира първия курс за професионални кадри, а по-късно и първите шестмесечни курсове за пожарни командири. Споделя виждането, че “Пожарникарят блести не с каската, а с духа и професионализма си!” Хуманността на професията пожарникар е не просто самопожертвователността, а умението да победиш огъня, за да спасиш ближния си.
      Същата година в страната се внася първият противопожарен автомобил за тютюнева фарбика в днешния Асеновград.
      За Столичната пожарна команда през 1925 г. е внесен първият противопожарен автомобил Renault от Франция, като Захарчук завършва специален курс в заводите на фирмата-производителка.
      В техническо отношение столичната пожарна команда догонва, а в редица отношения изпреварва редица европейски столици и се ползва с авторитета на една от най-ефективните на Стария континент.
      Захарчук лично ръководи акциите на Столичната пожарна команда. С обаяние води и разяснителна дейност сред обществеността. Изнася сказки с противопожарна тематика и по Българското национално радио. Подкрепя доброволното противопожарно движение в страната, което през 1926 г. основава свой Съюз на доброволните пожаро-спасителни дружини.
      През 1927 г. е приет Правилник на столичната общинска пожарна команда, утвърден от тогавашния кмет генерал Владимир Вазов.
      От 1931 г. в столичната пожарна команда, със съдействието на Българския Червен кръст, се създава “Спасителна станция” - първообраз на “Бърза помощ”, с линейка, на която дежурят лекари-доброволци.
http://www.nspbzn.mvr.bg/Za_NSPBZN/History/default.htm
===

Юрий Захарчук

Командирът на столичната пожарна Юрий Захарчук се самоубива ден след деветосептемврийския преврат. Трима негови ученици стават жертва на политически процес



Посмъртно обявения за Пожарникар на ХХ век Юрий Захарчук с бойците си в Софийската пожарна команда, 30-те години (седналият офицер в средата).
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: София преди и след Освобождението 1878г.
« Отговор #1 -: Февруари 23, 2014, 13:50:45 »
Първият кмет на София взривил 7 минарета


Първият кмет на София Александър Мосолов

В бурен ден на 1878 г. София е изчистена от ориенталския си пейзаж. С динамитни взривове първият кмет на града бута най-високите минарета на джамиите.
Градоначалникът имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените постройки.

По това време в небето над София стърчат десетки мюсюлмански викала.
Всяка махала има джамия. "Гора от минарета!", негодува княз Александър Дондуков-Корсаков. Той е императорски комисар в освободените земи, който трябва да постави основите на новата българска държава.

За губернатор на Софийския санджак князът назначава Пьотър Алабин. Длъжността градски кмет пък поверява на Александър Мосолов.
Градоначалникът е дворянин,
чиито предци са записани в Шестата родословна книга на Тамбовска губерния. Роден през 1854 г., Мосолов учи политехника в Дрезден и Карлсруе, но се отдава на военната кариера.

В Руско-турската освободителна война офицерът се сражава в редовете на лейбгвардейския Гродненски хусарски полк. След мира е назначен в разпореждане на Алабин. После е окръжен управител на Кавала, а през август 1878 г. сяда на кметското кресло в София.

По искане на Мосолов
градският съвет му избира за помощник влиятелния кореняк хаджи Мано Стоянов
За него Константин Иречек пише: "Софийският чорбаджия хаджи Мано преди години, когато София е била съвършено западнал град, си поръчал от Цариград европейски дрехи, обаче не знаел как да ги облече, та трябвало да повика един човек, запознат с това изкуство, да му покаже."

Европейският вкус на хаджията допада на кмета и двамата се хващат да преобразят града. Сокаците например са в окаяно състояние - лете потънали в прах, зиме застлани с лепкава кал.

Мосолов прокарва първите тротоари в бъдещата столица на България. Той е недоволен от инженерите на Алабин, които искат половин година, за да свършат работата.
"Тогава аз се заех с развалянето на старите турски изоставени къщи и от получените материали започнах да правя тротоари из улиците от стар кирпич", спомня си кметът.

Минаретата непрекъснато бодат очите му

Мосолов предлага на Дондуков да бутнат някои от тях. "Това не е тъй просто - казва князът. - Когато аз се канех да съборя грозната Кара джамия (Черната джамия), турският комисар Нихад паша ми изпрати протест от името на турското правителство."

Заедно с османлиите и европейските дипломати мрънкат за "руско варварство". Разчистването обаче трябва да се направи сега, защото при бъдещия български владетел ще бъде много трудно.

Той ще е султански васал и Високата порта няма да допусне разрушаването на мохамедански реликви, прозорливо разсъждава императорският комисар.
Един ден над София се извива гръмотевична буря. Дондуков праща вестовоя да извика Мосолов.
"Гледай мълниите да ударят повече минарета",
смига му князът. "Разбрано, нали?", пита го заговорнически той. "Тъй вярно!", козирува Александър Мосолов.

Като гръмовержеца Зевс кметът започва да хвърля светкавици по софийските улици. С десетина души от пионерната рота трескаво шета от джамия на джамия. "Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха", описва операцията Мосолов.

На младини офицерът неслучайно е учил политехника. Знае точно колко взрив да постави, за да имитира трясъка на мълния. Така не може да се разбере кое е небесен гръм и кое е динамитна експлозия.

На другия ден е доложено на Дондуков, че бурята е катурнала седем минарета. Назначена е комисия за преглеждане на щетите.
Специалистите заключават, че поразените градежи са опасни за околните къщи. В сметката са включени още няколко грохнали от старост викала.

Протоколите за материалните загуби са изпратени на турския комисар. Сетне почва събарянето на онова, което е пощадено от "светкавиците". За една седмица са разрушени над десет минарета.
Операцията е брилянтно изпипана, никой дипломат не обелва и дума

Природните стихии наистина са били на страната на Мосолов. Още през 1858 г. земетресение бута викалото на Сияуш паша джамия. Това е храмът "Св. София", обърнат от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Турците се сепват от Божието наказание и отменят служенето в Сияуш.

Напук на Нихад паша Мосолов взривява минарето на Черната джамия. То било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката.
Инак тя се наричала Имарет джамия и е вдигната от прочутия архитект Коджа Синан.

Строителят е етнически българин от Родопите, изградил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.
Лишена от минарето, Черната джамия става първият столичен затвор,
в чийто двор е вдигната мрачна бесилка.

По-късно сградата е преправена на църква, осветена като "Св. Седмочисленици".
Кметската команда оставя минарето на Баня баши джамия, но хвърля във въздуха викалата на Буюк и Гюл джамия.

Първата сграда си поделят Народната библиотека и Държавната печатница. Днес в Буюк джамия е сбирката на Археологическия музей.

Гюл джамия пък е най-древната постройка, запазена в София. Първо е била римска баня, после черква "Св. Георги" и най-сетне мохамедански култов дом.
През 1893 г. е превърната в мавзолей на княз Александър Батенберг,
докато се изгради специалната гробница за тленните му останки.

Без да подозира, че един ден тялото му ще бъде положено в бившата джамия, Батенберг издава тайната операция по взривяването на софийските минарета.

На прием в двореца през зимата на 1883 г. той разказва любопитния епизод на Константин Иречек. "Варварство!", заклеймява го в дневника си историкът, който трепери над всяка старина.

На приема с чаша в ръка е и главният герой Александър Мосолов. Някогашният кмет сега е флигел-адютант на княза. Скоро обаче политически конфликт между Петербург и София го принуждава да се завърне в Русия.
Там е посрещнат като пътешественик от екзотично-феерична
страна
До края на века Мосолов слага пагоните на полковник, а от 1 март 1900 г. е началник на канцеларията при Министерството на императорския двор.

Мосолов става един от най-близките хора на последния руски цар Николай II.
След октомврийските събития през 1917 г., вече генерал-лейтенант, той хваща пътя на белогвардейската емиграция.

Отива в Цариград, но там минаретата го дразнят и заминава за Англия. После живее в Швеция, Финландия, Германия, Франция и най-сетне през 1931 г. се прибира и установява в България.

У нас като ветеран от Руско-турската война Александър Мосолов получава пенсия. Първият софийски кмет доживява дълбоки старини в спомени за някогашните си динамитни подвизи.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3340876
« Последна редакция: Септември 12, 2018, 06:51:09 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8856
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 46.0.2490.86 Chrome 46.0.2490.86
Re: София преди и след Освобождението 1878г.
« Отговор #2 -: Януари 13, 2016, 15:47:48 »
На 14 януари 1901 г.  в  София е пуснат първият електрически трамвай.



През 1898 г. столичната община отдава на концесия изграждането на трамвайни линии на белгийското акционерно дружество "Електрически трамваи - София". Първоначално концесията е за 40 години, но през 1927 г. предприятието е откупено от общината и се основава ДТО - Дирекция на трамваите и осветлението.

Строителните работи продължават повече от една година и на 1 януари 1901 г. от Централна гара тръгва първият трамвай. Той се движи по бул. "Княгиня Мария-Луиза" през площад "Св. Неделя" и по ул. "Граф Игнатиев" достига до пресечката с бул. "Патриарх Евтимий". До края на годината маршрутите стават шест с обща дължина 23 км, а пътниците се придвижват с 25 мотриси и 10 ремаркета - белгийско производство, двуосни, с дървена каросерия. Трамвайната мрежа е еднолинейна и колите се срещат и разминават при къси, поставени на известно разстояние отклонения. Платформите на вагоните са открити, а вътре салонът е разделен на I-ва и II-ра класа. Българите пътуват основно във II-ра, а I-ва почти винаги е празна. Обособени спирки има, но по желание на пътниците трамваят може да спре и на други места.
В началото софиянци приемат резервирано нововъведението и дори се страхуват да се возят. Но постепенно пътникопотокът значително нараства, а с това се увеличава и нуждата от по-голям брой мотриси. Такива започват да се внасят от чужбина, а през 30-те години стартира и родно производство.

През годините се изграждат нови линии, удължават се или се променят стари. Има и маршрути, които се закриват. Утвърждава се разбирането, че този вид транспорт е от особено значение за града, тъй като слабо замърсява въздуха и превозва много пътници. Софийският трамвай се модернизира. Новите трамваи вече не се състоят от мотриса и 1-2 ремаркета, а са свързани помежду си и може свободно да се преминава от една в друга част на превозното средство.

В първите години във всеки трамвай има кондуктори, заменени по-късно от постоянните контрольори. След години и те на свой ред отпадат, за да се стигне до днешната организация по таксуване и контрол в градския транспорт.

Началото на ХХ век, трамвай № 5 по линията София-Княжево с кондуктори и ватман пред мотрисата

http://glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/veche-113-godini-tramvaen-zvyn-oglasq-sofijskite-ulici
...
Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево. Тя заработва на 1 ноември 1900 г.
Панчаревската централа е пусната в експлоатация, а заедно с нея и електрическото осветление на София. Поставя се началото на общественото електроснабдяване в България. Така столицата на България се нарежда сред първите градове в Европа, които широко използват електроенергията за обществени нужди.
По това време София е с население от 68 000 души, които приветстват новата градска придобивка с пищно тържество, което ознаменува символично и края на тъмните години в историята на Отечеството ни. Първите частни абонати на електрическото осветление са само 17. Но интересът към електричеството нараства лавинообразно, така че още през следващата година броят на абонатите достига 250.
 Производството на електроенергия вПанчаревската централа е 2,5х10/6/ kWh, а потреблението - 1,4х10/6/ kWh. Електроснабдителното предприятие захранва 249 абоната, 600 лампи на уличното осветление и електрическия трамвай.





 
« Последна редакция: Януари 13, 2016, 15:51:26 от Петкан »
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: София преди и след Освобождението 1878г.
« Отговор #3 -: Март 06, 2017, 07:01:27 »
Подвигът на софийските книжари


Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова

На дома, в който живея, имаше паметна плоча с почернял от времето надпис: "Тук бе обесен на 15. XI. 1877 г. книжарят Стоян Недялков Табаков, борец за освобождението на народа от турско робство".
Вярвам, че мнозина от минувачите покрай жилищната кооперация на бул. "Дондуков" 5 в столицата cи го спомнят.
Кой е Стоян Недялков Табаков, какъв герой е бил този българин?
Някои са си задавали такъв въпрос, без да получат отговор. А паметта за него не трябва да бъде изтрита от съзнанието на софиянци. Книжаря, както е известен в миналото, е име, което не бива да забравяме.
Стоян Недялков Вардев с прякор Табака, е роден в Якоруда. Баща му бил селски зограф, който "шарел" сватбени ракли с цветя, рисувал пейзажи по стените на къщите. Пазарили го да нашари с пейзажи и трендафили дарителните стаи в Рилския манастир. И от благодарност за изкусната му работа управата на манастира приела сина му Стоян, изучила го на четмо и писмо.
Тук Стоян за първи път видял пандури - въоръжени българи, които пазели манастира. Тези бивши харамии и хайдути, стражници на светата обител, му направили много силно впечатление.
По-късно съдбата го отвела в София. Стоян, заедно със своя братовчед Никола Вардев, открил през 1867-1868 г. първата книжарница в София - в Златарската чаршия, близо до красивия градски часовник. В дюкянчето наред с кръстчета, глобуси, карти и свещи, те продавали "Песнопойка" с хайдушки народни песни, "История на хайдут Сидеря" от Никола Козлев, "Поевропейчване на турчина" - комедия, издадена в Браила от Д. Паничков, "Дунавските българе" от Д. Илавойски, преведена от Христо Ботев, и др. Предполага се, че Стоян Табаков е разпространявал и малката книжка "Стихотворения" от Ботйова и Стамболова...
В книжарницата му се събирали много будни българи.
Освен в София двамата книжари обикаляли околните села и разнасяли с кон книгите сред народа. Стигнали до Пирот, Ниш, Разлог, Горна Джумая, Плевен, Радомир, Трън, Самоков и Дупница.
По време на една обиколка из селата край София Стоян Табака едва не бил убит. Черкези го нападнали, за да го ограбят. Взели му кончето и кесията. Сандъка с книгите му обаче оставили. В него, в двойното дъно, били и онези малки книжки, на чиято корица лъв разкъсвал турски байрак - "Устав на Български революционен Централен комитет".
Пишело, че книгата е издадена в Женева, а всъщност била отпечатана в Букурещ, в печатница "Свобода". Книжарят знаел, че ако една от тези книжки попадне в турския конак, с народното дело в Софийско е свършено. Затова се съгласил кончето да му вземат, но сандъка с книгите да му оставят.
Освен двамата на това благородно дело се посветили и Георги Стоицев, псалт в черквата "Света Неделя", и дякон Никола Стефанов Крушкин (Чолака) от село Бистрица.
Дякон Никола служел в Драгалевския манастир, докато не срещнал Васил Левски. Апостола често се криел в обителта. Никола последвал примера му и захвърлил расото. Отворил книжарница в София, защото съзнавал, че на народа било нужно не само оръжие, но и книги.
В началото продавал книги в българската махала Кору-чешме, после станал пътен книжар из шопските села. "Шопският апостол" се обличал "ала франга" - с бяла риза и черна връзчица, ходел с неизменно притисната към тялото лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут - останал с една ръка, бил еднорък, оттам и прякора му Чолака.)
През 1877 г. софийските будители започнали да работят все по-конспиративно. Близки сътрудници на Васил Левски, книжарите не прекъснали дейността си и след неговото залавяне.
Настъплението на руските войски и бунтът на софиянци озлобявали все повече валията Махзар паша. За най-малкото провинение в София се издавали смъртни присъди. Бесилки стърчали във всички квартали. Най-много били на пазарищата.
Въпреки заплахите и заканите, книжарите организирали младежите за самоотбрана и спасяване на града от грабежи и опожаряване. Турската власт се досещала, че българите се готвят за съпротива, но не знаела кой е вдъхновителят на организацията.
Пръв в конака бил наклеветен Георги Стоицев. Хванали го край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал, че идват за него и побързал да изгори книгите. Ала вместо тескерето, оставил екземпляр от "Песнопойката". На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно по пътя. Съдията обаче успял да научи от простодушната му майка, че песнопойките са му дадени от Стоян Табака и Никола Вардев. Освен сина й, и Никола Чолака ги разнасял из околните села.
Така турците лесно открили "опасната стока" в книжарниците на четиримата будители. И тогава ги оковали във вериги. Осъдили ги на смърт чрез обесване. Спасил се само Никола Вардев, който излъгал съдията, че е готов да приеме исляма.
За обесването на книжарите разказва лондонският вестник "Стандарт" в една дописка от София. На 15 ноември 1877 г. Стоян Табака се облякъл като за празник. В килията Георги Стоицев и Никола Чолака били посърнали. Но той намерил кураж да ги ободри, като им казал: "Няма от какво да се боим!... Бесилката ще ни е причастие!"
Като повикали Стоян Табака пред бесилката в някогашната махала "Капана" до красивия градски часовник, той изтърсил цигарлъка, турил го в пояса си и се навел да окачат надписа, който на турски, гръцки и български съобщавал за какво е обесен. И пред смъртта Стоян бил спокоен, и дори с въжето на врата бил красив!
Н. Владикин ни е оставил спомен, публикуван в сп. "Дума" от 1890 г., според който английският журналист от "Стандарт" бил толкова силно впечатлен от гледката, че "помолил турското правителство да му позволи да откупи дрехите и  чибучката, за да ги фотографира и изпрати в музея за восъчни фигури на мадам Тюсо в Лондон"...
Никола Чолака обесили пред книжарницата му на ъгъла на днешните улици "Витоша" и "Алабин". Преди да ритнат бурето под краката му, той успял да извика: "Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!" Умрял преди да изгрее свободата, недочакал свидната си рожба Любица, която се родила три месеца по-късно...
Георги Стоицев увиснал на бесилото до Лъвов мост, известен в миналото като Шарения мост.
Друг борец за свободата, който също увиснал на бесилото в последните дни на робството, бил Киро Гьошев, наричан още Киро Селенчето или Киро Кафеджи. Той също продавал в кафенето си книги, сред които и бунтовническата песнопойка. Бил изключително колоритна личност - гласовит и с горещо сърце, рекламирал книжките, като изпявал по някоя и друга песен от песнопойката.
Него турците обесили на "Говежди пазар" (край ул. "Позитано").
На 23 декември 1877 г. отрядът на есаула Тишченко влязъл в София. Турските войски  отстъпили през Бали Ефенди (Княжево) и Владайските възвишения.
Русите минали край ограбената книжарница, където още стърчало бесилото на Стоян Табака. Посрещнали ги младежите от отряда за спасяване на града от опожаряване...
С геройската си смърт четиримата книжари от София стават... безсмъртни! Можем само дълбоко да съжаляваме, че днешните софиянци не знаят почти нищо за тяхната саможертва. А утрешните?


Никола Вардев


Никола Вардев и съдружникът му Стоян Неделчев Табаков


Преди да го има Лъвов мост, тук се е намирал Шарения мост и до него е обесен Георги Стоицев


Лъвов мост, 1910 г.

http://www.duma.bg/node/42696
« Последна редакция: Септември 12, 2018, 06:46:40 от Hatshepsut »

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 51.0 Firefox 51.0
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: София преди и след Освобождението 1878г.
« Отговор #4 -: Март 06, 2017, 17:10:55 »
Не мога да намеря картини от кварталите в София преди 1878г., т.е. какъв е бил османският облик на града ? Знам само, че тогава е била много малка по площ...

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 63.0.3239.132 Chrome 63.0.3239.132
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: София преди и след Освобождението 1878г.
« Отговор #5 -: Януари 14, 2018, 10:19:08 »
Манолаки Ташев – Първият кмет на София

https://mysofia.bg/wp-content/uploads/2018/01/sofia-sled-osvobozdenieto.jpg
София преди и след Освобождението 1878г.

София, панорамна фотография от махала “Кюлюците” към булевард “Дондуков” и улица “Московска”, в ляво е германската Евангелска църква (разрушена при бомбардировките), на чието място днес е сградата на Националната опера, в центъра се виждат бившата Руска легация и “къщата с часовника”, края на ХIХ век.
Снимка: www.lostbulgaria.com

Първият кмет на София е Манолаки Ташев. Датата е 10 февруари 1878 (месец след освобождението на града). Тогава встъпва в длъжност първият български кмет на София. Титлата му не е „кмет“, а „председател на Софийския градски управителен съвет“ и е утвърден за длъжността от губернатора на града – Пьотр В. Алабин.  По това време София все още не е била призната за столица.



Манолаки Ташев е роден през 1835 година в заможното семейство на кир Ташо. Учи при Сава Филаретов, а по-късно завършва стопански науки във Виена.

Първото заседание на общинарите е свикано на 13-ти февруари 1878 г., като основна тема в обсъжданията е въпросът за издирването на „откраднатите от шопите фенери“.  Въпреки че Ташев е на поста само три месеца (внезапно е починал), той е свършил доста работа, а такава е имало много веднага след Руско-турската освободителна войната. Градът е бил разделен на 17 махали и ориентировъчно София се е простирала от бул. „Васил Левски“ до бул. „Христо Ботев“ и „Сливница“.

В този период след Освобождението започва и формирането на първите групи бъдещи чиновници, военни, строители, променя се икономическият облик на града. Част от приоритетите на София, която по това време е била с около 11 000 жители са били боклука, пожарите и уличното осветление. „Председателят“ се грижи за разчистването след битката за София и създава градските формирования „Служба за потушаване“ (пожарна), техническа служба и санитарна комисия.

Специално за разработването на регулационен план на София, от Австро-Унгария е пристигнал чешкия архитект А.Колар. По това време се правят и първите тротоари града, защото дотогава разбира се е нямало такива.

https://mysofia.bg/wp-content/uploads/2018/01/stara-sofia-2.jpg
София преди и след Освобождението 1878г.

София, старият “Кадън мост” над река “Перловска” – мястото, където днес е мостът на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Евлоги Георгиев”, края на XIX век
Снимка: www.lostbulgaria.com

https://mysofia.bg/
« Последна редакция: Септември 12, 2018, 06:48:09 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf