Автор Тема: 10 декември - денят на Плевен  (Прочетена 467 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Registered user
  • Veteran
  • *****
  • Публикации: 8625
  • Country: bg
  • Карма: +1294/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
10 декември - денят на Плевен
« -: Декември 10, 2016, 00:48:16 »
Днес се навършват 139 години от Освобождението на Плевен.
На днешната дата през 1877 г. армията на руския император Александър II успява да превземе окупирания от Осман паша Плевен, което е с решаващо значение за изхода от Руско-турската война (1877-1878 г.). На тази дата се отбелязва "Ден на признателност на град Плевен към загиналите за неговото освобождение и се почита годишнината от Плевенската епопея" - отбелязва се всяка година по Решение на Общинския съвет от 1997 г.
Руско-турската война от 1877-1878 г. е десетата и последна война между двете империи. С всеки пореден военен конфликт границата на Осменската империя се приближава до р. Дунав. Така навлизаме във “Века на историята” – 19 в. През това столетие се водят 4 войни между Османската и Руската империя.
Плевен не веднъж е бил арена на военни действия. През 1810 г., по време на Руско-турската война от 1806-1812, руската армия на три пъти влиза в града. Но тази война, както и последвалите я от 1828-1829 и 1853-1856 не донасят на българите желания краен успех - появата върху картата на Европа на държава с името България.
Тези военни конфликти, както и последвалите ги дипломатически и политически ходове, дават тласъка на българското Възраждане. Към руската имперска армия се сражават много българи доброволци. Останалият в историографията с най-известния си псевдоним Георги Раковски, с рождено име Съби Стойков Попович, приема името Георги в чест на своя вуйчо Георги Мамарчев – офицер към руската армия във войната от 1828-1829 г. Резултат пък от следващата война е, че Османската империя въвежда реформи, с които българите законно провеждат своите национални движения в границите й. Така стигаме до революционните 1875-1876 г., когато в различни краища на Балканите избухват въстания против османската власт. Руският император Александър  II (1855-1881) вече има повод да се намеси в политиката на региона.
През февруари 1877г.  руският военен министър Милютин заявява, че Русия не е готова за война, която би била огромно бедствие за нея, но в противен случай може да изчезне и последната следа от руско влияние на Балканите.
На 24 април 1877 г. император Александър  II издава манифест, с който обявява война на Османската империя. Така започва последната Руско-турска война, която не трае дълго.
След многото военни грешки,които допускат двете воюващи страни, в крайна сметка се достига до подписването на договора от Сан Стефано на 3 март 1878 г., който променя картата на Европа: върху нея вече се появява държава с името България, но като малка страна, както и често пъти бидейки буфер между интересите на Великите сили, тя често променя своите граници.
Една от основните битки в тази война е битката за Плевен.
Осман паша пристига в Плевен със своя гарнизон от Видин и пет месеца се сражава с руските и румънските войски. На 10 декември 1877г. Осман паша е пленен при опита да пробие обсадата на града при с. Ясен.
На следващия ден император Александър II се среща лично с Осман паша в къщата на плевенския търговец Иван Вацов. Там след проведения разговор, императорът разпорежда сабята, която Осман паша предния ден предава на ген. Ганецки, да бъде върната обратно на турския командир. Така приключва битката за Плевен в последната Руско-турска война, вследствие на която на картата на Европа се появява държава, с името България.
Идеята за южните топли морета, за владеенето на Босфора и Дарданелите е основополагаща в руската политика още от времето на Иван Грозни. Всички войни на Русия с Османската империя преди средата на ХІХ век са добре подготвени и   основният удар  е  директно  към Босфора и Цариград, като за съюзници са търсени балканските християнски народи с акценти на православната вяра или славянското единство.   Това е целенасочена пропагандна манипулация на Русия, която довежда до формирането на вярата на балканските народи в нейната освободителна мисия.
Неслучайно нашите възрожденци изтъкват, че „който ни освободи, той ще ни пороби”. 

« Последна редакция: Февруари 11, 2017, 08:54:13 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8914
  • Country: bg
  • Карма: +519/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 63.0.3239.84 Chrome 63.0.3239.84
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 10 декември - денят на Плевен
« Отговор #1 -: Декември 10, 2017, 08:19:06 »
Навършват се 140 години от освобождението на Плевен от турско робство


На 10 декември 1877 г. Плевен пада след петмесечна обсада. Осман паша предава града и гарнизона. Превземането на град Плевен е важен момент в Руско-турската освободителна война, защото освобождавайки значителни руски сили, след битката при Шейново в началото на 1878 се открива пътя към османската столица Истанбул.

В края на юни през 1877 руската армия пресича река Дунав близо до Свищов. Руснаците превземат Никопол, а Осман паша повежда войските си към Плевен. Малко след това там започват да пристигат първите руски военни части. Обсадата и битката за Плевен протича в три щурма, като първите две атаки завършват с неуспех.

След неуспеха на двете атаки на руските войски Осман паша не успява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той все пак предприема кавалерийско нападение, което струва на руснаците 1 300 жертви, срещу 1 000 при османците. Руснаците продължават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им достига 100 000 души под личното командване на великия княз Николай Николаевич. Генерал Скобелев, припомня в блога си Пепа Табакова.

На 3 септември Скобелев превзема Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са организирани в 3 батальона, които подсилват отбраната на Плевен. Осман паша получава и допълнителни подкрепления от 13 батальона, като армията му достига 30 000 души, най-големия брой за цялата обсада. На 11 септември руснаците предприемат ново мащабно нападение на Плевен. Скобелев превзема два редута от южната страна, а румънски части превземат важния редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, но не успяват да отблъснат румънците от Гривица. От началото на септември до този момент руските загуби възлизат на около 20 000 души, докато османците губят около 5 000.

Нарастващите руски жертви довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен, широко Генерал Тотлебенизвестен със защитата на Севастопол по време на Кримската война. Тотлебен решава напълно да обкръжи и изолира града, което е постигнато след битката при Горни Дъбник на 24 октомври. Осман паша отправя искане до командването да изостави Плевен и да се оттегли, но не получава разрешение за това. Лишен от снабдяване той в крайна сметка прави опит да разкъса обсадата. На 9 декември Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Превишавайки почти петкратно османците по численост, руснаците ги отблъскват обратно през реката, като в боя е ранен самия Осман паша. След като за кратко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души срещу 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.

https://fakti.bg/bulgaria/274553-10-dekemvri-1877-g-pleven-pada


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf