Автор Тема: Открит е оригиналният ръкопис на първата история на България от Петър Богдан  (Прочетена 189 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8444
  • Country: bg
  • Карма: +1284/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.94 Chrome 62.0.3202.94
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908
Професор Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет откри оригиналния ръкопис на първата история на България от Петър Богдан. Тази история е с век по-стара от историята на Паисий.
Откритието се определя като епохално и е направено в италианския град Модена.
Чипровчанинът Петър Богдан Бакшев е написал „История на България“ 97 години преди Паисий Хилендарски. Той занесъл ръкописа си в Светия град за печат, но трудът му се загубил - до днес, когато е напълно открит.
"От научна гледна точка, това е по-добра история от тази на Пайсий, защото Петър Богдан има висше образование и директно работи с изворите, докато отец Паисий няма висше образование и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони", коментира бишият шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров пред БНТ.
Статията на проф. Илиева в новия брой на реферираното сп. „Балканистичен форум“, е озаглавена „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща“.
Професор Илиева е направила откритието си, работейки по проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания“, заедно с екип преподаватели от Катедрата по български език към Филологическия факултет на Югозападния университет.
Откритието окончателно слага край на спора за първата история на България.
Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание.
В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век.
„Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски
с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България.
„Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора,
които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“, разказва ученият пред изданието Severozapazen.bg.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.

Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.

https://www.vesti.bg/bulgaria/epohalno-otkritie-za-pyrvata-istoriia-na-bylgariia-6076701
...
...
Четири версии: Защо ДС краде "История славянобългарска" от манастира "Зограф"?
https://www.vbox7.com/play:ecc71553e6

Неактивен Panzerfaust

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1246
  • Country: bg
  • Карма: +277/-37
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Firefox 57.0 Firefox 57.0
Ще е много интересно да я видим.

Неактивен HighVoltage

  • Site Supporter
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 278
  • Country: bg
  • Карма: +49/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
 "История на България" на Петър Богдан не променя миналото, а трябва да промени бъдещето". Това каза днес в Благоевград проф. д-р Лилия Илиева, откривател на ръкописа, цитирана от БГНЕС.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/profesorkata-koyato-nameri-originalniya-rkopis-na-petr-bogdan-s-novi-senzatsionni-razkritiya-za-epokhalnata-nakhodkata-preobrshchashcha-istoriyata-na-blgariya_news562483.html

„Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева. Този интерес й напомнял на едно старо събитие от професионалния й живот. „Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега ѝ отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат. Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм. Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Затова той е написал един труд на латински език. Аз се надявах, че ще го напише на друг език, тъй като той пише на една смесица от родния си диалект и южнохърватски. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда, който е бил редактиран и силно опростен. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не е имал финансова възможност. Отпечатването е било около 30 секуди, което не е никак голяма сума, но Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси съдействие от Конгрегацията-обединение на католически общини в рамките на един орден, работещо за пропагандирането на католическата църква, която отпуска средствата за печата. Така ръкописът попада у един хърватски филолог и духовник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по неизвестни причини е започнал да съкращава текста и да снижава стила му. Това, което досега е известно като фрагмент от текста, противоречи на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост. Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон. Текстът е много труден за превод”, обясни проф. Илиева. Според нея в съчинението също така има множество цитати от старите римски автори. „Петър Богдан прави и описание на град Томи, днес в Румъния, но авторът го представя като български град. За самия произход на българите Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга. В географските си описания на България той употребява римските наименования на областите. Данни за биографията има от многобройните му трудове и писма до Ватикана. Преди да стане известен неговият епохален труд, един автор от Ватикана - Петър Коледич, е написал една много ценна студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните изследвания, а той казва, че трудовете на Петър Богдан са първокачествен исторически материал и трябва да бъдат събрани, не само заради българите, но заради другите югославяни. Ръкописът на „История на България“ е в единствен екземпляр. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга. Авторът се е подписал по различен начин. И целта на нашето изследване беше разкриването на някои български първо-печатни книги, сред които се появява и „Историята…”. Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинение на Патриарх Евтимий. Има и други първопечатни книги, които не знам колко на брой са. Предстои и тяхното изследване”, допълни откривателката. Тя поясни, че ръкописът на Петър Богдан все още не е преведен изцяло от латински. „Целта на Петър Богдан е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през XVII век”, поясни проф. д-р Илиева. Според нея в никакъв случай не става дума за противопоставяне, пази Боже, между други подобни по-късни трудове. „Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича трудът нито на единия, нито на другия автор и това как единият пише за ползата от историята. Това, което пише великият Паисий, както и сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии. Но делото на Паисий се е появило поради други исторически интереси. Ние имаме някаква обща представа за правописа. Цялостен превод предстои от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича „Кирилска”. А за мен беше радостно, че в цяла България се използва азбука! Говорим за грамотност”, каза още проф. Илиева. Отговаряйки на репортерски въпрос тя обясни как е достигнала до откритието си: „Това беше един дълъг път, помогна ми добрият шанс, четейки описа на една частна колекция, прегледах съдържанието на един сборен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва трактат от съвсем друг автор. На нас ни трябва не да си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не очакваме от историята някаква материална подкрепа. Хубаво е, че имаме толкова ценен и изискан труд от човек с високо образование. За мен е гордост, че е имало българин с такова образование на равнището на Европа”, категорична бе проф. Илиева. Според нея Божидар Димитров е направил много за популяризирането на Петър Богдан. „Авторът обаче е много по-известен в Румъния, защото е ценен за тамошната наука. Оставил е много ценни трудове при посещението си в княжевския двор – писал е впечатления, описания. За жалост една американска славистка, която казва, че Богдан е от Дубровник и само се е заселил в България, което въобще не е вярно”, завърши проф. д-р Лилия Илиева.
----------------------------
Ръкописът е подвързан заедно с други трудове в едно обемисто книжно тяло, сподели проф. Илиева. Постъпил е в университетската библиотека на град Модена вероятно в края на XIX век, като част от сбирката на голям колекционер на книги и картини, меценат на Модена – маркиз Кампори.
-------------------------------
„А защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени“ – тези думи на Петър Богдан от историята му, са неговото послание и доказателство, че и в онези тъмни за България времена тук са живеели българи със светли умове“, коментира в края на разговора проф. Илиева.
https://clubz.bg/61315-chestta_e_ravnopostavena_na_jivota_pishe_v_rykopisa_na_petyr_bogdan
-------------------------------
Сигурно нашето Мин. на културата трябва по някакъв начин да изкаже благодарности на тази университетска библиотека, защото на маркиза вече няма как. Тепърва ще се разбере колко е важен или поне интересен от историческа гл.т. този труд, но ако не беше съхраняван в Италия, а у нас мисля си че нямаше да оцелее и днес нямаше да  можем да се докоснем до него.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf