Българският националистически форум

      Изработването на Търновската конституция през 1879 г. е описано точно и авторитетно в Строителите на съвременна България от Симеон Радев. България не се съобразява с руските препоръки и внушения и, според Пламен Цветков, след САЩ, Швейцария и Франция, с приемането на тази конституция, е четвъртата парламентарна демокрация, опряна на всеобщото, равно и пряко избирателно право. По съдържание и дух Търновската конституция се различава диаметрално от закостенелите, реакционни правила, по които е построена и функционира руската държавност. Тя противоречи на масовата руска реакционна мисъл. В годините след Освобождението България се ръководи директно от руски генерали като военачалници и администратори. Те са настроени негативно към основния ни закон. По техни съвети княз Александър Батенберг суспендира конституцията за две години (1881-1883). Впоследствие е принуден да възстанови действието й под натиска на преобладаващите демократични настроения и тенденции.

      Ето как междувременно руският писател и философ Константин Леонтиев (1831-1891) коментира посоката, поета от България с приемането на Търновската конституция: "България и Сърбия решително поискаха да влязат в пътя на европейските конституционни страни. Те присадиха европейските парламентарни и други учреждения. С една дума, те се облегнаха на "гнилия запад", като се помъчиха да изтръскат от себе си всичко азиатско-византийско. Не затова - се провиква меланхолически Леонтиев - руските орли прехвръкнаха Дунава и Балканите, за да могат сетне сърбите и българите да люпят на свобода кокошите яйца на буржоазното европейство".14 Същият Леонтиев казва: "Да не забравяме, че принципът, в името на който ний всякога се вмесвахме в работите на Изток, не беше племенен, а вероизповеден!"

      В идеологическия инструментариум на руския империализъм през вековете и до наши дни важна роля е отредена на православието. В националния химн на повалената през 1917 г. империя присъстваше и словосъчетанието "Царь православний". Задължително са били покръствани в православието всички чужденци, мъже и жени, достигнали до върховете на държавната йерархия като императрица Екатерина ІІ и неправославните съпруги на царете. Повод за стълкновения между Русия и България на най-високо държавно ниво често е бил въпросът за православието. През 1891 г. Стефан Стамболов разтурил Светия синод, понеже оттам било разпоредено по време на богослужение да се споменава името на руския император, вместо това на княз Фердинанд. Натрапчиво било внушавано, че руският цар не само е защитник на православния свят, но и че най-добре той пази чистотата на православието. Още от ХV век в Русия е разпространен митът, че след залеза на Римската империя и падането на Цариград под турска власт (1453) Москва е трети Рим, наследник на двете империи – Римската и Византийската.

      Друго идеологическо оръжие на руския империализъм е т. нар. славянофилство, или панславизъм. Основател на научния панславизъм е чехът Павел Шафарик (1793-1861), а на литературния – неговият сънародник Ян Колар (1793-1852). Те лансират идеята за единна славянска нация. Освен чехи, техни последователи са поляци, хървати и пр. Съвременниците се шегували с наивния им ентусиазъм и че при срещите си, по липса на общ език, разговаряли на немски. Но, достигнало до Русия, това любителско течение взема съвсем друг облик и става важно оръжие за русифициране на неруските славяни. Славянският събор в София през 1910 г. е бил организиран от несменяемия му председател и председател на Славянското дружество в България С. С. Бобчев, народняк и русофил, професор по старобългарско право. Той бил самоуверен шумен параден поддръжник на идеята за общославянска държава и апологет на руското самодържавие. В София пристигнали делегати от всички славянски страни с изключение на поляците, които отказали да дойдат.15

      Руският панславизъм е антиевропеизъм с подчертано политическо острие. Погодин, който прогласява панславизма още в 1838 г., мечтае да включи в руската империя 30 милиона славянски братя, пръснати между Цариград и Венеция, между Морея (Пелопонес) и Балтийско море. Ето неговите думи: "Не лежи ли политическата съдба на Европа, и с това на целия свят, в нашите ръце, стига само да посегнем към нея".16 Сто години след прокламирането на панславистката идея, наследниците на нейните някогашни сторонници, вече като съветски държавни ръководители, сключват на 23 август 1939 г. пакта с хитлеристите, който им развързва ръцете да щурмуват славянска Полша. На 17 септември същата година СССР довършва започнатата на 1 септември 1939 г. агресия и окупира Източна Полша. Линията, до която достига Червената армия, остава съветска граница и след края на войната. Хиляди полски офицери, заварени в завзетите територии, а не пленени в бой, са разстреляни на съветска земя в и близо до гората Катин - престъпления официално признати неотдавна от Русия. Столетия преди това Полша е опознавала "славянските" похвати на източния си "славянски" съсед – Руската империя. Последната потушава жестоко две полски антируски въстания през 1830 г. и 1861 г., второто през царуването на цар Александър ІІ, наречен през 1861 г. "освободител" на крепостните. Въпреки че в следващия половин век нещастните руски селяни не са имали условия да се възползват от дадената им на книга свобода.

      След появата на малкото българско княжество през 1878 г. у нас развиват усилена дейност руснаци, представящи се за ревностни "славянофили". Ето истинското лице на един от най-известните между тях – Иван Аксаков (1823-1886). Когато към него се обърнал Трайко Китанчев (1858-1895) с молба да се намери и да бъде назначен учител по български език на постъпилите в Московския девически пансион български момичета, последният учудено възкликнал: "Разве у вас есть язык – та-та, до-до, ни-ни... (това долавял от нашата реч Аксаков) У вас язык тарабарский (безсмислено дърдорене)... Вы лучше учитесь по русски..."17

   С руско-турската война от 1877-1878 Русия не постига многовековната си мечта да завладее Цариград. Когато нейната армия прониква в близост до великия град, някои горещи глави, заразени от великоруската идея не проумяват невъзможността да се направи следващата крачка – влизането в Цариград. Още повече, че в Босфора се появява мощна британска флота. Но в резултат на приключилата война Русия придобива територии в Кавказ и присъединява Южна Бесарабия. На новото полунезависимо (трибутарно, т.е. плащащо данък) Княжество България тя възлага сериозни надежди за бъдещото постигане на своите цели. Както се изразява дипломатът славянофил Татищев: "Българската армия не само спазва своята органична връзка със своята майка – руската армия, но става нейна съставна част. Приема в редовете си мнозина руски офицери и унтерофицери, като признава над себе си властта на един военен министър, генерал на руска служба, назначен от Господаря-император. За първи княз на България е избран единогласно от Великото народно събрание принц, посочен от нашия комисар, като кандидат най-угоден за царствения освободител на България".

      Както вече писахме, по руско внушение княз Александър Батенберг суспендира ненавистната на руските реакционери конституция, но т. нар. "време на пълномощията" се запазва само две години. Именно тогава (1881-1883) е един от най-мрачните периоди в новата ни история. Държавата е поставена в пълно подчинение на руските желания и в зависимост от тях е не само войската, но администрацията и стопанството. Катастрофално е състоянието на нашата независимост, но все пак не достига трагедията ни през периода 1944-1989. В известни области нашите предци намират воля и сили да се противопоставят на руското нахално вмешателство. При завръщането си от посещение при император Александър ІІ, зет на бащата на нашия княз Александър Батенберг, още във Варна му се представят двама руснаци – Утин и Чорни, агенти на петербургския банкер Гинсбург. Те носят препоръчителни писма от някои руски генерали, искат концесии и представят проект за построяването на железница, която да свързва София с Дунава при Русе или при Свищов. Нашият министерски съвет категорично отхвърля този проект, въпреки ходатайствата на славянофилите. В Петербург тълкуват отказа като антируско действие. Младите ни държавници намират за приоритетно прокарването на линията Цариброд – Вакарел, с която се свързват пряко с Цариград и Виена (Европа!).18

      Следващите събития са известни на познавачите на нашата история, професионалисти или любители – Съединението на 6 септември 1885 г., изтеглянето на руския команден състав от неукрепналата ни войска, Сръбско-българската война и неочаквания български военен триумф – начало на истинската наша независимост. Русия не може да се примири, че нашият княз отказва да бъде неин лакей и става символ на свободната българска държава. Ръководен и финансиран от Петербург преврат детронира княза-победител на 9 август 1886 г. При окончателното напускане на България, след като князът е върнат за кратко с контрапреврат, на ломското пристанище той споделя с изпращачите: "Не моята личност е причина за руската непримиримост, а БЪЛГАРСКАТА КОРОНА!"

      Думите му категорично се потвърждават през следващите 11 месеца, когато българският престол е вакантен. Впечатлителен е провалът на ген. Каулбарс, специалният пратеник на руския император. Без последствие остават неговите солдафонски ултиматуми. Знатни европейци са възхитени от българското поведение, резултат от добитото самочувствие след победите срещу Сърбия и устояването на руския натиск. За Турция и Великобритания вече е ясно, че България не приема ролята на безгласна руска пионка. Но в европейските царстващи дворове страхът от империята на Романовците оказва своето влияние. Избраният на 29 октомври 1886 г. за български княз датски принц Валдемар не се осмелява да приеме българската корона, след като е бил свидетел на безцеремонната руска разправа с първия български княз. Любопитно е да се знае, че Нелидов, руският посланик в Цариград, се хвалел, че организирането на преврата от 9 август за детронацията на Батенберг струвало на Русия САМО 300 000 лева. През февруари 1887 г. Русия успява да организира опит за нов преврат, известен като Русенския бунт, завършил с разстрела на неколцина офицери-русофили.

      В онази епоха, когато в Европа само Франция и Швейцария са републики, не можело българският престол да остава дълго вакантен. Споменахме вече за угрозата самият руски император да приеме към другите си титли и титлата Великий князь болгарский, т. е. България официално да бъде погълната от Великата северна империя. Възможностите за решаване на кризата са били крайно ограничени. Първият регент Стамболов не е имал нито време, нито кандидати, между които да избира. През юли 1887 г. княз Фердинанд Сакс Кобургготски встъпва на българския престол. В това размирно време София станала свидетел на антируски демонстрации с непристойни прояви на буйни млади българи. Най-авторитетни руски писатели, даже славянофили като Ламански и граф Толстой, впечатлени от случващото се, нарекли войната за нашето освобождение "величайша глупост на Русия".19

      Следващите 8 години до свалянето на Стамболов и смъртта на Александър ІІІ, са бурно и неспокойно време, изпъстрено с драматични събития: осуетени гранични провокации, (Набоков – 1887 г.), заговор на майор Паница – 1890 г., организация в Одеса на български емигранти – 1889-1891, убийството на министър Белчев – март 1891 г., убийството на д-р Георги Вълкович в Цариград – февруари 1892 г. "Благодетелят" на България граф Игнатиев не остава безучастен при акциите срещу "неблагодарна" България. Като председател на Петербургското славянско благотворително дружество той ходатайства за отпускане на оръжие и бойни припаси при руските експедиции. Замесен е и в убийството на Вълкович. Славянските дружества са превърнати в придатък на Азиатския департамент към министерството на външните работи.20 След 1883 г. България се отдалечава от пълното интегриране в руските държавни структури. Детронацията на Батенберг охлажда чувствата на безрезервна преданост и благоволение пред освободителите. Следва прекъсване на всякакви отношения, включително и дипломатически, с великата империя. Знак за помирение е кръщението в православие на престолонаследника княз Борис Търновски. Негов кръстник е новият император Николай ІІ. През 1898 г. се амнистират българските офицери русофили, приети междувременно на руска служба. Затоплят се и отношенията между дипломациите на двете страни. Съществена роля в тези процеси играе силното желание на княза, впоследствие цар Фердинанд, за по-близки отношения с Русия, като трамплин за признаването му от цяла Европа. При обявяването на нашата независимост през 1908 г. наред с руския се появява и втори цар в Европа, което едва ли много се е понравило на Петербург.

      30-те години след 1878 г. са период на силно руско облъчване спрямо България. Проруски симпатии завладяват българските селски маси, защото след 1878 г. те заемат и си разпределят бейските чифлици. Петко Каравелов узаконява заграбването на "господарските" земи. Доста български деца попадат в Русия с помощта на руски благодетели "да се възпитат и изучат". У нас нахлува българска интелигенция от Бесарабия и Херсонска област, която духовно е русифицирана. Проникват и множество гимназиални учители, лекари и инженери, които са били компрометирани в Русия като нихилисти. Страната се залива от руска книжнина - нямали сме своя. Всяка гимназия създава "училищна библиотека" комай само от руски книги, много от които забранени в Русия. Децата се надъхват нихилистически, със страстен интерес към водените в Русия борби. Почнали с идеите на Френската революция, те се изострят в анархизма на Бакунин, за да се впрегнат после в хегелианското тиктакане на марксизма.21

      Лъкатушната политика на българските правителства се поддава на руските внушения при създаването на Балканския съюз през 29 февруари 1912 г. Независимо от ласкавите думи и прегръдки, нашата освободителка не желае искрено да съдейства на укрепването и териториалното ни разширение като най-напредналата и силна балканска държава. По географското си положение тя е преграда пред явните и тайни многовековни руски планове за завладяване на Цариград. Вяра на нашите управници към "освободителката" ги прави слепи за нейните домогвания. Неприкритата подкрепа на Русия за Сърбия, поощряването на Румъния да нахлуе в нашия незащитен гръб през 1913 г., както и на Турция да си възвърне Одрин, включен към България според Лондонския мирен договор (17 май 1913), водят до грандиозния погром на млада и жизнена България. Горчивите емоции в българската душа тласкат страната ни противно на логиката да се намеси в Първата световна война на страната на Централните сили, воюващи с Русия.

      Великобритания и Франция обещават на Петроград Цариград и Проливите, което е смъртна присъда за българската независимост.22 Идва време Русия да наложи тежко наказание на България за нейното непокорство, периодично демонстрирано вече близо 40 години. Значително флотско съединение, състоящо се от 3 броненосеца, 3 крайцера, 6 миноносеца и 5 неустановени морски бойни кораби се насочва към Варна на 14 октомври 1915 г., Петковден. Точно две седмици след като нашите войски атакуват сръбските завоеватели, присвоили безцеремонно чисто български земи през 1878 г. и 1913 г. Срещу незащитена Варна започва безразборна канонада. Разрушени и повредени са 54 здания. Убитите и ранени достигат 37 души. Но наши подводници успяват да торпилират и потопят 2 руски кораба пред Калиакра и Балчик.23

      През септември 1916 г. Румъния влиза във войната като съюзник на Русия. Руски кавалерийски части и артилерия нахлуват в Добруджа, към която от 1913 г. е присъединена и българската Южна Добруджа. Нашите русофили са уверени, че войската ни с висш команден състав офицери, завършили предимно руски генералщабни академии, ще откаже да се сражава с освободителите! По това време военните ни униформи не са се различавали от руските, както и пагоните на офицерите. Но напротив! Срещу руските части, дошли в защита на румънските завоевания от 1913 г., връхлита конницата на легендарния ген. Колев. Проблясват искри от саблени удари и прехвалените казаци побягват на север. В нашите музеи и днес може да се видят пленените им знамена. Балчик отново е български. Руската флота пак ще ни наказва. На 13 декември 1916 г. отряд бойни кораби, начело с крайцера "Память Меркурия" и два ескадрени миноносеца бомбардират Балчик. Освен българската военноморска авиация им противодейства 100-милиметрова брегова батарея, разположена в центъра на Балчик. Огневата мощ на противника 100 пъти превъзхожда нашата. Но... крайцерът е улучен няколко пъти. Следва взрив на носовата му част и противникът се оттегля. Днес централният площад на Балчик се нарича "Капитан Георги Радков", името на храбрия боен командир от 1916.24

      От Петроградския преврат през 1917 г. до 1944 г. следват бурни и драматични събития у нас, организирани, субсидирани и ръководени от Москва. Само бегло ще ги изредим: Септемврийският метеж (1923), взривяването на храма "Св. Неделя" (1925), подривна дейност и подстрекателства. Създаване от Коминтерна и натрапване на антибългарския "македонизъм". Приютяване в СССР на български комунистически политемигранти. Те достигат 3000 души, от които 1000 попадат в месомелачката на масовия сталински терор (1938-1939). Пострадали 868, от които 579 са разстреляни. След възобновяване на българо-съветските дипломатически отношения през 1934 г. съветската легация в София официално получава огромни суми, десетократно надвишаващи подобни парични преводи на останалите легации по същото време. Кино "Глория" прожектира изключително съветски филми. След посещението си в СССР през 1935 г. проф. Асен Златаров издава  книгата В страната на съветите (1936), най-успешното комунистическо идеологическо евангелие в България. Проф. Александър Цанков го характеризира така: "Златаров тихомълком се откъсна от демократите и в последните години на живота си беше вече комуниствующ".25

      Периодът 1944-1989, когато практически България беше погълната от "лагера на мира, демокрацията и социализма, начело със СССР" и на два пъти сама се предложи да стане 16-та съветска република, не е предмет на тези редове. Но предоверили се на непобедимото марксистко-ленинско учение нашите управници допуснаха фатална грешка, недогледана и от московските им господари, за която сигурно горещо съжаляват и до наши дни. През 1969 г. БПЦ, начело с патриарх Кирил направи революционна по църковните стандарти стъпка. Тя не може да е била извършена без съгласие на доминиращата държавата атеистична власт. Възприето беше празнуването на църковните празници да става по Григорианския календар. Т. е. Коледа да се празнува на 25 декември, заедно с Европа и целия цивилизован свят, за разлика от Русия и Сърбия, където Рождество продължава да е на 7 януари. Нашите властващи марксисти са допуснали този акт, защото и без друго, според "научните" им прогнози религиите подлежат на отмиране, а с разместване на датите на църковните празници вярващите ще се объркат и по-лесно ще прегърнат атеизма.

      Но да се вгледаме в събитията след 1989 г. и 1991 г. (разпадът на СССР). Дали и доколко днешното мислене на руснаците се различава и е еволюирало от това на прадедите им.

      През февруари 1998 в НДК – София се състоя конференция на тема: "Има ли криза в българо-руските отношения". Участващите в тази среща руски представители едва ли са случайно подбрани. На посочения форум Владимир Кадацки заяви: "От 119 години руско-българските отношения не са били по-лоши от днешните". Не допускаме, че въпросният господин или другар е така скандално незапознат с общата ни история след 1878 г. Неведнаж дипломатическите ни връзки са били прекъсвани. През 1916 г. Русия и България воюват директно и както вече бе отбелязано Варна и Балчик са били бомбардирани безразборно от руската флота. След 1941 г. СССР изпраща по въздух и море у нас с подривна цел парашутисти и подводничари, въпреки функционирането в момента на съветска легация в София. На 5 септември 1944 г. СССР ни обявява война. Всички тези събития, според г-н Кадацки, са маловажни и несравними с днешното "лошо" състояние на нашите отношения. Очевидно той е напълно в плен на великоруските имперски стандарти. Ако по-точно беше изразил интимната си мисъл, тя би трябвало да гласи: "От 119 години насам ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА РУСИЯ ДА МАНИПУЛИРА ИЛИ ПОДЧИНИ БЪЛГАРИЯ НЕ СА БИЛИ ПО-ЛОШИ ОТ ДНЕШНИТЕ!"26 Г-н  Кадацки е все пак случайно лице, но казаното импровизирано от действащия през 1996 г. руски президент Елцин издава неговата и на мнозинството от сънародниците му интимна мисъл: "А защо, примерно, Сърбия, България, Беларус да не се присъединят към Русия?"

      За финал ще сравним думите на двама руски световно известни писатели, от които първият, Достоевски, и днес е един от стълбовете на световната литература. Според Стефан Попов "с болката да вижда Русия тъй страшно да накуцва след Европа, Достоевски може би стана фанатичен антиевропеец. Той признава в писмо до Майков "Ах, да знаете само каква дълбока, граничеща с омраза антипатия храня към цялата Западна Европа".27 По времето на т. нар. перестройка след 1985 г.  нашумя името на съветския (руски) писател Валентин Распутин. Той е отдалечен от времето на Достоевски и някогашните славянофили, бленуващи за завладяването на Цариград, с около 120 години. Но психологическата му насоченост никак не е еволюирала. Според него: "предлагало се е да се превземе Цариград и той да стане столица на православния свят". За Распутин целта на панславизма била духовното и нравствено усилване на обединения чрез общата си идентичност славянски свят, с перспектива пренасяне на центъра на тежестта в Европа от католицизма към православието като по-чисто и любознателно. Събраните под ръката на Русия славянски народи, продължава разсъжденията си Распутин, като сигурно има предвид попадането им зад желязната завеса между Щетин и Триест (1945), изглеждаха като подарък от съдбата и СБЪДВАНЕ НА СЛАВЯНСКАТА МЕЧТА! Днес славянските народи се разбягват един от друг...28 Или (нещо, което той не е способен да проумее) стават неделима обща част от Европа... Където има място и за Русия, когато тя превъзмогне вековните си великоруски идеологически предразсъдъци и нагласи.

http://209.85.135.104

 МИЛЧО СПАСОВ

Сляпата история ни е хвърлила в самите крака на Русия, но и ръцете на този великан, главата на когото стига вечните ледове, не са къси и при всяко помръдване ни засягат. Едни български граждани смятат това обстоятелство крайно честито за България... Други виждат руското влияние като една огромна преспа, която ще се сгромоляса през някоя нощна виелица върху малката бедна българска хижа...

Кръстю Раковски


      След началото на декомунизацията на страните от бившия съветски блок отношенията на новопоявилата се Руска федерация (1991) спрямо България са неясни и противоречиви. Неискрени и пресилени приятелски жестове се редуват с явна неприязън. Особено когато страната ни се ориентира към членство в НАТО и Европейския съюз. Това не е инцидентна непоследователност на нови неопитни политически ръководители. Причините са исторически и далеч по-съществени.

      Преди повече от 300 години, в епохата на забележителния руски цар-реформатор Петър І Велики (1672 – 1725), за първи път (1696) руски ботуш стъпва в подстъпите на град Азов. Тогава Азовско море е турско владение. Впоследствие това стратегическо пристанище и крепост стават руски (1739). Морето ги свързва с Цариград. Руските мечти се разпалват и завладяването на Османската столица става многовековна неизменна цел на разширяващата се северна империя. Известно е, че великият френски философ Волтер е водил обширна кореспонденция с императрица Екатерина Велика (1729 – 1796). През ноември 1768 г. той й пише: "На турците, които воюват с вас, може да се случи това, което Петър Велики е имал някога предвид – а то е Цариград да стане столица на руската империя..." До 1916 г. нашият български литературен колос Иван Вазов е все още заслепен русофил. Тогава руски войски нахлуват в Добруджа и водят жестоки сражения с нашата млада войска в защита на румънските завоевания от 1913 г. Но 16 години преди това, в навечерието на новата 1900-на година, писателят не е могъл да предполага докъде ще стигне наглостта на неговите руски любимци и той съчинява известния си разказ "Последният ден на ХХ век". В него дава простор на своите фантазии каква ще бъде България след 100 години, т.е. в 2000 година. За наше щастие Вазовите пророкувания не се сбъдват. Според тях Цариград би трябвало вече да е владение на Русия и на Новогодишното тържество в Александровския дворец на Босфора българският престолонаследник ще гостува на руския велик княз. Тогава Русия и България ще са все още монархии. С милата си наивност народният поет е допускал, че България би съществувала като независима държава, макар Цариград да е руски.2

      Доколко България е присъствала и присъства в руското съзнание 300 години след Петър Велики ще ни покаже любопитен факт, на който станахме свидетели преди малко повече от 10 години. Тогава редовно гледахме руски телевизионни програми в оригинал. През Великденската нощ можеше да се проследи тържествената многочасова църковна служба. По време на предаването дикторски текст прилежно обясняваше както фазите на богослужението, така и припомняше моменти от църковната история. Чухме дословно: "Русия приема християнството от Византия и в началото богослужението се извършвало на "гречески"". Нито дума за солунските братя и църковнославянския богослужебен език, който практически е руска редакция на старобългарския език, усъвършенстван над 100 години в България преди да се пренесе в Русия. При изпълнението на стиха от "Христос възкресе": "...И сущим во гробех ЖИВОТ даровав..." дикторът обясни многократно, че "живот, это жизнь". Очевидно с богослужебния език е била пренесена и утвърдена през вековете българската дума ЖИВОТ (явно не "греческа") и се налагаше да бъде превеждана... Този епизод с премълчаване на българските корени в църковния език ще стане повод впоследствие да посочим кога и доколко през последните столетия в официални руски документи се споменава името България.

      Между 1681 г. и 1833 г., след многобройни войни, повечето водени по българските земи, тогава под османска власт, Русия и Турция сключват 12 мирни договора. В нито един от тях няма и ред за застъпничество в българска полза. Например с Кючук-Кайнарджийския мирен договор от 10 юли 1774 г. Русия добива право да се застъпва за православните християни, а Високата порта се задължава да не пречи на свободното им вероизповедание, да ги оставя да си издигат църкви, да върне конфискуваните имоти на християнските църкви и манастири.

      Няколко важни момента от руската история. През царуването на Петър Велики започва разцветът на руската държава. Той реформира Московската цивилизация, завладява трайно и окончателно руския излаз на незамръзващото Балтийско море. В този, може би не най-подходящ като климат и местоположение северен ъгъл, се слагат основите на бъдещата руска столица. Тя носи неговото име – Петербург. Царят сам установява и ръководи контактите и обмена на ноу-хау (по днешна терминология) с  най-напредналите в онази епоха страни. Привлича забележителни чуждестранни специалисти. Копира и където е необходимо с насилие налага най-модерните норми на поведение в светския живот. През следващите стотина години руската империя води почти непрекъснати войни за изтласкването на турците и покровителствани от тях мюсюлмански племена (черкези и татари) към бреговете на Черно море. Русия окупира Крим през 1783 г. Според Игор Бобровски "в търсене на пристанища, добра (плодородна) земя, природни ресурси и отбраняеми граници от стотици години руската държава "освобождава" принадлежащи на други народи и страни територии". Доскорошният германски канцлер Хелмут Кол допълва: "Руснаците нямат естествени граници и от Петър Велики се придържат към тенденцията да ги местят все по-напред и напред. Днес (1986 г., бел. авт.) тяхната граница минава през сърцето на Германия".

      Нека посочим и последователните им завоевания. Русия, заедно с Австрия и Прусия, е активен участник в двете поделби на Полша – през 1772 г. и 1793 г. Подялбата на Полша от 1793 г. я заличава от картата на Европа. След завладяването на северното черноморско крайбрежие, включително Крим,  населен с татари, и на Бесарабия, населена с молдовани, в Русия започват да наричат Черно море "Руското море". От 1812 г. Кишинеу (Кишинев) влиза в пределите на Русия. Дунавските княжества Молдова и Влахия, обединени след Берлинския конгрес (1878) в кралство Румъния, преди това са били прегазвани многократно от руски и турски войски.

      От 8 януари 1654 г. Украйна е "съединена" с Русия (разбирай "погълната"). На юг от Киев и Харков до Черно море се простират огромни, често не плътно заселени земи, които днес официално са част от държавата Украйна. Те са завладявани постепенно през последните столетия от руската империя. Голяма част от нас, българите, доскоро не правехме разлика дали тези грамадни територии са заселени от руснаци или украинци. По време на царизма името Украйна се е употребявало неохотно и все по-рядко. Въведено било ново наименование: Малорусия. До 1917 г. официалната титла на петербургския самодържец била: Император всероссийский, царь польский, великий князь финляндский и прочие и прочие и прочие. И днес, след разпада на СССР, засукалите великоруска кърма носталгици се жалват пак така "Мала, Бяла и Великата Русь се разсича на три (стават три държави) - едно сърце, една душа на три парчета".3 По-нататък ще стане дума за готовността на император Александър ІІІ да добави към гръмките си титли и "Великий князь болгарский" след детронацията от руски агенти на първия ни княз Александър Батенберг през 1886 г.

      Връщаме се към един от ключовите моменти в предосвобожденската ни история – насилственото прехвърляне на българско население в полунаселените, анексирани към империята територии, днес част от новопоявилите се след 1991 г. държави Украйна и Молдова, и замяната му с тамошни мюсюлмански поданици на султана, черкези и татари. Това ставало при периодичните руско-турски войни, като тази водена от руския генерал Дибич-Забалкански (1828). Последиците от наложените тогава насила размени на население са налице и в наши дни. В хълмистия предбалкански регион на североизточна България между Силистра, Варна, Шумен и Русе, след прогонване на българското население и замяната му с турци и техни единоверци, докарани от Крим и северните черноморски брегове, се оформил преден отбранителен вал срещу многократните руски прониквания по нашите земи, които ставали по този път. Неслучайно по времето на руско-турската война от 1877-1878 този географски "четириъгълник" останал непревзет от руската армия до края на войната. Едва седмици след нейния край Варна, Русе и Шумен били окупирани от победителите. 125 години след създаването на съвременна България в тези райони, значително отдалечени от днешна Турция, продължава да живее турско малцинство, което влияе на днешния политически пейзаж в България. По същата стратегическа схема в селата по южните склонове на Стара планина на изток от Клисура, откъдето започват старопланинските проходи, са заселвани турци. Затова могат да се видят толкова джамии край подбалканския път за Бургас.

      Нека погледнем и участта на българите, които чрез примамване или насилие са били натирвани към новозавладените руски земи. Никой не е предал по-точно събитията от Раковски: "От онези времена, когато започна да отслабва Турция, русите почнаха често да минават Дунава и да разоряват бедното ни отечество. От една страна необузданата тогавашна нередовна турска войска отвличаше, колеше, грабеше и обръщаше в свои роби българите; от друга страна руските войски, още по-немилостиви от турците, опустошаваха лозя и ниви, грабеха овце, говеда и градове. Когато се връщаха, като победители или победени, караха и отвличаха насила по няколко хиляди български домородства и ги заселваха в обширните си пустини. Оттогава водят началото си българските колонии в Харковска губерния. Там българите ставали крепостни и техните господари ги продавали един другиму като овце и говеда. В 1828 г. Дибич, от една страна, повдигаше българите на въстание, а от друга опустоши и изгори много техни села и градове. Също така подбуждаха за бунт българите през 1854 г., когато Паскевич (руски генерал) обсаждаше Силистра, а същевременно бяха приготвили закони по които да владеят България, ако черна съдба би ги покорила тям. На връщане русите отвлекли 13 000 домородства в Бесарабия".4

      Около два века след реформите и завоеванията на Петър Велики Русия е вече една огромна държава, разпростряна между Балтийско море и Тихия океан. Основен стълб за нейното сцепление е царското самодържавие (абсолютният автократизъм). В идеологическия инструментариум на руския империализъм важна роля е отредена и на православието. Мечтата за завладяване на Цариград е свързана и със стремежа да се подчини намиращата се там Вселенска патриаршия. Независимо чие владение е бил Цариград – на Византия, на латинските кръстоносци или на Турция (от 1453 г.), той е седалище на Вселенския патриарх. След залеза на Източната римска империя (Византия), единствената непокорена институция останала Цариградската православна патриаршия. Висшите й ръководители успели да я съхранят както чрез политическо умение, така и с подкупи и угодничество. Турците допуснали сред блестящите новопостроени и преустроени в джамии древни църкви да функционира и върховният духовен глава на православните християни. Още повече, че също на тогавашната турска територия се намирали съществуващите от много векове православни патриаршии в Ерусалим, Антиохия и Александрия. Защото сред мозайката от подчинени на султана милиони поданици имало и немалко християни. Неполитично би било те да се чувстват грубо отблъснати и настройвани враждебно към мощната Османска империя.

      Това важало напълно и за обезличените и обезправени българи. В естественото непарцелирано балканско пространство, населено с българи, единствените относително запазени институции били църквите и манастирите в малките селища и затънтени краища, както и съсловието на неунищожените нисши духовници – свещеници и монаси. В големите средища църковната власт била изцяло в ръцете на висшия гръцки клир. Той събирал съответния владишки данък, оглавявал и ръкополагал свещениците на запазилите вярата си българи. Под знамето на православието, руският експанзионизъм виждал естествен съюзник във верските настроения на българите. Първоначална помощ било снабдяването им с камбани и икони с надписи на познатата им кирилица. Посредници били атонски монаси – българи и руснаци. Последвало отпускане на стипендии за следване в духовни школи и семинарии. Като противовес на съществуващата католическа пропаганда и последвалата поява на протестантски мисионери българите трябвало да бъдат отклонявани от Европа и привличани към Русия.

      Със спонтанния подем на българското самочувствие, особено след Паисий и Софроний Врачански, нашите далечни прадеди пожелали да добият по-големи права и в църковната йерархия. Първи самоковци и скопяни поискали официално българи, а не гърци за епископи и владици в съществуващите епархии, както и премахване на владишкия данък. Така след 1833 г. малко по малко се засилва българската църковна борба, довела до Българския Великден. На 3 април 1860 г., на Великденската литургия в българския храм "Св. Стефан" в Цариград, отслужена от българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски не било поменато името на Вселенския гръцки патриарх, а дипломатично го заменили с името на султана. Руските представители разбрали, че се отива към окончателен разрив между Вселенската гръцка патриаршия и българите. Сред най-будните българи се оформили три тенденции за разрешаване на църковния въпрос. Най-екзалтираните патриоти възприели позицията на Раковски, изразена в неговия вестник "Дунавски лебед", за скъсване на българо-гръцките църковни отношения. Умерените препоръчвали преговори за отстъпки от Патриаршията. Т. нар. "туркофили" като Кръстевич, Тъпчилещови и др. препоръчвали легални средства за постигане на голямата цел – независима българска църква.

      За руските по-далечни държавни и политически цели било неприемливо каквото и да е разделение на православните пасоми (вярващи). В перспектива, след мечтаното завладяване на Цариград, те не би трябвало да се влеят разединени в руската православна църква, която се е виждала като бъдещ единствен господар на Патриаршията. Неслучайно при тази ситуация в столицата на султаните през 1864 г. се появява нов руски посланик – забележителният руски дипломат и генерал граф Николай Павлович Игнатиев (1828-1908). За неговата роля през следващите десетилетия ще става дума много пъти. Действията му при гръцко-българския църковен спор са двойствени – от една страна да не отблъсква българите, но същевременно, както заявява графът: "Въз основа на правата на гръцкия патриарх, признати от султански фермани, не бива да се осъществява разделението на православната църква в Турция".

      По негово внушение първоначално Високата порта отказала да даде църковна автономия на българите, с изключение на незначителни малки отстъпки като назначаването на българина Партений за владика. За "омиротворяване" на положението по настояване на граф Игнатиев везирът Махмут Недим паша изпраща на заточение тримата български владици "бунтовници". Когато те били освободени по настояване на П. Р. Славейков, Тодор Икономов и други видни българи, великият везир обяснил, че не той бил за заточаването им, а го направил по искане на граф Игнатиев. Обратно на руския интерес, турският бил да разединява и противопоставя християнските си поданици гърци и българи. Така, 10 години след Българския Великден, на 27 февруари 1870 (стар стил), със султански ферман на Абдул Азис се учредява самостоятелна българска църква. Оригиналът на фермана може и днес да се види в зданието на бившата българска екзархия в Цариград.

      Появата на фермана е крайъгълен камък в най-новата ни история. Екзархията е независима от гръцката патриаршия и кореспондира директно с Високата порта при уреждането на своите вътрешни дела. Чл.10 от фермана определя границите на нейната църковна юрисдикция, която се разпростира над 15 епархии. Поради българо-гръцки спорове за включването на някои епархии под българска църковна власт, през 1874 г. се провежда допитване до народа в Скопско и Охридско. С огромно мнозинство и те се включват към българската Екзархия. Турската официална власт признава не само съществуването на българска народност в рамките на империята, но 8 години по-късно по така очертаните граници на земите, където преимуществено живеят българи, се фиксират пределите на новоосвободена България с прелиминарния Сан-Стефански мирен договор. През 1871 г. в Цариград се свиква църковно-народен събор, първият фактически неофициален български парламент, който приема екзархийския устав и на 16 февруари 1872 г. избира първия български екзарх Антим І. Реакцията на гръцката патриаршия е буйно неодобрителна. През септември 1872 г. тя обявява българската църква за схизматична (отлъчена). Една от последиците на схизмата е недопускане на общо съслужение на свещенослужители от други православни църкви, особено от висшия клир, заедно с български духовници. Колкото и странно да изглежда, именно руската църква съблюдава това "наказание", наложено на българите. След падането на Стамболов и смъртта на българомразеца император Александър ІІІ (1894) на посещение в Петербург отива делегация за "помирение", водена от Иван Вазов и включваща отявления русофил митрополит Климент Търновски. При отслужената молитва на гроба на Цар-Освободителя Александър ІІ не се включват руски архиереи!5

      Още един любопитен детайл от бурните години, предшестващи извоюването на независимостта на Българската Екзархия. За преодоляване на руската съпротива в борбата за отделяне от Гръцката патриаршия нашите предци са използвали и нестандартни похвати. Особено успешен се оказал ходът на Драган Цанков. Известен бил паническият страх на руското православно ръководство от католицизма. Предприета била необичайна акция, която силно впечатлила и разтревожила руснаците. Йосиф Соколски, игуменът на Габровския соколски манастир, бил ръкоположен от папата в Рим през 1860 г. за архиепископ на българската униатска църква. Руснаците се стреснали и смекчили позицията си по българо-гръцкия църковен спор. Но не оставили без възмездие непокорния български духовник. Техни агенти го отвлекли и с кораб от Цариград го депортирали в Одеса, откъдето бил заточен на пост и молитва до края на живота си в Киевско-Печорската лавра.

      В Цариград, сърцето на огромната Османска империя, се установило седалището на първото българско автономно учреждение – Българската Екзархия. Трябва винаги да бъде подчертавано, че този български успех е извоюван изключително с български усилия, без абсолютно никаква чужда помощ. Във величествения град на Босфора постепенно се били заселили десетки хиляди българи, от обикновени ратаи и занаятчии до видни нотабили, заемащи високи длъжности в турската държавна йерархия. Тук се издавали значителен брой български вестници, списания и книги, без да се подлагат на особено взискателна цензура. Оттук преминавали пътищата на заможни български търговци. Не на последно място през града бил и пътят на хиляди поклонници на Светите места (Божи гроб), които се връщали оттам хаджии. Голяма част от тази значителна свобода била придобита след т. нар. "реформи", предприети от турците след 1839 г. (Хатишерифа) по съветите на Великобритания и Франция за даване правдини на християните: сигурност на живота и честта, справедливи данъци и пр.

      Раздвижването около Кримската война (1854-1855), приключено с Парижкия договор от 1856 г., довело до нови реформи за подобряване участта на християнското население. Колкото формално и неохотно да е било тяхното приложение, имало и частични положителни последици. Гърция и Сърбия, като земи значително по-отдалечени от Цариград, били постигнали вече създаването на независими или полунезависими свои държави. В тази атмосфера проблясват наченките и на българското националноосвободително движение. След акциите на Раковски се засилва четничеството. В Букурещ се създава БРЦК и възниква вътрешната революционна организация. Оглавява я несравнимият идеолог и стратег Левски. Така се достига до величавата априлска епопея от 1876 г. с нейното бляскаво продължение – саможертвата на Ботев.

      Трябва да подчертаем дебело, че никой от тези готови за подвизи и смърт родолюбци НЕ ПРАВИ ОПИТ ДА ПРИВЛЕЧЕ ПОМОЩ ИЛИ СЪДЕЙСТВИЕ ОТ РУСИЯ! Главният положителен резултат от кървавите събития по нашите земи през 1876 г. е, че те стават достояние на световната общественост. Целият цивилизован свят обръща очи към неизвестния дотогава за мнозина поробен балкански народ. Най-видни общественици, политици и писатели бият тревога за България и нейната участ! Това довежда до свикване на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 г. и януари 1877 г. В нея, освен Русия и Турция, участват посланиците на всички тогавашни Велики сили! Решенията й се вземат с консенсус. Конференцията препоръчва на териториите с преобладаващо българско население да се образуват две български държави – Източна (столица Търново) и Западна (столица София). Според конференцията очертаването на пределите им става без никакво участие или ходатайство от българска страна. За основа се вземат границите до където се простира юрисдикцията на Българската Екзархия. Турция протака изпълнението на взетите решения и с Лондонския протокол от 19 март 1877 г. се развързват ръцете на Русия да води война с нея. След руския разгром през Кримската война и наложените й териториални отстъпки и други ограничения, никой в Петербург не е дръзвал да мечтае за продължаване в близките години на многовековната руска експанзия с далечна крайна цел овладяването на Цариград и Проливите. Още през есента на 1876 г. преди Цариградската посланическа конференция Русия обявила частична мобилизация и започнала подготовка за война.

      На 1 април 1877 г. било формирано Българското опълчение, първоначално замислено като "Пеши конвой за главнокомандващия". В него влезли доброволци българи, някои участвали още в Сръбско-турската война от 1876 г. и много новозаписали се младежи, включително и от съседни страни. Първоначално броят им бил 7400. Само неколцина от младшите офицери били българи, обучени в руски военни училища. На 6 май (стар стил) главнокомандващият Велик княз Николай Николаевич връчил на опълченците в град Плоещ знаме, подарено от град Самара. "Знамето беше широка квадратна кройка, разделена хоризонтално на три цветни пояса: бял, червен и син... Дръвцето (дръжката) с позлатени скоби... Над скобата надпис: Болгарскому народу, город Самара, 1876."6 В предаване на БНТ (3 март 2000 г.) с автор Горан Благоев беше казано, че руското командване отказало българското опълчение да има собствено българско знаме (бяло, зелено и червено). Подробности за това отказано знаме може да се намерят в мемоарите на хаджи Димитър Паничков: "На 5 май (ден преди връчването на Самарското знаме) генерал Иванов ме прати, та поканих плоещките българи да дойдат на утрото в лагера, че ще осветяват знамената. Едно момиче, Щиляна, дъщеря на Иванчо Парашкевов беше ушило знаме, бяло, зелено и червено и в средата му едри златни слова: С име Божие и със силата на руския цар Александър ІІ напред! Генерал Иванов пожела да види знамето, също и Великият княз главнокомандващий. Той го похвали, подари на момичето златен кръст и каза да занесат това знаме в лагера."7 Впоследствие никой не е видял знамето и не се говори за него, въпреки че неговото съществуване е документирано в мемоарите на Паничков.

      С настоящето изложение няма да се проследява протичането на войната 1877-1878. Интересуват ни отделни моменти от ролята на българското опълчение в боевете и отстраняването му от фронта на настъпващите към Одрин и Сан Стефано войски след победното участие на опълченците в боя при Шейново (28 декември 1877 г. стар стил), когато е разгромена елитната армия на Вейсел паша.

      В състава на Предния отряд на генерал Гурко, състоящ се от 12 000 бойци, преобладават българите. Участват всичките 6 опълченски дружини. След отстъплението пред превъзхождащите войски на Сюлейман паша, докарани по море и с железница, те са гръбнакът на епичната отбрана на Шипченския проход на 9, 10 и 11 август. На билото край връх Св. Никола остават до зимата и се спускат в низината с колоната на генерал Скобелев. С нея участват в може би последното решително сражение преди края на войната, за което стана дума.  Но... "заговори се, че опълчението щяло да конвоира пленените край Шейново турци до Търново".8 Още едно свидетелство: "Поп Андрей с всичката си тогавашна наивност спря един офицер (руски) и го попита: Господине, где е нашето ополчение? Какое ополчение – учудено го попита офицеринът. Болгарское ополчение – поясни попът. А-а-а – отговори офицеринът. Болгарские дружинники вы хотите сказать, их нет здесь, батюшка, их отправили к Осман базару (Омуртаг) и Котлу (Котел). Е-е-х! Как мужествено они дрались!"9

      Не бива да пропуснем нещо съществено. При първото пресичане на Балкана през лятото на 1877 г. от Предния отряд на ген. Гурко в него са включени почти всички 7400 българи. От военно-стратегическа гледна точка този набег е твърде авантюристичен. Отрядът не е многоброен - 12 000 души. В тила му, зад Балкана, турците уверено владеят Плевен, Шумен, Русе и Варна. Няма друга голяма групировка войски, която при успешен пробив да последва отряда в Южна България. След неравните битки при Нова и Стара Загора, при които се дават много жертви, малобройните храбреци отстъпват до билото на Балкана. Задържането там на Сюлейман паша е кулминацията на войната. На същите позиции опълченците остават до края на декември, когато стратегическото положение е коренно променено. Превзет е Плевен и освободените от обсадата му войски се насочват през снежния Балкан към Софийското поле.

      По това време се води споменатата битка край Шейново. Следва "странното" решение на руското командване на българите да се отреди обидната роля да конвоират пленените турци, вместо да се включат в челото на настъпващата към Цариград армия. Те, и техни представители, не присъстват на тържествения финал и не участват в парада на победата! Подобен руски психологически похват наблюдаваме седем десетилетия по-късно. При освобождаването на полската столица Варшава на 17 януари 1945 г. достигналите отсрещния бряг на река Висла руски войски дочакват хладнокръвно разгрома на избухналото седмици преди това в града спонтанно полско антихитлеристко въстание. Остават глухи към призивите на Съюзниците за оказване на помощ, като не допускат американски и британски самолети да използват летища на завладените вече от Червената армия близки територии. Никой не е трябвало да си въобразява, че друг освен Русия (СССР) ще бъде пълен господар на тази част от Европа.

      Делегацията, която води финалните преговори за сключване на мира в Сан Стефано през 1878 г., се състои изключително от руснаци. Те и не помислят да включат в нея български първенци, въпреки че на споменатата Цариградска посланическа конференция, състояла се само преди месеци, ДЕ ФАКТО Е ПРИЗНАТО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКА НАЦИЯ. Има тогава немалко познати на обществеността не само в Турция изтъкнати българи, достойни да представляват народа, чиято бъдеща държава се създава и оформя в този момент. Наред с отстранения от турците екзарх Антим І и новия Йосиф І, много български нотабили като Алеко Богориди, Гавраил Кръстевич са заемали висши турски служби. С висок авторитет пред турските висши ръководители се ползват доскорошни борци за църковна независимост – д-р Стоян Чомаков, Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Григор Начович. Всеобщо познат и уважаван е поетът-журналист Петко Р. Славейков. До наши дни бяха пренебрегвани немалко свидетелства за приготовленията на изтъкнати българи да вземат участие при определянето на бъдещата съдба на родината. Те не са били потърсени да изкажат своето мнение. На 19 февруари (3 март) 1878 г. се сключва Сан-Стефанският прелиминарен мирен договор. Руската делегация е избрала точно тази дата за да прослави за трети път императора Александър ІІ – на този ден е неговото възшествие на престола. На същия ден през 1861 г. той премахва крепостничеството.

      Непосредствено след сключването на Сан-Стефанския договор в Одрин става едно забележително, но малко известно у нас събитие. Там се стичат около 300 души представители от всички български краища. Събранието става в централното българско училище. Взема участие и току-що завърналият се от заточение низвергнат от турците български екзарх Антим І. След съставяне на бюро и проверяване пълномощията на представителите се избира депутация, но само да благодари на главнокомандващия, брат на императора, а не да изказва свои мнения и предложения. Избират 12-членна делегация, която заминава с влака за Сан-Стефано. Чуждите представители остават силно впечатлени от българите, защото не са допускали, че една неизвестна доскоро страна има интелигенция със западно образование и мнозина владеят чужди езици. Със сърцераздирателни думи граф Игнатиев обяснил на поканените, че за жалост извършеното хуманно дело (Освобождението) не намерило благоприятен отзив у някои велики държави, макар (по неговите думи) да се считали за цивилизовани.10 Но графът пропуснал да каже защо тези високоинтелигентни, западно образовани българи не са били призовани при преговорите за образуване и оформяне на независима България и как при чисто руския състав на преговарящите в Сан Стефано великите сили биха могли да приемат бъдеща България като независим държавен субект, а не като руска пионка в многовековната игра за завладяването на Цариград.

      Грижата на Великите сили била колко ще трае след края на войната руската окупация на завзетите османски територии. Руснаците желаели срокът да бъде 2 години. Но Берлинският конгрес го намалява на 9 месеца. Там се разкъсва на 5 части територията, на която живеят преобладаващо българи, очертана със султанския ферман за отделянето на българската църква през 1870 г. Още със Сан-Стефанския договор (преди Берлин!) Русия раздава своеволно български земи, съобразно със своите сегашни държавни и бъдещи стратегически интереси (привличането на Сърбия!). Тя отнема от Румъния Южна Бесарабия, присъединена към нея с Парижкия договор от 1856 г. За компенсация и като награда за участието й във войната 1877-1878 дават на Румъния Северна Добруджа. Първоначално румънците, начело с министър-председателя Братиану, решително отказват тази размяна, но са принудени да се подчинят и едва тогава започва заселване на румънско население в предоставената им област. В Сърбия руснаците виждат перспективен бъдещ съюзник и й "подаряват" чисто българския град Ниш, тогава седалище на български митрополит. По време на Берлинския конгрес (юни 1878) на Русия липсва достатъчен военен и политически потенциал и тя дори не прави опит да наложи българско участие. Освен Великите сили на конгреса в Берлин са допуснати победена Турция и малкото тогава кралство Гърция.

      Стигаме до един немаловажен въпрос, който от 120 години се третира най-произволно – колко са дадените жертви от руска страна през войната 1877-1878. Руската Дунавска армия, действаща на територията на днешна България, е наброявала 185 000 бойци – войници и офицери.11 Следователно далеч от истината е написаното на различни езици на големите табла при входа на храма "Св. Александър Невски". Там се твърди, че за нашето освобождение са загинали 200 000 руски воини. Според гостуващия неотдавна в България руски историк Степан Кашурко, ръководител на Международния обществен център за издирване "Подвиг", през войната 1877-1878 Дунавската руска армия е понесла следните загуби: убити – 15 567, умрели от раните си – 6824, или общо загинали на българска земя 22 391. Освен тях ранени били общо 56 652 войници и офицери. Отделно медицински чинове (включени в посочената бройка) – 528.12

      Колкото и да е странно, при всички събития в подготовката и воденето на Освободителната война, руските официални органи не употребяват думата "България". Далече преди началото на войната, на 8 юли 1876 г., в малкото градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, южната й граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина. В Сан-Стефанския договор също не се споменава името България. Говори се за "областта" или "Балканската област". Едва след края на войната, преди Берлинския конгрес, "названието БАЛКАНСКА ОБЛАСТ се отменя, като й се присвоява ново название – СЕВЕРНА И ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, впоследствие наречена ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ".13 Преди това във всички предшестващи мирни договори, като този от Кючук-Кайнарджа също не се среща името България. Русия добива правото да се застъпва за балканските християни, а Високата порта няма да препятства свободното вероизповедание на православните. Още при обявяване войната на 12 април 1877 г. в царския манифест, прочетен от владиката Павел в Кишинев, се казва, че Русия обявява война на Турция в защита на ПОРОБЕНИТЕ СЛАВЯНИ.

Руската неприязън към Македония започва от 1892 и 1893 г. и се разви, когато в България управляваха русофилски, а в сърбия русофобски режими. В сърбия австрофилската политика се водеше главно от крал Милан и от преданите нему партии, като народняшката. Именно в това време се започва подпомаганата от русия сръбска пропаганда в Македония. За да обосноват своите завоевателни стремежи, сърбите започнаха да доказват, че Македония е сръбска, като за тая цел фалшифицираха историята и етнографията. Пропагандта започнала от църквата. На 12 декември 1892 г. Патриаршията изпраща протосингел на скопския гръцки митрополит Методий йеромонах Дионисий Петрович, родом от Босна, а учил гръцко богословие на Халки. Този протосингел става същински управтел на скопската митрополия. Консулът - Станкович и протосингелът с помощта на руския консул Лисевич започват да създават сърби в Скопския вилает. След четири месеца от започването на тяхната пропаганда, те успели вече да издействат от валията и турската власт позволение за отваряне на сръбски училища. До 1893 г. турците не са знаели, че има сърби в Македония. Те посрещнали с учудване отварянето на сръбски училища в Скопско. Когато се получило позволението за отваряне на сръбско училище в с.Берово, Малешко, каймаканинът немогъл да повярва това, та на няколко пъти запитал валията да не е грешка, а когато получил отговор, че не е грешка, той извикал, че не се е надявал да доживее и това - да нарича раята си сърби. За своята пропаганда сърбите спечелили първо гръцкото духовенство. Гръцките владици, които и тъй нямали паство, рекли да използват щедростта на сръбското правителство. Започнало усърдно грижене за "сръбските" училища. Консула Станкович пише на велешко-дебърския гръцки владика Антим, че "сръбският народ умее да награждава своите архипастири, които бранят своето стадо". След тази декларация на консула владиката му отговорил, че отсега нататък той живо ще се интересува за отваряне на сръбски училища в епархията си. Сръбска пропаганда сред българите в Македония е имало винаги, но сега тя даваше плодове благодарение на турската власт, гръцките владици и Русия. Пропагандата и до днес счита, че Австро-Унгария е хвърлила ябълката на раздора, но това не е така. Именно Русия е главният виновник, който подкрепя сърбите. Когато бива назначен за консул, Станкович пише, че против него били не само екзарийският владика Максим и щаба му, състоящ се от лекаря Татарчев и дякон Шарапчиев, но и австрийският консул Шмукер. На 27 декември 1892 г. дошъл в Скопие и сръбският архимандрит Дионисий, но и против него били българският владика Максим и австрийският консул Шмукер. Хубаво е да се спомене, че руският консул Лисевич е придружавал Станкович във време на неговите неморални агитации. "На 6 август 1894 г., заедно с руския консул в Скопие - Лисевич и сръбския вице-консул Веселинович, отидохме в Марков манастир "Св. Димитър", който е на 2 1/2 часа южно от Скопие на Маркова река. Манастирът няколко години е под управа на екзарийски владика, в него е седял един калугер скоплянец." Като дошли в манастира те не намерили предполагаемите икони на Крали Марко и Вукашин, та обвинили за това българите, че ги били заличили: "Лисевич рече пред калугером да je то грех и нешто више од варваризма. Калугер се jeзуитски изговарао како от о томе ништа незна". Подобни неща са вършили и другите руски консули в Скопие. През 1893 г. руският консул в Солун, Ястребов, писал съчинения да доказва, че македонците не са българи, а сърби, написал до Станкович, да каже на скопския владика Методий да пази стадото си от вълците (българите). Бившият македонски учител и директор на мъжката гимназия в Битоля - Коста Стоянов, в своите "Спомени за някои руски консули в Македония и Одринско", като излага неприязънта на руските консули към българите, за Ястребов пише: "Ястребов неможеше да понася четенето на български на Евангелието и правеше напомняне на учителите да не си служат със схизматически език".

Със съкращения.

"Русия и завоевателните стремежи на сърбите" - Ганчо Ценов

Руската политика още през 1892 г. е насочена към дебългаризиране на македонските българи, чрез подпомагане на сръбската пропаганда. Отново се вижда, че политиката спрямо България на Царска Русия и на СССР е еднаква. Сръбските шовинистични стремежи, гръцко-духовенската продажност и руското подпомагане са основните стълбове на "македонската нация".

И все още има русофили в България!

ЦитатИ все още има русофили в България!

Като един дето изкарва ,че нямало волжки българи.

Докато българите не разберат, че русия не е по-малък враг от турция щя я караме
по тоя начин.
Те разчитат на това, че в омразата си към турците, ние ще се обръщаме към нея
винаги като "спасител", докато в същото време русия тайно се договаря с турция
как да си разпределят икономическото, политическото и културното влияние в България! :devil:
Тук не бива да се водим по грешната логика "да изберем по-малкото зло", защото и двете
са еднакво голямо зло за България! >:( :devil:

Цитат на: GEBIRGSJÄGER - 02 Юни 2008, 10:39:39
Те разчитат на това, че в омразата си към турците, ние ще се обръщаме към нея
винаги като "спасител", докато в същото време русия тайно се договаря с турция
как да си разпределят икономическото, политическото и културното влияние в България! :devil:

Точно казано! Винаги на това са разчитали- да им мине номера, на който се хващат много наивни българи. Това е и основната роля на Атака- уж омраза към турците и уж са националисти, а в същото време работят за интересите на Русия, Турция и Доган.

ЦитатЗащо русия е враг на България?

Между враждебна нация и нация, която гони СВОИТЕ интереси има разлика ;) 

Цитат на: Български националсоциалист - 02 Юни 2008, 17:56:18

ЦитатЗащо русия е враг на България?

Между враждебна нация и нация, която гони СВОИТЕ интереси има разлика ;) 

В случая няма разлика, защото интересите на русия са антагонистични на българските. За да постигне русия своите интереси България трябва да е слаба държава, или изобщо да не съществува, затова подкрепя сръбския шовинизъм (всъщност, тя го създава), гръцките интереси и гръцко духовенство и прочее...
Без значение е от какви подбуди го прави, факт е, че целите и са смъртна опасност за България.

Имаше такава тема,за Русия колко ни е освободила ,и колко сме си платили.

И все пак и до ден днешен,руснаците ни знаят като онези балъжи,които им доставяха,сирене,кашкавал,мандарини,банани,портокали,кайсии,праскови и още много други на нищожни цени,а целия български народ е гледал тея "луксове" само през витрината на Корекома или един път на Коледа!
Няма как да ги харесвам,за тях ние сме роби!

Територията на Русия е наша и те много добре го знаят,затова и подкрепят татаризма и македонизма.Руснаците са тези които дадоха северна Добруджа на румънците и Нишко на сърбите,бяха против Съединението на България,биха се срещу нас през 1-та световна,а през 2-та ни окупираха и ограбиха земията ни.Волжките българи ще довършат руснаците и това е целта на Америка,за да поделят Русия и да вземат ресурсите им.Ние трябва да се борим както срещу панславиянизма,така и срещу пантурските интереси на анадолците,които най-нагло се месят в гагаузките и волжко български проблеми.В България турската карта се разиграва именно от КГБ,те са хората които размножиха турците по времето на комунизма и им даваха привилегий,за да им саздадат интелигенция и номенклатура,която триябваше да бъде изпратена в Турция за да управлява,когато там дойдат комунистите на власт.С идването на Горби нещата се промениха,в Турция комунизма все не идваше,а в България турците ставаха все по многобройни и тогава Живков видя какав капан са ни поставили руснаците и организира голямата екскурзия към Анадола.Генералът от КГБ Луканов създаде ДПС и до ден днешен руснаците ни рекетират  и плашат с турците,за да могат да си прокарват техните си енергийни интереси на Балканите.Най-големите ни врагове освен съседите ни са Русия и Англия и ние не триябва да се потдаваме на натиск отвън,а да си гледаме нашите интереси и да си помагаме взаимно и да сме единни и българина за българина да бъде брат.

Цитат на: Emigrant - 03 Юни 2008, 04:28:24
Територията на Русия е наша и те много добре го знаят,затова и подкрепят татаризма и македонизма.Руснаците са тези които дадоха северна Добруджа на румънците и Нишко на сърбите,бяха против Съединението на България,биха се срещу нас през 1-та световна,а през 2-та ни окупираха и ограбиха земията ни.Волжките българи ще довършат руснаците и това е целта на Америка,за да поделят Русия и да вземат ресурсите им.Ние трябва да се борим както срещу панславиянизма,така и срещу пантурските интереси на анадолците,които най-нагло се месят в гагаузките и волжко български проблеми.В България турската карта се разиграва именно от КГБ,те са хората които размножиха турците по времето на комунизма и им даваха привилегий,за да им саздадат интелигенция и номенклатура,която триябваше да бъде изпратена в Турция за да управлява,когато там дойдат комунистите на власт.С идването на Горби нещата се промениха,в Турция комунизма все не идваше,а в България турците ставаха все по многобройни и тогава Живков видя какав капан са ни поставили руснаците и организира голямата екскурзия към Анадола.Генералът от КГБ Луканов създаде ДПС и до ден днешен руснаците ни рекетират  и плашат с турците,за да могат да си прокарват техните си енергийни интереси на Балканите.Най-големите ни врагове освен съседите ни са Русия и Англия и ние не триябва да се потдаваме на натиск отвън,а да си гледаме нашите интереси и да си помагаме взаимно и да сме единни и българина за българина да бъде брат.

Великолепно и смъртоносно точно мнение!

Цитат на: Emigrant - 03 Юни 2008, 04:28:24
Територията на Русия е наша и те много добре го знаят,затова и подкрепят татаризма и македонизма.Руснаците са тези които дадоха северна Добруджа на румънците и Нишко на сърбите,бяха против Съединението на България,биха се срещу нас през 1-та световна,а през 2-та ни окупираха и ограбиха земията ни.Волжките българи ще довършат руснаците и това е целта на Америка,за да поделят Русия и да вземат ресурсите им.Ние трябва да се борим както срещу панславиянизма,така и срещу пантурските интереси на анадолците,които най-нагло се месят в гагаузките и волжко български проблеми.В България турската карта се разиграва именно от КГБ,те са хората които размножиха турците по времето на комунизма и им даваха привилегий,за да им саздадат интелигенция и номенклатура,която триябваше да бъде изпратена в Турция за да управлява,когато там дойдат комунистите на власт.С идването на Горби нещата се промениха,в Турция комунизма все не идваше,а в България турците ставаха все по многобройни и тогава Живков видя какав капан са ни поставили руснаците и организира голямата екскурзия към Анадола.Генералът от КГБ Луканов създаде ДПС и до ден днешен руснаците ни рекетират  и плашат с турците,за да могат да си прокарват техните си енергийни интереси на Балканите.Най-големите ни врагове освен съседите ни са Русия и Англия и ние не триябва да се потдаваме на натиск отвън,а да си гледаме нашите интереси и да си помагаме взаимно и да сме единни и българина за българина да бъде брат.

Много точен коментар!

Една книга, която задължително трябва да бъде прочетена от всички нормални български националисти! Автор: Янко Гочев Янко Георгиев Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността "История и география" в историческия факултет на ВТУ "Св. Кирил и Методий" и придобива квалификация 'магистър".
През 2005 г, отново с отличен успех завършва специалността "Право" на Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Н. Рилски", Благоевград с образователно квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация "юрист". Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения.

След "Косовската операция през 1915 г." този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, ("Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област", "Авантюрите на руския царизъм в България" и др.)

Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които доказват по един безспорен и категоричен начин, че цялата руска политика в посочения период има подчертано антибългарски характер. Основният извод на автора е, че намесата на руската дипломация във вътрешните работи на България фатално предопределя съдбата на българския народ. Той е умишлено разделян и противопоставян на българи и русофили, от което печелят Русия и нейните протежета - нашите съседи, заграбили, много исконни български земи и подложили на масов геноцид българите, които ги населяват. Геноцид който продължава и сега в Гърция, Сърбия и Македония. http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=20763

Тоз,който ни освободи,той ще ни пороби!Правете си изводите. :(

Когато България е била съюзник на Русия, тя победи (1878, 1885,1912), и когато започна конфликта - ,b[f gj,hfytyf (1913,1915-18). Всеки, които не разбират този враг yf България!

Цитат на: Приднестровец - 16 Авг 2008, 20:38:13
Когато България е била съюзник на Русия, тя победи (1878, 1885,1912), и когато започна конфликта - ,b[f gj,hfytyf (1913,1915-18). Всеки, които не разбират този враг yf България!

1885? ::) Доколкото помня, Александър III е бил против Съединението и е искал от княз Батенберг да абдикира, защото е отказал да бъде пионка на Петербург :devil:
До 1913 се стига благодарение на Русия и външния й министър-дебилът Сазонов.След Първата Балканска война той заставя България да отстъпи допълнително земи на Белград, които при първоначалните споразумения е трябвало да бъдат дадени на България(например Прилеп и още земи).Когато нашето правителство на Иван Гешов разбира, че конфликтът с бившите съюзници е неизбежен, то изпраща дипломатите си при Сазонов, за да издейства гаранции за неутралитета на Румъния- Сазонов отговаря уклончиво и не дава никакви обещания, с което става ясно, че Петербург не дава пет пари за нас, водещата държава в бившия Балкански съюз, и освен Белград подкрепя и Букурещ :devil: Източник- книгата "България по пътя на Първата световна война" от Ричард Хол, която чета в момента.

Ако България не се превърне в цар-благодарение на германците Фердинанд прогерманската , а след това Русия може да оказва натиск върху Сърбия и сила той да направи отстъпки за Македония

Цитат на: Приднестровец - 16 Авг 2008, 21:09:11
Ако България не се превърне в цар-благодарение на германците Фердинанд прогерманската , а след това Русия може да оказва натиск върху Сърбия и сила той да направи отстъпки за Македония

Това ми харества.. :icon_mrgreen: Моя корен е от Македония и се чуствам чистокръвен македонски българин.  :)

http://www.bosilegrad.com/forum/index.php (http://www.bosilegrad.com/forum/index.php) Това е форум на българи от Босилеград - (Западните Покрайнини). Разпитай сърбите, защо има българска земя в пределите на сръбската държава? ::)

Цитат на: Приднестровец - 16 Авг 2008, 21:09:11
Ако България не се превърне в цар-благодарение на германците Фердинанд прогерманската , а след това Русия може да оказва натиск върху Сърбия и сила той да направи отстъпки за Македония

Русия има Сърбия като фаворит и преди 1878.През 1876 Белград обявява война на Турция, турската армия разгромява сърбите напълно, предприема настъпление, което вече никой не може да спре, и тогава Петербург дава ултиматум на Цариград да не окупира Сърбия, защото в противен случай Русия ще се намеси.

Из устава на русофилите:

Цитат...
(2)За осъществяване на тази цел, чрез инициативата и  активността на своите членове, НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ определя пред себе си следните основни задачи:

1. да отстоява в националната политика на Република България стратегическото място на Руската федерация ...

http://rusofili.com/about/dop_materiali/ustav.htm

Някой може ли да ми обясни подчертаното ?
8-[ :fsniper:

Цитат на: Gemeto - 11 Сеп 2008, 12:12:29
Из устава на русофилите:

Цитат...
(2)За осъществяване на тази цел, чрез инициативата и  активността на своите членове, НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ определя пред себе си следните основни задачи:

1. да отстоява в националната политика на Република България стратегическото място на Руската федерация ...

http://rusofili.com/about/dop_materiali/ustav.htm

Някой може ли да ми обясни подчертаното ?
8-[ :fsniper:

Русофилите са родоотстъпници. Те обичат Русия повече от България. За тях не е важно България да е добре, а е важно България да е в съюз с Русия. Няма значение, че винаги когато сме имали тесни отночения с Русия сме умирали от глад. Не е важно, че Българите могат да живеят много по-добре без русия, важното е да следваме "братушките".

Цитат на: Севар Вананд - 11 Сеп 2008, 13:53:53

Цитат на: Gemeto - 11 Сеп 2008, 12:12:29
Из устава на русофилите:

Цитат...
(2)За осъществяване на тази цел, чрез инициативата и  активността на своите членове, НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ определя пред себе си следните основни задачи:

1. да отстоява в националната политика на Република България стратегическото място на Руската федерация ...

http://rusofili.com/about/dop_materiali/ustav.htm

Някой може ли да ми обясни подчертаното ?
8-[ :fsniper:

Русофилите са родоотстъпници. Те обичат Русия повече от България. За тях не е важно България да е добре, а е важно България да е в съюз с Русия. Няма значение, че винаги когато сме имали тесни отночения с Русия сме умирали от глад. Не е важно, че Българите могат да живеят много по-добре без русия, важното е да следваме "братушките".

Aбе това и аз го знаех ама мене ме озадачи, че не са написали във външната политика, а в националната и взе да ми звучи малко по-иначе !?
Нещо като "шестнайста република" ако ме разбираш какво искам да кажа !?
               :kill:

България няма по-голям враг от КАТОЛИЧЕСКА ЗАПАДНА ЕВРОПА!!!

Варварите никога няма да ни простят, че когато ние сме имали култура и писменост, те са били диваци и не се имали нищо освен колибите си!

Край Стара Загора е най-стария меден рудник в Европа - на 7000 години, в града са открити най-старите неолитни жилища - на 8000 години, има стар римски град с голям форум, в Пловдив, Несебър, Созопол, София и Варна има много паметници на гръко-римската култура, край Казанлък, Карлово и Ямбол има добре запазени тракийски паметници... не говоря за Перперикон...

А западните варвари освен един Стонхендж нищо нямат /изключвам римската култура, която обаче след падането на Западната римска империя се прехвърля в Константинопол, а Рим остава малко варварско село/  :-P :-P :-P :-P :-P :-P

Цитат на: Gemeto - 11 Сеп 2008, 15:58:50

Цитат на: Севар Вананд - 11 Сеп 2008, 13:53:53

Цитат на: Gemeto - 11 Сеп 2008, 12:12:29
Из устава на русофилите:

Цитат...
(2)За осъществяване на тази цел, чрез инициативата и  активността на своите членове, НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ определя пред себе си следните основни задачи:

1. да отстоява в националната политика на Република България стратегическото място на Руската федерация ...

http://rusofili.com/about/dop_materiali/ustav.htm

Някой може ли да ми обясни подчертаното ?
8-[ :fsniper:

Русофилите са родоотстъпници. Те обичат Русия повече от България. За тях не е важно България да е добре, а е важно България да е в съюз с Русия. Няма значение, че винаги когато сме имали тесни отночения с Русия сме умирали от глад. Не е важно, че Българите могат да живеят много по-добре без русия, важното е да следваме "братушките".

Aбе това и аз го знаех ама мене ме озадачи, че не са написали във външната политика, а в националната и взе да ми звучи малко по-иначе !?
Нещо като "шестнайста република" ако ме разбираш какво искам да кажа !?
               :kill:

Да, точно така е. Те са хора, които искат чужда Държава да се меси в националната ни политика. Нямат нищо против и България да бъде заличена, ако ще бъде присъединена към Руската империя, наречена Руска федерация.

На тях не им се отдава да мислят много и никога не могат да преценят трезво една ситуация. Вярват сляпо на Русия и са готови да си дадат гъза на нея по всяко време. Дори и Русия да не направи нищо за тях, те няма да осъзнаят истината и пак ще се наведат.

Мнението на Атака в мрака е едно доказателство за тяхното посредствено мислене. :lol: Католическа Европа ни е враг и извода е че Русия ни е приятел. Това, че народите, живяли преди нас на Балканите са имали медни рудници и амфитеатри е още едно доказателство, че трябва да обичаме Русия(връзката може да Ви се струва неясна, но вие не познавате истинската любов към "майка" Русия) :-[

Цитат на: AТАКА В МРАКА - 11 Сеп 2008, 16:20:58
България няма по-голям враг от КАТОЛИЧЕСКА ЗАПАДНА ЕВРОПА!!!

Варварите никога няма да ни простят, че когато ние сме имали култура и писменост, те са били диваци и не се имали нищо освен колибите си!

Край Стара Загора е най-стария меден рудник в Европа - на 7000 години, в града са открити най-старите неолитни жилища - на 8000 години, има стар римски град с голям форум, в Пловдив, Несебър, Созопол, София и Варна има много паметници на гръко-римската култура, край Казанлък, Карлово и Ямбол има добре запазени тракийски паметници... не говоря за Перперикон...

А западните варвари освен един Стонхендж нищо нямат /изключвам римската култура, която обаче след падането на Западната римска империя се прехвърля в Константинопол, а Рим остава малко варварско село/  :-P :-P :-P :-P :-P :-P

Тогава какво да кажем за племената, образували днешна Русия. Та те са живели в паянтови землянки и са тънели в невежество, организирани в леко подобрен вариант на родово-общинен строй, докато западните кралства все пак са продължавали латинската култура. Добре, че бяхме ние, българите, да дадем цивилизация на славянските племена в Русия.

Цитат на: Мамарчев - 11 Сеп 2008, 17:01:55
... Добре, че бяхме ние, българите, да дадем цивилизация на славянските племена в Русия.

е аз това го говоря отдавна, че ние сме цивилизовали останалите православни славяни  :) :) :)

и точно поради това западноевропейците ни ненавиждат особено... но за мен западна европа продължава да е варварска земя и ме боли дебелия за тях...

Цитат на: AТАКА В МРАКА - 11 Сеп 2008, 17:27:36
но за мен западна европа продължава да е варварска земя и ме боли дебелия за тях...

Ама за Русия не те боли дебелия, а? :devil: Типичен атакист... :down:

(http://i.dir.bg/CMS/2008/09/13/6_c93a9.jpg)
В2чера на яз.Копринка пак е имало русофилско сборище. Патрон на тази антибългарска проява е бил лично президента Първанов.
Странно, но си мисля, че ако някой реши да организира германофилски събор веднага ще го обявят за фашист, а може и събирането да забранят макар, че с германците сме съюзници в НАТО и сме членки на ЕС.
Според мен пък точно риснаците на са ни никакви.  :down:

Цитат...Тазгодишният русофилски събор е под патронажа на държавния глава Георги Първанов. ...

http://novini.dir.bg/2008/09/13/news3375395.html

Цитат на: Gemeto - 14 Сеп 2008, 12:49:59(http://i.dir.bg/CMS/2008/09/13/6_c93a9.jpg)
В2чера на яз.Копринка пак е имало русофилско сборище. Патрон на тази антибългарска проява е бил лично президента Първанов.
Странно, но си мисля, че ако някой реши да организира германофилски събор веднага ще го обявят за фашист, а може и събирането да забранят макар, че с германците сме съюзници в НАТО и сме членки на ЕС. Според мен пък точно риснаците на са ни никакви.

Цитат...Тазгодишният русофилски събор е под патронажа на държавния глава Георги Първанов. ...

http://novini.dir.bg/2008/09/13/news3375395.html

Един път да сме на едно мнение спрямо лудоста на русия и нейните лакеи и протежета в България. Но все пак третият рим се нуждае от такива инициативи да си организира събори из други държави които до скоро е владяла, за да си покаже всъшност колко е слаба и уязвима тази жалка държавица. Колкото и да се опитват да избегнат неизбежното факта си е факт, че бъдещето е на Българофилските среди в България да управялват собственната си държава. В една новина във в-к Телеграф! срещам че Сергей Лавров е псувал своят английски колега за позицията на Великобритания спремо Грузия, това показва всъшност русия колко има рейтинг по света. На този събор се е изцепил руският посланник, че света е бил длъжен да се съобразява с интересите на русия. Това е ясен знак че русия губи всякякъв вид подкрепа в света защомто си мисли че може да се опълчи на световното общественно мнение като го заплашва. Но нека бе, нека да се ежат, че да видят сами разпада на третият им рим тези ологофрени. УСПЕХ на русия в неиният разпад.

У Георги Раковски е една брошура - "Преселение в Русия или Руската Убийствена политика за Българите" (http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post_3872.html). Той се противопоставя на преселението на българите в Русия, изложи хищническа политика на крепосническата Русия.
Също така, той описва на руско-турските войни. Казват, че те са довели мизерия и разруха на България...

Но този предговор...

Кажете ми, моля, български книги, които описва руско-турските войни и политика на имперската Русия към България.
Благодаря!

Всякога Русия ни е лъгала

(http://www.epochtimes-bg.com/pix/rakovski_glasove.jpg)

Препечатваме откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов (публикувахме го в миналия брой – бел.ред.). Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

"О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!"

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ­ да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-16_06.html

---

Редактирано от модератор: Добавен линк към източника на информация.

Nordwave, благодаря.
Но същата тази статия, но под друго име.

Попитах книгите по този въпрос, който бе открит Раковски в своята статия.

З.Ы.

ЦитатРусите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Странно... Брошура е написана в 1859 г.

Аз намерих...
Георги Раковски търси помощ от Русия (http://www.bg-history.info/calendar/1234/Georgi-Rakovski-tursi-pomosht-ot-Rusiia.html)

Някой лъже. Или създателите на сайта... Или авторът на брошура не е Раковски.

Склонен съм към 1-те.

Мислех... Възможно ли е да се намери в интернет скан на оригиналната брошура (1859 г.) на Раковски или скан на издание от Захари Стоянов?..

Цитат на: frolovdd - 26 Апр 2010, 22:49:42
Мислех... Възможно ли е да се намери в интернет скан на оригиналната брошура (1859 г.) на Раковски или скан на издание от Захари Стоянов?..

Потърси чрез Google или направи запитване в Бойна Слава http://forum.boinaslava.net/index.php (http://forum.boinaslava.net/index.php)

Захари Стоянов за Русия

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия."

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския...."Русчук, 1-й Март 1886 г.З.СтояновИз предговора към статията на Георги С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", публикувана във в."Дунавски лебед", 1859 г.0 Захари Стоянов, статия "Русия и българската криза" пише: "С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно.

Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н." Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е "дообогатяване" на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.

"Всяко тържество на България е смърт за Русия", пишеше в един брой на "Русь" покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. "Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?"... пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: "Вие, синове и потомци на Крума и пр." Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница?

Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: ,,Дойдете и ни спасете" - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука... То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!

Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: ,,Ще плачете за зеленото парцалче". Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: ,,Стрижено е !" - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка!

Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III... Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!...

Захари Стоянов

През 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – "Окупационен фонд, основан за създаване на руско-дунавска област в България". Не стана, но си остана ,,лелеяна детска мечта" на поколения предатели, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков - Правешки и се стигне до днешните ни продажни властници, начело с Гоце и Сергей.

Книгата е издадена от големия български патриот - публицист, държавник, председател на Народното събрание и успешен кмет на София - Димитър Петков (1858–1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Без добавки и коментари. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят): ,,дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича ,,наша освободителка", а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите! Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори. Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни. Конкретно за планираната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази безценна книга.

Ето какво казва за нея Димитър Петков: ,,От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове (като този на русофилите), смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава (а той говори само за един кратък 15-годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!), са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено..."

На нашите читатели предлагаме началото и края на встъпителната глава към книгата.

,,Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на ,,бедных славян", а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че ,,православна Русия", която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите..."

***

,,Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя ,,Задунайская область", - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, или по-точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.

Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори (!), хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика..."

И няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:

,,Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? (между другото свален и прогонен от руснаците – б.а.) Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са ,,братушки". Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание. (!) ... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански...."


През 1993 г. Русенското издателство Сексагинта Приста публикува тази уникална книга, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде много полезна.


Със съкращения.
СМЪРТ НА СЛАВЯНСКИЯТ УНТЕРМЕНШИЗЪМ.

Из "Размисли за руската 'обич'",
Константин Каменов



...Прави чест на всички големи революционери и хуманисти, че са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество. Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: "Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!"

Не по-малко важни са и вижданията по въпроса на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Ето и някои от техните писания по въпроса, като цитатите са по реда, по който са изброени революционерите ни:

"Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!"(Г. Раковски)

"Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!"(Л. Каравелов)

"Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!"(Хр. Ботев)

Откъде идват тези прозрения и тази ненавист към Русия? Едва ли изказаните думи са само плод на лично отношение и антипатия. На всички споменати до тук наши патриоти, както и на голяма част от българската интелигенция е било ясно как са се отнасяли руснаците към поробените кавказки българи, останали още от времето на Бат Бай и Волжко-Камските българи на Котрагова България, която най-безцеремонно преименували в Татарстан. Обяснението на руската страна за това асимилиране е, че Волжка България била завладяна от ордите на Чингис хаган, след което българите били избити и останали само татари. Хайде де! Ами по същата логика ордата на Чингис хаган, която завладява и Русия, би трябвало да е избила и руснаците и в техните земи да има също само татари. Подобно нещо е трябвало да се случи и във вътрешността на огромната страна, създадена от Чингис хаган, но там все още си живеят старите етноси. Дори в Северозападна Индия и Североизточен Афганистан още са останали хора, които при преброявания се пишат българи (защото и там са живеели българи, но чудно защо не са били избити от ордата, която завладява и тези райони).
(http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2013/02/bulgariazsiva1-480x313.gif)
Съвременен графит от Татарстан

Най-невероятното в тази руска "приказка" е появата на татарите. От тайната книга на монголите всеки може да научи, че Чингис хаган три пъти разбива татарите преди да предприеме похода си на запад, че той е монгол и води със себе си монголи. Ако Волжките българи (нанесли единственото поражение на Чингис хаган) бяха асимилирани от тази орда, то тогава трябваше да се наричат монголи, а не татари и страната им да бъде назована Монголстан, а не Татарстан. Да, но ако бе сторила това, Русия се излагаше на опасността Монголия да претендира за национално малцинство, за автономия или независимост на Монголстан. Подобно нещо не може да се случи с Татарстан, защото държава Татария няма и по тази причина не би могла да атакува политиката на Русия спрямо татарските сънародници.

...В по-ново време, през първата половина на XVII в., подлъгани от Руската империя, казашки отряди от българи нападат и плячкосват градовете на родствениците им по днешното българско Черноморие, които по това време са в пределите на Османската империя. Стигнали до Истанбул, но целта им не била да освободят местното население, а по-скоро да се присмеят на султана и ограбят земите му, включително и българските. Така, опожарявайки много селища на дедите ни, те принуждават хората да напуснат родните си места и да се заселват във вътрешността на страната.

В 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор, след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай).

Най-арогантно обаче е отношението на руската корона спрямо Дунавските българи по време на войната й с Турция през 1828-1829 г.г. За нея почти не се споменаваше в нашите учебници по история и дори повече от съвременниците ни не са запознати с развитието й.

След като Русия обявява войната, срещу Османската империя се вдигат и много българи, повечето от които организирани в чети. Най-популярни по това време са Алтън Стоян от Котел, капитан Георги Мамарчев, Бойчо войвода. Първите двама, с четниците си, достигат до Котел, а Бойчо войвода извършва първото превземане на османския Одрин, отваряйки вратите за руските войски. На оръжие се вдига почти целият български народ, а в "отплата", настъпващите към Истанбул руснаци започват арести на разбунтувалите се за свободата си. Най-неочаквано, в освободения Одрин е подписан договор между Русия и Османската империя за край на войната.Клаузите му предвиждат независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България... – един гол нож, забит в сърцето на надеждите й.

Няма да описвам убийствата на отделни българи, извършени от руснаци, преди и след Октомврийската революция, защото тези случаи са хиляди. Не мога да не отбележа обаче едно от тях. Убийството на първия съветски дипломат в Германия, революционера Денис. Общо взето той няма никаква връзка с България, но е ликвидиран от тогавашното КГБ, само защото помолил Вилхелм II да се застъпи пред Ленин за обособяване на Република Булгар и немска автономия в Сарътауска губерния, около град Балик (дн. Нижний Новгород), с наименование БЪЛГАРИАНА.

Унищожавани са по цели български селища от Алтай до Волга, в които наказателни акции (а впоследствие и Сталин) предоставя ролята на основен сатрап на Й.Б.Тито.

Чрез гладна смърт са ликвидирани голяма част от Волжките българи и родствениците ни от Бесарабия. Най-ужасяващ в този случай е фактът, че от Дунавска България изпращат помощи за бедстващите роднини в Съветската федерация, но вместо да стигнат до получателя си, те са продадени в чужбина от държавната администрация на страната, която до скоро наричахме "ГОЛЕМИЯ БРАТ".

Освен човешкия потенциал и неговите поселища, руските ни "братя" са унищожавали системно и миналото на етноса ни, за което свидетелстват и някои съвременници на злостните деяния, дори чужденци.

Страшна е откровеността на чешкия археолог Карел Шкорпил, който, пристигайки у нас споделя: "Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица..."

Отново Шкорпил споменава за друго престъпление на Русия: "Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите..."

Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като самият Успенски, изпратен от руския цар да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да извършват разкопки във Велики Преслав. Според руският "учен" Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

...След 10.XI.1989 г. в България все повече истини излизат на яве и все по-трудно хората могат да бъдат заблуждавани. Същото става и с българите в бившия СССР. Заявлението на Казанския меджлис на Българската община от 2.VIII.1995 г. говори сам по себе си: "Българите са коренното население на републиките Татарстан, Башкирия и Чувашия, а също така и на Кировската, Уляновската, Саратовската, Оренбургската, Астраханската, Пензенската, Челябинската, Волгоградската, Горкиевската, Разянската, Пермската, Омската, Тюменската, Томската, Новосибирската, Кемеровската и Табовската области на Руската Федерация. На тази територия се е формирал българският народ, първите писмени данни за който са от I в. пр.Хр. ...". Този документ е изпратен до Руската дума с главно искане населението от споменатите републики и области вече да бъде наричано БЪЛГАРСКО. И до днес обаче руските управници не са разгледали искането на Волжките българи.
http://www.eurochicago.com/2013/02/neudobni-stranitsi-ot-istoriyata/

    Владика Методий /Кусев/ е първият български каноничен митрополит на Старозагорска епархия, избран е на този пост през 1896 година. В паметта на старозагорци той ще остане като създателя на забележителния парк ,,Аязмото", а в националната ни история буйният митрополит ще остане като един от най-активните и непримирим борци за самостоятелна национална църква, както и за освобождението и присъединяването на населената с българи област Македония към Майка България.

    Дядо Методий много тежко преживява жестокия погром и разпокъсването на България през лятото на 1913 година. Своите горчиви прозрения той излага подробно в книгата си ,,Погромът на България. Виновникът", в която посочва болезнено точно и ясно истинските виновници за националната ни катастрофа – руския император Николай ІІ и неговата имперска дипломация! Днес, 100 години след подписването на грабителския спрямо България Букурещки мирен договор, ще припомним основните доказателства, изобличаващи грабителските действия на нашите съседи и на техния вдъхновител.

,,... Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е... България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград...

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя...

,,Девизът" на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония... При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде ,,карт бланш" на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация... Разорението и унищожаването с топове на 150 /въстанали/ села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева... Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския ,,Държавен вестник", обвиняваха българите и оправдаваха турците...

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; ,,погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме...

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България...

Да видим как... тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: ,,долу ръцете" и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг... Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия... Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати... Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени...

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник ,,Новое време" намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент...

За тия страшни грехове /против България/, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете извършени /1903 г./ от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на ,,теократизма". Основата върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на ,,теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава /да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи/. Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях /погромът на България/. Следователно, Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне...

Всички край балтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия и се отнимат. От Малорусия /Украйна/ се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията и в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство... Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя..."

1914 г.

Стара Загора

http://www.kulturbench.com/wpress/%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1913-%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83-2/

Митовете за руската любов – коварство, а не братство:
http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CBwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.faktor.bg%2Fhlyab-i-pasti%2F31444-ruskata-lyubov-kovarstvoto-a-ne-bratstvoto.html&ei=iHxXVNrZJqyf7gaQuYDIDA&usg=AFQjCNHWZ3wgFR26aBh1euEmc8fTV1-Thg&bvm=bv.78677474,d.ZGU&cad=rja
Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено достойнството ни
Граф Игнатиев изисква от османските власти специална комисия да съди Левски, за да е сигурен, че Апостолът ще бъде УБИТ !

Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

Наскоро се сдобих от министерство на отбраната на Руската федерация със ,,Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917г."

За първи път българският народ има възможност да види текстовете на секретните договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 г. – 1877 г., станали основа на Берлинскят договор. Договори между две империи, обрекли на разпокъсване българските земи и довели до неизброими мъки и страдания в опити да се постигне българският национален идеал.

Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено и целенасочено българското достойнство. Нека всеки сам си отговори на въпросите, взимайки предвид факта, че в Априлското въстание и Руско-Турската война българският народ дава около 30 000 жертви в бой и общо около 200 000 жертви заедно с цивилното население.

Руската армия дава около 15 000 жертви, много от тях финландци и украинци...

Колко паметника има за свидните български жертви, за героите и мъчениците? А колко за руските?!

Дори катедралният ни храм носи името на светец, който няма нищо общо с истинското българско православие, а пред Народното събрание стои паметник на чужд държавен глава, който е причинил на българския народ чрез коварство и интриги най-разкъсаната и болна рана, която и днес още кърви.

И когато с очите си видите тайните договори ще разберете защо...

Русия винаги е действала срещу българската национална кауза

и дори започва още преди тя да е напълно осъзната от народа ни. Целта е ясна – недопускане на създаването на обединена, голяма и силна България, която ще стане пречка за завладяването на проливите и руска експанзия на Балканите.

Още през 1853 г. Карл Маркс отбелязва в статия по Източния въпрос в ,,Ню Йорк дейли телеграф" - "Когато българите достигнат до способността сами да решават съдбата си, и неминуемо, както подобно на Сърбия и Влашко умишлено бъдат постави в полузависимо положение от Османската империя, в България ще се зароди истинска, прогресивна българска партия, която ще бъде АНТИРУСКА."(,,Авантюрите на руския царизъм в България" Васил Коларов).

Думите са пророчески и са изречени осем години преди основоположникът на българското национално – освободително движение и радетелят за извоюване на национална независимост изцяло със собствени сили и средства Георги Раковски да издаде брошурата си ,,Руската убийствена политика за българите" през 1861 г. http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CBwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fpublicistika.blogspot.com%2F2008%2F01%2Fblog-post_3872.html&ei=RHVXVJ2eHJGv7Aa_4YD4CQ&usg=AFQjCNGi6gtHZu9gmWWifUKoV7TLOCvNGA&bvm=bv.78677474,d.ZGU&cad=rja

Всеки българин е длъжен да я прочете, както и обективната историческа наука е длъжна да я отрази в учебниците по история, защото описва много добре целите на руския империализъм и методите на Руската империя за снабдяване с безплатна работна ръка, като едновромено с това се прочистват етнически цели български региони. Конкретният повод за написването на брошурата е поредната Руско-Турска война, чрез която Русия принуждава султана да издаде ферман, който й позволява да си набавя крепостни от българското население и масовото изселване на българи от Видинско и Монтанско, довело впоследствие до икономическо съсипване на целия регион:

,,Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!"

(Впрочем един от потомците на тези българи, завлечени от пловдивските села в Бесарабия още през 1821 г. е храбрият български командир Ген. Колев, разбил на пух и прах руската армия, нахлула в Добруджа през 1916 г.)

За съдбата на нашите сънародници, преселени в руските земи, можем да съдим по думите на Христо Ботев, написани 14 години след брошурата на Г. Раковски, в статия в бр. 13 на в-к ,,Знаме" 1875г. - Думите му нямат нужда от коментар:

,,Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск¬ите колонии"

" ... не остави¬ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството."

,,Правителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество."

Започналата да набира сили и воля за обявяване на независимост Българска екзархия също попада под ударите на коварната и двулична имперска политика. В същата 1861 г. по настояване на княз Лобанов - руският консул в Цариград и тримата български владици са заточени в Диарбекир в опит да се спре единението и обявяване независимостта на Българската екзархия. (виж. Симеон Радев – ,,Строители на съвременна България" http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CBwQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.slovo.bg%2Fradev%2Fstroiteli1%2F&ei=OXZXVKtt7JHsBsvmgbgM&usg=AFQjCNEXRJm-a9zf0CBqNH_NNrxGqsAY6A&bvm=bv.78677474,d.ZGU&cad=rja

Въпреки усилията и на Русия, и на гръцката църква неизбежното се случва и през 1870 г. Българската екзархия е обявена за независима с ферман. Територията е близо 220 000 кв. км. и включва всички земи населени с преобладаващо българско население според стриктните регистри на населението.


В последен отчаян опит да се спре подемът на българския народ и единението му, Цариградската патриаршия и Руската църква обявяват схизма против Българската църква през 1872 г. Отново по настояване на руския консул в Цариград – този път Граф Игнатиев, нашите владици са заточени. Схизмата против Българската църква продължава чак до 1945г.

Нещо повече - член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае.

Съобразно този параграф през 1880 г. се извършва плебисцит в Македония (умишлено откъсната от България със секретните договори на Русия с Австро-Унгария през 1876-1877 г.) под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е изцяло в полза на Българската екзархия и довежда до включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска.

Най-големите страхове за руската дипломация се случват и България уверено върви към осъществяване на националния идеал...

Не бива да подминаваме и двуличната роля на Граф Игнатиев и злокобното му присъствие в последвалите събития, довели и до провала на Цариградската конференция на 18 януари 1877 г., на която Великите сили се споразумяват за територия на новата Българска държава много близка до територията на Българската екзархия.

Крайно време е документите и кореспонденцията на Граф Игнатиев с османските власти, с които се снабдява българското военно разузнаване и чиито факсимилета се съхраняват и до днес в Министерство на отбраната да видят бял свят, за да знаят всички българи как Граф Игнатиев изисква от османските власти не обикновен съд да съди Васил Левски, а специална комисия, за да е сигурен, че Апостолът не просто ще бъде съден, а ще бъде обесен !

Очевидно и логично е, че за целите на руската дипломация не е изгодна политиката на ръководителя на българското национално-освободително движение и разбиранията му за ,,чиста и свята република" и, че ,,който ни освободи, той ще да ни и пороби".


Русия и нейната агентура така и не успява да сложи начело на БРЦК нейно протеже. Самият факт, че избухването на Априлското въстание заварва Русия неподготвена и я кара да предприема спешни дипломатически мерки е достатъчно красноречив.

По същество:

Веднага след Априлското въстание Русия се задейства и за да подготви ескпанзията си сключва с Австро -Унгария секретното Райхщадско споразумение на 8 юли 1876 г. В него двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров, Русия се задължава да не пречи на Австро-Унгария при анексирането на Босна и Херцеговина, а от своя страна Австро-Унгария се задължава да не пречи на Русия при нахлуване на Балканския полуостров. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на ,,голяма и сплотена" държава, а Русия си запазва правото да си върне Бесарабия, като впоследствие компенсира Румъния с изцяло населената с българи Северна Добруджа, която е част от територията на Българската екзархия. По време на Цариградската конференция двете империи финализират секретното си споразумение с Будапещенската конвенция от 15 януари 1877 г.

Междувременно в Цариград Великите сили започват конференция, която да реши ,,източния въпрос" и да уточни границите на новата Българска държава. Цариградската конференция се провежда декември 1876г. – януари 1877г. Окончателният вариант за територията на България е по предложение на британския представител и включва почти всички територии населени с българи и е много близка до границите на Българската екзархия:

В същия момент Русия води паралелно тайни преговори с Австро-Унгария и подписва на 15 януари Будапещенската конвенция, с която окончателно обрича българските земи на разкъсване и залага основите на Берлинския договор.

В чл.2  двете империи се договарят за взаимно дипломатическо съдействие в случай, че се наложи колективно обсъждане от Великите сили. Ето защо договореностите между Русия и Австро-Унгария са наложени и на Берлинския конгрес.

В чл. 3 двете империи се договарят да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава и констатират, че не желаят никакви последващи изменения на тези споразумения, както и заявяват своята готовност да ги съхранят и като основа за следващи политики.

Това обяснява и Берлинският договор и последващата съпротива на Русия срещу Съединението, нападението на Сърбия и скъсването на дипломатически отношения от Русия с България.

В същия момент в Цариград русите дипломати, начело с Граф Игнатиев саботират Цариградската конференция, провокират турския султан да откаже подписването и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.

Така двете империи обричат българските земи на разпокъсване,

а Русия успява да заложи основите на пъкления си план за разкъсване на българския народ и доминация на Балканите с цел последващо завземане на проливите и Цариград.

Прави впечатление и пълното съвпадение между текстовете, касаещи издръжката на ,,руския окупационен корпус" във Временния Сан-Стефански мирен договор и Берлинският договор – съответно чл. 8 и чл. 22. от Берлинския договор.


България изплаща издръжката до 1902 г., изчислена от икономисти към днешна дата и равняваща се на около 40 милиарда долара, като спира да плаща в годините, в които Русия къса дипломатически отношения с България след Съединението и всячески се опитва да го саботира, организирайки преврати, метежи, въоръжава шайки, които да дестабилизират ,,Източна Румелия" за да предизвикат намесата на суверена – султана, за да се предотврати обединението на двете откъснати парчета българска земя. (Впоследствие ще ви запозная по-подробно, имайки достъп и до секретните руски дипломатически грами).

Така Русия успява донякъде да изпълни пъкления си план и да предотврати образуването на голяма и сплотена българска държава, като предава Северна Добруджа на Румъния, Пиротско и Нишко на Сърбия, умишлено оставя Македония и Беломорска Тракия в пределите на Османската империя и образува в Тракия измислената държава Източна Румелия...

За да се стигне до оня чуден момент в нашата история, когато българският народ, нарушавайки Берлинския договор се опълчва на три империи – Руската, Австро-Унгарската и Османската и през 1885 г. обявява Съединението на парчетата от своята плът.

За да се стигне до нападението на Сърбия, пълната победа над нея, скъсване на дипломатически отношения от страна на Русия с България.

За да се стигне и до 1916 г., когато Русия, заедно с Румъния и Сърбия напада България.

За да се стигне и до голямата дата 3 Мaрт 1918 г., на която победителят България, заедно със съюзниците си принуждава Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си. Договор, благодарение на който от лапите на руския империализъм се откъсват Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Молдава, Грузия и Армения.

Договор, чийто последици виждаме и днес

Дата, избрана от победителя България като отговор на всичко описано по-горе.

,, О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?

P.S. Благодаря на Р.Л. за осигурения достъп до документите от Министерство на отбраната на Руската федерация!

Десетилетия наред умишлено и целенасочено историци крият и фалшифицират антибългарската политика на руския империализъм
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

През последните десетилетия умишлено и целенасочено българската история бе подменяна и фалшифицирана, а националният ни дух и самочуствие бяха принизени до създаване на усещането, че сме безропотно племе, от което нищо не зависи. Много от фактите и документите все още остават в тайна, а онези от тях, които са достъпни умишлено се игнорират, оказва се натиск върху медии, и върху научната ни общност в опит да не се каже истината.

Но истината рано или късно винаги излиза наяве.

Колкото повече е потискана – толкова по-силно ще избухнат последиците от нея.

Помнете ми думата!

Десетилетия наред умишлено и целенасочено бяха принизявани и ролята на българското Възраждане, и борбата за църковна независимост, а дейността на революционните ни водачи бе представяна в един напълно наивен и унизителен за националното ни достойнство план. Априлското въстание е онзи ключов момент, който провокира цивилизована Европа да подкрепи българската национална кауза и дава повод на Великите сили да свикат Цариградската мирна конференция, на която да се реши Българският въпрос и да се уреди територията на новата държава. Как и защо се стига до провала на тази конференция, кой и защо предварително разкъсва българските земи и залага основите на Берлинския договор ще разберете от представените по-долу секретни договори (публикуват се за първи път и документално преобръщат умишлено деформираните ни исторически представи) между две империи, които властват в Централна и Източна Еврапа – Руската и Австро-унгарската Те обричат на провал българската национална кауза.

През първата половина на 19-и век българският народ достига до онази степен на обществено развитие, което му позволява да вземе съдбата си в собствени ръце. Османската империя, векове наред е разчитала на териториално разширение и финансиране чрез спахийство, но още през 18-и век този икономически модел е обречен на провал и вече не работи. Империята е обхваната от беззаконие, анархия, кърджалийство. Смаляваща се, изостанала, обречена...

Великите сили успешно се възползват от упадъка на Османската империя и започват да късат парчета от нея – Англия и Франция – по средиземноморието, Австро-Унгария на Балканите, Русия на север от Черно море. Възникват нови независими или васални държави...

В това несигурно, размирно време започва чудото на Българското Възраждане.

В българите започва процес на национално осъзнаване, в основата на което стои ,,Историята" на Паисий. Още през 1813 г. в Шумен се чества за първи път в света празникът на българската писменост и светите братя Кирил и Методий.

Българинът започва сам да строи читалища, църкви, манастири, училища, гимназии, часовникови кули, мостове. Започва да развива манифактура, да търгува, появяват се и първите фабрики в Сливен и Габрово.

Главен интендант на османската армия става не кой да е, а правнукът на Софроний Врачански – Алеко Богориди – единственият християнин в чийто дом на крака идва да гостува султан в петстотингодишната история на империята.

През 60-те и 70-те години на 19 век. в много градове и села българите строят къщи на два-три ката и се множи, докато не стават най-многобройният етнос на Балканския полуостров.

Погледнете къщите от онова време в Стария Пловдив, Русе, Свищов, Шумен, Габрово, Велико Търново, Трявна, Враца, Сливен, Котел, Калофер, Мелник, Копривщица...

Самият Цариград се превръща в средище за църковните ни и културни деятели.

И това го правим сами, без държавна подкрепа, дори често въпреки съпротивата на османските власти. Но го правим!

(Самият Достоевски описва почудата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат богатството на българите, къщите и църквите им: ,,...вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!..» от ,,САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТ" http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77...

В същия момент имперската политика на Русия е насочена към завладяване на нови територии и осигуряване на излаз към Южните морета. Една от основните пречки на нейните имперски амбици се оказва възродената българска нация.

При всяка от поредните си войни с Османската империя Русия завлича хиляди българи за да ги направи крепостни за своите дворяни и помешчици. Процесът е описан от Георги Раковски в брошурата му ,,Руската убийствена политика за българите" издадена през 1861 г. Нещо повече – използвайки временното си преимущество, Русия изисква от султана да издаде ферман, който позволява българите да бъдат изселвани от родните си места и заселвани в ,,омразните руски пустини", както сам Раковски пише. Тук ние можем да видим истинските цели на руския империализъм и да усетим отношението към българите като към един добитък, който може безнаказано и безплатно да експрлоатира. Тогава за първи път в началото на 60-те години на 19-и век руският империализъм разбира, че вече пред него не стои безропотно и безродно стадо, а народ с ясно осъзната идентичност и национална кауза, която само за няколко години ще се превърне в основна пречка за доминация на Руската империя на Балканите и Проливите. В същата 1861 г. година Русия оказва натиск над Сърбия да разтури Първа българска легия на Раковски, както и да бъде иззета и унищожена брошурата на Раковски, както в Сърбия, така и във Влашко.

Паралелно с този процес се развива и българската църква. Още през 1860 г. българите правят опит да отвоюват независима Българска екзархия, но срещат упорита съпротива от руския консул в Цариград княз Лобанов, както и от гръцката църква и по настояване на княз Лобанов нашите владици са заточени в Диарбекир през 1861 г.

Отново Русия усеща наличието на един народ, който търси своето място под слънцето, има сили, воля и решителност да извоюва национална независимост и руската дипломация започва своята коварна и двулична политика по разединение и подкупване на наши деятели и саботиране на българската национална кауза, както отвътре, така и чрез действията на своята дипломация на международната арена.

През 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзархия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския империализъм надалеч.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Sultan%E2%80%99s_Ferman_for_the_establishment_of_a_Bulgarian_Exarchate_1.jpg

В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Тогава руската и гръцката църква обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г.

Неоспорим факт е, че руската дипломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно национално-освободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши революционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постигане на национално свобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи ,,Който ни освободи, той ще да ни и пороби."

Самото Априлско въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.

В същия момент...

Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Окончателният вариант за територия на бълагрскат държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Constantinople_conference.png/1024px-Constantinople_conference.png)

е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg/800px-Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg)

Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.

Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.

В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австр-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.

В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).

В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично ,,изключва създаването на голяма и сплотена държава".

В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености.

Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.

Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва - цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотчните сили

за осъществяване на българската национална кауза

В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население, княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя.

Тази несправедливост скоро ще бъде частично поправена и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.

Руският империализъм няма да прекрати антибългарската си политика и след това. Ще проследя и усилията на руската дипломация по саботиране на Съединението, организиране на преврати, въоръжаване на шайки, убийства на български политици.

Предстои да публикувам секретните дипломатически грами на руските консулства в София, Пловдив, Букурещ и Цариград за да видят българите и да усетят цялата подлост, коварство и двуличие на антибългарската политика на Русия. Тепърва предстои да ви запозная и с български и руски документи относно руската експанзия на Балканите през 1916-1917 г, както и с целите, и начините, по които руският империализъм обяви съществуването на ,,македонска" нация и я наложи с насилия и убийства над стотици хиляди българи.

Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на ,,руския окупационен корпус" до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под предтекст, че нарушаваме Берлинския договор България е принудена да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г. , с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 г.

България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а 43 000 руснаци от окупационен корпус ни напада и в гръб – през Македония.

За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г. , когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.

Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.

Защото само истината ще ни направи свободни! И независими!

Да не забравяме завета на Левски – ,,Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби"

Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник ,,Знаме" 1875 г. – ,,Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии."

Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби!

Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!

И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идеологемата на руския империализъм , всички онези ,,фили", на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели!

А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията...

http://www.faktor.bg/hlyab-i-pasti/37023-sekretni-dokumenti-progovaryat-rusiya-razkasva-balgarska-plat-iska-da-sme-bezropotno-pleme.html

Предлагам преименуване на темата - Руската империя СРЕЩУ България!

Тъпото е, че овчето русофилско племе това никога няма да може да го разбере - дори и да им го напишеш като за малоумни. Те си знаят "братушките" и това е. Дори и да ни поробят руснаците, овцете пак ще блеят "да живее Русия". На едно друго място писах нещо по въпроса и овцете спряха да пишат в темата, но подозирам, че просто са твърде ограничени и не стоплят какво съм им казал.

ЦитатНе става въпрос за "чакане някой да ни освободи", а за наглостта да се изкарват (и народът да ги изкарва) "братя", когато всъщност това ни е струвало 15-20 камиона с пари. Друго, което много удобно се пропуска при споменаване на освобождаването ни от турско робство, за да преминем в руско, е броят на убитите мъже и изнасилени жени от руската армия, когато е стъпила на наша територия - потърси из нета и си отвори очите. Освободили са ни от един враг, за да попаднем в ръцете на друг.
Идеята на Путкин беше да фалират КТБ и да бъде пусната на търг на безценица, а банката на Путкин - ВТБ - да я глътне и тъй като това е банката, в която държавата си държи парите, да използват това за манипулиране от типа "ако не си плащате газта/ако не построите Южния Паток, ние ще си удържаме сами" или пък направо ще замразяват сметки и ще изнудват, докато не получат каквото искат. Само че КТБ за малко се размина с търга и Съсела не можа да си изпълни ангажимента (хайде познай какъв беше ангажиментът), за който беше толкова загрижен, та чак отложи отиването си в ЕП.
Ако станем подвластни на Русия, нашите дупедавци ще приемат огледален образ на всички действащи закони в Русия, ЕС ще ни изкара от съюза, всичките средства, които идват оттам ще спрат и ще затънем толкова дълбоко, че няма да има излизане. Ще се дупим на Русия, те ще си ни е*ат по всевъзможни начини, ще ни съдят от къде ли не за нарушаване на човешки права и т.н., и т.н., а конете с капаци, като теб, ще се утешават, че "майка Русия" ни е приютила, когато всъщност именно тя ни смуче кръвта още от 1878 г. насам: държавният преврат, с който комунистите са взели властта у нас и са избивали хора като кучета - това е станало именно със съдействието на Москва. Има информация в нета, само трябва да потърсиш.
В момента Русия и Турция правят договорки и партньорства за газ. Русия има апетити към нас, а резняците са ни завладели наполовина вече. Когато резняците ни завладеят на 100%, а това ще се случи (надявам се да не съм жив, за да не го видя това, когато стане), някогашните врагове по сметка ще си поделят България икономически и териториално и ще изчезнем като народ.
Ей това ще стане, ако се водим по ума на кьоравите и тъпи русофили у нас.

Така е, но по - страшното е че русофилите са милион пъти ПО - ВРЕДНИ и от най – големите врагове на България, впрочем някой замислял ли се е, какъв българин е този , който вместо да се нарича и да се гордее, че е българофил, се нариче и се гордее, че е русофил ?!

Цитат на: Infidel - 16 Май 2015, 17:03:58
Тъпото е, че овчето русофилско племе това никога няма да може да го разбере - дори и да им го напишеш като за малоумни. Те си знаят "братушките" и това е. Дори и да ни поробят руснаците, овцете пак ще блеят "да живее Русия". На едно друго място писах нещо по въпроса и овцете спряха да пишат в темата, но подозирам, че просто са твърде ограничени и не стоплят какво съм им казал.

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833г.?

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711%3Aag&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

За пълнота на разглеждането на темата: Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика:

http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika

Брошурата си ,,Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като ,,тюрма на народите". След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.

Че тази тема е за секцията ИСТОРИЯ.

Защото има 13 руско турски войни. А руско- турската война е 12 та подред на наша територия. И ТЯ НЕ Е ОСВОБОДИТЕЛНА. ЗАГЛАВИЕТО ТИ Е ПОДВЕЖДАЩО ! В договорите които ръсиа е сключвала никъде не пише ,,освобождение" , българи или България. Там пише територия. Това са 2 империи които воюват коя повече ще прилапа чужда земя. Ръсиа използва момента когато българите частично се освобождаваме, и постигаме частичен ефект чрез Априлското въстание 1876, където турция е ослабена. И руските алкохолици виждат възможността, с която могат лесно да прилапат и да си увеличът територията. А през годините на съединението на България с Румелия русиа е против !

То още Левски го е казал, преди да знае какво ще се случи - "Който ни "освободи" той ще ни пороби!"
Но откъде тъпите русофили да стоплят за какво иде реч...ще кажат сигурно, че и Левски се е объркал (а по-голямата част от тях въобще не са тъпи или наивни, а просто платени слуги на руския империализъм).
Още Левски е писал за руско-сръбския план против България, да не забравяме и че Русия дава на Сърбия Нишко и Пиротско за минималното им участие във войната, както и Северна Добруджа на Румъния. На мен щеше да ми е много интересно ако Левски беше поживял още 10 години какво би написал за тази война 1877-78г. и дали нямаше руснаците веднага да го убият, защото им разкрива коварните планове срещу България. :Azn:

1)Въпросът ти, за заглавието на тази тема трябва да бъде отправено към  към Янко Гочев, а не към мен,  защото Гочев(а НЕ АЗ) е КРЪСТИЛ по този начин статията си, която аз предоставям на вашето внимание  !!!

2) Не мислиш ли, че е доста смешно, и най - вече обидно, точно на мен да се опитваш да ми обясняваш и да ме поучаваш, дали русия била освободителка, или била окупаторка на България ? 

PS Накрая се надявам, че си прочел цялата статията и да си разбрал, че авторът иронично е поставил определението освобождение в заглавието на темата !!!

Цитат на: Цар Борис три - 18 Май 2015, 22:14:36
Че тази тема е за секцията ИСТОРИЯ.
Защото има 13 руско турски войни. А руско- турската война е 12 та подред на наша територия. И ТЯ НЕ Е ОСВОБОДИТЕЛНА. ЗАГЛАВИЕТО ТИ Е ПОДВЕЖДАЩО ! В договорите които ръсиа е сключвала никъде не пише ,,освобождение" , българи или България. Там пише територия. Това са 2 империи които воюват коя повече ще прилапа чужда земя. Ръсиа използва момента когато българите частично се освобождаваме, и постигаме частичен ефект чрез Априлското въстание 1876, където турция е ослабена. И руските алкохолици виждат възможността, с която могат лесно да прилапат и да си увеличът територията. А през годините на съединението на България с Румелия русиа е против !

Цитат на: Siegfried - 18 Май 2015, 12:49:35
какъв българин е този , който вместо да се нарича и да се гордее, че е българофил, се нариче и се гордее, че е русофил

Долен предател, който в нормалните държави щеше да бъде разстрелян или най-малкото забутан в най-тъмното подземие на институция подобна на ЦРУ и нямаше да излезе никога оттам. Докато у нас предателите (всички до един) си имат партия, която дърпа конците на държавата.

И понеже братушките много ни обичат, последната новина е доказателство за руската любов към нас.
За неразбралите - горното изречение е сарказъм.

Групата на ,,Лукойл" се е облагодетелствала за сметка на българските домакинства и институции чрез завишаване на цената на внесения петрол. Това се казва в анализ на Лабораторията за управление на рисковете на бившия премиер Иван Костов.

Внасеният в страната суров петрол сорт ,,Урал" е оценяван на значително по-висока от борсовата си цена, увеличена със застраховките и навлото, се казва в доклада на организацията. Припомняме, че по официални данни ,,Лукойл" държи 60% от българския пазар и внася в страната само руски петрол сорт ,,Урал".

Загуби за държавата и потребителите

"Българските потребители са заплащали необосновано завишени цени на течни горива. Необосновано завишените цени са довели до намаляване на потреблението на течни горива и увеличение на разходите за транспорт на домакинствата, фирмите и държавните институции", анализират от тинк-танка на Костов. Същевременно НАП не е обложил "Лукойл Нефтохим Бургас" с реално дължимия корпоративен данък, се посочва в доклада.

Освен спестения корпоративен данък, ,,Лукойл" е ощетитил държавата и с недекларирана значителна ,,добавена стойност", която е произведена и реализирана в България. Тя не е обявена като такава, а е посочена, че е разход чрез завишаване на цената на ,,черното злато". Освен това ,,осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната", а фирмите са намалили своята конкурентоспособност, се казва още в доклада.

actualno.com

http://bultimes.com/reshetnikov-balgariya-veche-ima-pravo-na-izbor-dali-da-bade-s-rusiya-ili-sas-sasht-rusiya-se-grizhi-za-svoite-priyateli-dokato-sasht-kontrolirat-podhranvat-i-obarkvat-varhushkata/

ЦитатРешетников: България вече има право на избор-дали да бъде с Русия или със САЩ — Русия се грижи за своите приятели, докато САЩ контролират, подхранват и объркват върхушката

(http://i0.wp.com/bultimes.com/wp-content/uploads/2016/06/786223-thumb.jpg?fit=468%2C312)

Генерал Леонид Решетников – директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) при администрацията на президента на Руската федерация дискутира в интервю за ангенция ,,КРОСС" отношенията между България и Русия, както и отношенията на Русия с останалия свят.

Преди няколко дни, по време на пресконференцията след срещата Путин-Ердоган в Санкт Петербург, руският президент Владимир Путин отговори, че не е получил от България ,,железобетонни юридически гаранции", че София наистина иска да се осъществи проекта ,,Южен поток". Това ли беше окончателният край на този проект?

– Не, това не е окончателен отказ, а по-скоро призив към България да даде сериозни гаранции за това, че в последния момент  страната ви няма да се откаже, както вече се случи по-рано. Русия принципно е заинтересувана от строителството на Южен поток и в сътрудничеството с България като цяло. За това президентът Путин нееднократно вече е говорил. Сега, както и предишния път, топката е на българската страна.

В едно интервю, което Вие дадохте в началото на годината казахте, че България не е предала Русия, а по-скоро Русия я е изоставила след разпада на СССР. През 90-те и този и първите години на този век наистина се забеляза едно отдалечаване между народите на двете славянски страни, но в последните години се вижда едно пробуждане в българите, които сякаш започнаха да търсят отново себе си, корените си. За сметка на това обаче Русия сякаш вече е обидена на България. Може ли това да попречи на възстановяването на добрите отношения между двете страни или въпреки всичко славянските корени на двата народа ще окажат влияние?

–  Разбира се, че за никаква обида от страна на Русия към България не може да става и дума, подобно нещо може да се говори само на нивото на уличен разговор. Действително в началото на 90-те Русия излезе от традиционните области на присъствие – от Балканите, Източна Европа. Нека българските приятели не ми се обиждат, но страни като България и тези от бившия Варшавски договор, въобще всички малки страни в света днес, напълно независими не могат да бъдат. Те задължително са длъжни на някого да разчитат. В този смисъл, в хода на историята е ясен: веднъж Русия, по решение на Елцин и неговия антураж, не намери за нужно да подкрепи бившите си съюзници, то мястото й трябваше да се заеме от някой друг. Друг вариант освен САЩ нямаше, доколкото Европейският съюз по своята същност до голяма степен се явява филиал на Съединените щати. Сега ситуацията действително се променя: за последните няколко години сред българите все по-често се наблюдава осъзнаване на това, че ако се загуби националния дух и националната идея може да се загуби и страната, и нацията. Русия, вече при президента Владимир Путин, постепенно и непреклонно се възвръща към своето естествено положение, положението на велика сила.  Затова България вече има право на избор, какъвто нямаше както през 90-те, така и в началото на този век. Знаете ли каква е разликата между САЩ и СССР, а в по-далечно минало и Руската империя? Да, Съветският съюз контролираше Източна Европа, при това се грижеше за страните, които той смяташе за свои съюзници, да бъдат облечени, обути, нахранени, образовани и да се развиват  както в културната, така и в материалната сфера. САЩ са били на мнение и продължават да мислят, че е достатъчно само да контролират, подхранват и объркват върхушката в обществата, а за всички останали просто не се интересуват. Съвременна Русия продължава традицията на грижовно отношение към своите приятели, характерни както за Руската империя, така и за СССР.

Всъщност причината за раздалечаването на България и Русия не е ли в това, че ние сме член на Европейския съюз и НАТО, докато Русия е член на Евразийския съюз?

– Разбира се, че членството на България в НАТО не я сближава с Русия. НАТО – това е агресивен блок, чиято основна цел се явява Русия, затова българският народ е длъжен да разбере, че в случай (да не дава Бог!) на въоръжен конфликт те  ще се окажат във военния лагер на противниците на руския народ. Да, и Европейският съюз въвежда постоянни ограничения за сътрудничество на източно-европейските страни с Русия. Всичко това  довежда до отдалечаването на България от Русия.

Като заговорихме за отношенията НАТО-Русия, не може да не отбележим факта, че се забелязва едно ново разделение на света Изток-Запад. Това началото на нова Студена война ли е е?


– По мое мнение, студената войната така и не свърши. Може да се говори само за степен на нейната интензивност. През 90-те години заради завземането на властта в Русия от прозападни кръгове, тя стигна до най-ниската си точка, но след като руските патриоти продължаваха своето съпротивление, Западът проведе отделни операции в рамките на същата тази Студена война. Сега има значително увеличение на интензивността на действията на САЩ и техните съюзници срещу Русия. Това се дължи на факта, че Русия се възражда като една от водещите държави в света, ето защо вече няма къде да се избяга – на много ще им се наложи да се определят.

Русия прости на Турция за сваления самолет. Защо според вас го стори? И наистина ли го стори? И След срещата между Ердоган и Путин една белоруска медия Sputnik.by направи анализ, че ако ЕС не премахне визите за турските граждани, Ердоган ще се обиди и ще обърне гръб на Брюксел и ще поеме изцяло курс с Москва, дори влизайки в Евразийския съюз. Може ли това наистина да стане факт? И какво е бъдеще виждате в Евразийския съюз?

– Ситуацията с Турция е много сложна, тежка за президента Ердоган лично. Пространството за маневри не е голямо. За Запада, особено на САЩ, не е изгодно прекалено самостоятелна Турция. Американците предпочитат да имат работа със слаби противници, а Ердоган проявява себе си като силна личност , стремяща се към равноправни отношения с ЕС, НАТО и САЩ.

Това, безусловно, показва желанието на американците по някакъв начин да поставят под контрол турския президент, а още по-добре – въобще да го отстранят. От тук идва и заиграването на САЩ с кюрдите, връзките им с участниците на неуспешния пуч, поддръжката на Гюлен. Европа по принцип никога не е имала намерение да приема Турция в ЕС и Ердоган много добре знае това. Затова турският лидер се стреми да получи дивиденти в руска посока. Русия беше готова и сега е готова към развитие на икономическото и въобще на цялостното сътрудничество с Турция. В това направление бяха постигнати добри резултати, но остават значителни разногласия по ред външнополитически проблеми, включващи и проблемите с Близкия Изток, Сирия, отношенията към ислямския радикализъм. Случаят със самолета е провокация, организирана от спецслужбите на САЩ и военните сили, които бяха опозиция на Ердоган. Организаторите разчитаха на въоръжен конфликт на Русия и Турция в резултат от инцидента. Сега този въпрос е напълно изяснен, а Русия и Турция вече се занимават с възстановяване на икономическите отношения, въпреки че редица фундаментални различия остават. По отношение на въпроса за бъдещето членство на Турция в Евразийския съюз. До сега Турция не е повдигала въпрос за каквото и да било нейно включване в Евразийския съюз. А напразно, защото този съюз има голямо бъдеще.

В последно време започна отново да нараства напрежението в Източна Украйна. Заговори се и за Крим. Русия започна да слага на полуострова все повече техника и военни сили. Кремъл подготвя ли се за нападение срещу Крим или просто взема превантивни мерки? Може ли именно Крим да бъде превратната точка, която да отключи най-страшното – нова Световна война?

–  Крим е бил наш и наш и ще бъде. Ако обстоятелствата налагат увеличение на войските на полуострова, те ще бъдат увеличени. Това е наше суверено право. Днешна Украйна, ние разглеждаме само като инструмент на САЩ и Запада срещу Русия. Ако Вашингтон и Брюксел  се решат на открита война срещу Русия, то тя може да започне навсякъде в по света – в Крим, в източната част на Украйна, Сирия или Арктика. Американските бази са в 63 страни по света, а ние имаме само в Сирия, Армения и Южна Осетия. Искам да отбележа, че за хиляди години европейската част на Русия е силно наслоена с тела на желаещи да покорят нашата Родина. Не виждам смисъл Западът да продължава това и за напред.

Русия пак е империя. Или сме с нея или загиваме. И това го казвам, като заклет русофоб. Не знам защо но не харесвам руснаците и славяните по принцип, само сърбите са ми малко по-симпатични, останалите не ги трая.

---

Редактирано от администратор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

Цитат на: HAIDUTOW - 30 Авг 2016, 15:54:16
http://bultimes.com/reshetnikov-balgariya-veche-ima-pravo-na-izbor-dali-da-bade-s-rusiya-ili-sas-sasht-rusiya-se-grizhi-za-svoite-priyateli-dokato-sasht-kontrolirat-podhranvat-i-obarkvat-varhushkata/
Русия пак е империя. Или сме с нея или загиваме. И това го казвам, като заклет русофоб. Не знам защо но не харесвам руснаците и славяните по принцип, само сърбите са ми малко по-симпатични, останалите не ги трая.

---

Редактирано от администратор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

Прочети си отгоре поста и ми кажи нормален човек може ли да изходи подобни безумия и безсмислици ?

1) Обясняваш, че си русофоб, пък иначе най - малоумно призоваваш пак да станем подметки и подвластни на Азиатският кенеф рАсия, или нещо за което призовава всеки рубладжийски родоотстъпник, малоумно именуващ се - РУСОФИЛ  !!!
2) Уж не харесваш славяните, пък сърбите ти били малко по - симпатични, ти чел ли си за сръбските зверства над българите в западните покрайнини и Македония, май много малко, или по - скоро изобщо не си чел !!!   

Изборът ни е простичък : или с руснаците, или България пада под турско-ислямско робство.
Русофил или русофоб, тука става дума не за лични предпочитания, а за бъдещето на страната.
По тази твоя логика: по-добре руснаците да не ни бяха освобождавали.

Цитат на: HAIDUTOW - 07 Сеп 2016, 14:17:14
Изборът ни е простичък : или с руснаците, или България пада под турско-ислямско робство.
Русофил или русофоб, тука става дума не за лични предпочитания, а за бъдещето на страната.
По тази твоя логика: по-добре руснаците да не ни бяха освобождавали.

Абе ***, ти не разбра ли че ЛЮБИМАТА ти азиатска кочина рАсия НЕ е освобождавал България от НИЩО, наистина ли влизаш тук, четеш хиляди исторически материали по темата и все още в рубладжийското ти ограничено мозъче не е влезнало нищо ?! Пак ти повтарям рАсия НЕ е освободила България от НИЩО, а е ОКУПИРАЛА България, и България години наред плаща ОГРОМНИ РЕПАРАЦИИ на любимият ти Азаитски КЕНЕФ рАсия , това не успя ли най - накрая да го разбереш ?????????????????


Запомни, че БРАТ на БЪЛГАРИНА МОЖЕ да бъде ЕДИНСТВЕНО и САМО ДРУГ БЪЛГАРИН !
ОСТАНАЛИТЕ са, или НАШИ СЪЮЗНИЦИ, или наши ПРОТИВНИЦИ. НО НЕ И БРАТЯ !!!
ЕДИНСТВЕНОТО ВЕРУЮ на БЪЛГАРИНА е БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКИТЕ ЦЕННОСТИ и БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ  ИНТЕРЕСИ !

Запомни го това най - накрая, ако не ти харесва, веднага се махай от форума и повече никога да не съм те видял тук, червен рубладжийски трол  !!!

---

Редактирано от администратор: Премахнати обидни думи спрямо регистриран потребител.

Цитат на: Siegfried - 13 Сеп 2016, 12:34:55
Абе олигофрен, ти не разбра ли че ЛЮБИМАТА ти азиатска кочина рАсия НЕ е освобождавал България от НИЩО, наистина ли влизаш тук, четеш хиляди исторически материали по темата и все още в рубладжийското ти ограничено мозъче не е влезнало нищо ?! Пак ти повтарям рАсия НЕ е освободила България от НИЩО, а е ОКУПИРАЛА България, и България години наред плаща ОГРОМНИ РЕПАРАЦИИ на любимият ти Азаитски КЕНЕФ рАсия , това не успя ли най - накрая да го разбереш ?????????????????


Запомни, че БРАТ на БЪЛГАРИНА МОЖЕ да бъде ЕДИНСТВЕНО и САМО ДРУГ БЪЛГАРИН !
ОСТАНАЛИТЕ са, или НАШИ СЪЮЗНИЦИ, или наши ПРОТИВНИЦИ. НО НЕ И БРАТЯ !!!
ЕДИНСТВЕНОТО ВЕРУЮ на БЪЛГАРИНА е БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКИТЕ ЦЕННОСТИ и БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ  ИНТЕРЕСИ !

Запомни го това най - накрая, ако не ти харесва, веднага се махай от форума и повече никога да не съм те видял тук, червен рубладжийски трол  !!!

Ще те помоля :
да спреш да ме обиждаш, олигофрен наричай баща си.
Също и да спреш да лъжеш, то бива лъжене, ама твоето е минало всякакви граници.
От турско кой ни освободи бе другарю соросоид ? Да не са американците или англичаните а ?
ШПокажи документи че сме плащали репарации на Русия. Пропагандата на Сорос тип Иво инджев не би трябвало да се допуска в този форум. Кой е брат на българина не определяш ти понеже си соросоид и антибългарин.
Чувал ли си израза "  БРАТУШКА"  Има го само между българи и руснаци. Руснака на сърбина не вика никога братушка, понеже не са.

Цитат на: HAIDUTOW - 13 Сеп 2016, 13:16:10
Ще те помоля :
да спреш да ме обиждаш, олигофрен наричай баща си.
Също и да спреш да лъжеш, то бива лъжене, ама твоето е минало всякакви граници.
От турско кой ни освободи бе другарю соросоид ? Да не са американците или англичаните а ?
ШПокажи документи че сме плащали репарации на Русия. Пропагандата на Сорос тип Иво инджев не би трябвало да се допуска в този форум. Кой е брат на българина не определяш ти понеже си соросоид и антибългарин.
Чувал ли си израза "  БРАТУШКА"  Има го само между българи и руснаци. Руснака на сърбина не вика никога братушка, понеже не са.

Точно пък руснаците и сърбите са най-големите братя. Не напразно сърбите ги наричат руснаците на балканите.

Когато Косово се отделяше от Сърбия, руснаците ореваха цялата сцена. Но когато Македония я откъснаха от България, Русия помагаше на Сърбия против нас.

Та за какво братство говориш, не те знам. Сега да не ми кажеш, че създаването на македонската нация е американска работа.

Цитат на: Мокабор - 13 Сеп 2016, 14:00:19
Точно пък руснаците и сърбите са най-големите братя. Не напразно сърбите ги наричат руснаците на балканите.

Когато Косово се отделяше от Сърбия, руснаците ореваха цялата сцена. Но когато Македония я откъснаха от България, Русия помагаше на Сърбия против нас.

Та за какво братство говориш, не те знам. Сега да не ми кажеш, че създаването на македонската нация е американска работа.

Първо чети, после мисли и тогава пиши. Говоря за руският народ не за руската политика. Когато изгоряха Сърбите с Косово, руснаците само се правеха че стенят. Македонската нация я създаде световният сатанизъм и СССР, който е различен от Русия ако не знаеш.
Ако руснаците не те бяха освободили са да се казваш Асан и да си с фес на главата.

Цитат на: HAIDUTOW - 13 Сеп 2016, 18:46:58
Първо чети, после мисли и тогава пиши. Говоря за руският народ не за руската политика. Когато изгоряха Сърбите с Косово, руснаците само се правеха че стенят. Македонската нация я създаде световният сатанизъм и СССР, който е различен от Русия ако не знаеш.
Ако руснаците не те бяха освободили са да се казваш Асан и да си с фес на главата.

Благодаря на руснаците, които ме освободиха. Благодаря на вчерашните крепостни селяни от Руската Империя, които станаха и доброволно освободиха българският народ. Руският народ става на бунт и казва на Царя, "тръгвай на война да освободим братушките".

И няма смисъл даже и да споменавам онези аматьори-позьори, които никой истински българин не е длъжен да знае. Левски, Ботев, Раковски, и там някакви други. Абе като не са руснаци значи са маловажни. Никакъв принос нямат, действията им бледнеят пред руснаците.

Едно е русофилията, тя се търпи, но пък кретенизма трудно се понася.

Цитат на: Мокабор - 13 Сеп 2016, 19:30:57
Благодаря на руснаците, които ме освободиха. Благодаря на вчерашните крепостни селяни от Руската Империя, които станаха и доброволно освободиха българският народ. Руският народ става на бунт и казва на Царя, "тръгвай на война да освободим братушките".

И няма смисъл даже и да споменавам онези аматьори-позьори, които никой истински българин не е длъжен да знае. Левски, Ботев, Раковски, и там някакви други. Абе като не са руснаци значи са маловажни. Никакъв принос нямат, действията им бледнеят пред руснаците.

Едно е русофилията, тя се търпи, но пък кретенизма трудно се понася.

Левски , Ботев , Раковски и останалите са друга тема. Руско-турската война я води Русия , а не друг. Така че имайте поне малко благодарност.
Относно приноса на Ботев : не се сещам какъв точно е ? Ама и за това не си чел и за това не знаеш. Казах ти вече : земи и чети.

Цитат на: HAIDUTOW - 13 Сеп 2016, 19:53:40
Левски , Ботев , Раковски и останалите са друга тема. Руско-турската война я води Русия , а не друг. Така че имайте поне малко благодарност.
Относно приноса на Ботев : не се сещам какъв точно е ? Ама и за това не си чел и за това не знаеш. Казах ти вече : земи и чети.

Нито ще земя да чета, нито ще територия да чета. Защото Ботев е бил със офицерски ботуши, които са разранили краката му (като че ли ботушите не разранват на хората краката), а ти за да се почувстваш по-важен и да омаловажиш приноса на един велик българин, повтаряш някакви смешни истории от жълти медии, как Ботев е бил тръгнал със картонени театрални ботуши.


Тук вече наистина искам да се обърна към модератор, защото това е неприемливо. Ботев е човек, който е водил близо двеста доброволеца и сам самия е загинал за свободата на нашия народ, човек който е будил доверие в друг герой: Левски, човек който е изразил най-българските чувства в своята поезия, един родолюбив войн-поет, такъв които в другите държави ги има само в приказките. Напълно неприемливо е хора имащи се за родолюбци да го клеветят. И повтарям, КЛЕВЕТЯТ, а не критикуват! И то в националистически форум...

Критиката отправена по уважителен и честен начин е едно нещо, а тази долна и противна клевета е съвсем друго. Не за това е загинал, за да позволяваме на неблагодарниците, които се е опитал да освободи, да го клеветят и да кичат чужденци с неговите лаври!

Ба като говориш за някого, поне земи прочети за него. Ботев е водел точно 208 човека, а не близо 200.
Ботев не е будел никакво доверие в Левски, ако не знаеш. Няма писма на Левски до Ботев, тоест не го е имал за фактор. Пак се налага да кажа да четеш.
Поезията му може и да е добра, ама има и един символ верою на комуната, което никак на мене не ми харесва. Родолюбовият поет се е изказвал доста лошо за народа си, нещо което Левсйки не е правел.
КЛЕВЕТЯТ  каза и кое е клевета? Клевета е че не е бил никога преди това дори четник, камо ли воевода и че не е имал военно образование или поне некоя и друга година във военно училище, и съответно никакъв военен опит. Или е клевета че е ходил с ботуши при положение че хората му: са му казали да сложи цървули , ама той упорито е отказвал.
Има и още, ама темата не е за Ботев, драги ми националисте дето ти харесва комунизма. Опита се да завъртиш интрига, ама ми е все тази. Аз казвам истината и това е истината за Ботев и не е добра.
А ти като си му такъв почитател земи си сложи в джоба символ вероюто му на интернационала.

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 09:37:58
Ба като говориш за някого, поне земи прочети за него. Ботев е водел точно 208 човека, а не близо 200.
Ботев не е будел никакво доверие в Левски, ако не знаеш. Няма писма на Левски до Ботев, тоест не го е имал за фактор. Пак се налага да кажа да четеш.
Поезията му може и да е добра, ама има и един символ верою на комуната, което никак на мене не ми харесва. Родолюбовият поет се е изказвал доста лошо за народа си, нещо което Левсйки не е правел.
КЛЕВЕТЯТ  каза и кое е клевета? Клевета е че не е бил никога преди това дори четник, камо ли воевода и че не е имал военно образование или поне некоя и друга година във военно училище, и съответно никакъв военен опит. Или е клевета че е ходил с ботуши при положение че хората му: са му казали да сложи цървули , ама той упорито е отказвал.
Има и още, ама темата не е за Ботев, драги ми националисте дето ти харесва комунизма. Опита се да завъртиш интрига, ама ми е все тази. Аз казвам истината и това е истината за Ботев и не е добра.
А ти като си му такъв почитател земи си сложи в джоба символ вероюто му на интернационала.

Мен намери да обвиняваш в комунизъм, а доскоро бях или соросоид, или нацист. Вземи реши вече какъв съм.

А за това че Ботев е критикувал българите мога само да му ръкопляскам. Истинската загриженост и любов към някого се изразява най добре с градивна критика, независимо дали би му харесала. Неприятните истини са по-добри от приятните лъжи.
А докато съм на тази тема:
Имайки предвид определени хора тук, не знам колко този форум е националистически, но определено е български (по-точно съвременно български). Тоест, всеки си прави каквото си иска, без срам, без наказания! Няма ред, няма принципи!

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 09:37:58
Ба като говориш за някого, поне земи прочети за него. Ботев е водел точно 208 човека, а не близо 200.
Ботев не е будел никакво доверие в Левски, ако не знаеш. Няма писма на Левски до Ботев, тоест не го е имал за фактор. Пак се налага да кажа да четеш.
Поезията му може и да е добра, ама има и един символ верою на комуната, което никак на мене не ми харесва.

Не е доказано, че Христо Ботев е автор на символ-верую на българската комуна, това е късен комунистически фалшификат, обнародван през 1934г.:

ЦитатМалцина знаят, че ,,Символ-верую на българската комуна" не е на Христо Ботев и че това е една умела и целенасочена манипулация на лявата пропаганда. Цялото поколение в активна възраст днес е било безскрупулно лъгано, и то в училище. Защото Христо Ботев никога не е писал въпросния текст, а творчеството му е било ,,обогатено" посмъртно, 58 години след неговата гибел.

Всъщност, академичните кръгове и по-точно специалистите по Българско възраждане много добре са знаели това и преди, но конюнктурата не им е позволявала да го кажат на глас. Пръв прави това Илия Тодоров  - учен от БАН, през 1990 г. Но още докато изследването му е под печат в брой първи на сп. ,,Летописи" от 1991 г., той умира инцидентно - при катастрофа. В началото на 90-те години  да развенчаеш една митологема, изграждана в продължение на 70 години и акуширана от ,,мозъчните тръстове" на КГБ още от 1934 г., не е безобидно занимание.

Ето за какво става дума. За пръв път текстът излиза на бял свят през 1934 г.,  т. е. 58 г. след смъртта на поета, като ,,обнародването" е от Георги Бакалов в книгата му ,,Хр. Ботев". Там Бакалов съобщава, че публикацията е по препис, а не по оригинал.  А преписа той бил намерил в... Централния архив в Москва. Но кой е Георги Бакалов (1873 – 1939) и какво е правил по това време в Москва?

Георги Бакалов е комунистически деец, член на СРСДП – тесни социалисти, след което анархо-социалист, а от 1920 г. - член на БКП. От 1925 г. до 1932 г. е емигрант в СССР, където бяга заради атентата в църквата ,,Св. Неделя".  През 1932 г. той става член на Академията на науките на СССР. Приносът му е, че е превел на български трудове на Маркс и Енгелс, сред които ,,Комунистическия манифест" на Карл Маркс. Същата година – 1932 г., той се завръща в България. Две години по-късно ,,огласява" ,,Символ-верую" и посочва за негов автор Христо Ботев.

Негов съвременник обаче - Михаил Димитров, още в следващите години казва друго – че това твърдение не било вярно, а то само целяло да заблуди официалните власти в България. А Бакалов бил получил въпросния препис от Величко Попов – съидейник на Ботев, емигрант в Галац и учител в тамошното българско училище. Величко Попов бил притежавал оригинала, но го загубил. Обаче преди да го загуби, бил направил препис. (Tози препис, а не оригинал, се пази в Института по история на БАН, секция ,,Възраждане").  Оригинал няма, свидетелство, че това е автентичен препис, също няма. Следващата публикация на ,,Символ-верую" е от 1940 г. – в издание от Киев под заглавие ,,Христо Ботев. Избрани произведения", също под редакцията на Георги Бакалов.

След 1944 г. манипулацията, че Ботев е автор на въпросния текст, продължава с пълна сила. Тя продължава и досега, макар редица от литературните изследователи и редактори на изданията и преди 1989 г. коректно да са описали историята на този текст. Тя обаче е дадена с най-ситния шрифт в бележките към изданията, а ,,Символ-верую" е прокламирано в началото, на титулната страница на изданията. (Напр. ,,Христо Ботев. Избрани съчинения". Том 2, С., 1979. На стр. 5 – в самото начало на изданието е въпросният текст, а в бележките на стр. 375 в същото издание със ситен шрифт е посочена историята на текста.)

Но нека се позовем на фактологията в труда на загиналия преди 26 г. изследовател Илия Тодоров, след чиято смърт малцина повдигат темата. Той цитира писмо на Величко Попов до Централния комитет на комунистическата партия от 4 ноември 1921 г. Писмото е по повод 50-годишнината от Парижката комуна и в него Попов казва, че дал на Захари Стоянов през 1887 г. ,,писмен материал по другаруването ми в Румъния с Ботева". Но Захари Стоянов нарочно не бил публикувал този текст. Обаче Попов имал препис на ,,Веруюто". Илия Тодоров се позовава на спомени на М. Димитров, който е търсил Величко Попов още през 1924 г., за да получи преписи на тези документи. Същата година В. Попов изпратил на М. Димитров препис от "Символ-верую на българската комуна", придружен със следното обяснение: "1871 г. пролетта Ботев живееше с мене в училището в Галац, дето бях учител. През април основахме комунистически комитет. Ботев написа верую на комуната. Поздравихме телеграфически Парижката комуна и тръгнахме да основаваме бюра и в други градове, гдето оставяхме преписи от "Верую". Ст. Загора, 14 юлия 1924 г."

Изследователят посочва, че според налични свидетелства на самия М. Димитров, той отново се срещнал с В. Попов в Стара Загора през 1925 г. и тогава получил препис и от телеграмата до Парижката комуна. Но по това време, според М. Димитров, ,,не можело да се мисли за обнародване на подобни документи". През 1926 г.  М. Димитров заминал за Париж, оставил двата документа на доверено лице, но след завръщането му през 1928 г. се оказало, че лицето изгубило телеграмата. А междувременно В. Попов починал.

При текстологичен анализ се оказва, че цели фрази в ,,Символ верую" като"обща собственост върху всички имоти", за "единното и неделимо отечество на всички хора", за "сполуката и тържеството на комунизма чрез революция", "бъдащий комунистически строй на целия свят" и др. не са типични за лексиката на възрожденското време, а са част от лексикалната фразеология след Октомврийската революция в Русия. Те навлизат в обръщение в левите среди и у нас след учредяването на Третия комунистически интернационал. Освен това дори и между двата варианта – този на Георги Бакалов, и този на Величко Попов, има разлика – вариантът на Величко Попов съдържа 22 думи по-малко от този на Бакалов. Този факт, както е забелязал през 1990 г.  Илия Тодоров, прави историята ,,твърде съмнителна".

Но нека видим откъде тръгва манипулацията. При внимателно изследване на Ботевото творчество можем да приемем, че повод за нея е един надписан от Ботев портрет, който поетът е подарил на Величко Попов и на който пише следното:

"В памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову, Хр. Ботйов, 1 май 1875 г., Букур[ещ]". (Оригиналът на портрета се съхранява в портретната сбирка на Института за история при БАН.)

Тези ,,комунистически подвиги", които имат смисъла на ,,живеене в комуна", а не на живеене в комунизма като идеология, са използвани за манипулация от Георги Бакалов, който е публикувал този текст още през 1921 г. Това е употребено и за да се твърди, че Ботев е автор също и на телеграма до Парижката комуна. Въпросната телеграма е обнародвана за пръв път през 1945 г. във в. ,,Народ". Оригиналът също бил взет от Захари Стоянов, но Величко Попов пак предвидливо бил направил препис. Такъв документ в архивите на Комуната не е намерен и това е установил още през 1937 г.  М. Димитров. Но както сам той пише, ако телеграмата е била написана, но не е била изпратена, и е била дадена на Захари Стоянов през 1887 или 1888 г. , няма причина З. Стоянов да не я цитира, защото самият той говори с възторг за Парижката комуна. Същото, според Илия Тодоров, важи и за ,,Символ-верую на българската комуна".

Въз основа на цялата изложена фактология, Илия Тодоров поставя в изследването си следните въпроси и за ,,Символ- верую", и за телеграмата до Парижката комуна:

,,Ако през 80-те години В. Попов ги е предоставил на З. Стоянов и той ги е премълчал, скрил или унищожил, защо самият В. Попов не е осведомил още навремето нашата общественост за това? След като си е запазил за всеки случай преписи, защо в продължение на няколко десетилетия той не ги е публикувал, нито пък е споменал някому нещо за тях? Защо, когато през 1921 г. В. Попов уведомява писмено ЦК на БКП, че е намерил след неколкомесечно търсене (от март до ноември 1921 г.) преписа "Символ-верую на българската комуна", документът отново остава непубликуван? Как се е получило така, че през юни 1924 г., когато М. Димитров посещава В. Попов, този препис отново е бил така "затурян", за да не може в близките дни да го има на ръка? Защо самият М. Димитров не е публикувал своевременно  -  приживе на В. Попов - "Символ-верую на българската комуна" или телеграмата до Парижката комуна, ако е бил убеден, че те са автентични? Какво е станало с преписите, въз основа на които В. Попов е направил през 20-те години новите си преписи? Защо цялата тази история става широкоизвестна едва след неговата смърт? Не е ли това продиктувано от желанието да се внуши на българската общественост доверие в този съмнителен документ?"

В творчеството на Ботев – поетично и публицистично, няма и намек за "обща собственост върху всички имоти", няма и исторически данни Ботев и Величко Попов да са разпространявали някъде и сред някои среди въпросния текст. В пространното изследване на Илия Тодоров е цитирано и едно писмо на съратника на Ботев Н. К. Судзиловски-Русел до Г. Бакалов, в което се казва: "Защо ви е Христо Ботев? Нима той не умря, а с него умряха и онова време, и ония условия, субективни и обективни? Умряха, отидоха във вечността и вече никога, никога няма да се върнат. Или вас ви ръководи желанието да свържете своята партия с Ботева? Да пренесете върху нея ореола на неговата памет? И това никак не е добро."

Днес историята просто се премълчава. Но всеки, който погледне в домашната си библиотека събраните съчинения на Ботев, ще намери там в началото им ,,Символ-верую" – защото от 1944 г. до 1990 г. всички негови издания започват с това. А ученият Илия Тодоров, пръв дръзнал да съобщи истината, е забравен. Забравен е и неговият съдбовен и последен труд, в който излага фактите за една от най-арогантните литературни манипулации.

Днес дължим да повторим този факт в името на историческата истина. И да го кажем на висок глас, не само в академичните аудитории, като припомним свидетелствата на Захари Стоянов. Ето какво посочва той, когато говори за възгледите на Ботев:

"И в България желаел ли е той Парижката комуна? Ние ще да протестираме в името на неговата памет, че това не е вярно." Това са думи на същия български патриот, който след Освобождението пръв издава събраните съчинения на Ботев и пише ,,Христо Ботьов, опит за биография". А тогавашният министър на просвещението Георгий Живков се провиква към него в Народното събрание: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?" И отказва да отпусне ,,държавни пари" за издаване на стиховете на поета. А Захари Стоянов му отговорил, че от ,,този вагабонтин" ще направи национален герой. И е успял. А нашата работа днес е да пазим това име и да го изчистим от манипулациите на комунистическата пропаганда.

http://clubz.bg/ (http://clubz.bg/40179-ima_li_obshto_hristo_botev_sys_%E2%80%9Esimvol_veruyu_na_bylgarskata_komuna%E2%80%9D)

Според мен за комунистическа идеология и пропаганда в България може да се говори едва след 1919г., няма как такива идеи да са били актуални през 70-те години на 19-ти век.

Цитат на: Hatshepsut - 14 Сеп 2016, 13:27:11
Не е доказано, че Христо Ботев е автор на символ-верую на българската комуна, това е късен комунистически фалшификат, обнародван през 1934г.:

Според мен за комунистическа идеология и пропаганда в България може да се говори едва след 1919г., няма как такива идеи да са били актуални през 70-те години на 19-ти век.

Точно така, и аз отдавна твърдя това !!!

Но пък е доказано че Ботев и Бакунин са били в една стая и са били приятели.
   Hatshepsut били са актуални тези идеи, даже много. Такива убиват и царя освободител, година след освобождението ни.

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 13:57:31
Но пък е доказано че Ботев и Бакунин са били в една стая и са били приятели.
Hatshepsut били са актуални тези идеи, даже много. Такива убиват и царя освободител, година след освобождението ни.

Кой е тоя  "цАр" освободител :laugh-1:,  и кой е освободил :laugh-1:,  руският ОКУПАТОР  Александър II,  за тоя  Азиатски мангал ли иде реч и на какво е освободител тоя славянски циганин ?  :laugh-1:

рублофилче, запомни, че Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество, четеш ли в РУСКОТО............  Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството в рАсия през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител, или освободител на руснЯците от КРЕПОСТНИЧЕСТВОТО.

Научи го това, ако трябва НАИЗУСТ и повече  никога да не съм те видял да разпространяваш подобна вредна руска антибългарска пропаганда тук,  за тоя Азиатски ОКУПАТОР на България Александър II   !!!

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 13:57:31
Но пък е доказано че Ботев и Бакунин са били в една стая и са били приятели.
   Hatshepsut били са актуални тези идеи, даже много. Такива убиват и царя освободител, година след освобождението ни.

Аз не мога да разбера какво се чака, за да се изгони това чудовище от форума – ahmakOW – HAIDUTOW, отрови въздуха с помията си срещу Ботев. Мрази го само защото е бил  атеист. Като се отчете факта, че се прикрива, за да не дразни националистите във форума, кой знае пред свои как би плюл образа на революционера.  Бургаските цигани ядоха бой, но на този няма кой поне виртуално да му извади зъбките, така ли ? Това не е нормално.
Haidutow:,,Вярващите няма за какво да се притесняват". Даaaaaaaa,  :Azn: щото им е през педалските такъми на онези за бежанците, просто дават воля на обичайното си ЛИЦЕМЕРИE твоите любими попчета.
Защото Бог е едно , а 'духовниците' съвсем друго.

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 13:57:31
Но пък е доказано че Ботев и Бакунин са били в една стая и са били приятели.
   Hatshepsut били са актуални тези идеи, даже много. Такива убиват и царя освободител, година след освобождението ни.

Михаил Бакунин е бил анархист и идеолог на народничеството, а не комунист; царя Александър II го убиват от народническата организация "Народна воля".
Държа на мнението си, че за комунистическите идеи не е имало почва в тогавашното българско общество, на дневен ред е било духовното освобождение от гръцката патриаршия, както и националното освобождение на българите от турско робство. Ето защо нека даваме оценка на Христо Ботев в тези му качества на революционер и борец за национално освобождение на българите. И той е платил в тази борба най-високата цена - живота си, умирайки на 28 години. Затова го и почитаме, личният пример и личната саможертва са доказателство за неговото родолюбие.

Цитат на: Hatshepsut - 14 Сеп 2016, 17:36:11
Михаил Бакунин е бил анархист и идеолог на народничеството, а не комунист; царя Александър II го убиват от народническата организация "Народна воля".
Държа на мнението си, че за комунистическите идеи не е имало почва в тогавашното българско общество, на дневен ред е било духовното освобождение от гръцката патриаршия, както и националното освобождение на българите от турско робство. Ето защо нека даваме оценка на Христо Ботев в тези му качества на революционер и борец за национално освобождение на българите. И той е платил в тази борба най-високата цена - живота си, умирайки на 28 години. Затова го и почитаме, личният пример и личната саможертва са доказателство за неговото родолюбие.

Цяла Европа тогава вече е била залята от левите идеи и тази на интернационала също.
Колкото до Ботев, мисля че темата не е за него. За Ботев си има друга тема. По начало за него не обичам да говоря, а и хората трудно възприемат истините за него.

Цитат на: HAIDUTOW - 14 Сеп 2016, 18:26:45
Цяла Европа тогава вече е била залята от левите идеи и тази на интернационала също.
Колкото до Ботев, мисля че темата не е за него. За Ботев си има друга тема. По начало за него не обичам да говоря, а и хората трудно възприемат истините за него.

Значи тук не се спори дали Ботев е бил комунист, а дали някога под някакви обстоятелства е имало някаква възможност Ботев да е бил някакъв вид комунист или социалист. Само и само да си начешеш крастата и да оплюеш един българин, и още повече да избегнеш непоносимото за теб: да признаеш, че си сгрешил.

Ботев има едно много неприятно и антихристиянско стихотворение - " Моята молитва ".
Не мога да го приема за български национален герой и заради това стихотворение, което беше любимо на комунистите.

Смятам че въпроса за Христо Ботев е достатъчно добре изяснен, ще помоля колегите да се придържат към темата.

Безспорно, Христо Ботев и другите дейци на Българското Възраждане са имали своите човешки слабости, никой не е идеален, но за мен е недопустимо по тях да се плюе, тенденциозно да се критикарства и да се омаловажават делата им по някакви измислени критерии... Да, напоследък в българското общество има доста такива примери - така правят някои драскачи (уж писатели), жадни за конюнктурна слава, а също и цоциолога Андрей Райчев (за тях се сещам в момента).
Но не смятам, че точно в нашия форум подобно отношение към българските национални герои (Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски и т.н.)  трябва да се пропагандира, това си е форма на българофобия, занапред ще следя внимателно за такива публикации във форума и ще взема необходимите мерки.

Цитат на: Hatshepsut - 15 Сеп 2016, 09:11:22
Смятам че въпроса за Христо Ботев е достатъчно добре изяснен, ще помоля колегите да се придържат към темата.

Безспорно, Христо Ботев и другите дейци на Българското Възраждане са имали своите човешки слабости, никой не е идеален, но за мен е недопустимо по тях да се плюе, тенденциозно да се критикарства и да се омаловажават делата им по някакви измислени критерии... Да, напоследък в българското общество има доста такива примери - така правят някои драскачи (уж писатели), жадни за конюнктурна слава, а също и цоциолога Андрей Райчев (за тях се сещам в момента).
Но не смятам, че точно в нашия форум подобно отношение към българските национални герои (Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски и т.н.)  трябва да се пропагандира, това си е форма на българофобия, занапред ще следя внимателно за такива публикации във форума и ще взема необходимите мерки.

Абсолютно подкрепям Hatshepsut  и искам да допълня отново, че това е БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ форум, а не руски националистически форум ! Точно поради този ФАКТ, в зародиш ще бъдат мачкани всякакви манипулативни лъжи и измислици, за освободителката рАсия и братската рАсия, всички подобни манипулативни и лъжливи  рубладжийски внушения тук винаги са се разглеждали, като българоФОБИЯ ! Величаене на чужда държава и най - вече исконният ВРАГ и два пъти ОКУПАТОР на България рАсия в този форум се разглеждат и винаги са се разглеждали, като  АНТИБЪЛГАРЩИНА и БЪЛГАРОФОБИЯ !
За пореден път искам да повторя на русофилчетата необмислено влезнали във форумът ни, че РУСОФИЛСТВОТО, или любовта към Русия е равнозначна на патриотизъм само в една единствена  държава - в Русия, във всяка друга държава е равнозначна на държавна измяна и национално предателство !!! Никога Не забравяйте това, ако искате да сте членове на Българският националситически форум !!!

За поредн път съм омерзен до дъното на душата си от антибългарщината и антибългарското поведение на мишока, което за пореден път прозира във всяка негова тема и пост, откакто отново под 10-то си име влезе във форума ! 

5 декември 1931 година е черен ден: по заповед на Сталин е взривен катедралният храм Христос Спасител в Москва, а в Казан е разрушен величественият Паметник на българите. Редом с тези унищожения върви и трескаво пренаписване на историята на Руската империя, върху чиито развалини е изграден Съветският съюз. Стремежът на болшевишката пропаганда е да бъде преиначена не само руската история, но и историята на света, като целта е да се докаже на народите в новата империя, че духовното и историческото наследство на царска Русия е дело само и единствено на руснаци от ,,подходящи" социални слоеве. Всичко, което не подкрепя тази измишльотина, е обречено на забрава. Не е пощадена и българската следа в руската история.

Русия и делото на Кирил и Методий

Делото на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост в Русия е сред най-трайните табута в съветската и отчасти в руската историография, твърди проф. Христо Матанов от Софийския университет. Мисълта, че толкова важната за духовността азбука е ,,пренесена" от една малка и незначителна държава като България, е непоносима за Кремъл. Затова като заместител на историческата истина е претоплена една стара псевдонаучна теория, свързана с мисията на Кирил и Методий при кримските хазари през 860 година. Летописец от онези времена свидетелства, че на Кирил му е било показано евангелие, написано с ,,рожки" букви. Този детайл е сърцевината на разпространената по съветско време легенда, че славянската азбука е била създадена в руска среда. ,,Всъщност Кирил е видял някоя от скандинавските руни", подозира проф. Матанов. Което е твърде вероятно, като се има предвид, че викингите (варягите) са изиграли важна роля за изграждането на руската държавност. Това, впрочем, е още една историческа истина, която никак не се харесва на Москва.
Дори бегъл прочит на статиите в Голямата съветска енциклопедия, свързани с делото на Кирил и Методий, показва съвсем недвусмислено, че тяхната роля е силно омаловажена. Вместо за тях се говори за някакво смътно ,,славянско влияние".
И още един красноречив факт: колеги на известния български историк Емил Михайлов си спомнят, че по времето, когато е преподавал история на Русия в Софийския университет, професорът си е имал много неприятности с Държавна сигурност - по всяка вероятност заради многобройните факти, които проф. Михайлов е цитирал в подкрепа на тезата си за ключовата роля на българите при разпространението на азбуката и православието в Русия. Преподавателят често е припомнял знаковите думи на големия българист Юрий Венелин: ,,Те ни научиха да пишем!". Венелин, който е живял през 19 век, винаги е твърдял, че Русия дължи на българите и писмеността, и покръстването. Впрочем, съветската власт също си спомня за неговите убеждения - гробът и паметната му плоча в Даниловския манастир в Москва са взривени през 30-те години на миналия век.

Из битието на Свети Киприян

Друга жертва на опитите за преиначаване на историята е Свети Киприян Български. Московският митрополит от края на 14 и началото на 15 век - търновецът Киприян, е сред най-ярките личности, оставили дълбока диря в историята на Русия и Руската православна църква. Както в случая с мисиите на Кирил и Методий, посредник в отношенията между българи и руси отново е Константинопол. Киприян, който е съратник на патриарх Евтимий, е изпратен в Русия, за да помогне за утвърждаването на православието в една страна, разкъсвана от вътрешни междуособици и нашествия на азиатски племена. Изключителната дарба на българския книжовник да помирява враждуващи управници и да мобилизира църквата и миряните срещу татарската заплаха от изток среща широко одобрение в размирната страна. Киприян се превръща в обединител и до смъртта си през 1406 година управлява огромната Московска и Всеруска патриаршия.
Столетия след неговото канонизиране обаче произходът и ролята му за обединяването на Русия и на руската църква са подлагани на съмнения. Обявяван е за грък, а заслугите му като водач и реформатор на руското православие са приписвани на руски отшелник. След дълги преговори между България и Руската патриаршия преди 16 години мощите на Свети Киприян са препогребани в Успенския събор в Кремъл. Неговите посетители вече могат да видят каменния саркофаг на светеца с изписаното върху него признание на Руската православна църква за големите заслуги на Свети Киприян Български.

Съдбата на волжките българи

И още един епизод от историята на двустранните отношения: Болшевишката революция през 1917 година поражда илюзии сред потомците на волжките българи по поречието на Волга и Кама за възраждане на националната им идентичност. Те не желаят да им бъде приписвана идентичността на завладелите Волжка България татари и наивно вярват, че ще бъдат подкрепени от съветската власт. Но болшевиките бързо се справят с тази опасност, като избиват или репресират активистите за българска автономия.
Преброяване на населението на СССР, проведено в самия край на Горбачовата перестройка, дава възможност за волеизявление на потискания от столетия народ. В книгата си ,,В голямата политика" бившият президент Желю Желев свидетелства, че след решението на България да подкрепи исканията на волжките българи, от Москва идва остра нота заради намеса на София във вътрешните работи на Руската федерация. И по стар рефлекс България се снишава. Няколко години по-късно петиция за признаване на българска нация в Русия, подписана от 150 хиляди волжки българи, е препратена чрез посолството в Москва до правителството на Иван Костов и президента Петър Стоянов. Но в смутните времена по време и след втората руска операция срещу Чечения никой от българските управници не смее да застане зад каузата на потомците на прабългарите.

Съветското "национално инженерство"

Историкът Пламен Павлов напомня и за ,,съзидателния" принос на Кремъл в измислянето на нови нации. Според проф. Павлов, съветското ,,национално инженерство" има особен пиетет към българските земи. Освен че с помощта на български марионетки създава македонска, мизийска, тракийска и добруджанска нация, Москва изгражда и стройна теория по отношение на раждането и утвърждаването на ,,гагаузка" нация в компактно заселените с българи степи на север от Черно море. ,,Нямате представа какви смехотворни спорове се водят и до днес на научни форуми по този въпрос. Съвсем отговорно се твърди, че признак за национално отграничаване на бесарабските българи от ,,гагаузите" бил фактът, че име като ,,Николай" сред българите се трансформирало в ,,Кольо" сред ,,гагаузите". Всъщност още от войните с Османската империя в началото на 19 век Русия използва България и българите като източник на човешки ресурси за заселване на южните си степи. И обратно - депортира неудобни народи от Крим и Кавказ към районите на изселниците от Източна България", посочва проф. Павлов.
Фалшифицирането на историята е стар занаят в Кремъл. Като всяка професия той се предава от майстор на чирак. И затова няма нищо учудващо в обстоятелството, че измислените нации започват да си съчиняват свои собствени истории. ,,Вижте как бе съчинена "античната" история на бившата югославска република Македония", казва в тази връзка Пламен Павлов. А колегата му Христо Матанов добавя в по-общ контекст: ,,Комплексите на един народ винаги избиват в неговата история".

https://www.dw.com/ (https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-19277411)

Източникъ - http://www.extremecentrepoint.com/archives/16446 (http://www.extremecentrepoint.com/archives/16446)
Линкове свѫрзани съ темата - 25.09.2016 Депутатѫт на Путин Пьотр Толстой: "Ще купим цѣла България" - http://www.mediapool.bg/deputatat-na-putin-pyotr-tolstoi-shte-kupim-tsyala-bulgaria-news254233.html (http://www.mediapool.bg/deputatat-na-putin-pyotr-tolstoi-shte-kupim-tsyala-bulgaria-news254233.html)
Пьотр Толстой съ повишение – стана зам. шеф на Дѫржавната Дума - управляващата партия = http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/-vmesto-nakazanie-skadalniyat-tolstoy-s-povishenie-stana-zam-shef-na-darzhavnata-duma-82424 (http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/-vmesto-nakazanie-skadalniyat-tolstoy-s-povishenie-stana-zam-shef-na-darzhavnata-duma-82424)
20.09.2016 / Около 500 хиляди имота сѫ закупени отъ руснаци по Черноморието = https://trud.bg/%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-500-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81/ (https://trud.bg/%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-500-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81/)

Малко следъ руската окупация на България презъ 1877 и руския празникъ 3 март 1878 , както и провала на русиа за превзѣмането на България , Цариградъ и Проливитѣ ( но изпѫлнявайки резервния си планъ да разпарчетоса България както пише въ тайното Райхщадско споразумѣние мѣжду русиа и Австро-Унгария сключeно прѣди руската окупация ) , излизa книгата ,, Изъ миналото на руската дипломация" . Книгата е написана презъ 1890 г. отъ руския дипломатъ, историкъ, публицистъ и участникъ въ окупацията на България - СерГе́й Спиридо́нович Тати́щев. Въ нея той пише :

"Всичко, което бе направено отъ русия за България трѣбва да бѫде разрушено. Целъ на нашите усилия трѣбва да бѫде не "целокупна" България, а раздѣлена даже на днешното княжество между неговите сѫседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широката полоса около Черно море, която русия може да остави за себе си. С други думи, ние сме въ правото си да постѫпим съ България, която ни измени и се прѣдаде на страната на нашите противници, така както постѫпихме съ Полша, да я разчленимъ, разграбимъ, да я изтриемъ от лицето на земята, за наказание на всички плѣмена населяващи Изтока , като доказателство, че позоренъ и бедстващ край очаква всѣки славянски народъ ( тука не мога да си замълча и да не вметна , че славяни и славянство нѣма измислено отъ русиа ) , който дрѫзне да вдигне рѫка срещу велика русия"

Снимка 1
Резервни копия - http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2016/09/14372363_1254868874585903_4003564646527449664_o.jpg (http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2016/09/14372363_1254868874585903_4003564646527449664_o.jpg)
http://prikachi.com/images/10/9132010z.jpg (http://prikachi.com/images/10/9132010z.jpg)
https://lh3.googleusercontent.com/nXEUSc0_NN2zir9LRxjC8PDqdiJsPD5YSzqIajb0VbUCqzaaJsjlVr9nqmr3gt06f1wmMwSYLz2pXpyaQKhy5Qsq7J8AexVlO8DlbIqN41G4jPKmmpqyCcV6BB1XDtV4mLKFa_4C1BEtk4hwUCmRJjADsTsLHY6lBI_PJ_GsWhV3WmuNClbD-Ev28ke4O_NuktO-Y_P7Uyl711G7EQjB04ZEgapyvx2Hlye8FC-cFHvPQOzZHsTXvaR4T7_DfjeRd36-Kx1P34atXW2V2asqtZ6uBrx3tA0LQXbBwxTIsGehfM3RqaDVLGpeio6itHZJWgFHCJEzNcDOhoyT6lU3qFrRhvrEzlH0RdwuIMLZ5AoiFzpMc4M2zAtC1ZF7Cb8hvNMLKm528piSHL1dsqnzB5NqYwLB0ZV7NJEpFvrV9J3lKL8lOmcO3QBkE2e6ffsEbU7Ud3YqzsBGJBph5_vzT1p5kar4WTxph3DXE0B8OnV1cmJCqfb_OTmLJL5fwHRRFIdJvAra34IjfIhjSOik9xWErafugeNl_K-H19mNYM9Z5Y3W3A66mvlFb2to4KT4rqjOJJNc42BINZjwOqlDw1gyGMtJcYKstJ10d6hL_LhVTDkNrfqV=w409-h647-no (https://lh3.googleusercontent.com/nXEUSc0_NN2zir9LRxjC8PDqdiJsPD5YSzqIajb0VbUCqzaaJsjlVr9nqmr3gt06f1wmMwSYLz2pXpyaQKhy5Qsq7J8AexVlO8DlbIqN41G4jPKmmpqyCcV6BB1XDtV4mLKFa_4C1BEtk4hwUCmRJjADsTsLHY6lBI_PJ_GsWhV3WmuNClbD-Ev28ke4O_NuktO-Y_P7Uyl711G7EQjB04ZEgapyvx2Hlye8FC-cFHvPQOzZHsTXvaR4T7_DfjeRd36-Kx1P34atXW2V2asqtZ6uBrx3tA0LQXbBwxTIsGehfM3RqaDVLGpeio6itHZJWgFHCJEzNcDOhoyT6lU3qFrRhvrEzlH0RdwuIMLZ5AoiFzpMc4M2zAtC1ZF7Cb8hvNMLKm528piSHL1dsqnzB5NqYwLB0ZV7NJEpFvrV9J3lKL8lOmcO3QBkE2e6ffsEbU7Ud3YqzsBGJBph5_vzT1p5kar4WTxph3DXE0B8OnV1cmJCqfb_OTmLJL5fwHRRFIdJvAra34IjfIhjSOik9xWErafugeNl_K-H19mNYM9Z5Y3W3A66mvlFb2to4KT4rqjOJJNc42BINZjwOqlDw1gyGMtJcYKstJ10d6hL_LhVTDkNrfqV=w409-h647-no)

(https://1.bp.blogspot.com/-6RWdgUKlOaM/WS_lkEpgbVI/AAAAAAAAArU/OAGAohYXSzQCnPX-yfQdR3Cwm80i9vX2ACLcB/s1600/14372363_1254868874585903_4003564646527449664_o.jpg)

Снимка 2
Резервни копия - http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2016/09/14352494_1254868651252592_8880943745385339005_o.jpg (http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2016/09/14352494_1254868651252592_8880943745385339005_o.jpg)
http://prikachi.com/images/11/9132011M.jpg (http://prikachi.com/images/11/9132011M.jpg)
https://lh3.googleusercontent.com/iGi1QQJCA-FiiWertDXpfgESQ6c-BI8U4N8sMlypBZkBkoQ3dAQ1mwIT5YOMeWyfoaCNEv65XHIHLl2wG4pk-qtLwcQQ4Vm641V66kUp_oRbb7GkMwU7p7hMucgmFb5kuqZTtp219QG7nOZfcahtxtlkHvcx0hidnjjb25NplySmTxGoLexUKDeEbSiWItAr7-WcSIJuMW38FkVmi8YFnPLPQM4oZx5C9YHBDt1a9L-qJnH6WKsPzYVUJ3N5AHLqAWuQ_gDbCQaBGOtbVY1L274b85qGfcPXiFOdRPrcBLW2yGSX8PwdifdUS8dUkKDlZui9FzsstbFUQLHUhoT2KHNH_HryOeU6rkaIuxt1JjFpy6AZwayj9q1XQ8J-0iw4pJPIm-txvOdK5rkYB9nGZvHaS3eVfBDhB7WkZOOJHhXTSag5Vo7lf9NekdtSQzPrh672zSbBd6NZOQgCE8FN0acCdxfO_3bgbyB8VRg4_1f2vlLfAHp2tRDIGANKVScOAWx_YtWvVW2q3Y1oihFX5H-z-T9aojrhamqx8ntuFgolGz2iSXDmwUhlsKRvggLdEinPwhg0JX4omeZE6U1SqniNI3_m4myC4qV3xefrSgoKVZYrqbbu=w1024-h501-no (https://lh3.googleusercontent.com/iGi1QQJCA-FiiWertDXpfgESQ6c-BI8U4N8sMlypBZkBkoQ3dAQ1mwIT5YOMeWyfoaCNEv65XHIHLl2wG4pk-qtLwcQQ4Vm641V66kUp_oRbb7GkMwU7p7hMucgmFb5kuqZTtp219QG7nOZfcahtxtlkHvcx0hidnjjb25NplySmTxGoLexUKDeEbSiWItAr7-WcSIJuMW38FkVmi8YFnPLPQM4oZx5C9YHBDt1a9L-qJnH6WKsPzYVUJ3N5AHLqAWuQ_gDbCQaBGOtbVY1L274b85qGfcPXiFOdRPrcBLW2yGSX8PwdifdUS8dUkKDlZui9FzsstbFUQLHUhoT2KHNH_HryOeU6rkaIuxt1JjFpy6AZwayj9q1XQ8J-0iw4pJPIm-txvOdK5rkYB9nGZvHaS3eVfBDhB7WkZOOJHhXTSag5Vo7lf9NekdtSQzPrh672zSbBd6NZOQgCE8FN0acCdxfO_3bgbyB8VRg4_1f2vlLfAHp2tRDIGANKVScOAWx_YtWvVW2q3Y1oihFX5H-z-T9aojrhamqx8ntuFgolGz2iSXDmwUhlsKRvggLdEinPwhg0JX4omeZE6U1SqniNI3_m4myC4qV3xefrSgoKVZYrqbbu=w1024-h501-no)

(https://4.bp.blogspot.com/-YI1gN9kXt2s/WS_lkIpWFCI/AAAAAAAAArQ/-GiwQbbiaPEPXtKioQylryU_fn0A3RmCQCLcB/s1600/14352494_1254868651252592_8880943745385339005_o.jpg)

Плановете за завладяването на българската територия от Русия и главната стратегическа руска политическа цел на Балканите, а именно контрол на Черно море чрез присъединяването на Крим към Руската империя, контрол на Босфора и Дарданелите (актуална и в нашата съвременност!) започват още по времето на император Петър Първи, а императрица Екатерина продължава тази политика, за което тя пише писмо на австрийския император Йосиф на 10.09.1782 г. за създаване на Гръцка империя и Дакия по т.нар. "Гръцки проект".

ЦитатГлава третья

ВТОРОЙ РАЗДЕЛ ПОЛЬШИ (1793 год) И РУССКАЯ ДИПЛОМАТИЯ

I

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЕ АСПЕКТЫ РУССКО-АВСТРИЙСКОГО СОЮЗА 1781 ГОДА. ГРЕЧЕСКИЙ ПРОЕКТ

"В письме австрийскому императору от 10 сентября 1782 года Екатерина предложила ввиду препятствий, которые чинила Порта проходу русских судов через Босфор и Дарданеллы, подстрекательств жителей Крыма к восстанию заключить "секретную конвенцию о вероятных приобретениях, которых мы должны домогаться у нарушителя мира".
Во-первых, письмо Екатерины Иосифу от 10 сентября 1782 года отражало ее реальные намерения в отношении создания Греческой империи и Дакии. Целью этого плана было не только обеспечение свободного торгового мореплавания для России и прибрежных государств в Черном море, но и гарантированный проход русских купеческих судов через Босфор и Дарданеллы в Средиземноморье. "

http://www.drevlit.ru/docs/russia/XVIII/1780-1800/Greceskij_proekt/text.php (http://www.drevlit.ru/docs/russia/XVIII/1780-1800/Greceskij_proekt/text.php)
...
...
Съветският историк Сергеей Даниилович Сказкин открито пише за значението на българските територии за Русия в дългосрочен стратегически план, че "България-това е пътят от Русия за Турция към проливите.

ЦитатКонкретизируя значение болгарских земель для России в долгосрочной стратегической перспективе, С. Д. Сказкин, вслед за многими, отмечает, что Болгария — это «путь из России в Турцию к проливам».

Научная библиотека диссертаций и авторефератов disserCat http://www.dissercat.com/content/vossoedinenie-bolgarii-v-1885-godu-i-rossiiskaya-imperiya#ixzz4is1JMGuk (http://www.dissercat.com/content/vossoedinenie-bolgarii-v-1885-godu-i-rossiiskaya-imperiya#ixzz4is1JMGuk)

...
...
Бележки от дневника на Александър Нелидов, който започва дипломатическата си кариера през 1855 г. като съветник в руското посолство в Константинопол за разширяване на руското господство над целия Балкански полуостров и голяма част от територията на Мала Азия и превръщането им в зона за монополна експлоатация на руския капитализъм. .

ЦитатЗаписка А. И. Нелидова в 1882 г. о занятии проливов.

Основным вопросом внешней политики русского царизма с конца XVIII века был вопрос о проливах, соединяющих Черное море со Средиземным. Захват проливов сделался руководящей внешне-политической задачей самодержавия. Этот захват, если бы он был осуществлен, означал бы колоссальное упрочение крепостнического самодержавия  в России. Распространив гегемонию России на весь Балканский полуостров и Малую Азию, получив могущественное средство давления на все страны, экопомически тяготевшие к Дунаю, превратив Балканы и большую часть Азиатской Турции в область более или менее монопольной эксплоатации для русского капитализма, открыв ему в этих местностях богатейшие перспективы, — подобным расширением экстенсивным сферы эксплоатации, расширением хозяйственной территории русского капитала, самодержавие могло бы замедлить буржуазное развитие и укрепить власть крепостника в самой России...
Дальнейшее отношение наше к Европе и направление нашей западной политики неизбежно примет новый характер, основанный на поддержании и восстановлении на наших границах, в виде оплота против Запада, всех славянских народностей, имеющих стремление и возможность жить своею особою, славянской жизнью, в тесном, но свободном единении с Россиею, опираясь на нее и, в свою очередь, ограждая ее. Но это — новая задача будущего, которая откроется лишь с разрешением восточного вопроса через занятие нами проливов. 

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Turk/XIX/1880-1900/Nelidov_A_I/zapiska_zanjatii_proliv_06_12_1882.htm (http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Turk/XIX/1880-1900/Nelidov_A_I/zapiska_zanjatii_proliv_06_12_1882.htm)

Като спомѣна руско-грѫцкия проѣктъ за заличаването на България е важно да се каже , че тогава е вѫстанието на египетския турски васал Мехмед Али срѣщу султана , който стига до Цариградъ и Проливите. Тогава се намѣсва расиа и спасява Османската империя отъ разпадъ. Тогава построяватъ османските власти руски паметникъ въ честъ на расиа на брега на Босвора.

Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по окупацията на България от рАсия.

Нали уж не беше окупация , а освобождение, тогава защо във всички официални документи пише - ОКУПАЦИЯ и РУССКО- ДУНАЙСКОЙ ОБЛАСТИ !?!?!?

http://www.extremecentrepoint.com/archives/16478#more-16478 (http://www.extremecentrepoint.com/archives/16478#more-16478)
Тези задължения съставлява 24% от бюджета на държавата ни и ги изплащаме до 1902 г. !
Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по 9 месечния престой на руския окупационен корпус.
Тя съставлява 24% от бюджета на държавата ни и я изплащаме до 1902 г., след което продължаваме да плащаме и заради Съединенито с т.нар. Източна Румелия, понеже и тя има задължения към Окупационния фонд. Плащаме и тези пари, въпреки, че Русия е единствената държава, която не признава Съединението. Прави го едва през 1908 г.
16 милиона златни лева, равностойни на 32 тона злато е сумата, която само княжество България трябва да изплати.
За целта Русия залага още в чл. 8 на временния, (прелиминарен) Сан Стефански договор текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема изцяло от местното население.
Текстът буквално е преписан и в чл. 22 на Берлинският договор.
Самият Берлински договор и разкъсването на българските земи и етнос на 5 части е предварително договорен от Русия с другата властваща в Европа империя – Австроунгарската веднага след Априлското въстание. Още на 8 юли 1876 г. те подписват двустранното секретно Райхщадско споразумение, което потвърждават с подписване на секретната Будапещенска конвенция на 15 януари 1877 г. точно по времето, когато се провежда Цариградската мирна конференция, на която вече е изготвен и одобрен окончателния вариант за територия на България, близка до границите на българската екзархия – 200 000 кв. км., населени с близо 7 милиона българи.
Конференцията в Цариград е провалена умишлено, за да осигури на Русия възможност за експанзия, договорена предварително с Австро-Унагария. В замяна Русия гарантира на Австро-Унгария окупация на Босна, Херцеговина и Хърватска и си гарантират взаимна дипломатическа подкрепа.
Берлинският договор е изготвен изцяло под диктата на двете империи, а текста за издръжката на руския окупационен корпус е буквално преписан от Сан-Стефанския договор в Берлинския.
От Окупационния фонд Русия веднага започва да финансира национални предатели като Др.Цанков, Бурмом, Балабанов, Радко Димитриев, Паница. От него финансират превратите и метежите, които следват след Съединението. О него финансират и въоръжени шайки, които нахлуват на територията на бившата ИЗточна Румелия с цел дестабилизация и предизвикване на повторна окупация. От Окупационния фонд финансират вестници, подкупват министри, офицери. От него финансират и убийците на външния ни министър Вълчович. Същите, които след три години изпращат от Русия, за да убият и великият Стефан Стамболов.
Целта на Русия е "легално" да присъедини България като поредната губерния към империята. Нещо, което другите велики сили не биха допуснали при директно завладяване.
Днес действат по подобен начин, но вместо Окупационен фонд, имаме най-скъпия руски газ и горива, от които отделят люспите за предателите- безродници. Имаме и 30% руско владение в икономиката ни.
От милиардите деклариани приходи, няма и стотинка платен данък печалба.
Ние продължава да си плащаме за окупационния фонд и не се чудете защо България е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и непосилни сметки за ток, парно и горива.
РУСКИЯТ кърлеж не е спирал да пие българска кръв !!!

(http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2013/jdv1499437240c.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=jdv1499437240c.jpg)
(http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2013/viu1499437273d.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=viu1499437273d.jpg)
(http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2013/jdv1499437291n.jpg) (http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=jdv1499437291n.jpg)