Българският националистически форум

България и българите => Българските общности в чужбина => българите в Гърция => Темата е започната от: Nordwave в Август 22, 2006, 16:43:54

Титла: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Nordwave в Август 22, 2006, 16:43:54
Терор над българите в Гърция

Гръцки ''Ку-клукс-клан'' тероризира българите в Егейска Македония
Българите в Егейска Македония са повече мит, отколкото реалност вече цели 80 години. След като България губи втората балканска война, почти 1 000 000 българи остават да живеят в новите гръцки предели. До 1923 г. Гърция официално признава наличието на българско малцинство на своя територия, но тази позиция се променя след сключването на поредица от изселнически спогодби между нея и България, по силата на които от днешна Северна Гърция се изселват почти 500 000 наши сънародници. За гръцкото правителство българското малцинство престава да съществува, но българското етническо присъствие остава.

Миналата година се роди идея да се отиде в Егейска Македония, за да се снима филм за българите там. Предполагайки, че няма да се получи официално разрешение от гръцките власти, които не признават наличието на българско малцинство, ние направихме филма, снимайки без разрешение. Това стана тази година, в края на лятото. В един момент можеше да се окаже доста неприятно, защото, ако гръцките власти бяха разбрали, снимачният екип щеше да има сериозни проблеми.

Още преминавайки границата при Свиленград и после през почти цяла Северна Гърция видяхме, че можем да се разберем на български език с много хора, които го разбират и говорят, дори и да не им е майчин език. Те са израснали в българска етническа среда, която ги е обкръжавала. За съжаление това, което се вижда днес в Егейска Македония, въобще не е радостно. Гърците в продължение на повече от 90 години след 1912 г., когато окупират тези територии, са подлагали българите на системно изтребление и тотална асимилация. Българският език е бил забранен за говорене и резултатите днес се виждат. Старото поколение – бабите и дядовците, знаят езика, и то в чудесен български диалектен вариант, неповлиян от турцизми и гърцизми, т.е. езика, на който се е говорело през българското Възраждане. Техните деца обаче владеят български, разбират го, но много трудно го говорят. Най-младите почти не го говорят и въобще не го разбират. Това означава, че ако нашата държава не се намеси по някакъв начин, най-много след 20 години българи в Егейска Македония няма да има.

Все още обаче съществува вероятност и възможност ситуацията да се промени, защото в най-западната част на Егейска Македония съществуват големи села, където българският език се говори масово. Там ситуацията не е като в България, селата не се обезлюдяват, даже напротив. В села с 2000 души население се виждат повече деца, отколкото в малки български градове. Това дава основание да се мисли, че е възможно някакво възраждане на българщината. Но това може да стане само с помощта на българската държава, защото местните българи изпитват органически вроден страх от гръцките власти, от самите гърци и от тайния и явен терор, който Гърция оказва над тях. И до днес продължават да действат, макар и скрито, андартски банди, които по подобие на своите предшественици, които са действали преди балканските войни и по време на Втората световна война, тероризират всеки, който се нарече българин. Те са тайно общество от типа на Ку-клукс-клан, за което, когото и да питате, ще каже, че не е чувал. Доказателство обаче, че ги има, са многобройните надписи, които съществуват из цяла Егейска Македония – „Смърт на българите, „Смърт на славяните", „Вън българите от Македония", „Вън чужденците от Македония". И разбира се, почти на всеки стълб надписът – „Македония е гръцка".

За Гърция и до днес нейните северни територии не са напълно и "чисто" гръцки, така както би й се искало. Самият факт, че има действащо специално министерство на Македония и Тракия, чието седалище е в Солун, е показателно за това, че гръцките правителства след 1912 г. и до днес продължават да мислят за тези области като за окупирани, където живее чуждо население.

Разговаряйки с млади хора, те признаваха, че на тях им се смеят и подиграват, когато говорят на български. В Егейска Македония е срамно да си българин. Там те обиждат на българин. Във всеки гръцки тълковен речник може да се прочете, че името българин означава недодялан, прост, вулгарен човек, глупав, с ниска култура и т. н. Това показва какво точно гърците мислят за нас. В учебниците по история се описва борбата за Македония, която била заплашена да бъде побългарена от българските разбойнически комитаджийски банди. Едно от най-ужасните неща, което са направили гърците, е в село Загоричани, родното село на Димитър Благоев, където сега има 150 българи и 150 преселени гърци. В Загоричани в двора на църквата има два паметника. Единият е на капитана на гръцката чета, която през 1906 г. обсажда селото и избива 176 жени, деца и старци. Това става през март, два дена след като мъжете в селото се събрали и отишли на гурбет. Изчакали са ги да напуснат селото, нападат го и започват безразборно избиване. Там българските традиции са били много силни. Част от хората се укрепват в църквата и опитват да дадат отпор. Църквата е подпалена и хората са изгорени живи. В църквата заснехме и следите от куршуми около прозорците. Най-трагичното е, че гърците са сложили паметник на този кръволок, който е извършил клането. Това е едно от най-масовите кланета на беззащитни хора в новата българска история. Вдъхновителят му е гръцкият национален герой митрополит Германос Каравангелис. В почти всеки по-голям гръцки град има паметник на човека, който е известен и с това, че е измислил и един от най-любимите гръцки лозунги "Вулгарос нами мини", т. е. "Българин да не остане". Всяко българско село има поне по един такъв паметник на андарти, които са го опожарявали.

Срещнахме се с хора, чиито роднини живеят във Варна, и те от страх да не ги заподозрат във връзки с нашата страна, не си познават близките. Дори не знаят дали са живи. Един от най-фрапиращите случаи беше със семейство Веляшкови в село Върбени. 1941 г. там се създава български общински съвет. 1944 г., когато българските чети и немските войски се оттеглят, гърците влизат в селото и 12-те членове на съвета са хванати и убити на центъра на селото. Пред очите на всички. Ние се срещнахме с дъщерята на единия от тези, който е бил убит – Зорка Веляшкова, която от нас разбра, че нейният първи братовчед, който е роден през 1918 г., Борислав Пандов, сега е жив и здрав и живее във Варна. И в същия ден, в който бяхме там, те за първи път се чуха по телефона.

Трагедията на българите там е голяма. На север от Солун старо гробище няма. Като че ли хората се заселват тук след 1940 г. А това е ненормално. За гърците, които живеят там, това е валидно, защото те наистина не са живели там, и реално на север от Солун гърци не е имало до 1912 г. Но дори и така да е, в селата, които населяват в момента, преди тях са живели българи. Но това не може да се установи по никакъв начин, поради простата причина, че по идея на гръцката православна църква, подкрепена от държавата, всички стари гробища, които могат да напомнят за това, че някога тук са живели българи, са били унищожени.

Унищожаването продължава и до днес. Върху едно такова гробище в с. Ано Вронду (Горно Броди) в момента се прави стадион и спортен комплекс, а в селото има 20 деца. Около строежа се валят остатъците от ковчези, натрошени камъни, кръстове. Трошени са, защото е имало надписи на български. Надписите на чешмите също са задраскани. Подобно на това е и състоянието на старата българска църква в град Кукуш, който през 1913 година е унищожен напълно от гърците и там загиват над 1000 невинни жители. Единствено църквата, която е на хълма над града, е оцеляла. На входа е имало голям надпис върху мраморен блок, който е заличен напълно. Главният вход е целият боядисан в бяло, а иконата, която е стояла над него, е зазидана. Вътре в църквата има запазена икона на св. св. Кирил и Методий, която обаче е с дупка от куршум. Надписите върху нея са на гръцки. Най-интересното е, че свети Методий държи един празен бял свитък. Традицията е той да държи свитък с азбуката, но тя е явно заличена. Навсякъде имената на светците са задраск ани с по-тъмна боя и с черни букви са написани на гръцки. Открихме, че светците, изографисани на върха на колоните, държат в ръцете си по един надпис, и то на български. Църквата може да се окаже един неочакван паметник на българското културно наследство извън граница.

Когато бяхме в гр. Воден и разговаряхме с две възрастни жени в квартал „Вароша", в момента, в който двама души се приближиха към нас, те преминаха на гръцки. Ние ги попитахме защо, но те продължиха да говорят на гръцки. Когато гърците отминаха, жените казаха: „Слушайте, момчета, тия бяха гърци. Не можем да приказваме на български пред тях." В село Нестрам, чието днешно име е Несторион и се намира в полите на планината Епир, на 200 километра южно от днешната гръцко-македонската граница и е чисто българско с 2000 души, говорихме с една жена, чийто баща ни каза, че се казва Стоян. Тя ни попита защо трябва, когато говори на български на площада, да идва полицията у тях половин час след като се е прибрала, и дали е престъпничка, че си говори на родния език. Те обичат България по начин, по който дори на можем да си представим. Защото ние сме свикнали със свободата и я приемаме като нещо естествено, докато за тях тя е нещо, което отдавна са загубили. Не се чувстват свободни, но няма да си тръгнат оттам, защото това е техният дом. Помежду си те се наричат с български имена, така наричат и селата.

В Гърция българските имена са забранени. Председателят на сдружението „Български човешки права", който се казва на гръцки Никос Стоидис, заведе дело срещу Гърция за това, че иска да се казва Николай Стоянов. Делото в Страсбург беше спечелено от него, но въпреки това Гърция не му възстанови името. Егейска Македония и до днес има специален статут в гръцката държава. Гражданите там са разделени неофициално на две категории. За един българин е много трудно да си намери работа там. Повечето от тях се занимават със земеделие. Гърците там заемат чиновнически, административни служби, завзели са бизнеса в градовете и не гледат с добро око на чужденците.

ВМРО е единствената организация в България, която по някакъв начин се стреми да подпомага българщината там. От години се подпомагат и поддържат две организации - "Небесна дъга" със седалище в Лерин, а другата – „Български човешки права", със седалище във Воден. За съжаление това, което се прави, далеч не е това, което трябва да се прави на цялата територия на Егейска Македония, защото за тази цел не са впрегнати ресурсите на държавата. Ако българското правителство официално не издигне позиция за защита на българите там, всичко друго ще бъде безполезно.

Костадин Костадинов*

*Авторът е историк, областен координатор на ВМРО - Варна
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Skarlet в Август 22, 2006, 16:56:10
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Родозащитникъ в Август 27, 2006, 00:44:56
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Skarlet в Август 27, 2006, 01:27:12
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\

Не, не ги смятам, но те се смятат за такива и от там идват всичките проблеми.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Родозащитникъ в Август 27, 2006, 23:36:36
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\

Не, не ги смятам, но те се смятат за такива и от там идват всичките проблеми.
Тогава?На кои турци и за какви асимилации мечтаеш? ;)
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Чъргобиля Мостич в Септември 01, 2006, 08:16:21
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Би имала право, ако не беше фактът, че България отвсякъде граничи със себе си.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Исперих в Септември 08, 2006, 21:47:04
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.

За жалост си права! Учудвам се, че малка част от потребителите тук могат да те разберат. Естествено, че гърците постъпват правилно от гледна точка на собствената си камбанария, същото се отнася и за турците, и за сърбите, и за румънците. Защо Българите не са правили същото от Освобождението до сега? Не би трябвало да има разлика в държавната политика към исторически обособилите се малцинства на което и да е правителство през последните 128 години. Всеки от съседните народи през цялото време през което сме съжителствали, са се опитвали всячески да ни асимилират, само Българите през същото това време сме били най толерантната нация. Горчивите плодове от тази политика ги берем днес.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Skarlet в Септември 08, 2006, 22:07:06
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: SSK в Септември 08, 2006, 22:13:04
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.

Скарлет my dear,изненадваш ме приятно :)
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Исперих в Септември 08, 2006, 22:26:11
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.

Скарлет my dear,изненадваш ме приятно :)

SSK, всичко зависи от подхода приятелю! :)

Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Division в Февруари 16, 2008, 11:43:06
Югозападни български краища
Антон Ж. Иванов

Далеч на юг, чак до Костурското езеро и ограждащите го планини, се простират най-крайните компактни поселения на българите в тяхната, очертана преди повече от едно хилядолетие, етническа територия на Балканския полуостров. Националните катастрофи през ХХ век бяха съпроводени от значително обезбългаряване на южните български области – Беломорието (Западна Тракия и Егейска Македония до Негушката планина), присъединено през 1913 – 1923 г. към Гърция, и Източна Тракия, останала в Турция. Но там, на запад от Негушката планина, между Преспанските, Островското и Костурското езера още звучи предимно българска реч. Там десетки хиляди, изоставени от нас, сънародници помнят времето на Самуил и заревото на Илинден, помнят изворите на своя произход и пазят традициите от миналото, за да не загубят народността си.

В края на ХIХ век според Васил Кънчов Югозападна Македония се населява от около 100 хиляди българи, които съставляват мнозинството от жителите на Леринско и Костурско, а в Кайлярско преобладават сред християнското население. През идващото ХХ столетие те ще бъдат подложени на непосилни насилия, преследвания и гонения, за да се откажат от българския си род и език, или да напуснат бащината си земя. В крайна сметка много от тях ще забегнат или ще се прегънат пред гръцкия фанатизъм, за да оцелеят и да съхранят духовното наследство, сътворено от техните деди.

Неуспехът на Илинденското въстание и на реформената акция след потушаването му, както и провалът на младотурската либерализация, тласват България към осъществяване на идеята за балкански съюз и подялба на Македония, която дотогава е била разглеждана като неделима провинция, чиято автономия ще доведе впоследствие до безкръвното й присъединяване към българското царство. Балканската война опроверга целесъобразността на сключения съюз, относно задачата за освобождение на българите в Македония. По Букурещкия мирен договор от 1913 г. егейският дял на областта е присъединен към гръцкото кралство и българите от Леринско и Костурско така и не успяват да посрещнат българските войници.

Три години по-късно българските войски все пак пристигат, ала се разполагат по границата и тя скоро се превръща във фронтова линия. През август 1916 г. е осъществена Чеганската операция, при която са освободени Лерин и Леринско, а авангардните части влизат в Костур, но след тежки боеве българската армия е принудена да се оттегли. След две години е загубена и войната. Единствено ВМРО остава в защита на българщината в този южен район.

Голямата илюзия след Първата световна война - режимът за осигуряване на спазването на правата на националните малцинства не подминава и Северна Гърция, където общо българите, турците и власите внушително превъзхождат по численост гърците. Гръцките държавници обаче много бързо възприемат линия на разсейване и прочистване на негръцките народности, за да намалят външния и вътрешния натиск и да игнорират проблема за малцинствата. Със заселването на огромни маси гърци - преселници от вътрешността на страната, от Мала Азия, Източна Тракия, Понт, Кавказ, България и Русия, правителствата в Атина успяват за кратко време да елинизират източните и централните райони на завоюваните македонски земи. Единствено на запад българите остават мнозинство. Според някои сведения от Леринско и Костурско се изселват само около 5 хиляди българи християни и приблизително толкова българи - мохамедани, а се заселват 21 хиляди гърци. И макар че Албания присъединява района на Долна Преспа (западните покрайнини на Леринска околия), населен с българи, разединявайки ги в този толкова български край, тяхното внушително присъствие в Северозападна Гърция не се нарушава.

През 1924 и 1926 г. гръцките правителства са принудени последователно да признаят пред България и Югославия “славофоните” в Кралството за българско или сръбско малцинство, но парламентът отказва да ратифицира и двете споразумения и те не добиват малцинствен статут. В 1936 г. режимът на диктатора Метаксас им забранява със закон да говорят на родния си език. Хиляди са малтретирани, някои дори са заточени на островите в Егея, само защото говорят на български.

В 1941 г. българските войски отново достигат до границата под Битоля. Въпреки настояванията на правителството на Филов пред германците, към Обединена България да бъде придаден района на Лерин, териториите на Югозападна Македония са поделени между Италия и Германия. Леринско и Кайлярско остават под администрацията на гръцкото колаборационистко управление, докато Костурско е включено в зоната контролирана от Италия и албанските й марионетки. Следващите 8 години са времето на едни от най-славните борби на българите в този край, в стремежа им да получат самостойност и да се съберат наедно с братята си от Мизия, Тракия и Македония.

В размирните години на войната основна грижа на България в тези земи става защитата на българското население (съставляващо около 250 хиляди души в териториите на запад от река Струма) от изстъпленията на местната администрация и от набезите на партизански и разбойнически групи срещу беззащитните български села. Към германските комендатури в южномакедонските градове са изпратени български офицери за свръзка между двете армии. Те успяват бързо да сформират на много места доброволчески части за самоотбрана, съставени от българи. Тези милиции са първия зачатък на българско самоуправление в района.

Малко преди смъртта си, в средата на август 1943 г., цар Борис III се споразумява с Хитлер, България да заеме военно Леринско и Костурско (Италия вече е излязла от войната). Неочакваната му кончина осуетява този проект. В хаоса на следващата година, загубили търпение, българите организират прочутата местна “Охрана”, начело с Георги Димчев, с която фактически установяват българска власт в района. Три месеца по-късно България се отдръпва от фашистката коалиция и се оттегля от новоприсъединените земи в Югославия и Гърция. В Югозападна Македония след изтеглянето на германските войски е възстановена гръцката власт.

Към края на войната набират сили комунистическите и антифашистки формирования на българите от Егейска Македония. Създава се техен Славянски народоосвободителен фронт, който се придържа към македонистките тези за произхода на славянското население на Македония, поддържани от Коминтерна и Югославската комунистическа партия. След провала на българското обединение местното население се уповава на обединение с новообразуваната югославска федеративна македонска република или се надява поне да получи малцинствени права в рамките на гръцката държава. Проюгославската му ориентация и сътрудничеството с демократичните и антимонархистки организации обаче предизвиква реакцията на гръцките националисти.

По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949 г.) българите от Македония застават на страната на левите сили, от които очакват признаване на изконните им народностни права. Българските бойци съставляват почти половината от личния състав на Демократичната армия на Гърция. Войната придобива национален оттенък. Срещу българите се насочват най-яростните атаки на гръцките националисти. След разгрома на движението настъпва разорение на техните селища и поминък.

Според Стоян Киселиновски, историк от Македонската академия на науките в Скопие, по време на гражданската война от Егейска Македония в страните от Източна Европа (предимно в Югославия) емигрират около 50 хиляди македонци (македонски българи), много от които са деца, изпратени в чужбина, за да бъдат спасени от гибел и лишения. Част от тях преминават през България. Тук за децата се полагат специални грижи, но, поради погрешните схващания на тогавашните власти, по-късно те са препратени в други държави от Източния блок, където много от тях живеят и до днес.

Пак според Киселиновски в Северна Гърция през втората половина на 40-те години са убити около 20 хиляди македонци (македонски българи). 46 техни села във Воденско, Леринско и Костурско са напълно унищожени. Започва обезбългаряването и на западната част на Южна Македония, оцеляла като български край след войните от началото на века.

През втората половина на столетието се засилват асимилационните процеси. Гръкоманите (бившите патриаршисти) бързат да проявят своята лоялност към гръцката държава и започват да се разграничават дори и от майчиния си език. През 50-те и 60-те години, поради влошеното икономическо състояние на страната, много българи емигрират в Америка и Австралия. Други се разселват из вътрешността на Гърция и се откъсват от корените си. Все пак повечето остават по родните краища. Към настоящия момент те преобладават сред населението в Леринско и в северната част на Костурско, въпреки, че гръцките власти не допускат завръщането на политемигранти от негръцки произход.

Надеждите на тези хора днес са насочени към демократичния процес в Гърция, но също така очакват закрила и подкрепа от Република Македония. За тях България е един блян, неосъществима мечта, защото през последното половин столетие българската държава ги беше изоставила. Единствено ВМРО - СМД се застъпва за съобразяване с исканията им. Бюрократизиралите се институции продължават да нехаят. А там нашите сънародници още ни чакат. Искат само да си припомним, че и те са българи, за да изявят пълноценно народностната си принадлежност.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Division в Февруари 16, 2008, 11:47:59
Егейска Македония и правата на българското население

ΒΟΥΛΓΑΡΙΚΑ   ΑΝΘΡΩΠΙΝΑ   ΔΙΚΑΙΩΜΑΤΑ   ΣΤΗΝ   ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ
"Η Βουλγαρία είναι η μόναδική χώρα στον κόσμο που συνορεύει με τον εαυτό της, την Μακεδονία"

Διακήρυξη Βουλγαρικής Ακαδημίας  Επιστημών 1998

 
    The total population of Aegean Macedonia is 2.2 million people. Among them there are 1 million indigenous inhabitants of Bulgarian origin being the rest refugees from Turkey from the period 1912 - 1923, especially Pontians and Turkophones. During the last decade about 150.000 refugees from Georgia and Southern Albania have been moved to Aegean Macedonia changing further the ethnic composition. The majority of indigenous inhabitants have been hellenized after 88 years of Greek occupation. Ethnic cleansing of Bulgarians took place in 1912 - 1927 and 1945 - 1950 periods when 500.000 Bulgarians were forced to flee abroad. During the last ten years the Macedonian propaganda from Scopje influenced the indigenous people and some of them now determine themselves as Macedonians.

    Bulgarians in Greece cannot freely express their nationality because of the huge hatred that has been cultivated in Greece against them. Today the term "Bulgarian" is synonymous to barbar, dirty and criminal. Many Greek vocabularies, being among them the notorious George Babiniotis vocabulary issued in 1997, give to the word "Bulgarian" a heavy insulting connotation. There are thousands of Greek books with strong anti Bulgarian content. In addition there are many magazines and newspapers with similar aim that can be summarized in this: There are no Bulgarians in Greece.

    Modern state terrorism and prosecution is the other factor that impedes the free expression. It uses two general ways: job loss threats and anonymous threats by letters, phone and e-mail. The indigenous Bulgarians in Greece are strongly afraid of loosing their jobs if they express their ethnic origin. The unemployment in Greece is very high and no one dares to undermine their economic status and life in general. For these reasons the declared membership in BHRM does not exceed five persons, yet there are many supporters who remain in secrecy. For 10 years Nicholas Stoidis (Stojanov) was working as Senior Mining Engineer in the huge lignite mines of the Ptolemaida area between Kochani and Lerin (Florina). These mines are exploited by the Public Electricity Company (DEH) and produce 80% of the total amount of electricity in Greece. This area is very sensitive, neighboring to the Republic of Macedonia, and is inhabited mainly by Pontian refugees. In December 1992 Stoidis was fired from his job as a pro-Scopje activist. In the official dismissal decision a clear reference states that "Stoidis uses in his letters the term Republic of Macedonia instead Scopje, as do all Greeks". After a 7 years judicial struggle, Greek civil courts rejected Stoidis' lawsuit against DEH and Greek Supreme Court rejected in 1999 permanently his application to be reappointed. In the final decision the dismissal is considered as justified without clear explanation. All claims of Stoidis' lawsuit about vengeance action of Greek state against him for his national beliefs were ignored and decision of firing was judicially finalized
In July 1996 Stoidis asked the Prefector of Pella in Voden (local administrative director) to rechange his surname from Stoidis to Stojanov. The Prefector rejected the application without any explanation. In September 1996 Stoidis appealed to the Regional Director of Macedonia in Thessaloniki who rejected it giving the excuse that there is no a single Bulgarian in Greece. In November 1996 Stoidis appealed to the Greek Minister for Interior who rejected the application definitely without any explanation.

    In February 1997 Stoidis appealed to the Greek Supreme Administrative Court (Council of State) asking to change his name to Stojanov. The Court asked him to appoint a lawyer but Stoidis couldn't find any because no Greek lawyer accepted to represent him. Stoidis asked from the Court's President to appoint a lawyer according the Greek laws but the latter did not respond. In July 1999 the Supreme Court rejected the application because the applicant failed to be represented by a lawyer before the Court. The decision of the Supreme Court is final and irrevocable.

    Until today the Greek authorities have approved the change of thousands of names from Russian, Turkish or Albanian to Greek. Nobody in Greece, except Stoidis, dared to try and change his name from Greek to Bulgarian. A standard policy of the Greek government is to approve changing of foreign names to Greek only.

    The Stoidis-Stojanov case was also broadly publicized by the Greek media, the majority of the media criticizing his decision to "became a traitor asking a Bulgarian name". The Greek Helsinki Watch supported Stojanov yet with no effect.
 Since July 2000 many additional actions have been committed by Greek authorities against Nicholas Stojanov and BHRM.

   They can be summarized as follows:

   Threats: This is an action on daily base. Anonymous threats by phone, letters and e-mail - it is a common practice in Greece which aims at terrorizing ethnic dissidents. Most of the threats come from ultra nationalistic groups in Aegean Macedonia as well as from the Secret Police. The number of the threats increased dramatically after the inauguration of BHRM www.geocities.com/bulgarmak web-site at on February 16, 2002.

   Refusal of Greek authorities to provide a handgun possession license for self protecting purpose: On August 2000 Nicholas Stojanov asked from the local Security Police a license to buy and carry a small handgun for self defense. The Director of the Voden Secret Police rejected the application without any excuse. In September 2000 Stojanov appealed to Deputy Minister for Public Order who rejected the appeal without any explanation. No Police protection has been given to Stojanov in order to prevent eventual murderous action.

   Trapping of telephone and Internet lines: This problem exists for many years created by Greek Intelligence Service that monitors every conduct and activity. Stoidis' house and telephone lines are continuously under police surveillance. In Lerin area there is a special secret police unit having the task to collect information about the Macedonian issue.

   Accusations in Greek media: During the last 10 months a huge wave of accusations have been launched by a portion of Greek media and Public Authorities. The daily newspaper ETHNOS (NATION) publicized many full page articles against BHRM using severe characterizations as "Bulgarocommitazis", "Traitors", "Agents of Bulgaria" etc. Last August ETHNOS claimed that Bulgarian Prime Minister Simeon funded BHRM encouraging border reforms in favor of Bulgaria. In August 2001the weekly newspapers "NEW HORIZONS" and "ESPRESSO" claimed that Prince Cyrill of Bulgaria, son of the Prime Minister Simeon, came to Voden for secret conversations.The well known ultra nationalist weekly newspaper "STOHOS" repeatedly issued articles against BHRM defaming our web-site as traitorous. Recently weekly newspaper "ALPHA 1" that supports George Karatzaferis, who is considered the Greek Le Pen, launched two full page articles referring to BHRM as "dirty traitors" and "agents of Bulgaria". Karatzaferis who leads the new founded political party "LAOS" , in his television appearances, repeatedly referred to BHRM as a severe example of national danger. The same attitude was followed by the President of the Greek Parliament Nikitas Kaklamanis who stated at the Greek Parliament last August that a substantial danger for Greece originates from BHRM in Voden.

   Several Greek representatives have lay questions at the Greek parliament against BHRM, demanding a judicial outlaw. Among them are Evgenios Haitidis from Serres region, Iordanis Tzamtzis from Voden region, Stellios Papathemelis from Thessaloniki region and Panagiotis Kritikos from Piraea region. In a recent answer issued on April 2002, Foreign Minister George Papandreou stated that BHRM is a very small marginal organization that cannot threat the Greek Sate.
 Since July 2000 many additional actions have been committed by Greek authorities against Nicholas Stojanov and BHRM.

   They can be summarized as follows:

   Threats: This is an action on daily base. Anonymous threats by phone, letters and e-mail - it is a common practice in Greece which aims at terrorizing ethnic dissidents. Most of the threats come from ultra nationalistic groups in Aegean Macedonia as well as from the Secret Police. The number of the threats increased dramatically after the inauguration of BHRM www.geocities.com/bulgarmak web-site at on February 16, 2002.

   Refusal of Greek authorities to provide a handgun possession license for self protecting purpose: On August 2000 Nicholas Stojanov asked from the local Security Police a license to buy and carry a small handgun for self defense. The Director of the Voden Secret Police rejected the application without any excuse. In September 2000 Stojanov appealed to Deputy Minister for Public Order who rejected the appeal without any explanation. No Police protection has been given to Stojanov in order to prevent eventual murderous action.

   Trapping of telephone and Internet lines: This problem exists for many years created by Greek Intelligence Service that monitors every conduct and activity. Stoidis' house and telephone lines are continuously under police surveillance. In Lerin area there is a special secret police unit having the task to collect information about the Macedonian issue.

   Accusations in Greek media: During the last 10 months a huge wave of accusations have been launched by a portion of Greek media and Public Authorities. The daily newspaper ETHNOS (NATION) publicized many full page articles against BHRM using severe characterizations as "Bulgarocommitazis", "Traitors", "Agents of Bulgaria" etc. Last August ETHNOS claimed that Bulgarian Prime Minister Simeon funded BHRM encouraging border reforms in favor of Bulgaria. In August 2001the weekly newspapers "NEW HORIZONS" and "ESPRESSO" claimed that Prince Cyrill of Bulgaria, son of the Prime Minister Simeon, came to Voden for secret conversations.The well known ultra nationalist weekly newspaper "STOHOS" repeatedly issued articles against BHRM defaming our web-site as traitorous. Recently weekly newspaper "ALPHA 1" that supports George Karatzaferis, who is considered the Greek Le Pen, launched two full page articles referring to BHRM as "dirty traitors" and "agents of Bulgaria". Karatzaferis who leads the new founded political party "LAOS" , in his television appearances, repeatedly referred to BHRM as a severe example of national danger. The same attitude was followed by the President of the Greek Parliament Nikitas Kaklamanis who stated at the Greek Parliament last August that a substantial danger for Greece originates from BHRM in Voden.

   Several Greek representatives have lay questions at the Greek parliament against BHRM, demanding a judicial outlaw. Among them are Evgenios Haitidis from Serres region, Iordanis Tzamtzis from Voden region, Stellios Papathemelis from Thessaloniki region and Panagiotis Kritikos from Piraea region. In a recent answer issued on April 2002, Foreign Minister George Papandreou stated that BHRM is a very small marginal organization that cannot threat the Greek Sate.
http://pomnete.bulgra.com/eg.html



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Атила в Февруари 20, 2008, 10:39:45
Добре де! винаги ме е възмущавало едно нещо. Някои има връзка с дадени Българи зад граница, но не иска да сподели с други хора, но не знам и аз вече каква причина? за да е вечно все така? Все пак сме Българи. Би трябвало да създаваме полезни връзки едни по между други, а не да седим настрани едни от други. На кому е изгодно да нямаме свръзка с други външни Българи. Това е лошото при нас Българите! че не се подкрепяме, и искаме вечно все някои да ни оправя. Като се намери някои да ни оправи, и вземе че ни оправи анално както тои си знае. Нека да има все пак връзка с другите Българи, а не да стоим разделени дори и в собствената си държава в угода на този или онзи политикант.
>:(
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Emigrant в Февруари 29, 2008, 06:14:54
Бил сам в Грция и на север и на юг и сам сигурен, че един ден тази земия ще бъде наша отново.На юг от Солун е ад, виятара духа една гадна прах от Африца и косата ти се сплъстиява за секунди,очите ти се пълният с прах, гърците на юг се издържат само от туризъм, там са само каманаци и острови,Солунската земия е най-плодородната цаст на Македония и те храният чела Грзия,затова и гърците са толко чувствителни на тема Македония, защото вземеме ли Егейа тия са мртви.Не мога да ги разбера от кво се плашат тия българи там, просто не са задружни и гърците са им взели акала. Албанците си прават квото си искат в Солун, даже гърците се съобразияват с тех и ги е страх иначе ония ще им пререзат гърлата. На юг е друго,там гърците са луди националисти, нападат дори и жени албанки. Дисцотеките на юг са за цузденците до 2 часа,защото гърците обикновено вецерат от 11 до 1 през ноща,защото е много топло и след това към 2 се изсипват в баровете и не ебават никаква друга музика освен гръцка до 6 часа сутринта,игла да хвърлиш в баровете или на улицата нияма къде да падне. Тия гърци изпадат в транс на техна музика, бех на един 3 етажен кораб с хилияди гърци и пеият като един народните им песни,целия кораб кънтеше, жените им сами идват при тебе, имах 3 такива случаи само на кораба и си го тарсат, обаче като разберат че си цузденец, а не грък и си дотам, обръщат се на другата страна и викат извинийвай. Много са надъхани,кога ли и в България бих се поцувствал горд от околните българи и да се слуша само българска музика.



Редактирано от модератор: Кирилизация на текста.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Division в Април 30, 2008, 17:57:56
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония
(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/korica76543.jpg)
Корицата на българското издание на “Житни поля, кървави хълмове”

Книгата доказва, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко.
Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.

Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично македонския“ му произход. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.

„Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.

Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция, която продължава и до днес. Не такава е обаче целта на Каракасиду. „Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си“, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина “българи” и “българско”, като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години.

Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове“ е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Водещ атински журналист обвинява авторката в канибализъм и опит за разчленяване на гръцката нация. Жителите на Асирос - селището, което е в основата на антропологичното изследване на Каракасиду, излизат с отворено писмо, в което се разграничават от книгата, заявяват, че общината им никога не е била двуезична, и че те всички са „чисти гърци, 24 карата и по език, и по национално съзнание“.

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/karakasidu765.jpg)
Гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли Колидж, автор на книгата “Житни поля, кървави хълмове”

 Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени. Но и това не става лесно. Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката“, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така – до смъртния одър.

„Житни поля, кървави хълмове“ изобилства от подобни болезнени истини. И все пак, от българска гледна точка, някои позиции могат да бъдат поставени под въпрос. Каракасиду обвързва конфликтите в Егейска Македония с началото на т.нар. „македонска борба“, или борбата между гръцките андарти, ВМРО и турската власт за надмощие в региона в първото десетилетие на 20 в. Според антроположката дотогава „славянското население в района е нямало нито собствено национално самосъзнание, нито достатъчно ресурси, за да се консолидира самостоятелно срещу гръцката и българската доминация“. „Новите етикети на идентичност, които националните активисти се опитват да наложат върху християнското население на региона, разрушават досегашната ритуална и икономическа общност и създават дълбок социален разкол, който постепенно преминава в насилия и кръвопролитие“, пише Каракасиду. Дали обаче можем да приемем, че славяните в региона са били аморфна маса в началото на 20 в.? По този начин се пропускат значими прояви на българското национално съзнание като Илинденското въстание от 1903 г., което бушува и в Егейска Македония. Каракасиду пропуска и историческите свидетелства на много фигури от региона, които постоянно говорят за българи и българско население.

„Има хора в този регион, които и преди т.нар. „македонска борба“ са се изявили като българи, казва доц. Николов. Но не е истина и да се каже, че абсолютно всички са се били осъзнали като българи. Имаме и славяноезично, българоезично население, което още се преживява в общия контекст на православното, на т.нар. „руммилет“. Някои добиват и гръцка идентичност, нищо че майчиният им език е българския – това са „патриаршистите“, обяснява историкът. Нещата са сложни и трябва да има индивидуален подход – към район, селище, дори индивид. Затова книгата на г-жа Каракасиду е толкова ценна – тя дава снимка на един много сложен регион, където се преплитат преднационалното и формиращото се гръцко и българско национално съзнание, които влизат в конфликт. В крайна сметка, по силата на определени исторически обстоятелства, гръцката идентичност надделява, но Каракасиду е проследила този процес без да спестява нелицеприятни неща за гръцката политика“, смята Николов.
Гръцка пропагандна картичка от началото на 20 в., на която е изобразен офицер Павлос Мелас и лозунгът на гръцките андарти : Българин да не остане.

Наистина, Каракасиду говори за жестокостите на гръцката армия по време на войните, за забраната да се говори български и за строгите наказание за провинилите се, както и за кървавите методи на гръцките „борци за свобода“ в Егейска Македония. Но има и известни премълчавания. „Житни поля, кървави хълмове“ говори доста за „македонската борба“, но пропуска да спомене основния лозунг на гръцките четници – андартите, който е „вулгарос нами мини“ - българин да не остане! Този показателен лозунг е подет от гръцкия митрополит на Костур Германос Каравангелис и от офицера Павлос Мелас. По време на „македонската борба“ Каравангелис собственоръчно изготвя списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да „бъдат премахнати”. Заплащал е от една до седем турски лири за отрязана глава на убит българин от списъка. Мелас е прилагал на практика тези директиви, водейки си подробен дневник. Днес и двамата са гръцки национални герои.

„От мащабно насилие като „македонската борба“ много трудно се прави наука, кино и образование. Да, Каракасиду не познава добре българската история, много от нещата и са старомодни, но тя има баланс, има фин подход и интуиция“, казва д-р Алексей Кальонски, историк от Софийски университет и научен редактор на „Житни поля, кървави хълмове“. „Сблъсъкът на национализмите маркира това, че гръцката идентичност в региона е късно наложила се, не е зададена. В този смисъл книгата е обвинение срещу решаването на подобни въпроси с насилие, не само в миналото, но и сега,“ обяснява историкът. Според него книгата търси общите неща, общия живот, онова, което е обединявало хората, а не само това, което ги е разединявало. „Ние си приличаме както в общия живот, така и в насилието, което сме употребили едни срещу други в историята“, допълва Кальонски.

Изяснявайки тези неща, „Житни поля, кървави хълмове“ дава възможност за едно ново изследване на балканската история, което е далеч от пещерния национализъм на миналото. „Това е книгата на многото истини и на диалога, казва доц. Николов. В Р Македония искат да докажат, че в Егейска Македония има македонци от три хиляди години, както гърците искат да докажат, че има от шест хиляди. Няма такова нещо. Нещата са по-сложни. В България на моменти сме индиферентни и инертни, но от друга страна у нас тази книга няма да подбуди нелепи страсти, а ще даде добър тон за диалог“, смята историкът. Според него има нужда от съвместни проекти, които да изследват сложната история на региони като Македония и Тракия, където гръцкото и българско са влезли в досег и са се смесили. „Сложно е било положението в Егейска Македония, но и в Северна Тракия, където около Пловдив е имало гръцки анклави“, обяснява Николов.

И все пак, дали не е малко парадоксално, че трябваше гръцки учен да разбие мълчанието и да напомни за българите в Егейска Македония? Българи са писали по тези проблеми, но доста отдавна – като например книгите „Зверствата на гръцките разбойнически банди над беззащитното българско население в Македония и Одринско през 1905 и 1906 г.“ на Иван Ст. Николов от 1906 г. и „Гръцките жестокости в Македония“ на проф. Любомир Милетич от 1913 г. Днес и политици и историци предпочитат да мълчат, но това може да не е изцяло отрицателна стратегия.

„Истината е, че ние през 1944 г. сме се отказали от това население, многократно сме го предавали и за това тези хора са станали гърци, казва доц. Николов. Затова ние не можем да имаме някакви претенции и можем да действаме само на полето на историята, но деликатно. Виждал съм хора „гърци“ от Егейска Македония, които идват в Рилския манастир, палят свещ на гроба на цар Борис III и си заминават за Гърция, където живеят по-добре, разказва той. Въпросът е решен, човек сам си избира, няма какво да атакуваме пропагандно. Укрепвайки връзките си с Гърция на всяко ниво ние правим добро на тези хора. Има драма с българите в Западните покрайнини, защото Сърбия не се интегрира към Европа“, обяснява историкът.

И все пак, добре е, че „Житни поля, кървави хълмове“ излезе на български, макар и с 11 години закъснение. Въпросът е доколко нейният толерантен подход ще се реализира на практика или ще остане само на хартия. За сведение – книгата все още не е преведена на гръцки.

http://e-vestnik.bg/ (http://e-vestnik.bg/3743/k%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0/)
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Генерал Колев в Май 28, 2008, 19:53:52
Никога не трябва да забравяме зверствата, на които са били подложени нашите братя в земите, останали под гръцка окупация след 1913, 1919, 1944! Аз съм потомък на българка от тези земи и знам за какво говоря.



Редактирано от модератор: Премахната реплика към вече изтрит постинг.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Division в Май 28, 2008, 19:59:03
Greece is an Unworthy European Union Member

The Greek Web Site proclaim false 4000 years Greek Civilization in Macedonia. They forget intentionally the last  2000 years was Bulgarian Civilization there. If this can be called a civilization the 90 years Greek occupation of part of Macedonia since 1912, oppression, ethnic cleansing, erasing of the Bulgarian culture, forbidding Bulgarian language, schools, religion, and unscrupulous denationalization of the majority of the Macedonian population 75% Bulgarians? God should save us from such uncivilized Greek yoke. Does Greece belong to Europe?

Sources  proving that Macedonia is not Greek is very easy to find. Greek armed forces in 1912 occupied 52% of Macedonia with no justification or reason, immediately started ethic cleansing, forced 1 million Macedonians over the years to leave their own country, confiscate their properties and force them to migrate to the area of the Republic of Macedonia, Bulgaria, Australia, Canada and USA. At this time 1912 Macedonia and Thrace was inhabited 75 % by Bulgarians. There are still today more than 1 million Macedonians, who suffered human rights abuses for their refusal to assimilate into Greek culture. They live in Greek Macedonia with change name (Greek name), which don't have right to learn  Bulgarian language in the school, but they do so in the family, prove very clear that Macedonia is Bulgarian and not Greek. When you enter in Greek Macedonia almost every one speaks  Bulgarian. Historians write about whether the ancient Macedonians were Hellenic. According to Loring Danforth, a professor of anthropology at Bates College and author of the book The Macedonian Conflict, "The evidence says NO."  The author of the following article is insulted and angry of the Greek uncivilized behavior towards Macedonians and believed that Greece have no right to be EU member, because of the oppression of the Macedonians.  The direct democracy in ancient Greece was equality among citizens, liberty, and respect for the law and justice. Today's practice is the opposite  of the classical Athenian democracy ideas. Greece should be ashamed to turn today to #1 undemocratic state in Europe. Amnesty International Report prove it.  Macedonia is not Greek, but Bulgarian, and this  for 15 centuries.

The Bulgarian Kingdom include always Macedonia as undivided part of Bulgaria


Bulgaria by Pressiam (836-852), Boris I (852-889), Simeon (893-927), Samuel (971-1014), Ivan Assen I (1187-1196),  Kaloyan (1196-1207), Ivan Assen II (1218-1241) Europe at the time of the Karolingers (792-911) Ethnological Map by Ami Boue (1847) According to Boue the hole Macedonia with Czerni-Drin-River as western frontier, the hole southern Moravia-Basin with the towns Nisch, Leskovetz, Wranja, Pirot a.s.o., the whole Dobrudja and even a part of Russian-Bessarabia are districts inhabited by Bulgarians. Bulgarian Exarchate (1870-1912)

Greece is an unworthy EU member By Gunnar Nissen

If this chronicle gives rise to conflicts or trouble, it is not the fault of the Macedonians, nor me. When the politicians in EU countries don't speak out, it is due to ignorance or indifference.

Denmark is a member of the EU. It remains a mystery that Greece is too. The member countries must recognize human rights and minorities rights. Those are the demands put in front of the central European states and they must abide by them. That has been hard on Estonia, Latvia and Lithuania who are brought to recognize national minorities, especially that large Russian one. Slovenia is on that point influenced by the Yugoslavian constitution of 1974, an exemplary country with full recognition of small Croatian and Italian minorities. But Greece - Oh Dear! From official Greek side it is bombastically announced: Only Greeks live in Greece. Nonsense! In southeast Europe, not a single state exist of one nationality alone. In Greece, you find a large Turkish minority (who do not wish to be presented as Greeks that has converted to Islam) in Thrace, a small Albanian minority in Epiros and finally a Macedonian minority in Aegean Macedonia, who numbers somewhere between 75.000 and 500.000. An exact estimate doesn't exist, since Greece persistently deny there existence.

If one put some pressure on high ranking civil servants and self-proclaimed experts, one may achieve an admission that " a small Slavic speaking minority exist in Greek Macedonia", but they "do not wish to be a national  minority; they can freely use their language".

A pack of lies! For many years I have had a friendly relation with numerous Macedonians in Aegean Macedonia - a people that officially doesn't exist. I do speak Greek, but I speak fluently Macedonian. Almost every time I take the train south, over Munich to Balkan, I run into Macedonians from Greece (2. generation of workers). The same happens when I traverse the Greek border. Some people speaks only Greek, but a lot, really a lot, speaks additionally Macedonian ("our mother tongue") which is forbidden as language in school. Last year a couple of shop owners were taken to court -their "crime" was that they had written some words in Macedonian in their shop windows.

When I sit on cafe's in villages in Aegean Macedonia, the conversation always ends at "the Macedonian identity". "What do you in the rest of Europe know about us?" I must admit that it's very little. "We would like to have some Macedonian schools" the man continues at the cafe. "I speak my Macedonian mother tongue, but my son is struggling, although he watches Macedonian TV, Televizija Skopje". He, and the others speak in a low voice, while glancing towards the neighboring table where a man is picking up his  phone. Moments later, two angry police officers enter and the gathering around my table splits up. The border control between the Macedonian Republic and Greece are, known to be among the toughest in Europe. Certainly the slowest. Not on the Macedonian side, where the border police take a peek at the Danish passport, after which it's over. But on the other side of the border, the border police confiscate all passports and later we have to spend a long time, be it snow storm or bumming hot, cueing to get the passport back. With particular thoroughness, the custom control ransack the luggage of travelers from the Republic of Macedonia. Foreigners can not be sure to get a travel permission, even when born in Aegean Macedonia in Greece. It has happened that a Canadian bus full of Macedonians with Macedonian names, but born in Aegean Macedonia, were not allowed to enter the country.

When it in 1991 was clear to the Macedonians in the Yugoslav sub-republic Macedonia, that their value norms could not possibly harmonize with the roaring nationalism of Serbia, they split with the Yugoslav republic after a popular referendum - Slovenia, Croatia and Bosnia-Herzegovina had already done that. The Serbs protested and the Serbian terrorist leader and specialist in ethnic cleansing Vojislav Seselj announced that all he needed was two divisions and then "the Macedonian problem would be solved". Loudest, however, were the protests from Greece, apparently because of the name. The Greek regime could perhaps accept that the new state could call it self Skopje (after it's capital) and the Greeks postulated wildly and crazily that the Macedonian state with it's 2.1 Mio, inhabitants and an army smaller than our national guard might attack it's large neighbor Greece.

The Greeks gave as a reason for not recognizing the Republic of Macedonia, that " we have a Macedonia here in Greece and thus there cannot be a Macedonia just on the opposite site of the border". The logic in this is absurd and I'm ashamed that so many ignorant journalists quoted the Greek reason without comments. Apparently they were unaware that Macedonia is split between three different countries.  After a meeting in Brussels, where the EU-recognition of the state of Macedonia was postponed, although Macedonia fulfilled all requirements for recognition, the then Danish foreign minister, Uffe Elleman-Jensen, in a final salute as EU chairman, commented to the Greeks that they had to get themselves together and get the problem solved, concerning the name Macedonia and called it despicable of the Greeks to treat the Macedonians in this way.

The Greek spokespersons reacted violently, amongst them the former Greek vice prime-minister Athanasios Kannellopoulos, who angrily pronounced " with his comments, Mr. Jensen is a very bad example of the other foreign ministers. Mr. Jensen said that he'd be ashamed to be Greek because we're against that the new Skopje republic's use of the name Macedonia. To that my answer is: We'd be ashamed if Mr. Jensen was Greek!"
In "Morgenavisen Jyllands-Posten" the MP Ame Melchior published a letter to the editor that exhibited his lack of knowledge about the populations in the Balkan peninsula under the title "Show concern for our Greek allied". He was answered by "Jyllands-Posten"s correspondent Per Nyholm "Show concern for the Macedonians".

Finally the Greeks accepted the name of Macedonia, but only in the form of The Former Yugoslav Republic of Macedonia, FYROM.

Now to the decisive point that journalists ought to have oriented " themselves about: In ancient times and in the Osmanian era, Macedonia was an area without internal borders, where the people after the 6. century had the south Slavic language Macedonian as mother tongue. It was in Macedonia the Cyrillic alphabet came to life, named after the monk Kyril. The bible was translated by the Macedonians to old-church-Slavic, that had the same influence on ecumenical language in eastern Europe as Latin had amongst the Catholics in western and central Europe. The Cyrillic alphabet spread not only to Bulgaria and Serbia, but also to Russia and other eastern Slavic countries. "Genuine" Hellenes described the ancient population of Macedonia as barbarians and Phillip II and Alexander the Great  greekness are rather dubious. Albanian historians name them Illyrians, the oldest nation on Balkan and the Albanians are arguably their ancestors. Of higher importance was the Slav's immigration to the Balkan area in the 6. century. The Slavic tribe that settled in Macedonia took name after the province and preserved their language to modem times (with some grammatical exceptions...)

After the Balkan wars of 1912 and 1913, Macedonia was split in three. Aegean Macedonia came under Greece, Vardarmacedonia under Serbia and Pirimacedonia under Bulgaria. Vardarmacedonia was in 1945 after a heroic partisan war, one of the six republics in the new federal Yugoslavia and as promised by Tito, the republic got full national and cultural independence
- with due acknowledgment of it's compact Albanian and small Turkish minorities. As Yugoslavia split in 1991, the country had 23 Mio. inhabitants. Had all of Yugoslavia had the birthrate of the Albanians in western Macedonia and Kosovo, they would have been at 50 Mio! Kosovo and western Macedonia would have had to let the Albanians migrate to the rest of Serbia and Macedonia with resulting unemployment rates around 50%. The Albanians in the Republic of Macedonia are not oppressed. They have all rights - except the one to rise the Albanian flag and get an Albanian university - which wouldn't make a lot of sense as soon as they again can study at the large university in Prestina in Kosovo, Tito's pride. By the way, the ambassador of the Republic of Macedonia in Denmark is Albanian, the much respected Muhammed Halili.

Could one imagine the situation: the government of the North German federated state Schleswig Holstein declare: Schleswig is German and in Germany, Germans are living. Thus with no further notice, the Danish schools, including the "Duborgskolen" high school and "Jaruplund" high school, the Flensburg newspaper, Danish libraries and other foreign institutions will close. The Danish language is declared "not-wanted"? How about the opposite situation - if everything German was forbidden in southern Denmark? Unthinkable of course!

When a person misbehaves, it is in the first line the closest people's duty to intervene. National oppression is taking place in many countries outside the EU. But Greece is an EU member and is thus a "part of the family". But do we intervene, we, the closest people? No, we shut up. Of ignorance or misunderstood solidarity with the Greek leaders, who as the Serbs, consider themselves "superbalkanian". Other people knows more about the oppression than I, but I know a great many and every year more ignored and oppressed Slavic Macedonians in the Greek part of Macedonia. Can we justify our silence? I'm sure that Greece's unwillingness to accept the Republic of Macedonia is due to their black conscience over the oppression of Macedonians in Greece. Greece is (yet another) unworthy member of the EU. http://www.macedoniainfo.com/Greek_Balkan_Histery.htm
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Севар Вананд в Май 28, 2008, 20:21:43
Варваризма на гейците трябва да се помни. Но още по-важно е да не забравяме, че там всеоще има Българи и да не ги изоставяме, както всички останали Български общности извън Родината. В момента в България живеят по-малко от 20% от Българите на света. Иначе сайта е добър и полезен.
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Nikster в Юни 07, 2008, 16:46:53
Нека се помни....и файда никаква , както пише в едно от писмата всички разбират български с изключение на младите нека държавата да чака още докато стане като в Македония всички да викат само че са не македонци ами гърци пак ходи им обяснявай корените после......Един път заличи ли се езика и обичайте пепел му тури ама който има власт да промени нещата нищо не прави....
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Любомир Болгар в Декември 13, 2009, 20:30:10
„Българин да не остане“ – неостаряващата вражеска песен
Източник: "Борба за Силна България"


(https://tideon.org/~tideonor/images/ISTORIKI_BIBLIOTHIKI/makedonikos_agwnas-valkanikoi_polemoi-1os_pagosmios_polemos/pavlos_melas_17.jpg)
гръцка картичка с лика на изрода Павлос Мелас с фразата му: „Българин да не остане“

Българин да не остане! Ходихте ли на „шопинг“ в Гърция? А минахте ли по улица Българоубиец? Прекосихте ли Сърбия? А спряхте ли да погледнете трагедията на останалите там българи? Усетихте ли отношението към нас в Румъния, или пък просташко „братските“ чувства на пазарите в Истанбул и Измир. Ако да – значи вие ще знаете за какво иде реч. Ще знаете че днес сърбите са ни „братя“, с гърците се поздравяваме на „малака“, румънците са господарите с пари в редица региони на северна България, а там долу в ориенталския пазар на Димитровград слушаме смесена българска и джагалска реч.

Сиреч…всички тези наши първи другари носещи некакви сборни наименования като балканци обичат България. Толкова много я обичат, че искат да доидат да живеят тук. Искат да вземат парите ни, изработени с зверски труд, жените ни но най вече земите ни… и да изядат душите ни. Вярно, казват че като първата любов друга няма, ама как пък тъй всичките наши врагове толкова обикнаха земята ни? Дали е заради прекрасната природа, или е заради добрите условия на живот. Как се оказа тъй че близки и далечни врагове се готвят да обикнат онова което принадлежи нам? Как тъй разни израелски фирми строят кибуц след кибуц и готвят заселването на хазари, и как турците вадят парите за да изкупуват земята в цяла България, без значение от качеството, местоположението или предназначението.

Ей туй е един дяволски добър въпрос, и отговора все ни се изплъзва. И имало някога преди много години, един народ, които за твърде кратко време израстнал твърде силен. И имало около него и глутници чакали, и бил един от тези чакали Павлос Мелас. Що? Кой? Та наистина кой е този човек, и защо името му не ни говори нищо? Помниме ли ние човека, който постави онзи обединителен лозунг за всички наши врагове и до днес „Българин да не остане!“ Това викали и сърби, когато вършеели във „тяхната провинция Вардарска Бановина“, това крещели и Румънци с асимилирането на Северна Добруджа. Да – именно този лозунг издигнат от този на пръв поглед обикновен гръцки офицер се яви общият възглас на всички около нас. И чувахме ние гласове от запад че Видин и Кюстендил били сръбски, Родопите гръцки, а Цяла България Турска. Днес пък сме напът да станем именно циганска република. Някой изненадан? Далечната 1904 година Мелас – едно отвратително гръцко конте изучено в парижко военно училище, пристига с 200 гръцки воиници в Леринско и Костурско и сключва споразумение с турците за общи деиствия против нас. В доклада му към гръцкото правителство по развитието на Мегали идеята, той пише:

„Аз пратих писмо на леринския каймаакаамин, с което му заявих, че моята цел е само да наказвам злодеите българи и да защитавам нашите братя от българските орди, че няма да закачам никого, че плащам за всичко, че уважавам турското правителство и войската, пред която винаги ще се отстранявам, освен ако бъда обграден.“

Чудна работа е откъде са се взели тези гърци в Македония, след като самия той казва пред едно събрание: Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното въстание, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Но ако Мелас загива, надхитрен от българите(хитрата сврака с двата крака), то враговете ни са живи. Ако българите, през 1904 успяха да подмамят турският аскер, че в село Статица(костурско) има българска чета, за да наблюдават със задоволство края на четата на Мелас, която в тъмната нощ не успяла да убеди турците, че всъщност не са българи и загинала, то днес враговете ни са все още живи. Да – те се прегрупират, те дебнат и те деистват. Вярно, Сталин умря, но останаха да живеят и думите му, и методите му… О, 2012 ли? Пак ме питат за края на света разни заблудени хора и чакат от мен умен отговор. Чакат да им кажа нещо оригинално за майте, понеже са свикнали, но няма. Няма, защото света ще продължи да съществува и след 2012, но къде ще сме българите тогава? Все по затънали, закъсали и безпомощни. Все по страдащи от едноличния диктат на Бойко, на разните сменящи се нещастници от Брюксел, и все по отчаяни. Така ни чертаят бъдещето! „Паднаха границите – ЕМИГРИРАЙТЕ! Поевтиняха гробовете – УМРЕТЕ!“ – туй днес крещят и бойковци, и яневци, и догановци, и кой ли още не. Ще изпълним ли заръката им? Аз мисля – НЕ!
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: OnlyBG в Декември 14, 2009, 17:04:24
Мн се кефя на такива слова но съм си дал сметка ,че най-големия ни враг е собственната ни апатия,мързел,несериозност,глупост и т.н та чак после са гърци,сърби и т.н а 1вото се лекува чрез едно нещо действия и здрав разум!
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Цар Борис три в Февруари 13, 2016, 19:42:20
Източник - Гръцки македонски юмрук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA

Гръцкият македонски юмрук е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация ( ВМРО е българска революционна организация ) в Областта Македония ( Егейска ). Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети ( създадени от руския шпионин Александър Стамболийски по заповед от русиа, с бивши ренегати от ВМРО ) , начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница (руски , сръбски и гръцки шпионин ). Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души.
Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия ( Сърбославия - руски антибългарски проект ) Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити в , което участват ренегати от ВМРО. За целта във Вардарска Македония ( днешен Фуром - БЮРМ ) са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети. Съставени са няколко андартски чети ( Гръцка въоръжена пропаганда ), обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и Воденско.
За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Област Македония ( Егейска ) с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в Лерин :
1) Забранява се от днес да се говори български езиквъв всички обществени места, заведения, търговските сношения, срещите и събранията, увеселенията, обедите, сватбите и пр.
2) Налагаме на горните да говорят гръцки език.
3) Препоръчваме на всички власти - административни и военни, на държавните и частни чиновници да не приемат и дават сведения на друг език, освен гръцки.
4) Родители, учители, свещеници и настойници на малолетни, подканяме ви да изпълнявате патриотическия си дълг и ще ви считаме за отговорни за престъпленията на подведомствените ви.
5) Който наруши тези заповеди ще се смята за предател на родината и ще бъде жестоко наказан от нашата организация, която беше създадена след последователни продължителни и задълбочени анализи на положението, и под мотото „Родината над всичко“. Тя [Организацията] има силата да наказва всеки, който не следва заповедите.

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в българската Област Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Област Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба подкрепени от русия.

Вестници
"Ето тоя бандитъ - капитан Стефан, е избрало дружеството "Гръцко-македонски юмрук", да брани Гърция от чужди аспирации...
От неколко месеца насам тоя същият със своята банда непрекженато снове по селата: Каленик, Асаново, Неокази, Вощарани, Сетина, Крушоради, Клещина, Д. Котори, Лесковец, Росен, Песочница и др., тормози населението, което е кански пропищяло и от никъде помощ не намира. Зверски са бити почти всички по-видни българи от горните села, а в селото Лесковец
отскубали са брадата
на поп Христо, бил е
бит до умиране - брат му.

Митре и три жени: Трайковица, Минкова, Дзолевица, от побоищата на които кръвта им шуртяла на два метра далечина... Мнозина от местното население са забегнали през граница в Битолско...
В. "Независима
Македония" № 157
от 30 април 1926 г.

"Капитан Стефан, началник на терористичната група "Македонски юмрук" в Леринско, е измъчвал по най-жесток начин българите в селата край сръбско-гръцката граница.
В село Росен са бити до смърт двамата братя Христо и Петър Аферезови, Пецо Турунджов, Пецо Субашов и др.
В село Крушоради са бити кметът Лазар Хумбов и Георги Мазнев, под предлог, че са проектирали да убият бандита капитан Стефан. И двамата са арестувани в Леринската тъмница."
Вестник "Независима Македония" № 178
от 1 октомври 1926 г.

"Кимо и Лазо К. Кумбови, Леко Баничанеца и Леко Дрангов от село Крушоради, Леринско, които били освободени от затвора по ходатайството на депутата Георги Модич и срещу подкуп от 10,000 драхми, били наново арестувани и изпратени на заточение в Беломорските острови.
Те са същите, които по-рано капитан Стефан, началникът на терористическата организация "Гръцки юмрук" в Македония беше бил и изтезавал под предлог, че укривали комити. Особено е тежко положението на българите в пограничните лерински села."
Вестник "Македония"
от 27 януари 1927 г.

"Лерин, май 1927 година.
В баничкия край са настанени на заграбени от местното население имоти бежанци от Мала Азия. Те не престават, подпомагани и от официалната власт, да заграбватъ и обсебват нови земи и имоти. Това разбойничество напоследък бе причина за сблъсквания между мъстните селяни и пришелците.
Така на 27 април в с. Росен стана кърваво сбиване, в което взе участие и властта. При нападението на селяните, покрай псувните и заканите, се казвало:
"Да ви няма от
тук "пали вулгари"

(старобългари)

"Махайте се в България!" Има пребити много селяни, но най-много е пострадал Коле Донев.
Същата история се повтори и в с. Неокази, дето са бити до смърт братята Коце, Тане и Кире Латови.
В крайграничните села Вощарани и Сетина се вършат други ужаси. Въоръжени до зъби бежанци заедно с постовите войници вършат систематически претърсвания по къщите под предлог, че дирят укрити комити. Винаги тези претърсвания се съпровождат с грабежи, побоища и обезчестявания на моми и жени, придружени от заканата: "Само един бежанец да падне убит, мислете му: всички ще ви изколим!"
На 30 април в Лерин пристигна новият окръжен управител. Още с пристигането си той нареди да бъдат разпратени по всички села едни своеобразни декларации, които селяните трябва да подпишат. В тези декларации се заявява, че населението е доволно от положението и че се чувствува гръцко..."
Вестник "Македония" № 182
от 21 май 1927 г.
(Следва)

Затвор чака онзи, който прати писмо до България

Ето какво пише в едно писмо до вестник "Македония"от 9 октомври 1928 г.:
"Подписаният имам син 26 годишен, останал в Сърбия по известни съображения. Преди получавах писма от сина си, но ето вече една година никакво писмо, никакво известие нямам от него, нито той от нас до вчера. Каква е била неговата мъка за родителите му се вижда от следното. След като е търсил може би много пъти случай да ни се обади, такъв му паднал в една гостилница в Белград, през където е минал българин от Белград, идещ от Америка. Със сълзи на очи синът ми молил българина, като стигне в София, да се яви на едикоя си улица и номер, да потърси майка му, на която да съобщи, че синът й е жив и здрав, че не й пише, защото не смее да й пише, понеже писмата за България се конфискуват и ония, които са ги писали, макар и с невинни поздрави, се наказват с няколко дена затвор и разтакане по участъците."
С почит: Българин от поробена Македония.

От два месеца насам сръбските власти редовно събират войници от запаса - I позив, на възраст до 32 години, на тримесечно обучение и ги изпращат към Дебър.
Много нашенци са на гурбет като фурнаджии из Румъния и България, и понеже всеки друг начин за изпращане на пари у дома е труден и несигурен, в Кичево има един кираджия на име Наумче Стефанов, който от време на време отиваше в Румъния и България, за да вземе и донесе пари на тугинските семейства. При последното си отиване в Румъния, Наумче Стефанов минал за няколко дни и в България. Страшният тиранин Маткович научава това "престъпление" на Стефанова и дава веднага заповед в Кичево той да бъде арестуван и наказан с 20-дневен затвор. Стефанов вече излежава наказанието си. Освен това последва нова заповед: за в бъдеще и за в Румъния няма да бъдат издавани паспорти, както вече отдавна, още от идването на Маткович, в никакъв случай не се издават за в България."
Вестник "Македония" № 182 от
21 май 1927 г.

"В. "Политика" от 15 т. м. съобщава, че министерството на просветата в Белград издало окръжно до всички свои отдели, с което нареждало, че всички студенти, които желаят да учат в чужбина требва предварително да си набавят специално позволително за това от министерството.
По принцип министерството на просветата не позволява следване в България и Унгария, а за другите държави по принцип позволява, само че и за там требва да се вземе позволително -- защото чрез тия позволителни искало "да направи точна статистика на студентите си в чужбина". Молбите за позволителни требвало да се изпращат до надлежните власти при великите жупани. Всеки 15 дни те ще уведомяват министерството на просветата за издадените и визирани паспорти за всички студенти. "Щудиране" в България и Унгария ще се разрешава само на ония студенти, които са в последните години на своето учение.
На студентите от Област Македония ( Вардарска ) се позволява да следват във Франция и Англия."
В. "Македония" от
17 октомври 1927 г.

„Възвание към македонския народ“ на Гръцкия македонски юмрук от 27 януари 1926 година в Лерин
Резервна снимка - https://2.bp.blogspot.com/-VEmqWGdJsSE/Vr0PW8RvWJI/AAAAAAAAAZg/UwcvpYOUOXE/s1600/zabrana%2Bza%2Bbulgarskiq%2Bezik%2Bv%2Bgurciq%2Bmakedoniq%2Begeiska%2BLerin_27_Jan_1926.JPG (https://2.bp.blogspot.com/-VEmqWGdJsSE/Vr0PW8RvWJI/AAAAAAAAAZg/UwcvpYOUOXE/s1600/zabrana%2Bza%2Bbulgarskiq%2Bezik%2Bv%2Bgurciq%2Bmakedoniq%2Begeiska%2BLerin_27_Jan_1926.JPG)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Lerin_27_Jan_1926b.JPG)

На български
Резервна снимка - https://3.bp.blogspot.com/-nVigGk8YSEI/Vr0PpRlblMI/AAAAAAAAAZk/fhI3B8HWeZ4/s1600/zabrana%2Bza%2Bbulgarskiq%2Bezik%2Bv%2Bgurciq%2Bmakedoniq%2Begeiska%2BLerin_27_Jan_1926.JPG (https://3.bp.blogspot.com/-nVigGk8YSEI/Vr0PpRlblMI/AAAAAAAAAZk/fhI3B8HWeZ4/s1600/zabrana%2Bza%2Bbulgarskiq%2Bezik%2Bv%2Bgurciq%2Bmakedoniq%2Begeiska%2BLerin_27_Jan_1926.JPG)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9f/Lerin_27_Jan_1926a.JPG)
Титла: Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
Публикувано от: Hatshepsut в Април 02, 2017, 08:24:02
Егейска Македония след Балканските войни

https://www.youtube.com/watch?v=wOV_0r89-3A